Решение №1372/29.02.2016 АД № 12247/2015 АССГ

Решение №1372/29.02.2016 АД № 12247/2015 АССГ Гражданско дело № 12247/2015 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Производството е по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Делото е образувано по повод подадена искова молба от В. И. Ц. от [населено място] чрез адв. Х. Н. при САК срещу Национална здравноосигурителна каса с правно основание чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК във връзка с чл.1, ал.1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от ЗОДОВ с цена на иска 62 287.79 лева. С исковата молба се претендира ответникът да заплати на ищеца сочената сума, представляваща имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконосъобразен акт на Управителя на НЗОК да разреши финансиране на лечение в чужбина. Сочи се, че Решение № РД-е112-119 от 15.09.2014г., с което е отказано търсеното финансиране е отменен административен акт с Решение на ВАС №9196 от 03.08.2015г., постановено по АД 5157/2015г. по описа на съда.

По фактите отбелязва следното: В. Ц. е български гражданин, който е здравноосигурен и е с непрекъснати здравноосигурителни права. Страда от „П. болест”, която не се повлиява от медикаментозно лечение. Лекуващите лекари преценяват, че е необходимо лечение с дълбока мозъчна стимулация /ДМС/.Този вид лечение се прилага много успешно в Г. и Ч., по повод което е подадено заявление за финансиране на лечението му в чужбина през НЗОК. С решение на управителя на НЗОК му е отказано предварително разрешение за финансиране. Този отказ е отменен с Решение на ВАС, приложено по настоящето дело, като е даден срок за издаване на разрешение за финансиране в двуседмичен срок. Сочи, че и към настоящия момент такова разрешение от страна на административния орган не е издадено. Лицето успява да събере сумата от 40 000 лева и му е извършена операция а 28.01.2015г. – т.е. 4 месеца по-късно от първоначално определената дата за манипулация – 18 или 25 .09.2014г.Твърди, че по-късно извършената манипулация на пациента му причинява тежко страдание и го лишава от възможността за по-качествен живот. Твърди, че именно отказът на Управителя на НЗОК е причинил на лицето имуществени и неимуществени вреди.

Твръдят се следните конкретни имуществени вреди: Обща стойност от 41 491.87 лева, от които както следва: 40 000 лева, представляващи заплатена стойност на имплант по фактура №[ЕГН]/16.01.2015г., издадена от УМБАЛ „С. И. Р.” С. ЕАД и сума от 1525.27 лева , представляваща лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС до датата на подаване на настоящата искова молба – 07.12.2015г. Сочат, че тези разходи не биха били направени , ако НЗОК беше издала разрешение за финансиране на лицето в У..

Претендират и сумата от 20 000 лева главница и 762.63 лихва върху тях заради претърпени неимуществени вреди, както следва: Забавянето на операцията с 4 месеца оказало съществено негативно влияние върху цялостното състояние на лицето. В този период било налице съществено влошаване – заболяването прогресира, което изисква непрекъснати грижи от съпругата и децата му, поради невъзможност за самостоятелно обслужване. Последното се отразява негативно върху цялостното качество на живот. Сочи, че и след поставянето на стимулатора, психичното състояние на пациента е необратимо влошено. Цитира доклад от национален консултант проф. д-р М., д-р А. и становище на д-р М. от 15.10.2015г., спорен което имплантирането на система за ДМС в по-ранен етап от заболяването означава спечелване на години по-качествен живот. Сочи, че болките и страданията се състоят в почти две години непрекъснат стрес, напрежения, притеснения, свързани с незаконосъобразния отказ и последвалите го съдебни процедури. През този период на влошаване, вместо усилията на семейството на Ц. да бъдат насочени към здравословното му състояние, се е налагало мобилизиране с отказ установяване на незаконосъобразността на отказа на Управителя на НЗОК. Извън което, се е наложило същите да търсят средства за извършване на манипулацията. Фактът, че цялото семейство на Ц. следва да се ангажира с грижите за него, създава у лицето най- силни притеснения.

Намира следната причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен акт и така описаните вреди: Счита, че последните не биха настъпили, ако НЗОК е разрешила финансиране на лечението в чужбина. Лицето не би търпяло месеци на болки, безсъние и халюцинации, нито излишни тревоги около отказа и неговото съдебно оспорване. Не би претърпял допълнителни болки и страдания, вкл. нямаше да е лишен от възможността за по-добър живот, нито би се наложил да търси финансова помощ от близки и роднини. При тези съображения, моли НЗОК да бъде осъден да заплати сумата от 62 287. 79 лева, представляващи претендираните имуществени и неимуществени вреди, ведно с лихвите върху тях.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н. с редовнопълномощно, която поддържа иска на заявените в същия основания и претендира направените по делото разноски.

Ответникът – НЗОК се представлява от юрк Д. с редовно пълномощно, която оспорва исковата молба и депозира подборни бележки, както следва: Излага съображения по съществото на спора относно законосъобразността на Решение №РД-Е-112-119/15.09.2014г., които съдът няма да пресъздава и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са предмет на настоящето производство, а на това – водено пред ВАС и приключило с окончателно решение, с което решението, обективиращо отказа е отменено. Сочи следните факти: На 20.06.2014г. в ЦУ на НЗОК чрез Министерство на здравеопазването е постъпило заявление от В. Ц. с искане за разрешение за получаване лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК – с представени документи , установяващи потвърдена диагноза „ Паркинсонова болест – ригидно – брадикинетично-треморна форма”. Искането е за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение лечебно заведение в Г.. Проведена е предвидената процедура, като са събрани становища от национални консултанти в съответната област, чиито заключения са, че не следва да бъде издаван искания формуляр за лечение в чужбина, поради наличие на условия за провеждане на същото лечение в Б. в Клиника по неврохирургия „Св. И. Р.”. Сочи, че по тези съображения е постановен отказа, които са споделени от АССГ, чието решение е отменено от ВАС. Твърди, че в изпълнение на това решение е издадено последващо Решение от органа №РД-Е.-123/10.09.2015г.

Намира, че твърдяните вреди не са произтекли от действия или бездействия на НЗОК и в частност от отмененото решение. От събраните по преписката по издаването му експертни лекарски становища било установено, че лечение може да бъде осъществено в Б., така, че да е в срокове, които са съответни на заболяването, като единствената предпоставка за забавяне на лечението е финансова. Счита, че единственият критерий , въз основа на който следва да се прави преценка е финансовият, поради което – изхождайки от характера на НЗОК като институция, разходваща публични средства за задължително здравно осигуряване и от такива източници, би проявила дискриминацонно отношение спрямо други лица при същите здравословни условия, но с по-добри финансови възможности. Според Закона за здравето чл. 2, ал.2Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. – Правото на достъпна медицинска помощ се прилага при принципа на равнопоставеност. В тази връзка намира, че претендираните имуществени вреди са неоснователно претендирани, недоказани и прекомерни. Не намира причинно-следствена връзка и по отношение претенцията за неимуществени вреди.

Сочи, че забавянето в лечението за период от 4 месеца не се дължи на поведението на НЗОК, нито на отменения отказ. В становище от 27.08.2014г. на д-р М. било посочено, че пациентът е с поставена диагноза от 2002г. , а предписаното лечение следва да бъде осъществено в рамките на следващите месеци, с оглед осигуряване на по-добро качество на живот. Счита, че такова лечение, проведено в Б. е могло да бъде осъществено в най-кратки срокове. Сочи, че съгласно становището на проф. М. от 03.06.2014г. се твърди, че са налице леки колебания в настроението и разстройство на съня, които са във връзка с основното неврологично заболяване”. Подобни симптоми били установени още в диагнозата от 2013г., приложена към заявлението на лицето за издаване на отказания формуляр за лечение в чужбина. Сочи, че приложеното медицинско направление от д-р А. от 13.12.2015г. представлява установяване на състоянието на лицето към момента на прегледа, като от констатациите не може да се направи извод за промяна в здравословното състояние на пациента преди и след постановения отказ за лечение в чужбина. Намира, че от разпита на допуснатия свидетел – съпруга на ищеца не се установили претендираните неимуществени вреди, тъй като по никакъв начин поведението на Ц. спрямо околните, респ. тревогите на близките му не могат да бъдат обвързани с поведението на НЗОК. В тази връзка моли за цялостно отхвърляне на иска, като прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, което намира, че не следва да бъде търсено под формата на вреда.

Представителят на СГП дава заключение за недоказаност и неоснователност на иска, тъй като липсва причинно-следствена връзка между отменения акт и претендираните вреди, които също намира за недоказани.

Съдът, въз основа на данните по делото, като съобрази становищата на страните и въз основа на закона, намира следното:

Исковата молба е допустима при условията на чл. чл. 203 и чл. 204, ал.1Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК във връзка с чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване, ал. от ЗОДОВ. Разгледана по същество, исковата молба се явява частично основателна, при съобразяване на следните съображения: Не се спори, че е налице първата предпоставка на закона – отменено Решение на административен орган. Съдът приема, че в правната сфера на лицето са възникнали вреди. Имуществените такива в размер на 40 000 лева, представляващи заплатена сума в полза на Клиника „С. И. Р.” за извършена имплантация на ДМС се доказват от данните делото. Няма спор, че лицето е претърпяло болки и страдания, свързани с влошаващото му състояние, нервност, безсъние и притеснение във връзка с полаганите за него грижи от близките му. Спорът се свежда до това дали така установените вреди са пряка и непосредствена последица от отменения отказ на Управителя на НЗОК № РД-Е.-119/15.09.2014г.

Съдът намира, че искът относно предявените имуществени вреди е основателен и доказан, предвид следното: Не се спори, че с Решение № РД-Е.-119 от 15.09.2014г. на настоящия ищец В. Ц. е отказано издаването на формуляр S2 – издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата – членка по пребиваване, заплащано от НЗОК при следните мотиви: Прието е , че лицето отговаря на условието да е здравноосигурено лице и лечението, за което се иска обезщетението е сред заболяванията, предвидени в българското законодателство и заплащани от НЗОК, поради което е налице условието на член 20, пар. 2, второ изр. от Регламент(ЕО) № 883/2004г. Прието е обаче, че лечението може да се осъществи в рамките на обичайно необходимото в такива случаи време за получаване на въпросното лечение в държавата-членка по пребиваване на лицето – Република Б., като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта, позовавайки се на становищата, изготвени във връзка с конкретния пациент и приложени по преписката. С решение на ВАС е отменен цитираният административен акт, като съдът е възприел следното: Изпълнението на второто условие на нормата на Регламента следва да включва преценка дали лечението в държавата – членка по местопребиваването може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно за пациента, като следва да бъде отчетено не само медицинското състояние на пациента към момента на подаване на искането за разрешение и интензивността на страданията и нивото на увреждане, но и историята на заболяването. Позовавайки се на тълкувателно решение по дело №С-173/2009г. на С. (приложимо поради идентичност на нормите на тогава действалия и сега приложими Регламент) съдът указал, че следва наред с горното, да бъдат отчитани и всички други обстоятелства, относими за всеки конкретен случай. В процесния случай е прието, че своевременното лечение при конкретния пациент, по начина, по който същото се предоставя в държавата – членка по местопребиваването Б. не може да бъде предоставено своевременно, тъй като е обусловено от финансовата възможност на лицето да заплати стойността на импланта, който се прилага при дълбока мозъчна стимулация за лечение на Паркинсонова болест. Сочи се, че след евентуално снабдяване със сумата от страна на лицето и извършване на манипулацията, своевременността на лечението също е под въпрос, тъй като не може предварително да се прецени колко време би му било необходимо за намиране на средствата. Прието е , че изводът на органа е формален, тъй като същият не е отчел необходимостта от допълнително заплащане на импланта, чиято стойност значително надвишава стойността на самото лечение, респ. имплантирането му. Прието е, че последното пряко противоречи на цитираното Решение на С., с което се забранява презумпцията, че ако търсеното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателствата на държавата – членка по местопребиваване, то може да бъде предоставено в същата. По тези съображения, съдът е отменил акта и е върнал преписката на органа със задължителни указания по прилагане на закона и в частност – да бъде издадено исканото разрешение. Решението е постановено на 03.8.2015г. В негово изпълнение е издадено Решение № РД-Е.-123 от 10.09.2015г., с което е разрешено търсеното лечение. Такова лечение обаче Ц. вече е осъществил в Република Б. в УМБАЛ [фирма], [населено място], на която клиника та 15.01.2015г. е преведена сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, видно от приложените по делото банково бордеро и фактура (л. 20 и 21).

По делото се установява, че лечението на лицето, считано от сезиране на органа с искане за разрешаване на финансирането е следвало да бъде извършено в близките месеци, с оглед конкретното здравословно състояние на лицето и развитието на болестта. Именно поради това е била направена резервация за извършване на лечението в клиника в Република У. за месец септември, 2014г., което е отказано с отменения акт. От приложената съдебно – медицинска експертиза, изготвена по АД 10916/2014г., (решението по което дело е отменено от ВАС с решението, цитирано по-горе) е видно, че извършването на такава манипулация – предприемане на лечение с дълбока мозъчна стимулация чрез имплантиране на невростимулатор за двустранна стимулация на субталамичните ядра в Университета в П., цената на системата за ДМС и разходите за имплантирането се покриват от Държавния здравноосигурителен фонд на Република У.. С оглед така изложеното съдът намира, че при евентуално уважаване на направеното искане за разрешаване на финансирането чрез издаване на формуляр S2 за осъществяване на лечение в У., на настоящия ищец не би се наложило да заплати сумата от 40 000 лева, представляваща стойността на имплатна, която не се покрива от КП 200 за имплантирането му в Б., а не би била дължима за извършването й в У.. Последното води до извод, че така направеният разход е обусловен от липсата на разрешение за извършване на лечението му в държава – членка, различна от тази на пребиваването, в частност – в У.. Същото представлява намаляване на имуществената сфера на лицето със сочената сума, което обуславя характерът й на вреда. Съдът намира, че същата несъмнено е причинена от отказа на органа да разреши извършването на лечение в У., за което такава сума не би била дължима. При тези мотиви, съдът намира, че в тази си част исковата молба е напълно основателна и доказана, като НЗОК следва да бъде осъден да заплати сумата от 40 000 лева, ведно с претендираните лихви, представляваща вреда, възникнала в правната сфера на лицето като пряка последица от отказа на органа да разреши извършване на лечение в чужбина, който впоследствие е отменен с Решение на Върховен административен съд. Наличието на последващ акт на органа в изпълнение на указанията на ВАС не променя изводите на съда, тъй като така направеният разход, който съдът приема за реална вреда в сферата на лицето, вече е извършен, респ. на лицето вече е осъществено необходимото имплантиране на невростимулатор.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът намира следното: В тази си част исковата молба се явява неоснователна. Основните изложени в исковата молба неимуществени вреди се изразяват в следното: Твърди се наличието на болки, страдания и влошено здравословно състояние. Сочи се, че същите са следствие от забавянето на извършването на манипулацията в У. с близо 4 месеца спрямо първоначално уговорената дата за извършването й и реалното извършване в УМБАЛ [фирма]. Тези четири месеца били допълнително влошили състоянието на лицето, като заболяването е прогресирало, което се е отразило негативно на качеството му на живот. Счита, че и след поставяне на имплатна психичното състояние на лицето е необратимо влошено. Същото изисквало и непрекъснато наблюдение от семейството му. На второ място е посочено, че Ц. и цялото му семейство почти 2 години са под непрекъснат стрес и напрежение, свързан с постановения отказ, вместо да съсредоточат усилията си около лечението му. Търсени са начини и средства за лечение, а впоследствие и суми за заплащане на импланта. Последното е следвало също допълнително да ангажира семейството му, което много го притеснявало. Последното мотивира ищеца да претендира сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева за така претърпените неимуществени вреди.

От допуснатия до разпит свидетел – съпруга на ищеца се установи следното: Считано от подаване на искането за финансиране през месец март, 2014г. до извършване на операцията през януари, 2015г., положението на съпруга й се е влошило; същият е пиел лекарства през три часа, като постепенно дозата се е увеличавала. Симтомите се засилвали, респ. дозите на лекарствата, които имат странични ефекти. Наложило се наемане на жена, която да се грижи за него, с оглед непрекъснатата необходимост от наблюдение. Получавал е кризи, при които не може да се движи. При направени тестове през октомври 2013г. е установено, че месец септември 2014г.е точният момент за извършване на операцията. Основният проблем преди операцията се състоял в скованост на движенията, болки в мускулите, безсъние от тях. Сочи, че след операцията са се влошили другите му проблеми – психическите. Твърди още, че същият е бил много притеснен от необходимостта да ангажира дъщеря им със здравословните си проблеми. Съдът намира, че безспорно са налице здравословни проблеми, съпроводени с болки и страдания на лицето, респ. притеснения относно ангажирането на семейство и близки, но последното не е следствие от отменения акт. За нуждите на настоящето производство следва да бъде установено, че конкретният отказ на НЗОК за издаване на разрешение на лечение в чужбина е допринесъл за влошаване на състоянието на лицето и как, за да бъде обоснована причинно-следствена връзка между акта и вредите. Такава връзка по делото не се установява.

Действително, подаването на заявлението през март, 2014г., изчакването на становището на органа, респ. воденето на съдебни производства по-късно са предизвикали притеснения у лицето, но разходите по производството пред съда се репарират по друг ред – чрез заплащане на разноски по делото и представляват имуществени вреди, а сезирането на органа е свързано с упражнено право на лицето да се възползва от предоставено му друго такова за получаване на разрешение. Негативните емоциите около процедирането на молбата не могат да бъдат окачествени като вреди, нанесени от органа на лицето, които да следва да бъдат обезщетени. Не се доказа и факта, че състоянието на лицето е влошено именно като следствие на постановения отказ. На първо място, не се спори по делото, че диагнозата е поставена още през 2002г., като се касае за прогресиращо заболяване. Не се доказа, че лицето не е успяло да извърши операцията в предвиденото според твърденията на съпругата му време – септември, 2014г. единствено като следствие на отказа. Действително, планираната в У. операция не се е състояла поради отказа, но липсват данни защо тава не е проведена в Б., в УМБАЛ [фирма] по-рано. Наведени са твърдения за събиране на средства за заплащане на сумата за импланта от 40 000 лева, но доказателства колко време е отнело това липсват. В този смисъл не може да се обоснове изводът, че операцията е извършена 4 месеца по-късно от първоначалното планираното именно вследствие на отказа на НЗОК. Нещо повече, дори това да беше доказано, от данните по делото не се установи реално и конкретно влошаване на състояниието на лицето именно през тези четири месеца. Направените в исковата молба в тази част цитати от медицински становища , на първо място не обосновават този извод, и на второ място – са фрагментарно извадени от контекста на съответните заключения. Цитираното становище от д-р М. от 27.08.2014г. сочи, че имплантирането на ДМС следва да бъде извършено в следващите няколко месеца с цел осигуряване на по-качествен живот“. Съдът приема, че няма конкретика колко точно месеца е визирал докторът, а подобряването на качеството на живота в така направеното изявление следва да се разбира като следствие от интервенцията, за което именно и същата следва да се предприеме. В приложено на лист 28 негово становище относно самата манипулация ДМС д-р М. сочи, че имплантирането на система за ДМС на по-ранен етап от заболяването означава спечелване на години с по-качествен живот. В настоящия случай, дори да се приеме, че отказът на органа е допринесъл за забавяне на имплантацията с 4 месеца (което съдът намери за недоказано по изложени по-горе съображения), следва да бъде отчетен и факта, че не се касае за ранен период на заболяването, което датира от 2002г. Твърдението, че в доклада на д-р А. е установено, че след операцията, симптомите като безсъние, дезоирентация, тежки психични нарушения и т.н. са се засилили, като се наблюдават и дементни симптоми, не може да обоснове извод, че такъв вид влошаване е следствие на извършването й и именно към този момент, а констатира състоянието на лицето в момента на прегледа. Няма яснота и е недоказано, че цитираните симптоми не биха били налице, ако операцията бе извършена 4 месеца по-рано. Изложеното от св. Р. Ц. относно тревогите и притесненията на цялото семейство е разбираемо и логично, но последното на първо място касае негативни емоции не у ищеца, а у неговите близки, които не са ищци по делото; на второ място е причинено от факта на заболяването, което е прогресиращо, безспорно ангажиращо и тежко за близките на лицето. Техните тревоги обаче, както и физическите болки на ищеца са следствие именно от наличието на заболяването, като съдът не намира пряка връзка за тях с отменения акт. По тези съображения, в тази си част исковата молба следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част на иска. Направеното възражение за прекомерност на претендираното и доказано по делото адвокатско възнаграждение се явява неоснователно, доколкото се касае за исково производство с материален интерес при общо заявена претенция от 62 287.79 лева, поради което и на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото се явява определено към своя минимум. Пресменато по съразмерност спрямо уважената част на иска, следва да бъде присъдено в размер до 1600 лева спрямо уважената част от иска или общо 1610 лева, вкл. заплатената държавна такса.

Воден от горното , АССГ, 2-ро отделение, 48-ми състав, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати в полза на В. И. Ц. сумата от 41 491.87 лева, от които 40 000 (четиридесет хиляди) лева главница и 1525.27 лева (хиляда петстотин двадесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) – лихва върху същата, считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС по адм. дело 5157/2015г. до датата на подаване на исковата молба. ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В. И. Ц. срещу НЗОК в останалата й част. ОСЪЖДА НЗОК да заплати в полза на В. И. Ц. 1610 (хиляда шестстотин и десет) лева, представляващи направени по настоящето дело разноски. Решението подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 48 състав, в публично заседание на 15.02.2016 г. в следния състав: СЪДИЯ: Калина Пецова при участието на секретаря Евгения Стоичкова и при участието на прокурора Десислава Кайнакчиева, като разгледа дело номер 12247 по описа за 2015 година докладвано от съдията