РЕШЕНИЕ № 7246 София, 29.06.2026 г. по дело 3139/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 7246 София, 29.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 7246
София, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИБИЛА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретарМариана Салджиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Юлия Тодорова по административно дело № 3139/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София срещу Решение № 40845/05.12.2025 г. по адм. дело №9395 / 2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът отхвърля жалбата на МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София срещу Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Бургас в частите, в които на дружеството са наложени санкции – финансови неустойки за извършени първи нарушения по т.2.1.1 и по т.2.1.2 в размер на по 250 лева, както и осъжда МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София да заплати на РЗОК - Бургас сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща възнаграждение за извършено процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество на правния спор, с което да бъде отменена заповедта за налагане на санкции в оспорените част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът Директорът на РЗОК - Бургас не изразява становище по касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от страна с правен интерес.
Разгледана по същество жалбата е нeоснователна.
Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Бургас в частите, в които на МБАЛ „Сърце и мозък“, ЕАД гр. София са наложени санкции – финансови неустойки за извършени първи нарушения по т.2.1.1 и по т.2.1.2 в размер на по 250 лева. С решението си съдът е отхвърлил жалбата срещу посочените части от заповедта за налагане на санкции.
От фактическа страна съдът е установил, че между лечебното заведение и НЗОК е сключен договор № 022103/24.10.2023 г. за оказване на медицинска помощ по изброени в договора КП от приложение №17 „клинични пътеки“ по НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. Със Заповед № РД-25-793 от 13.05.2025 г. Директорът на НЗОК е разпоредил да бъде извършена тематична проверка на МБАЛ „Сърце и мозък“ със срок на проверката – до 31.05.2025 г.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в протокол №945/06.06.2025 г., връчен на упълномощено от ЛЗ лице на 30.06.2025 г., което е подало възражение срещу констатациите в него. Изготвен е Доклад вх. 002/РД-25-7934/15.07.2025 г. до Директора на РЗОК – Бургас, като в т.2.1 от същия е посочено, че са установени нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по договорени клинични пътеки, както следва:
2.1.1. К. Т. Г. е преминала с ИЗ №9018/2025 г. по КП №[номер] [заличен текст]. Постъпила е на 27.04.2025 г. в клиниката по неврология за основна диагноза [номер] [заличен текст]. При ЗОЛ е възникнала необходимост от продължаване на болничния престой над 4 дни по КП №[номер] с оглед удължаване на лечението и стабилизиране състоянието на пациентката, за което в РЗОК - Бургас е постъпило уведомително писмо с вх. №02/29-02-832/02.05.2025 г. В тази връзка е посочено, че изпълнителят не е спазил установения за информиране срок „не по-късно от деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията на пациента, съгласно §78, т. 20.1, подт.2 от Договор №РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г. Посочено е, че нарушението е извършено на 02.05.2025 г.
2.1.2. К. Д. П. е преминал с ИЗ №9261/2025 г. по КП №[номер] [заличен текст]. Постъпил е на 30.04.2025 г. в клиниката по неврология за основна диагноза [номер] [заличен текст]. При ЗОЛ е възникнала необходимост от продължаване на болничния престой над 4 дни по КП №[номер] с оглед удължаване на лечението и стабилизиране състоянието на пациентката, за което в РЗОК - Бургас е постъпило уведомително писмо с Вх. №02/29-02-843/05.05.2025 г. В тази връзка е посочено, че изпълнителят не е спазил установения за информиране срок „не по-късно от деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията на пациента, съгласно §78, т. 20.1, подт.2 от Договор №РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г. Посочено е, че нарушението е извършено на 05.05.2025 г.
Компетентните органи издали процесния административен акт приемат и въз основа на установените факти, че е налице нарушение на чл.55, ал.2, т.2Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о..., 3 от ЗЗО и чл.309 от НРД за МД 2023 – 2025 г., и са се обосновали като са анализирани нарушенията, че на лечебното заведение следва да се наложи санкция „финансова неустойка“ за първо нарушение по чл.455, ал.3 от НРД за МД 2023 – 2025 г. в размер от 200 до 500 лева.
Възприемайки констатациите на проверяващите органи Директорът на РЗОК – Бургас е издал Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. Със Заповед №РД-25-1350/11.08.2025 г. на Директора на РЗОК - Бургас е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед за налагане на санкции №РД-25-1294/01.08.2025 г. Тя касае посочения по т.1 от същата номер на Протокол за резултатите от извършената проверка, като текстът „По т.2.1 от Протокол №793/13.05.2025 г.“ е заменен с „По т.2.1 от Протокол №945/06.06.2025 г.“. Тази заповед е получена от ЛЗ на 13.08.2025 г.
Датите на постъпване на двамата пациенти в ЛЗ, както и датите на уведомителните писма до РЗОК – Бургас за удължаване на лечението, са видни от приложените към преписката доказателства и са идентични с отразените от проверяващите. Същите не се оспорват и от лечебното заведение, поради което съдът е приел за доказано, че К. Т. Г. е постъпила в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр.Бургас на 27.04.2025 г., като уведомителното писмо до РЗОК – Бургас, че е налице необходимост болничният престой да бъде над 4 дни, е от дата 02.05.2025 г., а К. Д. П. е постъпил в МБАЛ „Сърце и мозък“ в гр.Бургас на 30.04.2025 г., като уведомителното писмо до РЗОК – Бургас, че е налице необходимост болничният престой да бъде над 4 дни, е от дата 05.05.2025 г.
Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите към предмета на спора доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна. В резултат на задълбочена преценка на събраните доказателства е постановил обжалвания съдебен акт като е отхвърлил оспорването срещу административния акт.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са касационните възражения за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон.
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, съдът е извършил цялостна проверка по чл.146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. По делото не е било спорно, че лечебното заведение е удължило лечението на ЗОЛ К. Т. Г. и К. Д. П., но е нарушило изискването за уведомяване на НЗОК, съгласно § 78, т. 20.1, подт.2 от Договор №РД-НС-01-2-1/20.02.2024 г., а именно „не по-късно от деня, следващ четвъртия ден от хоспитализацията на пациента“.
В случая съдът безспорно е установил, че тези лица са постъпили в ЛЗ по КП №[номер] [заличен текст] на посочените в заповедта дати, а именно на 27.04.2025 г. и на 30.04.2025 г. От анализа на съдържанието на Приложение №17 към Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. за КП №[номер] [заличен текст] се установява, че за диагнозите на двете ЗОЛ е предвиден минимален болничен престой от 4 дни и максимален от 10 дни.
Също така в част „Изискване“ е прието, че когато е необходимо да се продължи болничния престой на пациента над 4 дни, лечебното заведение уведомява веднага съответната РЗОК, като от тълкуването на тази норма се налага извод че уведомяването следва да е най-късно до изтичане на четвъртия ден от хоспитализацията. Срокът следва да се брои като този, относим за изчисляване на минималния болничен престой. Болничният престой се изчислява от датата на постъпване на пациента в лечебното заведение и изтича на четвъртия ден, броен от тази дата.
Въз основа на изложените доводи, при извършената на основание чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът счита, че същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40845/05.12.2025 г. по адм. дело №9395 / 2025 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ