Решение № 886 по адм. д. № 6608/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 886
София, 28.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Николай Гунчев по административно дело № 6608/2025 г.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Сотирова, против решение № 5469 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е: 1) отменена по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ д-р Н. Макалваней“ ЕООД заповед за налагане на санкции № РД-11-71/6/17.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, по т. 1; 2) изменена по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ д-р Н. Макалваней“ ЕООД заповед за налагане на санкции № РД-11-71/6/17.02.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, по т. 2 и т. 3, като е определена финансова санкция от по 50 лв.; 3) осъдена РЗОК – Варна да заплати на„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /АИППМП/ д-р Н. Макалваней“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 5 лв. – държавна такса.
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на дружеството до първоинстанционния съд и да се потвърди изцяло процесния индивидуален административен акт като законосъобразен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Макалваней“ ЕООД, изразява становище за правилност на атакуваното съдебно решение, като моли то да бъде потвърдено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се отмени.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.
С процесната заповед от 17.02.2025 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, издадена на основание чл. 74, ал. 5Чл. 74. ⚖️ Практика (91) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби. (3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. (4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.), директорът на РЗОК – Варна е наложил на лечебното заведение (ЛЗ) за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Н. Макалваней“ ЕООД, с месторазположение в гр. Варна, три санкции „финансова неустойка“ в размер на по 100 лв., за нарушение на чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. Санкциите са наложени за извършване на три еднотипни нарушения на изискванията за работа с първична медицинска документация, състоящи се в констатирана липса на попълнен задължителен реквизит - подпис на пациент в амбулаторен лист от извършен преглед.
За да постанови решението си първостепенният съд е формирал извод, че макар и оспорената пред него заповед да е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и и без да е допуснато съществено процесуално нарушение в производството по издаването й, тя е частично незаконосъобразна. За да отмени заповедта в частта й по т. 1 съдът е приел, че: са основателни възраженията на ЛЗ за ПИМП за липсата на подпис в амбулаторния лист поради необходимостта от издаване на направление на пациентка, тъй като предходното е с изтекъл срок; на практика не е осъществен преглед - здравноосигуреното лице (ЗОЛ) не е присъствало по уважителни причини към момента на издаване на амбулаторния лист (АЛ), прегледът е вторичен и няма назначена допълнителна терапия за пациента; случаят носи белезите на маловажност на деянието по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. За да измени акта на директора на РЗОК – Варна в частта му по т. 2 и т. 3 чрез намаляване на размера на наложените санкции, възприемайки, че е налице основание за налагането им, съдът обаче е приел, че незаконосъобразно административният орган е наложил тези две финансови неустойки в условията на повторност при неналичие на такава.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 3 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, но поради неправилно издирване, прилагане и тълкуване на приложимия материален закон е извел необоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт.
Необоснован е изводът на съда, че издаването на амбулаторен лист на визираната пациентка в т. 1 от заповедта е било необходимо за издаване на направление за преглед при специалист поради изтичане на срока на предходно издадено такова. Няма обективни данни на тази пациентка да й е издавано предходно направление, на което да е изтекъл срока, и че на датата, на която е бил издаден процесният амбулаторен лист, пациентката е била на преглед при съответния специалист, за какъвто е издадено направлението. Освен това, не са налице доказани уважителни причини ЗОЛ да не присъства при издаване на амбулаторния лист. Извън горното, недопустимо е да бъде издаван АЛ и направление за специалист, без реално да е проведен преглед на пациента. Несъответен на приложимия материален закон е и изводът на решаващия съдебен състав, че случаят по т. 1 от заповедта е маловажен по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025 г. Това е така, защото съдът не е съобразил дефиницията на § 1, т. 4.1, в която лимитативно са изброени кои случаи са маловажни по смисъла на цитираната разпоредба, сред които процесният не попада.
Необоснован е и изводът на Варненския административен съд, че в случаите, визирани в т. 2 и т. 3 от заповедта, административният орган е наложил санкции в условията на повторност. От данните по делото явства, че директорът на РЗОК – Варна е наложил финансовите неустойки като за първо нарушение на основание чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г., а не на основание чл. 457, ал. 2 от същия НРД, която разпоредба е за повторно нарушение. Приобщената към доказателствения материал по първоинстанционното дело предходна заповед за санкция /невлязла в сила към момента на издаване на новата поради оспорване пред съда/, с която е наложена само една санкция за четири нарушения от същия вид при хипотезата на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД за 2023-2025 г., обуславя не санкция в условията на повторност, а при последващи такива нарушения на провереното ЛЗ да се налага санкция за всяко от тях, както е процедирал и административният орган. Противно на приетото от съда, законосъобразно директорът на РЗОК – Варна е наложил санкции над нормативно определения минимум /но в предвидения диапазон/, за което в издадената от него санкционираща заповед се е мотивирал надлежно.
За пълнота следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, които са в насока, че обсъжданата заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на дължимата процедура и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и изложените аргументи в тяхна подкрепа, поради което не е нужно дословно да ги повтаря в настоящото изложение.
Предвид горното следва да се приеме неоснователност на оспорването от лечебното заведение на процесната заповед, която отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Н. Макалваней“ ЕООД против санкционната заповед се отхвърли като неоснователна.
При позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно. От негова страна е заплатена сумата от 200 лв. държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК във връзка с чл. 228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване от АПК в полза на РЗОК - Варна следва да се присъди общо сума в размер от 500 лв. (платима от касационния ответник), от която 200 лв. са за понесени деловодни разноски и 300 лв. (100 лв. за първата инстанция и 200 лв. за касационната инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5469 от 20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 454/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Н. Макалваней“ ЕООД против заповед за налагане на санкции № РД-11-71/6/17.02.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Варна.
ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ (АИППМП) - д-р Н. Макалваней“ ЕООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Варна сума в размер на 255,65 евро (500,00 лева) за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА