Решение №3923/29.03.2017 АД № 4960/2016 ВАС

РЕШЕНИЕ №3923/29.03.2017 АД № 4960/2016 ВАС

Гражданско дело № 4960/2016 г., разгледано от Върховния административен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. И. Ц., чрез пълномощника адв. Николова, срещу Решение № 1372 от 29.02.2016 год., постановено по адм. дело № 12247 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град в частта, с която е ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20762,63 лева, от които 20000 лева главница и 762,63 лева лихва върху търсеното обезщетение от датата на влизане в сила на решение на ВАС до завеждане на исковата молба, ведно с лихва до окончателно изплащане на сумата. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Твърди се, че жалбата на НЗОК е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

По делото е постъпила и касационна жалба от НЗОК, чрез главен юрисконсулт срещу същото решение на Административен съд София – град в осъдителната му част. Посочва се, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, неоснователно и незаконосъобразно. Неправилно било прието , че са причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от решение на НЗОК. Иска се отмяна на обжалваното Решение в осъдителната част, както и в частта относно присъдените в полза на И. разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Административен съд София – град е бил сезиран с искова молба от Ищец: В. И. Ц. против Ответник: НЗОК, с която се иска ответника да бъде ОСЪЖДА да му заплати сумата 62287,79 лева, от които 40 000 лева, представляващи заплатена стойност на имплант, съобразно представена фактура, 1525,27 лева лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решение за отмяна на административния акт до датата на подаване на исковата молба, 20 000 лева – сума представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сума от 762,63 лева представляваща лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди от датата на отмяна на административния акт до датата на завеждане на исковата молба. Претендирано е присъждане и на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е български гражданин, здравно осигурено лице с непрекъснати осигурителни права по смисъла чл. 109Чл. 109. ⚖️ Практика (14) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.02.2010 г.) (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., в сила от 28.12.2015 г.) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. (3) Здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал. 2, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват. (4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. (5) Алинеи 1 - 3 не се прилагат за лицата по от ЗЗО. Ц. страдал от „Паркинсонова болест“ и лекуващите го лекари преценили, че му е необходимо лечение с дълбока мозъчна стимулация /ДМС/. Във връзка с това е подал заявление към НЗОК за финансиране на лечението в чужбина, входирано под № Е112-03-8 от 04.09.2014 година, като са приложени и данни за планиране на операция в Унгария за 18 или 25.09.2014 год. Постановен е отказ, който е обжалван по установения ред и с Решение № 9196 от 03.08.2015 год. по адм.д. 5157/2015 год. е отменен. На 28.01.2015 год. на Ц. е извършена операция за поставяне на имплант, закупен от него за сумата от 40 000 лева. Изнесени са твърдения за търпени болки и страдания в резултат на забавянето на оперативната интервенция.

С оспореното пред настоящия съд Решение № 1372/29.02.2016 год., постановено по адм. дело № 12247 по описа за 2015 г., съдът е ОСЪЖДА НЗОК да заплати на В. Ц. сумата от 41 491,87 лева, от които 40 000 лева главница и 1525.27 лева лихва върху същата, считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС по адм. дело 5157/2015г. до датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски в размер на 1610 лева. ОТХВЪРЛЯ е исковата молба в останалата й част.

За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният от ищеца срещу НЗОК иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и доказан в частта, касаеща търсеното обезщетение за претърпени имуществени вреди. Прието е, че са налице предпоставките на закона за присъждане на претендираното на това основание обезщетение – отменен по съответния ред административен акт, настъпили във връзка с този акт за ищеца вреди. Прието е, че не се установява причинно-следствена връзка между търпените от лицето болки и страдания, както и притеснения по повод ангажирането на семейството и близките му и поведението на административния орган, издал отменения акт. Взет е предвид факта, свързан с установяване на болестта на лицето още през 2002 година и е преценено, че забавяне на интервенцията с 4 месеца не се дължи пряко и непосредствено на постановения от НЗОК отказ. Твърдяното и установено от медицински лица след операцията относително влошаване на състоянието на Ц., било от една страна констатация, относима към момента на прегледа, а от друга нямало връзка с датата на извършване на операцията. Така постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

Фактическата обстановка е правилно изяснена. Събрани са всички относими към спора доказателства. Въз основа на техния анализ, съдът е достигнал до обосновани правни изводи, относно изпълнението на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът е посочил, че за да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203Чл. 203. ⚖️ Практика (12) Раздел II. Защита срещу неоснователни бездействия Предмет и ред за оспорване и следващите от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1 ал. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (69) (1) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс." 3. Член 3 се изменя така: "Задължение за разясняване от ЗОДОВ предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице, незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност и в следствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица, които да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди. В случая, както е установено и от първоинстанционния съд, е налице отменен с Решение на № 9196 от 03.08.2015 год., постановено по АД 5157/2015г. по описа на Върховен административен съд административен акт, а именно Решение № РД Е112-119 от 15.09.2014 год. на Управителя на НЗОК, с което е отказано издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение извън държавата членка по пребиваване. Безспорно е установено, че Ц. е заплатил лично, поставения му четири месеца след издаване на отменения административен акт имплант на стойност 40 000 лева. Направения разход се установява от приложените по делото и неоспорени от страните фактура и плантежно нареждане. От изготвената по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че цената на системата за ДМС и разходите за имплантирането се покриват от Държавния здравноосигурителен фонд на Република Унгария - страната, за която е искано разрешение за финансиране, т.е. при позитивен за лицето акт не би била налице нужда същия да закупува сам и за собствена сметка материалите, които е следвало да бъдат имплантирани. По този начин за Ц. са настъпили имуществени вреди в размер на 40 000 лева, които са пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно Решение на Управителя на НЗОК и същите подлежат на възстановяване по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Първоинстанционния съд е изследвал подробно и изчерпателно наличието на причинно-следствена връзка между търпените от ищеца болки, страдания и отменения с Решение на № 9196 от 03.08.2015 год. административен акт и не е установил такава. Безспорно установено по делото е, че заболяването на лицето е установено около 12 години преди предприемане на действия по лечение чрез ДМС и същото има прогресиращ характер, което неминуемо води до постепенно влошаване на състоянието на Ц. в по – малка или по – голяма степен на отделните етапи от развитие на болестта. Към момента на предприемане на постъпки за планово лечение в чужбина заболяването на лицето е в напреднал стадий. Не са представени убедителни доказателства, че в резултат на постановения от административния орган с Решение № РД-Е112-119/15.09.2014 година отказ В. Ц. е търпял повече болки и психическо или физическо страдание от очакваното за здравословното му състояние. Всяко влошаване на здравето, особено ако е свързано с необратими за организма процеси, води неминуемо до физически и психически дискомфорт, какъвто безспорно е търпял и продължава да търпи ищеца. От него и членовете на семейството му са предприети действия по ограничаване на вредните последици на болестта чрез провеждане на предписаното лечение в приемливи срокове – четири месеца след постановения от административния орган отказ, което е в достатъчна степен съобразено с даденото от специалистите предписание за извършване на операцията в следващите няколко месеца /становище изх.№ 1543/27.08.2014 год., взето впредвид при изготвяне на експертизата пред АССГ/. Поради описаното, първоинстанционния съд е достигнал до правилен и обоснован извод за липса на причинно-следствена връзка между физическото и психическото състояние на Ц. непосредствено преди и след операцията и отменения административен акт, а от там и за липсата на основания за присъждане на претендираното на това основание обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно с лихва върху същото. В представената по делото медицинска документация са изнесени факти за наличието на пристъпно сърцебиене, повишаване на артериалното налягане, нарушения на съня, преходни зрителни халюцинации още през 1998 година. Извършените на лицето прегледи след приключване на оперативната интервенция дават информация за моментното му състояние, но не съдържат каквито и да е данни за настъпили увреждания или усложнения поради забавянето й с около четири месеца. Следва напълно да се сподели становището, че търпените от близките на ищеца тревоги и притеснения, са обстоятелства напълно неотносими към производството и не следва да бъдат обсъждани. Размера на обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди е определен на база събраните по делото и неоспорени от страните доказателства. Както по – горе бе описано, в хода на съдебното дирене са представени фактура № 1000110572 от 16.01.2015 год., платежно нареждане от 13.01.2015 год. и преводно нареждане от същата дата, които удостоверяват момента на извършване на плащането на необходимия за провеждането на лечението имплант и размера на дължимата за целта сума, който е взет предвид при постановяване на първоинстанционното решение. За пълнота следва да се отбележи, че в диспозитива на решението е налице несъответстие между описаната като общо дължима сума - обезщетение за претърпените имуществени вреди и конкретизирането й като главница и лихва, като в първия случай е посочена сума в общ размер 41 491,87 лева, а при разделянето е описана главница в размер на 40 000 лева и лихва върху същата в размер на 1525,27 лева, но тъй като жалба относно това несъответствие няма подадена настоящия състав не може да вземе отношение.

Предвид описаното, жалбите срещу оспореното пред настоящата инстанция решение са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло. При този изход на спора пред настоящата инстанция, разноски на жалбоподателите не следва да бъдат присъждани.

Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1372 от 29.02.2016 година, постановено по адм. дело № 12247 от 2015 г. по описа на от Административен съд София – град.

Решението не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИРА РАЙЧЕВА

ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

при секретар Пенка Господинова и с участието на прокурора Камелия Николова изслуша докладваното от съдията ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ по адм. дело № 4960/2016