Решение № 4050/09.06.2015 ГД № 7402/2013 СГС

РЕШЕНИЕ № 4050/09.06.2015 ГД № 7402/2013 СГС Гражданско дело № 7402/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Решение № 4050 от 09.06.2015г., Софийски градски съд, І-во ГО, 14-ти състав, гр. дело № 7402/2013г. Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

Ищец: Ралин Куйбишев твърди, че около две години преди процесните операции получавал периодично болки в кръста, за което и по лекарско предписание вземал обезболяващи. Въпреки болките бил работоспособен и пълноценен човек.

В края на 2009 година бил прегледан от невролог, който му препоръчал консултация с неврохирург- д-р Ф. . На 07.10.2009г., след компютърно томографско изследване (скенер) на лумбалните прешлени, ищецът бил прегледан от д-р Ф. ООД и му била препоръчана операция. Ищецът и съпругата му изразили опасенията си относно препоръчаната оперативна интервенция, но били уверени от д-р Ф., че това са рутинни операции, които не крият опасност, а от друга страна с прилагането им може изцяло да бъде отстранено страданието на ищеца. Доверявайки се изцяло на лекаря, ищецът постъпил в болницата същия ден и на 08.10.2009г. бил опериран. Впоследствие разбрал, че било задължително да се направи изследване с ядрено-магнитен резонанс, за да се установи точно мястото и обема на операцията, но такова не му било направено.

След операцията болката утихнала, но се появил периодичен блокаж на левия крак на всеки няколко крачки. Д-р Ф. казал на ищеца, че отново трябва да се оперира. Ищецът отново се доверил на лекаря и повторната операция била извършена на 26.02.2010г. В резултат на тази операция общото здравословно състояние на ищеца било сериозно и непоправимо увредено- в деня след операцията разбрал, че няма никаква чувствителност в лявата част на тялото си от кръста надолу, не можел да движи левия си крак, да контролира ходенето по малка и голяма нужда, а по-късно се установило, че е загубил и половата си потентност поради невъзможност да получи ерекция.

С времето подобрение не настъпило, ищецът бил изписан от болницата с памперси и на инвалидна количка. Провел в пълен обем препоръчаните му рехабилитация и упражнения за раздвижване, но без особен ефект- успял само да замени инвалидната количка с патерици, но физикалните проблеми останали. През април 2011г. по препоръка на лекар от същата болница било направено ново образно изследване, а на 18.05.2011г. ищецът бил отново хоспитализиран и опериран, но без положителен ефект. При последващи консултации с водещи неврохирурзи ищецът бил уведомен, че няма смисъл от по­нататъшни операции и състоянието му ще остане непроменено.

Трайно намалената работоспособност (ТНР) на ищеца надвишавала 70% и изобщо изключвала възможността да упражнява професията си на строител, която успешно упражнявал до първата операция. Доходите на ищеца преди първата операция били в размер на не по-малко от 1000лв. месечно, а към настоящия момент получавал инвалидна пенсия в размер на 179,99лв. Не можел да извършва дори ежедневните си битови потребности без помощ от съпругата му, придвижвал се само с помощта на две патерици, непрекъснато използвал памперси, почти цялото време прекарвал вкъщи на легло или стол, прекъснал всякакви връзки с колеги и приятели, угнетен е и от неспособността си да бъда пълноценен и като мъж.

Ищецът счита, че не му е била предоставена информация относно риска от интервенцията за общото му здравословно състояние и работоспособност. Извършената в лечебното заведение на ответника интервенция не отговаряла на стандартите на съвременната медицинска наука и практика, а медицинският екип проявил небрежност и безотговорност, в резултат на които допуснал сериозни грешки, довели до усложнения, наложили извършването на още две допълнителни операции под пълна упойка. Тъй като ищецът бил принудително пенсиониран поради инвалидност на 45-тата година от живота му, бил лишен от възможността да полага труд и упражнява професията си още 15 години и да получи трудови възнаграждения в размер на общо 180000 лева. Моли ответникът МБАЛ„С.С.”ООД да бъде ОСЪЖДА да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150000 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 180000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответник: МБАЛ„Света София”ООД оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че изследването с ядрено- магнитен резонанс не е задължително в подобни случаи, а ищецът е отказал предложено му такова преди първата операция. Лекуващият лекар след първата операция предложил на ищеца две алтернативи- оперативно, което се реимбурсира от НЗОК, и чрез блокиране на гръбначния стълб, което е по-подходящо и ефикасно, но не се реимбурсира от НЗОК. Ищецът избрал първото поради липса на средства. За всички извършени процедури ищецът подписал декларации за информирано съгласие, в които ясно били отразени рисковете от операциите. Ответникът претендира ОТХВЪРЛЯНЕ на иска и присъждане на разноски.

Третите лица- помагачи на страната на ответника- Р.Т.Ф. и „ДЗИ- О.З.”АД оспорват иска по основание и размер и претендират ОТХВЪРЛЯНЕТО му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Представените по делото документи относно здравословното състояние на ищеца и проведеното му лечение изискват специални знания и са предмет на изслушаните по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), поради което съдът не ги обсъжда поотделно.

С представената по делото декларация за информирано съгласие за гръбначна и гръбначномозъчна операция от 07.10.2009г. ищецът е декларирал, че е информиран за: целта на оперативната интервенция- експлорация и декомпресия на структурите на гръбначномозъчния канал, с използване на конвенционална неврохирургична техника; възможните рискове- задълбочаване на съществуващ неврологичен дефицит, новопоявил се неврологичен дефицит и системни усложнения (сърдечни, белодробни, алергични, хеморагични в резултат на оперативната намеса или нарушения в хомеостазата и др.); че усложнения могат да възникнат както по време на операцията, така и след нея и може да наложат допълнително лечение или повторна операция; че е получил уверение от лекарите, че операцията ще бъде извършена съгласно актуалните световни неврохирургични стандарти с оглед постигане на максимален следоперативен резултат. Въз основа на тази информация ищецът се е съгласил да бъде опериран. С представената по делото декларация за информирано съгласие за операция от 07.10.2009г. ищецът е декларирал, че: дава съгласие за извършване на операция във връзка със заболяване „дискова херния и стеноза на канал”, при която ще се извърши отстраняване на хернията и разширяване на канала; са му обяснени специфичните рискове за неговото индивидуално състояние- инфекции, неврологичен дефицит, тромбоемболия. Идентични декларации са подписани от ищеца и на 25.02.2010г., и на 18.05.2011г.

От представеното по делото удостоверение от 26.04.2013г. на НОИ се установява, че ищецът за периода от м.11.2012г. до м.04.2013г. е получавал пенсия в размер на 179,99 лева.

От постъпилото по делото писмо на НАП, ТД- С. се установява, че след извършена проверка в ИС на НАП- Регистър на трудовите договори има данни за подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор с работодател „Х.”ООД за периода от 07.10.2009г. до 25.05.2010г. Има данни за осигуряване за същия период. Няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за доходи през 2009 и 2010г.

От представените по делото диплома за завършено висше образование по специалност „медицина” и свидетелство за призната специалност „Неврохирургия” се установява, че Р.Т.Ф. е квалифициран да извърши процесните операции на ищеца.

От свидетелски показания на разпитания по делото свидетел Е.Г. се установява че познава ищеца от дете, през 1986г. и станал зет. Работел отдавна в строителството. Имал болки, оплаквал се от дископатия, която му пречела на ходенето. Свидетелката придружавала ищеца в болниците. Досега му направили три операции. Срещнали се с д-р Ф. в кафенето на болницата, след което приели ищеца за операция. Докато седяли на масата докторът казал, че единственото спасение е операция и това било най- изгодния случай да се чувства след това по- добре. Освен оперативно лечение за друго лечение не се говорело. Докторът казал, че рискът е 1000 към 1. Докато били заедно ищецът не бил подписвал декларации. Свидетелката не била в лекарския кабинет при приемането на ищеца в болницата.

От свидетелски показания на разпитания по делото свидетел М.Г. се установява че познава ищеца от дете, от едно село са. Ищецът отдавна работи в строителството, а от 2007г- заедно със свидетеля на различни строителни обекти като част от бригада от 10-12 човека. Извършвали най-често грубо строителство, кофраж, арматура и покриви. Преди 2007г ищецът нямал оплаквания и болки. През 2009г по време на работа го заболял кръста и тръгнал по болници, а след това вече не се явил в бригадата и оттогава не работел. Работели на надница, на ден всеки човек от бригадата получавал по 50 лв. Само в неделя почивали, а понякога работели и в неделя. Зимата работели ако е възможно, само при минусови температури спирали работа за седмица- две. Редовно им се плащало това възнаграждение. От 2007 до 2009г ищецът редовно получавал надницата си. Плащането се извършвало „на ръка”. Бригадирът водел надниците в тетрадка и плащал без документ. Имало случай и фирма да ги наеме, пак получавали същата надница. Въпреки кризата си намирали обекти, частни къщи, работа имало.

От заключението на изслушаната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че към момента на личния преглед ищецът е в задоволително общо състояние. Съобщава за непостоянни болки в кръста, изтръпнало стъпало на левия крак с невъзможни движения в него, изтръпване в дясно стъпало в неговата предна половина и пръстите, невъзможност да контролира тазови резервоари- постоянно е на памперс, невъзможна самостоятелна походка-придвижва се с помощно средство-бастун. Преди проведените оперативни интервенции е имал периодични болки в поясния отдел на гръбнака ,които е лекувал с променлив успех с медикаменти. Движел се е самостоятелно, не е имал описаните промени в неврологичния статус. Извършените оперативни интервенции са планови.

Оперативното лечение при дискови хернии цели отстраняване на хернията и освобождаване на притиснатия нервен корен на нивото на херниране. При ищеца при първата операция на 08.10.2009г чрез левостранен достъп е премахната хернията на ниво Л4-Л5 и е осъществена декомпресия на Л5 коренче в ляво. Не е дооценена в случая предоперативно установената от компютърната томография стеноза на медуларния канал и нейното отношение към оплакванията на пациента. От невроизобразителното изследване са налице данни за медианни дискови хернии на нива Л4-Л5 и Л5- еС1 на фона на изразени дегенеративни изменения и стеснен медуларен канал. Оперирано е само нивото Л4-Л5- това, от което са оплакванията на пациента към този момент, т.е целите на оперативната интервенция са изпълнени частично- остават нерешени дисковата херния Л5-еС1 и стеснения медуларен канал.

При лумбалната стеноза операцията цели създаване на повече пространство за конската опашка /cauda equina/ и нервните коренчета чрез освобождаване на нервните структури от компримиращите ги меки тъкани /дискови хернии, хепертрофирали жълти връзки, задебелени ставни капсули и костни структури /хипертрофирали стави, остеофити/. При описаните преди втората операция изменения на магнитно-резонансната томография, извършената операция не е постигнала целите- не е извършена костна и остеолигаментарна декомпресия, което е довело до развитие на кауда еквина синдром следоперативно.

Диагнозата при първата операция е Херния дискалис Л4-Л5, Л5-еС1, като от невроизобразителното изследване херниите са медианни /разположени срединно/. Това означава, че дисковете на тези две нива са притиснали нервните коренчета- съответно Л5 и еС1. Проява на това притискане е болката по страничната повърхност на левия крак /Л5 корен/. Диагнозата при втората операция е Стеноза на лумбалния канал Л2- Л5. При магнитно-резонансното изследване описаните изменения са от нива ЛЗ-Л4, Л4-Л5 и Л5-еС1- промени в дисковете, фасетно-ставна хиперплазия, което е довело до компресия на текалния сак там. Още при първата операция по компютър-томографски данни има налична стеноза на медуларния канал, която не е отчетена при първата намеса. В този аспект втората операция има връзка с нея, тъй като оплакванията на пациента след първата операция са продължили като на преден план са тези характерни за тесен спинален канал в лумбалния отдел- неврогенно накуцване.

Кауда еквина синдром е комплекс от клинични симптоми и признаци и при пълното му развитие включва: 1.Тазово-резервоарни смущения- незадържане на урина и изпражнения; 2.Перианална хип-до анестезия; 3.Значителна моторна слабост- обичайно са въвлечени повече от един нервен корен; 4.Липса на ахиловите рефлекси двустранно; 5.Смущения в сексуалната сфера. Най-често той се предизвиква от масивна дискова херния на ниво Л4- Л5 или Л5-eCl ,или при тесен лумбален спинален канал на повече от едно ниво и при оперативното му лечение когато не е осъществено адекватно освобоождаване на невралните структури. Вертебрален синдром е комплекс от симптоми дължащи се на лумбална дискова херния или на тесен спинален канал и включва: напрежение в параспиналната мускулатура; сколиоза в поясния отдел; ограниченост и болезненост на движенията в лумбалния отдел на гръбнака. Неотстранената компресия върху нервните структури, която е предизвикала развитие на кауда еквина синдром е причината за нарушените тазоворезервоарни функции, нарушената чувствителност и слабостта в левия крак. Увредата е настъпила по време на втората операция. Кауда еквина синдромът се е манифестирал след нея поради недостатъчната декомпресия на спиналния канал. Няма медицински данни , които да сочат , че пациентът сам е причинил увредата или е допринесъл за нея със свои действия.

От прегледаните медицински документи в делото са изпълнени изискванията на клиничната пътека /205/ по които е опериран ищеца- проведени са необходимите лабораторни и нервноизобразителни изследвания , консултации със съответните специалисти предоперативно. Неврохирургичния стандарт за оперативно лечение включва: а) теоретично и практическо владеене на оперативните техники; б) да не се увреди болният; в) да се реши болестният проблем; г) да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието; д) да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата и за справяне с възможните неврохирургични усложнения. В случая не са изпълнени в пълен обем точки „б”, „в” и „г”. Слабостта за ходилото на левия крак е установена след втората оперативна намеса и е резултат от нея-неосъществената костна и лигаментарно- ставна декомпресия на спиналния канал с последващо развитие на кауда еквина синдром. Направения магнитен резонанс на 06.04.2010г /след втората операция/ доказва персистирането на стенозата. По литературни данни след операции върху лумбалния гръбнак процентът на такова усложнение-компресия на кауда еквина е малък- 0,08% до 0,2%. Като най-чести причини за неговото развитие се изтъкват: неадекватна декомпресия; оток на нервните корени; постоперативен хематом; съдова недостатъчност /кръвоснабдяването на конската опашка е поначало по-слабо/. В информираните съгласия преди оперативните интервенции като възможно усложнение е отбелязано и развитие на неврологичен дефицит следоперативно.

В епикризата от втората операция няма описани тазово- резервоарни нарушения. Те според ищеца са се появили след нея и могат да бъдат резултат от нея, защото се вписват в клиничната картина на кауда еквина синдрома. Тазово- резервоарните нарушения са описани в неврологичния статус в епикризата от 09.04.2010г. /42 дни след втората операция/. В приложените по делото медицински документи липсват данни за провеждане на допълнителни инвазивни процедури и оперативни интервенции във връзка с тях при ищеца, както и лечебни процедури. По данни на ищеца след сваляне на катетъра след втората операция урината изтичала сама. Установил, че не може да задържа и изпражненията. От направения магнитен резонанс на поясен отдел /14.12.2009г./ преди втората операция са установени категорично данни за тесен спинален лумбален канал. Развитието на синдрома на кауда еквина след втората оперативна намеса е резултат от недостатъчната по обем декомпресия на спиналния канал. Спинална стеноза с нива Л3-Л4 или Л4-Л5 при оплаквания от парестезии в аналната област и тръпнене в краката ако не се предприемат необходимите диагностични и лечебни процедури би могла да доведе до развитие на този синдром. Състоянието на ищеца е било показано за широка декомпресивна ламинектомия, съчетана с метална стабилизация. В приложената и прегледана в делото медицинска документация не се открива такова предложение.

Заключението на изслушаната тройна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) потвърждава заключението на единичната такава относно здравословното състояние на ищеца и характеристиките на заболяването му. За първата оперативна интервенция вещите лица заключават, че целите и са постигнати „в рамките на разумната достатъчност”, доколкото са съобразени с конкретните оплаквания на ищеца към този момент. Нарушените тазово- резервоарни функции и парезата на левия крак според вещите лица са поради „съдови причини” (слабо кръвоснабдяване на поясния отдел на гръбнака). Намират, че формално не са изпълнени пунктове „б”, „в” и „г” от Неврохирургичния стандарт за оперативно лечение- да не се увреди болният, да се реши болестният проблем и да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието. Вещите лица са на становище, че при оперативната интервенция (втората) стенозата е редуцирана в разумно достатъчен обем и развитието на кауда еквина синдром е настъпило най-вероятно по съдов механизъм. В конкретния случай не се налага категорично провеждане на широка декомпресивна ламинектомия, съчетана с метална стабилизация и липсват данни такава да е предлагана на ищеца.

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

С оглед изложенените в исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си, настоящият състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, имаща гаранционно- обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по тази разпоредба, следва да се установи наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД (деяние, изразяващо се в действие или бездействие; вреда; противоправност на деянието; причинно-следствена връзка между деянието и вредата; вина, чието наличие се предполага до доказване на противното съгласно въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД оборима презумпция), както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. В случая между страните не се спори, че извършилият процесните оперативни интервенции лекар работи като такъв в лечебното заведение на ответника. Установи се от представените по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на вещите лица по изслушаните Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), че за ищеца са настъпили описаните в исковата молба вреди, както и причинно-следствената връзка на тези вреди с извършените оперативни интервенции в лечебното заведение на ответника. Според настоящия състав се установява и противоправност на извършените от служител на ответника действия.

В тази насока съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на изслушаната единична Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), съгласно което при първата операция на 08.10.2009г не е дооценена предоперативно установената от компютърната томография стеноза на медуларния канал и нейното отношение към оплакванията на пациента, а е извършено само премахване на хернията на ниво Л4-Л5 и декомпресия на Л5 коренче вляво. От невроизобразителното изследване са били налице данни за медианни дискови хернии на нива Л4-Л5 и Л5- еС1 на фона на изразени дегенеративни изменения и стеснен медуларен канал, а е оперирано само нивото Л4-Л5- това, от което са оплакванията на пациента към този момент, т.е целите на оперативната интервенция са изпълнени частично, като са останали нерешени дисковата херния Л5-еС1 и стеснения медуларен канал. Втората операция не е постигнала целите си- не е извършена костна и остеолигаментарна декомпресия, което е довело до развитие на кауда еквина синдром следоперативно. В тази връзка съдът не кредитира заключението на тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) за „съдови причини” (слабо кръвоснабдяване на поясния отдел на гръбнака), тъй като то не се базира на конкретни данни за наличие на такива, а на статистически обосновано предположение. Съдът не възприема и заключението на тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) в частта относно постигане целите на първата оперативна интервенция „в рамките на разумната достатъчност”, защото били „съобразени с конкретните оплаквания на ищеца към този момент”- именно поради непостигане целите на първата оперативна интервенция се е наложило извършването на втора операция, което очевидно е влошило още състоянието на ищеца. Наличието на декларации за информирано съгласие от страна на ищеца за извършване на оперативните интервенции и уведомяването му за възможните рискове не освобождава само по себе си лекарите и лечебното заведение от отговорност за настъпили усложнения. До такова освобождаване от отговорност може да се стигне само ако се установи, че усложнението е настъпило поради независещи от лекарите обективни причини, или поради действия на самия пациент, каквито в случая не са установени. Предвид изложеното са налице предпоставките за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника по чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за претърпените от ищеца вреди.

По размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът в момента е в задоволително общо състояние. Има непостоянни болки в кръста, изтръпнало стъпало на левия крак с невъзможни движения в него, изтръпване в дясно стъпало в неговата предна половина и пръстите, невъзможност да контролира тазови резервоари- постоянно е на памперс, невъзможна самостоятелна походка-придвижва се с помощно средство-бастун. Преди процесните оперативни интервенции е имал периодични болки в поясния отдел на гръбнака, които е лекувал с променлив успех с медикаменти, движел се е самостоятелно, не е имал промени в неврологичния статус. Актуалната диагноза на ищеца- Кауда еквина синдром се характеризира с тазово-резервоарни смущения- незадържане на урина и изпражнения, перианална хип-до анестезия, значителна моторна слабост- обичайно са въвлечени повече от един нервен корен, липса на ахиловите рефлекси двустранно и смущения в сексуалната сфера. Няма медицински данни, които да сочат, че ищецът сам е причинил увредата или е допринесъл за нея със свои действия. Следва да се отчете и фактът, че получените от ищеца увреждания са пожизнени. Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 100 000 лв. би възмездило ищеца в пълна степен за претърпените болки и страдания, както и за остатъчните им последици, продължаващи и занапред. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 100000 лева като основателен и доказан и да се ОТХВЪРЛИ за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 150000 лева като неоснователен.

По искането за присъждане на законна лихва:

Съгласно чл.84, ал.3Чл. 84. ⚖️ Практика (39) Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и ответникът дължи лихва за забава върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди от деня на увреждането до пълното изплащане на обезщетението. Доколкото в случая обаче такава лихва се претендира от датата на завеждане на исковата молба, в съответствие с диспозитивното начало в процеса от тази дата следва и да се присъди.

Относно претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди:

Настоящият състав намира тази претенция за недоказана. Ищецът твърди, че вследствие претърпените от него увреждания е пропуснал и ще пропусне ползи от неполучени възнаграждения за положен труд като строител в размер на 1000 лева месечно, или за период от 15 години- общо 180000 лева. По делото обаче липсват убедителни доказателства и никакви писмени такива, от които да се установи, че ищецът със сигурност би получил такива възнаграждения за посочения от него период. Липсват доказателства за полаган труд по трудово правоотношение с посоченото от ищеца възнаграждение. Поради това претенцията на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди следва да се ОТХВЪРЛИ изцяло като неоснователна и недоказана.

По разноските:

При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- ОТХВЪРЛЕНАТА част от иска. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, заплатил е адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, от които има право на 378,78 лева- съразмерно на уважената част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 800 лева за възнаграждения на вещи лица и 24000 лева за защита от един адвокат. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника е основателно- делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, проведени са общо четири открити заседания, приети са една единична и една тройна Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), разпитани са двама свидетели. Поради това съдът намира, че в случая адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималното такова съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 10430 лева. Съразмерно на ОТХВЪРЛЕНАТА част от иска, Ответникът има право на разноски в размер на общо 3403,03 лева. По компенсация ищецът следва да заплати на Ответника сумата от 3024,25 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважения размер на иска и разноски в размер на 4200 лева.

Воден от гореизложеното, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА МБАЛ„Св. София "ЕООД с ЕИК:, със съдебен адрес , чрез адв.К.А. да заплати на Ралин Куйбишев с ЕГН , със съдебен адрес чрез адв.А.Ч., на основание чл.49 вр.чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получени увреждания при извършени на 08.10.2009г. и на 26.02.2010г. оперативни интервенции в лечебното заведение на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 31.05.2013г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 100000 лева до пълния предявен размер от 150000 лева и иска в частта относно имуществените вреди в размер на 180000 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.В.К. с ЕГН:**********, със съдебен адрес *** чрез адв.А.Ч. *********, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.А., на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията и 3 от ГПК сумата от 3024,25 лева (три хиляди двадесет и четири лева и 25 стотинки)- разноски по делото, по компенсация.

ОСЪЖДА МБАЛ„С.С."ЕООД с ЕИК:********, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.А. да заплати на Софийски градски съд сумата от 4200 (четири хиляди и двеста) лева- ДТ и разноски върху уважената част от иска. Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника- Р.Т.Ф. с ЕГН:********** и „ДЗИ- О.З.”АД с ЕИК:******. Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.