Решение № 250/2012 ГД № 1504/2011 ВКС

РЕШЕНИЕ № 250/2012 ГД № 1504/2011 ВКС Гражданско дело № 1504/2012 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . чл. 176, ал. 3Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле ГПК,чл. 86, т. 8 и т. 11Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... ЗЗ Производството е с правно основание чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Е. против въззивно решение № 407 от 22.07.2011 г. по в. гр. д. № 56/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 510 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 577 по описа за 2009 г. на П. -жишки окръжен съд в частта, с която са осъдени Г. Й. А. и МБАЛ [фирма] П. солидарно да заплатят на К. П. П. общо сумата от 33 502 лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане-допусната лекарска грешка, от които 30 000 лв. -за неимуществени вреди и 3 502 лв. -имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.06.06 г. и сумата 770.55 лв. -разноски и вместо това е постановено друго, с което изцяло са отхвърлени исковете. Искането на касаторката е за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване в пълен размер на предявените искове. Алтернативно - иска делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания за съобразяване на всички ангажирани по делото доказателства.

За да отхвърли предявените искове като недоказани въззивният съд е приел, че причинените на ищцата вреди не са в причинна връзка с противоправно поведение от страна на доктор А.. Не е установено при осъществената интервенция за отстраняване на полип в носа той да е осъществил проникване в черепната кухина, както и че проведеното от него лечение е неадекватно и че то е причинило тежкото увреждане на здравето. В. съд е направил извода си при позоваване на чл. 176, ал. 3Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК, като е приел, че ищцата е създала затруднения при събиране на относимо доказателство /назначена от доктор А. компютърна разпечатка или спирална томография от месец август 2006 г./ което би установило какво е било реалното състояние на ищцата непосредствено след извършената й на 30.06.06 г. интервенция. Съдът е счел, че доктор А. е направил всичко зависещо от него за лечението на ищцата-предписал медикаментозно лечение, назначил изследвания и я е насочил към водещи специалисти в областта на ринологията. Приел е, че усложненията са причинени поради аномалия в носните кухини на ищцата, която не е могла да се диагностицира при рутинното премахване на полипи. Последвалото изтичане на ограничено количество течност е следвало да се повлияе от медикаменти и след като поради посочената аномалия това не е станало, а ищцата е предпочела извършването на интервенция във Вма последвалите усложнение са резултат от нейно поведение. Крайният му извод е за неоснователност на предявените искове поради липса на причинно-следствена връзка с действията на ответниците.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 460 от 27.03.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК по поставените въпроси: 1. условието на комулативност или на алтернативност е приложимо за посочените в чл. 89, ал. 1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от Закона за здравето хипотези, какво е значението на изискването за писмена форма на задължителното при операция информирано съгласие на пациента и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценката за отговорността на лекуващия лекар, 2. може ли да счете, че са спазени правата по чл. 86, т. 8 и т. 11Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ /за информираност за действителното състояние, за достъп до модерни методи на лечение, включително в чужбина, и с алтернативни методи/, ако е налице неизпълнение на задължението на лекаря да впише в подписаната от него епикриза окончателната диагноза на пациента и каква е доказателствената стойност на епикризата като медицински документ. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК поради противоречие на въззивния акт с т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е допуснато касационно обжалване и по въпроса - дали въззивния съд е изпълнил задължението си да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, при положение, че не е съобразил заключението по т. 3 от приетата комплексна/а и на единичните/съдебно-медицински експертизи, съгласно които е налице пряка причинно-следствена връзка между сегашното здравословно състояние на ищцата и първоначалната оперативна интервенция и не е взел пред вид дадените обяснения от вещите лица в съдебно заседание за осъществен механичен пробив в костта.

В съдебно заседание страните не се явяват, като касаторката се представлява. Процесуалният й представител поддържа касационната жалба, желае тя да бъде уважена и представя писмени бележки. Постъпили са писмени бележки и от ответника А.

Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Фактите по делото не са спорни: Ищцата поради оплаквания от стичащ се секрет от носа, след консултация със специалисти, се е съгласила доктор А. да извърши в МБАЛ "Х." гр. П. интервенция за отстраняване на полип в носната й кухина на 30.06.06 г. На 2.07.06 г. е била изписана, като в епикризата, в изход от заболяването, е вписано: "оздравяла". Няколко дни по-късно отново се е обърнала към д-р А. с оплакване от главоболие /вж. амбулаторен лист от 3.08.2006 г. с установена мигрена/ и наличие на изтекъл секрет. Докторът предписал лекарства и след като приемът им бил безрезултатен, я насочил за консултация към проф. К. /специалист УНГ/ и проф. Романски /неврохирург/, чийто имена собственоръчно написал върху епикризата на 29.09.2006 г. Освен това изпратил ищцата за изследване на изтичащия от носа секрет при доктор П., на която лично се обадил. Последната- разпитана като свидетел- установява, че резултатът от изследването не бил обезпокояващ, но не го регистрирала официално, защото се касаело до "колегиална услуга". Доктор А. лично се е обадил по телефона и на д-р Ц. от ВМА, при когото също изпратил ищцата за консултация. Междувременно - на 11.10.2006 г. ищцата е приета в ВМА С.. Видно от епикризата - ищцата е постъпила с "доказана риноликворея, появила се след екстирпация на полип от носа през м. юли 2006 г." Извършено е "консервативно третиране с поставяне на спинален дрен и евакуиране на ликвор", които "пациентката е понесла много трудно". Извършена й е "КТ цистернография," от която се установяват данни за "костен дефект на входа на предна черепна ямка в дясно". Поради поява на фебрилитет, "опасност от развитие на менингит", е решено да се извърши "операция с цел ликвидиране на фистулата". Направена е на 27.10.2006 г., като в епикризата е отразено, че в следоперативния период пациентката е в "тежко състояние на И.". Установен е "мозъчен едем". "Поради тежкото общо състояние с оформяне на левостранна хемипареза по-тежка за ръка-а" е "задържана в К. на И., медикаментозно санирана". Проведено е "масирано антибиотично лечение", стабилизирана е и изписана на 12.12.06 Впоследствие е лекувана в М. [фирма] В. /видно от издадена на 15.02.2007 г./, за периода 24.04.07 г. -8.05.2007 г. в МБАЛ проф. Д. Р. Е. [населено място] /епикриза от 8.05.07 г./, в [фирма] [населено място]/епикриза от 28.09.07 г./. Приложени са амбулаторни листи за прегледи от 18.05.07 г., 22.05.07 г., 20.09.07 г., 26.09.07 г., 1.02.08 г., 4.02.08 г., 17.03.08 г., 20.03.08 г., 27.08.08 г. Представени са документи за извършени множество изследвания. На 8.05.2008 г. постъпва на лечение в Клиника по неврология и психиатрия към М. -болнична база [населено място], поради установена "епилепсия- парциалис ет генерализата скундария". Изписана е на 14.05.08 /епикриза от 14.05.08 г./. Лекувана е от 11.07.-21.07.08 г. в Специализирана болница за рехабилитация филиал В. /епикриза от 21.07.08 г./. Според заключението на приетата по делото медицинска експертиза са "настъпили трайни увреди на мозъка и околните тъкани", които изискват продължително и компетентно специализирано лечение по отношение на епилептичните припадъци и травмената енцефалопатия, вследствие контузията на мозъка. Прогнозата за пълно възстановяване от контузията на мозъка и предизвиканите от нея епилептични прояви е съмнителна, но "при адекватно и правилно лечение може да се постигне значително подобрение и относително по-добро качество на живота, както при всеки епилептично болен". Според показанията на разпитаните като свидетели близки на пострадалата- майка и приятел - понастоящем ищцата е в невъзможност да чете, запаметява трудно, уморява се бързо, не може да се подлага на физическо и умствено натоварване. Видно от ЕР № 3043 от 17.10.08 г. на ТЕЛК-тя е с 50% намалена работоспособност. Била е студентка в ПУ "П. Х." специалност "история", но поради заболяването е прекъснала за две учебни години, видно от уверение № 06092710062 от 29.05.09 г.

Разпитан като свидетел -доктор Ц. /при когото доктор А. е изпратил ищцата за консултация/ - установява, че при прегледа, направен след извършената от доктор А. интервенция, е констатирал, че от носа на пациентката изтича течност/капчици/. Назначил е изследване със скенер на околоносните синуси. Открита е анатомична особеност, изразяваща се в по-особена по големина структура на околоносните кухини, която прави по-голяма вероятността "за нарушаване на херметизацията" и проникване през твърдата мозъчна обвивка". За него не е имало съмнение, че именно осъществената интервенция е довела до изтичане на ликвор /мозъчна течност/, вследствие нарушаване на мозъчната обвивка. Изразява мнение, че към месец юни 2006 г. ищцата не е имала полип, а мехуресто образование в твърдата мозъчна обвивка-менивгоцеле и предприетата от доктор А. интервенция не е следвало да се извършва. Това е можело да бъде установено, ако е бил направен /преди интервенцията/ - скенер с по-чести срезове и в трите проекции. Можело е интервенцията да се извърши под визуален контрол и тогава е било възможно да се избегне настъпилото тежко усложнение. След интервенцията е следвало да се направи хистологично изследване в лаборатория на извадения т. нар. полеп и тогава с точност е щяло да се установи какво представлява той. Счита, че по всяка вероятност - при интервенцията е щипната част от милиметъра от мозъчната обвивка, което е станало причина за последвалите трайни увреждания на пациентката.

Така допуснатите пропуски от доктор А. /не е направил допълнителни изследвания на околоносните кухини със скенер, не е изпратил материал за патохистологично изследване/ се установяват и от заключението на приетата по делото комплексна неврологична и оториноларингологична съдебно-медицинска експертиза, изготвена от докторите Г. и С. /стр. 493 от материалите на първоинстанционното дело/. В съдебно заседание- вещите лица уточняват, че е била задължителна ренгенография на околоносни кухини, която в случая няма данни да е направена /този документ е бил необходими за представяне пред Здравната каса/. Отделно в заключението си посочват, че "няма обективни данни какво точно е правено, как е правено и кога се е получило пробиването на ламина криброза", както и с какви инструменти е извършено. Безспорно е, че доктор А. е оперирал механично/чрез изскубване на полипа/, а не ендоназално. По негови обяснения- дадени пред въззивната инстанция- е оперирал чрез носна щипка с примка /инструмент, завършващ със стоманена тел/. С него се хваща носното образование, стяга се с телта и се откъсва. Неговите обяснения са, че тъй като се касае до носен полип, в дъното на носната кухина - не е възможно да се стигне до пробиване на "ламина криброза". Счита, че отговорността за причинената ликворея -е на докторите от ВМА, тъй като данните за нея за първи път са посочени в издадената от тях епикриза. В този смисъл са и показанията на професор К., с който доктор А. се е консултирал като му е представил документи след интервенцията. Свидетелят К. също счита, че в случая не се е касаело до полип, а до мозъчни връзки в носната кухина /менингоцеле/, които от интервенцията са били засегнати. Неговото становище е, че усложнението не е в резултат от премахването на менингоцелето, а от последвалите неврохирургични намеси във ВМА. Така изразеното мнение обаче не се подкрепя от заключенията на всички приети по делото като доказателства заключения на съдебно-медицински експертизи.

Според единичната експертиза на доц. П./на стр. 425/ - постъпването във ВМА се е наложило "за овладяване на ринолеквореята"и направеното там "като цяло е адекватно и своевременно" и се "провежда в резултат" на причиненото "след първата операция на носните полипи". Съгласно заключението на невролога доктор Г./ на стр. 430/- предприетото във ВМА "лечение е по спешност на едно от усложненията от предишни интервенции". То е "адекватно и в съответствие с приетите стандарти и алгоритми за лечение при такива усложнения". В този смисъл е и комплексната експертиза/на стр. 493/.Същевременно и трите горецитирани съдебно-медицински експертизи са единни в извода си за наличие на причинна връзка между настоящето здравословно състояние на ищцата и извършената от доктор А. интервенция. В единичната експертиза на доц. П./на стр. 425/ като отговор на въпрос втори е посочено, че е налице причинно-следствена връзка между извършената в МБАЛ "Х." интервенция и последвалото лечение. В експертизата си доктор Г./ на стр. 430/ посочва в отговор на въпрос три, че извършената в МБАЛ"Х. "интервенция "има причинна връзка със сегашното здравословно състояние на ищцата, тъй като всички усложнения и различно протичане са предизвикани от първоначалната оперативна интервенция, а последващите лечения и третиране са били предизвикани от всичко необичайно при това протичане и третиране на тази болка". Същото изречение се съдържа и в комплексната експертиза, изготвена от докторите Г. и С. /стр. 493/.

Според настоящият съдебен състав наличието на безспорно установена причинна връзка между извършеното от доктор А. и причиненото на пострадалата е определящо за настоящия случай. Не може да се счете като оневиняващ посочения от всички вещи лица факт, че по принцип отстраняването на полипи е рутинна процедура, но в конкретния случай се е стигнало до усложнение, което може да се случи на всеки специалист при 1-3% от оперираните болни, както и че усложнение е възникнало и по-късно при адекватно предприетото лечение във ВМА /което също е допринесло за тежкото състояние на ищцата/. Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права. В този смисъл- настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд за липса на доказателства за противоправно поведение от страна на извършилия интервенцията доктор, защото не било установено той да е осъществил проникването в черепната кухина, довело до усложненията, нито да е провел неадекватно лечение, напротив - направил всичко зависещо от него за лечението на ищцата По делото експертите са единни, че няма обективни данни какви са извършените от доктор А. действия и "кога точно се е получило пробиването на ламина криброза и се е проникнало във фронталния синус и защо". Липсата на данни за тези обстоятелства, не може да е в ущърб на пострадалата и да обоснове извод за недоказаност на предявените искове, след като е безспорно установено, че именно извършената от доктор А. интервенция е предизвикала усложнението и че последващите действия във ВМА са в резултат от нея. Направеното от въззивният съд позоваване на чл. 176, ал. 3Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК, във връзка с това, че ищцата не е представила назначена от доктор А. компютърна разпечатка или спирална томография от месец август 2006 г./която би установила състоянието на ищцата след извършената й на 30.06.06 г. интервенция/ е неправилно. Наличието на противоправно поведение не е обстоятелство по смисъла на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК, което може да бъде установено с представяне или не на компютърна разпечатка или спирална томография. Преценката за наличие на противоправно поведение и за причинната връзка - като предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД- изискват съвкупна преценка на всички ангажирани доказателства по делото, съобразяване на всички факти, при отчитане на връзките между тях, съобразно дадените от експертизата отговори, на базата на опитните правила и логиката/вж. в този смисъл постановено по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК решение № 508 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 1411/09 г. на III г. о./. В случая противоправното поведение на доктор А. не е свързано с действията му след извършване на интервенцията, а преди и по време на същата и се изразяват в следното: не е направил необходимото да провери дали при ищцата е налице проблемна анатомична особеност, която да съобрази /могъл е да назначи скенер с по-чести срезове и в трите проекции на околоносните синуси/, извършил е интервенцията по механичен начин, а не под визуален контрол, не е направи хистологично изследване в лаборатория на извадения материал, без подобно изследване е издал епикриза, в която в изход от заболяването, е вписал "оздравяла", не е уведомил ищцата за всички възможни усложнения и последици от интервенцията /което е съществено, защото човек може да взема адекватни решение само когато е добре информиран/ и не е изготвил необходимата документация /липсва задължителната пред Здравната каса ренгенография на околоносни кухини/. Изводът на съда за противоправно поведението не се повлиява от обстоятелството, че част от така изброените действия, не са били задължителни. Съобразно принципа на адекватните очаквания - при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към доктор, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента. Когато е допуснато нарушение на добрите практики или на установените права, тъй като те са създадени в защита най-висшата ценност каквато е живота, ще следва извод за осъществено противоправно поведение на лекуващия лекар. В този смисъл не може да бъде споделен извода на въззивния съд, че последвалите усложнения в състоянието на ищцата са резултат от нейно поведение.

Причинени са й вреди, които са изключително тежки. След интервенцията на 30.06.2006 г. животът й е изцяло променен. На 21 години тя е получила трайно увреждане на мозъка/1/3 го няма/ и на околните тъкани, има хемипареза, симптоматична епилепсия, прогнозата за възстановяване е съмнителна, като е известно, че няма да е 100%. Независимо, че през последните шест години непрекъснато е по болници, състоянието й продължава да изисква продължително, компетентно специализирано лечение. Претърпените от нея физически болки и страдания по време на лечението са огромни. В епикризата, издадена от ВМА е записано тя е била в "тежко общо състояние", била е около месец в реанимация, получила е некроза от залежаването, трудно се е раздвижвала, последвала е продължителна рехабилитация, след което са започнали епилептичните припадъци. Видно от свидетелските показания на нейните майка и приятел - понастоящем пострадалата продължава да търпи страдания, неудобства и затруднения - не може да работи, не може да учи, затруднява се да помага в домакинската работа /изпуска предмети, с лявата ръка нищо не може да прави/. Лечението продължава и изисква много усилия, енергия, позитивизъм и помощ. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира предявените искове срещу ответниците, с правно основание съответно чл. 45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за основателни. Налице е противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка е доказана със заключенията на гореописаните медицински експертизи. Вината се предполага до доказване на противното, а противоправното деяние и вредата са установени от ищцата. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС - тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявения иск за солидарно осъждане на ответниците-извършител и възложител- бъде уважен като основателен и доказан. Виновно причинилият вреди другиму следва да ги поправи като заплати обезщетение. В. отговаря безвиновно в положението на солидарен ответник. С оглед нормата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, като съобрази вида, характера, интензитета на търпените от пострадалата неимуществени вреди, продължителността им и прогнозата, настоящият съдебен състав намира, че следва бъде определено обезщетение в размер на 80 000 лв. Досежно имуществените вреди:Видно от заключението на приетата по делото експертиза /на стр. 243/ установените като реално направени разходи във връзка с лечението на ищцата възлизат на 3 502 лв., които се разпределят както следва: 965 лв. -за пътуване, 2273 лв. -за лекарства и 239.40 лв. -за лечение и рехабилитация.

По първия въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи и следното: Правоприлагащите органи са длъжни да защитят и гарантират правата на пациентите, прокламирани в чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗ, най-съществените от които са правото на пациента да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на лечение, включително и иновативни, и алтернативни, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. Във всички посочени в чл. 89, ал. 1 от Закона за здраветохипотези, изброените в чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗ лица следва да бъдат уведомени за: диагнозата и характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие. Изискването за писмена форма е само за информираното съгласие /изискването за информацията по чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗ е да е своевременна и в подходящ обем и форма/. Липсата на задължително дадено в писмена форма информирано съгласие на пациента пред интервенция не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. Медицинската епикриза като официален писмен документ /изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК/ има обвързваща формална доказателствена сила за съда.

С разпореждане № 1169 от 3.07.09 г. на ПОС ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото. С оглед направеното от нея искане, изхода от делото и на основание чл. 78Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК - от удостоверените като направени в хода на делото разноски от 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение - следва да й се присъди сумата 2000 лв. съобразно уважената 8/10 част от иска. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати следващата се държавна такса от 3 340 лв. и направените разходи от бюджета на съда за експертизи в размер на 400 лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 407 от 22.07.2011 г. по в. гр. д. № 56/2011 г. на Пловдивски апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ ОСЪЖДА Г. Й. А. от [населено място] ул. "Б. -на" № 40 ет. 7 ап. 44 и МБАЛ [фирма] [населено място] БУЛСТАТ [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] солидарно да заплатят на основание чл. -45 и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД на К. П. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет. 1 ап. 2 сумите от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 30.06.2006 г., сумата от 3 502 лв. /три хиляди петстотин и два лева/, обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за всяка една от сумите, считано от 30.06.2006 г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до претендарния размер от 100 000 лв. като неоснователен. ОСЪЖДА Г. Й. А. и МБАЛ [фирма] [населено място]-джик да заплатят по сметка на В. сумата 3 740 лв., включваща следващата се държавна такса от 3 340 лв., разноски от бюджета на съда от 400 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.