Граждански дела

  • Резултат от делото: Уважен иск
  • Номер на дело: 41127
  • Дата на решението: 2015-04-03
  • Година нa делото: 2013
  • Медицинска грешка: Диагностична грешка, Терапевтична грешка
  • Нарушен стандарт: Нарушен медицински стандарт
  • Приложим закон: Други
  • Ключови доказателства: СМЕ, Недоказана длъжност
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО
  • Страни: СБР „Здраве” ЕАД (лечебно заведение) срещу Пациент (физическо лице)
  • Предмет на спора: Иск по чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ ЗЗД за неоснователно обогатяване на пациент, ползвал рехабилитационни услуги по Клинична пътека № 244 повече от веднъж годишно, въз основа на невярна декларация, в резултат на което НЗОК е отказала заплащане на лечебното заведение. Не се касае за лекарска грешка/медицински деликт.
  • Ключови моменти: Пациентът е подписал декларация на 09.12.2011 г., че не е ползвал лечение по Клинична пътека № 244 за 2011 г. и е информиран, че приемът по тази пътека е еднократен годишно. Впоследствие е установено от НЗОК, че пациентът вече е ползвал такава рехабилитация през същата година, поради което НЗОК отказва да заплати на болницата сумата от 300 лв. за предоставените услуги. Лечебното заведение е уведомило ответника за дължимата сума, но той не я е възстановил. Няма представени заключения от Съдебно-медицинска експертиза или показания на свидетели, тъй като спорът е от финансов, а не от медицинско-деликтен характер.
  • Решение: Съдът уважава иска и осъжда ответника (пациента) да заплати на ищеца (лечебното заведение) сумата от 300 лв. за неоснователно обогатяване, ведно с мораторна и законна лихва.

РЕШЕНИЕ № /03.04.2015 ГД № 41127/2013 СРС Гражданско дело № 41127/2013 г., разгледано от Районен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА иска и присъжда обезщетение . Решение от 03.04.2015г., Софийски районен съд, І ГО, 120 състав, гр. дело № 41127/2013 г.

Производството е по реда на чл.124Чл. 124. ⚖️ Практика (1482) (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска и сл.ГПК. Образувано е по предявени обективно съединени искове по чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (13) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда. Изчисляване на сроковете и чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за сумата 300,00 лв., главница, представляваща обезщетение за получени, но незаплатени здравни услуги – рехабилитация по Клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат” за 2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2013 г., лихва за за забава върху главницата в размер на 49.64 лв., считано от от датата на уведомяването на ответника – 17.02.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 01.10.2013 г.

Ищец:

В исковата молба се твърди, че ищецът е лечебно заведение, което предоставя здравни услуги – рехабилитация на пациенти със сърдечно-съдови заболявания, неврологични заболявания, заболявания на опорно-двигателен апарат и обменни нарушения. За 2011 г. Ищецът имал сключен договор с национална здравно-осигурителна каса (НЗОК), по силата на който, лечебното заведение се задължило да оказва болнична помощ по клинични пътеки на НЗОК, включително и по клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат”. Сочи, че редът и условията, прикоито лечебните заведения оказват болнична помощ за лечение и рехабилитация по клинични пътеки, както и редът и условията за заплащането на предоставената болнична помощ били определени в Национален рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Български лекарски съюз за 2011 г., обнародван в ДВ, бр.3 от 11.01.2011 г.

Твърди също, че изискванията към клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат” били определени в приложение № 18 към Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2011 г., като изрично било предвидено за процесната клинична пътека, че НЗОК заплаща тази клинична пътека еднократно годишно за лечение на един пациент. Това условие било въведено като забележка към подточка 1. „Индикации за хоспитализация” на т. ІІ „Индикации за хоспитализация и лечение” на клиничната пътека.

Сочи, че всеки пациент подписвал декларация, че към момента на постъпването не е ползвал лечение по същата клинична пътека в рамките на календарната година, тъй като НЗОК и регионалните здравно-осигурителни каси не предоставяли на лечебните заведения информация за това колко пъти и къде пациентът е бил лекуван по съответната клинична пътека, поради закрилата на Закона за защита на личните данни. Твърди, че при постъпването си в СБР „Здраве” ЕАД ответникът също бил подписал такава декларация, че към момента на постъпването си не е ползвал лечение по клинична пътека № 244 за 2011 г.

Сочи, че ответникът постъпил като пациент на СБР „Здраве” ЕАД в гр. Б. през месец декември 2011 г., като му били предоставени здравни услуги за периода 09.12.2011 – 16.12.2011 г. Проведена била рехабилитация за заболяване по клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат”, която се заплащала от здравната каса. Твърди, че предоставените здравни услуги на ответника били на стойност 300 лв., като цената на клиничната пътека била посочена в чл.18, т.8 от Договор № 22-24-65/2011 г-, сключен между ищеца и НЗОК.

На база на декларираните от ответника обстоятелства, че не е ползвал лечение по същата клинична пътека за 2011 г., СБР „Здраве” ЕАД му била предоставила здравни услуги, които е следвало да бъдат заплатени от здравната каса по силата на сключения и цитиран по-горе договор. З аизвършената дейност лечебното заведение се отчело пред здравната каса в сроковете и при условията, определени в Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между НЗОК и БЛС и в договора, сключен между ищеца и НЗОК.

След извършена проверка СЗОК била установила, че ответникът вече е ползвал рехабилитация по клинична пътека № 244 през календарната 2011 г., а рехабилитацията, проведена при ищеца се явявала поредна за пациента в рамките на същата година. На това основание СЗОК не била изплатила на СБР „Здраве” ЕАД сумата от 300 лв., която се явява цената на клиничната пътека. Била издадена коригираща фактура и сумите били сторнирани.

Сочи, че е уведомил ответника, че е ползвал услуги по клинична пътека № 244 за 2011 г. без да има право на това и че трябва да възстанови на лечебното заведение сумата за извършени услуги в размер на 300 лв., като писмото било връчено на 17.02.2012 г. Твърди, че ответникът не бил възстановил паричното задължение към ищеца. Счита, че е налице неоснователно обогатяване на ответника с цената на предоставените му здравни услуги в размер на 300 лв. Претендира и мораторна лихва върху главницата за периода 17.02.2012 г. – 01.10.2013 г. в размер на 49.64 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски.

Ответник:

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, е подал молба в срока нито по чл.131, ал.1Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК, в който сочи, че поради това, че не е можал да се свържи с ответника, се въздържа от даване на становище или правенето на възражения и че си запазва правото да стори това в първото съдебно заседание, след разговор с ответника. По този начин, ответникът се е лишил от възможността да реализира правата по чл.133Чл. 133. ⚖️ Практика (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Раздел II. Съдебни заседания Видове заседания от ГПК, които се преклудират с изтичане на едномесечния срок за даване на отговор на исковата молба. В съдебно заседание моли иска да бъде отхвърлен, като сочи, че няма данни по делото ответникът да е бил уведомен, че дължи претендираната сума. Навежда доводи, че лечението на ответника е било неотложно, животоспасяващо.

Доказателства:

С. районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, намира за установено следното:

По делото са представени писмени документи, от които се установява, че ответникът е подписал Декларация за информирано съгласие на постъпващ на болнично лечение в СБР „Здраве” ЕАД, гр. Б. ведно с Декларация относно това, че към момента на постъпване в болницата не е ползвал лечение по клинична пътека за № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат – травматични” и е информиран, че приема по тази клинична пътека е един път за настоящата календарна година. Двете декларации са с дата 09.12.2011 г. До ответника е изпратена Покана за доброволно заплащане на суми за лечение по клинична пътека № 244 за 2011 г., като в същата е отразена и банкова сметка за заплащане на сумата от 300 лв. Даден е 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е получена от ответника на 17.02.2012 г., видно от Известие за доставяне, приложено на л.10 от делото.

От представения Договор № 22-2465/22.02.2011 г., сключен между НЗОК и СБР „Здраве” ЕАД е видно, че със същия договор изпълнителят (ищцовото дружество) се задължава да оказва на задължително здравноосигурени лица, а възложителят (НЗОК) се задължава да заплаща оказаната болнична медицинска помощ по приложение към член единствен на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и приложенията към НДР 2011 г. за медицинските дейности, както следва: 1. По Приложение № 18 „Клинични пътеки” – клинични пътеки с №№ 8 „Диабетна полиневропатия”, 236 „Физикална терапия и рехабилитация при първични мускулни увреждания и спинална мускулна атрофия”, 237 „Физикална терапия и рехабилитация на болести на централната нервна система”, 238 „Физикална терапия и рехабилитация след инфаркт на миокарда”, 239 „Физикална терапия и рехабилитация след сърдечни операции”, 241 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система”, 243 „Физикална терапия и рехабилитация при родова травма на периферна нервна система”, 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат”. В приложения документ КП № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат”, приложен на листи 58-65 от делото е видно, че НЗОК заплаща клиничната пътека еднократно годишно за лечение на един пациент. Представена е и е приета по делото и Спецификация за болнична медицинска помощ по Договор № 22-2465 от 13.01.2012 г., от която е видно, че стойността на извършваните процедури по Клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат” е на стойност 300 лв. за един пациент.

От изисканата справка от СЗОК от 05.12.2014 г., приета по делото, се установява, че втората хоспитализация на лицето Г. П. П. за 2011 г. по клинична пътека № 244 не е била заплатена на лечебното заведение СБР „Здраве” ЕАД, тъй като същата е била отчетена в нарушение на изискванията за заплащане от бюджета на НЗОК на болнично лечение по съответната клинична пътека.

По делото е изслушана и приета Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът кредитира изцяло. Вещото лице е установило, че ответникът правилно е насочен за лечение с физиотерапевтични процедури по клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат” в условията на болнично лечение, предвид, че същият страда от тежка форма на коксартроза, която е с хронично рецидивиращ характер на оплакванията от болки, скованост и затруднение при движенията и ежедневното обслужване. На ответника е оказана медицинска помощ в пълен обем, съгласно действащия Медицински стандарт „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателен апарат” и изискванията на клиничната пътека. Изпълнени са изискванията на НЗОК по отношение на болничното лечение по клиничната пътека, като са му проведени процедури по индивидуална програма по вид и обем, отговарящи на здравословното му състояние и изискванията на клиничната пътека. Изслушано в съдебно заседание вещото лице обяснява, че физиотерапията е подпомагаща лечението и се назначава след овладяване на острата фаза на болестта. Следва да се извършва такова лечение периодично за подобряване на здравословното състояние на пациента.

Изслушана и приета по делото е и ССЕ, неоспорена от страните, с която се установява, че СЗОК не е заплатила на СБР „Здраве” ЕАД, гр. Б. за предоставените на ответника здравни услуги по клинична пътека № 244 за 2011 г., като причината за отказа на СЗОК да заплати съответната сума е повторно извършване на тези услуги в рамките на една календарна година, предвид това, че ответникът има право на същите услуги веднъж годишно със заплащане от Здравната каса.

Мотиви:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Според чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Видно от законовия текст за уважаване на исковата претенция е необходимо доказване на следните кумулативни предпоставки: 1) обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; 2) обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника; 3) връзка между обогатяването и обедняването - те следва да произтичат от един факт или от група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването и обедняването; 5) липса на друга възможност за правна защита на обеднелия – чл.59, ал.2Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ ЗЗД.

По делото безспорно се установи, че ответникът е бил настанен в ищцовото болнично заведение по клинична пътека № 244 за извършване на процедури за рехабилитация и физиотерапия на опорно-двигателния апарат. Същият е декларирал при постъпването си в болничното заведение, че не е ползвал през същата календарна година услуги в СБР „Здраве” ЕАД, гр. Б. по същата клинична пътека. Установи се също така, че СЗОК не е заплатила цената на извършените процедури по клиничната пътека, предвид това, че същият пациент е постъпил за втори път за лечение по същата клинична пътека в болничното заведение, предвид това, че за един пациент се поемат разходите за еднократно лечение по клинична пътека 244 в рамките на календарна година. Съдът не приема доводите на ответната страна, че не е доказана стойността на предоставените му услуги от ищцовото дружество, както и че се касае за животоспасяващо лечение. От изслушаната съдебно-медицинска експертиза се установява по делото, че на ответника са извършени всички необходими процедури по индивидуална програма с оглед неговото специфично състояние, като процедурите при физиотерапия се явяват подпомагащи основното лечение. Същите се прилагат едва след овладяване на острата фаза на заболяването и предвид това не може да се приеме, че същите имат животоспасяващ характер. Ответникът е декларирал, че не е ползвал същите услуги по процесната клинична пътека в рамките на календарната година, което се оказва декларация с невярно съдържание. Въз основа на тази декларация с невярно съдържание същият е получил процесните услуги по клиничната пътека, вследствие на което не е заплатил за тях, а СЗОК е отказала заплащането им предвид нарушаването на правилото за еднократно ползване на тези услуги за една календарна година от един пациент. Ето защо, съдът приема, че са изпълнени предпоставките за уважаване на исковата претенция, като твърдението на ответната страна, че ответникът не е уведомен, че дължи пари на ищцовото дружество е невярно. По делото е представено известие за доставяне, от което е видно, че същият е получил поканата за доброволно плащане. С оглед на горното, съдът не приема гореизложените доводи на ответната страна.

Следователно имуществото на ищеца е намалено, а това на ответника е увеличено със стойността на извършените процедури по клиничната пътека, поради което и първата посочена предпоставка – обедняване на ищеца, в случая е налице. Налице е и втората предпоставка - ответникът по настоящото дело е спестил разходи за процедури по физикална терапия на стойност 300 лв. по клиничната пътека, като по този начин се е обогатил със съответната сума. Налице е също така и връзка между обогатяването и обедняването на страните по делото, доколкото предоставянето на процесните услуги от ищцовото дружество на ответника след подписването на декларация с невярно съдържание и отказа на СЗОК да заплати стойността на процедурите по клиничната пътека са в причинно-следствена връзка с невъзможността на ищеца да получи стойността на извършените от дружеството процедури в полза на ответника. Липсва правно основание за това имуществено разместване в размер на процесната сума. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото. Налице е и отрицателната предпоставка по чл.59, ал.2Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ ЗЗД ищецът да не разполага с друг иск срещу обогатилия се ответник. С оглед на горното, искът се явява доказан по основание и размер. В този размер следва да бъде уважена и исковата претенция. Следва да се присъди и лихва върху главницата, считано от датата на получаване на покана за доброволно заплащане – 17.02.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба – 30.09.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Предвид това, че съдът установи сумата за лихва върху главницата за периода 17.02.2012 г. – 30.09.2013 г. в размер на 49.81 лв. чрез лихвен калкулатор, а претенцията за лихви възлиза на 49.64 лв., и тази искова претенция следва да се уважи в пълен размер. При този изход на спора само ищецът има право на разноски. Същият е направил разноски в общ размер от 620 лв. – за държавна такса (100 лв.), за вещи лица (300 лв.), за особен представител на ответника (100 лв.) и за хонорар на един адвокат в размер на 120 лв.

Решение:

Предвид горното, С. районен съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (144) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. 6. ВОДЕНЕ ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ от ЗЗД Г. П. П., ЕГН XXXX гр.С., ж.к. С., ул. П. Ю. Т., бл.2, вх. Д, ет.5, ап.86, да заплати на Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД, ЕИК 130523915, със седалище и адрес: гр. Б., ул. Г. С. Р. № 15, съдебен адрес: гр. С., ж.к. Л., бл.903А, ет.5, ап.13, С. П., чрез адвокат Е. Д., гр. С., ул. Г. П. № 4, сумата 300,00 лв. (триста лева) главница, представляваща обезщетение за получени, но незаплатени здравни услуги – рехабилитация по Клинична пътека № 244 „Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат” за 2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2013 г. до окончателното плащане, лихва за забава върху главницата в размер на 49.64 лв. (четиридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки), считано от датата на уведомяването на ответника – 17.02.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.09.2013 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК Г. П. П., ЕГН XXXX гр.С., ж.к. С., ул. П. Ю. Т., бл.2, вх. Д, ет.5, ап.86, да заплати на Специализирана болница за рехабилитация „Здраве” ЕАД, ЕИК 130523915, със седалище и адрес: гр. Б., ул. Г. С. Р. № 15, сумата 620,00 лв. (шестстотин и двадесет лева) за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.