Решение №/26.09.2014 ГД №2584/2011 ОС Варна

РЕШЕНИЕ №/26.09.2014 ГД №2584/2011 ОС Варна Гражданско дело № 2584/2011 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) .

Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Предявени са в условията на евентуалност иск по чл.49, вр.чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и иск по чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Ищец: Васил Ботев Иванов, ЕГН 4905281045 срещу МБАЛ "Света Марина" ЕАД, ЕИК 103562052, представлявано от изп.директор доц. д-р Жанета Георгиева Тянева, за заплащане на сума в размер на 100 000 лева /съгласно уточняваща молба вх. № 35490/22.11.2012 год. – л.96 по делото/, за причинени неимуществени вреди в резултат на подборно посочени виновни действия на длъжностни лица, на които е възложена работа при ответното дружество, а именно - д-р Веселина Димитрова Несторова – назначена по трудов договор към МБАЛ "Света Марина", като началник в Клиника по професионарни болести – Варна и д-р Иван Вълчев Джеджев – вътрешни и професионални болести, назначен по трудов договор към МБАЛ "Света Марина" ЕАД и председател на ТЕЛК, както и при условията на евентуалност иск срещу Веселина Димитрова Несторова и Иван Вълчев Джеджев, в размер на от по 50 000 лв. от всеки един от ответниците /съгласно уточняваща молба вх. № 35490/22.11.2012 год. – л.96 по делото/, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неприятни преживявания, увреждане на здравето и намаляване на работоспособността на ищеца, следствие на неправомерните действия на ответниците при упражняване на служебните им задължения като лекуващи лекари и членове на ТЕЛК, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на предявяване на иска – 20.12.2011 год.

Изложените в исковата молба твърдения са, че двамата ответници – д-р Джеджев и д-р Несторова при изпълнение на служебните им задължения като участници в ТЕЛК и като лекуващи лекари въпреки наличната медицинска документация и данни за заболяванията на ищеца не са го извели от неблагоприятната за него среда, в която е упражнявал тежък физически труд, което е недопустимо с оглед на неговите заболявания и образование, оставили са го да работи в производство, свързано с вибрации, прах, пренасяне на тежести и неблагоприятен климат, вместо да бъде пенсиониран по болест или да се препоръча по-лека работа, лишена от тежък физически труд и системно пренапрежение.

Излага се, че в резултат на тези техни действия констатираното професионално заболяване не само, че не е излекувано, но и е довело до нови заболявания, с които е увредено значително здравето на ищеца като е намалена неговата работоспособност, а от друга страна – до изживяване на болки, страдания и неприятни преживявания.

Сочи се, че следствие на неправилната оценка на степента на професионалното заболяване без да се отчита неговото прогресиращо развитие във времето и неизпълнение на указанията дадени в решение на НЕЛК от 21.02.2011 год. е възпрепятствано и последващото решение на НЕЛК да определи по-висок процент на нетрудоспособност, доколкото НЕЛК взема решението само въз основа на представените медицински документи и не прави изследвания и прегледи /уточняваща молба вх. № 14879/08.05.2012 год. – л.46 – 48 по делото/.

С допълнителна молба от 28.05.2012 год. /л.52-54 по делото/ се уточнява, че д-р Несторова и д-р Джеджев са лекуващи лекари на ищеца от 1993 год. – 2011 год., а последния е и председател на ТЕЛК от 2011 год. и като лекуващи лекари в този период не са оказали адекватно на заболяванията на ищеца лечение, което е довело до нелечимостта му.

Твърди се, че през 1997 год. е следвало да бъде пенсиониран/инвалидизиран така, както НЕЛК е посочила в решение от 22.07.2011 год., вместо което двамата ответници са изготвили производствени характеристики, в които посочвали, че е трудоспособен. Това, че ищеца не е бил трудоустроен и е работил като стругар в Корабостроителницата до август 2000 г., а след това е бил строителен работник до 2011 год. било недопустимо за неговите заболявания.

Посочва, че сриването на двете заболявания започнало през 2005 год. /Вегетативна полиневропатия и болест на Бехтерев/, за което НЕЛК била констатирала, че няма обратимост на оздравителния процес, а поставената диагноза – парализа /т.16/ изключвало каквато и да е производствена дейност.

Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

Ответник: В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК, ответникът - МБАЛ "Света Марина" ЕАД излага в отговор вх. № 38402/18.12.2012 год., че оспорва иска като счита същия за неоснователен .

Позовава се на изтекла погасителна давност.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск.

В писмени бележки излага допълнително становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Посочва се, че доколкото твърденията са насочени към действията на д-р Несторова и д-р Джеджев в качеството им на членове на лекарски комисии, които касаят издаването на решения на ТЕЛК, то и редът за обжалване на актовете е по чл.112Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето , който е административен, но не и граждански.

Посочва се, че съгласно разпоредбите на Наредба за трудоустрояването, задължението за извеждане на работника от неблагоприятна работна среда е на работодателя и доколкото считано от 17.12.2001 год. до изтичане срока за пререгистрация на търговците в Търговския регистър ищецът е извършвал дейност като ЕТ «Ирида-Васил Иванов», то и тази отговорност е негова.

Сочи се, че от представените по делото доказателства се установява, че двамата ответници в качеството им на лекари са вписали съответните предписания, касаещи лечението и режима на труд на ищеца, поради което и са изпълнили задължението си.

Посочва се, че с оглед на изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че д-р Несторова и д-р Джеджев не са допуснали нарушения, а така също че лечението на ищеца е в съответствие с действащото българско законодателство и добрата медицинска практика.

Претендират се разноски.

Ответник: В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК, ответницата - Веселина Димитрова Несторова депозира отговор вх. № 36989/05.12.2012 год. и допълнителен отговор вх. № 38358/18.12.2012 год. В същите оспорва исковете по основание и по размер.

Позовава се на погасителна давност за твърдяните като претърпяни вреди в периода от 1993 год. – 2011 год.

Твърди, че поставянето на диагноза и стадий на едно заболяване няма как да влоши или подобри здравословното състояние на пациента.

Посочва, че в периода от 1988 год. – 2008 год. е работила в Клиника по професионални заболявания, а от месец декември 2008 год. е завеждащ клиниката, като не е участвала в комисии по ТЕЛК и взимала становище при експертни решения на ТЕЛК, касаещи ищеца.

Излага, че е участвала в диагностично-лечебния процес на ищеца при хоспитализацията му като лекуващ лекар през 1999 год. и през 2008 год., а като лекуващ лекар и началник клиника през 2011 год.

Сочи, че във всички епикризи след провеждане на необходими изследвания и анализ на резултатите от тях се определя диагноза на професионалното заболяване и степен на изява, която е ВПНП – средна степен и е потвърдена в Клиника по професионални заболявания в Болница «Св.Иван Рилски», гр.София през 2005 год.

Твърди се, че във всички епикризи от клиниката е поддържано мнението, че заболяването ВПНП е професионално обусловено и това е отразено и във всички експертни решения на ТЕЛК.

Твърди, че производствените характеристики за периода от 19.05.2005 год. – м.07.2011 год. са изготвяни от ищеца, за което представя доказателства, което от друга страна противоречи на соченото в исковата молба, че тези характеристика са изготвяни от нея.

Твърди, че по длъжностна характеристика като лекар и завеждащ клиника и според Закона за лечебните заведения няма право да изготвя производствени характеристики, които пък се изготвят от Завеждащ служба «Охрана на труда» съгласно закона за ЗБУТ.

По отношение на изложеното от ищеца относно «неправомерните действия», изразяващи се в неизвеждане от неблагоприятна за него среда сочи, че правомощията на ТЕЛК и на клиниката по професионални заболявания е да дават препоръки за противопоказаните условия на труд като сочи, че във всички експертни решения, издадени от ТЕЛК такива препоръки са дадени, вписани са противопоказания за работа.

Сочи, че Болестта на Бехтерев е заболяване от общ характер с прогресиращ ход на протичане, не е професионално заболяване и е възникнало през 1993 год., видно от медицинската документация.

Твърди, че не е участвала в Медицинска комисия и изготвяла решение № 33605/28.09.2011 год., с което «незаконосъобразно е бил променян вида на заболяването от професионално в общо».

По същество ответницата чрез процесуалния си представител адвокат Юлиан Георгиев моли за ОТХВЪРЛЯне на исковата претенция срещу нея, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответник: В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК, ответника Иван Вълчев Джеджев депозира отговор вх. № 36988/05.12.2012 год. и вх. № 38409/18.12.2012 год., в които сочи, че предявения срещу него иск е неоснователен.

Позовава се на изтекла погасителната давност.

Твърденията му са, че поставянето на диагноза и стадий на едно заболяване не може да влоши или подобри здравословното състояние на ищеца; че всички действия по диагностиката и освидетелстването на пациента - Васил Ботев Иванов са напълно законни, съобразени с действащите нормативи и разпоредби.

Сочи, че работи в Клиника по професионални заболявания от 1988 г., а от м.12.2008 г. е завеждащ клиника; че не е участвал в комисия на ТЕЛК и взимал становище при експертните решения на ТЕЛК, касаещи ищеца; че името му не фигурира в експертните решения на ТЕЛК, представени от ищеца Васил Ботев Иванов, поради което и твърдението му, че е член на ТЕЛК във всички искови и уточняващи молби са неоснователни.

Твърди се, че при хоспитализацията на ищеца в Клиниката по професионални заболявания е участвал в диагностично - лечебния процес като лекуващ лекар през 1999 г. /Епикриза изх. № 7567/14.09.1999 год. до 29.09.1999 г. с диагноза: Вегетативна полиневропатия на горни крайници (ВПНП) с болковопарестезен и вазоспастичен синдром II ст. Болест на Бехтерев. Двустранен сакроилеит/ и през 2008 г. /Епикриза изх. № 22424/04.08.2008 г. - 11.08.2008 г. с професия - управител на фирма, диагноза - ВПНП - средна степен, Болест на Бехтерев/, а като лекуващ лекар и началник клиника през 2011 г. /Епикриза изх. № 13416/26.04.2011 - 02.05.2011 г. професия строител с диагноза: Други уточнени полиневропатии. ВПНП - средна степен. Болест на Бехтерев. Хипертонична болест II стадий, умерена степен, сърдечна форма/.

Сочи, че във всички епикризи след провеждане на необходимите изследвания и анализ на резултатите от тях се определя диагнозата на професионалното заболяване и степен на изява, която е ВПНП - средна степен и е потвърдена в Клиниката по професионални заболявания в Болница „Св.Ив.Рилски” - гр.София през 2005 г. с епикриза изх. № 221/11.01.2005 г. - 18.01.2005 год. Регистрираните промени до 2011 г. на периферната нервна система и периферните съдове обуславяли средна степен на заболяването, доказано с експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 520/22.07.2011 г. – 40 % ТНР за ВПНП ср.ст. и 48% ТНР за общо заболяване: Анкилозиращ спондилит с множествено засягане на гръбначния - умерена степен, III Ро стадий, Сакроилеит, Спондилоартроза. Артериална хипертония I-II ст., сърдечна форма. ХВБСН. Дискоординационен синдром - лека ст. Феномен на Рейно. Оценка на работоспособността: 64 % до 01.05.2014 г. - за 3 год.

Твърди, че във всички епикризи от клиниката е поддържано мнението, че заболяването ВПНП е професионално обусловено и това е отразено и във всички експертни решения на ТЕЛК.

Твърди, че ищеца от 1982 г. до 1993 г. е имал 8 решения на ТЕЛК и едно на ЦТЕЛК и е бил пенсионер по болест за 8 г. до 1989 г. по повод трудова злополука, който период е извън посочения в исковата молба.

Твърди, че посоченото в уточняващите искови молби № 14879/08.05.2012 г. и № 17101/28.05.2012 г. не противоречи на това, че производствени характеристики са изготвени от него.

Излага, че по длъжностна характеристика като лекар и завеждащ клиника по професионални заболявания и според Закона за лечебните заведения няма право да изготвя производствени характеристики.

Задължението му е да организира и участва в диагностично - лечебната дейност на пациентите, а производствените характеристики се подготвят от Завеждащ служба „Охрана на труда” съгласно ЗБУТ.

Лекуващи лекари, завеждащ клиники и членове на ТЕЛК/НЕЛК дават само препоръки за режима на труд, които се съдържат в техните епикризи, както и в Експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК.

Видно било от медицинската документация, че производствените характеристики от 2005 г. до 2011 г. са издадени, написани и подписани саморъчно от Васил Ботев в качеството му на управител в ЕТ „Ирида - Васил Иванов" и по този начин сам си е определял режима на труд и следователно сам е определял неблагоприятните условия на труд, при които е работил.

Сочи, че правомощията на ТЕЛК и на Клиниката по професионални заболявания е да дават препоръки за противопоказаните условия на труд /т.16 от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК/.

Във всички експертни решения, издадени от ТЕЛК такива препоръки са дадени, вписани са противопоказанията за работа - пренапрежение на ръцете - монотонни и стереотипни движения на ръцете, статични усилия на крайниците и гръбнака и тежък физически труд.

По отношение на Болестта на Бехтерев, сочи че е заболяване от общ характер с прогресиращ ход на протичане, не е професионално заболяване и е възникнало от 1993 г., видно и от медицинската документация, а синдромът на Рейно е част от клиничната картина на професионалното заболяване - Вегетативна полиневропатия от пренапрежение, и е присъствал в епикризите през годините, съобразно нормативните изисквания на здравната каса.

Сочи, че пенсионирането по болест в Република България се осъществява от ТЕЛК/НЕЛК, а ищецът има 11 експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК за периода 1993 г. до 2011 г., че същия е трудоустроен като стругар, при облекчени условия на труд от 1993 г. до 1999 г. като посочената в анамнезата - диагноза Болест на Бехтерев е поставена през 1988 г. - 1989 г. с HLA - B 27 - отрицателен.

Сочи, че доколкото ищецът не е съобщил за Болестта на Бехтерев, не е включена в окончателната диагноза, както и в амбулаторните изследвания.

Сочи, че е депозирана жалба по повод експертно решение на ТЕЛК № 3606/14.10.2010 г., което с експертно решение № 87/21.02.2011 г. на НЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване от ТЕЛК.

Препоръките на НЕЛК, посочени и в исковата молба, касаят причинно-следствена връзка на заболяването, а не оценката на самата патология, т.е. процента неработоспособност.

По отношението на причинно-следствена връзка ТЕЛК към МБАЛ "Света Марина" приема професионалната етиология на ВПНП, която се потвърждава и от експертните решения на НЕЛК, въпреки данни, които могат да сочат и за противното - превалиране на соматичните увреждания /болестта на Бехтерев, синдрома на Рейно, артериална хипертония/ над професионалните/вегетативната полиневропатия на ръцете/.

Експертното решение на НЕЛК № 520/22.07.2011 г. във връзка с обжалваното решение на ТЕЛК № 1947/5.05.2012 г. потвърждава заключенията му и по професионалната етиология на заболяването ВПНП, и степента му, и процентите на трайно намалената работоспособност за всички заболявания.

Хроничната вертебробазиларна съдова недостатъчност /ХВБСН/, за която ищецът е представил медицинската документация с дата 16.05.2011 г. - консулт с невролог, доплерова сонография и отоневрологично изследване, е уточнена след датата на явяване пред ТЕЛК от 05.05.2011 г.

След представяне на амбулаторно направените консулти и изследвания за освидетелстване пред НЕЛК на 22.07.2011 г. диагнозата ХВБСН е включена в експертно решение на НЕЛК.

Посочва, че експертната оценка на ТЕЛК - 56 % и НЕЛК - 64 % не се различават качествено тъй като се приравняват към III група инвалидност /трайно намалена работоспособност от 50 % до 70 %/ и по този начин експертното решение на ТЕЛК не ощетява болния по никакъв начин.

Твърди се, че всички решения на ТЕЛК са издадени в съгласие с действащите нормативни уредби /Наредбата за Медицинската експертиза на работоспособността от 05.05.2010 г., ДВ бр.36/14.05.2010 г./, спазени са всички срокове, дадени са необходимите препоръки и противопоказанията за работа, адекватно са определени процентите на трайно намалената работоспособност, което се потвърждава и от решенията на НЕЛК.

По същество, чрез процесуалния си представител адвокат Юлиан Георгиев моли съдът да ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

Претендира направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът чрез назначения от съда особен представител поддържа изложеното в исковата молба.

Моли съдът да уважи като основателни предявените в условията на евентуалност искове.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените по делото експертни решения на ТЕЛК от 11.05.1982 год., че ищецът е бил временно нетрудоспособен поради счупване на една и повече фаланги на ръката, с решение № 1452/29.06.1982 год. /временно нетрудоспособен/, № 1625/17.08.1982 г. /втора група инвалидност/, № 1749/16.08.1982 г. /трета група при обичайни условия/, № 1945/25.09.1985 г. /инвалидност трета група при обичайни условия/, № 1625/19.08.1987 г. /инвалидност трета група/ като с решение № 1589/13.09.1989 год. е поставена оценка на трудоспособност – трудоспособен, последното потвърдено с експертно решение на ЦТЕЛК № 0855/31.10.1989 год.

Видно от епикриза изх. № 9192 на Медицински университет – Варна, Катедра по кардиология и ревматология, че ищеца е постъпил на 31.07.1992 год. до 10.08.1992 год. и е изписан с окончателна диагноза – цервикална остеохондроза. Вегетативна полиневропатия на горни крайници/Синдром на Рейно, с посочени препоръки за работа без тежък труд с натоварване на горни крайници предимно и работа при резки метеорологични промени като се насочва за трудоустрояване.

Видно от съдържащите се в приложеното по делото медицинско досие на ищеца, че с протокол № 70/22.09.1993 год. на диагностична комисия при работническа болница – гр.Варна, на ищеца с професия към него момент - корпусник в ДФ „Варненска корабостроителница” е поставена диагноза – Вегетативна полиневропатия на горните крайници от пренапрежение – средна степен, че заболяването е професионално и са дадени препоръки за трудоустрояване, за което е издаден Акт за трудова злополука № 144/23.09.1993 год. на „Варненска корабостроителница” АД.

Видно от представените по делото производствени характеристики от „Варненска корабостроителница” /л.163 и 164 по делото/, че в периода от 1994 – 1996 год. ищецът е работил на универсален струг в помещение на безсменен режим при работа с вибрации и щум от машината, с променлива температура като в последното е посочено, че бройката е за трудоустроени лица.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 1882/30.09.1993 год. /л.174/, че ищецът е с поставена диагноза – вегетативна полиневропатия на ГК с болково парестезен сетивен и вазоспаст. Микроцеркулярен синдром – средна степен. Двустр. Начален сакроилейт.двустр. коскартроза.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 2590/15.12.1994 год., че ищецът е временно нетрудоспособен с диагноза на ТЕЛК – Болест на Бехтерев Скандинавска форма. Двустр. Сакроилиит. Активна фаза. Анкилозиращ спондилоартр. и др. възпалителни спондилопат.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 1506/07.06.1995 год., че е поставена диагноза на ТЕЛК – вегетативна полиневропатия на Гк от пренапрежение с болково парастезен, сетивен костно трофичен и вазоспастичнен синдром средна към тежка ст. Болест на Бехтерев гръбначно периферна форма III рьо стадий, с посочени неподходящи условия и професии – работа свързана с физ. Натоварвания на ГК охлаждане на същите обрем. на гръб. стълб. Стругар.

Видно от експертно решение на ТЕЛК № 1891/20.05.2005 год. на МБАЛ „Св.Анна” – гр.Варна, председател на която е ответника д-р Джеджев, че на ищеца му е определена оценка на работоспособността – 30 % със срок на инвалидност – 01.05.2008 год., както и са посочени като противопоказни като условия на труд за професионалното заболяване – разстройство на вегетативната НС, невропативна полиневропатия на ГК – средна степен, а именно – пренапрежение, микротравматизация и преохлаждане на ГК.

В регистрационна карта за призната професионална болест № 13/20.05.2005 год. подписана от председателя на ТЕЛК – д-р Джеджев е отразено, че към тази дата ищеца е с осигурител – „Варненска корабостроителница”, че същия е с професия – корпусник, както и са посочени вредностите и отклоненията от ПДК и ПДН и експлоатация – пренапрежение на ГК и шум, с препоръки от ТЕЛК – без наднормен шум, вибрации и пренапрежение на ГК.

С последващо решение на ТЕЛК на МБАЛ „Св.Марина” Варна – оценка на работоспособността – 48 % при посоченото по-горе професионално заболяване и отразени противопоказани условия на труд.

Съгласно епикриза от Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД – София /към медицинско досие/, ИЗ № 221, че ищецът е постъпил на 11.01.2005 год. и изписан на 18.01.2005 год. с окончателна диагноза – Вегетативна полиневропатия на горни крайници – средна степен, с препоръки – щадящ режим на труд и бит, уместно временно трудоустрояване, без системно пренапрежение на ОДА.

Видно от епикриза и.з. № 17110/23.06.2008 год., че ищеца е изписан с окончателна диагноза – анкилозиращ спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб. HLA – В 27 – отрицателен. Двустранен сакроилиит, Двустранен бехтеров коксит, Субделтоиден бурсит – висока степен на активност, III Ро стадий, III ф.клас двигателна недостатъчност. Вторична остеоартроза – двустранна гонаартроза; придружаващи заболявания – полиневропатия на горни крайници.

Видно от епикриза изх. № 22424/04.08.2008 год. от Клиника по професионални заболявания, че е поставена окончателна диагноза на ищеца – вегетативна полиневропатия на горни крайници – средна степен. Болест на Бехтерев, а от епикриза на Клиника по професионални болести изх. № 13416 от 26.04.2011 год. – други уточнени полиневропатии. Вегетативна полиневропатия на горни крайници – средна степен. Болест на Бехтерев. Хипертонична болест – II стадий, умерена степен, сърдечна форма.

От епикриза на УМБАЛ „Св.Марина” ЕАД – Варна, че е поставена окончателна диагноза - анкилозиращ спондилит с множествено засягане на гръбначния стълб. Умерена степен на активност III Ро стадий сакроилиит, III функционален клас двигателен дефицит. Вторична остеоартроза – двустранна гоноартроза.

Видно от представените по делото експертно решение № 1947/05.05.2011 год. /срок на инвалидност до 01.05.2014 год. за срок от три години/ и експертно решение № 3606/14.10.2010 год. /със срок на инвалидност три години до 01.10.2013 год./ на МБАЛ „Света Марина” ЕАД Варна и приложените на л.6 и 7 по делото епикризи изх. № 32476 и изх. № 22424 на Клиника по професионални болести, че ищеца е с поставена диагноза други разстройства на вегетативната /автономна/ нервна система, с професионално заболяване – вегетативна полиневропатия на горни крайници от напрежение – средна степен и с отразени противопоказани условия на труд – пренапрежение на ръцете – монотонни и стереотипни движения, статични усилия на крайниците и гръбнака, тежък физически труд.

Видно от съдържащите се по делото и към медицинското досие на ищеца производствени характеристики от 19.05.2005 год., 10.09.2008 г., 03.05.2011 год. и от 15.07.2011 г., че същият в качеството си на ЕТ „Ирида” е посочил професия към съответните периоди – строител, професионален маршрут – корпусник, стругар, строител, с определено работно място – строителни обекти за извършване на шпакловки, монтаж на фаянс, теракот, каменни облицовки, вид на работно място – постоянно; в помещение и на открито, без отразяване на посочените в т.14 указания за вредности, а именно – висока температура, ниска температура, променлива температура, влажност, шум, вибрации, токсични вещества, запрашеност, нейонизирани лъчения, йонизирани лъчения и други.

От решение № 3206/17.12.2001 год. постановено по ф.д. № 3206/2001 год. по описа на ВОС се установява, че в Търговския регистър е вписан ЕТ „Ирида – Васил Иванов”, със собственик Васил Ботев Иванов.

Видно от представените по делото длъжностни характеристики /л.121 и л.150 по делото/ се установяват трудовите задачи и задължения, характеризиращи съдържанието на заеманата от всеки един от тях двамата ответници длъжност.

По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с участието на три вещи лица, чието заключение съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, и от което се установява, че Вегетативната полиневропатия /професинално заболяване/ е диагностицирана при ищеца през 1993 г., съгласно Епикриза ИЗ № 7420/ 28.06 - 19.07.93 г. с диагноза ВПНП с болковопарестезен, сетивен и вазоспастичен микроциркулаторен синдром - ср. степен, че същия е насочен към ДЕК и е признат професионалния характер на заболяването с протокол от Диагностична експертна комисия по професионални болести (Протокол на ДЕК за признаване на ПЗ № 70/22.09.1993 г. - ВПНП ср. ст. с режим на труд - отстраняване действието на вредните фактори вибрации, пренапрежение, физически усилия, неблагоприятен микроклимат).

Прогнозата е добра и е възможно възстановяване на работоспособността при липса на други заболявания, действащи върху опорно двигателния апарат.

В случая обаче придружаващото заболяване – Болест на Бехтерев е съпътстващ влошаващ здравето фактор и възпрепятства оздравителния процес на професионалното заболяване.

Доколкото пациента е бил трудоустроен като стругар, при облекчени условия на труд в периода от 1993 г. до 1999 г., то според вещите лица по този начин е бил изваден от неблагоприятната среда още през 1993 г.

Болестта на Бехтерев е с давност преди 1993 г. и не може да е резултат на трудоустрояване или липса на такова и на диагностицираното през 1993 г. професионално заболяване ВПНП.

Излекуването на ВПНП е възможно при продължително трудоустрояване и/или с прекратяване експозицията на рисковите фактори.

В конкретния случай, придружаващото заболяване Болест на Бехтерев е съпътстващ влошаващ здравето фактор, който възпрепятства оздравителния процес на професионалното заболяване ВПНП.

Степента на приетото за професионално заболяване от ДЕК - Варна съгласно Протокол № 70/22.09.1993 г. - „Вегетативна полиневропатия на горните крайници" е средна степен на изразеност, видно и от направените невровегетологични изследвания в КПЗ - Варна, представени в Епикриза ИЗ № 13416/02.05.2011 г. КПЗ - Варна.

Посочват, че тази степен е потвърдена многократно в годините, базирана на проведените специфични медицински изследвания и документи (епикризи от Клиниките по професионални заболявания - Варна и София и експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК, които се обуславят не само от медицинската документация, съпътстваща пациента, но и при необходимост изискват допълнителни изследвания и консулти, както и обстоен преглед на пациента.

Заключението на вещите лица в тази част въз основа на представената по делото документация и съобразно динамиката на болестта е, че професионалното заболяване на ищеца „Вегетативна полиневропатия на горните крайници" е със средна степен на изразеност.

От наличната медицинска документация не са констатирани данни за смутена координация на движенията на всички крайници на ищеца, нито данни за липса на захват на двете ръце.

Според вещите лица, Болестта на Бехтерев не е резултат от професионалното заболяване - ВПНП и не се поражда от условията на труд тъй като е установено, че склонността за развитие на това заболяване се унаследява по генетичен път и мнозинството (почти 90 %) от пациентите с анкилозиращ спондилит са носители на един ген от комплекса на тъканната съвместимост, наречен HLA-B27 като наличието на този ген не предизвиква болестта, а само увеличава вероятността за развитие на заболяването.

По отношение на въпроса за основанията за трудоустрояване – такива са налице от момента на диагностициране на заболяването - вегетативна полиневропатия на горните крайници в средна степен на изразеност, поради което специалистите от КПЗ - Варна са дали своето становище за противопоказния вид труд, отразено в Епикриза ИЗ № 7420/19.07.1993 г. КПЗ – Варна, направена е и препоръка за временно трудоустрояване, като е посочено, че е противопоказан труд с пренапрежение на горните крайници, неблагоприятен микроклимат.

Във всяка следваща тяхна епикриза, както и в епикризата от КПЗ - София са посочени препоръки и противопоказания за труд с рискови фактори.

Доколкото в материалите по делото няма данни за оценка на рисковите фактори на работната среда за професиите, различни от професията корпусник, а и е известно, че ищеца е бил трудоустроен поради професионалното си заболяване ВПНП като стругар на автоматичен струг от 1993 г. без контакт с вибрации и пренапрежение на горни крайници и неблагоприятен микроклимат, то вещите лица заключават, че в този период не следва да е имало въздействие на рискови фактори на работната среда и на труда за горните крайници, поради което считат, че е бил изведен от неблагоприятната за него среда след 1997 г. поради трудоустрояването му като стругар.

Според заключението, заболяването - Вегетативна полиневропатия на горните крайнци не е специфично професионално заболяване, което се обуславя само от професионални вредности.

Професионалния характер на заболяването се приема само ако се дължи преимуществено от въздействието на професионални рискови фактори като влошаване на признато професионално заболяване от пренапрежение, статично и динамично физическо натоварване или вибрации може да настъпи единствено и само от последващо въздействие на тези рискови фактори.

Заболяванията от статично и динамично физическо натоварване, пренапрежение и вибрации с фаза на проявеност „средна към тежка степен" и по-малка претърпяват обратно развитие и се подобряват при липса на последващи професионални въздействия на рискови фактори.

Ако няма професионален риск - няма и професионално заболяване.

Ако няма професионален риск, няма и влошаване на прието професионално заболяване, предизвикано от тези професионални фактори.

Влошаването на заболяването от други придружаващи непрофесионално обусловени заболявания също е възможно, но тогава причините за проявяването му стават комплексни -професионални и непрофесионални и преценката следва да се прецизира в различните фази на заболяванията по съвкупност и причинно-следствена връзка.

Заболяването вегетативна полиневропатия на горните крайници с професионална етиология е определено в средна степен на изразеност и в първата, и в последващите епикризи и експертни решения.

Следователно според вещите лица то не е прогресирало, доколкото ищецът не е имал системно професионално въздействие на неблагоприятни професионални рискови фактрри.

Влошаването в конкретния случай се дължи на непрофесионални фактори и причини - на прогресиращото непрофесионално заболяване болест на Бехтерев, както и на прогресиращи възрастово - дегенеративни промени, съпътстващи остаряването на всеки човек.

ВПНП не е прогресирала и не е довела до нови заболявания.

През 2005 г. в периода на хоспитализация на ищеца в КПЗ - София професионалното заболяване ВПНП е било вече прието с Протокол № 70/22.09.1993 г.

Следователно, ако ищецът беше оповестил при пролежаването си в КПЗ - София за непрофесионалното си придружаващо заболяване Болест на Бехтерев, това не би могло да доведе до промяна в етиологията на вече приетото през 1993 г. за професионално заболяване ВПНП.

Съгласно сега действащата Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести Приета с ПМС № 168 от 11.07.2008 г., обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г., в сила от 22.07.2008 г., изм., бр. 5 от 14.01.2011 г., в сила от 14.01.2011 г., бр. 23 от 14.03.2014 г. по характера на заболяванията се произнасят органите на екпертизата - ТЕЛК, НЕЛК с участието на специалисти по трудова медицина и професионални заболявания.

Специалистите в клиниките/отделенията по професионални заболявания могат да изказват становище и насочват за преценка характера на заболяванията към ТЕЛК след анкета от НОИ и според новите разпоредби лекарите по трудова медицина не са длъжни да подготвят производствена характеристика за нуждите на лекуващите лекари в клиниките, а само единствено за явяване на пациента пред ТЕЛК/НЕЛК .

Признаването на професионално заболяване за минал период от време, какъвто в случая е при ищеца след анкета от ХЕИ относно условията на труд експертно становище за етиологична връзка с работната среда са се произнасяли ДЕК по професионални заболявания.

Според вещите лица доколкото ищецът никога не е бил диагностициран като болен с ВПНП в тежка степен то и влошаването при ищеца се дължи на придружаващите процесното заболяване - ВПНП непрофесионални общосоматични заболявания: Болест на Бехтерев, Артериална хипертония и дегенеративни възрастови промени, а заболяването - ВПНП, което е с професионална етиология, не може да предизвика Болест на Бехтерев.

Това заболяване /ВПНП/ не може да предизвика също и Дискоординационен синдром тъй като и двете заболявания - Болест на Бехтерев и Дискоординационен синдром, не са с професионална обусловеност.

Последното означава, че нормалната координация на тялото и/или неговите части е нарушена и това може да е в резултат на засягане на неврологични структури (малък мозък, периферни нерви, вкл. вегетативни влакна) и неневрологични структури - кости, стави, мускули.

При конкретния случай са налице увреди на костно - ставния апарат от болестта на Бехтерев, засягането на вегетативните влакна може да съучаства, но сами не могат да причинят дискоординационен синдром.

При наличие на артериална хипертония и особено високи стойности като резултат от нелекуване на високо артериално налягане, също може да има залитане на болния.

Съобразно събраната по делото медицинска документация вещите лица заключават, че Болестта на Бехтерев при ищеца е възникнала през 1986 г. и е потвърждавана многократно впоследствие.

Болестта на Бехтерев е търпяла прогресиране, т.е. влошаване във времето, което е логично след като не е лекувана.

Специфично лечение е отразено в епикризите от ревматологична клиника, гр.Варна от 23.6 - 01.07.2008г. и юни 2010 г.

В епикризите от клиниките по проф. заболявания болестта на Бехтерев само е спомената, но тези клиники нямат компетенция за лечение на това заболяване.

Ходът на болестта е продължил с включване на торакалния и шийния отдели на гръбначния стълб, оформяне на гръдна кифоза и ограничение на двигателната функция в период на изостряне.

Болестта на Бехтерев е утежнявала състоянието на пациента към 2011 г.

От предоставената медицинска документация по делото относно провежданото цялостно лечение на ищеца не се констатират противоречия или нарушения с изискванията на Закона на здравето, Закона за лечебните заведения, Националния рамков договор с НЗОК и добрата медицинска практика.

Съдът с протоколно определение от 26.04.2013 год. е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата – д-р Несторова, считано от 1988 год. и ответника – д-р Джеджев от 1989 год. работят в МБАЛ „Света Марина” – Варна.

В открито съдебно заседание от 27.09.2013 год. съдът е допуснал въпроси по реда на чл.176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК, а именно има ли сключени ЕТ „Ирида – Васил Иванов” договори с Служба по трудова медицина за периода от 17.12.2001 год. до настоящия момент, както и извършвана ли е оценка на риска за здравето и безопасността му, а така също каква трудова дейност е извършвал ищеца от напускането му на Варненска корабостроителница до момента, в който е регистриран като едноличен търговец, като е предупреден за последиците в случай, че не се яви или е отказал да отговори без основателна причина, както и когато е дал уклончиви или неясни отговори.

Доколкото ищецът не се е явил да отговори на така поставените му въпроси съдът следва да приеме за доказани обстоятелствата, за които е допуснал въпросите.

От свидетелски показания на допуснатия на ответната страна свидетел Лиляна Димитрова, чиито показания следва да се ценят при условията на чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК се установява, че е работила в МБАЛ „Св. Марина“ от основаването й през 1986 г. до 2009 г. , че познава ищеца като пациент, че е постъпил в клиниката за първи път през 1993 г. със значителен трудов стаж като корпусник, с диагностицирано увреждане на вегетативната нервна система „вегетативна полиневропатия“ и предвид производствените увредености и трудовия му стаж била обсъдена освен клинична диагноза и професионална етиология на заболяването.

През същата година се оказало, че е диагностицирана и Болестта на Бехтерев, но в Ревматологична клиника – гр.София като при първото постъпване нямали такава документация и не подозирали за съществуването му.

Впоследствие е консултиран пациента с ревмо-кардиолог, назначавано му е лечение.

Не бил лекуван от тях за Болестта на Бехтерев.

Прогнозата относно професионалното му заболяване била добра като след трудоустрояването и прекратяване на действията на производствената вредност не се очаквало заболяването да прогресира, обратно, основната цел, основната идея на професионалната патология е възстановяване не само на здравето, но и на трудоспособността.

В неговия случай обаче, при наличие на съпътстващо заболяване от страна на опорно-двигателния апарат, на костно-ставния апарат, не би могло да се очаква окончателно излекуване, но състоянието му би могло да бъде добро, дори до известна степен трудоспособен при определени условия на труд както е и трудоустрояван.

В години, в които той е пролежавал ТЕЛК по професионални заболявания не била инстанцията, която определяла трудоспособност, а Диагностично - експертната комисия.

Студовата проба била включена задължително във вегетологичното изследване, което в клиниката е много специфична и уникална дейност.

С това изследване се установявал съдов спазъм на периферните съдове т.е. се провокира съдов спазъм и се визиуализира под микроскоп, сега вече и на екран.

Има два вида патология, едната е Болест на Рейно, която има различна етиология, а другата е Синдром на Рейно, т.е., нещо което съпътства основно заболяване.

Синдромът на Рейно може да съпътства редица заболявания, но съпътства и вегетативната полиневропатия, синдромът на Рейно точно така протича с пристъпи от съдов спазъм, от тръпнене, от болка и той присъства в целия комплекс от синдроми на това заболяване.

Чрез трудоустрояване за различен период от време се прекъсвал контакта на работника с производствения вреден фактор като през това време се проследява клиничното му състояние, провеждат се необходимите изследвания, дали при липса на контакт с професионалната вредност състоянието му се подобрява или не, ако то е причинно-следствена връзка свързано това заболяване с производствената вредност то ще настъпи значително подобрение в състоянието му, ако тя през този период не действа.

Синдрома на Рейно е включен в комплекса от синдроми на вегетативната полиневропатия и не е задължително да бъде посочен отделно.

Синдрома на Рейно визира спазъм, който следва същите степени на увреждане, съдовете могат да бъдат увредени по един и същ начин, как ще го назовем вегетосъдов синдром или Синдром на Рейно, урежданията са също степени: лека, средно тежка и тежка като не утежнява основното заболяване.

Ищецът не ангажира гласни доказателства за установяване на обстоятелствата изложени в исковата молба.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск по чл.49, вр.чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу МБАЛ „Света Марина” ЕАД и в условията на евентуалност иск по чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу д-р Иван Вълчев Джеджев и д-р Веселина Димитрова Несторова.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49, във вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД предполага доказване на деяние на лице, на което е възложена някаква работа - по трудов договор или друг вид правоотношение, противоправност на деянието, вреда, причинена при или по повод изпълнението на същата работа, вина и причинно-следствена връзка между поведението и противоправния резултат като изразът “по повод на възложената работа” означава, че вредоносните действия не съставляват изпълнение сами по себе си на възложената работа, но са и пряко свързани с нея.

В настоящия случай отговорността на ответното дружество по предявения иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна гаранционно - обезпечителна отговорност и се обуславя от качеството му на субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка, с която са настъпили вредите.

Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По предявен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже иска по основание и размер.

Налице следва да са кумулативно дадените предпоставки: наличие на противоправно поведение на физическото лице, изразяващо се в действие или бездействие, осъществени в противоречие с изискванията на специални правни норми или на общия принцип да не се вреди другиму, настъпилите вреди, причинно-следствена връзка между поведението на физическото лице и настъпилите за ищеца вреди, както и че описаните действия са извършени от причинителя при изпълнение на възложена му от ответника работа или по повод изпълнение на такава.

В конкретния случай не е спорно между страните, че ответницата – д-р Веселина Несторова, считано от 1988 год. и ответника д-р Джеджев, считано от 1989 год. и към настоящия момент работят в МБАЛ „Света Марина” – Варна, което е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от съда, с оглед на което между ответното дружество и ответниците по предявените искове съдът приема, че са съществували трудовоправни отношения, по които дружество – работодател е възложило на физическите лица лекарски дейности, подробно описани в приетите по делото длъжностни характеристики, поради което е налице първата предпоставка по иска с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

Независимо от горното, с оглед на така събраните по делото писмени доказателства, настоящия състав намира, че главния иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД срещу МБАЛ „Света Марина” не бе доказан от страна на ищеца, доколкото уважаването му е предпоставено от наличието на посочените по-горе предпоставки.

Не бе доказано в хода на процеса - липсата на противоправно поведение от страна на физическите лица ответници, което от своя страна да се намира в причинно-следствена връзка с претърпените и посочени в исковата молба вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания.

Основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ са утвърдени в Закона за здравето и всяко поведение, което се намира в противоречие с тях се явява противоправно и в частност що се отнася до качеството на оказваните в лечебните заведения медицински услуги с предвиденото в утвърдените по надлежен ред медицински стандарти.

В конкретния случай се твърдят причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат на противоправно поведение на двамата ответници в качеството им на лекари и членове на ТЕЛК, изразяващо се в неупражняване на служебните им задължения, с което са причинили болки, страдания, неприятни изживявания, увреждане на здравето и намаляване на работоспособността му, а така също следствие и на неизвеждането му от неблагоприятна за него среда, в която е упражнявал труд.

От съвкупния анализ на медицинското досие на ищеца съдържащо – епикризи, експертни решения, а така също и от заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява безспорно, че в периода след 1982 год. /експертно решение на ТЕЛК от 11.05.1982 год./ ищецът е бил временно нетрудоспособен поради счупване на една и повече фаланги на ръката, в последствие признат за временно нетрудоспособен /експертно решение № 1452/29.06.1982 год./, призната втора група инвалидност /експертно решение № 1625/17.08.1982 г./ и трета група инвалидност /решение № 1749/16.08.1982 г., № 1945/25.09.1985 г., № 1625/19.08.1987 г./.

Признат е за трудоспособен с решение № 1589/13.09.1989 год., потвърдено с експертно решение на ЦТЕЛК № 0855/31.10.1989 год.

Безспорно се установява и поставената диагноза на ищеца - Вегетативна полиневропатия на горни крайници /епикриза изх. № 9192 на Медицински университет – Варна, Катедра по кардиология и ревматология, протокол № 70/22.09.1993 год. на диагностична комисия при работническа болница – гр.Варна, експертно решение на ТЕЛК № 1882/30.09.1993 год., експертно решение на ТЕЛК № 2590/15.12.1994 год., експертно решение на ТЕЛК № 1506/07.06.1995 год., експертно решение на ТЕЛК № 1891/20.05.2005 год. на МБАЛ „Св.Анна” – гр.Варна, епикриза от Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски” ЕАД – София, епикриза и.з. № 17110/23.06.2008 год., епикриза изх. № 22424/04.08.2008 год. от Клиника по професионални заболявания, епикриза на УМБАЛ „Св.Марина” ЕАД – Варна, експертно решение № 1947/05.05.2011 год. и експертно решение № 3606/14.10.2010 год. на МБАЛ „Света Марина” ЕАД – Варна/.

Не се установява обаче влошаване на констатираното заболяване и в частност твърдяните за причинени на ищеца вреди да са в резултат на действията или бездействията на д-р Несторова и д-р Джеджев, което да е осъществено в изпълнение на задълженията им по трудови договори и да се намира в противоречие с изискванията на Закона за здравето.

Видно от изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), че така поставената диагноза - Вегетативна полиневропатия е диагностицирана при ищеца още през 1993 г. като е признат професионалния характер на заболяването.

Същият е бил трудоустроен като стругар за работа при облекчени условия на труд в периода от 1993 г. до 1999 г. и по този начин е бил изваден от неблагоприятната за него среда още през 1993 г.

Давността на заболяването му - Болест на Бехтерев е с давност преди 1993 г., поради което и не може да е в резултат на трудоустрояване или липса на такова и на диагностицираното през 1993 г. професионално заболяване /ВПНП/.

Според вещите лица, чието заключение съдът приема за обективно дадено и непротиворечащо на останалите доказателства по делото, излекуването на болестта - ВПНП е възможно само при продължително трудоустрояване и/или с прекратяване експозицията на рисковите фактори.

Вместо това, видно от събраните по делото доказателства, че по силата на решение № 3206/17.12.2001 год. постановено по ф.д. № 3206/2001 год. по описа на ВОС в Търговския регистър при ВОС е вписан ЕТ „Ирида – Васил Иванов”, чийто собственик е ищеца - Васил Ботев Иванов.

Същият в качеството си на работодател, вместо да изпълни предписанията на ТЕЛК и задълженията си по чл.14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а именно като лице, което самостоятелно наема работещи, и работи за своя сметка да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работни помещения, площадки или места, е изготвил като по този начин и сам е определил условията си на труд вписани в производствените характеристики от 19.05.2005 год., 10.09.2008 г., 03.05.2011 год. и от 15.07.2011 г.

В същите липсва отбелязване в т.14 на вредностите и отклоненията от ДПК и ПДН, а именно – висока температура, ниска температура, променлива температура, влажност, шум, вибрации, токсични вещества, запрашеност, нейонизирани лъчения, йонизирани лъчения и други, което съставлява и нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от същия закон, а именно, че не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и защита от производствени рискове като по този начин сам се е поставил в неблагоприятна среда, очевидно довела до влошаване на здравословното му състояние.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.72Чл. 72. Длъжностните характеристики на началник на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и се утвърждават от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ. от ЗЛЗ, а именно, че длъжностните характеристики на началник на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и се утвърждават от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ, и видно от утвърдените такива и приложени по делото намира, че изготвянето на производствените характеристики на ищеца не е част от задължението на двамата ответници като членове на ТЕЛК.

Напротив в изпълнение на разпоредбата на чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето, двамата ответници в качеството им на лекуващи лекари, а така също и като членове на ТЕЛК са осъществили задълженията си чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии и качество на медицинската помощ съгласно предвиденото в чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (17) Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. от ЗЗД, основано на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (11) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Видно от заключението на вещите лица, основано на събраната по делото медицинска документация, съдържаща се в медицинското досие на ищеца и съобразно динамиката на болестта му - Вегетативна полиневропатия на горните крайници, че последното е със средна степен на изразеност като считано от 1993 год. не е констатирано влошаване на състоянието му чрез преминаване към по-тежка степен на заболяване.

Не се установява и причинно-следствена връзка между Болестта на Бехтерев и Вегетативната полиневропатия като първата не е резултат от професиналното заболяване и не се поражда от условията на труд като основанията за трудоустрояване са били налице от момента на диагностициране на заболяването Вегетативна полиневропатия на горните крайници - средна степен на изразеност, посочено в експертизите с препоръки за противопоказани условия на труд.

Увеличаването на субективните оплаквания и намаляване на трудоспособността на ищеца следва да се отчете, че е в резултат на непрофесионални фактори и причини, а именно на прогресиращото непрофесионално заболяване - Болест на Бехтерев, както и на прогресиращи възрастово - дегенеративни промени, съпътстващи остаряването на всеки човек, като ВПНП според вещите лица не е прогресирала и не е довела до нови заболявания, а наличието на професионалното заболяване /ВПНП/ не може да доведе до Болест на Бехтерев и до Дискоординационен синдром.

В съответствие с гореизложеното съдът намира, че не са налице нарушения или противоречия при провеждане цялостното лечение на ищеца съгласно нормативните изисквания у нас, което да доведе до ангажиране на отговорността на възложителя на работата – МБАЛ „Света Марина” на двамата ответници.

Така проведеното от тях лечение е в съответствие с изискванията на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Националния рамков Договор с Националната здравноосигурителна каса и добрата медицинска практика, който извод се споделя и от настоящия състав.

В тази връзка, доколкото оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответната страна съдът намира същата за оборена успешно чрез пълно и главно доказване.

Доколкото не се установи причинно-следствена връзка между поведението на ответниците - физически лица респ. предприети от тях действия или непредприети такива като служебни задължения в качеството им на лекуващи лекари и членове на ТЕЛК и настъпилите вреди за ищеца следствие на неизвеждането му и от неблагоприятна среда, а така също и наличието на вина, съдът намира, че предявения иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр.чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде ОТХВЪРЛЯн.

Отхвърлянето на иска по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, вр.чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД обуславя разглеждането на евентуално съединения иск по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД предявен срещу физическите лица, който по изложените по-горе съображения относно отсъствие на противоправно поведение на физическите лица, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилите за ищеца вреди и липсата на вина също се явява неоснователен и следва да бъде ОТХВЪРЛЯн.

Доколкото предявените в условията на евентуалност искове са неоснователни, то и съдът не дължи произнасяне по направеното от ответната страна възражение за погасителна давност.

По искането за разноски: ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на основание чл.83Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК.

Разпоредбата урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищеца в хода на съдебното производство - възнагражденията за вещи лица, за явяване на свидетели и други.

Дължимите в тези случаи разноски за заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83, ал.3Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК.

Изрично е предвидена обаче отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

При съпоставяне между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК се налага извода, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна /в този смисъл решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК/.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК в полза на ответната страна се дължат разноски съобразно направеното искане и приложен списък по реда на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК, както следва: на ответника - Веселина Несторова сумата от 505 лв., представляваща направени по делото разноски /депозит за вещи лица и адвокатски хонорар/ и сумата от 505 лв. на ответника - Иван Джеджев, представляваща разноски в производството /депозит за вещи лица и адвокатски хонорар/.

Доколкото в производството по делото ответника – МБАЛ „Света Марина” е бил представляван от юрисконсулт и е направено искане за присъждане на разноски, дължимото възнаграждение по чл.78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, вр.чл.7, ал.2, т.4Чл. 7. ⚖️ Практика (21) (1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. (3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Състезателно начало от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 3 530 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на дружеството.

Мотивиран от изложеното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Васил Ботев Иванов, ЕГН 4905281045, с адрес гр.Варна, ул.Кирил и Методий 87б против МБАЛ „Света Марина” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Христо Смирненски 1, ЕИК 103562052, представлявано от доц.д-р Жанета Георгиева Тянева, д.м., изпълнителен директор, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за твърдяни като претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, неприятни преживявания, увреждане на здравето и намаляване работоспособността на ищеца, следствие на неправомерните действия при упражняване на служебните задължения като лекуващи лекари и членове на ТЕЛК на Веселина Димитрова Несторова и Иван Вълчев Джеджев, ведно със законната лихва върху обезщетението считано от предявяване на иска – 20.12.2011 год. до окончателното заплащане, на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ иска на Васил Ботев Иванов, ЕГН 4905281045, с адрес гр.Варна, ул.Кирил и Методий 87б против Веселина Димитрова Несторова, с адрес за призоваване - гр.Варна, бул.Христо Смирненски № 1 /МБАЛ „Света Марина” ЕАД/ и Иван Вълчев Джеджев, с адрес за призоваване - гр.Варна, бул.Христо Смирненски № 1 /МБАЛ „Света Марина” ЕАД/ за заплащане от всеки един от тях на сума от по 50 000 /петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за твърдяни като претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, неприятни преживявания, увреждане на здравето и намаляване работоспособността на ищеца, следствие на неправомерните действия на ответниците при упражняване на служебните им задължения като лекуващи лекари и членове на ТЕЛК, ведно със законната лихва върху обезщетението считано от предявяване на иска – 20.12.2011 год. до окончателното заплащане, на основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

ОСЪЖДА Васил Ботев Иванов, ЕГН 4905281045, с адрес гр.Варна, ул.Кирил и Методий 87б да заплати на Веселина Димитрова Несторова, с адрес за призоваване - гр.Варна, бул.Христо Смирненски № 1 /МБАЛ „Света Марина” ЕАД/ сумата от 505 /петстотин и пет/ лева, представляваща сторените в производството разноски за внесен депозит за вещи лица и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

ОСЪЖДА Васил Ботев Иванов, ЕГН 4905281045, с адрес гр.Варна, ул.Кирил и Методий 87б да заплати на Иван Вълчев Джеджев, с адрес за призоваване - гр.Варна, бул.Христо Смирненски № 1 /МБАЛ „Света Марина” ЕАД/ сумата от 505 /петстотин и пет/ лева, представляваща сторените в производството разноски за внесен депозит за вещи лица и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

ОСЪЖДА Васил Ботев Иванов, ЕГН 4905281045, с адрес гр.Варна, ул.Кирил и Методий 87б да заплати в полза на МБАЛ „Света Марина” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Христо Смирненски 1, ЕИК 103562052, представлявано от доц.д-р Жанета Георгиева Тянева, д.м., изпълнителен директор сумата от 3 530 /три хиляди петстотин и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година, в следния състав ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2584 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: