РЕШЕНИЕ № 7254 София, 29.06.2026 г. по дело 3495/2026 - ВАС

РЕШЕНИЕ № 7254 София, 29.06.2026 г.

РЕШЕНИЕ
№ 7254
София, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИБИЛА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретарМариана Салджиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Слав Бакалов по административно дело № 3495/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76, ал. 5Чл. 76. ⚖️ Практика (183) (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката. Когато нарушението е установено от длъжностни лица-контрольори на РЗОК, предложението до управителя на НЗОК за издаването и се прави от директора на съответната РЗОК. (3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. (4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) В случай че съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите, на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти или на лекарските асистенти не са посочили свои представители в сроковете по чл. 75, ал. 6 за създаване на арбитражна комисия, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите, без да е необходимо становището по чл. 74, ал. 4 да бъде разглеждано от такава комисия. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Санкциите подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса Варна (РЗОК Варна), чрез пълномощника Й. Йорданов, срещу решение № 1565/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2415/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което, по жалба на „Диализен център Хипократ“ ЕООД е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-1506/7/29.09.2025 г. на директор на РЗОК Варна, с която на основание чл.457, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 - 2025г. (НРД за МД 2023-2025) на лечебното заведение са наложени 9 санкции „финансова неустойка“ в общ размер 3 150 лева.
Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение като незаконосъобразно.
В съдебно заседание касатора не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата. Претендира за разноските по делото.
Ответникът – „Диализен център Хипократ“ ЕООД в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв.П. Ченева, оспорва касационната жалба и излагат подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото пред касационната съдебна инстанция.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. В писмено становище оспорва касационната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да остави в сила решението на АдмС Варна. Претендира за разноските по делото.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № № РД – 11-1506/7/29.09.2025г. на директора на РЗОК – Варна.
За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал от извършена на дружеството проверка обективирана в Протокол № РД-11-1506/1/01.08.2025 г. по т.А, т.І, т.1; т.А, т.І, т.2; т.А, т.І, т.3; т.А, т.І, т.4; т.А, т.І, т.5; т.А, т.І, т.6; т.А, т.І, т.7; т.А, т.І, т.8 и т.А, т.І, т.9 от същия девет нарушения по чл.343 и чл.422, ал.1 от НРД за МД 2023 – 2025г. състоящи се в следното: в медицинската документация на пациент с ЕГН 440118****, отчетена по АПр № 1.1 „Хронихемодиализа“ от Приложение 18 към НДР за МД 2023 – 2025г. са нарушени установените изисквания за работа с медицинска документация определени в НРД за МД 2023 – 2025г., съответно: „Диализен център Хипократ“ ЕООД на 02.05.2025г., 05.05.2025г. е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация, определени в НДР за МД 2023 – 2025г., тъй като в диализния протокол № 1208/02.05.2025г., 1232/05.05.2025г. на ЗОЛ не е отразено началното тегло на пациента при започването на диализата; на 07.05.2025г., 09.05.2025г., 06.06.2025г., 18.06.2025г., 23.06.2025г., 25.06.2025г. и 23.07.2025г. е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация, определени в НДР за МД 2023 – 2025г., тъй като в диализния протокол № 1257/07.05.2025г., 1284/09.05.2025г., 1581/06.06.2025г., 1702/18.06.2025г., 1757/23.06.2025г., 1783/25.06.2025г. и 2097/23.07.2025г. на ЗОЛ не е отразено началното и крайното тегло на пациента при започването и спирането на диализата.
Административният орган е възпроизвел под всяко описание на данните за попълване на диализния протокол разпоредбите на чл.343 и чл. 422, ал.1 от НДР за МД 2023г. – 2025г. и т.8, на АПр № 1.1 от Приложение № 18 от същия НДР.
Наложени на дружеството са 9 финансови неустойки в размер на 350.00лв. на основание чл. 457, ал.3 от НДР за МД 2023г. – 2025г. За всяка от деветте наложени санкции е посочено, че размерът на наложената санкция „финансова неустойка“ е съобразен с тежестта на деянието, изразяващо се в липса на начално или на начално и крайно тегло на пациента при започване и спиране на диализата, че „Диализен център Хипократ“ ЕООД е длъжен да води и съхранява диализен протокол на постъпилите пациенти на хронично диализно лечение, че протоколът се попълва при всяка проведена хемодиализа и се съхранява в продължение на една година. Един от реквизитите на диализния протокол е отразяването на началното тегла на пациента при започване на диализата. Посоченият показател в диализния протокол служи да определяне на здравното състояние на пациента, както и оценка за ефективност на диализата. Неизпълнението на императивни разпоредби на ЗЗО и НДР за МД 2023г. – 2025г. и на договорно задължение не се дължи на обстоятелства, които обективно да са възпрепятствали лечебното заведение да изпълни задълженията си, което обуславяло налагането на по-голяма санкция.
За да отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган като съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правни основания за нейното издаване, а в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до съществено ограничаване на правото на защита на адресата.
Приел, във връзка с представените в хода на съдебното производство доказателства, че състоянието на пациента относно който са установени нарушенията, не е позволявало измерването на теглото, предвид невъзможността пациента да застане и стои самостоятелно върху кантар. Посочил, че от съдържанието на т.8 от АПр № 1.1 от Приложение № 18 от НДР за МД за 2023г. – 2025г. били предвидени четири различни документа, които следва да бъдат попълвани от лекаря при извършването на диализа. Като основен документ бил посочен диализният протокол, но предвид срока му на съхранение, се налагал извод, че от съществено значение за провеждането на лечение на пациента е неговото досие. От това следвало, че данните съдържащи се в диализния протокол, които се пренасят в досието на пациента са от съществено значение за провежданата диализа. Между тези данни не били описани началното и крайното тегло на пациента при започването и завършването на диализата. От цитираните разпоредби на АПр № 1.1 от Приложение № 18 от НДР за МД 2023г. – 2025г. и от съдържанието на диализния протокол (таблица 1) към Приложение № 18 от НДР за МД за 2023г. – 2025г. се констатирало, че в т.5, б) и т.7 били посочени конкретни данни, които задължително следвало да бъдат отразени в диализния протокол и е посочено какво е значението им за извършваната медицинска дейност. Между тези данни не били началното и крайното тегло на пациента при започването и завършването на диализата. Задължителната информация, която следвало да се съдържа в диализния протокол била за използваните медикаменти и препарати и за обективното състояние на пациента при приключването на процедурата. От това следвало, че непосочването на теглото на пациента не представлявало нарушение на документирането на диализата, което да влече налагането на санкция на лечебното заведение. Изложените мотиви в заповедта, относно размерът на наложената санкция били бланкетни и не давали възможност да се установи каква конкретно или какви са причините да бъде наложена санкция много над минималната определена в чл.457, ал.3 от НДР за МД 2023г. – 2025г.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Правното основание за налагането на санкциите от заповедта съответства на описанието на нарушенията, като същите са квалифицирани по чл. 343 и чл.424 ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. вр. с чл. 55, ал. 2, т. 5Чл. 55. ⚖️ Практика (190) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) Приетите по реда на чл. 54 национални рамкови договори, съответно анексите към тях влизат в сила от 1 януари на следващата календарна година. (2) Националните рамкови договори съдържат: 1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ; 3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2; 3а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; 3б. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г.) изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване"; 3в. (нова - ДВ, бр. 13 от 2023 г., в сила от 07.02.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) методика за финансиране осигуряването на медицински персонал във: а) лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони или единствени изпълняват съответната дейност на територията на общината, с изключение на лечебните заведения по чл. 106а, ал. 5б от Закона за лечебните заведения; б) лечебните заведения за болнична помощ по чл. 45, ал. 2а; 4. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 11.12.2018 г.) критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите; 5. документацията и документооборота; 6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация; 6а. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) условията и реда за контрол по изпълнението на договорите; 6б. (нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) санкции при неизпълнение на договора; 7. други въпроси от значение за здравното осигуряване. (3) Националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за: 1. минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ; 2. условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК; 3. (изм. - ДВ, бр. 48 о... ЗЗО, приемайки, че изпълнителят на болничната помощ е нарушил изискванията за надлежно водене на медицинска документация и документооборота.
Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите.
Пропускът на лечебното заведение, изразяващ се в непопълване на началното и крайното тегло на пациента в диализния протокол е обоснован с обективната невъзможност да бъде измерено теглото му поради здравословното му състояние. В съответствие с разпоредбата на чл.142 ал.2Чл. 142. ⚖️ Практика (29) (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. (2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Публикуване на протокол от АПК съдът е съобразил новите факти от значение за делото установени след издаване на акта. В този смисъл пропускът на ЛЗ да отрази посочените реквизити в диализния протокол следва да бъде ценен като несъществен. В медицинската документация към всяко от ИЗ са налице достатъчно данни, от които се установява обективното състояние на пациента при провеждане на амбулаторната процедура. Дори и да се приеме наличие на пропуск при попълване на реквизити от медицинската документация, то той е несъществен, за да бъде квалифициран като съставомерен, за да ангажира отговорността на лечебното заведение, чрез налагане на санкция "финансова неустойка". Твърденията на касатора за същественост на посочените реквизите не са подкрепени от надлежни доказателства по делото, поради което следва да се приемат за неоснователни.
Правилни са и изводите на съда относно необоснованост на размера на наложените санкции. Съгласно чл. 454 НРД за МД 2023-2025 видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка. Изложените мотиви не съответстват на критериите посочени в текста на чл. 454 НРД за МД 2023-2025, което е равнозначно на липса на мотиви. Липсата на мотиви в административния акт относно размера ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност.
Видът и размерът на санкцията, която се определя, е в правомощията на управителя на НЗОК, респективно директора на РЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии и в необходимостта от обявяване на обема на своята дискреционна власт, в която възнамерява да реализира правомощията си по всеки конкретен случай. Санкциите следва да съответстват на целта на налагането на всяка една от тях, както и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5Чл. 6. ⚖️ Практика (30) (1) Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. (3) Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. (4) От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Истинност АПК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника по касация се дължат разноски за настоящата инстанция, които следва да бъдат присъдени, съгл. чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК и представения договор за правна помощ в размер на 350 евро.
Мотивиран така, на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението пр. първо от АПК Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1565/09.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2415/2025 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на “Диализен център Хипократ“ ЕООД, ЕИК 205779194, сторените разноски в касационната инстанция в размер на 350 (триста и петдесет) евро.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ