Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 14235
  • Година нa делото: 2016
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Г. В. И. срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. София
  • Предмет на спора: Иск за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт (отказ на НЗОК да финансира животоспасяващо лечение)
  • Ключови моменти: Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка), което е следствие от незаконосъобразен административен акт – писмен отказ на НЗОК да финансира лечение с медикамент за единственото функциониращо око на ищцата. Приложени са становища от компетентни медицински органи, съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, които установяват основателността и причинната връзка между отказа и настъпилите вреди (притеснение, страх от пълна загуба на зрение, безсилие). Съдът приема, че отказът е нарушил основни конституционни права на здравеопазване и живот.
  • Решение: Съдът уважава частично претенцията, като оставя в сила решението на Административен съд Кюстендил. Осъжда Национална здравноосигурителна каса гр. София да заплати на Г. В. И. обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 400.46 лева, ведно със законната лихва, както и 500 лева разноски по делото. Решението е окончателно.

РЕШЕНИЕ № 14235 АД № 8909/2016 ВАС

Гражданско дело № 8909/2016 г., разгледано от Върховния административен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка).

Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 58/2016 г. по описа на Административен съд Кюстендил. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. И., ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [адрес] сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски в настоящото дело. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса гр. София, чрез процесуалния й представител юрк. М. И., срещу Решение № 119 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 58/2016 г. по описа на Административен съд Кюстендил, в частта, с която е присъдено, в полза на Г. В. И., обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 400. 46 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.12.2014 г. до окончателното изплащане, причинени в резултат на отменен, като незаконосъобразен административен акт - писмо с изх. № 94-01-33 от 28.03.2014 г. Излагат се доводи за неправилността и незаконосъобразността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Иска се отмяната на решението в обжалваната част, като неправилно, и постановяване на друго по съществото на спора с което предявения иск да се отхвърли изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответник: Г. В. И., чрез пълномощника си по делото, адв. Х. Н., в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Пред решаващия съд Ищец: Г. В. И. е предявила иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Национална здравноосигурителна каса, с който претендира да й бъде заплатена сума в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, страх, напрежение от обективната реалност да остане напълно сляпа и негативни емоционални състояния като тревога, притеснение, безпокойство, безсилие и физическа болка, настъпили в резултат на незаконосъобразен административен акт – писмен отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - Кюстендил, обективиран в писмо с изх. № 94-01-33 от 28.03.2014 г., заедно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението на съда в сила до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото.

С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан, иска за причинени неимуществени вреди, до размера от 10 400,46 (десет хиляди и четиристотин лева и 46 ст.) лева ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2014 г. до окончателното й изплащане като е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт - с ешение № 113 от 15.07.2014 г. по адм. дело № 103/2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил; доказан е частично размера на претендираните вреди и същите са пряка и непосредствена последица от отменения акт, като е присъдил и разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 710 (седемстотин и десет) лева.

Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При правилно установена фактическа обстановка, събрани в достатъчен обем доказателства и след техния анализ съдът правилно е приложил нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД като е приел искът за частично основателен и доказан в размера от 10 400, 46 лева.

В чл. 28Чл. 28. ⚖️ Практика (1) Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне. Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които и са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката. от Конституцията на страната е закрепено основно човешко право – правото на живот, а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 КРБ) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конституцията). Съгласно текста на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на РБ никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Всяко решение на НЗОК трябва да бъде съобразено с тези основни конституционни права на българските граждани, което в случая не е направено. Касае се за нарушаване на основното право на живот по чл. 2 ЕКПЧОС и чл. 28 от Конституцията на РБ, застрашено от незаконосъобразно бездействие на дължащите активно поведение органи и институции, натоварени от закона да осигуряват адекватно и своевременно лечение. Основното човешко право на здравеопазване предполага държавата да осигури на всеки свой гражданин достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на принципите, inter alia, на равнопоставеност и приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите - чл. 2, т. 1 и т. 3Чл. 2. ⚖️ Практика (32) Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи: 1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги; 2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година; 3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите; 4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда; 5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства; 6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите. от Закона за здравето. Принципът на равнопоставеност гарантира възможност за ползване на здравни грижи от всички граждани на справедлива основа. Принципът на достъпност гарантира наличността и възможността за използване на здравната помощ там и тогава, където и когато е необходима. Принципът на качествена здравна помощ гарантира на нуждаещите се здравна помощ, която е медицински най-подходящата, предоставена своевременно и по най-щадящия за болния начин. В настоящия случай това задължение на държавата не е изпълнено.

Неоснователно се твърди, че не са налице доказателства за твърдяните неимуществени вреди. За някои обстоятелства събирането на доказателства не е необходимо. От една страна по делото са приложени становища от компетентни медицински органи по отношение на здравословното състояние на ищцата, съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, от които съдът е извел обоснован извод за основателност и доказаност на вредата, както и причинната връзка им връзка с отменния, като незаконосъобразен отказ. От друга страна, не е необходимо да се събират доказателства за емоционалното състояние на ищцата, след като безусловно е доказана абсолютната необходимост от прилагане на препарат за лечение, защитаващ единственото функциониращо око на един млад човек. Притеснението и страхът от пълна загуба на зрение, както и безсилието да се промени по друг начин обективната действителност, чиито характер призюмира бързо и своевременно лечение, за да бъде то ефикасно, не се нуждаят от доказване. Не се нуждае от доказване и твърдението за изпитване на чувство на безпомощност от ищцата, тъй като отказът да се финансира лечението би бил фатален за зрението й. През процесния период (от март 2014 г. до завеждане на исковата молба през декември 2014 г.) М. И. е била с ясното съзнание за своята зависимост от формирания отговор на НС на НЗОК за приложение на медикамента [наименование] , предвид липсата на финансова възможност за лично заплащане на лекарствения продукт, поради високата му парична стойност, което определено допринася за преживените емоции, страдания и унижения. При тези съображения настоящата инстанция намира, че искът, предявен от Г. В. И. е доказан по основание. Съдът правилно е приложил и нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, като е отчел всички относими за правилното определяне на размера на обезщетението.

По отношение на акцесорното задължение не е налице обжалване, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски, направени и пред настоящата инстанция, е основателно. Следва да се присъдят реално направените такива в размер на 500 (петстотин) лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.09.2017 г. (л. 18) и списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК (л. 19). Претендираните разноски от първата инстанция не следва да се присъждат, с оглед на това, че вече са били присъдени от първоинстанционния съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 58/2016 г. по описа на Административен съд Кюстендил. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. И., ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [адрес] сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски в настоящото дело. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

ЮЛИЯН КИРОВ