- Страни: Д.А.А. (Ищец/Пациент) срещу УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (Ответник/Лечебно заведение)
- Предмет на спора: Иск за вреди от невярна диагноза за смъртоносно заболяване (анапластичен едроклетъчен Т-клетъчен неходжкинов лимфом), неправилно лечение (терапевтична грешка) и несъответствия в медицинската документация, причинили тежки неимуществени вреди.
- Ключови моменти:
- **Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):** Текстът не съдържа информация за назначена Съдебно-медицинска експертиза, която да оцени правилността на първоначалната диагноза или съответствието на лечението с медицинските стандарти. Съдът констатира извършеното хистопатологично изследване с диагнозата "анапластичен едроклетъчен Т-клетъчен неходжкинов лимфом".
- **Пропуски в медицинската документация:** Ищецът твърди, че медицинските документи (ИЗ № 10446) съдържат невярна информация, като са отбелязани манипулации ("дилатация на ануса" и "отстранена анална фисура"), които не са му извършвани и за които не е имал оплаквания. Първоначален отказ за достъп до пълното ИЗ.
- **Свидетелски показания:** Бащата и приятелка на ищеца потвърждават огромните душевни страдания, депресия и отчаяние на ищеца и семейството му след поставянето на диагнозата и прогнозата за кратък живот (2-4 месеца). Ищецът напуснал работа поради убеждението си за близка смърт.
- Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 224/11.01.2016 ГД № 6263/2013 СГС Гражданско дело № 6263/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.А.А. против УМБАЛ. „Александровска“ ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.
Ищец: твърди, че в края на месец март 2008 г. вдигнал висока температура над 40 градуса и продължил да я поддържа близо месец, въпреки проведеното от личния му лекар лечение с различни антибиотици и понижаващи температурата медикаменти.
Установил, че има подуване под дясната мишница, поради което и с направление от личния лекар на 23.04.2008 г. отишъл за преглед и консултация във ІІ хирургия на Клиниката по хирургически болести „Проф.д.р А.С.“ към У. „А.“ ЕАД, където бил приет от д-р Г. и още същия ден по оперативен път му бил взет материал от дясната подмишница за извършване на хистопатологично изследване, като към момента на интервенцията, ищецът бил с температура 38.5 градуса.
Твърди се, че ищецът бил изпратен сам да отнесе взетия материал за изследване в съответната лаборатория.
Твърди се, че на 10.05.2008 г. ищецът получил резултата със заключение: „морфологична и имунохистохимична констелация съответства на анапластичен едроклетъчен Т-клетъчен неходжкинов лимфом“.
По препоръка на д-р Г. ищецът отишъл при д-р А.-завеждащ отделението по хематология. По препоръка на д-р А. ищецът следвало да постъпи още на следващия ден за химиотерапия, тъй като ако се повлияе добре от нея, му оставали около 6 месеца живот.
Твърди се, че от този момент ищецът започнал да живее като човек, на когото е издадена смъртна присъда. Заради поставената диагноза напуснал работа, всяка сутрин се събуждал с въпроса, дали това е последния му ден, измъчвал се силно, като гледал колко много страдат неговите роднини и приятели, животът му и този на близките около него се превърнал в истински кошмар. Изпаднал в пълно отчаяние и депресия и дори искал смъртта да дойде по-бързо. Това продължило повече от година.
На 19.04.2013 г. поискал от регистратурата на ответното дружество до получи достъп до ИЗ № 10446, такъв му бил отказан, като му била връчена епикриза от 24.04.2008 г., като от нея ищецът установил, че медицинските документи към негово ИЗ не отговарят на действително извършените му манипулации и изследвания.
В ИЗ било отбелязано, че му е извършена „дилатация на ануса“ и му е отстранена анална фисура, изпратена за хистологично изследване и до момента на мнимото изписване на ищеца на 24.04.2008 г., резултатът от нея не е получен.
Вследствие на това ищецът започнал да мисли, че е обект на недобросъвестно отнасяне към него и здравето му, извършено от лекари, служители на ответника, които му представили и разяснили диагноза, каквато той изобщо не е имал, като в същото време било документирано в ИЗ, че е опериран от несъществуващо заболяване, за каквото не е имал оплаквания, нито са му извършвани каквито и да е манипулации и изследвания.
Твърди се неправомерно поведение на служители на ответника, поставили му невярна диагноза за смъртоносна болест, от каквато ищецът не е болен. Допълнително са му причинени душевни страдания от предоставяне на медицински документи, съдържащи напълно невярна информация и съставени в противоречие с чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ , вр.с чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, чл.222, ал.3 НРД-2003 г.
Моли съда да постанови решение, с което да ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от виновното поведение и неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва от 10.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК е постъпил отговор от ответника. Заявява възражение за погасяване по давност на предявения иск.
По същество оспорва исковата претенция като неоснователна, недоказана, а по размер силно завишена. Твърди се, че спрямо ищеца не са извършени действия, които да противоречат на добрата медицинска практика и които да са довели до увреждане на здравния му статус.
Поддържа се, че ищецът има определящ за твърдяното лично страдание и това на семейството му. Поддържа се, че ищецът е нарушил задължението си да се грижи за себе си и собственото си здраве.
Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради неговото пълно бездействие по отношение на собственото си здраве, изразяващо се в отказ да посети изобщо лечебно заведение, с цел категорично изясняване на здравословното му състояние.
Твърди се, че ищецът е могъл и е бил длъжен да се възползва от всички налични възможности за диагностика и лечение, независимо от вида и характера на заболяването, независимо дали диагнозата е точно поставена или е необходимо нейното уточняване.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК.
Ответник: в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски по представен списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Във връзка с продължило заболяване на ищеца, съпроводено с висока температура и след направление от личния лекар, ищецът посетил ответната болница, където на 13.04.2008 г. му било извършено хистопатологично изследване № Br1344, ИЗ 10446 със заключение от изследването: „морфологична и имунохистохимична констелация съответства на анапластичен едроклетъчен Т-клетъчен неходжкинов лимфом“.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите А.Д. А. и В.В.И..
Свидетелски показания: Свидетелят А.Д. А., баща на ищеца установява, че присъствал лично, когато синът му си взел изследванията заедно с д-р Г., който като ги видял казал, че не са хубави и трябва да се отиде в хистологична клиника, където лекарят ще ги заведе при К. А., която се завърнала скоро от специализация във Франция. По пътя към клиниката на въпроса на свидетеля, д-р Г. отговорил, че изследването е много лошо и че шансовете са много малки. Когато и лекарката видяла резултатите, станало ясно се трябва веднага да се започне химиотерапия, още на следващия ден. В този ден лекарите не са изпращали никъде ищеца и на са му давали никакви медицински документи. Изживели ужас. Минали ден-два и ищецът казал на баща си, че не са му дали никаква надежда за благоприятен изход и няма смисъл да седи по болници и да провежда химиотерапия и да се лекува, след като не му дават никакъв шанс. Свидетелят установява, че към края на 2011 г. всеки ден чакали да се случи най-лошото.
Свидетелката И. установява, че от ищеца знае за поставената му диагноза в Александровска болница, след която той изпаднал рязко в едно депресивно състояние, станал раздразнителен, неконтактен, плачещ. Родителите му също се тормозили, било ужас. Ищецът напуснал работа, заради поставената му диагноза, защото искал по-дълго време да прекара със семейството си. Лекарите му били дали от 2 до 4 месеца живот с или без дадено лечение. Ищецът се затворил в себе си и не искал никой да вижда. Това състояние продължило около година и нещата ескалирали. Ищецът чакъл всеки ден да е на смъртното ложе.
От удостоверение рег. № 4746/25.04.2013 г. на МП, ГДИН се установява, че през периода от 05.07.2000 г.-01.08.2008 г. ищецът е заемал длъжността „Надзирател“ в следствен арест-Враца, от удостоверение с рег. № 12409/28.10.2013 г. се установява, че на 26.06.2008 г. ищецът е депозирал рапорт за освобождаване от длъжност по собствено желание и със заповед № ЛС-4479/04.07.2008 г. на главния директор на ГДИН, считано от 01.08.2008 г. е сдал длъжността надзирател в следствен арест-Враца.
От представената по делото епикриза ИЗ 10446/590, се установява, че в същата е отразено, че ищецът е постъпил в ответната болница на 23.04.2008 г. и е изписан на 24.04.2008 г. по повод оплаквания от болки в аналната област, на моменти невъзможна дефекация. Отразено е, че е извършена дилатация на ануса, отстранена е анална фисура, изпратена за хистологично изследване и до момента на изписването на ищеца на 24.04.2008 г., резултатът от нея не е получен.
Безспорно от доказателствата по делото и заключението на СМЕ се установява, че описаното в епикризата и ИЗ 10446/590, приета като доказателство по делото, не е вярно и не кореспондират по никакъв начин с находката от хистологичното изследване № Br1344.
Пред настоящата инстанция е прието заключение на СМЕ, от което се установява, че при съмнителния увеличен лимфен възел, сигурният начин за поставяне на диагноза малигнен лимфом е само хистологично изследване, поради което и правилно от страна на лекарите е предприето извършване на манипулация биопсия.
Вещото лице дава заключение, че предвид другата доброкачествена хистологична диагноза, поставена във Великобритания и поради дългия безсимптомен период на клинично здраве, може да се подозира погрешна диагноза. Терапията на малигнен лимфом е химиотерапия, лъчетерапия, евентуално костно-мозъчна трансплантация. Не съществуват други алтернативни методи за лечение.
Установява се, че необходимата медико-диагностична и лечебна дейност се извършва след хоспитализация в хематологична клиника, но в случая поради отказа на пациента, тези дейности не са извършени.
Установява се още, че след поставяне на хистологичната диагноза е спазен клиничния алгоритъм да се предложи незабавна хоспитализация в Клиника по хематология.
Вещото лице дава заключение, че до етапа на предложената хоспитализация и отказ от такава няма извършено увреждане на здравния статус на ищеца. При пациента са спазени основните, утвърдени отдавна правила за диагностициране на неясна лимфаденомегалия, проведена е оперативна биопсия и изпращане в патоанатомията за хистологична преценка и диагноза. Спазено е правилото, при доказано малигнено кръвно заболяване, пациентът да бъде насочен за хоспитализация в специализирана хематологична клиника, като при първа хоспитализация с такава диагноза в хематология следва значителен обем лабораторни изследвания и т.н. „стадиране“, като може да бъде поискана и ревизия на хистологичната диагноза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49 във вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от поставена от служители на ищеца невярна диагноза за смъртоносна болест, от каквато ищецът не е болен, както и с причинени душевни страдания от предоставяне на медицински документи, съдържащи напълно невярна информация и съставени в противоречие с чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ, вр.с чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, чл.222, ал.3 НРД-2003 г.
За да е възникнало спорното право за обезщетение на ищеца той следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно поведение и противоправно поведение, в причинно-следствена връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител.
Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица. За да възникне отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното. Възлагането на работа безспорно се установява, а и не се оспорва от ответника.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск на първото сочено основание поставена грешна диагноза се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен предвид следните съображения:
На първо място по възражението на ответника, че вземането на ищеца на това основание е погасено по давност. Същото е неоснователно. Давността за вземания от непозволено увреждане е общата петгодишна и почва да тече от откриването на дееца, съобразно чл.114, ал.3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. от ЗЗД. В случая същата е започнала да тече от 10.05.2008 г., когато ищецът заедно със своя баща е получил резултатите от изследванията си и е разговарял с лекари от ответната болница. Давността е следвало да изтече на 10.05.2013 г., а настоящият иск е предявен на 09.05.2013 г., т.е. преди да е изтекла давността.
По съществото си обаче искът е неоснователен, предвид следните съображения: С така ангажираните от ищеца доказателства не се установи главно и пълно твърдението му, че лекарите при ответната болница са му поставили грешна диагноза. Такава не е била поставена, доколкото ищецът не е постъпил за диагностика и лечение в Хематологията, съобразно препоръчанато му от лекарите.
„Морфологична и имунохистохимична констелация съответства на анапластичен едроклетъчен Т-клетъчен неходжкинов лимфом“ е само заключение от извършени изследвания, но ищецът не е ангажирал отговорността на ответника с твърдение за поставено невярно заключение от лаборатория на ответната болница.
Безспорно от заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че необходимата медико-диагностична и лечебна дейност се извършва след хоспитализация в хематологична клиника, но в случая поради отказа на пациента, тези дейности не са извършени. В тази част заключението кореспондира и с т. 3 Поставяне на окончателна диагноза от ПРИЛОЖЕНИЕ № 17 към Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на Националната здравноосигурителна каса (III част), Издадено от Управителния съвет на НЗОК, обн. като притурка към ДВ, бр. 19 от 2.03.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., съобразно което окончателната диагноза се поставя на базата на оперативната диагноза, данните от лабораторните и инструменталните методи за неонкологичните заболявания и след задължително хистологично изследване с патоморфологична диагноза (определяне на степен на малигненост и стадии на тумора по TNM класификация) при онкологичните. При малигнени лимфоми се определя вида, формата и се извършва имунофенотипизация. Ето защо и на така посоченото от ищеца фактическо основание, искът се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
По второто сочено фактическо основание, на което ищецът ангажира отговорността на ответната болница-от предоставяне на 19.04.2013 г. медицински документи, съдържащи напълно невярна информация и съставени в противоречие с чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. ЗЗ, вр.с чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, чл.222, ал.3 НРД-2003 г.
Безспорно се установява, че предоставената на ищеца епикриза е с невярно съдържание, но с ангажираните от ищеца доказателства не се установи претърпените неимуществени вреди са резултат и да се намират в пряка причинно-следствена връзка именно с предоставената епикриза и отразеното в нея.
По никакъв начин това действие от страна на служители на ответника не се е отразило на здравословния статус на ищеца. Вреди биха настъпили за НЗОК, в случая, че същите документи са били използвани пред касата.
Така мотивиран съдът намира, че предявените искове ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ищецът ще следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на ответника да заплати сумата от 400 лв., разноски направени от него за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Д.А.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 4, адвокат Д.Й. против У. „А.“ ЕАД, *** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл.86, ал.1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на сума в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от виновното поведение и неправомерно поведение на служители на ответника поставили му невярна диагноза за смъртоносна болест, от каквато ищецът не е болен, както и за допълнително причинените му душевни страдания от предоставяне на медицински документи, съдържащи напълно невярна информация, ведно със законната лихва от 10.05.2008 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК Д.А.А., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 4, адвокат Д.Й. да заплати на У. „А.“ ЕАД, *** сумата от 400 лв. /четиристотин лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение, І-6 състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА гр.д.№ 6263 по описа за 2013 г.
