Решение №3097/05.05.2016 АД № 930/2015 АССГ

Решение №3097/05.05.2016 АД № 930/2015 АССГ Гражданско дело № 930/2015 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията поради недоказаност на твърденията. Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с с чл.128, ал.1, т.5Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд от АПК и чл.1, ал.1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. След влязло в сила протоколно определение на съдеа от 05.11.2015 г., с което е оставена без разглеждане поради оттегляне исковата претенция на ищцата по иска за имуществени вреди, делото се счита за образувано по искова молба от Н. Д. М. от [населено място] срещу Националната здравно – осигурителна каса по иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 13 466 лв., изразяващи се в болки и страдания, описани в исковата молба, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно Решение № РД-Е-126-227 / 14.10.2013 г. на Управителя на Националната здравно – осигурителна каса.

Ищец: Ищцата, чрез адв. Н., твърди, че с Решение № РД-Е-126-227 / 14.10.2013 г. на Управителя на Националната здравно – осигурителна каса и е отказано да бъдат възстановени от бюджета на НЗОК разходи по реда на чл.25, буква Б, § 5 от Регламент /ЕО/ № 987 / 2009 г. по заявление вх. № Е.-01-132 / 21.05.2012 г. за отказана и заплатена медицинска помощ по време на престой на територията на Република Г. – два курса на химиотерапия в гръцка болница и указана спещна медицинска помощ. Вследствие на това решение, което е било отменено по съдебен ред и до издаването на ново – едва в хода на настоящото съдебно производство / Решение № РД-Е-126-96 / 18.06.2015 г./, съответно реалното плащане на сумата, ищцата е преживяла болки и страдания, изразяващи се в стрес, напрежение, притеснения, като през цялото време тя и семейството й вместо да насочат силите си само към справяне с поставената й тежка диагноза, е трябвало да се притесняват и за възстановяването на сумата лечение, която е била значителна за семейството й. Твърди, че станала изнервена, избухлива, неконтактна, като това довело и до влошаване на отношенията й със съпруга, роднини и близки. Вредите се изразяват според ищцата и в безпокойство, страх, притеснения от къде да вземе пари, за да може да върне на близки и роднини парите, които е взела за лечението си. Сочи, че изпитвала вина към своите близки – съпруг и дъщеря, че ги товари с проблемите си, че им е в тежест, вкл. и финансова, че изпитвала липса на желание да се бори повече, съжаление, че въобще е решила да се лекува, че се намира в тежко емоционално и психическо състояние, въпреки здравословното си състояние, което се е подобрило след лечението. Моли съдът да осъди ответника да и присъди обезщетение за изживяваните от нея неимуществени вреди, както и за присъждане на разноски.

Ответник: Ответникът - Националната здравно – осигурителна каса /НЗОК/, чрез юрк. Д., оспорва исковата претенция, намира я за неоснователна и смята, че следва да се отхвърли. Твърди, че НЗОК е изпълнила всички свои задължения коректно, а ако е имало забавяне при възстановяване на сумата, то то се е дължало на гръцката страна с некоректно попълване на задължителните реквизити във формулярите. Счита, също така, че неимуществените вреди не са доказани, като няма установено по медицински ред състояние „депресия“, не са доказани стрес и напрежение, нито е налице причинно-следствена връзка между поведение на ответника и такива вреди. Моли и за намаляване размера на адвокатското възнаграждение при уважаване на иска.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че исковата молба следва да се отхвърли.

Исковата молба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, съдът счита, че тя е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Административен съд София – град, ІІ а.о., 35 състав, като събра и обсъди всички представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА страна следното:

Мотиви: Съгласно разпоредбата на чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като по препращащата норма на чл. 203 ал. 2Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване от АПК при празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност (което се установява от съда, пред което е предявен иска за обезщетение, съгласно чл. 204, ал. 4Чл. 204. ⚖️ Практика (11) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2. (2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. (3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. (4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. (5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) За изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. Държавна такса от АПК); 2. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/; 3. причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, „Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице”. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие са причинени вредите / чл.7 от ЗОДОВ/. В този смисъл ответникът е надлежно определен, а именно – Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, от чието незаконосъочбразно решение се претендира възникването на вредите. При липса на който и да е от елементите на описания по-горе фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Съдът, като разгледа всички елементи на фактическия състав на отговорността, приема следното:

По отношение на наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред: В исковата молба ищцата изрично е посочила, че твърди вреди от незаконосъобразният отказ на Управителя на НЗОК за разреши възстановяване на заплатени средства за лечение в чужбина, отменен с влязло в сила решение на ВАС по а.д. № 4305 / 2014 г. Между страните не се спори, че спрямо ищеца по нейно заявление вх. № Е.-01-132 / 21.05.2012 г. е постановено Решение № РД-Е-126-227 / 14.10.2013 г. на Управителя на Националната здравно – осигурителна каса, с което е отказано да бъдат възстановени от бюджета на НЗОК разходи по реда на чл.25, буква Б, § 5 от Регламент /ЕО/ № 987 / 2009 г. за оказана и заплатена медицинска помощ по време на престой на територията на Република Г. в размер на 15 622 евро. Решението е оспорено от жалбоподателката, като е образувано а.д. № 10973 / 2013 г. на Административен съд София – град, като решението е отменено като незаконосъобразно с Решение 550 от 03.02.2014 г. на Административен съд София – град, потвърдено с Решение № 7305 / 29.05.2014 г. по а.д. № 4305 / 2014 на Върховен административен съд. Съдът приема, че са били налице всички кумулативни предпоставки за финансиране на лечението в чужбина. Според съдебния състав административният орган неправилно е изтълкувал отговорите от гръцката страна. Още с първия отговор от 3.01.2013 г. е приложен отчет на разходите за лечението, оказано на Н. М. в Главна болница на С.. Именно подробния отчет представлява сумата която гръцката институция заплаща за лечение на заболяването от което страда жалбоподателката. Въпреки, че в посочения отговор от 3.01.2013г не е попълнена част Б на формуляра, недвусмислено посредством приложения отчет, гръцката институция IKA е посочила сумата изразходвана за лечението на жалбоподателката. Приложения към отговора отчет е част от самия отговор, и напълно се вписва като съдържание съответстващо на част Б от формуляра. Тоест, съдържанието на част Б от формуляра е изведено отделно посредством приложения отчет за разходите. Отчетът за разходите за лечение е неразделна част от самия отговор, поради което административният орган не е следвало посредством второто изпратено запитване да изисква тези факти и констатации да се приповтарят чрез формалното им вписване в част Б от формуляра. В тази връзка некоректно зададено е от НЗОК с писмото изх. № Е 126-01-132 от 12.02.2013г новото запитване (молба) до IKA „да се преразгледа отново формуляра… и се посочи окончателното решение по случая, като се посочи сумата която подлежи на възстановяване съгласно Регламент 987/ 2009г.”. Още с първия отговор е посочен размера на сумата изразходвана за лечение на жалбоподателката в болницата в Г. и понятието „сума за възстановяване разходи за извършено лечение на съответното лице”, респ. точния размер на сумата по арг. от чл.25 буква Б параграф 5 от Регламент 987/ 2009 г. е от компетентността на българската институция въз основа на приложения отчет, в т.ч. съгласно ставките за възстановяване, регулирани от институцията по мястото на престой. Некоректно зададения въпрос с писмото от 12.02.2013г е довело и до некоректен и объркващ отговор от страна на IKA, който обаче в никакъв случай не е основание за отказ за финансиране. Горните съображения от решението по а.д. № 10973 / 2013 г. на Административен съд София – град са посочени само с оглед на пълнота и доколкото и в настоящото производство процесуалният представител на ответника твърди, че е действал законосъобразно. За настоящото производство е от значение само това, че е налице е влязло в сила съдебно решение, с което решението за отказ за възстановяване на сумата за лечение е било отменено като незаконосъобразуен административен акт, като нито страните по делото, нито настоящият състав могат да обсъждат правилността му, а само следва да се съобразят със силата на пресъдено нещо по отношение на този спор. Едва след като незаконосъобразният отказ е бил отменен по съдебен ред, с представеното в хода на настоящото производство Решение № РД-Е.-96 от 18.06.2015 г. на Управителя на НЗОК е разпорпедено исканата в заявлението сума от 30 553,53 лв., която е левовата равностойност на направените от г-жа М. разходи за лечение, да се възстанови от бюджета на НЗОК. От представените фактури е видно, че сумата е реално възстановена на ищцата едва на 24.06.2015 г. Следователно налице е първата от изискуемите от закона предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт.

По отношение на твърдените вреди: Ищцата твърди, че е преживяла болки и страдания, изразяващи се в стрес, напрежение, притеснения, като през цялото време тя и семейството й вместо да насочат силите си само към справяне с поставената й тежка диагноза, е трябвало да се притесняват и за възстановяването на сумата лечение, която е била значителна за семейството й. Твърди, че станала изнервена, избухлива, неконтактна, като това довело и до влошаване на отношенията й със съпруга, роднини и близки. Вредите се изразяват според ищцата и в безпокойство, страх, притеснения от къде да вземе пари, за да може да върне на близки и роднини парите, които е взела за лечението си. Сочи, че изпитвала вина към своите близки – съпруг и дъщеря, че ги товари с проблемите си, че им е в тежест, вкл. и финансова, че изпитвала липса на желание да се бори повече, съжаление, че въобще е решила да се лекува, че се намира в тежко емоционално и психическо състояние, въпреки здравословното си състояние, което се е подобрило след лечението. За доказване на преживените болки и страдания ицщата е поискала и съдът е допуснал разпит на двама свидетели Методи Х. М., съпруг на ищцата и А. В. М.-К., близка приятелка и колега.

Свидетелски показания: От свидетелските показания на А. В. М.-К. се установява следното: Свидетелката сочи, че й е известно за лечението на ищцата в С., както и че е имало постъпки за заплащане на лечението от НЗОК, но самото лечение било платено от нея със заеми от приятели, тъй като било отказано да бъде заплатена сумата. Свидетеклата заявява, че този отказ за плащане на лечението е бил „болезнен за нея“, „трудно се справяше, това е угнетяващо и не е приятно“. Сочи, че й е било болезнено да й бъде отказано заплащане на леченвието, осочено след като тя самата е лекар и работи в тази система. Твърди, че е споделяла е с нея и за притесненията си във връзка с финансовите въпроси и със заплащането на лечението и за това, че е необходимо да се взимат непрекъснато нови, и нови заеми. Сочи, че се е променило емоционалното ѝ състояние. Свидетелката казва: „Всичко се променя в такъв момент, защото самото лечение предполага изключително стеснение на контактите. Трудно е за понасяне. Не си сред близки, а някъде на друго място. Молбата за заплащане е молба за помощ и това е отказ, който се възприема на емоционално ниво и така ми е било казано от нея. Тя ми го е споделяла като усещане. Изпитваше притеснение, че дължи пари. Това бяха средства от приятели и близки хора и определено изпитваше притеснения в тази посока.“ Свидетелят Методи Х. М. сочи следното: „Съпругата ми подаде заявление, по всички правила към касата за покриване на лечение в чужбина. Не мога да си спомня кога ни отговори НЗОК, но ни отговори отрицателно т.е., че не може да се преведат парите, тъй като гръцката страна не е подписала протокол, който би трябвало да подпише. За съжаление този отказ дойде, когато съпругата ми вече беше направила химиотерапията, беше влязла в ремисия и постъпи за правене на трансплантацията на костен мозък. Получаването на отговора, че не може да ни се помогне с тези пари, които трябва да ни се възстановят по решението на Европейската комисия – тя го преживя много тежко. Парите, които ние търсихме и трябваше да набавим за плащането на трансплантацията на костен мозък бяха много, много, много високи за нас. Тя стигна до убеждението, че неправилно е постъпила да се бори за собствения си живот със икономическото въздействие на нашата фамилия. За съжаление чакането за възстановяване на парите много я промени като нервност, като психология. Точно за това започна да си мисли, че неправилно е взела решение да се бори за собствения си живот. Промени се отношението ѝ към мен, детето и приятелите. Тя стана друг човек. Започна да се вглъбява в себе си, да не обръща внимание на пациенти, които я чакаха в продължение на три години, за да може да им помогне. Физически беше добре, но понеже е психиатър вече не можеше психологически да се натоварва и да помага на хората, които наистина имаха нужда от нея. Непрекъснато изпитваше вина, че фактически тя е причината за финансовия колапс на нашето семейство.“

Предвид горните показания, които съдът приема, счита, че ищцата е доказала съществуването на твърдените от нея вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни преживявания – болки и страдания. Приема за доказано, че ищцата се е чувствала напрегната и притеснена, че вместо да мисли само за здравословното си състояние и лечението си е трябвало да се тормози и с вапроса за намирането на средства и възстнавовяване на разходите. Свидетелите доказват, че за да ги покрие, се е наложило да взима пари от близки и познати, като всяко едно задължение неизбежно е свързано с психическа обремененот относно това, как да бъде върнат дълга. И двамата свидетели посочиха запромяна в нейното емоционално състояние, като болка и нервност, което се е дължало не само на заболяването, но и конкретно на притесненията за финансовите задруднения на семейството. Същите безспорно са били сериозни, след като по показанията на съпруга й тя е започнала да изпитва вина към своите близки, че ги товари с това и дори е в тежест, вкл. и да мисли, че неправилно е взела решение да се бори за собствения си живот, като се е чувствала психически зле, въпреки, че лечението е дало резултат и в здравословно отношение е имало подобрение. Въз основа на това, съдът намира, че е доказана и втората предпоставка за успешно провеждане на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че е налице и последната предпоставта, а именно причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и вредите, която връзка също се доказва от изложените по-горе свидетелски показания. Пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилата вреда е налице, когато увреденото лице не би претърпяло вреди, ако не бе издаден незаконосъобразния административен акт. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Описаните от свидетелите негативни преживявания на ищцата на нервност и притеснения за това откъде да намери пари за лечението, съответно за възстановяване на взетите назаем от роднини такива е пряко следствие от направения в решението отказ сумата да бъде заплатена от бюджета на НЗОК. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняването на административна дейност. От този отменен административен акт за ищцата са настъпили твърдените, доказани и посочени по - горе неимуществени вреди; налице е пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди.

Съгласно чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по смисъла на посочената норма не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Несъмнено е, че вследствие на издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно решение ищцага е претърпяла болки и страдания, които по същността си представляват неимуществени вреди. Това са вреди, които засягат лицето, като вредите по отношение на същото са действителни и сериозни. Следва да се отчете и обстоятелството, че тези вреди са такива по естеството си, че не могат да бъдат изцяло заличени, те не могат да бъдат отстранени така, както засягането на увредено имущество може да се отстрани чрез заплащане на парично обезщетение или поправянето му. Понесеното душевно страдание не може по никакъв начин да се заличи впоследствие, нито пък да се замени с някакво напълно съответно на него обезщетение по вид и по размер. В този смисъл, обезщетението, за да е справедливо, следва да е сериозно по размер, а не фиктивно. При горните аргументи, съдът приема, че разумното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на 10 000 /десет хиляди лева/, като не намира причина исковата претенция да е направена в сочената от ищцата сума от 13 466 лв., освен че същата заедно с предявената сума за обезщетение за имуществени вреди от 36 534 лв., който иск впоследствие ищцата е оттеглила, правят общо 50 000 лв. Това обаче не би могло да бъде смислено основание за определяне размер на обезщетението от съда. При горното, съдът следва да ОСЪЖДА ответника по критериите за справедливост да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, а за разликата до претендираните 13 466 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЯН. На ищцата следва да се присъдят и направените разноски, като й се дължат 10 лв. държавна такса, и 450 лв. от адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Националната здравно – осигурителна каса да заплати на Н. Д. М. от [населено място] обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 / десет хиляди/ лв., изразяващи се в болки и страдания, в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт Решение № РД-Е-126-227 / 14.10.2013 г. на Управителя на Националната здравно – осигурителна каса и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 13 466 лв. / тринайсет хиляди четиристотин шейсет и шест/ лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Националната здравно – осигурителна каса да заплати на Н. Д. М. от [населено място] - 10 / десет/ лв. държавна такса и адвокатското възнаграждение от 450 лв., съотразно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

СЪДИЯ: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 35 състав, в публично заседание на 05.11.2015 г. в следния състав: СЪДИЯ: Миглена Недева при участието на секретаря Кристина Григорова и при участието на прокурора Стоян Димитров, като разгледа дело номер 930 по описа за 2015 година докладвано от съдията