Решение № 410 по възз. гр. д. № 20231100513202/2023 г. на Софийски градски съд

Решение № 410 по възз. гр. д. № 20231100513202/2023 г. на Софийски градски съд РЕШЕНИЕ № 410 гр. София , 20.01.2026 г. В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ВЪЗЗ. II- В СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Пепа М.а - Тонева Членове : Василена Дранчовска Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа М.а - Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100513202 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване – 273 ГПК. С решение № 20046496 от 06.07.2022 г. , постановено по гр. д. № 43067 по описа за 2020 г. Софийски районен съд , 85 състав : Осъдил ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София , код по БУЛСТАТ 121292046 , и МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД , ЕИК 121663601, да заплатят на Г. О. С. , ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Н.Д. С. , настъпила на 11.02.2020 г. в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020 г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „ Национална кардиологична болница “ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020 г. , както и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 700 лв. – разноски по делото ; 1 Осъдил ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София , код по БУЛСТАТ 121292046 , и МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД , ЕИК 121663601, да заплатят на О. Г. С. , ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Н.Д. С. , настъпила на 11.02.2020 г. в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020 г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „ Национална кардиологична болница “ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020 г. , както и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 805 лв. – разноски по делото ; Осъдил ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София , код по БУЛСТАТ 121292046 , и МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД , ЕИК 121663601, да заплатят на Д. Г. С. , ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н.Д. С. , настъпила на 11.02.2020 г. в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020 г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „ Национална кардиологична болница “ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020 г. , както и на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата от 700 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, като трето лице помагач на ответника ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София , и на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС “ АД , ЕИК 121265113, като трето лице помагач на ответника МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД. Срещу решението са подадени въззивни жалби от двамата ответници и 2 от третото лице помагач „ ЗК ЛЕВ ИНС “ АД. С въззивна жалба вх. № 25055653/26.07.2022 г. ответникът ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София ( ЦСМП ) обжалва решението в частите , с които предявените срещу него искове са уважени , с оплаквания за неправилност - постановено при неправилно приложение на материалния закон , при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Направените от районния съд изводи не съответствали на събраните доказателства , а последните били обсъдени избирателно с оглед тезата на съда , че поведението на диспечера при ЦСМП е виновно и в причинна връзка с настъпилия резултат. Неправилно съдът не кредитирал показанията на св. М. относно действието на фактора „ време “, този свидетел заварил болната на другата сутрин , когато вече била в изключително тежко състояние и нямал причина да омаловажава собствен принос за настъпване на вредоносния резултат. Същият бил и изводът на свидетеля Ц. , като районният съд неправилно не кредитирал частично показанията и на този свидетел. Действията на служителите на ЦСМП не били в причинна връзка с настъпилия резултат. Нямало доказателства , че ако болната е хоспитализирана в 19.30 ч. на същия ден , резултатът щял да бъде друг. Неправилно съдът приел и че няма доказателства за движението на екипите в периода от 19.30 ч. до 20.30 ч. Доколкото трябвало да се докаже отрицателен факт , били налични доказателства , които потвърждавали тезата за липса на свободен екип. По делото били представени разпечатки от разговорите между ищците и оператора на ЦСМП , както и между операторите и на телефон 112. Нямало основания тези разпечатки да не бъдат обсъждани , както и неправилно районният съд игнорирал становищата на лекаря – член на екипа и на завеждащ смените – дневна и нощна – на процесната дата. Приоритетно се обслужвали пациентите с код „ червено “, а в случая първоначалните сведения за състоянието на болната правилно били триажирани като код „ жълто “. От липсата на свободен екип следвало , че ЦСМП обективно не бил в състояние да изпрати екип на адреса , а следователно и служителите му не били действали виновно. Отделно от това въззивникът счита , че размерите на обезщетенията , определени в мотивите на решението , били завишени с оглед обстоятелството , че било подценено действието на другите фактори – възраст на пострадалата , тежко здравословно състояние , антикоагулантно лечение , резултатите от което способствали за проявата и развитието на вредоносния 3 кръвоизлив. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това постанови друго , с което да отхвърли предявените срещу ЦСМП искове. Претендира разноски за двете инстанции , като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК. Съображения излага в писмена защита от 06.10.2025 г. С въззивна жалба вх. № 25056386/01.08.2022 г. ответникът МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД ( МБАЛ „ НКБ “ ЕАД ) обжалва решението в частите , с които предявените срещу него искове са уважени , с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно възприел фактите , установяващи се от компютърната томография , извършена на 06.02.2020 г. в 22.24 ч. , която съдържала данни за множество сложни процеси , протичащи в мозъка на пациентката , като всеки един от тях бил от значение за правилното установяване на състоянието й , възможност същата да бъде транспортирана в друго лечебно заведение , както и дали състоянието й е позволявало извършване на сложна неврохирургична операция. При изслушване на комплексната СМЕ вещото лице С. дало мнение само по отношение на едно от констатираните нарушения в мозъчната дейност – мозъчен кръвоизлив над 3 см , но не били зададени въпроси относно останалите нарушения. Не била установена причинна връзка между проведеното лечение от лекарите в „ НКБ “ ЕАД и настъпилата смърт на пациентката на 11.02.2020 г. Вещите лица били категорични , че провежданото лечение е било правилно. Изводът на съда , че на 06.02.2020 г. е следвало да бъде извършена спешна операция бил неправилен , тъй като по делото нямало данни дали констатираните нарушения в мозъка са позволявали транспортиране и извършване на операция в друго лечебно заведение. Съдът формирал изводите си въз основа на литературни източници , касаещи антикоагулантната терапия по принцип , без да събере по предвидения в закона ред доказателства за тези обстоятелства. От заключението на КСМЕ се установило , че е изпълнен алгоритмът на клинична пътека № 52 и са извършени необходимите медицински дейности , съответни на състоянието на пациентката , а дадените от вещото лице С. пояснения в съдебно заседание били принципни , но не давали отговор във връзка с конкретното състояние на пациентката. Съдът неправилно приел , че са налице предпоставките за 4 реализиране отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. Нямало доказателства за извършено нарушение на чл. 81, ал. 2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ. Нямало причинна връзка между поведението на служителите на болницата и настъпилата смърт на С.. Съдът неправилно приел , че е нарушена разпоредбата на чл. 100, ал. 3Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. ЗЗ. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго , с което да отхвърли предявените срещу МБАЛ „ НКБ “ ЕАД искове. Не претендира разноски. Съображения излага в писмени бележки от 20.10.2025 г. С въззивна жалба вх. № 250058780/17.08.2022 г. третото лице помагач „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД обжалва решението в частите , с които предявените искове срещу подпомаганата от него страна - ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София , са уважени. Наведени са оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът неправилно приел , че от страна на диспечера на ЦСМП е забавено насочването на медицинския екип и за периода 19.35 ч. – 20.35 ч. липсва служебна ангажираност на медицинските екипи , което е в причинна връзка с настъпилата по - късно смърт на Н. С.. От друга страна този факт бил ирелевантен към настъпилата смърт. От приетата комплексна СМЕ се установило , че не може да се установи с точност моментът на настъпване на паренхимния мозъчен кръвоизлив и не може да се отговори категорично дали ако екип беше дошъл по - рано е щяло да бъде различно. В тази насока били показанията на св. М. , които неправилно не били кредитирани относно шанса за оцеляване на пациентката. Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента се носела само когато той е нарушен поради противоправно поведение на лекар и наличие на причинна връзка с увреждането. Вземане за обезщетение за вреди възниквало , когато вредоносният резултат е следствие на действия или бездействия на лекарите , но не и когато се установи , че обстоятелството , обусловило увреждането и причинната връзка между него и увреждането , са непредвидими и неизбежни. Не се установило противоправно поведение на служители на ЦСМП , причината за смъртта на С. не била по причина виновно поведение на същите. По делото не било доказано и ищците да са търпели неимуществени вреди. Евентуално се поддържа , че обезщетенията били определени в завишен размер , в нарушение на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Поради това моли съда да отмени 5 решението в обжалваните части и вместо това постанови друго , с което да отхвърли предявените срещу ЦСМП искове. Не претендира разноски. С отговори по реда на чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК въззиваемите страни Г. О. С. , О. Г. С. и Д. Г. С. оспорват жалбите и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Изразяват несъгласие с мотивите на районния съд относно приетия триажен код „ жълто “ вместо код „ червено “, както и с редуцирането на приетите в мотивите цели размери на обезщетенията. Иска се от въззивния съд да присъди компенсаторна лихва върху главниците от увреждането до окончателното плащане. Въззиваемите Г. О. С. и Д. Г. С. претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на претендираното от въззивника ЦСМП адвокатско възнаграждение. Съображения излагат в писмена защита от 06.10.2025 г. Третото лице помагач „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС “ АД взема становище за основателност на жалбата на подпомаганата от него страна - МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД , и моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от подпомаганата страна част. Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1Чл. 259. ⚖️ Практика (481) (1) Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването и новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба ГПК , от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което съдът следва да се произнесе по основателността им. Съгласно чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК , въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания , а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност , допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон ( т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. , ОСГТК на ВКС ). Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира , че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на императивни материалноправни норми , а с оглед непреклудираните оплаквания в жалбите го намира за правилно по следните съображения : Съдът е сезиран с активно и субективно съединени осъдителни искове с 6 правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД , предявени като частични за сумата от по 5 000 лв. , с цели размери от по 30 000 лв. , представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Н. С. на 11.02.2020 г. , съпругата на първия и майка на втория и третия ищец. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е обективна , има гаранционно - обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните елементи от фактическия състав , пораждащ отговорността за обезвреда : противоправно деяние ( действие или бездействие ) от страна на лице , на което е възложено извършване на някаква работа от ответника , причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа , както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното ( чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД ), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията , доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. В практиката на ВКС ( решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. , ІІІ ГО , решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021 г. , ІІІ ГО , решение № 126 от 08.09.2021 г. по гр. д. № 1911/2020 г. , ІІІ ГО , решение № 103 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г. , ІІІ ГО , решение № 629 от 27.10.2025 г. по к. гр. д. № 1939/2024 г. , І ГО и др. ) се приема , че „ лекарска грешка “ е налице при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания , консултации , лечение и други медицински дейности , което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии , с медицинските стандарти , регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика , с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ , в резултат на което е причинено увреждане. Когато спорът по делото касае деликт при изпълнение на медицинска дейност ( медицински деликт ), при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение на медицинските специалисти и връзката му с конкретно сочените вреди , съдът следва да съобрази , че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от Закона за здравето , качеството й се основава 7 на медицински стандарти , утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (254) (1) Към министъра на здравеопазването се създава Висш медицински съвет. (2) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2018 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Висшият медицински съвет включва петима представители, определени от министъра на здравеопазването, петима представители на Българския лекарски съюз, трима представители на Българския зъболекарски съюз, трима представители на Българския фармацевтичен съюз, трима представители на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), един представител на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, един представител на Българската асоциация на зъботехниците и по един представител на Националното сдружение на общините, на всяко висше медицинско училище и на Българския Червен кръст. Министърът на здравеопазването е председател на съвета без право на глас. (3) Висшият медицински съвет е консултативен орган, който обсъжда и дава становища по: 1. приоритетите на Националната здравна стратегия; 2. етични проблеми на медицината и биомедицината; 3. законопроекти и проекти на нормативни актове на Министерския съвет в областта на здравеопазването и от компетентността на министъра на здравеопазването; 4. доклада на министъра на здравеопазването по чл. 5, ал. 2; 5. годишния проектобюджет на здравеопазването; 6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) научните приоритети в областта на медицината и денталната медицина; 7. годишния прием на студенти и специализанти от професионална област "здравеопазване" и критериите за определяне на учебните бази за провеждане на студентско и следдипломно обучение по чл. 91 и 92 от Закона за лечебните заведения; 8. видовете специалности от професионална област "здравеопазване". (4) Организацията и дейността на Висшия медицински съвет се уреждат с правилник, изготвен от Висшия медицински съвет и утвърден от министъра на здравеопазването. от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика , приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. По силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти , които работят в тях , се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента , а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Ето защо , когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност , той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти , но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики. Поради това изводът дали е допуснато състояние на медицински риск в противоправна степен и причинени ли са от това вреди съдът следва да направи след анализ на установените по делото факти , преценявайки предприетото или непредприетото от страна на лекаря и необходимото дължимо поведение в конкретната ситуация. Освен това , по иска по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД съдът следва да обоснове дали именно поради противоправното поведение на лекарите и другите медицински работници , които осъществяват работа в интерес на възложителя , е настъпил вредоносния резултат - т.е. наличието на причинна връзка. В правната теория и съдебната практика се приема , че причинната връзка е зависимост , при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата , а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Възможно е обаче деянието да не е единствената причина за резултата , т.е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления / събития , едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова , но това не изключва отговорността за деликт , а само определя нейния обем. В подобни случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната верига , а следва да се преценява възможността , която комплексно създават всички условия и връзката им с 8 настъпването на вредата. В случая от приетите справки за проведени разговори , извлечения от телефонни разговори на 06.02.2020 г. , проведени чрез обаждане до телефон 112, писмо от МВР – Дирекция „ Национална система 112“, бланка УФ 257 № 015457 ( л. 160 от делото на СРС ), Фиш за спешна медицинска помощ ( л. 66) се установява , че на 06.02.2020 г. са направени 5 повиквания от близките на Н. С. до телефон 112 относно влошеното й здравословното състояние. В 18:16 ч. е прието повикване за линейка с оплаквания за високо кръвно 180/100, пулс 110 след прием на лекарство , както и за двукратно повръщане , като е посочено и че лицето е с преживян инсулт. В 19:58 ч. е постъпило ново обаждане за същия пациент , като съгласно разпечатката на разговора между оператор 112 и служител РКЦ ( л. 214), служителят на РКЦ не е приел разговора с обаждащия се , приел , че поводът продължава да е високо кръвно и казал на оператора 112 да предаде , че екип не е тръгнал още , „ да си вземе нещо за кръвното “ и когато има свободен лекар ще изпратят. В 20:14 ч. е постъпило ново обаждане за същия пациент ( л. 215), чакат линейка , но дежурният от РКЦ обяснил , че все още няма свободен екип и когато се освободи лекар , тогава ще бъде насочен. В 20:34 ч. е постъпило ново повикване , пациентът е с инсулт , като служителят от РКЦ обяснил , че все още не е тръгнал лекар и че сега насочва екип. Повикването е предадено в 20:35 ч. на екип с медицинско лице д - р К. , екипът е тръгнал в 20:36 ч. , пристигнал е в 20:55 ч. и пациентът е транспортиран до Трета градска болница в 21:55 ч. , работата по повикването е приключена в 21:57 ч. От Фиша за спешна медицинска помощ се установява , че при пристигане на адреса от екипа на ЦСМП е снета анамнеза , извършен е първоначален преглед и пациентът е транспортиран в болница в 21:55 ч. Съгласно приетите 2 бр. рапорти за дежурство на ЦСМП – София ( л. 158 и л. 161 от делото на СРС ), на 06.02.2020 г. дневната смята в централата се е състояла от общо 16 екипа и е изпълнила 142 повиквания , като е оставила на нощната смяна 30 повиквания , а нощната смята в централата се е състояла от общо 16 екипа и е изпълнила 135 повиквания. Приети във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3Чл. 266. ⚖️ Практика (2) (1) Във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание ГПК са 22 бр. УФ 257 ( л. 123 – 144 от настоящото дело ). От тях не се установяват твърденията на въззивника ЦСМП , че всички 16 екипа нощната смяна са били заети в периода 19:35 ч. – 20:35 ч. Не се установява и екипът на 9 д - р К. да е бил ангажиран в периода от застъпването му на смяна в 19:00 ч. до 20:35 ч. Видно от формулярите е още , че е посетен приоритетно адрес с по - късно повикване – 19:36 ч. , с повод аритмия , „ близки на м.с. Лазарова “. От извлечение от Амбулаторен дневник ( л. 378 – 380 от делото на СРС ) и Лист за преглед на пациент ( л. 383) се установява , че Н. С. е транспортирана от екипа на ЦСМП до Спешното отделение на МБАЛ „ НКБ “ ЕАД , където е постъпила в 22:05 ч. с диагноза – инсулт , неуточнен като кръвоизлив или инфаркт. Съгласно Епикризата ( л. 7 – 9) и История на заболяването № 1455 ( л. 67 - 150), Н. С. е приета в Интензивния сектор на Клиника по нервни болести на УМБАЛ „ НКБ “ ЕАД на 06.02.2022 г. в 22:16 ч. с диагноза : Мозъчен инфаркт , причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии. Починала на 11.02.2022 г. В деня на приема са извършени следните параклинични изследвания : хематология , кръвна картина – 24 показателя , биохимия , коагулация , урина , рентгенография на гръден кош и бял дроб , компютърна томография на глава ( без КМ ). На 07.02.2020 г. в 14.30 ч. е извършен преглед от външен консултант – неврохирург - проф. д - р Х. Ц. , според който пациентът е с остро настъпил хеморагия в ЗЧЯ , хоспитализирана по спешност , с вклинени малкомозъчни тонзили , в кома , реагираща с екстензионни гърчове , няма динамика в състоянието до момента , зениците са разширени и нереагиращи на светлина , като не е оправдано провеждането на оперативно лечение , тъй като то не би променило изхода от заболяването. Съгласно приетото в първата инстанция заключение на комплексна СМЕ и дадените обяснения при изслушването му в открито съдебно заседание на 03.06.2021 г. , по данни от Фиша за спешна медицинска помощ № 15457/06.02.2020 г. Н. С. е била транспортирана до Спешното отделение на НКБ , като в анамнезата са отбелязани нарушен говор и високо кръвно налягане от 18:30 ч. , в неврологичен статус – съзнание – объркана , без отпадна неврологична симптоматика , дадена е оценка по Глазгоу кома скала – 12 т. от 15 т. максимално , кръвно налягане 140/90, няма отбелязана медикация , като е поставена работна диагноза : Съмнение за остра недостатъчност на мозъчното кръвообращение в басейна на вертебро - базиларната система , артериална хипертония ІІ степен , която диагноза е била правилна. Състоянието й съгласно триажните категории за спешност е 10 оценено правилно от екипа на ЦСМП при прегледа в дома й като нестабилно с относителна спешност – пациентът е с подозиран риск и потенциална опасност за живота – код жълто , защото в случая тя е била объркана , но в съзнание , с кръвно налягане 140/90 и нормално дишане. След прегледа пациентката е транспортирана с реанимобил до Спешния център на НКБ , като действията на екипа от ЦСМП са били правилни поради съществувалата опасност от влошаване. Действия по реанимация от тяхна страна не са били необходими , защото кръвното налягане е било 140/90, което е приблизително в нормата за хипертоник , а при прегледа не е установена някаква неврологична симптоматика освен дизартрията и говора , които с оглед и изкарания инсулт преди години вероятно са насочили лекаря към такъв тип заболяване и към необходимост от транспортиране. В Спешния център на НКБ пациентката е консултирана с невролог и е проведена по спешност компютърна томография на глава , без контраст ( протокол на л. 89 от делото на СРС ). След това Н. С. е приета в Неврологичното отделение на УМБАЛ „ НКБ “ на 06.02.2020 г. в 22:16 ч. по клинична пътека № 52 – Диагностика и лечение на паренхимен мозъчен кръвоизлив , като е изпълнен алгоритмът на пътеката и са извършени необходимите медицински дейности , съответни на състоянието на пациентката. Поставена е под активно наблюдение и е започнато лечение , съответно на установената патология от изследването и придружаващите заболявания на пациентката. В оригиналната История на заболяването анамнезата е снета по данни на сина й , от придружаващата медицинска документация и отчасти от пациентката : На същия ден към 2 часа се оплакала от главоболие , замаяност , гадене с многократно повръщане , измерено било високо артериално налягане 210/160, дадени са две таблетки „ Хлофазолин “ през интервал от 30 минути без ефект , без промяна в оплакванията , дадени са отново две таблетки. Установен е неврологичният статус на пациентката. По спешност са проведени образни изследвания – рентгенография на бял дроб и компютърна томография на главен мозък без контраст , като от последната е установена хиперденсна колекция в дясната малкомозъчна хемисфера с приблизителни размери 30/37/30 см , съпътствана от перифокален едем и мас ефект по отношение на вермиса , предния рог на десния латерален ветрикул и субарахноидните пространства в съседство. Взета е пълна кръвна картина и биохимия. След проведените диагностични процедури пациентката е настанена в интензивния сектор на клиниката и е започнато лечение. 2 часа и 11 45 минути след постъпване е настъпило влошаване – дълги апноични паузи и сатурация с кислородно кръвоснабдяване на мозъка 70 %, поради което пациентката е релаксирана , интубирана и поета на изкуствена белодробна вентилация , като оперативен екип не е викан. Толкова бързо влошаване е нормално за този вид кръвоизливи , защото такъв кръвоизлив много бързо води до изместване на малкомозъчните тонзили надолу , притискане на мозъчния ствол и изпадане на болния в кома. На 07.02.2020 г. е проведена консултация с неврохирург – проф. Х. Ц. от Болница „ Токуда “, с мнение , че поради остро настъпилата хеморагия в задна черепна ямка с нереагиращи зеници на светлина не е оправдано провеждането на оперативно лечение , тъй като то не би променило изхода от заболяването , като тази преценка е правилна при наличието на кома. До края на болничното лечение пациентката е останала в тежко коматозно състояние , с развитие на полиорганна недостатъчност и картина на задълбочаваща се сърдечно - съдова недостатъчност с бради - асистолия. Въпреки проведената в пълен обем кардио - пулмонална ресусцитация е завършила летално в 05:00 ч. на 11.02.2020 г. Действията на лекуващия екип са адекватни на настъпилото влошаване. Преди процесната дата общото състояние на пациентката е било увредено с лекувана артериална хипертония ІІІ степен , перманентно предсърдно мъждене ( на системна коагулация ) и мозъчно - съдова болест. През 2003 г. тя е прекарала спонтанен кръвоизлив в лява мозъчна хемисфера , който е завършил успешно и без операция , но е останала скрита неврологична симптоматика. Основното й заболяване е хипертонична болест , съчетано с предсърдно мъждене , т.е. периодично излизане от ритъм , което е наложило да бъда поставена на антикоагулантно лечение със „ Синтром “. Две са основните причини за спонтанните интрацеребрални хематоми – хроничната артериална хипертония е най - честият етиологичен фактор в около 50 % от случаите , а антикоагулантната терапия , която намалява кръвосъсирването , повишава риска за развитие на спонтанен мозъчен кръвоизлив 8 – 11 пъти в сравнение с пациенти без антикоагулантно лечение. При пациенти с антикоагулантно лечение поради съществуващата коагулопатия по - често е наблюдавано разширяване на кръвоизлива , което се получава за по - дълъг период от време в сравнение с пациенти без такова лечение , а и тези хематоми с коагулопатия са около 2 пъти по - големи и смъртността е повишена до 60 – 65 %. В случая пациентката е била с хипертонична болест ІІ - ІІІ степен и на лечение със 12 „ Синтром “. Пациентите обичайно в началото се представят с главоболие , гадене , повръщане , а след това – прогресия , изразяваща се със световъртеж , дизартрия , шийна ригидност , а по - нататъшното влошаване се състои от туловищна атаксия ( пациентите не могат да стоят прави , залитат ), периферен тип пареза на седми и шести черепно - мозъчни нерви , нистагъм. Неврологичната симптоматика зависи от големината на кръвоизлива и бързината на неговото оформяне. С разширяването на кръвоизлива пациентите стават сънливи и неврологичната симптоматика е изявена. Клиничното протичане при малкомозъчните кръвоизливи е непредвидимо – пациентите , които при постъпване са в съзнание или сънливи , могат да се влошат бързо до кома и дори да загинат без предупреждение. В случая не може да се отговори категорично дали ако от ЦСМП бяха дошли по - рано е щяло да бъде различно. Следва да се отчете , че тези кръвоизливи на фона на антикоагулантно лечение обикновено се развиват по - бавно , като най - често при такива пациенти кръвоизливът е на периодични тласъци , но като цяло развитието е непредвидимо , а в началото симптоматиката е като при хипертонична криза – главоболие , гадене , повръщане. В случая последващата симптоматика се е изявила едва в болницата – отклонен поглед надясно и т.н. В неврохирургичните ръководства малкомозъчен кръвоизлив с диаметър на колекцията под 3 см , пациент в съзнание и с минимална неврологична симптоматика , предполагат консервативно лечение с активно наблюдение , а при лезия с диаметър , по - голям от 3 см , поради вероятност от бързо влошаване , развитие на обструктивна хидроцефалия и дислокация на мозъчни структури налага оперативна интервенция по спешност. При изслушване на заключението вещото лице С. многократно посочва , че възможността за оперативна интервенция по спешност зависи от организацията на лечебното заведение. Обикновено дори при необходимост от спешна операция били необходими около 5 - 6 часа след постъпване на пациента за извършване на необходимите изследвания и сформиране на неврохирургичен екип. Дори ако организацията в болницата позволи да се проведе операция на пациент в начално коматозно състояние в рамките на два часа и половина ( например при постъпване на пациента през деня , наличие на готов неврохирургичен екип и готова операционна ), въпреки оперативната интервенция смъртността е около 60 – 65 %, но все пак има някакъв шанс за оцеляване. В случая не може да се определи с точност моментът на настъпване на паренхимния мозъчен 13 кръвоизлив – възможно е началото на кръвоизлива да е с изявата на главоболието , гаденето и повръщането , но тези симптоми могат да се дължат и на хипертоничната криза – кръвно налягане 210/106. Постепенната прогресия на общото и неврологично състояние е основание да се предположи най - вероятно кървене на няколко тласъка , което по данни от практиката е характерно за пациенти с коагулопатия. Съдът кредитира заключението на комплексната СМЕ ведно с дадените обяснения в открито съдебно заседание като обективно и компетентно. Разпитаният по делото свидетел Р. Х.в е служител на ЦСМП , началник на работна смяна ( екип ) № 5. В ЦСМП имало пет смени / бригади , които работели по график – дневна , нощна и три дни почивка , като всяка смяна имала началник , осъществяващ оперативната дейност по работата на екипите. Смяната на свидетеля била дежурна на процесната дата. Обажданията постъпвали чрез системата 112 и съответните лица осъществявали конферентна връзка с медицински специалисти със степен „ бакалавър “ или фелдшери. Невъзможно било обаждане да не бъде отразено на хартиен или електронен носител. Всички сигнали се записвали на картон и се предавало най - важното – оплакване , час , адрес и място на инцидента. Картонът от съответното диспечерско място достигал до пункт , където се раздавали картоните и се ангажирали екипите. В залата имало голяма видеостена , на която се виждало във всеки един момент местонахождението на екипите , и според това кой е свободен картоните се разпределяли от диспечер към екипите , и екипите тръгвали към изпълнение на адреса. При разпределянето на екипите се съобразявала тежестта на повикванията. Тази дейност се наричала триаж и се извършвала от медицинските координатори ( диспечери ). Според актуалните правила имало три степени , които се отразяват със следните кодове : червено – спешно , т.е. критични състояния , непосредствено застрашаващи живота на пациента , като катастрофи , поражения от ток , дихателна недостатъчност и т н. , като в тези случаи трябвало да се реагира до 8 минути и пациентът задължително се закарвал в болница ; жълто – нестабилен спешен пациент , т.е. състояния , които търпят посещение и лекарска намеса , като трябвало да се реагира от 8 до 20 минути и екипът преценявал дали пациентът да бъде закаран в болница или да остане на място ; зелено – стабилни спешни пациенти , при които в момента няма увреждания , които да водят до такава непосредствена опасност за техния живот , като 14 трябвало да се реагира от 20 до 120 минути. Извършвало се динамично обновяване на информацията за заетите и освободените легла в спешните приемни отделения на болниците , за да знаят екипите на място къде биха могли да хоспитализират пациентите , като принципът бил най - близкото здравно заведение. Когато няма свободен екип , обикновено се давали съвети на близките – например при температура и при хипертонични кризи се съветвало да се приеме лекарство и при неповлияване след известно време , отново да се осъществи връзка с ЦСМП. Сигнал за конкретната пациентка постъпил в 18:20 ч. с оплаквания по картона за повишено кръвно налягане , неповлияващо се от медикаменти и повръщане. По това време екипите на територията на София били около 16 – всички реанимационни , състоящи се от три лица – лекар , сестра и шофьор , движещи се с реанимационни линейки. Междувременно имало неотложни повиквания за улични адреси , ПТП и деца , които били приоритетни , поради което до 19:35 ч. свободен екип нямало и затова такъв не бил изпратен. По подадените оплаквания не можело да се постави диагноза , тъй като били възможни различни варианти , но не можело да се каже със сигурност , че се касае за инсулт , като записаната симптоматика за тази пациентка не била показателна за код червено. Посещението на адреса било извършено след 20 ч. , като във Фиша за спешна медицинска помощ било отразено съмнение за остро нарушение на мозъчното кръвообращение и било измерено кръвно налягане 140/90, което било нормално за възрастен човек. Свидетелят К. К. работи като лекар в ЦСМП и е бил медицинското лице в екипа , посетил процесния адрес. Адресите се посещавали когато има свободна линейка , като често се случвало хората да се обаждат , че чакат от повече от два часа. Нормативът за код червено бил посещение след 8 минути , а за код жълто – 15 минути , като имало въпросник , по който се преценява кой е кодът. С приоритет се посещавали случаи с код червено , а след това – с код жълто , дори ако сигналът с код жълто постъпи преди този с код червено. Възможно било дори екипът да бъде отклонен от сигнал с код жълто , за да посети такъв с код червено. Процесният случай му бил подаден с код жълто – жена в кв. „ Гевгелийски “ със загуба на говор , като повикването било от 18:20 ч. , а неговата смяна започнала от 19:00 ч. Преглед извършил след като адресът му бил подаден – около 20 ч. До този момент нямало свободна линейка , не можел да каже колко точно са били линейките. При прегледа установил , че жената е в съзнание , но наистина е с нарушен говор , което предполагало 15 наличието на инсулт. Измерил кръвно налягане 140/90 и установил , че тя е с хипертония ІІ степен и предходен инсулт. Извършена била проба за установяване или отхвърляне на отпадна симптоматика – чрез вдигане и задържане на двете ръце и двата крака. В случая бил засегнат говорът , но без отпадна симптоматика. Написал , че тя е с остро нарушение на мозъчното кръвообращение в басейна на вертебробазиларната система. Пациентката била закарана в ІІІ Градска болница. Медикаменти не били давани , тъй като не било наложително в случая , защото инсултът не можел да се лекува на място. Състоянието на пациентката не налагало извършването на действия по подаване на кислород или дефибрилация. Свидетелят Х. Ц. е професор и началник на Клиника по неврохирургия в Болница „ Токуда “. По спешност извършил консултация в НКБ , като въз основа на прегледа на пациентката , на образните изследвания и на документите преценил , че се касае за тежък кръвоизлив , за съжаление вече почти в терминален стадий и не можело вече нищо да се направи. Дал заключението си на място , че не е за оперативно лечение. Той подписал становището на л. 94 от делото , съставено в деня на прегледа. Кръвоизливът продължавал кратко - 20 - 30 секунди или 1 - 2 минути , защото главата била ограничено пространство и когато се пукне кръвоносен съд изтича кръв , мозъкът се притиска , частта от мозъка , която се храни от този съд загива в следващите няколко минути , кръвното налягане пада и спира кървенето след 1-2 минути. Ако кръвоизливът е малък , можело да се изчака и да се оперира на следващия ден , но в случая се касаело за дълбок кръвоизлив. Понякога дори се избягвало опериране по спешност , защото кървенето продължавало и можело да се възбуди ново. Затова понякога се изчаквало , за да не кърви допълнително. Свидетелят Б. М. е лекар - ординатор и специалист по нервни болести в НКБ. Не е присъствал при постъпването на пациентката , а я заварил сутринта на следващия ден. Била извършена компютърна томография още с постъпването й , след което пациентката била настанена в клиниката. На рапорт било докладвано , че тя е с масивен мултимозъчен кръвоизлив. Била в крайно тежко състояние. Кръвоизливът бил в малкия мозък , с белези на увреждане на структури в мозъчния ствол , касаещи дихателните центрове и съдовите центрове , с компресия върху ствола на мозъка , където са тези 16 центрове , което най - често водело до лош изход на заболяването. На практика била с диагноза , несъвместима с живота. По данни от изследванията пациентката била с удължен интервал на кървене - ИНР вместо желаното 2,3 бил около 5, поради назначен й директен коагулант „ Синтром “, като състоянието й е трябвало да се следи при прием на такъв , но приемането й с удължено кръвосъсирване говорело за липса на лабораторно проследяване при приема на антикоагулант и вероятно удълженият интервал на кървене бил причината за настъпване на смъртоносното заболяване. Била осъществена консултация с външен неврохирург , но не помни дали проф. Ц. е идвал лично. Не може да каже категорично , но образната картина и състоянието на пациентката много вероятно било да не се влияят от фактора време , защото при такава образна и клинична находка дори и линейката да беше дошла веднага и веднага да беше откарала пациентката в болница , шансовете й били нулеви. Свидетелят Р. П. бил дежурен лекар в Спешен кабинет в МБАЛ „ НКБ “ ЕАД на 06.02.2020 г. , той съставил Листа за преглед на пациент на л. 383. При постъпването на пациент в Спешния кабинет той се преглеждал от дежурния лекар и последният преценявал дали пациентът има нужда от друга консултация. Не си спомня за прегледа на конкретния пациент на 06.02.2020 г. Свидетелката Р.Г. била близка приятелка на Н. С.. От съпруга и сина на Н. разбрала , че е починала от инсулт след няколкодневен престой в болница. От близките на починалата знаела , че първо са викали „ Бърза помощ “ около 10 ч. , защото й било зле , следобед пак се обаждали , но от „ Бърза помощ “ отишли чак вечерта. Н. била много жизнена и дейна , редовно ходела на лекар и си пиела лекарствата , пазела диети и въпреки че преди години била получила инсулт , нямала вид на човек , който може така изведнъж да почине , не се оплаквала от болки в главата , а основният й проблем били болки в краката и затруднено движение. След смъртта на Н. съпругът й споделял със свидетелката , че тя много му липсва , казвал й „ Некрологът й е над леглото ми , заспивам с нея и се събуждам с нея “, петдесет години били заедно. Децата й се били примирили , че я няма мама. Съдът , след преценка по реда на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК , споделя изводите на СРС относно частите , в които показанията не следва да бъдат кредитирани , а 17 доводите в жалбите в тази връзка намира за неоснователни : Не следва да се кредитират показанията на св. М. в частта , с която заявява ( макар не с категоричност ), че факторът време и забавянията на линейката и в болницата едва ли са повлияли на състоянието на пациентката , както и че при приема й в болницата ИНР бил около 5 – последното противоречи на резултатите от изследванията ( л. 88) и заключението на КСМЕ , съгласно които при приема ИНР е бил 3.08, а не 5; Свидетелят е служител на ответника МКБ , участвал в лечението на Н. С. , и несъмнено е заинтересован от изхода на спора , а показанията му в посочените части противоречат и на заключението на КСМЕ , съгласно което при наличие на организация в болницата , позволяваща бързо провеждане на оперативно лечение , пациентката би имала някакъв шанс да оцелее ; Не следва да се кредитират и показанията на св. Ц. в частта им , че кръвоизливите спират до 1 - 2 минути. Свидетелят не си спомня случая в детайли , вкл. че пациентката е приемала „ Синтром “, а съгласно кредитираното заключение на КСМЕ , при пациенти на антикоагулантно лечение кръвоизливът би могъл да е на тласъци. Не следва да се обсъждат представените становища от д - р Р. Х.в , д - р К. М. и д - р С.К. ( л. 155 - 157 и л. 350 от делото на СРС ). Районният съд правилно е приел , че тези документи , изходящи от служители на ответника ЦСМП , са изготвени след завеждане на делото и по естеството си представляват недопустимо излагане на свидетелски показания в писмена форма. Поради това неоснователни са доводите на въззивника ЦСМП в тази връзка. С оглед така установеното от фактическа страна , предявените частични искове са основателни. По делото се установи , че ищците са повикали за първи път екип на ЦСМП в 18:16 ч. поради влошаване на здравословното състояние на тяхната съпруга и майка , след което са извършили още 4 повиквания на тел. 112 за необходимостта от спешна медицинска помощ. При осъществения при първото повикване телефонен триаж ( по смисъла на приложимата Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „ Спешна медицина “), с оглед предоставените от близките данни за високо кръвно налягане , недобре повлияващо се от лекарства , и повръщане на фона на преживян в миналото инсулт , повикването е категоризирано с код жълто по 18 смисъла на цитираната Наредба – нестабилен / потенциално нестабилен спешен пациент , и са дадени указания за начина на прием на лекарството. Според заключението на комплексната СМЕ , от медицинска гледна точка триажната категория е била правилно определена. Не е било спорно и се установи , че в продължение на повече от 2 часа след първото повикване не е изпратен медицински екип , което според своевременно релевираното от ответника ЦСМП възражение , се дължало на липсата на свободен екип поради ограничения кадрови и материален ресурс. Съгласно приетите рапорти за дежурство , в периода от 18:16 ч. до 20:55 ч. , обхващащ дейността на две бригади , е имало по 16 екипа в дневната и в нощната смяна. Според показанията на св. Х.в , имало неотложни повиквания за улични адреси , ПТП и деца , които са приоритетни , като до 19:35 ч. не е имало свободен екип. За периода от 19:35 ч. до 20:35 ч. доказателства за конкретната ангажираност на медицинските екипи не са представени в първата инстанция. Извод , че всички екипи са били ангажирани в посочения период , не може да се направи и от приетите в настоящото производство 22 бр. УФ 257. От тях не се установяват твърденията на въззивника ЦСМП , че всичките 16 екипа от нощната смяна са били заети в периода 19:35 ч. – 20:35 ч. , най - малкото защото няма доказателства екипът на д - р К. да е бил изпратен на адрес в периода от застъпването му на смяна в 19:00 ч. до 20:35 ч. Медицински екип е бил насочен от диспечера към адреса едва в 20:35 ч. , след поредното повикване от близките и предоставяне на данни , че очевидно се касае за инсулт. При наличие на поне един свободен екип от 19:00 ч. до 20:35 ч. , забавянето на изпращане на екип на адреса е неоправдано голямо , както е приел и районният съд. Налице е противоправно поведение на служител на ответника ЦСМП – диспечерът , който съгласно утвърдения стандарт „ Спешна медицина “ е следвало да насочи медицински екип в първия възможен момент съобразно наличния ресурс и другите повиквания и техния приоритет , като е нарушено и общото изискване за своевременност на медицинската помощ. При доказателствена тежест за ответника ЦСМП , и въпреки дадените му от въззивния съд указания , същият не е доказал да са били налице обективни пречки за своевременно изпращане на екип на процесния адрес , респ. не е оборил при условията на пълно доказване установената в чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД презумпция за вина. 19 По отношение на МБАЛ „ НКБ “ ЕАД се установи , че в болницата е била своевременно извършена компютърна томография на главата на пациентката и заболяването е правилно диагностицирано. Въпреки посоченото в комплексната СМЕ , че в болницата са извършени необходимите медицински дейности , съответни на състоянието на пациентката , следва да се вземат предвид и обясненията на вещото лице С. при изслушването му , съгласно които при кръвоизлив с диаметър над 3 см , както е било в случая , пациентът е показан за оперативно лечение , и че при създадена подходяща организация в болницата за извършване на оперативно лечение непосредствено след постъпването на пациента и диагностицирането му , дори той да е в начално коматозно състояние , би имал шанс за оцеляване от порядъка на 35 – 40 %. Доводите на въззивника НКБ в тази връзка , че обясненията на вещото лице били „ принципни “ въззивният съд намира за неоснователни. Вещото лице е дало обясненията именно във връзка с процесния случай. При данните от компютърната диагностика е било необходимо в спешен порядък да се осигури консулт с неврохирург , а при липса на възможност за осигуряване на такъв – пациентът да бъде спешно насочен към болница за активно лечение с болнично звено по неврохирургия , в който смисъл са изискванията на медицински стандарт „ Неврохирургия “, утвърден с Наредба 10/07.09.2018 г. , издадена от Министъра на здравеопазването и обнародвана в ДВ , бр. 79/25.09.2018 г. По делото се установи , че консулт с неврохирург е бил извършен с голямо забавяне – едва в 14.30 ч. на 07.02.2020 г. , когато пациентката е била вече продължително време в коматозно състояние , а действия по насочване към болница със звено по неврохирургия не е осъществено. Правилно в тази връзка районният съд е приел , че с това са нарушени основни принципи на правото на медицинска помощ по чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ – за своевременност , достатъчност и качество на медицинската помощ , а също и разпоредбата на чл. 100, ал. 3Чл. 100. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г.) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112. (2) Всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статут. (3) При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. (4) В случай на пренастаняване на пациент от едно лечебно заведение в друго се прилагат всички медицински документи за извършени диагностични, консултативни и лечебни дейности, обобщени в епикриза. (5) Не се допуска транспортиране на пациент, ако транспортът или свързаните с него обстоятелства водят до неоправдано висок риск за здравето и живота му. ЗЗ , съгласно която при невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности , ако състоянието на пациента позволява , той се настанява в най - близкото лечебно заведение , което разполага с необходимите условия за това. За неоснователни съдът намира и доводите на въззивника НКБ , че състоянието на пациентката предвид установените множество заболявания не позволявало транспортирането й. По делото се установи , че при постъпването й в болницата , когато е констатиран кръвоизливът , С. е била в съзнание , макар и 20 сомнолентна , а влошаването на състоянието й и изпадането й в кома е настъпило 2 часа и 45 минути след приемането. Следователно налице е противправно бездействие на служители на МКБ за своевременно извършване на консултация с неврохирург и за пренасочване на пациента към подходящо лечебно заведение , а презумпцията на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД не е оборена. Въззивният съд споделя и извода на районния , че посоченото противоправно поведение на служители на ответниците е повишило неправомерно медицинския риск за настъпването на неблагоприятните последици , респ. бездействията се явяват каузални фактори в причинно - следствения процес , допринесъл за настъпване на смъртта на Н. С.. Безспорно се установи също , че елемент от причинния процес , довел до неблагоприятния резултат са и хроничната артериална хипертония ІІ / ІІІ степен на пациентката и провежданото от нея антикоагулантно лечение поради предсърдно мъждене. Съгласно цитираната по - горе практика на ВКС , съобразена и от районния съд , възможно е деянието да не е единствената причина за резултата , т.е. вредата да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления / събития , едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова , но това не изключва отговорността за деликт , а само определя нейния обем. Ето защо исковете са доказани по основание. По отношение размера на дължимите обезщетения : Съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г. , както и съгласно константната практика на ВКС , понятието „ справедливост ” по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Неимуществените вреди нямат парична оценка , поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване вредите на увреденото лице съобразно естеството и интензитета на претърпените болки и душевни страдания. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт от значение са възрастта на увредения , отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението , обстоятелствата , при които е настъпил вредоносният резултат , 21 продължителността и степента на интензитета на болките и страданията , обществено - икономическите условия към датата на увреждането и др. В случая ищецът Г. С. , съпруг на починалата , е преживял тежко загубата й , съгласно кредитираните показания на св. Г. , и несъмнено търпи неимуществени вреди – душевни болки и страдания от загубата на спътника си в живота в продължение на 50 години. Поради това въззивният съд споделя извода на районния , че справедливият цял размер на обезщетението , при съобразяване възрастта на този ищец , както и възрастта на починалата , е 30 000 лв. Ищците О. и Д. С.и са били в най - близката възможна роднинска връзка с починалата – нейни деца , и несъмнено също търпят неимуществени вреди от загубата на майка си. Не се твърди същите да са били във влошени отношения , а показател за близката им връзка с майка им е и обстоятелството , че на 06.02.2020 г. именно те са правили повикванията до тел. 112. По делото няма ангажирани доказателства за претърпени вреди над обичайните такива , и като се вземе предвид възрастта на тези ищци и възрастта на майка им към момента на увреждането , както и показанията на св. Г. , че „ децата вече са се примирили с факта , че мама я няма “, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния , че справедливите цели обезщетения възлизат на по 25 000 лв. Така определените обезщетения съдът намира да са съобразени и с обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането. Предвид установената в случая комплексна каузална верига и цитираната по - горе практика на ВКС ( решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 123/2020 г. , ІІІ ГО , решение № 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021 г. , ІІІ ГО , решение № 185 от 26.03.2025 г. по гр. д. № 921/2024 г. , І ГО ), съдът следва да отчете фактическото допринасяне за настъпването на резултата от другия причинен фактор – предшестващите заболявания на пациентката Хронична артериална хипертония ІІ / ІІІ степен и Предсърдно мъждене , налагало провеждането на антикоагулантна терапия , като обезщетението следва да се намали съобразно този каузален принос. Според практиката на ВКС това не е съпричиняване по смисъла на закона , което визира човешко поведение , а причинен процес извън такова поведение , за последиците от който ответниците не следва ( и не биха могли ) да отговарят. Ето защо размерът на сумите за обезщетяване на неимуществените вреди следва да се намали с отчитане на приноса , който следва да се определи на 60 % за крайния неблагоприятен резултат. 3 а ответниците съдът приема останалите 40 % при 22 обезщетяването на доказаните неимуществени вреди , при съобразяване на заключението на КСМЕ , че вероятността за настъпване на летален изход и при своевременна операционна интервенция е 60 – 65 %. След това редуциране , дължимият на ищеца Г. С. общ размер на обезщетението е 12 000 лв. , а на другите двама ищци - в размер на по 10 000 лв. С оглед така приетото , въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника ЦСМП и на въззивника „ ЗК Лев Инс “ АД определените размери да били в нарушение на принципа за справедливост , установен в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , както и доводите на въззиваемите в отговорите на въззивните жалби , че обезщетенията били неправилно редуцирани в мотивите. Настоящият въззивен състав намира за необходимо да посочи , че според него определеният в мотивите на решението по предявен частичен иск цял размер на обезщетението за неимуществени вреди не обвързва съда , разглеждащ претенция за остатъка от обезщетението. Това разбиране не противоречи , а се подкрепя от разясненията , дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. , ОСГТК на ВКС. Какъв е остатъкът от дължимото обезщетение над предявения с частичния иск размер ще бъде предмет на последващото производство , каквото в случая по делото има данни , че е образувано и спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4Чл. 229. ⚖️ Практика (7) (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. Възобновяване на производството ГПК до приключване на настоящото предвид разясненията с цитираното тълкувателно решение. По изложените съображения въззивният съд намира , че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Във връзка с искането на въззиваемите страни в отговора на въззивната жалба на третото лице помагач въззивният съд да присъди компенсаторната лихва върху обезщетенията от датата на увреждането следва да се посочи , че въззивният съд не може за първи път с решението си да присъди такава. По искането за допълване на първоинстанционното решение в частта за лихвата по чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД районният съд се е произнесъл с влязло в сила като необжалвано определение и същото не е предмет на въззивна проверка. При този изход и изричната претенция , разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемите Г. С. и Д. С.. Доказано направените такива са в размер на по 500 лв. – адвокатски възнаграждения , заплатени в брой съгласно удостовереното в представените два договора за правна защита и съдействие от 15.06.2025 г. Макар да се касае за възнаграждения за положен 23 труд преди 01.01.2026 г. , претендираните адвокатски възнаграждения следва да бъдат присъдени в евро , което , съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България , считано от 01.01.2026 г. е официалната парична единица в Република България. Или въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от двамата въззиваеми по 255.65 евро. Така мотивиран , съдът РЕШИ: : ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046496 от 06.07.2022 г. , постановено по гр. д. № 43067 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд , 85 състав. ОСЪЖДА ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София , код по БУЛСТАТ 121292046 , МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД , ЕИК 121663601, и „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, да заплатят на Г. О. С. , ЕГН **********, на основание чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК по 1/3 от сумата 255.65 евро , представляваща разноски за въззивното производство. ОСЪЖДА ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София , код по БУЛСТАТ 121292046 , МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД , ЕИК 121663601, и „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, да заплатят на Д. Г. С. , ЕГН **********, на основание чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК по 1/3 от сумата 255.65 евро , представляваща разноски за въззивното производство. Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС “ АД , ЕИК 121130788, като трето лице помагач на въззивника ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София , и на „ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС “ АД , ЕИК 121265113, като трето лице помагач на въззивника МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА БОЛНИЦА “ ЕАД. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК. 24 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ 25 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: болница)