Решение № 1664/13.03.2017 ГД № 2020/2016

Решение № 1664/13.03.2017 ГД № 2020/2016 Гражданско дело № 2020/2016 г., разгледано от Съда. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията поради недоказаност на твърденията.

І. Производството е по реда на глава ХХ ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника М. „Т.б.С.“ АД с ЕИК ********* против Решение, постановено на 30.11.2015 г. по гр.д.№ 51 826/ 2014 г. от СРС, І ГО, 32. състав. С решението на осн. чл. 30 вр. чл. 27Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД са УНИЩОЖЕНИ сключените между ищцата М.Н.Д. с ЕГН **********, привидно упълномощена от „Р.” ООД с ЕИК *********, като дарител, и ответника като дарен договори за дарение от 19.04.2013 г. за сумата 600 лв.; от 23.04.2013 г. за сумата 1000 лв.; от 25.04.2013 г. за сумата 800 лв.; от 07.05.2013 г. за сумата 1000 лв.; от 15.05.2013 г. за сумата 700 лв.; от 21.05.2013 г. за сумата 1000 лв. и ответникът е ОСЪЖДЕН на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 3Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД да заплати на ищцата посочените суми с общ размер 5100 лв., ведно със законната лихва от 24.09.2014 г. ОТХВЪРЛЕНИ са предявените искове по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Страните са осъдени за разноски.

С жалбата решението се обжалва в частта, с която исковете са уважени. На първо място, правят се оплаквания за недопустимост на решението. Ищцата не била надлежна страна, тъй като договорът бил сключен от „Р.“ ООД, а ищцата нито имала право да предявява чужди права, нито имала процесуална представителна власт. Тя не твърдяла липса на упълномощаване за даренията, не била оспорила пълномощното. Тя не била правоспособна. Съдът се произнесъл по непредявен иск – по чл. 55Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД, който не бил включен в доклада по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация ГПК.

На второ място, изтъкват се и доводи за неправилност на решението. В нарушение на процесуалните правила съдът посочил в мотивите си, от една страна, че не е имало заплахи, а от друга страна, че е осъществена психическа принуда. Необосновано съдът приел, че страхът е възбуден от ответника. Не били съобразени свидетелски показания на свид. С., че липсата на плащане не води до отлагане на лечението. Неправилно бил кредитиран свид. С., който бил заинтересован и непряк свидетел, неконкретен в показанията си. Писмото от ответника не можело да бъде източник на принуда, тъй като то било изпратено около няколко месеца след сделката, а и смисълът му бил общ и не съдържал признание. В нарушение на материалния закон съдът приел, че е възможно юридическо лице да заплашва или да бъде заплашено. Не бил налице основателен страх, тъй като притеснението на ищцата било резултат на обективни обстоятелства; поведението на служителите на ответника не било неморално; било ясно, че ще извършат всички необходими лечебни действия и без дарението. Връщане на даденото не се дължало, от една страна, защото ищцата не била страна по договора, а от друга, защото дори да имало привидна сделка, следвало да се приложат правилата за прикритата сделка, по която имало основание за плащане. Моли се за отмяна на решението.

Въззиваемият своевременно е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я намира за неоснователна. Ответникът не бил оспорил в срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, че именно ищцата е правила даренията. Последното било видно от подписите на договорите, от свидетелски показания на свид. С. – управител на „Р.“ ООД, който не оспорил иска в съдебно заседание. Съдът правилно бил разкрил симулацията при даренията. Ищцата била принудена да плати поради финансовата политика на болницата, което било неправомерно, поради което и на ответникът бил съставен АУАН от СЗОК. Моли се за потвърждаване на решението.

ІІ. Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, което прави въззивното производство допустимо. Софийският градски съд служебно провери първоинстанционното решение в пределите по чл. 269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение ГПК и намира, че то е валиден съдебен акт, който в обжалваната си част е допустим и в съответствие с императивните материалноправни норми.

С исковата молба, уточнена с молби от 25.11.2014 г. и 10.03.2016 г. и в о.с.з. от 25.03.2016 г., се твърди, че ищцата била дарител по шест договора, които със знанието на надарения ответник били сключени от името на „Р.“ ООД като привиден дарител чрез ищцата като привиден пълномощник и сумите от общо 5100 лв. били заплатени от нея по същия привиден начин. Ищцата била заплашена шест пъти от д-р С. – началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение при ответника, че ако не се направят даренията, съпругът й ще остане без нужната медицинска грижа. Тя не знаела за какво са тези суми. В тази връзка са предявени искове за унищожаване на договорите, както и ответникът „да бъде ОСЪЖДЕН да ми върне сумата от 5100 лв. на основание чл. 34Чл. 34. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. (Ал. 2, 3, 4, 5, зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) от ЗЗД, като получена по унищожен договор“.

Следователно оплакванията на ответника за отсъствие на активна процесуална легитимация са неоснователни. Ищцата твърди, че в действителност тя е страна по договорите и че следователно тя има правото по чл. 32 ал. 1Чл. 32. Унищожение може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността почва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи - от деня на сключването на договора. Ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла. ЗЗД да иска унищожението им. Ищцата твърди, че тя е изпълнила договорите, които с оглед унищожението се явяват отпаднало основание, поради което и има правото да иска връщането на даденото. Твърденията на ищцата, които са изходната база за преценка на качеството „надлежна страна“, не противоречат на заявения петитум, нито дават основание да се заключи, че страната претендира чужди права или че предявява иск от чуждо име. Страната не е длъжна предварително или инцидентно да предявява иск за установяване на нищожност и за установяване на прикритото отношение; тези обстоятелства могат да бъдат съобразени и в мотивите на решението по повод на направеното възражение. Неоснователни са и оплакванията за произнасяне по непредявен иск. Искът се предявява с исковата молба. Последната в случая съдържа твърдения и недвусмислен петитум за връщане на даденото. Неспоменаването на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 34Чл. 34. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. (Ал. 2, 3, 4, 5, зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД в определението по чл. 140Чл. 140. ⚖️ Практика (12) (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът задължава страните да участват лично в информационна среща за процедура по медиация, когато са налице условията по чл. 140а, ал. 1 и 2 и няма пречки по чл. 140а, ал. 3. Страна може да участва в срещата и чрез представител в случаите по чл. 22, ал. 2 от Закона за медиацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Информационната среща за процедура по медиация се насрочва в подходящ срок преди първото открито заседание. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът може да задължи страните да участват в информационна среща за процедура по медиация и в първото открито заседание или по изключение до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, когато това няма да затрудни разглеждането и решаването на делото в разумен срок. В тези случаи срещата се насрочва в подходящ срок преди следващото открито заседание. (6) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните и им връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото. Медиация ГПК, прието за окончателен доклад в о.с.з. от 12.05.2015 г., представлява единствено процесуално нарушение на първата инстанция, водеща до ненастъпване на преклузиите по чл. 146 ал. 3Чл. 146. ⚖️ Практика (23) (1) Докладът по делото съдържа: 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по ГПК. Нарушението е отстранено от въззивния съд, който е разпределил доказателствената тежест по иска и е дал възможност на страните за ангажиране на доказателства. Неоснователни са и твърденията в жалбата (л. 8), че ищцата не е правоспособна по материалното право, а оттам и съобр. чл. 27Чл. 27. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. (2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2016 г.) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет. Процесуална дееспособност ГПК не е и процесуално правоспособна. Ищцата отговаря на легалната дефиниция на чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (17) Този кодекс урежда производството по граждански дела. Дължимост на защита и съдействие, гл. І „Физически лица“, ЗЛС, тя е физическо лице – български гражданин, поради което може да бъде носител на права и задължения, включително и такива от процесуалноправно естество.

ІІІ. При съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че А.М.М. с ЕГН ********** е съпруг на ищцата М.Н.Д. с ЕГН **********, а нейният брат С.Н. С. е мажоритарен съдружник и едноличен управител на „Р.“ ЕООД с ЕИК *********. В този смисъл са и Удостоверение за наследници № 5/03.06.2013 г. на СО, р-н Триадица (л. 25), справка от ТР (л. 26) и свидетелски показания на свид. С. (л. 62). Безспорно е, а и се установява от писмо от ответника изх.№ 636/27.06.2013 г. (л. 17), писмо от Столичната здравно осигурителна каса (СЗОК) изх.№ 94-Д-653/29.07.2013 г. и от 22.08.2013 г. (л. 19, 20), писмо от ИА „Медицински одит“ изх. № М005-307-4 от 02.10.2013 г. (л. 22), че съпругът на ищцата е бил хоспитализиран в ответната М. „Т.б.С.“ АД с ЕИК ********* за времето от 07.04.2013 г. до 28.05.2013 г. Приет е по клинична пътека № 59 „белодробен тромемболизъм без фибринолитик“ и са извършени 50 бр. клинични процедури № 09 „интензивно лечение, мониторинг и интензивни грижи с механична вентилация и/или парентерално хранене“, за които от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са заплатени общо 18 550 лв. Ищцата заплатила 396 лв. по фактура 02200276764/ 07.04.2014 г. за извършени преглед и процедури относно необходимостта от хоспитализация, и 208,42 лв. по фактура № 0040052513/ 06.06.2013 г. за допълнително медицинско обслужване, които суми по становище на СЗОК са за дейности, които са заплатени от НЗОК, във връзка с което е съставен АУАН.

По делото са представени 6 бр. договори за дарение: от 19.04.2013 г. за сумата 600 лв.; от 23.04.2013 г. за сумата 1000 лв.; от 25.04.2013 г. за сумата 800 лв.; от 07.05.2013 г. за сумата 1000 лв.; от 15.05.2013 г. за сумата 700 лв.; от 21.05.2013 г. за сумата 1000 лв.; както и приходни касови ордери (ПКО) и квитанции към ПКО за всеки от договорите (л. 5 – 16, 39 – 50). В договорите е посочено, че сумите се предоставят безвъзмездно „в полза на Отделение по анестезиология и интензивно лечение и д-р Г.В. С.“ (респ. д-р Кацаров в последните два договора), за да се ползват „за лечение на пациенти за закупуване на медицинска апаратура и за развитието на други медицински дейности“. Като страни по договорите са посочени „Р.“ ООД като дарител и М. „Т.б.С.“ АД като дарен. Подписът за дарител е положен от ищцата Д., за която е налице пълномощно от управителя на „Р.“ ООД от 18.04.2013 г. (л. 24).

Съдът приема за доказано, че в действителност страните са се съгласили даренията да бъдат направени от самата ищца Д., но да бъдат привидно оформени от името на „Р.“ ООД. За да установи инцидентно наличието на относителна персонална симулация, съдът прие, че забраната по чл. 164 ал. 1 т. 6Чл. 164. ⚖️ Практика (1) (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: 1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт; 2. опровергаване съдържанието на официален документ; 3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; 4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения; 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна; 6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Изключения от недопустимостта ГПК се преодолява посредством горецитираното писменно доказателство от ответника. В него се отговаря на финансови въпроси, поставени от ищцата във връзка с престоя на съпруга й в болницата. Приложена е справка, според която общата сума на разходите по лечението е 24 256,95 лв. Като приходни пера са посочени КП 59 и КПр 9 от НЗОК, заплатената от ищцата сума за допълнително обслужване в размер на 208,42 лв., както и направените „доброволни дарения за лечение“ в размер на 5100 лв (л. 17, р. 4 отдолу). По този начин е признато пред ищцата, че процесните дарения всъщност са относими към конкретното лечението на съпруга й. Даренията са посочени в контекста на „финансовата и лечебната“ политика на болницата, за която ответникът признава, че пациентите се информират и им се дава възможност да изберат дали да бъдат лекувани в болницата. От тълкуването на отговорите на ответника съдът стига до извод, че документът съставлява начало на писменни доказателства, правещо вероятно основателен изводът, че именно ищцата е страна по договорите за дарения.

С оглед индицираната от документа симулация на осн. чл. 165 ал. 2Чл. 165. ⚖️ Практика (4) Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане." 4. В чл. 173 ал. 3 се изменя така: "(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 24. (В сила от 24.07.2007 г.) В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 4, ал. 1 се създава т. 12: "12. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г."." 2. В чл. 21 се създава ал. 3: "(3) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани." 3. Създават се глава трета "а" с чл. 22а - 22ж и глава трета "б" с чл. 22з - 22н: "Глава трета "а" ПРОИЗВОДСТВО ЗА ВРЪЩАНЕ НА ДЕТЕ ИЛИ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ ГПК съдът съобразява свидетелски показания на свид. С.. От тях категорично следва, че действителна страна по договорите е била ищцата. С. свидетелства, че именно ищцата „сключи договорите“, защото на нея е било поставено това условие. При всяко ходене на свиждане на ищцата „са й казвали да прави дарения …. М. сключваше тези договори“. Свидетелският му разказ сочи на негова, респ. на притежаваното от него дружество дистанцираност от процесните сделки, вкл. от гледна точка на съдържанието им, което е обяснимо, тъй като дружеството не е било действителна страна по тях. Съгл. чл. 26Чл. 26. ⚖️ Практика (26) (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. ЗЗД привидните сделки (в случая – тези с „Р.“ ООД) са нищожни. По повод съображенията в писмената защита следва да се отбележи, че психическото състояние на страните не е от значение за тази нищожност. Когато симулацията е относителна, съгл. чл. 17Чл. 17. ⚖️ Практика (2) Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася. ЗЗД се прилагат правилата относно прикритите съглашения (даренията от ищцата), ако са налице изискванията за тяхната действителност.

Съдът приема, че прикритите договори за дарение, сключени между ищцата и ответника са недействителни под формата на унищожаемост. В тази връзка, от свидетелски показания на свид. С. се установява, че ищцата е сключила договорите за дарение, тъй като й е било заявено, че в противен случай за съпруга й няма да бъдат полагани грижи в интензивното отделение („беше принудена, защото този човек трябваше да се лекува … Това беше условието да го лекуват – да подпише договори за дарение … При всяко ходене … са й казвали да прави дарения“). Свидетелят е възприел, че състоянието на пациента се е влошавало непрекъснато, и че поведението на служителите на ответника е предизвиквало уплах не само у ищцата, но и у близките й, които „се страхуваха, че ако тези дарения не бъдат платени, той ще бъде изведен от интензивното отделение“. Упражнявайки правото си на преценка по чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК, съдът намира, че свидетелски показания на свид. С. следва да бъдат кредитирани. Наистина, същият е роднина на ищцата, но не е пряко заинтересован от унищожаването на договорите, по които е разкрита симулация, тъй като осъждането би било не в негова или на привидно участващото по сделката негово дружество полза, а на ищцата. И обратно, ако (както се поддържа при условия на евентуалност в жалбата) действително са се дължали суми, не са налице пречки ответникът на свой ред да ги претендира. Обстоятелството, че впечатления по поведението на служителите на ответника са налице именно у роднините на ищцата, съдът намира за естествено, доколкото се касае за семейна трагедия. Свидетелски показания на свид. С. не са изцяло производни, тъй като той лично е ходил на свиждане и се е запознал с обстановката и лично е наблюдавал психическото състояние на ищцата. Заявеното от свидетеля съответства на обстоятелствата по делото: вписаният предмет на дейност на „Р.“ ООД няма нищо общо с медицинската дейност, даренията съвпадат по време с престоя на съпруга на ищцата в болницата (а не го следват – когато за ищцата евентуално би съществувал мотив да благодари), същите са извършени на части (което противоречи на тезата ищцата да е имала достатъчно благосъстояние, за да извърши дарствен акт).

По делото е разпитан и свид. Г.В. С. – началник на отделението по анестезиология. Свидетелски показания му обаче не са годни в смисъл такъв, че той не възпроизвежда конкретни свои възприятия по случая. Заявява, че е слаб физиономист, че не е сигурен дали е виждал ищцата, че не си спомня да я разговарял с нея, че не си спомня да е говорено за пари и дали са заплащани суми, а за явяването си по делото е прегледал единствено медицинската документация. Декларираното от свидетеля незнание не изключва установената чрез другия свидетел принуда. Същото така, казаното от С., че лечението на спешните пациенти се извършва и без да е извършено плащане, само по себе си не означава, че паралелно с това не се отправят претенции за своевременно плащане или че не се практикува принуда спрямо пациентите и роднините им да извършват дарения. Заявената липса на конкретни спомени отчасти намира обяснение в големия поток от пациенти в отделението (средно годишно по 1000 души). Съдът обаче счита, че нормалното развитие на лечебния процес налага лекарите да информират пациентите по алтернативите за лечение, техните цени (от гледна точка задълженията им към пациентите) и да проследяват дали е отчетено плащане (от гледна точка задълженията им към работодателя), което противоречи на изявленията на свидетеля, че не обсъжда финансови въпроси, че „по принцип не се интересува дали са плащани суми“. Съдът не кредитира твърденията на свидетеля, че не знае за практика за изискване на дарения в болницата, предвид на това, че в поредица от договори за дарение неговото име е изрично посочено като ползващо се от дарението лице. Упражняването на принуда спрямо определено лице или лица да извършват имуществени разпореждания в полза на другиго е противоправно деяние (напр. по чл. 214Чл. 214. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) За изнудване при условията на чл. 213а, ал. 2, 3 и 4 наказанието е: 1. по ал. 2 - лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 2. по ал. 3 - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до 1/2 от имуществото на дееца; 3. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) по ал. 4 - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и конфискация на не по-малко от 1/2 от имуществото на дееца. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) За изнудване наказанието е от пет до петнадесет години лишаване от свобода и глоба до петстотин лева, като съдът може да постанови конфискация до една втора част от имуществото на виновния, ако: 1. е придружено с тежка или със средна телесна повреда; 2. деянието представлява опасен рецидив. НК), което извършителят има интерес да отрича, а даването на неверни показания в такива случаи не е под страх от наказателна отговорност (чл. 292 ал. 1 т. 1Чл. 292. (1) (Предишен текст на чл. 292 - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада: 1. когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и 2. (изм. - ДВ, бр. 9 от 2021 г., в сила от 06.02.2021 г.) когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това. (2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) Разпоредбата на точка 2 от предходната алинея се прилага и в случаите по чл. 290а, когато лицето оттегли декларацията си, преди да е постановено решението по делото, по което е представена. НК).

Следва да се отбележи, че цитираните от ответника решения на ВКС не постулират, че с „един свидетел – непряк очевидец, при това роднина“ не може да се докаже заплашване. Подобно становище би било в противоречие с принципа на чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК. Произнасянето по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК по гр.д. 4604/14 г. ІV ГО касае задълженията на въззивната инстанция по обсъждане доводите на страните; извън „задължителната“ част на решението ВКС дори изрично е посочил, че ако свидетелите са съпруг и приятел на страната, „обективността на показанията им не е изключена“; ВКС не ги е приел за достоверни предвид вътрешната им противоречивост (в свободния разказ липсвали данни за заплаха), каквато конкретика по настоящото дело не се разкрива. По гр.д. 326/09 ІІ ТО е отговорено относно приложението на чл. 41 ал. 6Чл. 41. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) (Доп. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. Връчване чрез електронно съобщение ГПК-отм. и делото е върнато на долната инстанция, без ВКС да излага мотиви по доказателствената стойност на свидетелски показания.

В обобщение, ищцата е изявила воля и е извършила необходимото за сключване на договорите по чл. 225Чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. ЗЗД предаване на сумите, но тази воля и действителността на тези договори са опорочени поради наличието на заплашване. Последното представлява застрашаване с действие или бездействие, излагащо на тежка опасност живота, здравето, честта или имота. Съгл. чл. 30 вр. чл. 27 пр. 5Чл. 27. ⚖️ Практика (4) Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. ЗЗД релевантно за унищожаване на договора е онова заплашване, когато едната страна е била принудена да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. Принудата се изразява в противно на правото и морала създаване на мотиви за извършване на нещо, в случая за направата на волеизявление. Без пряко значение е дали страховото състояние е създадено от съконтрагента или от трето лице (в т.ч. дали е конкретно от посочения в исковата молба д-р С.), както и дали то е касаело блага на заплашения или на друго лице. Без пряко значение е използваният инструментариум за въздействие – словесен, зависимо положение или физическа болка. Достатъчно е страхът да е основателен, а това е така, когато принудата е достатъчно интензивна и реално годна да причини накърняване на благото. За унищожаемостта е без значение и дали сключването на договора е надхвърлило рамките на обикновената принуда и е довело до облагодетелстване на страната или трето лице или не. Съдът не споделя доводите на ответника, че страхът не е бил предизвикан от него и че не е бил основателен. Действително, в мотивационния комплекс на ищцата са присъствали представи за обективно неблагоприятни обстоятелства, стоящи встрани от поведението на заплашващите, а именно за силно влошеното здравословно състояние на съпруга й. Те обаче по никакъв начин не са били достатъчни, за да накарат ищцата да сключи процесните договори. Те биха могли да я „принудят“ да търси и заплаща лечение, но не и да извършва дарение на някое лице, доколкото между тези обстоятелства и дарението не съществува обичайна, природна или юридическа връзка. Именно служителите на болницата са обвързали продължаването и качеството на лечението с направата на дарение тъкмо в полза на ответника. Нито законът, нито моралът са им давали право да го правят. Съществуващото животозастрашено състояние на съпруга на ищцата, което не е позволявало прекъсване на лечението или лесното му преместване в друго лечебно заведение, както и съществуващата у медицинските лица власт и възможност да продължат, прекъснат или повлияят на лечението са създавали сериозен риск, в случай че ищцата не изпълни противоправните инструкции. Извършеното от служителите нарушение (изнудване), е правело вероятно те да извършат и друго (прекратяване на лечението). Не се установява поведението им да е могло да бъде възприето като шега, пример или обикновено незадължаващо убеждаване. Напротив, страхово състояние е било предизвикано не само у ищцата, но и у близките й и то е било толкова силно, че ефективно и в продължение на цял месец я е карало да сключи поредица от договори. Ищцовата теза не се опровергава с насрещно доказване на каквито и да е други подбуди за извършване на дарението като напр. благотворителност, радост, уважение. Само около седмица след настъпване на смъртта на съпруга на ищцата тя е отнесла писмено финансовите си въпроси към ответника. Доводите в жалбата, че заплашване не може да се осъществи от и срещу юридическо лице, са поначало непрецизни, тъй като законът не изключва от приложното поле на унищожаемостта договори, по които страна са юридически лица, които, естествено, действат чрез физически лица, а освен това е ирелевантно кой точно е осъществил заплашването. Доводите в случая са и неотносими, тъй като в исковата молба се сочи конкретно физическо лице, което е заплашвало, а повлияната страна – действителният дарител М. Д. не е юридическо лице. Установеното по делото заплашване е породило потестативното право на ищцата да унищожи всички процесни договори, което е упражнено по предвидения съдебен ред. Уважаването на конститутивните искове прекъсва правната връзка и по този начин води до отпадане с обратна сила на основанието на извършените плащания. Поради това на осн. чл. 55 ал. 1 пр. 3 вр. чл. 34Чл. 34. ⚖️ Практика (2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. (Ал. 2, 3, 4, 5, зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ЗЗД ищцата има право да й бъдат върнати всички предадени суми, по чийто размер не се спори, а и за който са представени касови ордери. Районният съдия също е достигнал до извод за основателност на двата иска. Затова решението му е правилно.

ІV. Предвид неоснователността на въззивната жалба по арг. чл. 78 ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК искането на въззиваемата за присъждане на разноски е основателно до размера на удостовереното в договора за правна защита плащане от 500 лв.

Водим от горното и на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство ГПК СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение, постановено на 30.11.2015 г. по гр.д.№ 51 826/ 2014 г. от СРС, І ГО, 32. състав в частта, с която са уважени исковете по чл. 30 вр. чл. 27 и по чл. 55 ал. 1 пр. 3Чл. 55. ⚖️ Практика (18) Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. ЗЗД. ОСЪЖДА М. „Т.б.С.“ АД с ЕИК ********* да заплати на М.Н.Д. с ЕГН ********** на основание чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК сумата 500 (Петстотин) лева, представляващи разноски пред втората инстанция. В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила. Настоящото решение не подлежи на обжалване.

В ИМЕТО НА НАРОДА СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в публично заседание в гр. София на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Златка ЧОЛЕВА Членове: 1. Зорница ХАЙДУКОВА 2. Филип САВОВ Председател: Член-съдии: 1. 2.