Решение № 221/31.05.2007 ГД № 99/2007 АпС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 221/31.05.2007 ГД № 99/2007 АпС Пловдив Гражданско дело № 99/2007 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение .

Решение № 221 от 31.05.2007г., Апелативен съд - Пловдив, II-ри с-в, гр.дело № 99/2007г. Производството е въззивно по реда на чл.196Чл. 196. ⚖️ Практика (2) (1) Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 се прилагат съответно и за вещите лица. (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице. Възлагане на експертиза и сл. ГПК. С решение № 2322 от 14.12.2006 година, постановено по гр.д. № 98/2004 година Пловдивският окръжен съд е отхвърлил предявените от С. Т. А. от гр. П. против "Диагностично-консултативен център Ш-Пловдив"Е."М. болница за активно лечение-Пловдив"АД искове за заплащане на сумата 20000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, поради неправилно лечение, след претърпяно счупване на капачката на коляното на десния крайник, довело до сериозни усложнения в здравословното състояние на пострадалия, вследствие на осъществени неправилни действия по приложеното лечение и бездействия от страна на лекуващите лекари д-р Р.Х.И. д-р Т.С,. декари в "Д."ЕООД и д-р Т.Т. от "М."АД, както и искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 892.47 лева, разходи за санаториално лечение. Осъден е ищецът С.А. да заплати на ,"Д."АД направените по делото разноски в размер на 830 лева.

Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната на ответника "У." ЕАД гр. П.. Решението е обжалвано от С. Т. А. при оплаквания за неправилност, с искане да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени изцяло. Становището на въззиваемите страни по спора е решението на първата инстанция като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.188 и чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (1) (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът. (2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна. (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба. (4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя. (5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът и назначава представител. (6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила. Разноски ГПК, Пловдивският апелативен съд прие следното: Предявени са обективно съединени искове по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

Ищец: С. Т. А. от гр. П. твърди в исковата си молба против "Д."Е."М."АД, че на 06.01.2000 година е претърпял злополука, при която е счупена капачката на коляното на десния му крак, вследствие на което е била поставена гипсова имобилизация за период от 45 дни. Твърди още, че поради бездействие на лекарите в двете ответни болнични заведения и проведено неправилно лечение се стигнало до сериозни усложнения на увредения крайник, изразяващи се в развили се съпътстващи заболявания от "З." и "Т." и настъпилата като краен резултат тежка контрактура на десния крак. Счита, че лекарите от двете болници д-р Х,. д-р С.И. д-р Т-. не са изпълнили задълженията си по чл. 11 от Закона за лечебните заведения и чл.25 от ЗНЗ/отм/ да посетят болния в домашни условия и да контролират болничния процес, не е проведено адекватно медикаментозно и физиотерапевтично лечение, поради което функциите на крайника не са възстановени и се е стигнало до инвалидизиране на пострадалия с ЕР на ТЕЛК- П. от 18.12.2000 г. с определена 60 % намалена работоспособност. Счита, че има основание да претендира заплащане на обезщетение за причинените му вреди солидарно от двете болнични заведения, в които работят посочените от него лекари, поради което моли да бъдат осъдени солидарно да заплатят сумата 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 892.47 лева за проведени санаториални лечения като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане.

Ответниците: оспорват основателността на предявените искове. Като трето лице помагач на страната на ответниците по делото е конституирано и У. "С" гр. П..

От представените по делото писмени и, гасни доказателства е установено, че на 06.01.2000 година ищецът С.А. от гр. П. е претърпял злополука, при която при падане на заледен участък на улицата е получил контузия в областта на дясното коляно. От неговите обяснения дадени по делото в съдебно заседание на 29.06.2005 година и свидетелски показания на свидетелката П.П,. негова майка, се установява, че след падането състоянието му не било тежко и той се прибрал в дома си с автобус. На следващия ден установил, че има оток в областта на коляното и повикал спешна медицинска помощ. Бил откаран в дежурен кабршет на ортопедията във ВМИ в гр. П., където след направена рентгенова снимка и констатирано счупване на капачката на дясното коляно, кракът му бил гипсиран. На 11.01.2000 година бил регистриран като пациент в ответното болнично заведение "Д." ЕООД от доктор С.. П. медицински прегледи до свалянето на гипса след 45 дневната имобилизация на 21.02.2000 г. не са правени. От показанията на свидетелката П. е установено още, че по време на гипсовата имобилизация пострадалият е правил гимнастика с пръстите на счупения крак, тъй като ходилото му е било свободно, без лекарско предписание в тази насока. В желанието си за бързо оздравяване ищецът е продължил да прави гимнастика по собствена преценка за натоварването и след свалянето на гипса. За физиотерапия ищецът е насочен от д-р С. към д-р Т-. от "М." АД, където са направени два курса на лечение в периода от 21.03.2000г. до 11.04.2000 г. и от 30.05.2000 г. до 19.06.2000 г. Пострадалият е бил и на санаториално лечение в гр. П. баня, с. Б., в гр. В., но функциите на крайника не са били възстановени. С ЕР на ТЕЛК-П. от 18.12.2000 година е инвалидизиран при 60% намалена работоспособност. С последващо ЕР на ТЕЛК от 04.02.2003 година оценката е променена на 50% намалена работоспособност. Във всички приложени като доказателства по делото експертни решения на ТЕЛК за преосвидетелстване като причина за инвалидизиране е посочена диагнозата "С." и " С. пост фрактурам пателе. Дек. Мала саната. Контрактура генус дек. Хипертрофия мускулус квадрицепс феморис дек".

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице доктор Д. К. , допълнена в съдебно заседание след обясненията на ищеца и показанията на св. П., се установява, че гипсовата имобилизация е представлявала гипсов крачол, а не гипсов тутур, тъй като е обхващала крака до глезенната става, която е била подвижна, не фиксиранапражненията, които ищецът е правил с пръстите на краката са допринесли за по-бавното зарастване на колянната капачка, тъй като колянната става е следвало да бъде в покой. От друга страна гипсът на счупеното коляно е поставен на следващия ден след злополуката, при по-голям оток, след спадането на който гипсът се разхлабва и следва да бъде подменен, което в случая не е направено. Медицинска проверка за правилността на поставения гипс се прави между 5. и .7. ден след неговото поставяне. В тази връзка пострадалият е следвало да посети кабинета на лекуващия ортопед в болничното заведение, тъй като посещения по домовете се извършват само от личния лекар. Според експертизата проведеното лечение на травматологичното страдание на ищеца в болничните заведения, ответници по исковете, е било своевременно, интензивно и в пълен обем. Липсват медицински индикации за последващи заболявания от "тромбофлебит" и "зудек", като последица от неправилното лечение, а инвалидизирането на ищеца е в причинно-следствена връзка единствено със счупването на колянното капаче и бързо развилата се при него "фемуро-пателарна артроза". Не е налице причинно-следствена връзка между проведеното лечение и инвалидизацията.

От приетата по делото втора медицинска експертиза на вещото лице д-р Д,. последващото общо лечение на ищеца, извършено чрез физиотерапия от д-р Т-. е правилно, оптимално и не е причина за допълнителното му инвалидизиране. Според експертизата, която съдът възприема като компетентно изготвена и неоспорена от страните, при такова вътрешноставно счупване не може да бъде гарантирано възстановяване функциите на крайника на 100%. Такова счупване води до ранна артроза, която от своя страна допълнително ограничава движенията в засегнатата става. Що се отнася до твърдението на ищеца, че не е проведена "редресация", представляваща изправяне или сгъване на крайника под анестезия, тази процедура представлява според двете експертизи операционна интервенция и се предприема по желание на пациента в болнично заведение-травматология, а не от лекуващия лекар доктор С.И.ли физиотерапевта доктор Т-..

С оглед на тези доказателства за вида и характера на увреждането на ищеца, предприетите в тази връзка от лекарите на двете ответни болнични заведения лечебни процедури по неговото лечение и възстановяване, съдът счита, че не е налице бездействие или неправилно лечение, което да е в пряка причинно-следствена връзка с полученото от него увреждане, довело до инвалидизирането му при 50% намалена работоспособност. Твърденията на пострадалия, че е получил усложнения в резултат на неправилно проведеното лечение, като последица от заболяванията от "тромбофлебит" и "зудек", също не са установени по делото от писмените доказателства и заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи. За това съдът счита, че предявените искове са неоснователни. За да възникне основание за гаранционно-обезпечителната отговорност на двете болнични заведения по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД във връзка с чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД за причинени вреди на ищеца в резултат на неправилно лечение или усложнения в неговото здравословно състояние, довели до инвалидизирането му при 50% намалена работоспособност, следва да се установят виновни и противоправни действия или бездействие на лекарите от екипите на двете болници, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата инвалидност. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че предприетите действия за общото лечение, което е проведено са своевременни, правилни и оптимални, което изключва ангажиране солидарната отговорност на ответниците по делото за причинени на ищеца вреди от непозволено увреждане, като резултат на неправилно и погрешно лечение на неговото заболяване. В този смисъл предявените искове са неоснователни и правилно са отхвърлени от първата инстанция, поради което съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно размера на присъдените по делото разноски пред първата инстанция. Същите съответстват на действителната правна и фактическа сложност на делото и са съобразени с Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения. На осн. чл.64, ал.2 ГГЖ жалбоподателят следва да заплати на ответника "Д." ЕООД направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева, както и невнесената държавна такса за въззивното обжалване пред ПАС в размер на 417.85 лева, По изложените съображения и на основание чл.208, ал.1Чл. 208. ⚖️ Практика (1) (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено - в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът. (2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна. (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба. (4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя. (5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът и назначава представител. (6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила. Разноски ГПК, Пловдивският апелативен съд Реши:

ОСТАВЯ в сила решение № 2322 от 14.12.2006 година, постановено по гр.д. № 98/2004 година на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА С. Т. А., от гр. П., ул."А." № З, ет.*, ап.* да заплати сумата 417.85 лева държавна такса за въззивно обжалване по сметка на ПАС, а на "Д."ЕООД гр. П. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 лева за адвокатски хонорар. Свързани документи: Решение №"1113 по гр.д. 4737/2007 ВКС