Решение № 153/02.06.2015 ГД № 6735/2014 ВКС

РЕШЕНИЕ № 153/02.06.2015 ГД № 6735/2014 ВКС Гражданско дело № 6735/2014 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение въз основа на доказана причинна връзка. РЕШЕНИЕ № 153 от 02.06.2015г., Върховният касационен съд, IV-то ГО гр. дело № 6735/2014г.

Производството е по чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. М. и В. В. М., двамата със съдебен адрес , подадена от пълномощника им адвокат Р. К., срещу решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 27 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 60/2012 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която МБАЛ - Силистра, е осъдена да заплати по 120 000 лв. на всеки един от касаторите - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в болницата на 29.11.2008 г. от гнойно абсцедираща следконтузионна пневмония и исковете за същите суми заедно със законната лихва до изплащането са отхвърлени като неоснователни, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне исковете им за заплащане на обезщетения в размер по – висок от 120 000 лв.

Въззивният съд е приел, че с влязла на 09.02.2012 г. присъда № 95 по НОХД № 261/2010 г. Силистренският окръжен съд е признал за виновен В. П. С. в това, че на 08.11.2008 г. при управление на МПС - л. а. „С. Т.”, с рег. № В ** ** NC в пияно състояние - с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо", чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. – престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”, вр. с чл. 342, ал. 1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... НК.

Със същата присъда З. Г. Г. е признат за виновен за това че на 27.11.2008 г. в [населено място], като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ **** С." - ** при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно-медицинска професия, причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 29.11.2008 г., като нарушил чл. 1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, утвърдена от Изп. директор на „МБАЛ С." - АД и чл. 4.2.1. - 4.2.3.2. от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, утвърдена със Заповед № 09-109 от 18.03.2002 г. на министъра на здравеопазването - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК.

С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД обезщетенията са намалени на 80 000 лв. за всеки един от ищците предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. За причинените на ищците вреди е налице солидарна отговорност между служителя на ответника - З. Г. Г. съвместно с другия подсъдим. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обаче е изплатило на 02.08.2012 г. на ищците обезщетения от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Предявените срещу [фирма] искове са в качеството му на работодател на З. Г. Г., поради което отговорността на ответника и тази на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи не е солидарна, но когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява. В случая увредените лица – ищците са упражнили правото си да търсят обезщетения и то е погасено поради изпълнение от застрахователя на солидарно задълженото лице чрез плащане. Отсъствието на подлежащи на обезщетяване едни и същи вреди обуславя неоснователността на предявените срещу ответната***** претенции и същите следва да се отхвърлят изцяло, включително и акцесорните такива за законните лихви от датата на увреждането.

Обратните искове, предявени от [фирма] по реда на чл. 219, ал. 3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК са по характера си евентуални искове, чиято съдба е свързана с първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявените обратни искове подлежат на разглеждане само при уважен първоначален иск. В настоящия случай предявените от ищците на основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД първоначални искове се отхвърлят, поради което съдът не следва да се произнася по обратните искове.

Ищец: Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3Чл. 281. ⚖️ Практика (12) Касационната жалба се подава, когато: 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че не им се дължи лихва за периода от увреждането до момента на извършеното плащане от застрахователя. Според касаторите законната лихва им се дължи от деня на увреждането до датата на плащането на обезщетението.

Ответник: Ответникът по касационната жалба **** С.” **, [населено място], оспорва жалбата.

Третите лица помагачи и ответници по обратните искове З. Г. Г., със съдебен адрес [населено място], и [фирма], [населено място], оспорват жалбата.

Третото лице помагач и ответник по обратните искове В. П. С., не е заявил становище.

С определение №108 от 28.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 27 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 60/2012 г. на Силистренския окръжен съд за осъждането на „М. б. за а. л.- *."- **, [населено място], да заплати на П. М. М. и В. В. М. законната лихва въху обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в [фирма] на 29.11.2008 г., до плащането на 02.08.2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания ГПК по въпроса за това дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател.

Мотиви: По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя към различен момент в зависимост от вида и характера на вредите и от това, как е предявен искът. Първият момент, към който размерът на обезщетението може да бъде определен е моментът на извършване на увреждащото въздействие, тъй като от него се отключват всички причинно-следствени процеси. Уврежданията, които са в пряка причинна връзка с осъщественото въздействие, възникват по-късно във времето, но деецът дължи обезщетение за всички вреди, които ще настъпят. Ако той плати веднага съответно обезщетение, друго обезщетение от него може да се претендира само при ексцес. Ако той плати обезщетението по-късно, дължи и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Според обстоятелствата по делото съдът може да определи размера на обезщетението към момента на извършването на увреждащото въздействие, но може да го определи и към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили. Когато се претендира пълно обезщетение за всички вреди (в т.ч. бъдещите), съдът взема предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на устните състезания. Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието, когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент, ако според обстоятелствата съдът е определил размера на обезщетението към по-късен момент, законна лихва се дължи от този по-късен момент. В този смисъл е решение №1 от 27.03.2012 г. по гр. дело №1106/2010 год. на ВКС, IV г.о. При изплатено от застраховател въз основа на извънсъдебно споразумение обезщетение за неимуществени вреди се дължи лихва от сключването на споразумението до плащането. Това е така, защото обезщетението по взаимно съгласие е определено към момента на сключване на споразумението. Само в случай, че изплатеното обезщетение е определено към момента на увреждането, без в него да е включената дължимата от този момент лихва за забава, последната може да бъде претендирана отделно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. В случая е безспорно установено по делото, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило на 02.08.2012 год. на ищците обезщетения от по 80 000 лв. за всеки един от тях. Съобразно чл.154Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В случая ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили по делото, че обезщетенията от по 80 000 лв. не са определени към 02.08.2012 г., а към момента на увреждането, без в тях да са включени дължимите до момента на плащането лихви за забава. От изложеното следва, че въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото П. М. М. и В. В. М. трябва да бъдат осъдени да платят на [фирма] 10 197 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, а [фирма] - на [фирма] 825 лв.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА П. М. М. и В. В. М., двамата със съдебен адрес , да заплатят на МБАЛ - Силистра 10 197 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 825 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.

Свързани документи: Решение №"138 по гр.д. 247/14 АпС - Варна Определен"е № 108 по гр.д. 6735/14 ВКС Решение № 121 по гр.д. 247/14 АпС - Варна