Решение № 201 по възз. т.д. № 20253001000216/2025 г. на Апелативен съд Варна

Решение № 201 по възз. т.д. № 20253001000216/2025 г. на Апелативен съд Варна РЕШЕНИЕ № 201 гр. Варна , 14.07.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА , III СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Георги Йовчев Членове : Николина П. Дамянова Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000216 по описа за 2025 година Производството е образувано по въззивна жалба от С. Д. Д.от ***** срещу решение №57/14.02.2025 г. по т.д. 324/2024 г. по описа на ОС – Варна , в частта с която е отхвърлен предявения иск с правно основание основание чл. 432, ал. 1 КЗ , за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 105 000 лв. до размера от 400 000 лв. Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението , изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД. Поддържа , че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита , че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението , тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия , респективно , че съпричиняването е в минимален размер. Насрещната страна „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия , не е подала отговор на жалбата. Постъпила е въззивна жалба от „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия срещу решение №57/14.02.2025 г. по т.д. 324/2024 г. по описа на ОС – Варна , в частта с която застрахователят е осъден да заплати на С. Д. Д. от *****, сумата от 105 000 лв. , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , настъпили вследствие виновно причинено от Ф.О.Х. – водач на застрахован при ответника по застраховка „ Гражданска отговорност “ лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № *****, ПТП на 05.10.2020 г. , изразяващи се в претърпени болки , страдания и неудобства от счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти , обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 10-12 месеца ; счупване на таза в областта на лоното съчленение , долен клон на лявата срамна кост и левия ацетабулум , обусловили трайно затруднение в движенията на долните крайници за период от около 5-7 месеца ; счупване на кръстната кост , самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 5-7 месеца ; счупване на 5, 6, 7, 8, 11 и 12- то леви ребра , обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца ; счупване на десния страничен израстък на пети поясен прешлен и на левите 1 странични израстъци за 2, 3 и 4 поясни прешлени , обусловили в съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период 2-3 месеца ; травма на гръден кош , усложнила се от развитието на хепомневмоторакс , обусловил разстройство на здравето , временно опасно за живота , установена голяма херния на предна коремна стена , съдържаща мастна тъкан и чревни бримки , смяна на лява тазобедрена става ; настъпили вследствие травматичните увреждания и поставените вътре ставни протези остри съдови болести на червата , увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб , ставни болки , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена застрахователна претенция – 19.02.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 432 от КЗ. Сочат се допуснати нарушения при постановяване на решението , изразяващи се в противоречие с материалния закон и необоснованост. Поддържа , че не са налице основания за присъждане на обезщетение , тъй като застрахованият водач , не е допуснал нарушение на правилата за движение , т.е. не е налице противоправно поведение , за което застрохователят да е отговорен. Евентуално излага , че справедливият размер на обезщетението е в по - нисък размер от този , приет от първоинстанционния съд , както и че са налице основания за допълнително намаляване на обезщетението , тъй като размерът на съпричиняване на вредоносния резултат е по - висок от приетия от първоинстанционния съд. Насрещната страна е подала писмен отговор , в който оспорваа жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска ГПК и е действително , произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено , поради което производството и решението са допустими. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт , съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изр. 2- ро ГПК , въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Варненският апелативен съд , след преценка на събраните по делото доказателства , във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна : Предявен е иск са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от С. Д. Д. от ***** срещу „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия , за заплащане на сумата от 400 000 лв. , претендирана като обезщетение за неимуществени вреди , настъпили вследствие виновно причинено от Ф.О.Х. като водач на застрахован при ответника лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № *****, ПТП на 05.10.2020 г. , изразяващи се в претърпени болки , страдания и неудобства от счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти ; счупване на таза в областта на лоното съчленение , долен клон на лявата срамна кост и левия ацетабулум ; счупване на кръстната кост ; счупване на 5, 6, 7, 8, 11 и 12- то леви ребра ; счупване на десния страничен израстък на пети поясен прешлен и на левите странични израстъци за 2, 3 и 4 поясни прешлени ; травма на гръден кош , усложнила се от развитието на хепомневмоторакс , обусловил разстройство на здравето , временно опасно за живота , установена голяма херния на предна коремна стена , съдържаща мастна тъкан и чревни бримки , смяна на лява тазобедрена става ; настъпили вследствие травматичните увреждания и поставените вътре ставни протези остри съдови болести на червата , увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб , ставни болки , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена застрахователна претенция – 19.02.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението - всички суми дължими по силата на сключен с ответника договор за застраховка „ Гражданска отговорност ” по застрахователна полица № *****. Ответното дружество е оспорило иска с твърдения , че единствената причина за настъпване на произшествието е поведението на ищеца , който не е спрял на възприетия от него знак Б 2 „ Стоп ”, отнел е предимството на застрахованото превозно средство вследствие , което е довело до сблъсъка на двете превозни средства. Излага , че ударът е настъпил в 2 опасната зона „ Форд Фокус ”, като макар водачът му да е сторил всичко възможно , не е успял да го предотврати. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от ищеца на ПТП и вредоносния резултат поради отнемането на предимството на лек автмобил „ Форд Фокус ” чрез маневра „ завой наляво ” и поради непоставянето на обезопасителен колан. От събраните по делото доказателства се установява , че образуваното във връзка с произшествието ДП №324/2020 г. по описа на РУ - Аксаково при ОД на МВР – Варна е прекратено на осн. чл. 343, ал. 2Чл. 343. ⚖️ Практика (10) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация; б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда; в) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от осем до дванадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това: 1. за престъпления по ал. 1, буква "а"; 2. за престъпления по ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества, или техните аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 20 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение, банкетите и островите на платното за движение наказанието е: а) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г.... от НК , поради изявено желание от страна на пострадалия С. Д.. За да се ангажира отговорността на застрахователя , доколкото същата е в обема на тази на деликвента , е необходимо да се установят предпоставките по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД - наличие на вреда , противоправно поведение , връзка между вредите и това поведение на водача на МПС , като във всички случаи на непозволено увреждане , вината се предполага до доказване на противното. Тъй като наказателното производство по воденото ДП е прекратено на осн. чл. 343, ал. 2Чл. 343. ⚖️ Практика (10) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация; б) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда; в) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода от пет до осем години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от осем до дванадесет години. (2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г.) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това: 1. за престъпления по ал. 1, буква "а"; 2. за престъпления по ал. 1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години. (3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества, или техните аналози или не изпълни предписание на контролен орган за изследване по надлежния ред или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 20 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, тротоар или друга площ, извън границите на платното за движение, банкетите и островите на платното за движение наказанието е: а) (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 08.09.2012 г.... от НК , поради изявено желание от страна на пострадалия С. Д. , то посочените по - горе предпоставки на деликтната отговорност , чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя , подлежат на установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС , актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство , макар да са официални документи по смисъла на чл. 179Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ ГПК , не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице , но нямат задължителна сила за гражданския съд , който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК , такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието , неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти , които имат отношение към гражданските последици от деянието / съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние /, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор. Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица №445000-514/05.10.2020 г. на 05.10.2020 г. около 14:08 на кръстовището на разклона на с.Осеново и път III – 902 е настъпило ПТП , при което С. Д. Д. , като водач на лек автомобил „ Мини ” с рег. № ***** не спира на пътен знак „ Б -2 СТОП “ и е блъснат в страничната лява част от движещия се по път с предимство Ф.О.Х. с лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № *****, при което на С. Д. е причинена фрактура в ляво , фрактура на таз , фрактура на ляво ребро , превмоторакс с опасност за живота , От извършената в първоинстанционното производство комплексна СМАТЕ се установява механизма на настъпване на произшествието , настъпило на 05.10.2020 г. около 14.08 часа на кръстовището на разклона на с. Осеново и път III – 902, при което С. Д. Д. , като водач на лек автомобил „ Мини Купър Клубман ” с рег. № ***** при навлизане в кръстовището след знак „ Спот “ от с. Осеново към главния път със скорост 31.8 км.ч. е бил ударен в страничната лява част в областта на лява врата и заден ляв калник от предната централна част от лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № *****, с водач Ф.О.Х. , пътуващ в посоча гр. Варна към гр. Каварна със скорост 83.40 км / ч. Според експерта , лекият автомобил „ Форд Фокус ”, движейки се по пътя в плавен ляв завой е предприел движение с по - изправена траектория от необходимата за завоя , в резултат на което е напуснал лентата си за движение още преди възникване на опасността от страна на лек автомобил „ Мини Купър “, поради което и точката на ПТП - то е лявата лента за движение , като след удара и двата автомобила са се установили в ляво от пътното платно , гледано от посока към гр. Каварна. Установява се , че автомобилите са били във взаимна видимост в рамките на 100 метра спрямо релефа на района на ПТП и самото кръстовище , като всеки един от участниците е 3 имал техническата възможност да ограничи скоростта си на движение , да спре при установяване на опасна ситуация или да не предприеме маневра. С оглед конкретните данни , автомобил „ Мини “ е навлязъл в опасната зона на лек автомобил „ Форд “, като при своевременна реакция на водача на лек автомобил „ Форд “ е имало възможност за използване на пълната ширина на заеманата от него пътна лента , с което действие да се ограничат последствията от инцидента или да се стигне до разминаване на двата автомобила. При своевременни действия от двамата водачи и ненапускане на пътните ленти е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП , както по отделно така и при общи действия от страна на двамата водачи. В случай , че водача на лек автомобил „ Мини “ не е предприел маневра на близка дистанция спрямо приближаващия се лек автомобил „ Форд “, ПТП – то е било предотвратимо. При ненапускане на пътната лента за движение и своевременната реакция за аварийно спиране от страна на водача на лек автомобил „ Форд “ с използване на пълната ширина на пътната лента ПТП – то е било предотвратимо. Съдът кредитора показанията на свид. М.А. и А.И. , в частта им относно възприетото от тях поведение от страна на водача на автомобил „ Мини Купър “, изразяващ се в преминаване на кръстовището без да спре на „ Стоп “, при което е последвал удар с движещия се на 30-40 метра преди тях лек автомобил „ Форд Фокус ” . Същевременно с това обаче , съдът не кредитира показанията на двамата свидетели в частта относно мястото на удара , а именно , че е настъпил в тяхната – дясна лента на движение. По делото е установено , че дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил „ Форд Фокус ” при движение с 84 км / ч е около 63 м. , поради което няма как , в случай че автомобилът , в който са били двамата свидетели , движейки се със същата скорост на разстояние 30-40 м. , да спре безопасно до мястото на удара. Като има предвид всичко изложено по - горе , настоящият състав намира , че презумпцията на чл. 45, ал. 2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № ***** са налице , тъй като същият в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , без да е предприел изпреварване и без да е имало препятствие в дясната пътна лента е напуснал своята лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение , където е настъпило и произшествието. Наред с това , същият е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , тъй като при видимост от 100 м. и навлизането на лек автомобил „ Мини Купър “ със скорост предполагаща , че няма да спре на знак „ Стоп “ е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникналата опасност за движението. Несъблюдаване изпълнението на законовите разпоредби , респ. нарушаването на същите , обуславя ангажиране отговорността на застрахователя за застрахованото от дружество лице по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “. При тези обстоятелства и доколкото ответникът е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП , са налице условията и за ангажиране на неговата отговорност по чл. 432 КЗ за претърпените от ищеца неимуществени вреди. С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема , че са осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство , противоправност и вина ; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „ гражданска отговорност ”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт , пораждащ отговорността на застрахователя , както и причинените на пострадалия травматични увреждания. Застрахователят , освен оспорване на механизма на настъпване на ПТП , е навел оплаквания и по отношение на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди , както и наличието , съответно размера 4 на съпричиняване. След анализ на събраните доказателства по делото се установи , че в резултат на произшествието , ищецът С. Д. е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост с разместване на фрагменти , обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 10-12 месеца ; счупване на таза в областта на лоното съчленение , долен клон на лявата срамна кост и левия ацетабулум , обусловили трайно заструднение в движенията на долните крайници за период от около 5-6 месеца ; счупване на кръстната кост , самостоятелно обусловило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от 5-7 месеца ; счупване на 5, 6, 7, 8, 11 и 12- то леви ребра , обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца ; счупване на десния страничен израстък на пети поясен прешлен и на левите странични израстъци за 2, 3 и 4 поясни прешлени , обусловили в съвкупност трайно затруднение в движението на снагата за период 2-3 месеца ; травма на гръден кош , усложнила се от развитието на хепомневмоторакс , наложило извършването на торакотомия и поставяне на дрен , обусловил разстройство на здравето , временно опасно за живота. Според вещото лице , счупените кости причиняват много силни болки , които след обездвижване намаляват , но счупените ребра не могат да се обездвижат и поради тази причина при всяко вдишване и издишване се засилват , като след десетия ден започват да намаляват. Установява се , че ищецът е приет първоначално в реанимация в болницата , където е поставен дрен на гръдната кухина за лечение на пневмоторакса и са проведени реанимационни мероприятия за предотвратяване на развитието на травматичен шок. След стабилизиране на състоянието на 13.10.2020 г. , оперативно счупената шийка на лявата бедрена кост е съединена с метал , но поради не срастване на счупената бедрена шийка , на 11.05.2022 г. лявата тазобедрена става е заменена с изкуствена. Към момента на прегледа вещото лице е установило , че ищецът не се е възстановил напълно , има ограничени движения в лявата тазобедрена става , инактивитетна хипотрофия на мускулатурата на левия долен крайник. Налице е трайна промяна в походката. Възможна е само с помощта на патерица тип Канадка. Лечението на последиците от счупването на бедрената шийка не е завършило , необходимо е да се проведе интензивно рехабилитационно лечението включващо ЛФК , физио и балнеолечение. Съобразно заключението по съдебно психиатричната експертиза травматичните физически ограничения , неясните перспективи за пълноценно възстановяване и невъзможността за активен живот , включително невъзможността за работа и ограниченията в социално общуване са обусловили влошаване на психическото състояние на ищеца. По негови данни е бил много „ нервен “, лесно влизал в спорове и словестни конфликти , не можел да спи , заради което приемал психотропни медикаменти „ Ксанакс “ и значително увеличил алкохолната консумация. Установява се повишена емоционална реактивност , свърхценни идеи за малоценност , обусловени от обективното състояние на ищеца , фиксация върху травматичните последици от ПТП и възстановителния процес. От показанията на свидетелката А.К. , които съдът кредитира като непосредствени и при отчитане на възможната им заинтересованост на основание чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК се установява , че след инцидента ищецът е откаран в болница с опасност за живота , където осем дни лекарите не знаели дали ще го оперират , поради тежкото му състояние. По - късно направили операция , като сложили болтове в крака за да му държат костта за на ставата. Тазът му бил целия начупен и трябвало да бъде в неподвижно състояние след операцията за да не се размести таза. След изписването му от болницата с носилка и линейка бил преведен в хоспис. „ Света Марина “ в с. Кичево , където бил три месеца на легло , с подлога и с катетър. След изписването му от хосписа , започнали процедури с рехабилитатор , много трудно се изправил , можел да сяда в инвалидна количка , но не можел да ходи да ходи. Към настоящия момент се движел с патерици , с бастун , не може да стои прав повече от 10-15 мин. , тъй като кракът му се скъсил с 6-7 см. От представеното експертно решение N 92118/30.11.2022 г. на ТЕЛК се установява , че на ищеца е определена 99 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ , за срок от три години. 5 По отношение на размера , съдът съобрази , че справедливостта , като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт , не е абстрактно понятие , а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи , конкретни обстоятелства - обема , характера и тежестта на уврежданията , интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания , физическите , но и психологическите последици за увредения , както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането , преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай , по справедливост и вътрешно убеждение , поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС , израз на която е и цитираното по - горе ППВС № 4/68 г. , понятието справедливост по см. на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно , а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество , в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства , така и на икономическата конюнктура в страната , която последна , съгласно постановените по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС : № 66 от 03.07.2012 г. , по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г. , по т. д. № 387/2008 г. , се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди , причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г. , II т. о. , ТК. С други думи , за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане , интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания , прогнозите за отзвучаването им , както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Степента , характерът и видът на уврежданията , посочени по - горе в мотивите , са обусловили болки , страдания със значителен интензитет , причинили са невъзможност за самообслужване за елементарни дейности – хранене , обличане , ходене до тоалетна , къпане и др. и необходимост от активната чужда помощ за дълъг период от време , като процесът на възстановяване не е приключил напълно , а някой от увреждията са с постоянен и необратим характер. Преживеният стрес , проявените страхови изживявания и отбягващо поведение , обосновават извод за значителни физически и психически страдания и негативни емоционални преживявания , които ищецът е претърпял и ще продължава да търпи , с оглед неблагоприятните прогнози за възможност за пълно възстановяване на физическото и психическото здраве , като последица от получените травматични увреждания. Засегнати са значими за пострадалото лице човешки потребности. Настъпила е промяна в обичайния начин на съществуване и живот , било е невъзможно самостоятелно функциониране за значителен период от време , затруднено е бил упражняване на професионална дейност , а преживяното събитие , причинило значителни болки и страдания , е провокирало у пострадалото лице последваща висока тревожност и негативни емоционални преживявания . Наред с това , следва да се съобрази , че болките и страданията , във физически , психологичен и емоционален план , не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания , а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи , че претърпения инцидент се е отразил съществено върху неимуществената сфера на ищеца , поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение , което в най - пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия. Като съобрази всички установени факти и обстоятелства , релевантни за определяне размера на обезщетението , съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968 г. по приложението на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД , в това число социалния статус на ищеца , общественият 6 критерий за справедливост на дадения етап на социално – икономическото развитие в страната , лимитите на застрахователни обезщетения , както и предвид обичайната съдебна практика при определяне на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите , настоящият състав на въззивния съд намира , че справедливият размер по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД е 350 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД , ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите , обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази разпоредба следва , че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно , а само заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на деликвента , а и от действия или бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде неделима , т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и вредата. Във всички случаи действията на деликвента и на увредения , които са довели до настъпването на общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с непозволеното увреждане , но не и след това. За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице , което е допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963 година от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат , а не и вината на пострадалия. Намаляването на обезщетението по реда на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването на който правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди , настъпили вследствие на непозволеното увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат , но не определя изрично начина , по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването , при която се взема предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане , при които не се изисква виновно поведение на деликвента , като е приложим в случаите когато съпричиняването е допуснато от малолетни , непълнолетни и лица , които не могат да разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на обезщетението като такъв се използва и степента на вината , при който водещи са тежестта на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този случай , ако вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в правоотношението , то се преценява коя от тях по - голяма от другата , а ако се приеме , че двете вини са равнозначни , обезщетението се намалява поравно. Освен тези два критерии , като критерий за намаляване на обезщетението се използва справедливостта , при която съдът по свое усмотрение , след преценка на всички факти , определя размера на съпричиняването. Всеки един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на дължимото обезщетение , поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с друг при отчитане на всички обстоятелства , имащи значение за настъпването на непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат , който в някой случай може да бъде по - голям от този на деликвента. Съпричиняването по чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД възлага на увреденото лице задължението да търпи негативните последици от него , изразяващи се в намаляване на обезщетението. Същото обаче не поражда субективни права за деликвента и не може да бъде релевирано от 7 него чрез самостоятелен иск или чрез предявяване на насрещен такъв в случаите на предявен иск за обезщетение за вредите от непозволеното увреждане. Касае се за право , което може да бъде предявено само по пътя на възражението , като с оглед на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2Чл. 8. ⚖️ Практика (10) (1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. (3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях. Равенство на страните ГПК съдът не е задължен да извършва служебна проверка за наличието на съпричиняване , което следва и от самата разпоредба на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД , където е посочено , че обезщетението може да бъде намалено , а не че се намалява задължително. С оглед на това , за да бъде въведено в предмета на производството , това възражение следва да бъде заявено от ответника в срока за отговор на исковата молба. Доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане , поради което по силата на чл. 154, ал. 1Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване , което може да бъде и непълно , а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване , като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства. Тези изводи могат да бъдат направени само след съвкупната преценка на всички установени по делото факти и обстоятелства , които са от значение за наличието или не на съпричиняване , както и на събраните във връзка с тях доказателства. С оглед предметните предели на въззивното производство , следва да се разгледа въведеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия , изразяващо се в предприемане на маневра завиване на ляво , без преди това да спре на знак „ Стоп “, при което е отнето предимството на лек автмобил „ Форд Фокус ”. При установения по - горе механизъм на настъпване на ПТП , следва да се направи извода , че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 45 от ППЗДвП , като не е спрял на знака Б -2 - " Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !". Нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява противоправно поведение , като това поведение стои в причинна връзка с настъпване на процесното ПТП и получените от ищеца увреждания. Първоинстанционният съд е приел , че ищецът е съпричинил вредоносния резултат в размера на 70 %, като се е обосновал с това , че е имал техническа възможност да спре и да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил „ Форд Фокус ”. При произнасяне по приложението на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД , първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен установените по делото конкретни обстоятелства , при които е настъпило ПТП , установени и от приетата по делото автотехническа експертиза. Съдът не е отчел в достатъчна степен безспорно установената друга причина за настъпване на произшествието – навлизането в лентата за срещуположно движение от страна на водача на лек автомобил „ Форд Фокус ”, в която лента е настъпило и пътно - транспортното произшествие. Предвид тези обстоятелства , не би могло да се възприемат доводите на застрахователното дружество за липса на нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на застрахования при тях водач на лек автомобил , респ. , че вината за настъпване на процесното ПТП е изключително на ищеца. Отчитайки двете причини за настъпване на произшествието , които се коренят в поведението на двамата водачи , настоящият състав на ВАпС счита , че приносът на пострадалия е в степен равна на тази на виновния водач , т.е. размера на съпричиняване е 50%. От изложеното следва , че дължимото обезщетение , при отчетено съпричиняване на вредите от страна на самия пострадал до съотношение от 50 % е в размер на 175 000 лв.. С оглед присъдените с първоинстанционното решение неимуществени вреди в размер на 105 000 лв. , то искът следва да се уважи за разликата до размера на 175 000 лв. или за още 70 000 лв. С оглед на гореизложеното , съдът намира , че обжалваното решение в 8 отхвърлителната част за горницата над 105 000 лева до 175 000 лева следва да бъде отменено , като вместо него се постанови друго , с което допълнително в полза на С. Д. се присъдят 70 000 лева / над присъдените от първата инстанция /, ведно със законната лихва считано от датата на отправяне до ответника на извънсъдебна писмена застрахователна претенция – 19.02.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 432 от КЗ. Решението в частта за горницата над 175 000 лева до претендираните 400 000 лева , следва да сее потвърди. С оглед изхода от спора , решението следва да се отмени и в частта , с която С. Д. Д. е осъден да заплати на „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , разноски в първоинстанционното производство , за горницата над 14 0888 лева до присъдените 18 862.84 лева. При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ищеца С. Д. , следва бъде присъдено възнаграждение за защита пред първата и въззивната инстанция , съобразно допълнително присъденото обезщетение , в размер на 4500 лева. Възнаграждението се определя съобразно обжалваемия интерес , фактическата и правна сложност на делото и факта , че производството пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание. С оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С - 432/2022 г. тълкуване , определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни и не обвързват съда. Ответникът „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД е отправил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството , в общ размер на 4856 лева. Страната е представила списък с разноски по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК , договор за правна защита и съдействие , доказателства за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. От страна на ищеца не е отправено възражение по чл. 78, ал. 5Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК , поради което в полза на ответното дружество следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от жалбата на ищеца , в размер на 3703 лева. На осн. чл. 78, ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , въззиваемото дружество „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда , държавна такса върху уважената част от иска , в размер на 2800 лв. и държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете в размер на 1400 лв. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК , съдът РЕШИ: : ОТМЕНЯ решение №57/14.02.2025 г. по т.д. 324/2024 г. по описа на ОС – Варна , в частта с която е отхвърлен предявения от С. Д. Д. , с ЕГН ********** от *****, ***** срещу „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия и адрес на управление Площад – 1, код 3177 – Хановер , съд по вписване Окръжен съд на Хановер , Фирмен регистър : В 57331, идентификационен номер по ДДС ДЕ 815099837, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ , за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП , настъпило на 05.10.2020 г. , по вина на Ф.О.Х. – водач на застрахован по застраховка „ Гражданска отговорност “ лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № *****, за горницата над 105 000 лева до 175 000 лева , както и в частта , с която С. Д. Д. , с ЕГН ********** от *****, ***** е осъден да заплати на „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия и адрес на управление Площад – 1, код 3177 – Хановер , съд по вписване Окръжен съд на Хановер , Фирмен регистър : В 57331, идентификационен номер по ДДС ДЕ 815099837, разноски в първоинстанционното производство , за горницата над 14 0888 лева до 18 862.84 лева , като вместо него постановява : ОСЪЖДА „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия и адрес на управление Площад – 1, код 3177 – Хановер , съд по вписване Окръжен съд на 9 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ Хановер , Фирмен регистър : В 57331, идентификационен номер по ДДС ДЕ 815099837 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д. , с ЕГН ********** от *****, *****, сумата от 70 000 / седемдесет хиляди / лева , представляваща допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП , настъпило на 05.10.2020 г. , по вина на Ф.О.Х. – водач на застрахован по застраховка „ Гражданска отговорност “ лек автомобил „ Форд Фокус ”, с рег. № *****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ , ведно със законната лихва считано от датата на отправяне на извънсъдебна писмена застрахователна претенция – 19.02.2024 г. , до окончателното изплащане на задължението. ПОТВЪРЖДАВА решение №57/14.02.2025 г. по т.д. 324/2024 г. по описа на ОС – Варна , в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия и адрес на управление Площад – 1, код 3177 – Хановер , съд по вписване Окръжен съд на Хановер , Фирмен регистър : В 57331, идентификационен номер по ДДС ДЕ 815099837, да заплати на С. Б. С. , адвокат при Адвокатска колегия Варна , с адрес ***** *****, Я.Д.Д. от САК , в качеството му на процесуален представител на С. Д. Д. , сумата от 4500 / четири хиляди и петстотин / лева , представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д. №102/2025 год. по описа на ВнАС , на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. ОСЪЖДА С. Д. Д. , с ЕГН ********** от *****, ***** ДА ЗАПЛАТИ на „ ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия и адрес на управление Площад – 1, код 3177 – Хановер , съд по вписване Окръжен съд на Хановер , Фирмен регистър : В 57331, идентификационен номер по ДДС ДЕ 815099837, сумата от 3703 / три хиляди седемстотин и три / лева , представляващи направените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита във въззивното производството , съразмерно отхвърлената част от жалбата на ищеца , на осн. чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. ОСЪЖДА ВХВ Алгемайне Верзихерунг " АД , със седалище Хановер , Германия и адрес на управление Площад – 1, код 3177 – Хановер , съд по вписване Окръжен съд на Хановер , Фирмен регистър : В 57331, идентификационен номер по ДДС ДЕ 815099837, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт , по сметка на Апелативен съд – Варна , сумата от 2800 / две хиляди и осемстотин / лева , представляваща държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 1400 / хиляда и четиристотин / лева , представляваща държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете , на осн. чл. 78 ал. 6Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. Решението подлежи обжалване при условията на чл. 280Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. 10 Източник: Оригинален PDF (Ключова дума: рзи)