Решение № 4807 по адм. д. № 910/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 4807
София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Явор Колев по административно дело № 910/2025 г.
Производството е по реда на чл.208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. П. от [населено място], обл. Велико Търново, срещу Решение №3629 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело №225/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени ЕР №40 от зас. №012 от дата 30.01.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Нервни, очни и ССЗ. Претендира разноски.
Ответникът – Национална експерта лекарска комисия(НЕЛК), чрез юриск. Дончев, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски.
Ответникът – ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“АД не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – Агенция за хората с увреждания не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – „ДКЦ“ ЕООД не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – Община – Велико Търново не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – РДСП – Велико Търново не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Ответникът – ТП на НОИ – Велико Търново не взема становище по така депозираната касационна жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК и в срока по чл.211 ал.1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК.
Разгледана по същество за неоснователна.
За да отхвърли жалбата на П. срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил решението на ТЕЛК, с което е отменен болничен лист(БЛ) №Е20232802613 от 27.09.2023г., издаден от специализирана ЛКК по очни болести при „ДКЦ“ЕООД, гр. Горна Оряховица на освидетелстваното лице, с който е била определена временна неработоспособност за период от 30 дни.
Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен.
Не е спорно, че произнасянето на ТЕЛК Общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“АД е било по жалба на ТП на НОИ – Велико Търново срещу БЛ №Е20232802613 от 27.09.2023г., издаден от специализирана ЛКК по очни болести при „ДКЦ“ЕООД, гр. Горна Оряховица. Твърдението на осигурителния орган е било, че за П., която е лице с трайно намалена работоспособност(55%) съгласно Експертно Решение на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“АД №91464 от зас. №240 от дата 17.12.2021г. за срок от три години, не се установява и състояние на временна неработоспособност, което продължава непрекъснато считано от 02.05.2023г. и така до 26.10.2023г., т.е. за период от почти шест месеца, касаеща общо заболяване с окончателна диагноза „[заличен текст]“.
Видно е в тази връзка от събраните по делото доказателства, че касаторът е бил на лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“АД, отделение по „Очни болести“ по КП №134, в периода 02-09 май 2023г., с посочена според издадената и епикриза окончателна диагноза „[заличен текст]“. В епикризата като придружаващи заболявания на лицето са посочени други [заличен текст], за които обаче на П. е определена степен на трайна неработоспособност срочно с цитираното решение на ТЕЛК от 2021г.
В хода на заболяването е посочено, че в периода на болничен престой от 7 дни е налице значително подобрение, като [заличен текст].
Съгласно пълното и неоспорено във фактическите си констатации заключение на изслушаната и приета пред първата съдебна инстанция СМЕ с вещо лице офталмолог доц. д-р Ненчева от МУ – Варна, се установява, че [заличен текст]. Експертът е анализирал цялата медицинска документация, създадена след приема на П. в болницата и последвалите четири прегледа при офталмолог, след което тя е била представена на специализирана очна ЛКК при „ДКЦ“ООД за продължаване на разрешения от медицинските органи отпуск поради временна неработоспособност именно и само с основна диагноза „[заличен текст]“. В изводите си вещото лице сочи, че при издаване на амбулаторния лист(27.09.2023г.), на който се основава последният(тук обжалван) болничен лист, не са вписани данни за констатирани налични [заличен текст].
С касационната жалба се навеждат доводи, че първостепенният съд не отчел значението и на останалите очни страдания на касатора, според който съставът на ТЕЛК не е извършил пълен анализ на всички заболявания и не ги оценил в тяхната съвкупност, породи което и НЕЛК е следвало да върне преписката за ново освидетелстване.
В тази връзка следва да се посочи, че правилни са изводите на административния съдия, че в конкретния случай(по обжалван болничен лист) относими за преценка са само обстоятелствата, отнасящи се до диагнозата, послужила за определяне на състояние на временна неработоспособност на лицето. Останалите страдания, обосноваващи изводи в полето на трайната неработоспособност, са неотносими към дължимата тук преценка, която е била свързана с обективното наличие на язви на роговицата към датата на прегледа, извършен на 27.09.2023г. В този смисъл и след като няма документирани находки, определящи наличието на такива [заличен текст], то това обективно е мотивирано и състава на ТЕЛК, а и този на НЕЛК, да приемат, че не е имало основание в продължаването на временната неработоспособност на това основание и за времето след 27.09.2023г.
Останалите повдигани въпроси(за добросъвестността на извършените плащания от фондовете на ДОО) не са предмет на разглеждане в това съдебно производство.
По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. второ АПК.
С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.
Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
По разноските.
С оглед изхода, разноски са дължат на НЕЛК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК във вр. с чл.37 ал.1Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на молба, без явяване в съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3629 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело №225/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА С. И. П. от [населено място], обл. Велико Търново да заплати на Национална експертна лекарска комисия с адрес гр. София, бул. „ Акад. Иван Евстратиев Гешов”№15 разноски по делото в раз­мер на 50 (петдесет) лева за тази инстанция.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ