Решение №4825/15.06.2017 АД №2088/2017 АССГ

Решение №4825/15.06.2017 АД №2088/2017 АССГ Гражданско дело № 2088/2017 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение поради недоказаност на твърденията. Производството е по реда на чл.203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.1, ал.2Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, във вр. с чл.74, ал.2Чл. 74. ⚖️ Практика (1) (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. (2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по искова молба на Д. Ц. Д. и Й. Ц. Д., с която срещу Министерство на здравеопазването е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 30 000 лева от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците от неправомерното поведение на министъра на здравеопазването – бездействие да предостави на майка им Б. Ц. М. възможност – правна и/или административна, за състрадателно лечение с лекарствен препарат „M. C.“ fluid, с оглед доказаната невъзможност за постигане на ефект за лечение на заболяването й със средствата на стандартната химио- и лъчетерапии, установено с Решение No 350/26.09.2014г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, потвърдено по окончателен начин с Решение No 1630/08.02.2017г. по адм. д. No 12978/2015г. по описа на Върховния административен съд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното изплащане на същото.

В уточнителна молба се конкретизира, че вредите се претендират за периода от 01.10.2012г. – датата, на която е починала майка им, до 02.03.2017г. – датата на подаване на исковата молба. Вредите се изразяват в причинените на ищците душевни терзания, синовна мъка, унижение и страдания поради предпоставената невъзможност да облекчат страданията на майка си, да бъде подобрено качеството на живота й иевентуално удължен животът й, каквито реални индикации има установени при прилагането на лекарствения препарат „M. C.“ fluid в други държави.

От фактическа страна в исковата молба се излага, че заболяването на майката на ищците е диагностицирано през м.септември 2004г. като поставената диагноза е „Тумор на левия бъбрек“. Последвала операция и отстраняване на бъбрека като по медицинска преценка не последвало допълнително лечение. През м.май 2011г. при контролен преглед се установили множество метастази в белия дроб. Вследствие това майка им била насочена за операция, извършена на 03.05.2011г. Целта на операцията обаче не била осъществена, тъй като при оперативното отваряне се установило наличие на множество метастази в организма, при което операция не била извършена. От лекарите ищците разбрали, че този вид рак не може да бъде повлиян от стандартната химио- и лъчетерапия. За това ищците започнали да търсят алтернативна терапия, при което узнали за съществуването на способ на лечение с т.нар. ваксина К. /„M. C.“ fluid/, който макар и в експериментална фаза и при клинични изпитания в някои страни /Германия, Франция, Швейцария, САЩ, М./ давал много добри резултати. Поинтересували се къде се прилага това лечение и разбрали, че на територията на Република България „ваксината“ може да се прилага само в Амбулаторията за извънболнична специализирана медицинска помощ „Медицински център за интегративна медицина“ /АИСМП МЦИМ/. На 28.05.2011г. се обърнали за помощ към лечебното заведение и неговия ръководител. Наред с това узнали, че за прилагането на лечение с този препарат е необходима процедура, според която ако лекуващият лекар прецени, че състоянието на пациента е подходящо и са налице предпоставките за прилагането му за т.нар „състрадателно лечение“, трябва да се направят постъпки пред надлежните национални органи – ИАЛ и СРЗИ за получаване на разрешение за използването и прилагането на медикамента. Ищците и майка им започнали да правят постъпки пред министъра на здравеопазването и намиращите се в структурата на Министерство на здравеопазването ИАЛ и СРЗИ, но на всички искания им било отговаряно, че в националната нормативна уредба липсва регламентация, предвиждаща „състрадателно лечение“ и в частност липсват предпоставки за разрешаване прилагането на посочения продукт. Поради това било образувано и производството пред КЗД. Ищците продължили кореспонденцията с ответника като гледали как състоянието на майка им се влошава, тя се отказала да се бори. Терзаели се от бездействието на институциите, знаейки, че за нейното състояние има лечебно средство, което най-малкото може да подобри качеството й на живот. Чувствали се унизени и потресени от явното игнориране на проблема им, особено като знаели, че например в Германия не е така, но лечението там било на тройно по-висока цена, която те не можели да си позволят. Майка им починала на 01.10.2012г. в нечовешки болки и мъки, което причинило и на тях неимоверни мъки и емоционални страдания, породени от това, че не са успели да й помогнат, тъй като са били препятствани от незаинтересоваността на ответника и подчинените му администрации.

В съдебно заседание изложеното в исковата молба се поддържа чрез адв.Ч., която моли за уважаване на исковата претенция по съображенията, изложени в нея. Намира, че същата е доказана в хода на съдебното производство по основание и размер – доказана е дискриминация по признак „увреждане“, с което е засегнато основно човешко право – правото на човешко достойнство и правото на всеки индивид да се ползва от качествено здравеопазване и достъп до модерни методи натакова. Поддържа, че предвид Регламент 726/2004г. на Европейския парламент и на Съвета следва да се въведе нормативна уредба, за да могат хората с онкологични заболявания сами да определят и ръководят остатъка от живота си и да се ползват от достиженията на науката и медицината без значение дали са разрешени. Невъвеждането на такова позитивно право намира, че съставлява нарушение на човешките права. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът – Министерство на здравеопазването, не се е възползвал в предоставения му срок от възможността за депозиране на писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез юрк.И. изразява становище за недоказаност и неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу прекомерността на заплатеното адвокатско възнаграждение. В писмени бележки обосновава, че не е налице нито една от предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, обуславящи възникването на отговорността на държавата в лицето на Министерство на здравеопазването. Министърът на здравеопазването не участвал и нямал законоустановени правомощия в процеса на поставяне на диагноза, извършване на прегледи, назначаване на лечение на конкретен пациент. Нито едно от събраните по делото доказателства не подкрепяли тезата, че е налице причинно-следствена връзка между действие или бездействие на Министерството на здравеопазването и развитието на заболяването на Б. М. и последиците от него. В конкретния случай ищците са позовавали на Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД, но с него била дадена препоръка за предприемане на действия по изменение на действащата нормативна уредба, която препоръка нямала обвързващ законов и задължителен характер. Подробно мотивира отсъствието на фактическо бездействие по см. на чл.256 и чл.257Чл. 257. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Дял четвърти. ТЪЛКУВАТЕЛНИ АКТОВЕ Глава шестнадесета. ТЪЛКУВАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ И ТЪЛКУВАТЕЛНИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ (ОТМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г.) Тълкувателни решения АПК, поради което намира, че искът не е доказан. Мотивира и съображения относно ефикасността от приложението на посочения по-горе лекарствен продукт.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена.

Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и се потвърждава от приетата като доказателство епикриза от 04.10.2011г., че Б. М. е оперирана през 2004г. в МБАЛ „А.“ по повод туморна формация на ляв бъбрек, открита инцидентно при УЗД, като не е приложена последваща терапия. През м.юни 2011г. на контролни прегледи по повод ХБН са установени множество метастази в десен бял дроб и медиастинални лимфни възли. Направена е частична екстирпация на метастазите. Поради прогресивно влошаващото състояние след операцията и липсата на лечение е постъпила в Медицински център „Интегративна медицина“ за консервативно лечение. На 30.06.2011г. е било започнато амбулаторно лечение с Инсулин Потенцирана терапия, понесена добре от пациентката, без субективни оплаквания и странични ефекти като болната е в стабилизирано състояние.

Не е спорно и от приложеното Удостоверение за наследници No 00483/22.10.2012г. се установява, че ищците са деца на Б. М..

От приложената и приета като доказателства по делото кореспонденция, водена между Б. М. и министъра на здравеопазването и Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/, се установява, че тя е отправяла искания за осигуряване на правна възможност за прилагане на нерегистрирания лекарствен продукт „M. C.“ fluid – факт,който не се оспорва от ответника. Предвид получаваните отрицателни отговори М. е сезирала Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ като по жалбата й е образувана преписка No 341/2011г.

С Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД, постановено по преписка No 199/2011г., в която са обединени жалбите, по които са образувани преписки NoNo 202/2011г., 211/2011г.,217/2011г., 329/2011г., 235/2011г., 337/2011г. и 341/2011г. /последната образувана по жалба на Б. Ц. М./, е установено от комисията, на основание чл.65, т.1 ЗЗДискр, че посредством непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, министърът на здравеопазването е нарушил чл.10 и чл.11 ЗЗДискр и е осъществил дискриминация по признак „увреждане“ по см. на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 МПТПП, чл.26 във връзка с чл.17 МПГПП и чл.32 КРБ, както и чл.14 във вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС като е дадена препоръка на основание чл.47, т.6 ЗЗДискр министърът да издаде наредба за изменение и допълнение на Наредба No 10/17.11.2011г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промяна, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл.266а, ал.2Чл. 266а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния експертен съвет по съответната медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация: 1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация; 2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът; 3. заболяване по международен код на заболяванията; 4. лекарствена форма и количество активно вещество; 5. допълнителна информация. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет. (4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1, които включват най-малко една от следните възможности: 1. чрез процедура по пряко договаряне без предварително обявление при прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки; 2. чрез сключване на рамкови споразумения за лекарствените продукти в списъка по ал. 2 от министъра на здравеопазването; 3. без прилагане на Закона за обществените поръчки, в случай на липса на рамково споразумение по т. 2, като обявлението за сключен договор се публикува по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. (6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1. ЗЛПХМ, чрез което да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистрирани лекарствени продукти, обект на клинично изследване спрямо терминално болни пациенти.

Решението на КЗД е обжалвано от министъра на здравеопазването като по оспорването му е образувано адм. д. No 10535/2014г. по описа на Административен съд София-град, производството, по което е приключило с постановяването на Решение No 5157/20.07.2015г. Със съдебния акт е отменено Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД като незаконосъобразно и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по жалби вх. No 44-00-2533/01.07.2011 г. на Я. Б. М., по жалба вх. No 18-00-66/30.06.2011 г. на Л. А. А. и Х. А. Д. и по жалба вх. No 44-00-2730/18.07.2011 г. на В. Й. П. в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. При извършена проверка на съдебния акт по реда на инстанционния контрол, е постановено окончателно като неподлежащо на обжалване, Решение No 1630/08.02.2017г. по адм. д. No 12978/2015г. по описа на Върховния административен съд, V-то отделение, с което е обезсилено Решение No 5157/20.07.2015г., постановено по адм. д. No 10535/2014г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отменено Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД в частта, с която е препоръчано на основание чл.47, т.6 ЗЗДискр на министъра на здравеопазването да издаде наредба за изменение и допълнение на Наредба No 10/17.11.2011г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл.266а, ал.2Чл. 266а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния експертен съвет по съответната медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация: 1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация; 2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът; 3. заболяване по международен код на заболяванията; 4. лекарствена форма и количество активно вещество; 5. допълнителна информация. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет. (4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1, които включват най-малко една от следните възможности: 1. чрез процедура по пряко договаряне без предварително обявление при прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки; 2. чрез сключване на рамкови споразумения за лекарствените продукти в списъка по ал. 2 от министъра на здравеопазването; 3. без прилагане на Закона за обществените поръчки, в случай на липса на рамково споразумение по т. 2, като обявлението за сключен договор се публикува по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. (6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чрез което да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти и вместо това е оставена без разглеждане жалбата на министъра на здравеопазването против частта от Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД, с която е препоръчано на основание чл.47, т.6 ЗЗДискр наминистъра на здравеопазването да издаде наредба за изменение и допълнение на Наредба No 10/17.11.2011г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл.266а, ал.2Чл. 266а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) (1) Когато лечението на съответно заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна - членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар. (2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния експертен съвет по съответната медицинска специалност или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация: 1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация; 2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът; 3. заболяване по международен код на заболяванията; 4. лекарствена форма и количество активно вещество; 5. допълнителна информация. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет. (4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1. (5) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1, които включват най-малко една от следните възможности: 1. чрез процедура по пряко договаряне без предварително обявление при прилагане на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за обществените поръчки; 2. чрез сключване на рамкови споразумения за лекарствените продукти в списъка по ал. 2 от министъра на здравеопазването; 3. без прилагане на Закона за обществените поръчки, в случай на липса на рамково споразумение по т. 2, като обявлението за сключен договор се публикува по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за обществените поръчки. (6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, чрез което да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти и е прекратено производството по делото, образувано по жалбата в тази част. С решението е отменено Решение No 5157/20.07.2015г., постановено по адм. д. No 10535/2014г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която е отменено Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД, в частта, с която е установено на основание чл.65, т.1 ЗЗДискр, че посредством непредприемането на позитивни мерки, изразяващи се в създаването на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, министърът на здравеопазването е нарушил чл.10 и чл.11 ЗЗДискр и е осъществил дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права, чл.26 във връзка с чл.17 от Международния пакт за граждански и политически права и чл.32 от Конституцията на Република България, както и чл.14 във връзка с чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи като вместо това е отхвърлена жалбата на министъра на здравеопазването срещу Решение No 350/26.09.2014г. на КЗД в посочената част.

По делото са изслушани свидетелски показания на свидетелите С. П. Д., И. К. М. и М. Х. Д., първата, от които е съпруга на ищеца Д. Ц. Д., вторият свидетел е бил лекуващ лекар на Б. М., а третият свидетел е бивш съпруг на ищцата Й. Ц. Д..

От показанията на свидетеля С. Д. се установява, че е живеела в една къща със свекърва си Б. М. и е била там, когато тя е починала. Знае за заболяването на свекърва си, за предприетите действия за лечение, вкл. подадените искания за разрешаване прилагане на ваксината, на които искания отвсякъде били получени откази. Съпругът й много се терзаел от това, защото обичал майка си и виждал как тя се измъчва и постепенно губи желание за живот. Когато започнала лечението в клиниката М. се подобрила, придобила сила, защото в клиниката й давали кураж, но в последните дни вече била отчаяна. М. починала на 01.10.2012г. като според свидетелката липсата на ваксината довела до смъртта й. Надявала се, че с ваксината ще удължи малко живота си, съпругът й също се надявал на това.

От показанията на свидетеля М. Д. се установи, че е поддържал добри взаимоотношения с бившата си съпруга, която живее в чужбина, има добри взаимоотношения с роднините й, включително с бившата си тъща, които добре се разбирали и с неговите родители, като въпреки развода продължили да поддържат връзка. Знаел за заболяването на Б. М., за това, че се е лекувала, като споделя, че когато е идвала в С. на терапия понякога е оставала да пренощува при него. Децата й всячески се опитвали да й помагат като Й. предимно помагала с парите, които изпращала за лечението. С Й. свидетелят поддържал връзка по телефона като се чували често. Ищцата се терзаела, плачела, не разбирала защо не се предоставя възможност за прилагане ваксината на майка й, с което да бъде удължен животът й.

От показанията на свидетеля И. М. се установи, че същият е биллекуващ лекар на М. от месец април до месец ноември 2011г. в Медицински център „Интегративна медицина“ като основната му специалност е вътрешни болести, а освен това има сертификат за инсулинова терапия. Клиниката имала договор за ваксината „M. C.“ fluid, с който се делегирали изключителните права за работа с ваксината на д-р Д., управител на дружеството, чиято собственост е клиниката. Б. М. постъпила в увредено състояние като след основен курс на лечение получила значително подобрение и по медицински индикации била подходяща да се лекува с тази ваксина, предвид състоянието й и като единствена алтернатива, тъй като първичната локализация на тумора давала малко възможности за конвенционално лечение. Имала и метастатични изменения в белия дроб, поради което оперативно лечение не било възможно, тъй като ще влоши положението на пациента. По договор ваксината за България била безплатна, а пациентите заплащали само лечението. Четирима души от пациентите на клиниката заминали и провели лечение в Германия като заплатили стойността на ваксината. Двама души се лекували по този начин в М.. Отказът, който М. получила, я сринал напълно. Сочи, че нейната самооценка за добрите терапевтични възможности е била налице в етапа на стабилизация, след което тя била в отлично състояние. След това се появила депресивна симптоматика. Познавал семейството на пациентката и знаел, че дъщеря й живее в И., тъй като тя редовно изпращала парична помощ, защото М. била с ограничени финансови възможности. Не само майката на ищците, но и доста пациенти на клиниката направили постъпки за лечение с ваксината, но на всички било отказано. Целият курс на лечение струвал 30 000 евро в чужбина докато в България би било в пъти по-евтино, в случай, че ваксината бъде допусната за прилагане. Сочи, че ваксината дава възможност за удължаване на живота на болни пациенти и може да бъде прилагана за лечение на смятани за нелечими до сега заболявания. Въпреки това лечението не можело да бъде прилагано тъй като продуктът не е регистриран.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЗДискр в случаите, когато производството по установяване на дискриминационно третиране е реализирано по административен ред пред Комисията за защита от дискриминация /Раздел І на Глава четвърта/, всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Според ал.2 на с.р. в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.1, ал.2Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл.1, ал.1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване ЗОДОВ, а съгласно чл.203, ал.1Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял ІІІ, Глава единадесета от АПК. В разпоредбата на чл.204Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса АПК са регламентиранипредпоставките за допустимост на иска като според ал.4 незаконосъобразността на действия и бездействията се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Специалната норма на чл.74, ал.2 ЗЗДискр обаче дерогира общата норма като приложението на чл.74, ал.2 ЗЗДискр е обусловено от приключило административно производство пред КЗД в рамките, на което с влязъл в сила административен акт по чл.65 ЗЗДискр е установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. В хипотезата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр административните съдилища не установяват наличието на дискриминация, а изследват наличието на вреди в причинно-следствена връзка с установен от КЗД като специализиран административен орган, акт на дискриминация. В конкретния случай ищците са сезирали съда с претенция, основана на влязло в сила решение на КЗД, постановено в производство по Раздел І на Глава четвърта ЗЗДискр, с което е установено бездействие на министъра на здравеопазването, изразяващо се в непредприемане на позитивни мерки за създаване на подзаконови правни норми, чрез които да бъде предвидена възможност за предписване на нерегистриран лекарствен продукт, който е обект на клинично изследване, спрямо терминално болни пациенти, с което бездействие същият е осъществил дискриминация по признак „увреждане“ по м. на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 МПТПП, чл.26 във връзка с чл.17 МПГПП и чл.32 КРБ, както и чл.14 във вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС, с оглед което е налице предпоставката за допустимост на настоящото производство по см. на чл.74, ал.2 ЗЗДискр вр. чл.204, ал.4Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса АПК – с влязъл в сила акт е установено незаконосъобразното бездействие. Искът е насочен срещу Министерство на здравеопазването, което е юридическо лице и съответно е пасивно легитимирано да отговаря по него, с оглед нормата на чл.205Чл. 205. ⚖️ Практика (6) (1 ) (Предишен текст на чл. 205 - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. (2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска, като му дава възможност в 7-дневен срок от съобщението да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначално посочения ответник. Ако в този срок ищецът не изпълни указанията, исковата молба заедно с приложенията се връща. Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отделяне на иска АПК. Предвид това съдът намира, че искът, с който е сезиран е допустим.

Разгледан по същество, е основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Към този ред, както беше посочено, препраща разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗЗДискр, като уточнява за случаите по Раздел І /т.е. когато дискриминацията е установена от КЗД/, че когато вредите са причинени на граждани от актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, нарушаващи права по ЗЗДискр или по други закони, уреждащи равенство в третирането, искът за обезщетение се предявява по реда на ЗОДОВ. Т.е., за да възникне правото на обезщетение по чл.74, ал.2 ЗЗДискр и за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на фактическия състав: влязло в сила решение на КЗД, с което е установено, както извършеното нарушение, изразяващо се в дискриминационен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностно лице, така и нарушителя, и засегнатото лице; наличието на претърпяна вреда; причинна връзка между установения дискриминационен акт и вредата.

В конкретния случай безспорно се установява по делото, че първият елемент от посочения фактически състав е налице по отношение на ответника Министерство на здравеопазването. С влязлото в сила решение на КЗД е установено извършването от длъжностно лице на ответника /в случая министъра на здравеопазването/ на дискриминация по признак „увреждане“ по см. на чл.2, пар.1 във връзка с чл.17 МПТПП, чл.26 във връзка с чл.17 МПГПП и чл.32 КРБ, както и чл.14 във вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС, с което е нарушен чл.10 и чл.11 ЗЗДискр, по отношение на Б. М.. Осъществената дискриминация по признак „увреждане“, според КЗД, чието становище е възприето и от ВАС, се изразява в това, че в съществуващата нормативна уредба липсва специфична регламентация относно възможностите за прилагане на нерегистриран лекарствен продукт спрямо група пациенти със специфични увреждания като „...без правно значение е доколко конкретният продукт, станал повод за образуване на административното производство, е в процедура по клинично изпитване или не.“ Нарушението е именно липсата на правна регламентация относно възможностите въобще да се предписва нерегистриран в нито една държава лекарствен продукт, обект на клинично изследване, а не ограничаването на достъпа до лечение с конкретен продукт на конкретни пациенти. Поради това всички въпроси, свързани с разглеждането на ефекта на т.нар. Ваксина К., нейните свойства и доказана полезност при лечението на пациенти в терминален стадий, съответно въпроса дали са били налице предпоставките за регистрирането на лекарствения продукт, обратно на твърденията на процесуалния представител на ответника, са извън предмета на настоящия спор.

Налице е и вторият елемент от фактическия състав – настъпили вреди за ищците. Терминът вреди е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Последните се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторна функция – да обезщети причинените вреди в техен паричен еквивалент. ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна имуществена вреда с критерия справедливост. Съгласно нормата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, коетопонятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. За да се прецени еквивалентния размер на обезщетението за неимуществените вреди, понесени от ищците, следва да се съобрази интензитета на емоционалните болки и страдания, които те са претърпели и продължителността им във времето.

Безспорно емоционалните им страдания са започнали още с поставянето на диагнозата на майка им и узнаването на обстоятелството, че по пътя на конвенционалната медицина не може да бъде постигнат ефект на подобряване – както сочи свидетелят М. при този стадий на заболяването и наличието на множество метастатични образувания в белия дроб не може да бъде извършена операция за отстраняването им, тъй като това ще влоши състоянието на пациента. Тези страдания обаче са продължили във времето, нарасъл е и техният интензитет. Естествено е всеки човек в подобно състояние, в каквото се е намирала М., да се стреми да намери начин, лечение, средство, което да облекчи страданието му и да му позволи да изживее остатъка от дните си достойно. Лишаването от всякаква възможност за прилагане на подобно лечение с цел удължаване продължителността на живота на терминално болен пациент или поне даваща му шанс да определи как да изживее остатъка от живота си, представлява накърняване на човешкото му достойнство, както е възприето и от КЗД и ВАС и безспорно води до пораждане на чувство на отчаяние и безнадеждност, които така или иначе съпътстват болните в терминален стадий в достатъчна степен. Липсата на надежда чрез създаване на правна възможност за прилагане на т.нар. Ваксина К., житейски логично е оказала неблагоприятно влияние в душевния мир на М. и нейните близки, които всячески са опитвали да й помогнат – чрез емоционална и чисто физическа подкрепа, в т.ч. финансова. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели е, че децата й са имали силна връзка с нея, страдали са от невъзможността да й помогнат, да облекчат страданията й, от създаденото положение на зависимост, което няма как да бъде преодоляно. Ищците активно са участвали в усилията на майка им да получи необходимото й разрешение за прилагане на нерегистрирания лекарствен продукт /т.напр. писмо на ищцата Й. Д. до министъра на здравеопазването на л.50-53 по делото/, но въпреки това отговорите на направените искания са били отрицателни, което е засилвало техните негативни емоции. Именно липсата на съответната нормативна уредба и непредприемане на действия по създаването й -създаването на правна регламентация на реда и предпоставките, при които да бъде допустимо предписването на лекарствени продукти без регистрация в нито една държава, е бездействието, поставило в дискриминационно положение определена група терминално болни пациенти и техните близки, принудени да гледат страданията им, без да могат да им помогнат, знаейки, че има възможност за облекчаване на положението им.

Поради това съдът приема, че е налице и третият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.74, ал.2 ЗЗДискр вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ – пряка причинно-следствена връзка между осъществената дискриминация и неимуществените вреди, причинени на ищците.

По изложените съображения искът като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълния му предявен размер – 30 000 лева от общо 100 000 лева, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното изплащане на същото. Основателна при този изход на спора е претенцията на ищците за присъждане на направените разноски по производството. Такива са доказани в размер на 1450 лева, от които 20 лева за заплатена държавна такса и 1430 лева за заплатен адвокатски хонорар. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба No 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, каквото е настоящото, от 10 000 лева до 100 000 лева, възнаграждението е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000 лева или в конкретния случай 1430 лева, каквото възнаграждение е уговорено и заплатено от ищците, съгласно представения на л.9 от делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното Административен съд София-град, Второ отделение, 40-ти състав Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Д. Ц. Д. и Й. Ц. Д.,сумата в размер на 30 000 лева от общо 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищците от неправомерното поведение на министъра на здравеопазването – осъществена дискриминация спрямо майка им Б. Ц. М., установена с Решение No 350/26.09.2014г. на Комисията за защита от дискриминация, за периода от 01.10.2012г. до 02.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Д. Ц. Д. и Й. Ц. Д. сумата в размер на 1450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 40 състав, в публично заседание на 15.06.2017 г. в следния състав: СЪДИЯ : Диляна Николова при участието на секретаря Ана Илиева и при участието на прокурора Милен Ютеров