- Страни: С. Т. А. (Ищец/Пациент) срещу "Д. център ІІІ – П. ” ЕООД и “М. б. за а. лечение – П. ” АД (Ответници/Лечебни заведения)
- Предмет на спора: Иск за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди (20 000 лв. и 892,47 лв.) от претърпени болки и страдания и заплатено санаториално лечение. Твърденията са за неправилно лечение (действия и бездействия) от лекари след претърпяно счупване на капачка на десен крак на 06.01.2000г., довело до сериозни усложнения като "зудег" и контрактура.
- Ключови моменти: Съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) не констатира грешки в лечението, проведено от лекуващите лекари и физиотерапевти. СМЕ установява необходимост от ранна рехабилитация, но посочва, че кинезитерапията не е противопоказна при липса на тромбофлебит, който не е констатиран у ищеца. Експерти също така посочват, че "противовъзпалителната физиотерапия" е част от тромбофлебитната профилактика и е препоръчителна при наличие на оток преди лечебна физкултура. Установено е провеждането на три курса физиотерапевтични процедури (интерферентен ток, фонофореза, ЛФК, подводен душ/тангентор) в препоръчителния шестмесечен срок след сваляне на гипса. Съдът приема, че неизвършването на домашно посещение от лекар не съставлява противоправно поведение, тъй като пациентът е могъл да се придвижи до амбулаторията и не е уведомил за обективна невъзможност. Заболяването "зудег" не е констатирано в решения на ТЕЛК до 2004 г., а експертите са категорични, че се появява почти винаги след имобилизация и не изисква хоспитализация.
- Решение: Върховният касационен съд намира касационната жалба на ищеца за неоснователна. С това решение ВКС потвърждава решенията на Пловдивски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, които са отхвърлили предявения иск за обезщетение като неоснователен.
РЕШЕНИЕ № 1113/01.10.2008 ГД № 4737/2007 ВКС Гражданско дело № 4737/2007 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .
РЕШЕНИЕ № 1113 от 01.10.2008г., Върховният касационен съд на Република България, V-то ГО, гр.дело №4737/2007г.
Производството е по чл. 218а, буква “б” ГПК /отм/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. А. против решение № 221/31.05.2007г., постановено по гр.д. № 99/2007г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 2322/14.12.2006г. на Пловдивски окръжен съд.
С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 49, във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД против Д. център ІІІ – П. ” ЕООД и “М. б. за а. лечение – П. ” АД за солидарно заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, преживени болки и страдания от това, че след претърпяно счупване на капачката на десния крак на 06.01.2000г. са осъществени действия и бездействия, съставляващи неправилно лечение, довели до сериозни усложнения на здравето му от лекуващите лекари Р. Р. Х. и Т. Т. С. , работещи при първия ответник “Д” и от доктор Т. И. Т. , работеща при втория ответник “М” АД и за изплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 892,47 лв., представляващи заплатена сума за санаториално лечение.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗНЗ и ЗЛЗ, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доказаните факти в тяхната взаимна връзка и последователност и необоснованост. Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, пето гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено, че на 06.01.2000г. ищецът /сега касатор/ е паднал в поледица и е счупил капачката на десния си крак, въпреки това се е прибрал у дома с градски транспорт, но поради голям оток на другия ден е извозен по спешност в “У“Свети Г. ” ЕАД конституирана като трето лице помагач, където му поставили гипсов крачол за период от 45 дни.
Според СМЕ задължителни са били двата следващи прегледа / в период от 24 часа от гипсирането и в период от седем дни от гипсирането. Едва на 11.01.2000г. ищецът е регистриран при д-р С хирург с “Д” ЕООД, който не го е посещавал в дома му и на практика не е проведен нито един от двата задължителни прегледа, при които е следвало да се констатира спадане на оттока и ако гипсът е неефективен /хлабав/ - да се извърши ново гипсиране..
Въззивният съд е приел, че чл. 11Чл. 11. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ са лечебни заведения, в които лекари или лекари по дентална медицина: 1. извършват: а) диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни; б) консултации; в) профилактика; г) (нова - ДВ, бр. 46 от 2005 г.) диспансеризация; 2. предписват: а) лабораторни и други видове изследвания; б) извършването на медицински дейности и манипулации под техен контрол и отговорност; в) обема, вида домашни грижи и помощ за болни; г) лекарства, превързочни материали и медицински пособия; 3. извършват експертиза на временна нетрудоспособност; 4. извършват наблюдение и оказват медицинска помощ при бременност и майчинство; 5. наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до 18 години; 6. извършват дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и имунизации; 7. издават документи, свързани с тяхната дейност; 8. насочват пациенти за консултативна и болнична помощ. (2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2018 г., в сила от 12.10.2018 г.) В медицински център, медико-дентален център и дентален център, както и в индивидуални и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ могат да се провеждат и клинични изпитвания на лекарствени продукти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лекар, съответно лекар по дентална медицина, практикуващ в амбулатория за първична или специализирана извънболнична помощ, извършва лечение на болен и в дома му, когато състоянието на болния налага това. (4) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да хоспитализират пациентите в болница, когато лечебната цел не може да се постигне в амбулаторни условия или в дома на пациентите. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лекар по дентална медицина, който притежава издадено по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия удостоверение за съответната правоспособност, може да извършва образна диагностика на зъбите и челюстите на пациентите.., ал.2 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/ задължава само лекуващите лекари да извършват домашни посещения, а специалистите нямат такова задължение. Това тълкуване на материалния закон е неправилно. Нормата на чл. 11, ал.2Чл. 11. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ са лечебни заведения, в които лекари или лекари по дентална медицина: 1. извършват: а) диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на болни; б) консултации; в) профилактика; г) (нова - ДВ, бр. 46 от 2005 г.) диспансеризация; 2. предписват: а) лабораторни и други видове изследвания; б) извършването на медицински дейности и манипулации под техен контрол и отговорност; в) обема, вида домашни грижи и помощ за болни; г) лекарства, превързочни материали и медицински пособия; 3. извършват експертиза на временна нетрудоспособност; 4. извършват наблюдение и оказват медицинска помощ при бременност и майчинство; 5. наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до 18 години; 6. извършват дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и имунизации; 7. издават документи, свързани с тяхната дейност; 8. насочват пациенти за консултативна и болнична помощ. (2) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2018 г., в сила от 12.10.2018 г.) В медицински център, медико-дентален център и дентален център, както и в индивидуални и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ могат да се провеждат и клинични изпитвания на лекарствени продукти. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лекар, съответно лекар по дентална медицина, практикуващ в амбулатория за първична или специализирана извънболнична помощ, извършва лечение на болен и в дома му, когато състоянието на болния налага това. (4) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да хоспитализират пациентите в болница, когато лечебната цел не може да се постигне в амбулаторни условия или в дома на пациентите. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Лекар по дентална медицина, който притежава издадено по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия удостоверение за съответната правоспособност, може да извършва образна диагностика на зъбите и челюстите на пациентите. от ЗЛЗ /ДВ бр. 62/09.071999г. с последващи изменения и допълнения/ задължава както лекуващите лекари, така и лекарите, практикуващи в амбулатория за първична или специализирана извънболнична помощ да извършват лечение на болен и в дома му, “когато състоянието на болния налага това”.
Следователно това задължение не е безусловно, а е свързано с преценка на лекаря за състоянието на болния и с невъзможност от негова страна да бъде придвижен до кабинета. В конкретния случай самият ищец признава, че след гипсовата имобилизация е могъл да се движи с две патерици. Състоянието му не е изключвало възможността да се придвижи макар и с две патерици до амбулаторията за специализирана медицинска помощ с превозно средство дори в условията на паднал сняг и поледица. Ако подобно предвижване е било невъзможно за ищеца поради някакви обективни причини, той е следвало да уведоми лекаря за тази невъзможност. Само когато състоянието на болния обективно налага посещение на лекаря в дома за лечение, за него възниква задължението да извърши такова посещение и неизпълнението му представлява нарушение на тази норма. Затова не извършването на преглед от д-р С на седмия ден от поставяне на гипса, когато ищеца не се е явил в амболаторията му и не го е уведомил за някаква обективна причина, поради която не може да се придвижи до кабинета, не съставлява противоправно поведение на този лекар, т.е. не е деликт поради което няма основание за ангажиране на отговорността на лечебното заведение, в което работи.
На второ место, като неправомерно поведение на доктор С. , касаторът счита това, че не са предприети необходимите лечебни процедури за ранно функционално възстановяване и предотвратяване на усложненията от имобилизацията. СМЕ с в.л. Каменов установява необходимостта по принцип от ранна рехабилитация в период от шест месеца след сваляне на гипса, но посочва, че тя не е само чрез лечебна физкултура, а и чрез кенезотерапия.. По делото е установено, че с направление от д-р С, ищецът е бил изпратен на кенезотерапия от 06.до 17 март в “Д”, където са му правени процедури с интерферентен ток и магнитно поле.
Според заключението на СМЕ с в.л. д-р В кенезотерапията е противопоказна само в случаите на тромбофлибит. Такова заболяване у ищеца не е констатирано в медицинската документация, включително и в решенията на ТЕЛК. Провежданите при кенезотерапията процедури по своя характер са противовъзпалителни, обезболяващи и подобряващи трафика на лимфата според в.л. Вантова Д. , а според в.л. Каменов “противовъзпалителната физиотерапия” е част от тромбофлебитната профилактика.
Вещо лице В. Д. ” е категорична, че при наличие на оток, какъвто ищецът е имал не е препоръчителна лечебна физкултура. Първо се извършва противовъзпалителната физикална апаратна физиотерапия за преодоляване на възпалението, а след това се комбинира с ЛФК. От данните по делото се установява, че на ищеца са извършени три курса процедури. както следва: от 10.07.2000г. до 26.07.2000г., с интерферентен ток, фонофореза с фелоран и ЛФК от 27072000г. до 04.08.2000г. /подводен душ :тангентор/ и 7 дни ЛФК и от 10.08.2000г. до 08.08.2000г. – тангентор и подводна ЛФК. Тези процедури са в препоръчителния шестмесечен срок от сваляне на гипса. При така установеното, въззивният съд обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че няма неправилно лечение от страна на лекуващите лекари и физиотерапевти. Медицинските експертизи не са констатирали грешки в лечението и констатациите и изводите им не са оспорени от ищеца при приемане на заключенията. Съдът не разполага със специални знания, за да мотивира противни изводи. Представените теоретични разработки в областта на медицината са принципни, но те не могат да се свържат със конкретното състояние на ищеца, поради което и не съставляват относимо доказателство към конкретния спор. Затова оплакването на касатора за необоснованост на решението и не обсъждане на всички събрани доказателства е неоснователно.
Касаторът счита, че посочените лекари при двамата ответници са проявили неправилни действия в резултат на които е получил заболяването “зудег” и контрактура, които са резултат от проведената физеотерапия в “Д”, поради което е следвало да бъде хоспитализиран. В решенията на ТЕЛК от 2000г. до 2004г. не е констатирано ищецът да е страдал от това заболяване. Вещите лица са категорични, а това се разбира и от приложената медицинска литература, че това заболяване се появява почти винаги след имобилизация, а за лечението му не е необходимо хоспитализиране. Този извод на експертите не е оспорен по надлежния ред, предвиден в чл. 157, ал.2Чл. 157. ⚖️ Практика (2) (1) (Предишен текст на чл. 157 - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) За допускане на събиране на доказателства чрез видеоконференция съдът се произнася с мотивирано определение, в което се обосновава необходимостта от провеждане на видеоконференция. Срок за събиране на доказателствата от ГПК/отм/ и оборен с други конкретни доказателства, касаещи ищеца, поради което въззивният съд не е извършил процесуално нарушение, или необоснованост, като е приел, че посоченото поведение на лекарите не съставлява деликт. Относно не провеждане на редрисацията, експертите са категорични, че при счупен крак подобна процедура не се препоръчва в практиката, а и за нея е необходимо изричното съгласие на пациента. Затова не извършването й също не съставлява Лекарска грешка, респективно не е деликтно поведение.
Тезата на касатора, че в резултат на неправилно лечение е получил артрозна болест, послужила като основание за инвалидизирането му до степен 50% не е доказана. Действително ищецът страда от артрозна болест, заради която са му определени 50% инвалидност. Видно от мотивите на ТЕЛ и НЕЛК в тези решения обаче, тази болест е в причинна връзка със счупената капачка. Вещо лице д-р. Каменов също е разяснил в заключението си, че всяко ставно счупване, наместено и зараснало е предпоставка за развитие до няколко години на ранна артроза. Затова в решението на ТЕЛ от 2002г. е констатирана тази болест, но тя е в причинна връзка със счупването, а не с неправилно лечение, каквото не е доказано.
Или в обобщение, обжалваното решение е правилно като краен резултат. Допуснатото противоречие с материалния закон не е довело до неправилен краен извод. Относимите към спора доказателствата са обсъдени по отделно и в съвкупност, поради което не е допуснато нарушение на чл. 188, ал.1Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице от ГПК. Изводите съответстват на събрания доказателствен материал. Поради това не са налице наведените касационни основания за неправилност на решението, поради което същото следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221/31.05.2007г., постановено по гр.д. № 99/2007г. на Пловдивски апелативен съд
Свързани документи: Решение №"221 по гр.д. 99/2007 АпС - Пловдив