Решение № 1312/10.07.2009 ГД № 122/2009 ОС Пловдив

Решение № 1312/10.07.2009 ГД № 122/2009 ОС Пловдив Гражданско дело № 122/2009 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

Решение № 1312 от 10.07.2009г., Окръжен съд - Пловдив, ГК, ХV гр.с., гр.д. № 122/2009г.

Субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 45 във връзка с чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД и 86 от ЗЗД, предявени от ищцата В.Н.К. против О.А.П. , С.С.С. и Р.И.П.

Ищцата моли ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да й заплатят сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от проведени операции, лъчелечение и последващи терапии, неудобства при хранене и говор, психоемоционален стрес, депресия, отчаяние, усещане за безнадеждност и обреченост, липса на самочувствие, психоемоционален стрес от прекъсване на социалните контакти и професионалните ангажименти, болки и страдания, свързани с откъсване от семейството, които вреди са й причинени в резултат на неправомерното поведение на ответниците - допускане на диагностично – лечебни грешки, изразяващи се в поставяне на грешна диагноза, неизвършване на необходимите изследвания и консултации със специалисти и провеждане на неправилно лечение, което е довело до откриване на действителното заболяване на ищцата - аденокарценома на малка слюнчена жлеза - в напреднал стадий, необходимост от извършване на оперативна интервенция и последващи агресивна терапия и манипулации, и които вреди представляват общ вредоносен резултат от описаните лекарски грешки, извършени последователно от тримата ответници, ведно със законна лихва, считана от 24.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски в размер на 6 590 лв. по представен списък. Подробни съображения са изложени и в писмена защита от процесуалния й представител.

Ответникът О.А.П. оспорва основателността на предявения срещу него иск и моли същият да бъде отхвърлен. Счита, че не е налице виновно поведение и противоправно поведение от негова страна и същият няма принос към настъпилия вредоносен резултат. Не е направил претенция за присъждане на разноски.

Ответникът С.С.С. оспорва основателността на предявения срещу него иск по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира заплащане на разноски в размер на 2630 лв. по представен по делото списък.

Ответникът Р.И.П. оспорва изцяло основателността на предявения срещу него иск и моли същият да бъде отхвърлен по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Претендира присъждане на разноски в размер на 2 132 лв. по представен по делото списък.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Безспорно се установява по делото, че ищцата В.К. е заболяла от злокачествен туморен процес в устната кухина, който е хистологично доказан след осъществено посещение при д-р М. Т. на 22.08.07 г. и получен хистологичен резултат от 24.08.07 г. Касае е за аденоидно-кистичен карценом - рядък злокачествен тумор на слюнчените жлези, във връзка с лечението на който ищцата е постъпила в клиника по лъчево-челюстна хирургия гр. Пловдив на 27.08.07 г., проведено е оперативно лечение, като ищцата е изписана на 01.09.2007 г. Последвало е амбулаторно наблюдение до 5.9.07 г. и лъчево лечение от месец октомври с прекъсване от 5.11.07 до 12.11.2007 г. поради усложнения от същото лъчеление и приключването му до необходимата радиологична доза от общо 65 грея до 21.11.07 г. Последвал е период от домашно амбулаторен стационар, осигурен с болнични листове, като на 10.VІ.08 г. ищцата повторно е постъпила в клиника по ЛЧХ за пластично затваряне на постоперативния дефект. Извършена е оперативна интервенция на 11.VІ.08 г. Пластиката е отхвърлена. Проведена е медикаментозна протекция и протезиране на 29.VІІ.08 г. за възстановяване на дефекта чрез снимаема протеза – обтуратор. Горното се установява от приложената медицинска документация по делото, подробно обсъдена и в приетото по делото заключение на вещите лица, като напълно кореспондира с твърденията в исковата молба във връзка с откриването през м. август 2007 г. на злокачественото заболяване и проведените впоследствие лечебни процедури, като не се оспорва и от останалите страни по делото.

В исковата молба се твърди, че във връзка с осъществената оперативна намеса и последвалите процедури ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди: изключително силни болки след операцията, проведена на 28.08.07 г.; силно ограничаване на социалните контакти вследствие на обстоятелството, че след свалянето на конците от операцията в устата на ищцата се е появила фистула /дупка/, която заедно с отстранените при операцията зъби е довела до трайно затруднение на дъвкателната и говорната функция; по време на провежданото лъчелечение през периода октомври - ноември 2007 г. - силни болки и рани в устната кухина, невъзможност да се храни през този период с поемане само на ограничени количества вода за период от около една седмица, проблеми с храненето и говора, силни световъртежи и изпадане в безсъзнание, което е наложило консултация с невролог; силно ограничаване на говора и храненето и в периода от 21.11.07 /края на лъчелечението/ до юни 2008 г., в който състоянието на ищцата останало непроменено – не говорила и не се хранела нормално, избягвала контакти; влошаване на говорната и дъвкателната функция след като поставената пластика на 11.06.08 г. е отхвърлена и влошаване на психическото състояние на ищцата, която изпаднала в депресия и отчаяние. В обобщение се твърди, че в резултат на проведените операции ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силни физически болки и страдания, неудобства при хранене и говорене, психоемоционален стрес, депресия, отчаяние, усещане за безнадеждност и обреченост, липса на самочувствие, психоемоционален стрес от прекъсване на социалните контакти и професионалните ангажименти, болки и страдания, свързани с наложилото се откъсване от семейството.

Твърденията в исковата молба за вида и интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на проведеното оперативно лечение и последващите процедури напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства, в частност от показанията на свидетелите Ю.Ч. и Е.Т., както и от приетото заключение на назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза. Показанията на свид. Ч. и Т. следва напълно да бъдат кредитирани в тази им част, тъй като по делото няма доказателства, които да ги опровергават или да всяват съмнение в тях. Обстоятелството, че ищцата действително е претърпяла неиумеществени вреди, каквито са посочени в исковата молба, не се оспорва и от ответниците по делото.

От свидетелските показания безспорно се установява, че ищцата е изпитвала силни физически болки след извършената операция, както и при последвалото лъчеление, невъзможност да говори и да се храни нормално през определени периоди от време, сериозно и трайно са затруднени говорната и дъвкателната функция, като същевременно е претърпян и силен психоемоционален стрес, свързан с усещанията й за отчаяност и безнадеждност и с прекъснатите или силно ограничени контакти с други хора, с прекъсването на професионалните ангажименти.

От заключението на вещото лице – психиатър се установява, че острата стресова реакция от диагнозата и проведеното оперативно лечение е преминала в състояние на посттравматичен стрес, като ищцата изпитва непрекъсната тревога и страх, чувства се зависима от състоянието си, изпитва страх от провал пред хора и клиенти поради наличие на негативни прояви на дискомфорт при вербални комуникации, хранене и необходимо поддържане на непрекъсната специфична хигиена на устната кухина. Вещото лице е мотивирало изводи, че в случая са налице загуби на ищцата от преживяното на личностново ниво /променен е обичайният начин на живот, самооценката, възможността за справяне е снижена, налице е персистираща тревожно хиподепресивна симптоматика с психосоматика/, на професионално ниво, както и на социално семейно ниво, тъй като са нарушени възможностите за професионална реализация и за непрекъсната физическа близост със семейството.

От така събраните доказателства съдът намира, че твърдените в исковата молба неимуществени вреди в резултат на оперативната намеса и на извършените след нея процедури са действително претърпени от ищцата. Това е едно от условията, които следва да бъдат налице за уважаване на иска по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД и присъждане на обезщетение за тези вреди. За да се ангажира отговорността на ответниците обаче това не е достатъчно. Необходимо е така претърпените вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение и противоправно поведение на ответниците.

Твърденията в исковата молба са, че образование с размери около 3/3 см се е появило в устната кухина на ищцата около 10.ХІ.2006 г., като е било съпроводено с болки и възпаление. Твърди се, че първоначално ищцата посетила д-р О.П., който извършил преглед, предписал й болкоуспокояващи, изпратил я на рентгенови снимки, каквито били направени на 15.11.06 г. След преглед на снимките д-р О.П. й назначил болкоуспокояващи медикаменти, като болките не престанали, а образованието не изчезнало. На 20.11.06 г. ищцата посетила отново д-р О.П., който я насочил към стоматолог–хирург - д-р С.С., в кабинета на който се обадил лично. На същия ден ищцата посетила д-р С., който преценил, че трябва да се предприеме инцизия /разцепване/, каквато осъществил, препоръчал й да продължи да приема предписаните медикаменти „Аулин” и „Рудожил” и препоръчал на ищцата да го посети на следващия ден. Ищцата посетила отново д-р С. на следващия ден /21.11.06 г./, като преди това отново посетила д-р О.П., който извършил преглед на инцизията, но не променил назначеното лечение. При посещението си на тази дата при д-р С. той констатирал, че няма промяна в образованието, от него не е изтекла течност и я попитал дали желае отново да бъде извършено разцепване. Ищцата му отговорила, че той е специалистът, който трябва да вземе решение за нужното лечение, но тъй като д-р С. не взел категорично решение, ищцата напуснала кабинета, без да бъдат предприети последващи действия от негова страна. Тогава ищцата потърсила мнение на друг специалист – д-р Р.П., когото посетила за първи път на 21.11.06 г. Същият извършил преглед, казал й да продължи да приема антибиотик, а след два-три дни отново да се яви на контролен преглед при него. Такъв бил извършен, като д-р Р.П. й препоръчал да продължи да приема антибиотик, да дъвче дъвка и да приема храни с висока киселинност, като я уверил, че образованието ще спадне, но това бил много бавен процес. Ищцата го уведомила, че й предстои пътуване в САЩ, във връзка с което д-р Р.П. й дал наставления да изпълнява предписанията му и там. На 8.12.2006 г. ищцата заминала за САЩ, като болките изчезнали, но подутината не спаднала. В началото на м. август 2007 г. се завърнала в България и посетила д-р М.Т., която извършила консултация със стоматолог – хирург д-р С.С., който веднага я насочил към лицево-челюстна хирургия Пловдив, където вече образованието било диагностицирано като злокачествено и била предприета оперативна намеса. Тезата на ищцата, че с така описаните действия и тримата ответници са осъществили противоправно поведение, изразяващо се в допускане на диагностично – лечебни грешки - поставяне на грешна диагноза, провеждане на неправилно лечение, неизвършване на необходимите изследвания и консултации със специалисти, а в частност не са я насочили своевременно към лицево-челюстен хирург и хистологично изследване, което би довело до откриване на туморното заболяване още към ХІ-ХІІ.2006 г., а от своя страна ранното откриване на злокачественото заболяване би дало възможност за прилагане на по-щадящо лечение, без извършване на оперативна намеса /лъчево или химиотерапевтично лечение/. Поради това счита, че допускането на горните грешки, довели до по-късното откриване на туморното заболяване е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от оперативното лечение и последващите го процедури неимуществени вреди, тъй като същите са щели да бъдат избегнати при по-ранното откриване на действителното заболяване. Счита, че е налице съпричиняване от страна на тримата ответници, поради се иска ангажирането на тяхната солидарна отговорност по смисъла на чл. 53Чл. 53. ⚖️ Практика (14) Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. от ЗЗД.

Ответникът О.П. в отговора на исковата молба твърди, че при първото посещение на ищцата при него я е насочил към рентгенови снимки, като след разчитане на същите не установил смущаваща клиника, но е насочил ищцата към стоматолог – хирург, тъй като неговата специалност е „протетична стоматология”, изразяваща се в изработване на зъбни мостове, корони и протези; в присъствие на ищцата провел разговор с д-р С., на когото обяснил повода, по който се обажда. Заявява, че с това за него случаят „К.” бил приключен. Възразява, че не се е ангажирал с диагноза, не е предписвал лечение извън рутинния болкоуспокояващ „Аулин”, въобще не е третирал ищцата като пациентка. Т.е. очертават се известни различия в твърденията на двете страни по отношение на фактите. Не се спори, че са осъществени две посещения при д-р О.П.; при първото посещение, за което нито една от страните не сочи конкретна дата, същият е предписал болкоуспокояващо и рентгенови снимки; такива били направени на 15.11.07 г., като били разчетени от д-р П. при второто посещение, което според ищцата е на 20.11.06 г.; при второто посещение д-р П. е насочил ищцата към д-р С.С. като стоматолог-хирург. Различията по отношение на фактическите твърдения са във връзка с това дали от страна на д-р О.П. е било предписано лечение с антибиотик „Родожил”, както и по отношение на това дали е било осъществено трето посещение – в исковата молба се твърди, че след инцизията ищцата отново, за трети път е посетила д-р О.П., който я прегледал, но не променил назначеното вече лечение, докато в отговора на исковата молба такова трето посещение не се признава, макар и да не се отрича изрично – твърди се, че ответникът е счел случая за приключен в момента, в който е насочил ищцата към стоматолог-хирург, тъй като е счел, че не притежава нужната специалност за провеждане на лечение.

Във връзка с посещенията на ищцата при д-р О.П. са събрани свидетелски показания. Данни за тези посещения се съдържат в показанията на свидетелите Ч. и Т., посочени от ищцата, както и на свид. С.Д. – медицински сестра, работеща при д-р О.П.. Следва да се посочи, че свидетелите Ч. и Т. няма непосредствени впечатления от посещенията на ищцата при д-р О.П., а преразказват чутото от самата ищца. Такива непосредствени впечатления се съдържат единствено в показанията на свидетелката Д., посочена от ответника. Свид. Д. твърди, че К. е дошла в кабинета с оплакване за болка, възпаление и зачервяване; д-р П. я прегледал и казал, че трябва да взима болкоуспокояващо и антибиотик за 5 дни, като й назначил рентгенови снимки; след 5 дни ищцата отново дошла в кабинета, при което д-р П. я насочил към хирург, като провел личен разговор с д-р С.С. и му обяснил, че изпраща пациентка за преглед; след няколки дни В.К. отново дошла при д-р П., обяснила, че е била при д-р С., който я викал за повторен преглед, но проявила желание да бъде прегледана и от д-р П.; последният отхвърлил, като й отговорил, че следва да отиде при д-р С., който да извърши контролния преглед. От така дадените показания на свид. Д. се потвърждават твърденията в исковата молба за посещенията при д-р О.П. с изключение на твърдението за проведен трети преглед от същия. Потвърждава се, че ищцата е ходила и трети път при д-р О.П., но не и твърдението, че при това посещение е бил проведен преглед, респ. че е взето решение от стоматолога за продължаване на вече назначеното лечение с болкоуспокояващо и антибиотик. С оглед горното съдът намира, че следва да възприеме фактическата обстановка, свързана с осъществените посещения и консултации при д-р О.П. такава, каквато е описана от свидетелката Д.. Същата в много голяма степен кореспондира с твърденията на противната страна, изложени в исковата молба. Свидетелката е очевидец, пресъздава непосредствени впечатления, включително и подробности от проведените срещи, като по делото няма събрани доказателства, които да всяват някакви съмнения в нейните показания. Що се отнася до показанията на свид. Ч. и Т. в частта им относно посещенията при д-р О.П., следва да се посочи, че същите пресъздават чутото на самата ищца, като тези свидетели няма непосредствено придобити впечатления в тази връзка; в показанията им, свързани с посещенията при д-р О.П. са налице противоречия с останали събрани по делото доказателства – напр. свидетелките заявяват, че са узнали за проблема на К. на нейния рожден ден – 17.11.06 г., когато присъстващи я посъветвали да се обърне към д-р О.П., при който ходели много техни колеги и близки. Но по делото категорично се установява, че към тази дата К. вече е била осъществила посещение при д-р О.П., който е назначил рентгенови снимки – извършени на 15.11.06 г. При това положение в тази им част показанията на свид. Ч. и Т. не са убедителни, не съдържат конкретни, непосредствени възприети факти, поради което и не се възприемат от съда.

Ответникът С.С. в подадения отговор на исковата молба признава, че на 20.11.06 г. е извършил спешна дентална интервенция на ищцата – инцизия на посоченото от нея подуване в устната й кухина, след като ищцата го е посетила със силни болки, насочена от д-р О.П.; ответникът решил да предприеме инцизията – хирургично лечение – разцепване, което има две основни функции – диагностична /да установи каква е причината/ и лечебна /да освободи подкожното налягане чрез изтичане на течностите, които са се образували/. От дадените обяснения от ищцата било ясно, че същата изпитва силна болка, като била видимо изплашена. Не била налице изготвена клиника, от която да е възможно диагностицирането на образованието. След извършената инцизия ответникът поставил гумен дрен, който трябвало да бъде сменен на следващия ден, като същевременно я посъветвал да продължи да взема антибиотика, предписан от д-р О.П., тъй като същият допълнително щял да спомогне за намаляване на болката и отока. На следващия ден ищцата дошла на преглед, ответникът поискал да й постави нов дрен, но тя отхвърлила и си отишла, което било и последната среща с нея. Твърди се, че тъй като ответникът се интересувал от развитието на нейния проблем и как върви оздравителният процес, се обадил на д-р О.П., тъй като именно той я е насочил към него, но д-р П. потвърдил, че ищцата не го е потърсила повече. Т.е. при така изложените твърдения от двете страни се очертава различие единствено по отношение на обстоятелството дали на 21.11.06 г., при второто посещение на ищцата при д-р С., последният е предложил нова инцизия или поставяне на нов дрен. Всички други факти се твърдят безпротиворечиво от двете страни, като не се опровервагат от други събрани по делото доказателства. Т.е. безпротиворечиво се установява, че ищцата е посетила за пръв път д-р С. на 20.11.06 г., когато е извършена инцизията, и за втори, последен път – на 21.11.06 г. Данни за посещенията при д-р С. се съдържат в показанията на свидетелите Ч. и Т., както и на свид. Р. Н. – медицинска сестра при д-р С.. Свид. Ч. заявява, че е придружила ищцата при второто й посещение при д-р С. – вероятно във вторника след рождения й ден, тъй като ищцата й споделила, че предходния ден била ходила при този стоматолог, който й направил някакво срез /по направена справка по календара 17.11.2006 г. е петък, а вторник е 21.11.06 г/. Свидетелката била вътре в кабинета на д-р С. заедно с ищцата; той я прегледал и установил, че нищо не е изтекло; чудел се как да постъпи и дали да я среже още малко, след което казал, че няма да я реже, като я посъветвал да продължи да си пие антибиотика. Свидетелката заявява, че не си спомня дали ответникът сам се е отказал или ищцата не е пожелала да се увеличи срезът. Заявява, че при това посещение в кабинета имало медицинска сестра; извън прегледа не бил осъществяван някакъв друг разговор; не е разбрала причината, поради която не е осъществена втора манипулация – дали защото ответникът е преценил, че не е нужно или защото К. не е искала. След това посещение, на същия ден, свидетелката придружила ищцата при друг стоматолог – д-р Р.П.. Свид. Т. няма непосредствени впечатления от посещенията на ищцата при д-р С.. Заявява, че от В.К. знае, че го е посетила, че той направил разцепване, че при второто посещение той й предложил да се направи ново разцепване, но В. не се съгласила, а след това потърсила мнението на друг стоматолог – д-р Р.П.. Свид. Р.Н. твърди, че един следобед през м. ноември 2006 г. д-р О.П. се обадил в кабинета и казал, че изпраща пациентка за консултация; д-р С. я приел, изслушал оплакванията й, които били за болка и подутина в дясната част на лицето, прегледал я и решил да я инцизира; К. била много уплашена; д-р С. й поставил местна упойка и извършил инцизията, като поставил гумен дрен, който трябвало да бъде сменен на следващия ден; на този ден ищцата дошла в кабинета, д-р С. извадил дрена и поискал да го смени, но тя отхвърлила; казал й, че трябва да посети кабинета, за да се провери състоянието й след инцизията, но тя не дошла повече, като единствените й посещения в кабинета били описаните две посещения, като не е търсила повече д-р С. за консултация. Свидетелката заявява, че първият път ищцата дошла с някаква жена, която постояла малко и си тръгнала, а вторият път ищцата била сама. При така направените твърдения на страните и събрани доказателства по делото съдът приема от фактическа страна, че ищцата е била насочена от д-р О.П. за консултация при д-р С., при когото е осъществила само две посещения - на 20.11.06 г., когато е извършена инцизия и поставен дрен, и на 21.11.06 г., когато е махнат дренът и не са извършени други манипулации. След това второ посещение на 21.11.06 г. ищцата не е посещавала кабинета на д-р С. и не го е търсила за консултации и прегледи. Обстоятелството дали на ищцата е предложено разрезът да се уголеми /да бъде извършена втора инцизия/ или да се постави нов дрен съдът преценява като ирелевантно по делото, поради което няма да коментира различията в свидетелските показания в тази насока. Същественото е, че други манипулации не са направени /а и от ищцовата страна не се твърди такива да се били необходими/, както и че с цитираните две посещения са изчерпани контактите между ищцата и ответника С., като ищацата не го е посетила, за да се проследи по-нататък състоянието след инцизията, макар необходимостта от такова посещение да й е била указана.

По отношение на ответника Р.П. са налице сериозни различия в твърденията на страните. Ищцата твърди в исковата си молба и в дадени по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК обяснения, че е осъществила три посещения при д-р Р.П.: първото, на 21.11.06 г. след напускането на кабинета на д-р С., второто, два-три дни след това, вероятно в петък, и трето, на 7.12.06 г. - деня преди заминаването й в САЩ. Твърди, че при първото посещение раната била прясно инцизирана, поради което д-р П. заявил, че не може да се ориентира, че инцизията следва да заздравее малко, поради което й препоръчал да отиде на преглед след два-три дни, както и да продължи да приема назначения й антибиотик. При второто посещение, два-три дни след първото, д-р П. й препоръчал да дъвче дъвка и да яде кисело, което ищцата споделила и със своя съседка, която й предложила да й даде кисели краставички; казал й, че се касе за дълъг процес, като ако има проблеми в САЩ, да се обърне към американските му колеги; третото посещение, на 7.12.06 г. било единствено, за да занесе бонбони. Ищцата отрича да е била при д-р Р.П. на 6.12.06 г. – Никулден, като заявява, че дъщеря й Н. има имен ден на този ден и в никакъв случай на Никулден ищцата не е ходила при д-р Р.П.. В отговора на исковата молба ответникът Р.П. твърди, че ищцата го е посетила за първи път на 6.12.2006 г., сряда, около 15.00 ч; казала му, че е насочена към него от д-р Т.; макар че било след работно време, д-р Р.П. я поканил да се настани на стоматологичния стол и извършил преглед. В отговора подробно са описани констатации на д-р П. по отношение състоянието на устната кухина, като по отношение на инцизионната рана същият предположил, че инзицията е извършена десетина дни по-рано. Описани са диагностични предположения, като се твърди, че д-р Р.П. не можел да бъде сигурен в преценката си, тъй като било твърде рано, най-важно било да се наблюдава заздравителния процес и да не му се пречи. Отхвърля се да е препоръчвал кисели храни и дъвчене на дъвка. Твърди се, че препоръчал контролен преглед след 14- 20 дни, но г-жа К. му отговорила, че това е невъзможно, тъй като вдругиден заминава за САЩ, с оглед на което ответникът й препоръчал в такъв случай да потърси услугите на американските колеги. На следващия ден ищцата отново дошла в кабинета му, оставила кутия бонбони с благодарности, понеже не я бил таксувал за извършения след работно време преглед, като ответникът й пожелал безавариен път. Следващата му среща с ищцата била през м. ІХ.2007 г., когато тя го посетила в кабинета и му разказала за заболяването си и за операцията.

Във връзка с посещенията при д-р Р.П. свид. Ч. дава показания, че е придружила ищцата при първото й посещение при д-р П. и то е било на същия ден, след посещението при д-р С.; запазили час чрез една от продавачките в магазин на свидетелката и почти веднага отишли в кабинета; д-р П. приел ищцата и я прегледал, казал й да продължава да пие антибиотика, че подутината ще спадне, но може би това ще бъде дълъг процес; В.К. му обяснила, че преди това е ходила при други стоматолози; свидетелката не била вътре в кабинета, но била в чакалнята, а вратата била отворена и разговорът се чувал; свидетелката не си спомня дали на ищцата е препоръчано да отиде на контролен преглед, но заявява, че впоследствие, при изпращането й за Америка В.К. й споделила, че отново е посетила д-р Р.П., който й препоръчал да дъвче дъвка и да яде кисело, което се сторило странно на свидетелката. При осъществения преразпит свидетелката подробно обяснява разположението на д-р Р.П. и В.К. спрямо нейната позиция в чакалнята, като заявява, че е присъствала и медицинска сестра. Свидетелката Е.Т. заявява, че от В.К. знае, че е посетила д-р Р.П. след посещението при д-р С., че д-р П. извършил преглед, като я уверил, че подутината ще спадне, но това ще бъде бавен и продължителен процес. Свидетелката заявява, че най-изненадващото нещо, което е чула, е че трябвало по препоръка на д-р П. да яде кисело и да дъвче дъвка. Твърди, че това си спомня добре, тъй като била много учудена от подобна препоръка. По делото е разпитана като свидетел и Й.И.К. Същата заявява, че работи на граждански договор като медицинска сестра при д-р Р.П. три пъти в седмицата – понеделник, вторник и четвъртък, като работното й време е както следва: в понеделник от 7 ч докато има операции, а във вторник и четвъртък от 9.30 – 10 ч. сутринта до вечерта. Заявява, че води журнал, а в дните, когато не е работа, журналът се водел от д-р Р.П., но в същия се записвали пациенти, с които е проведена само някаква консултация. Свидетелката твърди, че познава г-жа К., виждала я е на 7.12.06 г., когато тя дошла да благодари на д-р Р.П., като донесла бонбони „Мерси” /свидетелката свързва вида на бонбоните с колет, получен от дъщеря й от Германия/. След това свидетелката разбрала, че г-жа К. била идвала на предния ден, в който не била на работа и не я видяла. Не знае кога ищцата е идвала на консултация, не я е виждала друг път освен на 7.12.06 г. Заявява, че ако е дадена само консултация, без да са проведени манипулации е възможно д-р П. да не я записал във водения в кабинета журнал. При така депозираните противоречиви свидетелски показания съдът намира, че следва да даде вяра на показанията, дадени от свид. Ю.Ч. и Е.Т., които подкрепят твърденията на ищцата. Свид. Ч. описва непосредствено получени от нея възприятия на 21.11.06 г. – ден, в който е придружила ищцата първоначално до кабинета на д-р С., а впоследствие – до кабинета на д-р Р.П.. Показанията й в тази връзка са подробни, обстоятелствени и убедителни. Подробно се описва и обстановката, при която свидетелката е била в състояние да чува провеждащия се разговор между ищцата и д-р Р.П., като следва да се посочи, че от страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергават показанията на свидетелката в тази им част. По отношение на второто посещение действително и двете свидетелки пресъздават чутото от В.К. като препоръки, като същите нямат непосредствени впечатления от това второ посещение. Но показанията им са убедителни и кореспондиращи помежду си. Същевременно, свидетелката, посочена от ответника, дава конкретни показания само по отношение на посещението, извършено на 7.12.06 г. – деня преди заминаването на ищцата в Америка, за което не се спори, че не е свързано с преглед или проведена консултация. Свид. К. не дава никакви конкретни показания за предишната консултация, като твърди, че за нея разбрала от самия ответник; не може дори да каже категорично кога точно е осъществена тази консултация, за която ищцата е благодарила с бонбоните „Мерси”. Т.е. в крайна сметка, от страна на ответника, не са ангажирани убедителни доказателства в подкрепа на изложените твърдения в отговора на исковата молба за осъществена една – единствена консултация на ищцата на 6.12.06 г., нито пък за това какво е установено при проведения преглед и какви са били диагностичните му предположения. Напротив, твърденията на ищцата по отношение броя и времето на посещенията при д-р Р.П., както и относно неговите препоръки, се потвърждават изцяло от ангажираните от ищцата свидетелски показания, които кореспондират и с дадените от нея обяснения по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК. С оглед горното от фактическа страна съдът приема, че твърденията на ищцата относно броя и времето на осъществените посещения при д-р Р.П., както и относно дадените препоръки и наставления, са доказани по делото.

По делото е назначена и Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещи лица д-р В.П.Х. – лицево-челюстен хирург и д- Ж.В.П. - патологоанатом, чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено. От ищцовата страна бе заявено оспорване на изводите на вещите лица, но не бяха ангажирани надлежни доказателства, които да подкрепят оспорването. От депозираното писмено заключение, както и от обстойните отговори и разяснения на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, могат да бъдат направени няколко съществени извода за казуса:

- заболяването на ищцата е рядък аденоидно-кистичен карцином на малка слюнчена жлеза; касае е се за рядък злокачествен тумор, който се характеризира с бавен растеж, но с висока злокачественост и склонност към рецидивиране, като за лечението му се препоръчва широко хирургично изрязване и последваща лъчетерапия;

- лечението на това заболяване е комплексно, независимо от фазата на откриване, като водешо е хирургичното лечение с изрязване в здраво минимум 1.5 см и последващо и/или предхождащо лъчево и/или химиотерапевтично лечение, като комплексното лечение е в зависимост от конкретната за всеки пациент ситуация; в съдебно заседание вещите лица уточняват, че при този вид тумор във всички случаи се налага оперативна намеса, като лъчелението може да бъде проведено преди операцията само ако туморът е в по-напреднала фаза с оглед намаляване обема на оперативната интервенция; при тумори в начален стадий, какъвто е и процесният, във всички случаи се прилага оперативна намеса, и то без предварително да се извършва лъчелечение;

- при този вид тумори няма описани доброкачествени варианти, които с течение на времето да маргинализират, т.е. да станат злокачествени; този вид тумор възниква по начало като злокачествен; наличието или липсата на инфилтрация на туморна маса в подлежащата кост се установява единствено при микроскопско изследване, като такава инфилтрация в случая не е налице;

- при обикновен стоматологичен преглед е невъзможно да се постави диагноза карцином на слюнчена жлеза, като единственият начин да се диагностицира заболяването е чрез биопсично изследване от патологоанатом;

- правилните действия в конкретния случай и при конкретната анамнеза включват: подробен разпит за възникване, времетраене, характера на всички оплаквания на пациента, внимателен и подробен преглед в устната кухина, назначаване на рентгенография и кръвни изследвания, провеждане и/или назначаване на лечебни мероприятия за преодоляване на оплакванията /антибиотични медикаменти, болкоуспокояващи, общоукрепващи и т.н., както и осъществяване на хирургична интервенция – инцизия с дренаж, а при съмнение и моментна преценка – вземане на материал за биопсично изследване/; ежедневен контрол на състоянието на пациента; при липса на обратно развитие на оплакванията за състоянието – за възпалителни процеси 3-5 дни, а за други – 10-14 дни – задължително вземане на биопсичен материал или насочване към специалист;

- проведената инцизия през м. ХІ.2006 г. не е довела до значима промяна в туморния процес /предвид непроменената големина на тумора – по първоначални данни 3/3 и при приемане в ЛЧХ 3/3 см и липсата на инвазия в костните тъкани/;

- поставената диагноза на ищцата през м. август 2007 г. е Т2N0M0 , означаваща тумор между 2 и 4 см, липса на ангажирани лимфни възли, липса на метастази, разсейки. Тази диагноза сочи на първи, начален стадий от развитието на тумора.

При така събраните доказателства по делото съдът намира предявеният иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди за неоснователен, на първо място, поради липса на пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и претърпените вреди, които са такива от проведеното оперативно лечение и манипулации след него. Действително, в случая ищцата не е насочена към извършване на биопсично изследване, което съобразно заключението на вещите лица, единствено би могло да установи категорично дали се касае за туморно образование или не и което в случая е било единственият способ да се диагностицира заболяването на ищцата. В случая такова диагностициране е направено през м. VІІІ.07 г., когато е осъществена и оперативната намеса за премахване на туморното образование. Категорично се установява по делото обаче, че към този момент туморното образование е било в първи, начален стадий Т2N0M0, който е изисквал безспорна оперативна интервенция. Вещите лица еднозначно заявяват, че при този вид тумори оперативната намеса е винаги необходима, че водещо е оперативното лечение, т.е. че независимо в коя фаза е открито туморното заболяване, във всички случаи се препоръчва и се осъществява оперативно отстраняване с изрязване до здраво 1.5 см. Предварително лъчелечение се препоръчва единствено в случай, че заболяването е в по-напреднал стадий, като то цели намаляване обема на оперативната интервенция. Така направените изводи от вещите лица, в които съдът няма основание да се съмнява, опровергават изцяло тезата на ищцата, че при евентуално откриване на заболяването през м. ХІ-ХІІ.2006 г. е могло да се стигне до лечение без оперативна намеса, с прилагане единствено на химиотерапия или лъчелечение. Напротив, от заключението на вещите лица може да се направи категоричен извод, че дори и ищцата да беше насочена към биопсично изследване още в този, по-ранен момент, респ. дори и към този момент туморното заболяване да беше открито, то същото отново щеше да подлежи на лечение първо с хирургична интервенция, а впослествие – и с лъчелечение, тъй като както заявяват вещите лица, във всички случаи, назависимо от фазата на откриване, този вид тумори се лекуват комплексно – с водещо хирургично лечение и прилагане на лъчева и химио- терапия. Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди са резултат от операцията и последващите я процедури, а същевременно се установява, че тази операция не е могла да бъде избегната с оглед съвременните методи на лечение на заболяването на ищцата, съдът намира, че в случая липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и претърпените неимуществени вреди. Неоснователно е позоваването в писмената защита на ищцата на доводите на вещите лица, свързани със скрининговите изследвания, за които вещите лица говорят в устните си обяснения в съдебно заседание. Действително, същите заявяват, че тези изследвания са насочени към ранно откриване на раковите заболявания сред населението, което е профилирано за различните зони от тялото, целта на които изследвания се свързва с намаляване на обема на последващите хирургични интервенции. Тези обяснения обаче касаят раковите заболявания по принцип, като не са относими за конкретното заболяване, от което страда ищцата – поради това от тези обяснения на вещите лица не могат да се направят конкретни фактически изводи за настоящия казус. За същия са важни характеристиките на конкретното туморно заболяване, подробно изяснени от вещите лица и коментирани по-горе в настоящето решение. Липсата на причинно-следствена връзка между поведението на ответниците и претърпените неиумеществени вреди е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен. Коментарът, изложен по-долу в настоящето решение, във връзка с въпроса дали действията, съответно бездействията на ответниците могат да бъдат окачествени като противоправни, ще бъде направен само за пълнота, тъй като дори при установяване на противоправно бездействие /неизвършване на биопсични изследвания и ненасочване към специалист/ крайният извод за неоснователност на иска няма да бъде променен.

По отношение на ответника О.П. съдът намира, че не е налице основание да се приеме, че същият е осъществил противоправни действия или бездействия по отношение лечението на ищцата. Съдът не споделя тезата, че ищцата въобще не е била пациентка на д-р О.П.. Ответникът О.П. се е ангажирал с преглед, консултация и назначено лечение на ищцата с болкоуспокояващи и антибиотик, както и с назначени рентгенови снимки. С това същият е изпълнил началните действия, посочени от вещите лица като правилни в конкретния случай. След като е установил, че същият не притежава нужната специалност да продължи с наблюдението и лечението на оплакванията на ищцата, той я е насочил към специалист – стоматолог-хирург, какъвто е д-р С.. Именно в този смисъл са и обясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, а именно, че след като д-р О.П. няма хирургична специалност, той не е оторизиран и задължен коректно да познава тази патология, като след като извърши разпит и преглед на пациентката, рентгенова снимка и в рамките на спешността да блокира болката с антибиотик и болкоуспокояващи, да насочи пациентката към специалист – хирург, най-добре към лицево-челюстен хирург. Т.е. в рамките на притежаваната от него специалност ответникът О.П. е предприел нужните и възможни действия, включително за „блокиране на болката с болкоуспокояващи и антибиотик”, като е насочил ищцата към специалист – хирург; същевременно е уведомил ищцата, че не може да продължи наблюдението и лечението, тъй като не притежава нужната за това специалност. При това положение съдът намира, че поведението на О.П. отговаря на дължимото поведение, не може да се квалифицира като противоправно, като не са налице и бездействия, които да отговарят на подобна квалификация.

По отношение на ответника С.С. съдът намира, че същият не е разполагал с обективна възможност да извърши действията, посочени от вещите лица като правилни в настоящия казус, а именно след обстоен разпит на пациента и внимателен преглед, както и след наблюдение в посочения от вещите лица период и установяване на липса на обратно развитие на оплакванията и състоянието, да насочи пациента задължително към вземане на биопсичен материал. Това е така, тъй като при д-р С. ищцата е осъществила две посещения, в рамките на два последователни дни, след което въпреки дадени й указания, че резултата от инцизията следва се наблюдава и в следващите дни, същата не е посетила отново кабинета на д-р С. Т.е. този ответник не е разполагал с обективна възможност да извърши нужното наблюдение над състоянието на ищцата и ако установи липса на обратно развитие, да пристъпи към вземане на материал за биопсично изследване или да насочи ищцата към съответен специалист. Освен това по отношение на извършената от него инцизия следва да се посочи, че няма доказателствата, от които да се направи извод, че същата е била излишна, или че тя е довела до неблагоприятно развитие в състоянието на ищцата. Напротив, и вещите лица, назначени по делото, сочат, че инцизията е от една страна, диагностичен способ, а от друга, лечебен способ за преодоляване на оплакванията. Инцизията се сочи в заключението като една от стъпките, част от правилните действия, които могат и следва да бъдат предприети в конкретния случай. Освен това вещите лица са категорични, че в случая проведената инцизия няма увреждащо действие по отношение на туморния процес. В съдебно заседание същите дават обстойни обяснения, че ако инцизията беше с увреждащо действие, този карцином щеше да има инвазия в костната структура или промяна в големината, а такива не са намерени; туморът е опериран в достатъчно късен момент, т.е. ако инцизията имаше някакво увреждащо действие, то е щяло да бъде проявено към този момент. Вещите лица считат, че най-вероятно е инцизията да е била повърхностна, като същата няма никакво негативно отношение в развитието на туморния процес. С оглед посоченото съдът намира, че поведението на ответника С. не може да бъде характеризирано като противоправно нито от гледна точка на активно предприетите действия /проведената инцизия/, нито от липсата на такива. Не може да се приеме по отношение на този ответник, че е налице противоправно бездействие, тъй като същият не е разполагал с обективна възможност да проследи състоянието на ищцата, респ. да я насочи към биопсично изследване, което да докаже или да отхвърли с категоричност наличието на туморен процес.

По отношение на ответника Р.П. съдът приема, че същият е разполагал с обективна възможност да осъществи нужното наблюдение над състоянието на ищцата за периода 21.11.06 – 7.12.06 г., както и да предприеме всички стъпки, посочени от вещите лица като правилни в конкретния случай. В случая ответникът Р.П. е предприел само част от тях – тези, свързани с разпит относно оплакванията и състоянието на ищцата и преглед на устната кухина. Не е осъществен обаче нужният контрол над състоянието на ищцата относно въздействието на предписаните медикаменти /макар и предписани от друг лекар/ и развитието на подутината, не е констатирано налице ли е някакво обратно развитие в подутината вследствие на предприетото лечение, пациентката не е насочена към специалист – лицево-челюстен хирург или към вземане на биопсичен материал за хистологично изследване. Вместо това са дадени уверения, че подутината ще спадне, но това ще бъде бавен процес, при това, както ответникът сам заявява в отговора си на исковата молба, без да е сигурен в диагностичните си предположения. Независимо от последните изводи, както бе посочено и по-горе в решението, отговорността на ответника Р.П. също не може да бъде ангажирана в случая поради липса на причинно-следствена връзка между констатираното бездействие и преживените от ищцата болки и страдания.

Мотивиран от горното съдът намира, че следва да се постанови решение, с което предявеният иск за солидарно осъждане на ответниците да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските: Ответниците С.С. и Р.П. са направили претенции за присъждане на разноски по съответно представен списък на разноските. Тъй като претенциите спрямо тях се отхвърлят като неоснователни, същите имат право да им бъдат заплатени направените по делото разноски, включително за възнаграждение за един адвокат. Представените в последното съдебно заседание списъци на разноските са коректно изготвени, при което съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника С. разноски в размер на 2630 лв. /от които 2500 лв. – възнаграждение за адвокат и 130 лв. – депозит за вещо лице/, а на ответника Р.П. – 2132 лв. /от които 2 000 лв.- възнаграждение за един адвокат и 132 лв. – възнаграждение за вещи лица/. Ответникът О.П. не е направил претенция за разноски, поради което такива не се присъждат в негова полза.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от В.Н.К. против О.А.П., С. С. С. и Р.И.П. за осъждане на ответниците да й заплатят при условията на солидарност сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от проведени операции, лъчелечение и последващи терапии, неудобства при хранене и говор, психоемоционален стрес, депресия, отчаяние, усещане за безнадеждност и обреченост, липса на самочувствие, психоемоционален стрес от прекъсване на социалните контакти и професионалните ангажименти, болки и страдания, свързани с откъсване от семейството, които вреди са й причинени в резултат на неправомерното поведение на ответниците - допускане на диагностично – лечебни грешки, изразяващи се в поставяне на грешна диагноза, неизвършване на необходимите изследвания и консултации със специалисти и провеждане на неправилно лечение, което е довело до откриване на действителното заболяване на ищцата - аденокарценома на малка слюнчена жлеза - в напреднал стадий, необходимост от извършване на оперативна интервенция и последващи агресивна терапия и манипулации, и които вреди представляват общ вредоносен резултат от описаните лекарски грешки, извършени последователно от тримата ответници, ведно със законна лихва, считана от 24.08.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Н.К. ЕГН ********** **** да заплати на С.С.С. **** направени по делото разноски в размер на 2630 лв.

ОСЪЖДА В.Н.К. ЕГН ********** **** да заплати на Р.И.П. **** направени по делото разноски в размер на 2132 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Свързани документи: Решение №"565 по гр.д. 898/09 АпС - Пловдив