Определение № 108/28.01.2015 ГД № 6735/2014 ВКС

Определение № 108/28.01.2015 ГД № 6735/2014 ВКС Гражданско дело № 6735/2014 г., разгледано от Върховния касационен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Определение № 108 от 28.01.2015г.,Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 6735/2014 г. Производството е по чл. 288Чл. 288. ⚖️ Практика (14) Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване с определение в закрито заседание в състав от трима съдии. Призоваване на страните в касационното производство ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. М. и В. В. М., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Р. К., срещу решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 27 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 60/2012 г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която „М...- Силистра"- АД, [населено място] е осъдена да заплати по 120 000 лв. на всеки един от касаторите - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в [фирма] на 29.11.2008 г. от гнойно абсцедираща следконтузионна пневмония и исковете за същите суми заедно със законната лихва до изплащането са отхвърлени като неоснователни. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на касаторите за заплащане на обезщетения в размер по – висок от 120 000 лв. Първоинстанционото решение е отменено в частите му, с които частично е уважен и частично отхвърлен предявеният от „М....- С."- АД обратен иск срещу [фирма], София; с които са осъдени З. Г. Г. и Владимир П. С. да заплатят солидарно на [фирма] по предявен обратен иск сумата от 221 000 лв.

Въззивният съд е приел, че с влязла на 09.02.2012 г. присъда № 95 по НОХД № 261/2010 г. Силистренският окръжен съд е признал за виновен В. П. С. в това, че на 08.11.2008 г. при управление на МПС - л. а. „Сеат Т.”, с рег. № В 86 31 NC в пияно състояние - с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо", чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. – престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”, вр. с чл. 342, ал. 1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... от НК.

Със същата присъда З. Г. Г. е признат за виновен за това че на 27.11.2008 г. в [населено място], като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ С." - АД, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно-медицинска професия, причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 29.11.2008 г., като нарушил чл. 1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, утвърдена от Изп. директор на „МБАЛ С." - АД и чл. 4.2.1. - 4.2.3.2. от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, утвърдена със Заповед № 09-109 от 18.03.2002 г. на Министъра на здравеопазването - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

От комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (СМЕ) се установява, че при станалото на 08.11.2008 г. ПТП пострадалата М. П. М., намираща се на задната дясна седалка на л. а. „Сеат Т.” не е била със сложен обезопасителен колан, какъвто е бил налице в автомобила. В резултат на преобръщането на автомобила тялото на пострадалата най-вероятно се е ударило първо в гърба /облегалката/ на предната лява седалка, а после при преобръщането – в средната лява колонка и тавана, в резултат на което са настъпили пораженията по главата и тялото и. Ако е бил поставен предпазният колан, същият би задържал пострадалата на седалката и степента на уврежданията несъмнено би била значително по-малка. С оглед това заключение следва да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала в размер на 20%.

Налице са предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди. Съобразявайки разпоредбата на чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, както и естеството и характера на увреждането – болките и страданията от загубата на пълнолетно дете, отношенията в семейството, са определени обезщетения в размер на 100 000 лв. за всеки един от ищците. С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД обезщетенията са намалени на 80 000 лв. за всеки един от ищците предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Върху обезщетенията ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2008 г., когато е настъпила смъртта.

За причинените на ищците вреди е налице солидарна отговорност между служителя на ответника - З. Г. Г. съвместно с другия подсъдим. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи обаче е изплатило на 02.08.2012 г. на ищците обезщетения от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Предявените срещу [фирма] искове са в качеството му на работодател на З. Г. Г., поради което отговорността на ответника и тази на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи не е солидарна, но когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява. В случая увредените лица – ищците са упражнили правото си да търсят обезщетения и то е погасено поради изпълнение от застрахователя на солидарно задълженото лице чрез плащане. Отсъствието на подлежащи на обезщетяване едни и същи вреди обуславя неоснователността на предявените срещу ответната МБАЛ претенции и същите следва да се отхвърлят изцяло.

Обратните искове, предявени от [фирма] по реда на чл. 219, ал. 3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК са по характера си евентуални искове, чиято съдба е свързана с първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявените обратни искове подлежат на разглеждане само при уважен първоначален иск. В настоящия случай предявените от ищците на основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД първоначални искове се отхвърлят, поради което съдът не следва да се произнася по тях.

Ответникът: по касационната жалба МБАЛ С.” АД, [населено място], оспорва жалбата. Третото лице помагач и ответник по обратния иск З. Г. Г., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. Третите лица помагачи и ответници по обратните искове Владимир П. С. и [фирма] не са заявили становище.

Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: за солидарността и разделността на задължението за обезщетяване на застрахователя, на причинителя на увреждането и на работодателя на един от двамата причинители; правилно ли е приложен критерият за справедливост по чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди; за това дали има съпричиняване на вредоносния резултат при несложен предпазен колан от пътник и как се определя размера му и дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател. Считат, че тези въпроси са в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд. Първите три повдигнати от касатора въпроси са правнорелевантни, но те са разрешение в съответствие със задължителната съдебна практика включително и тази, представена с касационната жалба. Според нея пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди. Задълженият по това вземане е причинителят на вредата съгласно чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на пострадалия, било на жертвата с трети лица е възможно за тях да възникне отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение. Независимо от основанието, пораждащо отговорността на третите лица, те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг (тяхната отговорност е гаранционно-обезпечителна), поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя, а третото лице, изплатило обезщетението на пострадалия има регрес към причинителя, освен ако от договорните отношения между причинителя и третото лице не следва друго. Когато трети лица отговарят за деяние на причинителя – негов работодател по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД или застраховател по чл. 226Чл. 226. ⚖️ Практика (5) Обещанието за дарение не произвежда действие. Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно. (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни. КЗ, те отговарят само за това, което дължи причинителят. Затова по иска, предявен срещу кой да е от тях ответникът има интерес да привлече останалите като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си права, които зависят от съдържанието на договорната им обвързаност с него (например причинителят ще отговаря пред работодателя си ограничено или пълно според условията на трудовия договор, а застрахователят – пред изплатилия обезщетение причинител или работодател според условията на застрахователния договор и причинителят може да отговаря пред изплатилия обезщетение застраховател, ако причинителят е действал умишлено). Никой от тримата не може да се освободи от отговорност пред пострадалия поради осъждането на някой от другите. Те могат да се освободят от отговорност само чрез възражение за плащане, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. /виж решение №230 от 12.07.2011 г. по гр. дело №1907/2009 г. на ВКС, IV г.о./

Според чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при смърт на близък човек са претърпените от ищците болки и страдания, свързани с душевните мъки и емоционален стрес от загубата, отношенията между починалия и близките, последиците от загубата върху емоционалното и психичното състояние на ищците. В решения на ВКС са определяни различни обезщетения в зависимост от конкретните обстоятелства. Така например с Решение № 167 /2009 г. по гр.д. № 120 /2009 г. на ВКС,, ІІ н.о. е оставена в сила присъда, с която е определено обезщетение в размер по 50 000 лв. на двама родители за неимуществените вреди, претърпени в резултат на умишлено убийство на тяхната дъщеря, причинено от множество тежки наранявания.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС №17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Неизползването на предпазен колан означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане при евнентуално ПТП. Рискът следва от възможността да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Размерът съответства на приноса за настъпването на вредите. В този смисъл е решение №2350 от 17.10.2011 г. по гр. дело №1382/2010 г. на ВКС, IV г.о.

Повдигнатият от жалбоподателите въпрос за това дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Определи: ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 27 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 60/2012 г. на Силистренския окръжен съд за осъждането на „М..- С."- АД, [населено място], да заплати на П. М. М. и В. В. М. законната лихва въху обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в [фирма] на 29.11.2008 г. до плащането на 02.08.2012 г. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №121 от 16.07.2014 г. по гр. дело №247/2014 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част. Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Свързани документи: Решение №"121 по гр.д. 247/14 АпС - Варна Решение №"138 по гр.д. 247/14 АпС - Варна Решение № 153 по гр.д. 6735/14 ВКС