Решение № 565/30.06.2010 ГД № 898/2009 АпС Пловдив

Решение № 565/30.06.2010 ГД № 898/2009 АпС Пловдив Гражданско дело № 898/2009 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение . Решение № 565 от 30.06.2010г, Пловдивският апелативен съд, ГК, в.гр.д. № 898/2009г.Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В. К. против решение № 1312/ 10.07.2009 г., постановено по гр.д. № 122/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XV състав.

Жалбоподателката твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а по съществото си е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да бъде уважен искът против тримата ответници. Претендира разноски.

Ответник: О.П. моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Ответник: С.С. моли да бъде оставено в сила решението на окръжния съд, като бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Ответник: Р.П. моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Ищец: В. К. против Ответник: О.П., Ответник: С.С. и Ответник: Р.П. обективно и субективно съединени искове по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД.

Ищцата твърди, че около 10.11.2006 г. в устната й кухина отляво горе се появило образувание, подобно на хематом, с размери около 3/3 см., съпроводено с болка и възпаление; първоначално тя посетила кабинета на д-р О.П. - стоматолог, който извършил преглед и я изпратил за направи рентгенови снимки в лявата горна и долна част на устната кухина, които тя направила на 15.11.2006 г., след това отново посетила кабинета на първия ответник, показала му снимките и той й назначил лечение с болкоуспокояващо „А." и антибиотик „Р.", тя започнала да приема предписаните й медикаменти, но болките не престанали и образуванието не изчезнало; на 20.11.2006 г. К. отново посетила кабинета на д-р П,. в нейно присъствие той телефонирал на д-р С.С. /стоматолог-хирург/ и му разказал за състоянието й, а тя същия ден посетила кабинета му, след преглед на рентгеновите снимки той преценил, че е необходима инцизия /разцепване/ на образуванието, което извършил, и в допълнение препоръчал да се продължи приемът на предписаните медикаменти и поискал К. да дойде отново на следващия ден.

В указаното време тя отишла първо при д-р П,. който извършил преглед след инцизията, но не променил предписаното лечение, а по-късно и при д-р С,. който констатирал, че няма промяна в състоянието на образуванието и от него не е изтекла течност, като попитал пациентката дали желае да бъде извършено ново разцепване, но тъй като вторият ответник не взел категорично решение за необходимостта от такава манипулация, тя напуснала кабинета му, без да бъдат предприети последващи действия от негова страна, и посетила на 21,11.2008 г, кабинета на д-р Р.П. /стоматолог-хирург/, за да потърси друго мнение. При това посещение тя му разказала какво лечение е проведено до момента, той извършил преглед, казал й да продължи да приема антибиотик и след 2-3 дни да се яви на контролен преглед, тогава тя отишла при него отново, той я прегледал и препоръчал да се продължи с приема на антибиотик, да се дъвче дъвка и да се приемат храни с висока киселинност, като я уверил, че образуванието ще спадне, но това е много бавен процес.

На 08.12.2006 г. ищцата заминала за САЩ, болките изчезнали, но подутината в устната кухина останала, като в началото на август 2007 г. тя се завърнала в България, посетила друг стоматолог - д-р М.П,. която след извършен преглед я насочила за консултация при стоматолог-хирург - д-р И.С,.. който я изпратил на преглед в К. по лицево-челюстна хирургия към УМ БАЛ „С." - П. , при посещението й там на 22.08,2007 г. при д-р Т-. й взели материал за биопсия и й поставили диагноза „Аденоидно-кистичен аденокарцином на малка слюнчена жлеза - I клиничен стадий", а за лечението на това заболяване била извършена операция няколко дни по-късно в У. „С." - Пловдив.

След операцията К. търпяла изключително силни болки, била й поставена сонда, чрез която се хранела в продължение на 9 дни, проведено й било следоперативно лечение с антибиотици, системи, промивки и превръзки, след изписването й в продължение на около 10 дни през ден посещавала д-р Т-. за контролни прегледи, при свалянето на конците от операцията в устната й кухина се отворила фистула /дупка/, която, заедно с отстранените при операцията зъби, довела до трайно нарушаване на дъвкателната и говорната функции, това от своя страна ограничило значително социалните й дейности и контакти: през октомври 2007 г. започнало ежедневно лъчелечение. прекъснато на 05.11.2007 г. поради силни болки и рани в устната кухина, по тази причина тя не можела да се храни и в период от една седмица поемала само ограничени количества течности, след това назначеното лъчелечение продължило в периода 12.11.2007 г. - 21.11.2007 г., продължили и проблемите с храненето и говора, както и силните болки, получила силни световъртежи и изпаднала в безсъзнание, което наложило консултация с невролог.

През периода 21.11.2007 г. - юни 2008 г. физическото и психическото й развитие останало непроменено - не говорела, не се хранела нормално, избягвала контакти, на 10.06.2008 г. отново постъпила в У. „С." ЕАД - П. , където й била извършена пластична операция, отново й била поставена сонда, чрез която се хранела, на осмия ден от операцията се получило разпадане на поставената пластика, в резултат на което отворът между небцето и носа се увеличил около 4 пъти, довело до ново затруднение в храненето и говорни проблеми, тя изпаднала в депресия и отчаяние, нова операция можела да бъде направена едва след 6 месеца, като междувременно й била поставена протеза, неудобствата от нея наложили многократни посещения на стоматолога, който я поставил, за извършване на корекции, а с решение на ТЕЛК от 01.09.2008 г. й била определена 95 % трайно намалена работоспособност.

Ищцата счита, че тримата ответници са извършили диагностично-лечебни грешки, изразяващи се в поставяне на погрешна диагноза, неизвършване на необходимите изследвания и консултации със специалисти и непровеждане на правилното лечение, като правилното диагностициране и откриването на заболяването й в начална фаза би могло да доведе до успешно лъчево или друг тип лечение, без да се стига до оперативно отстраняване, постоперативно лечение и извършване на пластични операции и поставяне на протези, тези диагностично-лечебни пропуски на лекуващите я лекари са в непосредствена връзка с увреждащия я резултат, изразяващ се в откриване на болестта в напреднал стадий, необходимост от извършване на операция и последващи агресивни терапии и манипулации, които са й причинили изключително негативен обрат в живота й, поради което моли съда да осъди тримата ответници да й заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000,00 лв., състоящи се във физически болки и страдания, причинени от проведените операции, лъчелечение и последващи терапии, неудобства при хранене и говорене, психоемоционален стрес, депресия, отчаяние, усещане за безнадежност и обреченост, липса на % самочувствие, свързана и с прекъсване на социалните й контакти и 1 професионални ангажименти, болки и страдания поради откъсване от семейството, ведно със законната лихва от момента на увреждането /24.08.2007 г./до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответник: О.П. оспорва иска, като счита, че не е налице виновно поведение от негова страна, като той няма принос за настъпилия вредоносен резултат.

Ответник: С.С. оспорва иска и моли той да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Ответник: Р.П. оспорва иска и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

От приетите по делото писмени доказателства /епикризи, искания за хистопатологично изследване, експертно решение/ се установява, че от В. К. е бил взет материал на 23.08.2007 г., въз основа на който й е определена диагноза: "Аденоидно-кистичен карцином на малка слюнчена жлеза Т2Н0М0. I клиничен стадий", на 27.08.2007 г. тя е постъпила в У. „Св. Г. ЕАД - П. , където на следващия ден е извършена оперативна интервенция - резекцио парциалис максиле /под обща интубационна анестезия е резецирана част от максилата - тубера заедно с 26 и 27 зъби и част от небцето, електроексцизия на тумора в здраво/, за периода 01.10.2007 г. -05.11.2007 г. К. е престояла в К. по лъчева терапия в същата болница, където е назначено лъчелечение, спряно поради неповлияващ се от симтпоматичната терапия радиоепителиит като настъпило усложнение, на 12.11.2007 г. тя отново е постъпила в клиниката, проведено е лъчелечение, което е било понесено добре от пациента; на 11.06.2008 г. й е извършена операция по поставяне на пластика в устната кухина в К. по лицево-челюстна хирургия на У. „С." ЕАД - П. , а с експертно решение № 1842/01.09.2008 г. на ТЕЛК - Пазарджик на ищцата е определена 95 % намалена работоспособност без чужда помощ със срок на инвалидността до 01.09.2009г.

За да бъде търсена и наложена отговорността по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на ищеца да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответника, както и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и настъпилото увреждане. Ищцата твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се изразяват във физически болки и страдания, причинени от проведените операции, лъчелечение и последващи терапии с всички техни неблагоприятни последици и психоемоционален стрес, депресия и отчаяние, породени от тях, които са можели да бъдат избегнати при провеждане на необходимите действия по изследването й от ответниците и правилното диагностициране на заболяването й в по-ранен етап. Съдът намира, че по делото е установена първата посочена предпоставка от фактическия състав на правото по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД - претърпяна от К. вреда вследствие на проведеното оперативно и последващо лъчелечение

От показанията на свидетелката Ю.Ч,. разпитана в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви и отразяващи нейни преки впечатления кредитира, се установява, че през ноември 2006 г. ищцата се оплакала, че има някаква подутина горе накрая след зъбите и че тя е много болезнена, посетила за консултация трима стоматолози, после заминала за САЩ, откъдето се върнала през август 2007 г. и тъй като подутината й останала в устната кухина отишла на преглед при д-р Т-. в П. , той й взел материал за биопсия, който тя оставила в лаборатория, очакването два дни било кошмарно, оказало се, че има злокачествен тумор и трябва да се направи операция по възможно най-бързия начин, при тази новина К. била шокирана, имало огромен ужас в очите й, при толкова ходения на лекари тя не очаквала такава диагноза, страхувала се, че животът й свършва, както и как да каже на децата си, дъщеря й била потресена и притеснена от новината; децата и съпругът на ищцата се върнали от САЩ и я подкрепяли, но се наложило да се приберат обратно, след няколко дни й направили скенер, а веднага след това и операцията, след нея К. изглеждала ужасно - с тръба, вкарана в носа, устната й разранена, цялата подпухнала, подута, не можела да говори, жестикулирала с ръце, на следващия ден имала криза с температура, през 5 минути ходела до банята да си мие устата, за да не мирише, изпитвала неудобство, че синът й трябва да я придружава до тоалетната, но сама не можела да се обслужва, след изписването от болницата говорела трудно, непрекъснато имала болки, пиела обезболяващи, хранила се през тръба, не поддържала никакви социални контакти, по-късно започнала лъчетерапия, но от нея получила много рани в устата, не можела да се храни и да приема течности и лъчелечението било спряно, а след две седмици възобновено. К. имала клаустрофобия, самата процедура по лъчетерапията била свързана с поставяне на маска, закрепена за масата, с която тя трябвало да лежи абсолютно неподвижно 4-5 мин, а това тя трудно издържала, в този период съпругът и децата й били заминали за А. и тя не контактувала с никого, защото говорела трудно и й се разбирало трудно, изпитвала съмнения, че нещата няма да се оправят и няма да се излекува, ходела на разходки късно вечер, за да не среща никакви хора. не смеела да каже на майка си за заболяването, защото била възрастна и това можело да й се отрази зле. като и до момента не й е казала истината, след лъчетерапията К. не можела да замине при семейството си в А. , а останала в България, защото трябвало да се направи пластика, за да се затвори отворът от операцията, след втората операция процесът се повторил - тръба, кошмарно излизане от упойка; след седмица се оказало, че пластиката е неуспешна и трябва да се направи протеза, и до момента ищцата се притеснява от здравословния си проблем, че говори трудно и хората не я разбират; преди да разбере диагнозата си К. била слънчев и весел човек, а сега се е променила много и ужасът още не е изчезнал от очите й, често се обаждала на Ч-. около полунощ и провеждали дълги разговори, за да се успокои; започнала работа след операцията в адвокатска кантора по специалността си. защото психическото й състояние било нестабилно и по този начин като че ли заживяла отново, заниманията й били свързани повече с документация, не влизала в съдебна зала, защото се притеснявала от начина, по който говори.

Обстоятелствата за претърпените след операцията болки и страдания се установяват и от показанията на свидетелката Е.Т,. разпитана в първоинстанционното производство и които съдът кредитира, според които К. била много променена - отслабнала, пребледняла, отчаяна, преживяла много тежко заболяването си. лазила го в пълна тайна от околните, дори от майка си, не искала да излиза от къщи, плачела, всичко, което ядяла и пиела, излизало от носа й, децата й и съпругът й били за известно време в България, но после трябвало да заминат, изминал доста дълъг период от време, през който не можела да говори и не искала да контактува с хора по тази причина не можела да упражнява и професията си, нямала намерение да остава в България, но се налагало, защото имала прегледи, по време на лъчетерапията се чувствала като в затвор, като че ли умира, тя била прекъсната, тъй като в устата й излезли афти, което довело до нов срив - не можела да се храни, да говори, изпаднала в отчаяние, запушвала си носа, криела си устата с кърпичка, по-късно лъчелечението продължило, била направена и пластична операция, но се оказала неуспешна: К. била борбена натура, но тогава все казвала, че е обречена, при най-малката болка някъде мислела, че има разсейки и умира, след пластичната операция отново изпаднала в депресия, отказвала да яде и да вижда хора, през януари 2008 г, започнала работа в адвокатска кантора, тъй като не била губила адвокатските си права, за да има кураж да живее, през този период по цели нощи не спяла, обаждала се по телефона, през деня често ходела до П. за проверки, прегледи и коригиране на изработената протеза, преживявала всичко отново и отново и това й състояние продължава и до момента, макар външно да не й личи, тъй като полага грижи за външния си вид.

За установяване на влошеното психично състояние на К. е прието в първоинстанционното производство заключение на съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице Д.К,. което съдът като компетентно възприема. От това заключение се установява, че след узнаване на заболяването си ищцата е изпитала остра стресова реакция, впоследствие преминала в състояние на посттравматично стресово разстройство /ПТСР/, тя чувствала непрекъсната тревога и страх, зависима от състоянието си, страх от | провал пред хора и клиенти поради наличие на негативни прояви и дискомфорт при вербални комуникации, хранене и поддържане на непрекъсната и специфична хигиена на устната кухина, травматичното събитие се преживявало непрекъснато с интензивни спомени, сънища, усещане, че то се повтаря. К. изпитвала интензивен прихологически дистрес при излагане на външни или вътрешни стимули, символизиращи или наподобяващи травматичното събитие, както и постоянни симптоми на повишена възбудимост, затруднения в заспиването и поддържането на съня, затруднена концентрация, като всички те се отразяват на личностово, професионално и социално семейно ниво, а понастоящем ПТСР е приело протрахиран ход с тревожно хиподепресивен синдром, обсесивни /натрапливи/ преживявания и склонност към компулсивни /натравливи/ действия, ищцата провежда неструктурирано лечение чрез образование и информация, приема хомеопатична, билкова терапия и й предстои включване към десинсибил изпраща терапия, провеждана от професионалист.

От допълнителните обяснения на вещото лице при приемане на заключението е видно, че ПТСР е лечимо при определени обстоятелства, основното от които е страдащият да бъде изведен от психо-травмиращата среда, но може да продължи и цял живот; то е психиатрично заболяване, а за лечението му е уместна и намесата на психолог, при ищцата то е в етапа на разгръщане на тревожно-депресивния синдром, без да са настъпили трайни разстройства на психичната дейност на ниво емоции, воля, памет и интелект, както и няма обективни данни за телесни заболявания или симптоми като повишаване на кръвното налягане или кръвната захар. ПРСР не нарушава психичната годност на едно лице да се справя със собствените си задачи, но го ограничава в някои дейности: при К. не е могло да бъде избегнато това постравматично разстройство, тъй като тя е била потопена в поредица от медицински прегледи и манипулации, т.е. не е могла да избегне средата и стимулите, изводими от психотравмата. които са й нанесли щети в чисто психологически план за нейното общуване, а за да се преодолее стресът, е необходимо продължителна психо-терапевтична работа за промяна на себевъзприемането. т.е, да се приеме такава, каквато е в момента, като дори лечението да е било правилно и да е започнало от момента на острия стрес като структурирано такова, вероятността да не се развие ПТСР е минимална.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, прието в първоинстанционното производство, и от обясненията на вещите лица Х. и П. при приемането му, се установява, че на В. К. е била изработена специална снимаема протеза-обтуратор, която тя трябва да носи, независимо дали има желание или не, за да се възстановят функциите на говор, дъвчене и преглъщане, с нея се затваря трайният останал дефект на твърдото небце в устната й кухина, като без нея при хранене ще навлиза храна и течност в синусната кухина и тя ще има носов говор; към момента преодоляването на посочените проблеми е задоволително, но напълно затрудненията не са преодолени.

На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено по категоричен начин, че след диагностициране на заболяването и свързаните с лечението му операции, медицински манипулации и последващо лъчелечение В. К. е претърпяла силни, интензивни и продължителни физически болки и страдания от затрудненията й да осъществява храносмилателните и говорните си функции, както и дълбок психоемоционален стрес поради неочакваността, сериозността и бъдещата прогноза на злокачествения тумор, който й е бил открит, силно ограничените социални контакти, прекъснатите професионални ангажименти и невъзможността да поддържа постоянна връзка със семейството си.

Тук следва да се посочи, че с определение от 28.09.2009 г. съдът е допуснал до разпит при режим на довеждане от жалбоподателката свидетеля М.Т.-. за установяване на здравословното й състояние към момента. Въпреки изтеклия дълъг период от време и проведените няколко съдебни заседание през него. жалбоподателката не е довела този свидетел, поради което това доказателство не е било събрано, а фактът, че определението в тази част не е било отменено, не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна съдът намира, че обстоятелствата, за които е бил допуснат свидетелят, са в достатъчна степен изяснени от събраните доказателства в първоинстанционното производство, поради което това не е необходимо доказателствено средство.

Спорен по делото е въпросът дали поведението на всеки един от тримата ответници е било противоправно. Противоправно е всяко поведение, което нарушава изискванията на императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на такава норма да не се вреди другиму. Съдът намира, че К. е била пациент на всеки един от тримата ответника по смисъла на чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (1) (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. от Закона за здравето /33/ доколкото тя е потърсила и й е била оказана медицинска помощ, независимо от конкретните действия, които всеки от стоматолозите и извършил и независимо от това дали тя е заплатила за тях.

По отношение на извършените действия от Ответник: О.П.: Т. на страните в това правоотношение са сходни. Ищцата твърди, че е посетила д-р П,. без да посочи точна дата за това. който я прегледал, изписал й болкоуспокояващи, препоръчал й да направи рентгенови снимки на лявата горна и долна част на устната кухина, отново посетила кабинета му, той разгледал снимките, предписал й болкоуспокояващо лекарство „А." и антибиотик „Р.", които тя започнала да приема, но болките не престанали, а образуванието не изчезнало, поради което К. посетила за трети път ответника на 20.11.2006 г,, но поради липса на нужната квалификация той я насочил към д-р С. /стоматолог-хирург/. на когото лично се обадил по телефона и му обяснил състоянието на пациента, а на следващия ден тя отново отишла при д-р П,. който извършил още един преглед, но не променил предписаното лечение. В отговора на исковата молба П. признава за две посещения на ищцата в кабинета му - при първото я посъветвал да направи рентгенова снимка, а при второто я разгледал, приел, че няма смущаваща клиника, но тъй като специалността му е „П.", уведомил ищцата, че е по-удачно да проведе консултация със стоматолог-хирург, за което провел телефонен разговор с д-р С,. а на нея предписал единствено болкоуспокояващ „А." и не се ангажирал с диагноза.

Противоречията относно фактическите твърдения на страните са отстранени от събраните в първоинстанционното производство гласни свидетелски показания. От показанията на свидетелката Е.Т. се установява, че на 17.11.2006 г. на тържеството по случай 50-я си рожден ден К. се оплакала, че има болки в устната кухина и казала, че ще отиде за консултация при д-р П,. който лекува цялото й семейство, по-късно ищцата й споделила, че ходила при него и той й назначил лечение с болкоуспокояващи и антибиотик и й казал да отиде на проверка, ако болките не изчезнат след приема на лекарствата, а след това стоматологът я посъветвал да отиде на консултация при негов колега - д-р С.. Р. като свидетел, С. Д., медицинска сестра при д-р П,. признава, че ищцата е идвала в кабината на първия ответник с оплаквания от болка, зачервяване и възпаление в едната страна на устната кухина, д-р П. й направил преглед и й назначил рентгенова снимка, като за това посещение свидетелката не е сигурна дали лично е присъствала, но от следващите има непосредствени впечатления; след няколко дни тя се върнала със снимката и след нов преглед зъболекарят й предписал болкоуспокояващо и антибиотик за 5 дни, след 5 дни К. отново дошла в кабинета, казала, че възпалението и болката не са изчезнали, направен й бил още един преглед и тъй като П. нямал необходимата квалификация я насочил към хирург, като лично се обадил по телефона на д-р С. и му обяснил, че му праща пациентка за преглед; след няколко дни ищцата се върнала и казала, че била на преглед при д-р С. и ще ходи на повторен и искала отново д-р П. да я прегледа, но последният отказал с мотив, че след като е отишла при колегата му, той ще я прегледа, като повече тя не се върнала в кабинета, а няколко дни по-късно по телефона се обадил д-р С. и питал дали К. е идвала, на което П. отговорил, че не е идвала и не се е обаждала, като пациентите се записват в специален календар с дати и часове, а реалните прегледи, резултатите и предписаното лечение не се отразява в специална книга, с изключение на пациентите от З. каса, на които се издава амбулаторен лист, доколкото ищцата била на свободен прием, посещението й не е отразено в някакъв журнал и не е била таксувана. В показанията на свидетелката Ю.Ч. отношенията на К. с първия ответник са посочени схематично - единствено като факт, че тя е ходила при д-р П,. който я изпратил при д-р С.. От служебна бележка изх. № 05/13.05.2009 г. на „Г." ООД - Пазарджик е видно, че на 15.11,2006 г. В. К. е посетила рентгеновия кабинет на дружеството и са й направени две рентгенови графии, по предписание на д-р О.П., съответно: на горе ляво шести, седми и осми зъби и долу ляво на шести, седми и осми зъби, която процедура е отразена в журнала на рентгеновия кабинет на дружеството М. да има някои неточности в показанията на свидетелката Т-. относно началния момент на посещенията на ищцата при д-р П. /Д. към датата на празненството по повод рождения й ден рентгеновите снимки вече са били направени, т.е. първото посещение вече е било факт/, както и в показанията на свидетелката Д. за броя посещения на ищцата /П. като три, а описани като четири, при последния без осъществен преглед/, съдът приема за установено, че ищцата е ходила при д-р П. три пъти, като след изслушване на оплакванията й и извършен преглед, тя била насочена за рентгеноскопия, а впоследствие й било предписано лечение с болкоуспокояващо и антибиотик и при липса на резултати от лечението и след извършена преценка от първия ответник, че не притежава необходимата квалификация да продължи лечението, тя била насочена към стоматолог-хирург.

По отношение на извършените действия от Ответник: С.С.: В исковата молба се твърди, че на 20.11.2006 г. К. посетила д-р С,. който разгледал рентгеновите снимки и предприел инцизия /разцепване/ на образуванието, а в допълнение препоръчал да се продължи приемът на „А." и „Р.", на следващия ден тя отново отишла при него, той констатирал, че няма никаква промяна в състоянието на образуванието, не е изтекла течност от него и тъй като д-р С. не взел категорично решение дали да извърши повторно разцепване, тя напуснала кабинета му. Ответникът признава, че на 20.11.2006 г. е извършил спешна дентална интервенция на ищцата - инцизия на подуването й в устната кухина и поставяне на гумен дрен, както и е посъветвал пациентката да продължи антибиотичното лечение, предписано от д-р П,. за намаляване на болката и оттока, на другия ден тя отново дошла, той поискал да постави нов дрен. но тя отказала, като повече не се върнала в кабинета му. Тези фактически твърдения се потвърждават и от показанията на свидетелите Ю.Ч,. Е.Т. и Р. Н.а. От показанията на последната, медицинска сестра при д-р С,. се установява също, че при второто посещение на ищцата й е било казано, че трябва да дойде отново, за да се провери състоянието й след инцизията. но тя повече не дошла, а по-късно д-р С. се обадил на д-р О.П. да го пита за пациентката, но тя не била ходила и при него, като в кабинета не се води нарочен журнал за посещенията на пациенти и за резултатите от прегледа и лечението, освен за пациенти, за които заплаща З. каса, на които се изготвя амбулаторен лист. Единственото различие в посочените гласни доказателства касае обстоятелството по каква причина не е била направена втората инцизия /според св. Т-. К. не се е съгласила на втора инцизия, според св. Н.а при второто посещение е трябвало да се постави нов гумен дрен, а не да се направи втора инцизия, но пациентката не е пожелала, а св. Ч-. не е разбрала точно защо не е била направена тя/. Доколкото обаче от приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза с вещи лица: В. Х. и Ж. П. и от обясненията им при приемане на заключението се установява, че проведената инцизия не е довела до видима промяна на патологичния процес, вероятно тя е била повърхностна, а ако е имала увреждащо действие, карциномът щеше да има инвазия в костна структура или промяна в големината му, каквито не са намерени, фактът, че не е проведена втора такава и причината за това са ирелевантни по спора. На база на посочените доказателства и признанията на страните съдът приема за установено, че К. е била насочена за консултация към д-р С. от д-р О.П., като тя го е посетила два пъти /на 20.11.2006 г. и на 21.11.2006 г./, при първото посещение й е била извършена инцизия с поставяне на гумен дрен, на второто той е бил махнат и не са били извършвани други манипулации, а на пациентката е било препоръчано да дойде отново за проследяване на състоянието й, но тя повече не е отишла.

По отношение на извършените действия от Ответник: Р.П.: Ищцата твърди, че на 21.11.2006 г. отишла в кабинета на д-р Р.П., за да потърси мнение на още един хирург, разказала му за проведеното до момента лечение, той извършил преглед и й казал да продължи да взема антибиотик и след 2-3 дни да се яви на контролен преглед, следвайки предписанията, тя го посетила отново, той извършил повторен преглед и препоръчал продължаване приема на антибиотик, както и дъвченето на дъвка и приемането на храни с висока киселинност, като я уверил, че образуванието ще спадне, но това е много бавен процес, а след като разбрал, че й предстои пътуване до САЩ, й препоръчал да продължи да изпълнява съветите му и там. В отговора си ответникът Р.П. признава за две посещения на К. в кабинета му, при първото - на 06.12.2006 г. - тя разказала за състоянието си, бил извършен преглед, при който била установена подутина с размери 1/1 см., която при палпация имала еластична консистентност, лигавицата била с непроменен цвят и с нормална за анатомичното място подвижност, с инцизионна рана върху подутината, на показаната на стоматолога сигментна снимка липсвали промени в костната структура, като той поставил работна диагноза периостална реакция или остатъчна мастно-дегенеративна пролиферация след венечен абсцес, но не бил категоричен в преценката си и казал на пациентката да наблюдава заздравителния процес и да се яви на контролен преглед след 14-20 дни, на което тя му отговорила, че е невъзможно, тъй като след 2 дни заминава за САЩ и той й препоръчал в такъв случай да потърси услугите на американските му колеги. На следващия ден тя се отбила в кабинета, оставила му бонбони с благодарности, понеже не бил я таксувал предишния ден, и следващата му среща с нея била през септември 2007 г. За изясняване на съществените противоречия между фактическите твърдения на страните в първоинстанционното производство са събрани гласни свидетелски показания. Според свидетелката Ю.Ч. на 21.11.2006 г. /вторник/ К. отишла за втори път при д-р С,. но искала да получи и друго мнение, затова по идея на свидетелката тя се обадила на д-р Р.П., записала си час същия ден и около 13 ч. посетила кабинета му, изчакала предходен пациент, след това д-р П. я прегледал, ищцата му разказала при кои стоматолози е ходила преди това и какво са правили те, а той й казал да продължи да пие антибиотика и че подутината ще спадне, но това е дълъг процес, като свидетелката я е придружила в кабинетите на двамата зъболекари. На следващото посещение при третия ответник свидетелката не е присъствала, но знае от ищцата, че тя е ходила още един или два пъти и той й препоръчал да яде кисели храни и да дъвче дъвка. От показанията на свидетелката Е.Т. се установява, че след посещението при д-р С. К. е била много учудена, като решила да отиде при друг лекар на консултация и по тази причина посетила д-р Р.П., той извършил преглед, казал й да продължи с антибиотика и болкоуспокояващите и че процесът по спадане на подутината ще продължи дълго време, като я посъветвал да дъвче дъвка и да яде кисели храни, след което тя заминала за САЩ С. свидетелката Й.К,. медицинска сестра при д-р Р.П., единствената й среща с ищцата е била на 07.12.2006 г., когато тя дошла в кабинета на стоматолога, донесла бонбони „М." и благодарила за предходна консултация, а д-р П. й пожелал безавариен път и да се пази и наблюдава, като в кабинета се водят три журнала, но в тях се записват пациенти, на които е проведено някакво лечение, но не и дадена консултация. Съдът възприема показанията на свидетелите Ч-. и Т-., доколкото те са непротиворечиви, подробни, пълни и убедителни, първата от тях е пряк очевидец на събитията, а втората ги е възприела опосредено чрез ищцата, но още към момента на извършването им, поради което съдът приема, че и двете са възприели правилно правнорелевантните факти, запаметили са си и ги възпроизвеждат точно пред съда От друга страна свидетелката К-. няма преки наблюдения от отношенията между К. и .П. по повод първичния преглед и проведената консултация, като при наличие на обстойните и детайлни показания на пряк участник в събитията и липса на доказателства, опровергаващи или поне създаващи съмнения в показанията му, те следва да бъдат предпочетени. Предвид изложените мотиви съдът приема за установено, че К. е посетила д-р Р.П. два пъти, първия на 21.11.2006 г., при който след извършен преглед, й било препоръчано да продължи приема на антибиотик, и втори на 07.11.2006 г., когато получила уверение, че трябва да мине продължителен период от време, за да спадне образуванието. Съдът намира, че е ирелевантен фактът дали д-р П. е препоръчал на ищцата да дъвче дъвка и да консумира кисели храни, тъй като няма данни изпълнението или неизпълнението на това указание да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което няма да бъдат обсъждани различията в свидетелските показания в тази насока. Съдът счита, че не следва да бъдат обсъждани показанията на свидетеля И.С,.. тъй като той няма преки наблюдения от отношенията между страните, развили се в края на ноември и в началото на декември 2006 г., а това, че към август 2007 г. К. е била насочена към специалист по лицево-челюстна хирургия при У. „С." ЕАД - П. , след което е бил взет материал за биопсия и установено злокачествено заболяване са безспорно установени факти, по които страните не спорят.

По отношение на противоправността на гореописаните действия и бездействия на ответниците: В първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица: В. Х. /със специалност „Л."/ и Ж. П. /със специалност „П."/, като вещите лица са работили по всички медицински документи, свързани с диагностицирането и лечението на ищцата и са й извършили личен преглед. От това заключение се установява, че заболяването на В. К. "Аденоидно-кистичен карцином на малка слюнчена жлеза" датира от момента на неговото хистологично доказване - 22.08.2007 г., това е рядък злокачествен тумор на слюнчените жлези, характеризира се с бавен растеж, но с висока злокачественост и склонност към рецидивиране. тя е диагностицирана с T2N0M0 /т.е. големина на тумора между 2 см. и 4 см., без ангажирани лимфни възли и без метастази/. като правилните действия за диагностициране на заболяването са: - подробен разпит за възникване, времетраене на оплакванията за връзката им с определен зъб или зъби. за вида на болката, наличие на затруднени функции, на придружаващи заболявания и/или прием на медикаменти, които биха провокирали оплакванията, както и на състояния, водещи до общ дискомфорт; - внимателен и подробен преглед в устната кухина /зона на оплакване, вид на лигавицата, наличие на налепи, миризма, болка, наличие на течност, хлътване при натиск, патологии при изследване на евентуално причинен зъб/ и на лимфните структури около челюстите: - назначаване на рентгенография и кръвни изследвания: - провеждане и/или назначаване на лечебни мероприятия за преодоляване на оплакването - медикаменти, хирургическа интервенция /инцизия с дренаж/, а при съмнение - вземане на материал за биопсично * изследване; - ежедневен контрол на състоянието на пациента с оглед промяна на терапията и/или стратегия за лечение; - при липса на обратно развитие на оплакванията и състоянието - за възпалителни процеси 3-5 дена, а за друга патология 10-14 дена -задължително вземане на биопсичен материал или насочване към специалист.

От заключението се установява също, че от обикновен стоматологичен преглед е било невъзможно да се определи правилно заболяването, единственият начин за поставяне на диагнозата е извършване на биопсично изследване, т.е. изрязване на подутината и изследването й от пагологоанатом, тъй като в много случай макроскопските белези на възпалителния процес и туморите много си приличат и не могат да бъдат разграничени и диагностицирани правилно без такова изследване, а развитието на две заболявания /карциномно и възпалително/ в една и съща област и по различно време е възможно, възможно е и едновременно наличие на възпалителен процес в самия тумор, с оглед бавния растеж на тумора е напълно възможно първоначалните размери да останат същите в периода ноември 2006 г. - август 2007 г. При приемане на заключението вещите лица са допълнили, че при възпалителен процес и след прием на антибиотик между 3 дни и 5 дни. ако процесът не приеме обратно развитие, независимо от приема на антибиотик, е необходими минимум 10 дни клинично наблюдение, а след 12-14 ден задължително се пристъпва към биопсия. като е желателно наблюдението да се извърши от лекаря, провел първичното лечение; между клиниката на възпалителния процес и на туморните процеси има твърде много сходства в началния етап, свързани с наличие на зачервяване, функциолеза /затруднена функция/, а рядко - болка, никъде в документацията на тримата стоматолози няма данни да е поставяна диагноза и дадена клинична картина; подуването в устната кухина може да бъде причинено от много фактори, но образувание с посочените размери не може да доведе до лицева асиметрия, а провеждането на клинични изследвания е можело да даде някакви обективни данни /като повишени левкоцити/ за наличие на възпалителен процес, но единственият начин за сигурното доказване на туморното образувание е биопсията.

Във въззивното производство е прието заключение на нова комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица: С. И-. /специалист по орална и лицево-челюстна хирургия/, А. Н. /специалист УНГ/ и Т. А-. /специалист по вътрешни болести и онтология/, в което експертите потвърждават, че аденокистичният карцином е най-често срещаният злокачествен тумор на малките слюнчени жлези, но в същото време е рядко заболяване, в началния стадий на своето развитие той проявява изключително сходство с клиниката на доброкачествените тумори, а в по-късни стадии проявява способност за широко локално разпространение, упорито рецидивиране и метастазиране в регионалните лимфни възли и вътрешните органи и костите, като при всеки пациент в зависимост от начина му на живот и влияние на средата процесът се развива по различен начин; при всяка подутина от одонтогенен /зъбен/ или неодонтогенен произход със симптоми на възпалителен процес се провежда хирургично лечение /инцизия/ и се назначава противовъзпалителна терапия /антибиотици и аналгетици/, а ако след 10-14 дни, през което време се извършат необходимите параклинични изследвания /рентгенографии, периферна кръвна картина и др./, няма ефект, задължително трябва да се вземе материал за патохистологично изследване, чрез което единствено е възможно да се постави точна окончателна диагноза Р. в становището на вещите лица е възникнало по повод правилността на действията на тримата стоматолози, като според д-р И.И. д-р А-. не се установяват пропуски по отношение на диагностицирането, наблюдението и лечението на пациентката в ранния етап поради честата смяна на стоматолозите, което не им е дало възможност да извършат наблюдението и да отчетат резултатите от приложеното лечение за изграждане на предварителна работна диагноза, както и поради отсъствието на ищцата за продължителен период от време от страната. Според д-р Н. основният пропуск и на тримата стоматолози е липсата на т.нар. работна диагноза, което е определящо за назначаване на изследвания и допълнителни консултации, не е съставена и медицинска документация, не са назначени кръвни изследвания, което е довело до неправилно информиране на пациента и липса на взаимодействие с него. необходимо за постигане на крайния резултат от лечението, а правилните действия са били насочване за консултация със специалист и извършване на хистологично изследване. При приемане на заключението в съдебно заседание на 04.06.2010 г. д-р Н. е обяснил, че според него още при първия преглед ответниците е трябвало да назначат кръвни изследвания, като в пълната кръвна картина, е щяло да има индиция за злокачественото заболяване или да се потвърди или отхвърли възпалителният процес, като ако ответниците бяха вписали в журналите си диагноза „възпалителен процес", той щял да приеме, че те са си изпълнили задължението. И тримата експерти в съдебното заседание са категорични, че правилните действия са включвали снемане на анамнеза от пациента, преглед, опипване на консистенцията на подутината, а при диагноза: „В." - извършване на инцизия. която има диагностично и лечебно значение, насочване към рентгеноскопия и лечение с антибиотици и аналгетици, като след проследяване състоянието на ищцата работната диагноза е можела да бъде променена, а след 10-я ден тя е следвало да бъде насочена за биопсия.

Съдът приема, че в началния етап на лечението е било възможно, но не и необходимо извършването на параклинични изследвания, тъй като пълната кръвна картина не винаги е показател, която ще даде индиции за възпалителен процес /вж. обясненията на д-р А-. в съдебното заседание/, възможностите относно заболяването на ищцата не са били само в избор между възпалителен процес и туморно образувание, за се получат резултати чрез изключване на едното /вж. заключението на комплексната експертиза в първоинстанционното производство/, а единственото изследване за поставяне на сигурна диагноза е било патохистологичното. което обикновено се прави около 10-14 ден. От друга страна съдът приема, че неводенето на медицинска документация за извършените прегледи на К. от тримата ответници не е противоправно. тъй като в Закона за здравето не е предвидено изрично задължение на стоматолозите да водят специална медицинска документация /с изключение на здравно осигурените пациенти, които ползват услуги по договор с НЗОК. какъвто не е настоящият случай/ или да издават нарочни документи за това, като такова не е и невписването в тази документация на работна диагноза, щом от действията на зъболекарите, назначените изследвания и проведените манипулации и лечение е видно, че такава първоначална диагноза и била определена - възпалителен процес, независимо дали е била правилна или не Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 24. ал. 1 от К. на професионалната етика доколкото той урежда отношенията лекар /в тесния смисъл на това понятие -кодексът е приет от XXXIII И. събор на БЛС, а не от конгреса на БЗС/ - пациент по повод свободния избор на последния за осигуряване цялостния процес на лечението му.

На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че Ответниците: О.П. и С.С. са извършили всички необходими действия по диагностициране, проследяване състоянието и лечение на ищцата в началния етап на заболяването й, като периодът, в който обективно те са можели да предприемат действия, е бил: 15.11.2006 г. /датата, на която е направена рентгеновата снимка, при липса на конкретни данни първото посещение при д-р П. да е било в по-ранен момент/ - 20 11.2006 г /за първия ответник/ и съответно 20.11.2006 г. - 21.11.2006 г. /за втория ответник/, който като продължителност е недостатъчен, за да се отчете развитието на заболяването и дали постигнатите резултати съответстват на очакваните според назначеното лечение. От друга страна П. като общ стоматолог е можел да окаже спешна помощ за преодоляване болката на пациента и предприемане на необходимото лечение, като впоследствие, констатирайки необходимостта от специални знания, каквито той не притежава, добросъвестно и своевременно е информирал ищцата за това и я е насочил към специалист /стоматолог-хирург, какъвто е д-р С./, с когото е осъществил пряка телефонна връзка и го е уведомил за състоянието на К. и проведеното до момента лечение. При извършените от д-р С. два прегледа той също е предприел правилни действия по извършване на преглед и продължаване лечението на пациента, в т.ч. чрез хирургическа намеса /инцизия/, която е била необходима като диагностичен и лечебен способ при диагноза възпалителен процес и безспорно не се е отразила негативно на развитието на туморното образувание, като той обективно не е могъл да проследи резултатите от лечението и развитието на заболяването поради това, че К. не се е явила на контролен преглед в кабината му, въпреки че е била информирана за необходимостта от това. Съдът счита, че към 21.11.2006 г. /датата на втория преглед при д-р С./ са били изминали 6 дни от началото на лечебния процес, поради което антибиотичното лечение не е било завършено и все още не се е налагало ищцата да бъде изпращана за вземане на материал за биопсично изследване, като това не може да се приеме за противоправно бездействие от страна на първите двама ответници.

Що се отнася до поведението на третия ответник, съдът приема, че той е имал обективна възможност да проследи състоянието на К. за периода 21.11.2006 г. - 07.12.2006 г., като е следвало да има предвид и проведеното лечение за предходния период от първите двама стоматолози и да извърши съпоставка между очакваните резултати от него и наличните при пациента. Съдът счита, че при изпълнение на професионалните си задължения д-р Р.П. е извършил част от посочените от двете експертизи като правилни действия по диагностициране и лечение на ищцата /С. на анамнеза и извършване на преглед/. В същото време обаче при завършен курс на антибиотично лечение и липса на обратно развитие в подутината той не я е насочил към специалист - лицево-челюстен хирург или за вземане на материал за патохистологично изследване, въпреки че са били минали повече от 20 дни от появата па подутината, като вместо това е уверил К. , че лечението се развива нормално, но е нужен дълъг период, за да спадне тя, което е създало у нея привидно спокойствие и сигурност, че при спазване на необходимите препоръки нещата ще се оправят. Тези негови действия и бездействия /ненасочване към специалист и за вземане на материал за специфично изследване и даване на грешна информация на пациента/ следва да се квалифицират като противоправни. като те са зависили от волята на извършителя и са можели да повлияят върху хода на заболяването. Предвид изложените мотиви съдът намира, че спрямо първите двама ответници не е налице един от елементите от фактическия състав на деликтната отговорност /противоправност на поведението им/, като само на това основание предявените против тях искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени, но спрямо третия ответник тази предпоставка е установена.

Спорен въпрос по делото е и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и настъпилото увреждане на ищцата. Тук следва да се посочи, че настоящият състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно установеността на този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което препраща към тях по реда на чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК. За пълнота на изложението следва да се добави следното: От заключението на приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещите лица при приемане на заключението им се установява, че в литературата и практиката няма спор, че аденоидно-кистичният синдром се лекува комплексно, независимо от фазата му на откриване, като водещо е хирургичното лечение с изрязване в здраво минимум 1,5 см. и последващо и/или предхождащо лъчево и/или химиотерапевтично лечение, а то се определя конкретно за всеки пациент; при този тумор няма описани в световната и българската литература бенигнени /доброкачествени/ варианти, които с течение на времето или по други причини да малигнизират, т.е. да станат злокачествени, той възниква поначало като злокачествен тумор, като е възможно инфилтрация на туморна маса в подлежащата кост, което се установява при микроскопско изследване /при ищцата няма такава, видно от проведените изследвания/. По тази причина, дори да се открие в начална фаза /при К. той е бил в първи клиничен стадий/, спрямо карцинома не може да се приложи друга терапия освен хирургичната, а съпътстващите химио, лъчелечение и друга комплексна терапия само подпомагат първоначалното хирургично отстраняване на тумора, като решението за прилагането им след изписване на пациента от болничното заведение след операцията се взема от т.нар. онкокомитет, в който при заболявания на глава и шия влизат общ хирург, лицево-челюстен хирург, патоанатом, лъчетерапевт и лекар-специалист по химиотерапия, с която препоръка пациентът трябва да се съгласи, понякога лъчелечението може да предхожда операцията, когато туморът е в по-напреднала фаза с оглед намаляване обема на оперативната интервенция и последиците от нея, но при конкретния тумор на ищцата и стадия, в който се е намирал, във всички случаи е била необходима оперативна намеса без предварително лъчелечение. Същите изводи се потвърждават и от заключението на тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, прието в настоящето производство /с изключение на особеното мнение на вещото лице Н./, според което при аденокистичния карцином няма описани доброкачествени варианти, които с течение на времето или предприета хирургична интервенция да се изродят в злокачествени, като в световната литература няма спор по отношение лечението на този злокачествен тумор, което винаги е комплексно /хирургично, лъчево, химиотерапевтично и имунологично/, определя се от стадия на развитие на процеса, големината на тумора и наличие на локални метастази, а в първи клиничен стадий /в който той е открит при ищцата/ лечението е комбинирано хирургично /с частична резекция на максилата/ и лъчетерапия, като водещо значение има хирургичната намеса, която трябва да бъде радикална - с отстраняване на тумора на разстояние 1,5 см. в здрави тъкани, без която не може да се говори за лечение на този вид злокачествен тумор. Вещите лица д-р И.И. д-р А-. в съдебното заседание при приемане на заключението им допълват, че in sito е прединвазивна форма на злокачествено образувание, което засяга само епитела на определена тъкан /кожа или лигавицата на устната кухина/, като при други тумори е възможно първоначалното им възникване като доброкачествени, но не и при аденоидно-кистичен карцином на малка слюнчена жлеза, при който няма доброкачествени варианти, поради което водещо лечение е хурургичното, а лъчелечението не може да бъде радикално, а само допълващо. В особеното си мнение, както и в съдебното заседание д-р Н. поддържа становище, че теоретично при карцином in sito е било възможно да се мисли само за лъчелечение при ранно откриване на заболяването, като се позовава на „Ръководство за лечение на онкологични заболявания", изд. 2009 г,, под редакцията на проф. Ч-,. но той, въпреки че е имал доста пациенти с такъв карцином и е участвал при първичното му диагностициране, никога не е имал случай при ранно диагностициране на пациент с такова заболяване да е назначил само лъчелечение и то да е било успешно. Съдът не възприема становището на вещото лице Н., тъй като от една страна то противоречи на мнението на четирима утвърдени лекари с различни специалности /„Л.", „П." „О.„Вътрешни болести и онтология"/, които са категорични в изводите си на база на утвърденото в световната и българската практика и специализирана литература. От друга страна самият д-р Н. говори за възможността за самостоятелно лъчелечение твърде теоретично и общо, като се позовава на учебен труд за лечение на различни видове онкологични заболявания, без обаче дори да го цитира при конкретното заболяване на ищцата, а в същото време признава, че никога самият той като специалист не е прилагал в практиката си такова самостоятелно лечение, което да е дало желаните резултати. Противен извод не може да бъде направен на база на обясненията на вещите лица от състава на първата комплексна съдебно-медицинска експертиза при приемане на заключението им, свързани с ранното откриване на раковите заболявания чрез планови скринингови изследвания, извършване на кръвни изследвания, туморни маркери и наблюдение от специалист, които водят до по-малък обем последващи хирургични интервенции. Това безспорно е тенденция в съвременната медицина - профилактика, ранно откриване и лечение на онкологичните заболявания в различни части на тялото с по-консервативни и щадящи здравето на пациента средства, но в случая вещите лица говорят за тази принципна възможност, а не за реалното й приложение при аденоидно-кистичния карцином на малката слюнчена жлеза.

Настоящият състав приема за неоснователни и недоказани възраженията, наведени в писменото становище на процесуалния представител на ищцата адвокат С,. водещи до извод за некомпетентност на вещите лица И.И. А-., респ, до неприемане на заключението им. Фактът, че д-р А-. не е извършила личен преглед на К. не може да компрометира изводите на експерта, тъй като от една страна в определението на съда, както и в искането на жалбоподателката при поставяне на задачата към експертизата, това изрично не е посочено, а от друга страна такъв преглед не е бил необходим, тъй като въпросите към експертите са свързани не с настоящето здравословно състояние на ищцата, а с началния етап на заболяването й, неговото откриване и лечение през периода 2006 -2007 г., като дори да се приеме обратното, прегледът е бил извършен от вещото лице И-., Като факт, оспорващ компетентността на посочените две вещи лица, не може да се приеме това, че д-р А-. не е лекувала пациенти с начална фаза на заболяването на ищцата /Д. това е рядко заболяване, а и самото вещо лице работи в М. , където се лекуват пациенти след проведено хирургично лечение, т.е. с по-напреднала форма на карцинома/, а това, че д-р И-. показал относително слаби знания в областта на онкологичните заболявания и давал уклончиви и некокретни отговори не може да бъде установено от съдебния протокол. Съдът счита, че не следва да отговори на възраженията на страните за това, че мнението на вещите лица И.И. А-. възпроизвежда изводите на д-р И-. от представено по-рано и неприето заключение по делото, респ., че мнението на вещото лице Н. възпроизвежда такова неприето заключение на д-р Я.И,.В. от експертите притежава специални знания, поради които участва в гражданския процес, за да подпомага съда, всеки от тях има право при мотивиране на изводите си да ползва всякакви източници от литературата и практиката, но в същото време всеки от тях носи наказателна отговорност за даденото заключение, поради което не може да се приеме абстрактен извод за некомпетентност на някой от тях. Тук следва да се добави, че съдът възприема заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза в настоящата инстанция /без особеното мнение на д-р Н./ и по причина на това, че то е в абсолютно единодушие с приетото такова на комплексната медицинска експертиза от първоинстанционното производство, по отношение на което ищцата не е направила никакви конкретни възражения. Не следва да бъдат обсъждани приложените към писменото становище на адвокат С. извлечения от „Тумори на лицево-челюстна и шийна области" от проф. Р.гринов, изд, 2009 г., тъй като от една страна те представляват писмени доказателства, неприети по съответния процесуален ред, а от друга - съдържат специализирани термини и информация, знания за коментирането на които съдът не притежава, като ако ищцата е искала да бъдат взети предвид като установени факти по делото, е следвало да ги постави като въпроси на вещите лица.

На основата на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че независимо от фазата на откриване на заболяването на К. което възниква като злокачествено, хирургическата намеса е била единствен вариант на радикално лечение с доказан ефект, който се използва в медицинската практика към момента, т.е. дори ищцата да беше насочена за патохистологично изследване, с което към декември 2006 г. да беше диагностициран карциномът. в този момент заболяването й е би било в първи, начален стадий T2N0M0 и оперативната намеса нямаше да може да бъде избегната, при това с отстраняване на тумора на разстояние 1,5 см, в здрави тъкани, в какъвто обем е извършена операцията на 28.08.2007 г., а след него щеше да бъде назначено лъчелечение като съпътстващо такова. Следователно от проведеното хирургическо и лъчелечение и последващите манипулации на ищцата са нанесени претендираните от нея неимуществени вреди, установени по делото, но между действията и бездействията на тримата ответници и причинените вреди няма пряка причинно-следствена връзка, поради което не може да бъде ангажирана тяхната отговорност. Предвид гореизложената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема, че не са установени всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. поради което исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК на ответниците по жалбата се дължат разноски за въззивното производство, като такива следва да бъдат присъдени на С.С. в размер на 2 000,00 лв. и на Р.П. в размер на 2 000,00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на процесуалните им представители - съответно адвокат К.И. адвокат Е-.. Р. на О.П. не се присъждат предвид липсата на данни за извършени такива, тъй като в договора за правна защита и съдействие, сключен между него и адвокат Х-,. има данни само за уговорено възнаграждение, но не и за платено такова. Ето защо съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1312/10.07.2009 г., постановено по гр.д. № 122/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XV състав.

ОСЪЖДА В. Н. К. от гр. П., ул. „Д." № 18, ет.*, ап.*, ЕГН да заплати на С. С. С. от гр. П., ул. „Т." № 7, ет.*, ст. № 102 сумата 2 000,00 лв. /две хиляди лева/ разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА В. Н. К. от гр. П., ул. „Д." № 18, ет.*, ап.*, ЕГН да заплати на Р. И. П. от гр. П., ул. „С." № 4, ет.*, каб. № 6 сумата 2 000,00 лв. /две хиляди лева/ разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение №"1312 по гр.д. 122/09 ОС - Пловдив