Решение № 570/27.10.2010 ГД № 577/2009 ОС Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 570/27.10.2010 ГД № 577/2009 ОС Пазарджик Гражданско дело № 577/2009 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . РЕШЕНИЕ № 570 от 27.10.2010г.,Окръжен съд - Пазарджик, ГК, ІІ-ри състав, гр.д.№ 577 по описа за 2009г.

Предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД .

Ищец: В обстоятелствената част на исковата молба, подадена от К.П.П. против Г.Й.А. и МБАЛ „ХИГИЯ” АД гр.Пазарджик, ул.”Св.Иван Рилски” №3 БУЛСТАТ 112052721, представлявано от Изп.директор С. С. ищцата излага следните доводи и твърдения:

На 30.06.2006г. била приета в МБАЛ” ХИГИЯ „ АД гр.Пазарджик за отстраняване на полипи в носните кухини, като операцията била извършена от първия ответник д-р Г.А.. На 02.07.2006г. била изписана от болницата като здрава. В последствие обаче е започнало изтичане от носната кухина на течност, получила главоболие, поради което и се обърнала за съвет към д-р А., който й заявил, че това било нормално и затова следвало да се обърне към личния си лекар. Последвалото лечение не дало резултат и затова ищцата се обърнала за консултация към други специалисти. Във ВМА било констатирано, че изтичането на течността от носа представлявало изтичане на ликвор в резултат на извършената операция от първия ответник. Направените изследвания били доказали наличието на костен дефект на входа на предната черепна ямка в дясно. На 11.10.2006г. била приета във ВМА гр.София и подложена на тежко и болезнено консервативно лечение – спинален дрен, но то не дало резултат, тъй като ищцата продължавала да изпитва силно главоболие, обща слабост и отслабване функциите на лявата ръка. Това лечение не дало резултат, тъй като било приложено късно, което било и по вина на първия ответник – бездействие при явни симптоми за това. Това й състояние и опасността от развиването на минингит наложило извършването на нова тежка операция чрез отваряне на черепа с цел залепване на пробива. Операцията била извършена на 27.10.2006г., като след нея последвала медикаментозна кома, мазъчен едем и левостранна хемипареза. Лечението било провеждано с много силни антибиотици в следствие , на което състоянието й било стабилизирано и била изписана на 12.12.2006г..

В резултата на тези тежки медицински интервенции ищцата твърди, че дълго време не е била в състояние да се обслужва сама, като първоначално е било нужно изцяло да възстановява елементарни двигателни функции на организма. Последвала е и продължителна рехабилитация с цел възстановяване функциите на лявата ръка, некрозите по гърба и главата, получени в резултата на обездвижването, допълнително лечение на вредите нанасени на бъбреците и др. Въпреки лечението и ведно с изтръпването на пръстите и слабостта на лявата ръка се появили и болки и скованост във врата, лявата мишница, неволево движение на крайниците. Това наложило нова хоспитализация на 08.05.2008г. в Клиника по неврология и психиатрия към ВМА- Болнична база за активно лечение гр.Пловдив. Било констатирано ново заболяване – епилепсия – парциалис ет генерализата секундария, възникнала в резултат на оперативната намеса. От изложеното до тук следвал извода, че единствената причина за всички преживени от ищцата болки и страдания е неадекватното лечение от страна на първия ответник, който при извършването на операцията по отстраняване на полипите е проникнал в черепа.

Същия не бил положил съответната грижа да установи причините за изтичане на течност и главоболието, като твърдял, че това било нормално, не било необходима допълнителна намеса, което от своя страна довело до несвоевременно лечение на създадения от него проблем. По този начин ищцата била поставена в риск да развие менингит; на болезнено и безрезултатно консервативно лечение; продължително, трудно и непълно възстановяване на нормалните функции на мозъка и двигателните функции; възникването на последващи усложнения, вкл. и епилепсия; да бъде трудоустроена в ТЕЛК; невъзможността две години да продължи образованието си във ВУЗ; невъзможността и към момента пълноценно да си служи с лявата ръка, както и че при наличие на нормални умствени /психически натоварвания да търпи главоболие.

На основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД счита, че отговорността следва да се понесе и от МБАЛ „ХИГИЯ” АД гр.Пазарджик, което следва да отговора за действията на работещите в него лекари, тъй като то е възложило в качеството на работодател и по силата на трудов договор извършването на този вид операции на първия ответник.

Ето защо ищцата твърди, че е изтърпяла неимуществени вреди, които оценява на 100 000 лева, които следвало да й бъдат заплатени и от двамата ответници солидарно. Претърпяла е и имуществени вреди, представляващи сторени разходи по лечението и рехабилитацията, които възлизат на сумата 3 502 лева, както следва: за лекарства- 2 273 лева; за транспорт 965 лева; за лечение и рехабилитация 164 лева.

Заявеният петитум е следния: Моли съдът да постанови решение, с което ОСЪЖДА Г.Й.А. *** да й заплатят сумата 103 502 лева, представляваща обезщетение за допусната лекарска грешка, от които 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 502 лева, обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвите от дата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.

Ответник: В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК, по делото са постъпили писмени отговори от ответниците д-р А. и МБАЛ „ХИГИЯ” АД. Същите оспорват претенциите и по основание и по размер. Подържа се, че д-р А. е изпълнил всички критерии за добра медицинска практика, адекватност и непрекъснатост на лечебния процес. На първо място е извършил операцията по необходимост, за да се нормализира дишането на пациентката, за което били налице всички индикации. В последствие е направил необходимото същата да получи и адекватно лечение съобразно състоянието си като е организирал необходимите изследвалия и консултации с водещи специалисти. Твърди се, че при първоначалната консултация във ВМА гр.София не е констатирано изтичане на течност – ликвор и доказан наличен костен дефект на входа на предната черепна ямка. За риноликворея са налице данни едва в епикризата на Клиниката по неврохирургия към ВМА, но в същата не споменавало за симптоми, отклонения и състояния за каквито се сочи в исковата молба. Тези усложнения били настъпили едва след трудно понесената манипулация на консервативно третиране с поставяне на спинален дрен и последвалата операция. Ето защо твърденията на ищцата за наличието на причинна връзка между операцията извършена от д-р А. и последвалите усложнения налагащи и оперативно лечение, както и появата на епилепсия не е доказана затова и предявените искове били неоснователни. Претендират се разноските.

С протоколно определение от 13.10.2009г. е привлечено при условията на чл.219 ал.1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК като трето лице по делото на страната на ищцата ВМА гр.София представлявана от генерал – майор доц.д-р С.Т.. Твърди се, че ищцата е постъпила на 11.10.2006г. в Клиниката по неврохирургия с приемна диагноза: назоликворея от дясна ноздра. След проведени изследвания е потвърдена презумпцията за церебрално – спинален ликвор, израз на интракраниална хипотенсия. Пристъпили са към лечение, като се съобразили с рутинната практика при такива случаи, а именно поставяне на лумбален ликворо – отбременяващ дренаж. Поради неповлияване е извършена сложна неврохиргична интервенция с допустима интраоперативна травма и оперативен риск. Твърди се от трето лице – помагач, че проведените хирургични интервенции са били животоспасяващи за ищцата, поради високия риск от развитие на менингит и възможен фатален изход за пациента. Наред с това се твърди и, че във ВМА на ищцата е оказано медицинско обслужване съобразно всички приложими правила на добрата медицинска практика. Сочат се доказателства.

Мотиви: След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото са представили писмени доказателства, които са приети по делото. Оспорен е по реда на чл.193Чл. 193. ⚖️ Практика (7) (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ от ГПК подписа на ищцата положен под документ „ Информираното съгласие за медицински и хирургически процедури” с дата 30.06.2006г.. При условията на чл.194 ал.2Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора. Раздел V. Вещи лица Назначаване на вещо лице от ГПК съдът приема, че оспорването не е доказано с оглед категоричното заключение на приетата по делото СГЕ, съгласно което подписа е положен от К.П.. Ето защо документът следва да бъде ценен като надлежно доказателствено средство. Приета е и СИЕ за установяване размера на претендираните от ищцата имуществени вреди. Експертизата изцяло се кредитира от решаващия съд, тъй като е относима към спора и не противоречи на останалия доказателствен материал. Приета е и комплексна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от двама експерти – специалист УНГ и невролог. Експертизата изцяло се кредитира от решаващия съд, тъй като е относимо към спора и не противоречи на останалия доказателствен материал. Събрани са и гласни доказателства, които съдът приема, че също следва да се ценят, тъй като не са противоречиви помежду си, а и с останали доказателствен материал.

Не е спорно между страните по делото, че на 30.06.2006г. ищцата е постъпила в МБАЛ „ХИГИЯ” АД за оперативно лечение – отстраняване на полипи от носните кухини, което е извършено от д-р А.. От приетата по делото медицинска документация и комплексната неврологична и оториноларингологична Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) изготвена от вещите лица Доцент д-р Б. ***.З. - невролог и д-р О.С.,***, оториноларинголог се установява, че на базата на снети анамнестични данни и локален статус д-р А. е поставил правилна диагноза – риносинуитис хроника, полипозис нази. Констатирано е, че при провеждане на изследванията преди оперативната интервенция д-р А. не е направил допълнителни изследвания на околоносните кухини като КАТ и ЯМР, които обаче ( се отбелязва от вещите лица) не са задължителен диагностичен метод, включен в стандартите на НЗОК. Пропускът допуснат от д-р А. е некоректно попълнени формуляри – направление за хоспитализация. Останалите изисквания за провеждане на предварителни медицински изследвания са спазени, направено е предна риноскопия, изследване на кръвта и рентгенова снимка – детайлна справка по ЕГН на пациента К.П.,*** за периода от 01.12.2005г. до 30.09.2006г.. Вторият допуснат пропуск от д-р А. е, че след хирургичната интервенция не е изпратил материал за патохистологично изследване. Съдът приема, че следва да цени приетата по делото детайлна справка по ЕГН на пациента К.П.,*** за периода от 01.12.2005г. до 30.09.2006г. като надлежно доказателствено средство, тъй като безспорно се установи, че поради наводнение на архива на МБАЛ „ХИГИЯ” АД гр.Пазарджик голяма част от медицинската документация съхранявана там е унищожена, което се установява и от служ.бележка, изд. от РС „ПБЗН” гр.Пазарджик от 14.08.2007г..

Относно оперативната интервенция по делото няма достатъчно обективни данни за това какво точно е правено, как е правено и кога се е получило пробиването на ламина криброза. Пак от комплексната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) , а и от обясненията на вещите лица, дадени пред съда, се установява, че оперативното лечение на носната полипоза се състои в радикалното по възможност отстраняване на полипозните формации с цел предотвратяване на рецидиви. Отстраняването на полипи е рутинна процедура. Извършва се ендоназално (в България това се прави единствено в университетските болници, тъй като само там има такава апаратура) и механично, както в случая е оперирал д-р А.. На 02.07.2006г. ищцата е изписана от болницата като „здрава” с указания да проведе последващи два консултативни прегледа, видно от приетата по делото епикриза, изготвена от д-р А..

Безспорен факт е, предвид становището на страните и гласните доказателства приети по делото – показанията на св. Д-р К. П., проф.К. и д-р В.Ц., че след оперативната интервенция от носната кухина на ищцата е започнало изтичането на течност, както и постоянно главоболие. Д-р П., която първа е извършила изследване на течността, макар и неофициално според нейните показания, не е установила тази течност да е ликвор – спинално – мозъчна течност, а твърди, че тя е имала друг характер, но не може да уточни какъв, защото от това изследване е минало продължително време и вече не помнела. Знаела обаче, че не е имало нищо тревожно, тъй като в противен случай би останало в паметта й. Проф. К. е провел консултация по настояване на д-р А., но само по документи и по сведенията на лекуващия лекар. Въз основа на това той е дал насоки за продължаващото лечение и консултации. Според показанията му дадени пред съда, при провеждането на тази консултация, същия се е усъмнил, че е настъпило усложнение в резултат на оперативната намеса, дължащо се на обстоятелството, че премахнатото образувание не представлявало полип, а менингоцеле – образувание от самата твърда мозъчна обвивка. На пръв поглед било много трудно да се направи разлика, тъй като и двете образувания имали един и същи вид. В този смисъл е дал показания и св. Д-р В.Ц.. Не са правени изследвания в тази посока, поради което и не са представени доказателства. Но проф.К. е категоричен, че изтичането на ликвор е в резултат на операцията извършена от д-р А., а последващите оперативни интервенции, извършени от неврохирурзите са били за справянето с проблема, а именно спиране изтичането на ликвор. В този смисъл са и обясненията на в.л. д-р Г., дадени пред съда в заседанието проведено на 05.10.2010г. ( лист 501 от делото). Така същият заявява, че единственият начин да се стигне до пробив на костта – ламинна киброза, това е механичния, което е станало по време на операцията, извършена от д-р А.. Третият свидетел д-р В.Ц. също е провел консултация по настояване на д-р А., при която също е констатирал изтичането на течност от носа на К.. Тази консултация е проведена на 20 ден от операцията. Въз основа на констатациите и предвид съмненията на д-р Ц. за настъпило вероятно усложнение – нарушаване херметизацията на мозъка чрез проникване през твърдата мозъчна обвивка – дурата. Затова същия е поискал допълнителни изследвания, въз основа на които е препоръчал консултация с неврохирург, тъй като корекцията на проблема е била от тяхната компетентност, а и животоспасяващо. Така ищцата е провела консултация с проф. Романски към болница „Св.Иван Рилски”, който е предложил оперативно лечение, което К. не е приела и е провела втора консултация с неврохирург, ВМА гр.София. Същото лечение е предложено и от неврохурга към ВМА гр.София. Последвала е незабавна хоспитализация предвид обстоятелството, че са можели да настъпят сериозни усложнения в резултата на инфекции, които да достигнат до мозъка напр. менингит, менингоенцефалит и др. Първоначално неврохирурзите са пристъпили към консервативно лечение – поставянето на спинален дрен, който ищцата не е понесла и се е наложило оперативно лечение за поставяне на пластика т.е. затваряне на отвора. Втората оперативна интеревенция отново не е протекла нормално, а е била последвана от сериозни усложнения – менингоцит, с увреждане на мозъка – левостранна хемипареза, симптоматична епилепсия. Според Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и от обясненията на в.л. д-р Г. симптоматичната епилепсия при контузия на мозъка вследствие директно увреждане при извършването на неврохирургичната операция е мозъчно заболяване, чието лечение е много продължително и бавно като не може да се постигне пълно оздравяване на пациента. Освен това обяснява, че с оглед мозъчните увреждания на К., същата не е в състояние да дава вярна оценка за собственото си състояние и околната среда, което означавало психоорганичен синдром на базата на уврежданията на мозъка на недоминантната хемисфера ( лист 502 ). След откриването на епилепсията във ВМА гр.Пловдив през 2008г. и до настоящия момент лечението на К. продължава, за което обстоятелство по делото са представени писмени доказателства.

Относно вида и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства – разпит на свидетели С. А. майка на ищцата и Д.Е.. Св. Е., който е приятел на ищцата и който е бил с нея преди и след първата операция извършена от ответника А., установява, че здравето на К. се е влошило. Започнала е да чувства силно главоболие и общо неразположение. Главоболието се е засилило още повече след поставянето на дренажа, в резултат на което същата не е могла да спи, да се храни, да пие. При хоспитализацията във ВМА не е могла да се обслужва сама. Между временно при дъщеря си е пристигнала и С. А.. И двамата свидетели са присъствали преди, по време и след втората операция. И двамата установяват, че след втората операция , която продължила четири часа, лекуващите лекари са съобщили, че К. е получила кръвоизлив. В последствие била развила минингит, след което е изпаднала и в кома. Наложило се е да я преместят в интензивно отделение. В този смисъл показания дава и св. д-р Ц.. След проведено лечение ищцата е започнала бавно да се възстановява, но пък се установило, че е получила пареза на лявата страна, като са били обездвижени и ръката и крака й. Наред с това от дългото залежаване била получила и некроза на тъканите на гърба, което изисквало допълнително лечение, а и причинявало и още болки и дискомфорт. К. била изписана от ВМА преди новогодишните празници, след което продължително време е останала в София за рехабилитация и възстановяване функцията на крайниците. И двамата свидетели установяват, че лечението й продължава и към настоящия момент. От показанията на св.А. се установява, че и към настоящия момент К. не е самостоятелна, тъй като има затруднения с движението на лявата ръка. Освен това същата е инвалидизирана, поради което финансовата й издържка е поета от нея. Същата свидетелка установява и още, че преди операциите К. е била отлична ученичка, а после студентка. След травмата е прекъснала следването си за две години, след което отново е записала, но поради това, че бързо се уморява и изостава с изпитите трябва отново да прекъсне следването си.

Относно претърпените от ищцата имуществени вреди по делото е изслушана и приета като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССЕ. Експертизата изцяло се кредитира от решаващия съд, тъй като е относима към спора и не противоречи на останалия доказателствен материал. От същата се установява, че ищцата е направила разходи за пътуване във връзка с лечението й в размер на 965 лева, разходи за лекарства в р-р на 2273 лева и разходи за лечение и рехабилитация общо в р-р на 239,40 лева. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД срещу ответника д-р Г.А. *** и МБАЛ „ХИГИЯ” АД гр.Пазарджик.

По предявеният иск по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД срещу ответника д-р Г.А.: Съгласно разпоредбата на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като фактически състав на непозволеното увреждане включва елементите противоправно деяние на лице, причинена вреда, вина и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Съгласно ал.2-ра на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД във всички случаи вината се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест по иска е на ищеца, който следва да установи по категоричен начин наличието на всеки един от посочените елементи от фактически състав, както и да докаже иска по размер. В исковата молба ищцата обосновава наличието на фактическия състав на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД по предявения иск със следните факти: при извършване на оперативна интервенция на 30.06.2006г. от ответника д-р А., същия е причинил увреждане на ищцата – пробив на твърдата мозъчна обвивка, което е довело до изтичането на ликвор, липсата на адекватни и своевременни мерки в понататъшното лечение, последваща животоспасяваща втора оперативна интервенция от неврохирурзи с допълнителни усложнения довели до увреждане на мозъка – левостранна хемипареза, симптоматична епилепсия Не се спори по делото, че К.П. е постъпила за планова операция в МБАЛ „ХИГИЯ” АД , след като е била изпратена с медицинско направление №144/12.06.2006г. от д-р А.П.,*** ЕООД. Планирана е операция на 30.06.2006г. за премахване на полипи разположени в носните кухини. Според Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) диагнозата е правилно поставена и метода на лечение е правилно съобразен и приложен, като оперативната интервенция е рутинна. Безспорно е обаче, че са последвали усложнения, а именно появило се е изтичане на „ликвор” / околомозъчна течност/. В настоящият случай при съобразяване на възприетото за безспорно по делото от фактическа страна се налага извода, че ответника А. при извършването на оперативна интервенция за премахване на полипи разположени в носните кухини на ищцата К.П. е извършил пробив на ламина криброза / нарушаване целостта на черепа/, което е довело до изтичане на ликвор /околомозъчната течност/. В резултата на ликвореята са последвали необходими оперативни корекции, извършени от неврохирург при ВМА – София, които са били животоспасяващи. Последвали са обаче нови, необичайни усложнения, тъй като ликвореята е била съпроводена с известно допълнително усложнение в областта на фистулата и мястото на изтичането на ликвора и забавянето на интервенцията на пластиката, за да се изчака възможността за консервативно разрешаване на проблема, което допълнително е усложнило терена на операцията. Втората оперативна интеревенция и последвалите усложнения са довели до трайни увреди на мозъка и околните тъкани – епилептични припадъци и травмена енцефалопатия. Изложеното налага изводът, че е доказано по едни несъмнен начин наличието на противоправно поведение от страна ответника и причинена на ищцата вреда, изразяващи се в пробив на ламина криброза / нарушаване целостта на черепа/, което е довело до изтичане на ликвор /околомозъчната течност/. В тази насока съдът приема, че следва да се кредитира изцяло приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), обясненията дадени в съдебно заседание от в.л. доц.д-р Б.Г. - невролог и д-р О.С. - оториноларинголог, както и показанията на свидетелите д-р В.Ц. и проф. д-р Т.К., тъй като същите са компетентни дадени от специалисти, които са били непосредствени участници в развитието и лечението на болестта на ищцата, както и защото не са противоречиви помежду си. Неоснователно е възражението на ответниците, че допустимият професионален лекарски риск в случая изключва отговорността на лекаря за настъпилите вредоносни последици, тъй като д-р А. не е могъл да знае за вродените аномалии при ищцата. Факт установен в последствие при извършване на скенерно изследване във ВМА. В тази насока се подържа от ответниците, че всички необходими действия, които е следвало да бъдат извършени от д-р А. преди, по време и след операцията са извършени при стриктното спазване на правнорегулиращите ги правила. Решаващият състав счита, че би било необходимо да се обсъди доколко тези твърдения се основават на безспорно доказани факти, както и че не е налице нарушение на законовите норми, ако не бе доказан по един несъмнен начин факта, че пробив на ламина криброза може да стане единствено по механичен начин т.е. по време на оперативната интервенция извършена от ответника д-р А.. Този факт е прецизно изследван в процеса и в тази насока показанията, както на експертите д-р Г. и д-р С., така и на св. Д-р Ц. и д-р К. са категорични и изцяло идентични. Пробив на ламина криброза може да бъде причинен само механично. Що се касае до наличието на вродени аномалии при ищцата от анализа на показанията на св.д-р Ц. и св.д-р К., и в.л. д-р С. се налага изводът, че в България малко болници разполагат с така прецизна апаратура, с която да може да се проведе едно такова изследване. Вярно е също така, че същото не е включено и като задължително изследване при лечение по КП №126 „Оперативно лечение на нарушено носно дишане с обща анестезия”. Едва с приемане на Наредба №35/08.07.2009г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ушно – носно-гърлени болести” в Приложение към член единствен, ал.1 т.8.2.3.2. б.”а” е установено изискване за изследване на „придружаваща патология” при клиничния преглед за оценка на оперативния риск. В този смисъл за д-р А. към 30.06.2006г. -датата на увреждането, не е съществувало нормативно задължение да проведе такова изследване, а както се установи същия не е разполагал с необходимата апаратура, но от друга страна по смисъла на чл.86 ал.1 т.10 и т.11Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от Закона за здравето ответникът в качеството му на лекуващ лекар е длъжен да осигури на пациента си достъп до модерните методи на лечение, както и да осигури за него сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му. Изисквания, които същия не е изпълнил. Според показанията на св.Ц., който е правил съответното изследване във ВМА, но след извършването на операцията от д-р А., се е установило, че т.н. вродена аномалия при ищцата представлява анатомична особеност в развитието на синусите на околоносните кухини на пациентката, които били „доста по – големи, структурите им по - особени” (л.487). Същият обаче заключава, че основната причина за настъпилото усложнение е по скоро в резултат на оперативния метод за премахване на полипа – чрез изскубване с полипна примка или щипка. В резултат на това винаги съществува възможност да се стигне до нарушаване на мозъчната обвивка (л.489), както и се е случило в настоящия случай. Следователно наличието на анатомични особеностти при ищцата, които не са били известни на ответника А., не е основание да се приеме, че увреждането се покрива от допустимия професионален лекарски риск и в случая изключва отговорността на лекаря за настъпилите вредоносни последици, които се дължали на причини от случаен характер. Нещо повече това обстоятелство сочи, че е налице нарушение на разпоредбите на чл.81 ал.2, чл.86 ал.1 т.10Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... и 11 от Закона за здравето. Съдът не споделя доводите на ищцата за нарушение изискванията на чл.89 ал.1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от Закона за здравето при даване от нейна страна на информираното съгласие. Писмената форма на информацията по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от Закона за здравето по смисъла на цитираната законова норма е задължителна, когато са налице две алтернативни предпоставки – повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му. В конкретният случай експертите по делото са категорични, че извършената от ответника А. операция е рутинна. Следователно не може да се приеме, че някоя от посочените алтернативно предпоставки е налице, поради което и е задължително информацията по чл.88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗ да е в писмена форма. Останалите доводи на ищцата относно нарушение на изискванията на чл.86 ал.1т.12 и т.13Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ от страна на лекуващия лекар ответника А. са основателни. Установи се от приетата по делото медицинска документация и гласните доказателства, че същия в следхоспитализационния период на лечението е извършвал прегледи и консултации без за това да състави съответните медицински документи, както и е насочвал ищцата към консултации с други специалисти, а и самият той е извършвал такива, отново без за това да са съставяни съответните медицински документи. Съгласно разпоредбите на чл.79 от 3акона за здравето медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Текста на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81,ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ в областта „ушно – носно – гърлени болести”, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. С оглед всичко изложено до тук следва да се приеме, че действията на ответника А. не са съобразени с нормите регулиращи медицинската дейност и добрата медицинска практика. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. В този смисъл от Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) – т.3-та от заключението и гласните доказателства – показанията на св. д-р Ц. и д-р К. се установи по един категоричен начин, че последвалата втора оперативна интервенция извършена във ВМА гр.София е животоспасяваща и е за отстраняване на проблема възникнал при първата операция , както и, че в резултат на същата са настъпили усложнения довели до трайни увреди на мозъка и околните тъкани – епилептични припадъци и травмена енцефалопатия. Изложеното мотивира извода, че възраженията на ответниците, че посочените усложения са възникнали не в резултат на операцията извършена от ответника А., а в резултат на неврохирургичната интервенция са неоснователни . Предвид изложеното съдът приема, че материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника са налице, поради което и следва да се приеме, че предявеният иск по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен.

Предвид този извод основателен се явява и вторият иск по чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД против МБАЛ „ХИГИЯ” АД в качеството й на работодател. Съгласно разпоредбите на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД включва елементите – противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с пр.осн. чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49,вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , както и само в хипотезата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В настоящият случай по предявения иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на всеки от елементите на фактическия състав на посочения текст от ЗЗД. В този смисъл безспорен факт по делото е, че ответника д-р А. към 30.06.2006г. е работил по трудов договор при ответната МБАЛ. С оглед на това и съобразно изложеното до тук относно основателността на иска по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД по отношение на първия ответник д-р А., съдът приема, че е установено наличието на извършени противоправни действия от същия, които са в причинна връзка с настъпилите у ищцата увреждания и съответно с претърпените неимуществени вреди от същата, както и че към момента на извършването на деликта, същия е бил в трудовоправни отношения с втория ответник. Следователно и този иск по чл.49 във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен.

Относно размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, решаващия съд като съобрази, бе претенцията е доказана в размера от 3 502 лева счита, че същата ще следва да бъде уважена изцяло. Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, решаващия съд съобрази следното: Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, като критерия не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които в настоящият случай са пряк резултат от конкретни, несъвместими с добрата медицинска практика действия на опериращия лекар, от където и произтича извода за противоправност. С оглед определяне на размера следва да се има предвид прогнозата относно бъдещето здравословно състояние на ищцата, а тя, според Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), е съмнителна по отношение на пълното възстановяване от контузията на мозъка и предизвиканите от нея епилептични прояви, но при адекватно и правилно лечение може да се постигне значително подобрение и относително по – добро качество на живота, както е при всеки епилептично болен. Съобразно изложеното и след преценка на доказаните относими факти съдът приема, че необходимо и достатъчно за компенсиране на претърпените болки и страдания и дискомфорт от увреждането е сумата от 30 000 лева. Това е така защото е безспорно, че е била налице реалната опасност за живота на ищцата, което състояние е било продължително във времето. В тази насока е установено по делото, че изтичането на ликвор /околомозъчната течност/ застрашава живота, тъй като може да доведе навлизане на инфекции в носа, които да доведат до различни възпаления – напр. менингит, които могат да имат и летален изход. Наред с това следва да се прецени и безспорно установения факт, че през целия оздравителен период ищцата е търпяла болки и страдания, които са били с различен интензитет през времето на оперативните интервенции по време на лечението в болничните заведения и по - леки през оздравителния период и рехабилитацията до възстановяването й. Освен това релевантен е и факта, че оздравителният процес е бил продължителен. От значение е и обстоятелството, че вредата на ищцата е причинена в млада възраст, на 21 години, като живота й за в бъдеще ще бъде много различен, съобразен изцяло с здравословното й състояние, което, както бе отбелязано по – горе, може и да не бъде възстановено изцяло. За разликата над 30 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева искът ще следва да се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен. И тъй като отговорността възниква на основание чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД то възложителя МБАЛ „ХИГИЯ” АД гр.Пазарджик отговаря в положението на солидарен ответник.

По предявеният акцесорен иск за присъждане на лихва за забава: Вземането от непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл.114 ал.3Чл. 114. ⚖️ Практика (21) Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. (Нова ал. 4 - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. от ЗЗД е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен – от деня на неговото откриване. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана с оглед разпоредбата на чл.84 ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. от ЗЗД. В настоящият случай, ответниците са изпаднали в забава на 30.06.2006г.- деня на увреждането, поради което и от този момент в полза на ищцата ще следва да се присъди законовата лихва върху главницата от 33 502 лева, до окончателното й изплащане. При този изход на спора, ответниците ще следва да бъде осъдени да заплатят солидарно на ищцата на основание чл.78 ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата от 770,35 лева представляващи сторени по делото разноски- платен адвокатски хонорар изчислени по компенсация съобразно уважената част от исковете.

Решение: Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК Пазарджишкия окръжен съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Г.Й.А. *** и МБАЛ „ХИГИЯ” АД гр.Пазарджик, ул.”Св.Иван Рилски” №3 БУЛСТАТ 112052721, представлявано от Изп.директор С. С. солидарно да заплатят на основание чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД на К.П.П. ЕГН ********** *** общо сумата 33 502 /тридесет и три хиляди петстотин и два/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – допусната лекарска грешка, от които 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 502 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.06.2006г. до окончателното изплащане на главницата и сумата 770,55 лева /седемстотин и седемдесет лева и 77ст./ сторени по делото разноски изчислени по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за разликата от 33 502 /тридесет и три хиляди петстотин и два/ лева до 103 502 /сто и три хиляди петстотин и два/ лева като неоснователни. Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение №"407 по гр.д. 56/11 Ап - Пловдив Решение №"250 по гр.д. 1504/11 ВКС