Определение № 2271/06.12.2011 ГД № 3695/2011 АпС София

Определение № 2271/06.12.2011 ГД № 3695/2011 АпС София Гражданско дело № 3695/2011 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда Обезщетение . Определение № 2271 от 06.12.2011г.,Софийският апелативен съд, гражданска колегия, 7-ми състав,гр. дело № 3695 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 129, ал. 2Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност, изр. 2 от ГПК. С определение от 20.07.2 011 година постановено по гр. д. № 461/2 009 година по описа на Окръжен съд [населено място] е прекратено производството по делото, в частта му за предявения от Ищец: Г. Д. М. срещу Ответник: Р. Д. Л. в качеството му на [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди като е прието, че въпреки изрично дадените с определение от 15.06.2011 година указания ищцата не е посочила размера на претендираното Обезщетение, поради което не са отстранени нередовностите на исковата молба и затова е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност от ГПК.

С частна жалба с вх. № 5 442/29.09.2 011 година Ищец: Г. Д. М. е обжалвала определението, като е поискала същото да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд [населено място] за продължаване на съдопроизводствените действия в прекратената част. В частната жалба се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност от ГПК и производството по делото следва да продължи и в частта за претендираното Обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ответникът: по частната жалба Р. Д. Л. в качеството му на [фирма] [населено място] е подал отговор, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение да бъде потвърдено. Жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 16.09.2 011 година, а частната жалба е с вх. № 5 442/29.09.2 011 година, като е подадена по пощата на 26.09.2 011 година, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2Чл. 62. ⚖️ Практика (202) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време. (2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата. (3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. (4) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. Продължаване на срока от ГПК е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1Чл. 275. ⚖️ Практика (3) (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273. Отговор на частната жалба от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2Чл. 275. ⚖️ Практика (3) (1) Частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако се обжалва определение, постановено в съдебно заседание, за страната, която е присъствала, този срок тече от деня на заседанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и 273. Отговор на частната жалба от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по гр. д. № 461/2 009 година по описа на Окръжен съд [населено място] Ищец: Д. М. е предявила срещу Ответник: Р. Д. Л. в качеството му на [фирма] [населено място] искове за Обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди. В петитума на първоначалната искова молба е поискано ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 40 000.00 лева Обезщетение за причинени имуществени вреди, както и неимуществени вреди в размер на 25 500.00 лева. Последната сума е определена като Обезщетение за неимуществени вреди, но е посочено, че те се изразяват в необходими средства за стоматологично лечение, а също така болки и страдания. Сами по себе си обаче разходите на средства не могат да бъдат причислени към неимуществените вреди, а представляват имуществени такива. С оглед на това не е ясно дали част от сумата 25 500.00 лева не се претендира като Обезщетение за имуществени вреди, които не са включени в сумата от 40 000.00 лева и ако е така каква е точно тази част и какви са тези вреди. При това остава неясно каква част от сумата се претендира като Обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Неяснотата на претенцията не може да бъде отстранена по пътя на тълкуването на исковата молба от съда. Затова в тази си част исковата молба не е отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба от ГПК.

Впоследствие са извършвани уточнявания на исковата молба и на предявените с нея искове, но същите са се отнасяли само за претендираното Обезщетение за претърпени имуществени вреди без обаче да се извършва уточнение на размера на предявения иск за заплащане на неимуществени вреди. Както бе посочено по-горе с първоначалната искова молба размерът на този иск не е бил точно и безспорно посочен, а съдът не е могъл да го извлече по пътя на тълкуването на исковата молба. Този размер не би могъл да бъде определен и чрез изключване от общо претендираната като Обезщетение сума на тази претендирана като Обезщетение за имуществените вреди и да бъде прието, че останалата част се претендира като Обезщетение за неимуществени такива. При този начин на действие се създава възможност съдът по своя преценка да замести действителната воля на ищеца, което е недопустимо. С оглед на това при обективното съединяване на искове, каквото е налице при предявяването на искове за Обезщетение на имуществени и на неимуществени вреди, претърпени от едно действие, за да бъде спазена разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5Чл. 127. ⚖️ Практика (10) (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 1. посочване на съда; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. (4) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. (5) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В исковата молба ищецът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за тях. Приложения към исковата молба от ГПК е необходимо всяка една от двете претенции да бъде уточнена конкретно по размер. С оглед на това Ищец: Г. Д. М. е трябвало да уточни точния размер на Обезщетението за претендираните неимуществени вреди, като посочи дали цялата сума от 25 500.00 лева се отнася именно за тези вреди или това важи само за част от нея. Във втория случай е трябвало да конкретизира каква точно е тази част. Това не е направено.

С оглед на горното с определение от 15.06.2 011 година съставът на Кюстендилския окръжен съд е оставил производството без движение, като е дал на Ищец: Г. Д. М. едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни по размер претенцията си за претърпени неимуществени вреди. Това определение е било съобщено на Ищец: Г. Д. М. на 27.06.2 011 година, като от тази дата е започнал да тече дадения от съда срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Същият е изтекъл на 04.07.2 011 година, като указанията не са изпълнени. При искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128Чл. 128. ⚖️ Практика (9) Към исковата молба се представят: 1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; 2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат; 3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците. Проверка на исковата молба от ГПК правото на иск не е надлежно упражнено. Този недостатък на упражняването на правото на иск може да бъде отстранен по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност от ГПК. Отстраняването му обаче може да стане само в предвидените в тези разпоредби срокове. Пропускането на същите води до невъзможност за саниране на порока на упражненото право на иск. Същата от своя страна има за последица недопустимост на исковото производство и предполага връщане на подадената искова молба по реда на чл. 129, ал. 3Чл. 129. ⚖️ Практика (23) (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. (5) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г.) При образуване на изпълнително дело съдебният изпълнител незабавно отбелязва това в съответната електронна партида чрез Единния портал за електронно правосъдие. Докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. Местна компетентност от ГПК. Последното води до прекратяване на образуваното въз основа на молбата исково производство, тъй като няма надлежно сезиране на съда.

С оглед на горното обжалваното определение Окръжен съд [населено място] е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. По изложените съображения апелативният съд, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.07.2 011 година постановено по гр. д. № 461/2 009 година по описа на Окръжен съд [населено място], с което е прекратено производството по делото, в частта му за предявения от Ищец: Г. Д. М. от [населено място], [община], [улица] ЕГН [ЕГН] срещу Ответник: Р. Д. Л. в качеството му на [фирма] [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Определение"от 11.02.2011 по гр.д. 461/09 ОС - Кюстендил Определение"№ 191 по гр.д. 154/12 ВКС Решение"от 03.06.2013 по гр.д. 461/09 ОС - Кюстендил