Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 3254
  • Дата на решението: 2012-08-13
  • Година нa делото: 2008
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка, Техническа грешка
  • Нарушен стандарт: Нарушен медицински стандарт
  • Приложим закон: ЗЛЗ, ЗЗ
  • Ключови доказателства: СМЕ, Вина
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: Д.Р.Б. (Ищец/Пациент) срещу МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр. Пловдив (Ответник/Лечебно заведение)
  • Предмет на спора: Иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от лекарска грешка – забравен марлен компрес „Микулич” по време на операция на жлъчка (холецистектомия).
  • Ключови моменти:
    • Вид на грешката: Техническа грешка при операция – забравен марлен компрес „Микулич” в коремната кухина на пациента.
    • Правни аспекти: Иск с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. и 52 ЗЗД за непозволена увреда и отговорност на възложителя (болницата).
    • Доказателства:
      • Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): Налице са противоречиви заключения. Единична СМЕ не може еднозначно да определи давността на компреса (дали от операция илеус преди около 20 години или от операцията на жлъчката през 2004 г.). Първа тройна СМЕ заключава, че компресът е забравен при операцията на жлъчката през 2004 г., но един от експертите изразява особено мнение поради липса на обективни критерии и спазени процедури за броене. Втора тройна СМЕ също не може еднозначно да определи давността, но предполага, че компресът е от предходна операция (илеус), тъй като намереният компрес е с размери 50/50 см, докато в болницата-ответник се използват компреси с размери 35/35 см. Тази СМЕ подчертава и наличието на строг ред за отчитане на материалите в болницата и липсата на рискови обстоятелства (спешност, кървене) по време на операцията в МБАЛ "Св. Пантелеймон".
      • Медицинска документация: Оперативният протокол от 14.10.2004 г. и епикризата не съдържат данни за забравен компрес или пропуски в броенето на материали. Описано е нормално протичане на операцията и последващо "добро обратно развитие".
      • Свидетелски показания: Медицинска сестра от болницата-ответник потвърждава, че в лечебното заведение се използват компреси 35/35 см и има строг ред за броене и отчитане на материалите на дъска преди затваряне на коремната кухина. Лекари, участвали в операцията, твърдят, че тя е протекла нормално, без кървене. Съпругата на ищеца свидетелства за претърпените от него страх, депресия и психически срив след инцидента.
  • Решение: Съдът ОТХВЪРЛЯ изцяло иска като неоснователен.

РЕШЕНИЕ № 3254/13.08.2012 ГД № 1385/2008 РС Пловдив

Гражданско дело № 1385/2008 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен .

РЕШЕНИЕ № 3254 от 13.08.2012г., Районен съд - Пловдив, ГО, XII състав, гр. дело № 1385 по описа на съда за 2008 г. Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49 , вр. с чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. и 52 ЗЗД.

Ищец: Ищецът Д.Р.Б., ЕГН, е предявил против МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр. Пловдив, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието- 14.10.2004 г. причинени в следствие на забравен компрес „Микулич” при извършена в ответното дружество операция на жлъчка. Неимуществените вреди се изразяват в болки, отпадналост и затруднено дишане продължило година и половина. Ищецът твърди, че изпаднал в депресия и цялостен психически срив в следствие на забравения компрес „Микулич”.

Претендираните имуществени вреди се изразяват в следното: сумата от 999 лв. съставляваща разликата между действително реализирания от ищеца доход и този които би реализирал ако не е бил с намалена работоспособност в следствие на причиненото увреждане за периода от 14,10,2004 г. до 30,03,2006 г. – по 54 лв. месечно, сумата от 250 лв., представляваща разноски за транспорт от П. до С. и обратно – 5 пъти по 50 лв., сумата от 100 лв, представляваща разход за закупуването на антибиотик „Сумамед” и заплаща на реалибитация за лечение, сумата от 50 лв. представляваща разходи за лекарства след операцията за отстраняване на компрес „Микулич” и сумата от 100 лв., представляваща разноски за грижи- домашно лечение след отстраняване на жлъчката до окончателното излекуване. Ищецът твърди, че на 14,10,2004 г. в ответната болница лекарски екип, ръководен от д-р Г. му е извършена операция по отстраняване на жлъчка. След операцията поддържал висока температура. След различни изследвания се установило, че има кръгло образувание между черния дроб и диафрагмата. Отишъл на операция във ВМА С., където му била извършена операция. Докторите открили в тялото му забравен компрес „Микулич” при предишната му операция, извършена в МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр. Пловдив. Претендира разноски.

Ответник: Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди че не са настъпили никакви вреди от страна на болницата. Претендира разноски.

Доказателства: Съдът като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства ищецът на 11,10,2004 г. е постъпил в МБАЛ „Св. Пантелеймон” – ИЗ № 765. Ищецът се оплаквал от болки в стомаха и дясното подребрие, горчив вкус, гадене без повръщане. При постъпването на ищеца в болницата му била поставена диагноза холециститис хроника калкулоза. От приложения към – ИЗ № 765/14,10,2004 г. оперативен протокол № 595/601 от 14,10,2004 г./ л. 161/ проведената операцията холецистектомия на ищеца е извършена на 14,10,2004 г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД гр. Пловдив от следния екип- оператор д-р Г., асистент д-р. М., инструментатор м.ц. Ч., м.с. К., анестезиолог д-р М.. Започнала е в 8,45 часа и е приключила в 10,10 часа по данни от оперативния протокол. Ищецът е изписан на 27,10,2004 г. в „добро обратно развитие на промените в дясна белодробна база” и „слаби болки в дясното подребрие”, според епикризата. От приложения оперативен протокол се установява, че в хода на проведената операция са установени множествени образувания на оментума, които се освободиха по тъпи тъп и остър начин. Видно от ИЗ № 423 ищецът на 09,01,2006 г. е постъпил във ВМА – София, Клиника по жлъчно- чернодробна и панкреативна хирургия, където е опериран на 12,01,2006 г., като при операцията е намерено в абсцената кухина на ищеца марлен тампон тип Микулич с размери 50/50 см. От приложените към делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът Д.Б. е претърпял четири хирургични операции- апендицектомия в детството си, операция по повод илеус преди около 25 години, холицистектомия на 14,10,2004 г. в ответната болница и отстраняване на чуждо тяло - компрес „Микулич” в дясна субфренична област на 12,01,2006 г. във ВВМА гр. С.. Илеус е чревна непроходимост с различна етиопатогенеза, с тежки нарушения във водно-електолитрното и белчтъчното равновесие. Холицистектомия представлява оперативно отстраняване на жлъчния мехур.

От свидетелски показания на свидетеля д-р М. при операцията извършена в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД, докторите е трябвало да забележат компреса Микулич, ако е бил забравен при предходна операция. Според свидетелката Б, съпруга на ищеца, последният е изпитвал страх, мислел е, че никога няма да оздравее, не е ставал от леглото си , станал е психически неустойчив и не е позволявал и на съпругата си да излиза от къщи, защото е мислил, че може да се случи най-лошото – да умре. От свидетелката Д., която работи като сестра в МБАЛ „Св. Пантелеймон” се установява, че в ответната болница използват компреси „Микулич” с размери 35/35 см по време на операция за попиване. Другите видове компреси, които се използват в болницата са за покриване на болния по време на операцията – операционни чаршафи с размери 150/230 см. и 75/75 см. При опериране всичко се брои и се отразява на дъска. Преди да се затвори коремната кухина, сестрите броят на глас компресите и съобщават съвпадението или несъвпадението – преди да бъде зашит пациента. Според свидетелят д-р К., който е присъствал на операцията на ищеца извършена в МБАЛ „Св. Пантелеймон”, операцията е протекла нормално, без никакво кървене. Твърди че във всяка операционна в МБАЛ „Св. Пантелеймон” има дъски за отчитане на компресите, които се използват във всяка една операция. Свидетелката М. твърди, че ищецът след има страх от болници и операции.

Според единичната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ)/л.274-286/ , извършена от доц. д-р Н.П. не може еднозначно да се даде отговор на въпроса за давността на оставения в корема на ищеца марлен материал – компрес Микулич – дали преди около 20 години, при направена операция илеус или през 2004 г. след операция извършена в ответната болница. Според тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) /л. 438-475/, извършена от проф. Т., доц. Д. и гл. асистент Ч., –забравения марлен компрес Микулич е от холецистектомията на 14,10,2004 г. , а не от предходните операции апендицит и илеус. По тази експертиза вещото лице доц. Д. е изказало особено мнение, като според него няма абсолютно сигурни и обективни медицински критерии от които би могло да се прецени каква е давността на забравения марлен компрес „Микулич” и при коя от двете операции –илеул или операция на жлъчката е забравен, като при последната операция са спазени всички правила относно броенето и отчитането на инструментариума и марления материал и съобщаването на операторите, както и въведения ред за отчитането на използваните инструменти и марлен материал чрез записването им на магнитна дъска в операционната. От тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) /л. 557-576/, извършена от доц. С., д-р С. и д-р Ч. се установява, че не може еднозначно да се отговори каква е давността на забравения компрес Микулич, тъй като не съществуват сигурни и обективни медицински критерии и данни, от които да се определи от коя от трите операции, извършени преди операцията по изваждането му е забравен този компрес. Според вещите лица намереният при извършената на 12,01,2006 г. във ВВМА оперативна интервенция марлен компрес „Микулич” е забравен при предходната операция илеус, тъй като в ответната болница работят с компреси с размери 35/35 см., а намереният е с размери 50/50 см. В МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД съществува строг ред за отчитане на използваните материали и инструменти, както и записването върху дъска, което е допълнение на обичайната практика за отчитане. Освен това липсват обстоятелства, повишаващи риска от забравяне на чуждо тяло по време на оперативната интервенция/ спешност, кървене и т.н./.

От Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), извършена от доц. д-р Х. се установява, че от ренгенографичната образна информация при изследването на белите дробове и сърцето е налице по- високо разположение на дясната диафрагмална купола с усложнение на това състояние, като изместване и притискане на долен и среден дялове на десния бял дроб, с прибавени възпалителни изменения, които имат различен ход на развитие. От компютъртомографската информация се касае за гнойна колекция, в десния чернодробен дял с вероятно разпространение по съседство, което е неуточнено и непълното КТ изследване. Гнойната колекция е вероятния причинител на белодробните промени и положение на дясната диафрагмална купола. Заболяването довело до чернодробния гнойник не е категорично доказано.

Мотиви: При така установената по делото фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.49, ал. 1Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД включва елементите – противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника при предявен иск с пр.осн. чл.49 ЗЗD е безвиновна гаранционно обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49,вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД , както и само в хипотезата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В разглеждания казус по предявения иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на всеки от елементите на фактическия състав на посочения текст от ЗЗД, както и да докаже иска по размер.

Установи се по делото, че на ищеца е извършена операция холецистектомия на 14,10,2004 г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД гр. Пловдив, която е протекла нормално и без усложнения. Безспорно по делото се установи, че на 12,01,2006 г. при извършена във ВМА – С., Клиника по жлъчно- чернодробна и панкреативна хирургия, операцията е намерено в абсцената кухина на ищеца марлен тампон тип Микулич с размери 50/50 см. Спорният въпрос по делото е от коя операция е забравен компреса „Микулич” – дали при холецистектомията, извършена на 14,10,2004 г. при ответната болница или при предходните операции апендицит и илеус. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност със заключенията на вещите лица по назначените Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) не се установи наличието на извършени противоправни действия от лекарския екип, оперирал ищеца на 14,10,2004 г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД от холецистектомия, които да са в причинно-следствена връзка с претърпените неимуществени и имуществени вреди от ищеца Д.Б..

Съгласно разпоредбите на чл.79 от 3акона за здравето медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Текста на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените основни принципи на правото на медицинска помощ в чл. 81,ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ са своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. Посочените разпоредби налагат извода, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т.4Чл. 5. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз: 1. представляват своите членове и защитават професионалните им права и интереси; 2. представляват своите членове като страна при сключване на Националния рамков договор по задължителното здравно осигуряване; 3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвят Кодекс за професионална етика на лекарите, съответно на лекарите по дентална медицина, и упражняват контрол по спазването му; 4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика, съответно Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването, след становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 4а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) изпращат приетите правила за добра медицинска практика по т. 4 за становище на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор"; 5. налагат санкциите, предвидени в този закон; 6. (доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) съставят и водят национален електронен регистър и районни регистри на членовете си; 7. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) организират, координират, провеждат, регистрират и контролират продължаващото медицинско обучение на лекарите и на лекарите по дентална медицина при условия и по ред, определени в договори с висшите училища и Военно медицинска академия; 8. участват със свои представители във Висшия медицински съвет към Министерството на здравеопазването; 9. дават становища по проекти на нормативни актове в областта на здравеопазването; 10. осъществяват сътрудничество с други организации и институции в страната и в чужбина; 11. подпомагат своите членове и техните семейства в случай на нужда съгласно уставите на организациите; 12. извършват други дейности, предвидени в уставите на организациите; 13. (нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) предоставят на Министерството на здравеопазването информацията по чл. 185, ал. 3 и 4 от Закона за здравето. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Правилата за добра медицинска практика по ал. 1, т. 4 вкл... от ЗСОЛЛДМ в областта „хирургия”, с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ.

От заключенията на вещите лица по назначените единична и две тройни съдебно-медицински експертизи – единствено тройната СМЕ, извършена от проф. Т., доц. Д. и гл. асистент Ч., твърди, че забравения марлен компрес Микулич е от холецистектомията на 14,10,2004 г., а не от предходните операции апендицит и илеус. Настоящият съдебен състав не кредитира тази СМЕ, тъй като от една страна едно от вещите лица по нея - доц. Д. е изказало особено мнение, от друга страна от свидетелските показания на свидетеля Д., които настоящият съдебен състав кредитира изцяло като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, се установява, че в ответната болница използват компреси „Микулич” с размери 35/35 см. , а намерения в тялото на ищеца компрес „Микулич” е с размери 50/50 см., който не се използва в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД.

От заключенията на единичната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и от тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) , извършена от доц. С., д-р С. и д-р Ч., които настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективни и компетентно дадени се установява, че не може еднозначно да се отговори каква е давността на забравения компрес Микулич, тъй като не съществуват сигурни и обективни медицински критерии и данни, от които да се определи от коя от трите операции, извършени преди операцията по изваждането му е забравен този компрес. Според вещите лица- доц. С., д-р С. и д-р Ч., извършили тройната СМЕ, намереният при извършената на 12,01,2006 г. във ВВМА оперативна интервенция марлен компрес „Микулич” е забравен при предходната операция илеус, тъй като в ответната болница работят с компреси с размери 35/35 см., а намереният е с размери 50/50 см. В МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД съществува строг ред за отчитане на използваните материали и инструменти, както и записването върху дъска, което е допълнение на обичайната практика за отчитане. Освен това липсват обстоятелства, повишаващи риска от забравяне на чуждо тяло по време на оперативната интервенция/ спешност, кървене и т.н./.

Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля д-р М., който твърди, че при операцията извършена в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД, докторите е трябвало да забележат компреса Микулич, ако е бил забравен при предходна операция, тъй като свидетелят не е присъствал на операцията и не пресъздава видяно и чуто от него, а изказва мнение.

От събраните по делото доказателства не се доказа твърдението на ищеца, че при операция холецистектомия извършена на 14,10,2004 г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД гр. Пловдив е било оставено чуждо тяло-марля „Микулич”, което е довело до инфектиране и допълнително влошаване на състоянието му. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че по делото не е установено наличието на данни за допусната лекарска грешка, съответно за ненадлежно упражняване на професионалните задължение от лекарския екип- физически лица, оперирал ищеца на 14,10,2004 г. в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД от холецистектомия. Поради това не е налице противоправно поведение, извършено от лекарския екип при лечението на Д.Б. в МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД , гр. Пловдив. Следователно липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 49,вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – МБАЛ „Св. Пантелеймон” ЕООД , гр. Пловдив за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди – наличие на противоправно поведение, извършено от лекарите- физически лица, работещи в ответната болница. Не се установи и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на лекарите- физически лица респ. предприети от тях действия или непредприети такива и настъпилите вреди на ищеца в резултат на намерения в тялото на Д.Б. компрес „Микулич”. При тези съображения се налага решаващият извод, че предявеният иск с пр.осн.чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на разноските: С оглед изхода на делото, на основание чл. 64 ал. 2Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване ГПК/отм./ на ответника се дължат направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Такива надлежно се претендират, като са налице и доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват депозити за вещи лица в размер на 740 лева и адвокатско възнаграждение на пълномощника в производството в размер от 650 лева, които суми следва да се възложат в тежест на ищеца.

Решение: По изложените съображения, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.Б., ЕГН ********** ***, против МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр. Пловдив, иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, причинени в следствие на забравен компрес „Микулич” при извършена в МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр. Пловдив на 14,10,2004 г. операция на жлъчка.

ОСЪЖДА Д.Р.Б. да заплати на МБАЛ „Свети Пантелеймон” ЕООД, гр. Пловдив, направените по делото разноски, както следва: депозити за вещи лица в размер на 740 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева., на основание чл. 64, ал. 2Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване ГПК/отм./.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Свързани документи: Решение №"1066 по гр.д. 3465/12 ОС - Пловдив Определение № 803 по гр.д. 6457/13 ВКС Решение №"264 по гр.д. 6457/13 ВКС