РЕШЕНИЕ № 6869 София, 19.06.2026 г. по дело 3370/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 6869 София, 19.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 6869
София, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАБАКОВА
НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
при секретарМирела Добриянова и с участието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдията Николай Ангелов по административно дело № 3370/2026 г.
Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба управителя на Националната здравно осигурителна каса (НЗОК), гр. София чрез процесуален представител Х. В. Тодоров против Решение № 4190 от 2.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2118/2025 г. по описа на Административен съд - София - град.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Претендира разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в първоинстанционното производство.
Ответникът – „Медицински Център Салус“ ЕООД (МЦ), чрез адвокат И. Сотиров намира обжалването за неоснователно.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София - град е Заповед № РД-25ЗС-37/23.01.2025 г. на управителя на НЗОК за налагане на санкция "прекратяване на договора" № 222341/18.10.2023 г., сключен между НЗОК и „Медицински Център Салус“ ЕООД по отношение на лекаря, който не е извършил дейността – д-р И. М. – лекар специалист по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ в лечебното заведение.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Между „Медицински Център Салус“ ЕООД и НЗОК са сключени Договор № 222341/17.02.2020 г. и Договор № 222341/18.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ.
По повод жалба на здравноосигуреното лице В. Т. за неизвършен заключителен преглед със Заповед № РД-25-793/13.11.2024 г. управителят на НЗОК е разпоредил проверка на лечебното заведение. В резултат на проверката са съставени Протокол № РД-25-793-1/26.11.2024 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-25-793-2/26.11.2024 г., с които е прието, че е отчетен вторичен консултативен амбулаторен преглед на пациента В. Т., отразен в Амбулаторен лист № 24274008913Е/27.09.2024 г., без същият да е бил извършен. Констатирана е неоснователно получена сума в размер на 13 лв. и е предложено частично прекратяване на договора по отношение на д-р И. М..
Срещу двата протокола лечебното заведение е подало възражения. Възражението срещу констатациите за нарушение е разгледано от Арбитражна комисия по медицински дейности, която не е достигнала до решение, като членовете ѝ са гласували с равен брой гласове – три „за“ и три „против“.
Със Заповед от 23.01.2025 г., издадена на основание чл. 76, ал. 3Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. вр. чл. 59, ал. 13Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО вр. чл. 59, ал. 11, т. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч..., предл. първо, б. „а“ от ЗЗО вр. чл. 103, ал. 2Чл. 103. ⚖️ Практика (35) (1) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по този закон, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. за физическите лица, с имуществена санкция от 500 до 1000 лв. за едноличните търговци и с имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. за юридическите лица. (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2000 лв. за физическите лица, а имуществената санкция е 2000 лв. за едноличните търговци и 8000 лв. за юридическите лица. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от осигурено лице, глобата е от 300 до 500 лв., а в случаите по ал. 2 - 150 лв. и чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „а“ от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., управителят на НЗОК е наложил санкция „частично прекратяване на договор № 222341/18.10.2023 г.“ по отношение на д-р И. М., поради отчетена, но неизвършена медицинска дейност.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д. С., организатор на медицинска дейност в лечебното заведение, заявява, че след приключване на физиотерапевтичния курс д-р М. е провела разговор с пациента относно здравословното му състояние, при който той е потвърдил подобрение, като според свидетелката именно тази консултация представлява заключителния преглед. По думите ѝ впоследствие пациентът е отказал да подпише амбулаторния лист.
Свидетелят В. С. Т. потвърждава, че след приключване на терапията е разговарял с д-р М. и е съобщил, че се чувства по-добре, но твърди, че не му е бил извършен вторичен преглед и не му е предоставян амбулаторен лист за подпис. При проведената очна ставка между двамата свидетели е установено, че те дават противоречиви показания единствено относно предоставянето на заключителния амбулаторен лист, докато не спорят относно проведената комуникация с пациента след приключване на лечението.
Заповедта е оспорена пред Административен съд – София – град. Съдът приема, че макар актът да е издаден от компетентен орган и при спазване на административната процедура, нарушението „отчитане на неизвършена дейност“ не е доказано по безспорен начин. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че лечебната дейност е извършена в пълен обем, включително е проведена заключителна беседа с пациента относно резултатите от лечението. Спорен остава единствено въпросът дали амбулаторният лист е бил предоставен за подпис, като съдът кредитира доказателствата, че пациентът е отказал да го подпише. АССГ намира, че административният орган не е извършил пълен и задълбочен анализ на доказателствата, не е съобразил мотивите на арбитражната комисия и е приел за доказано нарушение без достатъчна фактическа основа. Поради липса на доказано отчитане на неизвършена дейност не са били налице предпоставките за налагане на санкцията „частично прекратяване на договора“. Допълнително съдът приема, че дори да се приеме нарушение, свързано с неподписан амбулаторен лист, наложената санкция е несъразмерна и непропорционална спрямо характера на нарушението.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти след цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен извод, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението, послужило като основание за налагане на санкцията „частично прекратяване на договора“, сключен с д-р И. М..
От доказателствата по делото се установява, че на пациента Т. е проведен пълен курс на назначеното лечение, като извършените процедури са надлежно документирани и не се оспорват от самия пациент. Безспорно е установено и обстоятелството, че след приключване на лечението между пациента и лекуващия лекар е проведен разговор относно здравословното му състояние и резултатите от терапията, при който пациентът е заявил подобрение. Следователно не се установява липса на медицинска дейност, а спорът между страните е сведен единствено до въпроса дали изготвеният амбулаторен лист е бил предоставен за подпис на пациента.
При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице достатъчно и категорични доказателства за отчитане на неизвършена дейност по смисъла на чл. 59, ал. 11, т. 1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч..., б. „а“ ЗЗО. Наличието на противоречиви доказателства относно подписването на амбулаторния лист не може само по себе си да обоснове извод, че отчетената медицинска дейност не е била реално извършена.
Обоснован е и изводът на АССГ, че административният орган не е извършил пълна и задълбочена преценка на всички събрани доказателства, включително на изложените в производството пред арбитражната комисия факти и съображения. При наличие на спор относно фактическите обстоятелства и липса на безспорни доказателства за неизвършена дейност неблагоприятните последици от недоказването следва да останат за административния орган, върху когото лежи доказателствената тежест за установяване на нарушението.
Независимо от изложеното, правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че дори да се приеме наличие на нарушение, изразяващо се в липса на подпис на пациента върху амбулаторния лист, наложената санкция „частично прекратяване на договора“ е несъразмерна спрямо характера и тежестта на установеното деяние. При липса на доказателства за настъпили вредни последици, както и при отсъствие на данни за предходни нарушения от страна на изпълнителя на медицинска помощ, приложената най-тежка договорна санкция противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК.
На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4190 от 2.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2118/2025 г. по описа на Административен съд - София - град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ