Решение № 185 по гр. д. № 921/2024 г. на ВКС

Решение № 185 по гр. д. № 921/2024 г. на ВКС Върховен касационен съд НАЧАЛО СПРАВКИ ЗА ДЕЛА ПРЕСОФИС БЮЛЕТИН КОНТАКТИ Съдебен акт 1 РЕШЕНИЕ № 185 Гр. София, 26.03.2025г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№921/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК и е образувано по касационна жалба на И. Т. М., чрез процесуалния му представител адв.И. Ц., срещу решение №1354/24.11.2023г., постановено по в.гр.д.№212/2023г. на Софийския апелативен съд. Състав на Софийския апелативен съд е отменил решение № 262887/ 05.09.2022г. на СГС, ГО, 20 състав, постановено по гр.д. № 3904/21г. в частта, в която е уважен предявеният иск от И. Т. М. с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, както вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от И. Т. М., ЕГН [ЕГН], [населено място] срещу УМБАЛ „Света Анна“Ад – гр.София. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде изцяло уважен.В условията на евентуалност моли касационната инстанция да върне делото за ново разглеждане на друг състав на съда. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (6) (1) След като приеме жалбата, въззивният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в едномесечен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 и ГПК, ответникът по касация УМБАЛ „Света Анна“ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. С постановеното определение №4841/25.10.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК по следния въпрос : Какъв е необходимия обем от диагностични изследвания, съобразно възможностите на лечебното заведение, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, и представлява ли това неизпълнение противоправно поведение на лекуващия лекар, което е основание за ангажиране отговорността на лечебното заведение по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, тъй като е прието, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение № 103 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2700/2018 г., III г. о. Въззивният съд е приел, че отговорността по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние - действие или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице, на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този, комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП на ВС № 7/29.12.1958г./. Предоставянето на медицинска помощ се основава на правнорегламентирани принципи, на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии- чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от Закона за здравето.Лекарят има задължение в своята практика да дава медицинска помощ в определено в медицински стандарти качество, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ. Правилата за добра медицинска практика определят дължимото поведение на лекаря, а именно да предоставя възможно най- добрите медицински услуги, адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на съобщените симптоми от пациента и извършен при необходимост медицински преглед.На лекаря е вменено задължението да даде на пациента навременни, достъпни и безопасни грижи, да му назначи съответните изследвания, лечение, да извърши клинична преценка съобразно медицинските стандарти и лечебно- диагностичната практика. Въззивният съд е приел още, че целта при двете хоспитализации на майката на ищеца в ответното лечебно заведение е била лечение на мозъчен инсулт по клинична пътека № 50 и на кардиологично заболяване по клинична пътека № 29.При първото постъпване в болницата на 20.08.2020г., докарана от екип на спешна медицинска помощ, е отбелязано във фиш за спешна медицинска помощ, че има съмнение за инсулт като крайниците са били без отоци с отслабени периферно- съдови пулсации. Т.е. не имало петна или други симптоми, които да изискват консултация със съдов хирург или извършване на изследвания, свързани с кръвопропускливостта на кръвоносните съдове на долните крайници. Според вещото лице П. назначеното лечение е било правилно с препарати, предотвратяващи настъпването на емболични усложнения. Изложеното означава, че няма допуснато нарушение от лекари на болничното заведение при лечението на Р. Н. на медицинските стандарти и добрата медицинска практика.При повторното настъпване в ответната болница на 12.10.2020г. лицето е прието със съмнение за инфаркт.Извършени са клинични изследвания, включително и Доплер сонографско изследване.Установени са високи стойности на Д-димер над 15000, което е показател за нарушение на кръвосъсирването.Според вещото лице д-р П. това би могло да насочи към съдов проблем- възпаление, тромбоза, емболия.Според него правилно са били включени антикоагуланти Аспирин и Клексан.Прилагането на антикоагулантна терапия има за цел да подобри вискозитета/течливостта/ на кръвта и да противодейства на образуването на тромби и емболии.Въпреки това не е била консултирана със съдов хирург за поставяне на диагноза.Това поведение на лекуващите лекари на Р. Н. е било в противоречие на добрата медицинска практика, на Общите правила за добра медицинска практика, както и на принципите за своевременно и качествено предоставяне на медицински услуги.Това може да характеризира поведението им, изразено чрез бездействие,/ липса на консултация със съдов хирург за поставяне на правилната диагноза/ като противоправно.Те не са предприели необходимото за своевременно поставяне на диагноза и предприемане на лечение на здравословния проблем с долните крайници на Р. Н..В тежест на ищеца е да докаже, че това поведение на служители на ответното лечебно заведение - несвоевременно диагностициране и лечение, е в причинна връзка със смъртта на майка му. Причинната връзка трябва да бъде установена по категоричен начин, а не да се основава на предположения.От събраните доказателства, включително и от медицинските експертизи, не може да се установи каква е била причината за смъртта на Р. Н..Вещото лице д-р П. е посочил, че няма аутопсионен протокол, доказващ белодробна емболия, която да е получена с оглед емболията и тромбозата на долните крайници. По делото не е установена категоричната причина за смъртта й и още повече, че тя е във връзка със заболяването на долните й крайници, довело до ампутация на долния десен крайник. Събраните по делото медицински документи установяват влошено общо здравословно състояние на Р. Н.- исхемичен мозъчен инсулт/тромботичен/ в басейна на дясна средна мозъчна артерия, левостранна централна хемипареза с частично обратно развитие, хронична застойна сърдечна недостатъчност изострена, захарен диабет тип 2.Тези заболявания също биха могли да бъдат причина за настъпилата й смърт.Поради това не се е осъществил един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно причинна връзка между смъртта на Р.Н. и противоправното поведение, осъществено чрез бездействие, на служители- лекари на ответника. Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо. От представените по делото писмени доказателства и заключенията по допуснатите СМЕ, които касационната инстанция кредитира като компетентно дадени, се установява, че лицето Р. К. Н./майка на ищеца/ е била хоспитализирана два пъти в ответното лечебно заведение УМБАЛ“Св.Анна“ – гр.София.В периода от 22.08-26.08.2020г. пациентът е приет с диагноза „исхемичен мозъчен инсулт“, но без да има оплаквания за проблем в долните крайници, което би насочило лекуващия екип към съдов проблем.Тогава правилно е било назначено лечение с Клопидогрел и Егитромб – медикаменти предотвратяващи настъпването и развитието на емболични усложнения.Второто хоспитализиране на Н. в болничното заведение било на 12.10.2020г./изписана на 18.10.2020г./, когато е приета с влошено общо състояние, което най-вероятно е било провокирано от предшестващите й заболявания.На посочения ден е почувствала тежест в гърдите и е имала повишена температура.При преценка на обективното състояние е установено, че крайниците й са без отоци, но са с отслабени периферни съдови пулсации.На пациента е направена пълна кръвна картина и биохимични показатели, от които е била установена висока стойност на Д-димер на 15 000нг/в пъти над нормата/, което е показател за нарушение в кръвосъсирването.Вещото лице д-р К.П. е заявил, че лекуващите лекари не са направи коагулограма, което изследване би показало промени в кръвосъсирването и да насочи екипа към съдов проблем – възпаление, тромбоза, емболия.На лицето са били предписани прием на аспирин и клексан, които в случая не са били достатъчни.Наложително е било да се направи консулт със съдов хирург, който да помогне в поставянето на правилна диагноза.Това действие и приема на препарати, които способстват разтваряне на тромбите/Стрептаза и Актилаза/ биха предотвратили влошаването на състоянието на пациента и последвалата ампутация на долен крайник, която в конкретния случай е била животоспасяваща операция, извършена три дни след изписването на пациента от УМБАЛ“Св.Анна“ – гр.София.На по-ранен етап от лечението е могла да се направи съдова операция с ревизия на съдовете с катетър на Фогърти, при която тромбите се екстрахират и се възстановява проходимостта на съдовете. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, ВКС в практиката си приема, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на спешна медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, като основание за отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, той е длъжен да изследва две групи факти от поведението на извършителя /лекаря/ - на първо място, да установи какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря и на второ - да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура, с която болничното заведение разполага. Според практиката на ВКС понятието „лекарска грешка“ е определено като всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане.В процесния случай се установява, че е налице такава грешка при проведеното лечение на Н. при втората и хоспитализация.От съдържанието на представената по делото епикриза №И.З.№18193/2020г. се установява, че въз основа на претърпян от пациента исхемичен мозъчен инсулт и рецидивиращи инфекции е изказано предположение за емболична генеза на исхемията на долен крайник, но въпреки това по време на лечението не са направени коагулограма и консулт със съдов хирург, който е могъл да установи проблема и да включи в лечението допълнителни антикоагуланти/приеманите аспирин и клексан са били недостатъчни да стопят тробмите/.Това е довело до рязко влошаване на здравословното състояние на пациента и последвалата от това ампутация на крайник. За да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди е необходимо да се установи причинна връзка между действията/бездействията на лекарите, на които е възложено лечението на пациента, с настъпилия вредоносен резултат.Причинната връзка следва да се определи като такава обективна предпоставка, без която съобразно с характера на развиващия се процес, вредоносният резултат не би настъпил.Възможно е обаче, деянието/лекарската грешка/ да не е единствената причина за настъпване на вредата, а последната да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество събития.Това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.В подобни случаи причинният процес не може да се изследва само с оглед на последния елемент в каузалната верига, а следва да се преценява възможността, която комплексно създават всички събития и връзката им с настъпването на вредата/ решение № 1132/16.11.1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г. , IV г. о., решение № 228/19.01.2016 г. по гр. д. № 6774/2014 г., III г. о., решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. на ВКС и др./. Касационната инстанция приема, че бездействието на лекуващия екип да извършат посочените по-горе действия е каузален фактор в причинно-следствения процес, допринесъл за повишаване на риск за живота и здравето на майката на ищеца.Според вещото лице описаните в епикризата исхемични промени на дясно ходило/нарушение в кръвоснабдяването му/, както и промени в кръвотока на поплитеалната артерия насочва към възпаление и промени в проходимостта на съдовете. Пациентът е диагностициран с тромбо-емболична болест при постъпването му в УМБАЛ“Св.Екатерина“, която е била в напреднал стадий.Това заболяване предполага генериране на тромби и емболи в кръвообръщението, което води до появата на белодробна емболия, която е вероятната причина за смъртта на Р.Н..Този извод на вещото лице е потвърден в съдебно заседание от 11.04.2022г., в което е прието заключението по СМЕ, в което същото е заявило, че неизвършените от лекарите действия са довели до ампутация на крайника и последвалата смърт на пациента. Не може да се приеме, че тромбоемболията при Р.Н. е настъпила от внезапно и непредвидимо влошаване на здравословното и състояние, което е провокирано от появило се след нейното изписване „предсърдно мъждене“.Вещото лице д-р С. е разгледал такава хипотеза като възможна, но липсват обективни данни, които да я потвърждават. Съдът приема, че друг елемент от причинния процес, довел до неблагоприятния резултат, безспорно е изключително тежкото здравословно състояние на пациента.От представената по делото медицинска документация се установява, че Р.Н. е страдала от следните заболявания : Хронична застойна сърдечна недостатъчност ІІІ ФК – изострена ; Диастолна ЛК дисфункция ; Артериална хипертония – ІІІ степен ; Дислипидимия, захарен диабет тип 2 ; Мозъчно-съдова болест, състояние след претърпян исхемичен мозъчен инсулт ; Левостранна хемипареза, моторна афазия ; Пулмофиброза. От изложеното следва да се приеме, че в случая неблагоприятният резултат е обусловен както от тежкото здравословно състояние на лицето, така и от допуснатата при нейното лечение лекарска грешка.Всяко едно от тези обстоятелства се намира в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, но в различна степен и в различен обем.Настоящата инстанция приема, че след определяне размера на сумата, предназначена за репариране на установените и доказани неимуществени вреди, същата следва да се намали с отчитане на тежкото заболяване на наследодателя на ищеца, което съдът определя на 60 % за крайния неблагоприятен резултат, а за ответника остават останалите 40 %. В процесния случай ищецът претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на настъпилата смърт на лице, което е негова майка. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.Последната не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Съобразно задължителните указания на ППВС№4/1968г. обективно същесвуващите обстоятелства, които следва да се съобразят при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр., а при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между по-страдалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда като обективни и в резултат на непосредствени впечатления се установява, че ищецът е бил единствен син на починалата Р.Н.. Същата е била в тежко здравословно състояние и се е нуждаела от специализирани грижи, поради което е била настанена в дом за възрастни хора/възнаграждението за това е било поемано от ищеца/.Същият изживял тежко нейната загуба като вследствие на това изпаднал в умерено тежък депресивен период.Представени са доказателства, че за лечението на това му състояние е било предписано медикаментозно лечение. Предвид горното и при съобразяване възрастта на починалата, която е била на 63г., съдът намира, че на ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени от 100 000лв.Поради изложеното по-горе отговорността на ответника следа да се ангажира само за 40% от посочената сума.Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 40 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер отхвърлен като неоснователен.В полза на ищеца следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на настъпване на деликта – 27.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като за вреди, които са с източник непозволено увреждане лихва се дължи от датата на увреждането/чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД/. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 40 000лв., като бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което претенцията се уважи до посочения размер.В останалата част, в която искът е бил отхвърлен за разликата 40 000лв. до 100 000лв., въззивното решение следва да бъде потвърдено. В полза на страните по делото следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно резултата от проведеното производство : 812лв. за касатора – 40% от направените разноски по делото, които са в общ размер на 2030лв./заплатена държавна такса за касационно обжалване/ ; 3 888лв. за ответника по касация – 60% от направените пред касационната инстанция разноски, които са в общ размер на 6 480лв./заплатено адвокатско възнаграждение/. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на касатора следва да се присъди адвокатско възнаграждение за трите инстанции, тъй като е представлявал доверителя си безплатно.За всяка една от инстанциите на адв.И.Ц. следва да се определи възнаграждение от по 2 000лв. На основание чл.78, ал.6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, сумата от 1 600лв., представляваща дължима държавна такса за производството пред първата инстанция/ищецът е бил освободен от това задължение с определение на съда/. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение РЕШИ : ОТМЕНЯ решение №1354/24.11.2023г., постановено по в.гр.д.№212/2023г. на Софийския апелативен съд в частта, в която искът на И. Т. М., [ЕГН] срещу УМБАЛ „Света Анна“АД – гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от смъртта на своята майка Р. К. Н., починала на 27.10.2020г. в резултат на лекарска грешка, е отхвърлен за сумата от 40 000/четиридесет хиляди/лв., както и в частта на присъдените на ответника разноски за разликата над 6 902.46/шест хиляди деветстотин и две цяло и четиридесет и шест/лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА УМБАЛ „Света Анна“АД – гр.София да заплати на И. Т. М., [ЕГН], на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД сумата от 40 000/четиридесет хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял от смъртта на своята майка Р. К. Н., починала на 27.10.2020г. в резултат на лекарска грешка ПОТВЪРЖДАВА решение №1354/24.11.2023г., постановено по в.гр.д.№212/2023г. на Софийския апелативен съд в останалата му част. ОСЪЖДА УМБАЛ „Света Анна“АД – гр.София да заплати на И. Т. М., [ЕГН] сумата от 812/осемстотин и дванадесет/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски. ОСЪЖДА И. Т. М., [ЕГН] да заплати на УМБАЛ „Света Анна“АД – гр.София сумата от 3 888/три хиляди осемстотин осемдесет и осем/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски. ОСЪЖДА УМБАЛ „Света Анна“АД – гр.София да заплати на адв.И. М. Ц., [ЕГН] сумата от 6 000/шест хиляди/лв., представляваща възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА УМБАЛ „Света Анна“АД – гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС, сумата от 1 600/хиляда и шестстотин/лв., представляваща дължима държавна такса за производството пред първата инстанция РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : © 2019 Върховен касационен съд на Република България Стари търсачки: дела , деловодни данни , азбучник , ключови фрази При проблеми с новите търсачки - моля уведомете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Източник: ВКС (202X)