Граждански дела

  • Резултат от делото: Отхвърлен иск
  • Номер на дело: 407
  • Дата на решението: 2011-07-22
  • Година нa делото: 2011
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка, Информирано съгласие
  • Нарушен стандарт: Друго
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ, Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Ищца К. П. срещу д-р Г. А. и МБАЛ "Хигия" АД - Пазарджик (солидарно)
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане – допусната лекарска грешка при операция за отстраняване на носни полипи, довела до проникване в черепа, изтичане на ликвор (мозъчна течност) и тежки усложнения
  • Ключови моменти:
    • **Вид на грешката:** Грешка при операция (отстраняване на полипи), при която е допуснато проникване в черепа; неадекватно лечение и пропуски в следоперативните грижи от страна на д-р А. (неустановяване на причината за изтичане на течност от носа и главоболие), довело до риск от менингит и последващи тежки усложнения като медикаментозна кома, мозъчен едем, хемипареза и епилепсия.
    • **Правни аспекти:** Предявени са искове с правно основание чл. 45 (непозволено увреждане) и чл. 49 (отговорност на възложителя) от ЗЗД.
    • **Доказателства:** Ищцата твърди, че след операцията е изписана като "здрава", въпреки главоболие и изтичане на секрет, които д-р А. е определил като нормални. ВМА-София впоследствие е установила изтичане на ликвор (риноликворея) и костен дефект, наложило е консервативно и оперативно лечение. Ответниците оспорват причинно-следствената връзка между операцията, извършена от д-р А., и последвалите усложнения, като твърдят, че той е изпълнил всички критерии за добра медицинска практика. В предоставения текст липсват конкретни заключения от Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) или показания на свидетели.
  • Решение: Първоинстанционният съд (Пазарджишки окръжен съд) осъжда ответниците д-р Г. А. и МБАЛ "Хигия" АД - Пазарджик солидарно да заплатят на ищцата К. П. общо сума в размер на 33 502 лв. (30 000 лв. за неимуществени вреди и 3 502 лв. за имуществени вреди), ведно със законната лихва, като за разликата до 103 502 лв. исковете са отхвърлени. Апелативен съд - Пловдив УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията.

РЕШЕНИЕ № 407/22.07.2011 ГД № 56/2011 АпС Пловдив Гражданско дело № 56/2011 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . РЕШЕНИЕ № 407 от 22.07.2011г., Апелативен съд - Пловдив, ГО,първи състав, гр. дело № 56 по описа за 2011г.

Производството е по чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК. С решение № 510 от 27.10.10 г., постановено по гр.д. № 577/09 г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд са осъдени ответниците Г.. А. и МБАЛ"Хигия"АД-Пазарджик солидарно да заплатят на ищцата К.. П. от гр. П. общо сума в размер на 33 502 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане — допусната лекарска грешка, от които 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 502 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.06.2006г. до окончателното плащане на главницата и сумата 770,55 лева сторени по делото разноски, изчислени по компенсация, като за разликата от 33 502 лева до 103 502 лв.исковете по чл.45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни .

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца пред ОС К. П. с оплакване за порочност на решението в частта,с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния претендирай размер от 100 000 лв. Моли като постановено в противоречие със закона и неправилно в тази му част същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде изцяло уважен така,както е предявен,със законните последици. Подробни съображения се развиват в представена писмена защита.

Против решението на първинстанционния съд в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от ответниците Г. А. и МБАЛ"Х."АД-Пазарджик с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на същото в частите,с които са уважени предявените обективно съединени искове общо за сумата 33 502.00 лв. Молят в тези му части решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество,с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни^ присъждане на деловодните разноски.

Страните оспорват основателността на жалбите си. Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение-272 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Предявени са обективно комулативно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД. При служебната проверка по чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото,предвид на което намира,че следва да разгледа въззивната жалба по същество.

В исковата си молба против ответниците Г. А. и М. „Х"АД-Пазарджик ищцата К. твърди,че на 30.06.06 г. била приета в ответната МБАЛ"Х."АД-Пазарджик за отстраняване на полипи в носните кухини. Операцията била извършена от ответника д-р А. била изписана на 02.07.06 г. като здрава. Подържа,че след операцията чувствала главоболие и от носа й изтичал секрет, като след консултация с отв. А. същият я уверил,че това е нормално и я насочил към личния лекар. Твърди,че предписаните й лекарства не дали резултат и затова се обърнала за консултация към ВМА-София,където установили изтичане на ликвор / мозъчна течност/ от носа и била приета на 11.10.06 г. Била подложена на болезнено консервативно лечение -спинален дренаж, което не дало резултат, възникнала опасност от развитие на менингит и се наложила следваща операция, извършена във ВМА-София на 27.10.06г.

Ищцата твърди, че последвала медикаментозна кома,мозъчен едем и левостранна хемипареза, тежко антибиотично лечение и след стабилизирането й ,била изписана на 12.12.06 г. Подържа, че в резултат на тежките медицински интервенции дълго време не била в състояние да се обслужва сама, наложило се възстановяване на елементарни двигателни функции. Подложена била на тежка рехабилитация, като продължили слабост на лячата ръка,появили се болки и скованост в лявата предмишница. На о8.05.08 г. постъпила за лечение в К. по неврология и психиатрия при ВМА- Б. база за активно лечение - Пловдив,като й била поставена диагноза Е. - парциалис ет генерализата секундария, възникнала в резултат на оперативната интервенция. Здравословните проблеми довели за невъзможност за чете,да запомня,както и до лесна умора.

Ищцата твърди,че всички описани по-горе страдания й били причинени от неадекватното лечение, извършено от първия ответник д-р Г., който при отстраняването на полипите в носната кухина,е проникнал в черепа. Не е положил съответна грижи да установи причината за изтичане на течност от носа след интервенцията и за главоболието и така я поставил в риск да развие менингит, станал причина да бъде подложена на тежко консервативно безрезултатно лечение, както и на изключително болезнена операция и последвало тежко постоперативно лечение,непълно възстановяване на нормалните функции на мозъка и двигателни функции,последвали усложнения,вкл.епилепсияц трудоустрояване в ТЕЛК; невъзможност две години да продължи образованието си във ВУЗ; невъзможността и към момента пълноценно да си служи с лявата ръка, както и че при наличие на нормални умствени или психически натоварвания да търпи главоболие.

Ищцата подържа,че във връзка с горното поведение на първия ответник д.р А. е ангажирана отговорността на втория ответник -МБАЛ"Х."АД-Пазарджик в качеството му на възложител на работата на ответника д-р А.. П. изложеното ищцата моли съда да постанови решение,с което да осъди двамата ответници солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 100 000 лв. за търпените неимуществени вреди и сумата 3 502 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от посоченото увреждане,както следва: за лекарства- 2 273 лева; за транспорт 965 лева; за лечение и рехабилитация 164 лева. Претендира присъжда на законна лихва върху главниците,считано от датата на увреждането до окончателното плащане, както и деловодни разноски. Сочи доказателства.

В срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба от ГПК по делото са постъпили писмени отговори от ответниците д-р А. и М. „Х." АД. Същите оспорват претенциите и по основание и по размер. Подържа се, че д-р А. е изпълнил всички критерии за добра медицинска практика, адекватност и непрекъснатост на лечебния процес. Твърди,че е извършил операцията на ищцата по необходимост, за да се нормализира дишането на пациентката, за което били налице всички индикации. В последствие е направил необходимото същата да получи и адекватно лечение съобразно състоянието си, като е извършил контролни прегледи, организирал необходимите изследвания и консултации с водещи специалисти. Ответникът А. подържа, че при първоначалната консултация във ВМА - София не е констатирано изтичане на мозъчна течност - ликвор и доказан наличен костен дефект на входа на предната черепна ямка. За риноликворея са налице данни едва в епикризата на К. по неврохирургия към ВМА, но в същата не споменавало за симптоми, отклонения и състояния за каквито се сочи в исковата молба. Тези усложнения били настъпили едва след трудно понесената манипулация на консервативно третиране с поставяне на спинален дренаж и последвалата операция. Ето защо твърденията на ищцата за наличието на причинна връзка между операцията извършена от д-р А. последвалите усложнения налагащи и оперативно лечение, както и появата на епилепсия не е доказана затова и предявените искове са неоснователни, поради което ответниците молят същите да бъдат изцяло отхвърлени . Претендират се разноски, сочат доказателства.

С определение от 13.10.2009г. е привлечено при условията на чл.219 ал.1Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК трето лице по делото на страната на ищцата -. представлявана от генерал - майор доц.д-р С. Т. Третото лице ВМА -София изразява становище, че ищцата е постъпила на 11.10.2006г. в К. по неврохирургия с приемна диагноза: назоликворея от дясна ноздра. След проведени изследвания е потвърдена презумпцията за церебрално - спинален ликвор, израз на интракраниална хипотенсия. Пристъпено е към лечение, като е съобразена рутинната практика при такива случаи - поставяне на лумбален ликворо - отбременяващ дренаж. Поради неповлияване е извършена сложна неврохиргична интервенция с допустима интраоперативна травма и оперативен риск. Твърди се от трето лице - помагач, че проведените хирургически интервенции са били животоспасяващи за ищцата, поради високия риск от развитие на менингит и възможен летален изход за пациента. Наред с това се подържа, че във ВМА на ищцата е оказано медицинско обслужване съобразно всички приложими правила на добрата медицинска практика. Сочат се доказателства.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност с оглед доводите на страните, съдът прие за установено следното:

Не е налице спор по делото, че на 30.06.2006г. ищцата П. е постъпила при ответника М. „Х." АД- Пазарджик за оперативно лечение - отстраняване на полипи от носните кухини, което е извършено от ответника д-р А.. Не е налице и спор досежно това,че към сочената дата д-р А. е работел при втория ответник по трудово правоотношение.

От приетите писмени доказателства,неоспорени от страните -. документация при ответника МБАЛ"Х."А. и такава при третото лице ВМА-София, както и данни от РЗОК-Пазарджик се установява, че на базата на снети анамнестични данни и локален статус д-р А. е поставил диагноза - риносинуитис хроника, полипозис нази.

По делото не е формиран спор между страните относно това,че след интервенцията за премахване на полип в носа, ищцата се е явила при отв. А. с оплакване за изтичане на прозрачен секрет от носа. Ответникът е предписал съответни медикаменти, извършено е по негова молба изследване на течността / св. д-р К./, при което не е установено наличие на опасност.

Не е спорно, че ищцата е продължила да се оплаква от изтичане на секрет, както и от главоболие / св. Е./, при което е била насочена от отв. А. за консултация към водещи специалисти в областта на ринологията - св. д-р Няма спор по делото,че след горепосочената хирургическа интервенция, ищцата е била в тежко състояние , последвали са мозъчен едем, левостранна хемипареза. Била подложена на масирано антибиотично лечение, активна рехабилитация, изписана е от КНХ при ВМА на 12.12.06 г. в стабилизирано състояние.

Не е налице спор, че състоянието на ищцата през време на лечението й във ВМА е било изключително тежко, не е била в състояние да се обслужва сама, последвали нови усложнения - диагностицирана епилепсия, съответно лечение, освидетелствана като нетрудоспособна от ТЕЛК. Не е спорно,ч е през посочения период до 2009 г. ищцата е търпяла значителни болки и страдания, била е подложена на мъчителни медицински процедури и болезнена рехабилитация, прекъснала е обучението си във висше учебно заведение, нуждаела се е помощ за осъществяване на обикновени битови функции, извършила е значителни разходи за пътувания,медикамени,както и за лечение. В тази насока са представени,неоспорени от ответниците писм.доказателства - билети за пътуване, както и касови бонове за закупени медикамент. Прието е и заключение на СИЕ за общия размер на посочените разходи - 3 502.00 лв. Ищцата е оспорила представено от ответниците „. съгласие" за хирургическата интервенция,извършена от отв. А. на 30.06.06 г. Оспорването е неуспешно с оглед на заключението на СГЕ и предвид заключението на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) относно съдържанието на цитирания документ.

По делото е формиран спор относно това - при извършената на горепосочената дата от отв. А. интервенция за отстраняване на полип в дясната ноздра на ищцата, извършил ли е ответникът проникване в черепната кухина и то да е причинило последвалите усложнения,респ. увреждания на здравето на ищцата, както и извършил ле е ответника нарушение на добрата медицинска практика в следоперативния период - след 30.6.06 г. до постъпване на ищцата за лечение при третото лице ВМА-София.

От представените от страните писмени доказателства и от заключението на комплексната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),изготвено от вещо лице доц.д-р Г. и д-р О.,се установяваме отв. А. е поставил правилна диагноза - риносинуитес хроника,полипозис нази и е извършил рутинна процедура за отстраняване в болнична обстановка, като полученото усложнение при ищцата е изключително рядко, а последвалите оперативни корекции са били необходими и в известен смисъл - животоспасяващи за пациентката. СМЕ е установила,че ответникът А. е назначил и извършил следващите се изследвания, наложителни съобразно действащия към релевантния момент алгоритъм за лечение на подобно заболяване,попълнил коректно всички изискуеми документи, като единствения му пропуск е неизвършено патохистологично изследване на отстранения материал. От заключението на комплексната СМЕ , а и от обясненията на вещите лица, дадени пред съда, се установява, че оперативното лечение на носната полипоза се състои в радикалното по възможност отстраняване на полипозните формации с цел предотвратяване на рецидиви. Отстраняването на полипи е рутинна процедура. Извършва се ендоназално (в България това се прави единствено в университетските болници, тъй като само там има такава апаратура) и механично, както в случая е оперирал д-р А.. На 02.07.2006г. ищцата е изписана от болницата като „здрава" с указания да проведе последващи два консултативни прегледа, видно от приетата по делото епикриза, издадена от МБАЛ"Х."АД-Пазарджик, изготвена от д-р А.. Пред настоящата инстанция са депозирани обяснения от ответника д-р А. относно това,че е извършил хирургическата интервенция на ищцата П. по един от рутинните и утвърдени способи за това - с щипка по Х. ,която минава праз общия носов вход за отстраняване на полипа,който се е намирал в дъното на носната кухина - значително отдалечен от ламина крибоза,която е основата на предната черепна ямка. Относно причинната връзка между осъществената от отв. А. интервенция и сегашното здравословно състояние на ищцата СМЕ е зала заключение, за наличие на такава, тъй като всички усложнения и различно протичане са били предизвикани от първоначалната интервенция. СМЕ е дала категорично заключение, че е невъзможно при извършената от отв. А. процедура да се причини нарушаване на целостта на черепа и да се проникне в него / Л.499/. В съдебно заседание вещите лица по този въпрос са дали обяснения, че всички безспорно установени усложнения на здравето на ищцата са в следствие на неврохирургаческата интервенция, осъществена във ВМА,като интервенцията, осъществена при и от ответника е връзка -последвало е единствено изтичане на ликвор, което е следвало да бъде спряно. / вж.л.512/. Все в тази насока в обясненията си в с.з. вещо лице д-р Г. / л.511/ обяснява, че изтичане на ликвор е възможно единствено при наличие на отвор в костта, който е възможен при пробив по механичен път,както и е възможно за е вроден дефект. Относно медицинската документация при ответника е представена сл.бележка № 120/ 10.8.07 г., издадена от РС"П."-Пазарджик ,от която е видно,че при проливни дъждове на 06.08.08 г. е наводнено избено помещение на МБАЛ"Х."-Пазарджик и са нанесени щети на архивни документи. Като доказателство по делото е приета Д. справка по ЕГН на пациент относно ищцата П. за периода 01.12.2005г.- 30.09.2006г..,издадена от РЗОК-Пазарджик - л.269-272,От същата се установяваме на 29.08.06 г. отв. А. е назначил на ищцата изследване - К. аксиална или спирална томография. Резултат от това изследване не е представен по делото от ищцата, въпреки заявеното искане от страна на ответниците - в.с. з. на 24.11.09 г. ищцата П. е заявила, че не разполага с това доказателство, тъй като такова не й е издавано. От приетото като доказателство писмо изх. № 571/19.11.09 г.,издадено от ДКЦ-1-Пазарджик - ЕООД, с приложено копие от журнал за извършени дейности, се установява ,че посоченото изследване е извършено на ищцата П., като резултат от същото и описанието му е даден на пациента в деня на изследването / Л.286/. В този см. и писмо от РЗОК-Пазарджик от 19.12.09 г.,към което е приложено копие от направление за компютърна томография от 28.8.06 г.,издадено на ищцата от ответника д-р А./ л.392/. От приложеното към мед.документация на ВМА на л.303,гърба, копие от КТ-изследване от 24.10.06 г. - първото от този вид,проведено от третото лице, се установява,че е извършена съпоставка с предходно КТ изследване и е констатиран костен дефект на носната кухина. От резултат от рентгеново изследване,извършено във ВМА на 13.10.06 г. (л.342) се установява,че не се отчитат травматични промени на костите на мозъчния череп. Относно състоянието на ищцата П. след интервенцията,осъществена от отв. А. , са събрани гласни доказателства - свидетелски показания на св.св.д-р П. ,извършила изследване на изтичащия секрет, д-р Ц.,извършил консултация на ищцата по молба на отв. А. , проф.д-р Т. К. К. Св. Ц. установява, че след операцията, извършена от отв. А. , е консултирал ищцата, която е била във видимо добро състояние, с наличие на незначителен проблем - изтичане на капчици прозрачна течност от носа. Свидетелят установява, че след извършено от ищцата изследване със скенер се установило, че при нея е налице анатомична особеност в развитието на синусите на околоносни кухини. Св.проф. Карчев, консултирал случая на ищцата по молба на отв. А. по документи установява, че при първата интервенция, извършена от отв. А. , дори и да е допуснато порязване механично, от същото е било възможно единствено изтичане на секрет, за чието спиране са възможни различни методи, един от които е приложеният от третото лице ВМА оперативно възстановяване на мозъчната кора.

При очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди са недоказани по основание,поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени. Безспорно се установи липсата на фактическия състав на чл.49 във вр.с чл.45 ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД поради недоказана при негова доказателствена тежест от страна на ищцата пряка причинна връзка между поведението на ответника д-р А., респ. - на възложителя на работата МБАЛ"Х."АД-Пазарджик и претърпените вреди от ищцата.

По делото е установено по несъмнен и категоричен начин наличието на значителни неимуществени вреди на ищцата - тежко увреждане на здравето, мъчителни медицински процедури и манипулации, тежка рехабилитация, претърпени с голям интензитет болки и страдания, както и непосредствена борба на живот в определен момент от лечението, прекъсване на обучението, ограничени социални контакти и възможностистановени са и имуществени вреди във връзка с посоченото лечение - разходи за пътувания и медикаменти.

Апелативният съд намира, че гореописаните вреди не се установи да се намират в пряка причинна връзка с противоправно поведение от страна на ответника д-р А., поради което не следва да бъде ангажирана негова деликтна отговорност за репарация,респ. - не е ангажирана обезпечително-гаранционната отговорност в качеството на възложител на работата на ответника „Х"АД-Пазарджик.

Преди всичко следва да се посочи, че тежестта за доказване на посочените два елемента от фактическия състав на чл.45 ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД тежи върху ищцата,като същата дължи пълно и главно доказване на релевантните факти. Съответно при липса на доказателства в тази насока или при наличие на съмнение, че е възможно да няма причинна връзка ~ или вредите да са причинени порави въздействието на други фактори,различни от твърдените в исковата молба, доказването е непълно и влизат в действие неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Тези последици се изразяват в задължение за съда да счита непълно доказания правопораждащ факт за неосъществен в обективната действителност факт. Следва също да се посочи,че причинно-следствената връзка по смисъла на чл.45 ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД по естеството си представлява такава генетична връзка между фактите , при която единият неизбежно поражда другия. Пряката причинна връзка предполага липса на друг пораждащ следствието факт.

В разглеждания случай не е установено от страна на ищцата твърдяното в исковата молба противоправно поведение от страна на ответника А. от него проникване в черепната кухина при осъществена интервенция за отстраняване на полип в носа, както и последвало неадекватно лечение,довели до тежко увреждане на здравето на ищцата. Следователно доказателствената тежест за наличието на такава е за ищеца. Както се посочи по-горе по делото липсва доказателства,установяващи по категоричен и несъмнен начин ответникът да е извършил проникване в черепа. Анализът на относимите в тази насока доказателства,направен по-горе изключва тази възможност. Следва да се има предвид, че при осъществената от отв. А. рутинна процедура възможността за нарушаване целостта на черепа е практически невъзможна - в този см. заключението на СМЕ, писмените доказателства, обясненията на ответника,както и свидетелски показания на св.св. Цветков и К. Горният извод съдът прави вкл. при усл. на чл.176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ал. З ГПК относно създадени от ищцата затруднения за събиране на относимо доказателство - резултат от К. аксиална или спирална томография от м.август,2006 г. Именно посоченото изследване дава представа относно това какво е било състоянието на ищцата непосредствено след интервенцията,осъществена на 30.06.06 г. от ответника А.. Налице са безспорни доказателства от трети,незаинтересовани от изхода на делото лица - РЗОС-Пазарджик и ДКЦ-1-Пазарджик ЕООД, от които се установява, че изследването е извършено и резултат от него е предоставен на ищцата,като същата не го е представила по делото,въпреки искането на ответниците и дадените за това указания от съда. Индиция за липса на твърдяното проникване в черепната кухина се съдържа в подробната мед.документация,представена от третото лице ВМА-София. Както и представените резултати за КТ-изследвания и рентгенови такивадака и от подробната история на заболяването на ищцата и изготвена епикриза, се установява,че към м.октомври,2006 г. при ищцата е било налице единствено изтичане на секрет от носа,в последствие установен като ликвор,в незначителни количества,като никъде към сочения момент не е установено „проникване" в черепната кухина. Обратно - при КТ-изследвания е диагностициран дефект на костите на носа, аномалия, като за първи път в епикриза на ВМА е описана хирургическа интервенция в областта на ламина крибоза при операцията на 27.10.06г.

Не е установено при доказателствена тежест на ищцата и твърдението за неадекватно лечение от страна на ответника в постоперативния период - м.юли-м.септември,2006 г. Доказателства по делото налагат обратния извод - отв.д-р А. , след изписването на ищцата П. на 2.7.06 г., е извършил преглед на същата - констатирал е изтичане на прозрачен секрет, предприел е изследване на същия/ св. П./. Назначил е лечение с медикаменти,адекватно на утвърдената медицинска практика и алгоритъм за постоперативно лечение при извършената манипулация за отстраняване на полип в носа. Поради неповлияване на ищцата и оплаквания за главоболие, ответникът е назначил последващи изследвания,вкл.томография и е насочил ищцата към водещи специалисти в областта на ринологията в България,респ. -здравни заведения с високо технологично оборудване. Изложеното налага извод за липса на противоправно поведение от страна на ответника А. при лечението на ищцата П.. По несъмнен начин в процеса е установено,че ответникът не е изплатил за патохистологично изследване отстранения материал „П." и не е попълнил подробно 1 бр.направление за хоспитализация, като дейностите са извършени точно съобразно утвърдения от НЗОК към релевантния момент алгоритъм за лечение. Посочените пропуски в действията на ответника д-р А. не се намират в пряка причинна връзка с последвалите усложнение в здравословното състояние на ищцата, поради което съдът намира същите за несъставомерни.

В обобщение - съдът приема липса на пряка причинна връзка между твърдяно в исковата молба противоправно поведение от страна на ответника д-р А.,допуснато при операция на ищцата на 30.06.06 г. за отстраняване на полип в носа и постоперативното лечение, проведено от ответника с настъпилите тежки усложнения и увреждания на здравето на ищцата попова. В тази насока се установи по несъмнен начин, че при същата е била налице аномалия в развитието на носните кухини,невъзможна за диагностициране при рутинната манипулация на отстраняване на полип. Последвалото изтичане на ограничени количества секрет от носа е следвало да бъде спряно от назначеното медикаментозно лечение,което не е станало предвид на горепосочената аномалия. Поради неповлияване, при третото лице ВМА е извършено консервативно лечение — спинален дренаж,понесен изключителнао тежко от ищцата,също без резултат,което наложило тежка неврохирургична интервенция,в областта на ламина крибоза и последвалите тежки усложнения,продължително лечение и пр.увреждания на здравето на ищцата. Същите не се намират в причинно — следствена връзка с действията на ответника,поради което не следва да бъде ангажирана деликтната му отговорност.

В конкретния случай за да се приеме за доказано, че наличие на причинна връзка между противоправното поведение на ответника и търпените от ищцата вреди следваше бъде установено по делото, че именно действията на ответника д-р А. са пряка причина за последвалите усложнения на здравето й. Такива доказателства не са ангажирани. Очевидно е, че неправилно попълнено направление за хоспитализация, при действително извършени процедури съгласно утвърден алгоритъм за лечение,не може да има каквато и да е връзка с последвали усложнения за здравето на което и да било лице.

Изключването на отговорността на прекия причинител по реда на чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД,налага извод за неоснователност на иска с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД на втория ответник в качеството му на възложител на работата. Следва да се посочи, че за ангажирането на обезпечително - гаранционната отговорност на ответника по см. на чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД следва по несъмнен начин да бъде установен посочения елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане връзката между увреждането и действия/бездействия на работници или служители на ответника следва да е пряка,т.е. да изключва възможността увреждането да е следствие на други фактори. Неоснователността на главните искове налага извод за неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на законна лихва,считано от датата на увреждането.

С оглед на изложените съображения Апелативният съд намира,че предявените искове за изцяло недоказани по основаниежоето налага същите да бъдат изцяло отхвърлени. Като е приел противното и е уважил частично претенцията за неимуществени вреди в размер на 30000 лв. и изцяло претенцията на обезщетение на имуществени вреди,решаващият съд е постановил решението си нарушение на материалния закон и при необоснованост - изводите на съда не кореспондират на събраните доказателства. Изложеното налага на осн. чл.271 ал.1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК обжалваното решение да бъде отменено в осъдителните му части и да бъде постановено друго по същество,с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на осн. чл.271 ал.1Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 510 от 27.10.10 г.,постановено по гр.д. № 577/09 г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която са осъдени ответниците Г.. А. и МБАЛ"Х."АД-Пазарджик солидарно да заплатят на ищцата К.. П. от гр. П. общо сума в размер на 33 502 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - допусната лекарска грешка, от които 30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3 502 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.06.2006г. до окончателното плащане на главницата и сумата 770,55 лева сторени по делото разноски, изчислени по компенсация ,вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете,предявени от К. П. П. ЕГН ********** от гр. П., ул.". №4 ет.* ап.* против Г. Й. А. от гр. П., ул.". №40 ет.*, ап.* и М. „Х." А. гр. П., ул."С." №3 БУЛСТАТ*, представлявано от изп.директор С. С. да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 3502 лв.,произтичащи от допусната от първия ответник лекарска грешка -проникване в черепната кухина при хирургическа интервенция на ищцата,извършена на 30.06.06 г. и постоперативно лечение,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва.

Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Свързани документи: Решение №"570 по гр.д. 577/2009 ОС - Пазарджик РЕШЕНИЕ №"250 по гр.д. 1504/11 ВКС