Решение № 348/21.07.2008 ГД № 52/2005 ОС Кюстендил

РЕШЕНИЕ № 348/21.07.2008 ГД № 52/2005 ОС Кюстендил Гражданско дело № 52/2005 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

РЕШЕНИЕ № 348 от 21.07.2008г., Окръжен съд - Кюстендил, ГК, гр.д. № 52/2005г.Производството е по реда на ГПК/отм/.

Ищец: Е.Е.М. е предявила срещу МБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕООД гр.Дупница и Е. М Л., Б.И.П. и М. П. С. при условията на обективно и субективно евентуално съединяване както следва: иск с правно основание чл.49, ал.1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу дружеството за сумата от 12 000 лева, претендирана от същото в качеството му на работодател на останалите ответници,като обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди следствие смъртта на нейната майка Д. М., настъпила на 04.05.2004г в резултат на противоправно поведение на ответниците физически лица, които към този момент са изпълнявали лекарски функции по силата на трудови правоотношения с този ответник в качеството му на техен работодател, изразяващо се в неправилно и немарливо проведено лечение на М.,оставяне на чуждо тяло в организма и след операция довело до инфектирането и, както и непредприемане на действия за овладяване на развило се септично състояние на болната, ведно със законната лихва върху посочената главница считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.

Срещу ответниците: физически лица е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за солидарното им осЪЖДАне да заплатят на ищцата същата сума като обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди изразяващи се в претърпяни болки и душевни страдания от смъртта на майка и Д. М. настъпила на 04.05.2004г., следствие на описаното по горе противоправно поведение на същите,ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

В исковата молба и допълнителните и уточнения се твърди, че в началото на м. март 2004г. майката на ищцата по спешиност била приета в МБАЛ”Св.Иван Рилски” в задоволително състояние поради болки в корема и общо неразположение. Констатирано било илеусно състояние и във връзка с това било предприето консервативно лечение с очистителни клизми, спазмолитици и интервенозни инфузии.

Поради незавършен терапевтичен ефект на 12.03.2004г. М. била операрирана като е бил изведен противоестествен илиачен анус, като поради прогресивно влошаване на състоянието и в следващите 20 дни същата била преместена в МБАЛСМ”Н.И.Пирогов”, където след трикратна оперативна намеса починала на 04.05.2004г.

Според ищцата: причина за настъпилата смърт на наследодателката и е противоправно поведение на ответниците физически лица изразяващо се в неправилно проведено лечение, немарливо и неправилно изпълнение на служебните им задължения, сочейки като неправилно – извеждането на противоестествен илиачен анус, неизпращането на материяли от тънкото черво за изследване, непровеждането на специален хранителен режим спрямо болната,оставянето на чуждо тяло след оперативната интервенция в тялото и, което довело до допълнително инфектиране на организма. Сочи, че ответниците П. и С. са осъществили пряко оперативната интервенция по извеждане на противоестествен илиачен анус а ответника Л. осъществил консултация при извършване на операцията. Като предпочитан ответник: по исковете ищцата сочи дружеството, като разглежаднето на иска по чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу физическите лица поставя в зависимост от отхвърлянето на иска по чл.49, ал.1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Ответникът: МБАЛ”Св.Иван Рилски” ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответниците: физически лица чрез пълномощника си адв.Р. също изразяват становище за неоснователност на предявените искове и молят за отхвърлянето им.

Доказателства:

КОС, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.188Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице ГПК/отм/ приема за установено следното:

Ищцата: е дъщеря на Д. Х.М. *** починала на 04.05.2004г. На 09.03.2004г. ааследодателката на ищцата постъпва в МБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕООД гр.Дупница в задоволително общо състояние с оплаквания от лека болка по целия корем, гадене и оплаквания че не е ходила по голяма нужда. Същата 8 години преди 09.03.2004г. била оперинана по повод перфорирала язва а на 05.087.2003г. по повод инкарцерирала вентрална следоперативна херния. Поставена и била диагноза”илеус” и било предприето консевративно лечение на същата с очистителни клизми, спазмолитици и интравенозни инфузии и микроелектролитни разтвори с витамини, като същевременно коремния и статус е бил проследяван с ехографски и рентгенов контрол.

След като е констатирано ,че така предприетото лечение не води до преодоляване на илеусното състояние болната била оперирана на 12.03.2004г,поради съмнение за “инсфуенция на жизнеспособност в в огнища на тънкочревната стена на няколко тънкочревни гънки в десния долен квадрант на корема е извед противоестествен анус”/ горното се установява от изложените в исковата молба фактически обстоятелства както и от отразеното в епикриза по З №1803/518 издадена на 24.03.2004г. от МБАЛ”Св.Иван Рилски”/.

Видно от представляващия част от ИЗ №1803/518 оперативне протокол е че оперативната интервенция на М. е била извършена от д-р С.- оператор, д-р П. –асистент и с анестезия под наблюдение на д-р Недокланова. Ответникът: Л. не е участвал в извършването на оперативна интервенция лично а видно от обясненията му депозирани по ред на чл.114Чл. 114. ⚖️ Практика (1) Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искове за непозволено увреждане ГПК същият е консултирал операторите по телефона,като няма данни за това по какви въпроси точно е дал консултация свързани ли са били те с взимане на конкретно решение за извършване на дадена манипулация и пр. М. е дала съгласие за извършване на операцията.

При отваряне на коремната кухина на същата били намерени площни сраствания на тънките черва, раздути и задебелени тънки черва и серохеморогичен перитонеален ексудат. Намерени били две перфорационни отвърстия,като при наличния илеус и перитонит е било взето решение за извеждане на противоестествен анус и такъв бил изведен,поставен бил 1 тръбест дрен.

В следващите дни след операцията на болната са правени вливания от антибиотици и други лекарствени средства и разтвори, като според отбелязванията в ИЗ за състоянието на болната при извършените прегледи следва,че същата не се е оплаквала от болки ,коремът е бил мек. Поради констатирана умерена секреция на гноевидна миризлива материя на 21.03.2004г. е бил поставен марлено тръбест дренаж. Следоперативното наблюдение на болната се осъществявало от сътоветния дежурен лекар в това число както ответниците така и други лекари/ срвн- свидетелски показания на свид.П./. Ежедневно са извършвани смени на превръзките на раната от сестра под ръководството на дежурния лекар.

На 23.03.2004г. е констатирано че болната се чувства много отпаднала, че не е отделяла урина а на 24.04.2004г. същата по желание на на нейните близки е изписана и закарана в “МБАЛСМ”Пирогов”. При постъпването на болната в посоченото болнично заведение е отразено че се касае за жена в увредено състояние :корем на нивото на гръдния кош,мекоеластични коремни стени позволяващи дълбока палпация вяла перисталтика и отделящ обилно изкуствен анус.

В същото болнично заведение са извършени няколко оперативни интеревнеции обемозаместван, антибиотици, катехоламини, аналго седация ,хемотрансфузии, корекция на електролитните и коагулационните нарушения но след прогресивно влошаване на състоянието и на 04.05.2004г. същата умира.

От свидетелски показания на свидетели проф.Т. и д-р К. участвали в лечението на М. в “Пирогов” е видно, че при извършената оперативна интервенция на М. в това болнично заведение е констатиран тежък възпалителен процес на червата както и изтичане на тънкочревно съдържимо, което е именно следствие на илеуса състояние характеризиращо се с масивни сраствания между тънки и дебели черва с хрущялна плътност, запушване на червото при което тънкочревното съдържимо не може да преминава. Загнояването на червата според показанията на свид.Т./ л.395 от делото/ е именно следствие на срастването респ. на илеуса.

Свидетелят сочи, че при наличие на гной оперативната рана е трябвало да се провери отново, да се провери целия корем. В посочения смисъл са и показанията на свид.П. относно състоянието на починалата при лечението и в Пирогов,като сочи че наличните междугънъчни абсцеси на червата са резултат вероятно на инфекция в коремната кухина. Съдът не коментира подробно показанията на свидетеля доколкото същия заяви че няма точен спомен за случая и дадените от него сведения се основаваха единствено на отразеното в изготвената в МБАЛСМ”Пирогов” епикриза след запознаването му с нея.

Във връзка с твърденията на ищцата че при така описаното положение на нещата ответниците физически лица за които не се спори, че през март 2004г. са се намирали в трудови правоотношения с ответното дружество не са провели качествено лечение по делото бе назначена разширена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) изпълнена от вещо лице д-р Г., д-р Е. и доц.В..

Видно от основното и допълнително заключение на вещите лица е, че :поставената при приемане на болната в лечебното заведение диагноза е правилна, че поставената предварителна диагноза”илеус” предполага първоначално предприемане на диагностични и неопиративни мерки за перодоляване на състоянието като времето за предприемане на оперативна интервенция е прерогатив за преценка на лекуващия екип съобразно индивидуалното състояние на пацианета и възможностите за терапевтична намеса, че не е бил изпратен материал от резецираните органи за изследване, че във връзка със супурация на оперативната рана е поставен марлено тръбест – дрен което е адекватната и следващата се като манипуалация от медицинска гледна точка крачка, че в тази връзка са били правени вливания от антибиотици на болната което е единствения познат в медицината начин на този етап за отстраняване на гнойно съдържимо/ срвин- обяснения на доц В.-***./.

От обясненията на вещото лице В. ***. следва, че логично било и влошаването на състоянието на болната да се предполага че се дължи на инфектирането на оперативната и рана на първо място и в тази връзка да се предприемат мерки за отстраняване на тази причина, че в хирургията се работи поетапно като не е възможно едновременно да бъдат предприети действия в различни посоки, като се работи по метода на изключването.

Илиуса според обяснения на вещо лице Г. е състояние при което настъпва увреждане на целия организъм- хипоелектролитен дисбаланс на организма , което води до увреждане на Бъбреци, черен дроб, сързе и може да доведе до смърт,като лечението е комплексно извършването на оперативна интервенция е само част от действията които следва да бъдат извършени.

От допълнително заключение с вх.№955/24.03.2008г. изготвено по писмени данни/ ИЗ и епикризи, изготвени в МБАЛ”Св.Иван Рилски” и МБАЛСМ “Пирогов” /на вещо лице В., Е. и Г. което страните не са оспорили както и от обясненията на трите вещи лица в с.з. следва, че теоретично е възможно нежизнеспособните огнища на танкочревната стена да перфорират като се развие перитонит който да доведе до смъртен изход, че в документацията от МБАЛ”Св.Иван Рилски” няма клинични или лабораторни данни които да показват перфорация на тънко черво, описаното бавно влошаване на състоянието на пациантката не е показател за перфорация на тънко черво доколкото перфорацията се манифестира обикновено с драматична клиника и редица характерни симптоми които бързо се развиват както и смъртен изход в кратък срок ако не се предприеме незабавно хирургично лечение, като доколкото болната е оперирана в МБАЛСМ”Пирогов” 25 дни след операцията в Дупница дефинитивно се отхвърля съмнението за развитие на перфорация по време на престоя в МБАЛ”СвVИван Рилски”ЕООД,че констатираното при извършената в Дупница операция” съмнение за инсуфиенция на жизнеспособност в огнища на тънкочревна стена” не е показател налагащ извършването на операция за ревизия на коремната кухина, за установяване състоянието на чревните кънги и откриване на евентуален нов пробив на червото, доколкото в повечето случаи се касае за тъкани с временно нарушено кръвоснабдяване които възвръщат своята виталност след възстановяване на кръвната циркулация,което е цел на оперативната интервенция при която чревни гънки се освобождават от срастванията, в случая участъкът от тънкото черво който е бил със загубена жизнеспособност е бил отстранен по време на операцията в Дупница.

Вещите лица сочат, че в случая наличното бавно влошаване на състоянието на болната не е било възможно ад се дължи на перфораци яна черво,и не е имало причина за предприемане на нова операция в МБАЛ”Св.Иван Рилски”. Предприетата допълнителна терапевтична намеса, осъществената ревизия на раната с поставянето на марлено тръбест дрен цели именно преодоляване на локалната инфекция ,дрениране на гнойната колекция и подобряване състоянието на пациантката. Същата е получавала тройна комбинация антибиотици с широк антибактериален спектър.

Вещите лица сочат в заключението си като това се потвърждава и от отбелязванията в документацията в Дупница както и в листа за приемане на пациентката в МБАЛСМ”Пирогов” ЛИЗ№7467, че не са налице данни за изтичане на чревно съдържимо от оперативната рана при приемане на болната в Пирогов и след това,че описаната клични картина при приемане на болната в МБАЛСМ”Пирогов”-“мекоеластични коремни стени позволяващи дълбощка палпация” дефинитивно отхвърля възможността за перитонит и перфорация на черво,че за първи път изтичане на чревно съдържимо в ЛИЗ №7647 било отбелязано на 11.04.2005г. 6- дни след първата операция в МБАЛСМ”Пирогов”. Констатацията за изтичане на чревно съдържимо при приемането фигурира в епикризата изготвена след настъпване на леталния изход.

Според вещите лица влошаването на състоянието на пациентката и последвали ясмъртен изход са следствие на естественият ход на заболяването и зетагнатото протичане, изразяващо се в тежки масивни страствания на червата които сраствания са били с хрущялна плътност затрудняваща силно оперативната намеса и представляващи само по себе си предпоставка за усложнения и комплициран ход на болестта с неблагоприятни прогноза.

Не се спори между страните за това, че смъртта на Д.М. е дала неблагоприятно отражения върху състоянието на ищцата до негативна промяна в психичното и състояние, до травмирането и и последвали неприятни изживявания изразяващи се в изключителни страдания, скръб и тъга от загубата на изключително близък човек. Сведения за това се извличат и от показанията на свидетелката А. З.- сестра на ищцата.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писменни доказателства: официално заверени ксерокопия от материалите съдържащи се в ИЗ №7467/МБАЛСМ”Пирогов” и ИЗ №1803/09.03.2004/МБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕООД обсъдената по горе част от свидетелски показания на разпитаните свидетели и от заключенията на трите вещи лица. Останалите доказателства и останалата част от показанията на разпитаните свидетели съдът не обсъжда поради липса на сведения относно релевантни за спора факти а що се отнася до материалите по приложеното следствено дело – събрани гласни докаазтелства и пр. поради забрана за позоваване на доказателства които не са събрани непосредствено от съда в хода на производството по съответното дело.

Мотиви:

С оглед на така установената по делото фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: По искът с правно основание чл.49, ал.1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД съдържа:деяние на лице, на което е възложена някаква работа- по трудов договор или друг вид правоотношение, противоправност на деянието, вреда, причинена при или по повод изпълнението на същата работа, вина и причинно-следствена връзка между поведението и противоправния резултат.

Изразът “по повод на възложената работа”означава, че вредоносните действия не съставляват изпълнение сами по себе си на възложената работа но са пряко свързани с нея- напр.подготовка за извършването и за съхраняването и пр. Отговорността на ответника по предявен иск по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и се обуславя от качеството му на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

По предявен иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже искът по основание и размер. Доказването на иска по основание изисква доказване от ищеца на противоправно поведение на физическо лице –изразяващо се в действие или бездействие осъществени в противоречие си зискванията на специални правни норми или на общия принцип да не се вреди другиму, настъпили в патримониума си вреди, причинно-следствена връзка между поведението на физическото лице и настъпилите в патримониума на ищеца вреди, и че описаните действия са извършени от причинителя физическо лице при изпълнение на възложена му от ответника работа или по повод изпълнение на такава.

В конкретния случай безспорно по делото е обстоятелството, че между МБАЛ”Свети Иван Рилски”ЕООД гр.Дупница към м.март 2004г. и ответниците- физически лица са съществували трудови правоотношения породени от индивидуални трудови договори, като дружеството е работодател а на физическите лица са възложени от него лекарски дейности. От страна на ищцата обаче не бе проведено пълно и безспорно доказване относно осъществяването на противоправно поведение на физическите лица ответници което да се намира в причинно-следствена връзка с претърпяните безспорно то нея тъга, скръб и страдание от смъртта на родител.

На първо място следва да се отбележи ,че твърденията в исковата молба в тази насока са твърде общи без да са визирани конкретни действия които физическите лица не са извършили или действия които е трябвало да бъдат извършени. Съгласно чл.79Чл. 79. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 79 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изискването по ал. 1 относно осъществяването на медицинската помощ се прилага и за осъществяваните по отношение на българските граждани медицински дейности в чужбина по чл. 82, ал. 1а. от ЗЗ медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии а според предвидено в чл.80 от същия закон качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Основни принципи на правото на медицинска помощ утвърдени в ЗНЗ/чл.81/ са своевременност,достатъчност и качество на медицинска помощ,като противоправно се явявя всяко поведение което се намира в противоречие с предвиденото най общо в посочената правна норма в частност що се отнася до качеството на оказваните в лечебните заведения медицински услуги с предвиденото в утвърдените по надлежен ред медицински стандарти.

В конкретния случай от страна на ищацта не бе установено поведение на ответниците физически лица осъществено в изпълнение на задълженията им по трудови договори което да се намира в противоречие с изискванията за своевременност и достатъчност на медицинската помощ и относно нейното качество в частност в противоречие с предвиденото в утвърдения медицински стандарт”хирургия”. Обратно видно от заключенията по назначената съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) изпълнена от вещо лице Е., В. и Г. както и от свидетелски показания на свид.проф Т. е че в конкретния случай е била поставена правилна диагноза при постъпване на майката на ищцата в болница и във връзка с така уточнената диагноза са били предприети навреме достатъчно и адекватни мерки за лечението и.

От заключенията на вещо лице се установява, че заболяването на пациентката е било изключително сериозно изразяващо се в образуване на тежки ,масивни сраствания на червата,които са били с хрущялна плътност което е затруднявало силно оперативната намеса и само по себе си е било предпоставка за усложниня и комплициран ход на болестта с неблагоприятен изход.

Във връзка с конкретните твърдения на ищцата че при констатирано ” съмнение за инсуфициенция на жизнеспособност в огнища на тънкочревната стена на няколко тънко чревни гънки” не е било предприето следващото се действие а именно извършването на операция с цел ревизия на коремната кухина от заключенията на вещо лице се установи че с отстраняването на участък от тънкото черво извършено при оперативната интервениця от д-рС. – оператор и д-р П. – асистент, на практика се е целяло именно възстановяването на кръвната циркулация през тънкочревната стена.

Недоказано се явява твърдението на ищцата, че от страна на ответниците физически лица не е било провеждано качествено лечение доколкото при наличие на изтичане на тънкочревно съдържимо от раната не е била извършена ревизия на операцията доколкото от заключението на вещо лице се установи ,че тънкочревно съдържимо не е изтичало през раната на болната до приключване на престоя и в МБАЛ”Св.Иван Рилски”, липсвали са данни за перфорация на черво,което се обяснява и с описанта при приемане на пациентката в МБАЛСМ”Пирогов” клинична картина поради което извършването на ревизия на корема не е било необходимо, както и че провеждането лечение чрез медикаменти и разтвори вливани венозно е било адекватния начин за лечение според състоянието на пациентката.

Не се доказва твърдението на ищцата, че в коремната кухина на майка и е било оставено чуждо тяло”-марля” което е довело до инфектиране и допълнително влошаване на състоянието и доколкото от заключението на вещо лице и в частност от свидетелски показания на свид.Таджер следва, че намерена при оперативна интервенция марля на предна коремна стена фактически представлява част от марлено-тръбест дрен който е бил поставен с цел евакуация на появила се гной в раната.

Изводът който следва от изложеното при наличие на депозирано от майката на ищцата съгласие за лечение и извършване на оперативна интервенция в МБАЛ”Св.Иван Рилски” и липса на данни за допусната лекарска грешка респ. за ненадлежно упражняване на професионалните задължение на ответниците физически лица се налага извода за отсъствие на противоправно поведение на същите който сам по себе си е достатъчно основание за оставяне на иска без уважение.

Независимо от това обаче следва да се отбележи че по делото не се установи причинно-следствена връзка между поведението на ответниците физически лица респ. предприети от тях действия или непредприети такива и настъпилата смърт на пациентката което е друг аргумент в подкрепа на извода, че искът е неоснователен.

В този смисъл само по себе си обстоятелството, че ответника Л. е давал консултация по време на извършване на оперативната интервенция по телефона не е основание за ангажиране на отговорността му по настоящото дело доколкото не се установява наличие на причинно-следствена връзка между това му поведение и настъпилата след около 2 месеца и след проведено в друго болнично заведение лечение смърт на пациентката.

В обобщение от изложеното съдът намира, че предявения иск по чл.49, ал.1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен доколкото не се установи наличие на противоправно поведени ена ответниците което да представлява пряка причина или да създава предпоставки за увреждането на ищцата следствие смъртта на нейната майка.

Отхвърлянето на иска по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД обуславя разглеждането на евентуално съединения иск по чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД предявен срещу физическите лица,който по изложени по горе съображения относно отсъствие на противоправно поведение на физическите лица намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилите в патримониума на ищцата вреди също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на исковете за главницата от 12 000 лева претендирана на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД и чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД обуславя отхвърляне и на акцесорното искане за присъждане на законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед отхвърлянето на исковете неоснователно се явява искането на ищцата за присъждане на деловодни разноски,като доколкото ответниците не са претендирали присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне в този аспект.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от Е.Е.М.,ЕГН ********** *** срещу МБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕООД гр.Дупница, ул***”№***,Е.М. Л. ***,Б.И.П. *** и М. П. С. *** при условията на обективно и субективно евентуално съединяване както следва: иск с правно основание чл.49, ал.1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД срещу дружеството за сумата от 12 000 лева, претендирана от същото в качеството му на работодател на останалите ответници,като обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди следствие смъртта на нейната майка Д. М., настъпила на 04.05.2004г в резултат на противоправно поведение на ответниците физически лица, които към този момент са изпълнявали лекарски функции по силата на трудови правоотношения с този ответник в качеството му на техен работодател, изразяващо се в неправилно и немарливо проведено лечение на М.,оставяне на чуждо тяло в организма и след операция довело до инфектирането и, както и непредприемане на действия за овладяване на развило се септично състояние на болната, ведно със законната лихва върху посочената главница считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане и с правно основание чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за сумата от 12000 лева, претендирана солидарно от физическите лица като обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди изразяващи се в претърпяни болки и душевни страдания от смъртта на майка и Д. М. настъпила на 04.05.2004г., следствие на описаното по горе противоправно поведение на същите,ведно със законната лихва върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Решението може да се обжалва от страните пред САС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му. Свързани документи: Определение № 725 по гр.д. 561/10 ВКС