Решение № 3853 по адм. д. № 6911/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 3853
София, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Камелия Цветкова изслуша докладваното от съдията Нели Дончева по административно дело № 6911/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. И. Т., със съдебен адрес гр.Бургас, против Решение № 3486 от 11.04.2025г, постановено по адм. дело № 110/ 2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Експертно решение (ЕР) № 92486 от заседание 127 от 16.12.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, в частта относно определената дата на инвалидизиране.
Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационния основания за отмяна по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 3 от АПК.
Посочва, че когато се е явил за първи път на ТЕЛК през 2013 г. е представил всички запазени от него документи и епикризи, които доказват, че заболяването му е от дете /по рождение/, но комисията на ТЕЛК в МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна не си е свършила работата и не е записала рождената му дата за дата на инвалидизация.
Разбира, че искането му не се вмества в трите възможни хипотези на чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, но счита, че взетото от НЕЛК и съда решение е несправедливо.
Иска да се отмени решението на Административен съд-Бургас в обжалваната му част и се постанови ново, с което се уважи изцяло жалбата му срещу Експертно решение (ЕР) № 92486 от заседание 127 от 16.12.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) или делото се върне на първоинстанционния съд с указания за уважаване на жалбата му.
Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуален представител юрисконсулт Е.Дурчова, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
Иска решението на Административен съд-Бургас в обжалваната му част, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците: Териториално поделение на НОИ – Бургас, Агенция за хората с увреждания, Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Бургас, Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ-Бургас, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Експертно решение № 92486 от заседание № 127 от 16.12.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, с което е отменено Експертно решение № 92644 от заседание № 97 от 21.05.2024 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас.
Първоинстанционният съд е установил, че с ЕР № 2264 от 20.06.2013 г. на ТЕЛК за очни заболявания към МБАЛ "Св. Анна" гр. Варна К.Т. е освидетелстван с оценка на работоспособността – 37 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза – [заличен текст], дата на инвалидност - 28.02.2013 г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност - 01.06.2016 г.
С последващо ЕР № 1884/31.05.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас степента на трайно намалена работоспособност е определена на 35 %, срокът е определен до 01.05.2024 г., а датата на инвалидизиране е оставена без промяна - 28.02.2013 г. С ЕР № 1440/27.09.2021 г. на НЕЛК, ЕР № 1884/31.05.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас е отменено и върнато за ново освидетелстване на жалбоподателя.
В изпълнение на отменителното решение на НЕЛК е издадено ЕР № 0662 от 18.03.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас, с което на жалбоподателя е определена 50 % трайно намалена работоспособност, водещата диагноза е променена – [заличен текст], с непроменена дата на инвалидизиране - 28.02.2013 г. и срок на инвалидността - 01.03.2025 г.
Същото е оспорено от Т., в частта относно определената дата на инвалидизация, но с Акт за прекратяване на административното производство изх. № 10556/05.12.2022 г. на НЕЛК жалбата му е оставена без разглеждане като просрочена.
С писмо изх. № 15-465-1/15.12.2022 г. на директора на РЗИ Т. е насочен към личен/лекуващ лекар за издаване на медицинско направление за ТЕЛК, със заявяване на промяна дата на инвалидизиране, по повод на което е издадено Медицинско направление за ТЕЛК № 20221223279806/23.12.2022 г. Чрез РКМЕ Т. подал и заявление вх. № 022022122360772/23.12.2022 г. до ТЕЛК с отбелязване - преосвидетелстване по повод други поводи, предвидени в нормативни актове.
Постановено е следващо ЕР № 93659 от 04.09.2023 г. на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас, видно от което Т. е преосвидетелстван с 56 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза [заличен текст], с дата на инвалидизиране - 28.02.2013 г. и срок на инвалидността - 01.09.2026 г.
С жалба от 11.09.2023 г. това експертно решение е оспорено пред НЕЛК отново с възражения досежно датата на инвалидизация, като с ЕР № 92111 от 15.11.2023 г. на НЕЛК, решението е отменено и върнато за отстраняване на пропуски, като в мотивите е посочено, че няма медицинска документация за периодични прегледи от офталмолог, а в досието е приложен само преглед от 2021 г., съгласно който [заличен текст], поради което е посочено, че е налице неправилна оценка по ч. 5, р. 1, която при тези показатели следва да бъде 35 % трайно намалена неработоспособност.
С ЕР на ТЕЛК № 92644 от 21.05.2024 г. към УМБАЛ - Бургас Т. е освидетелстван с оценка на работоспособността – 43 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза – нарушения на [заличен текст], дата на инвалидност - 28.02.2013 г. и срок на определения процент трайно намалена работоспособност - 01.05.2026 г. Решението на ТЕЛК е обжалвано пред НЕЛК, като Т. е оспорил началната дата на инвалидизиране, посочвайки, че същата следва да се счита от рождената му дата – 05.02.1977 г., както и намаляването на процента на трайно намалена неработоспособност, като посочил, че тя трябва да е най-малко 50%.
Във връзка с оспорването му е постановено обжалваното пред Административен съд-Бургас Експертно решение на НЕЛК № 92486 от 16.12.2024 г., с което ЕР на ТЕЛК № 92644 от 21.05.2024 г. е отменено, като е определен 41 % трайно намалена работоспособност, без корекция във водещата диагноза, запазена /потвърдена/ е датата на инвалидизация – 28.02.2013 г. и е определен нов срок на трайно намалената работоспособност – 01.05.2027 г.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, първоинстанционният съд, при осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК и на посочени в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК основания, е приел, че оспореното решение на НЕЛК, в частта, в която е определен процент на трайно намалена неработоспособност на К.Т. е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което в тази част го е отменил и е изпратил преписката на НЕЛК за ново произнасяне. В тази част решението на Административен съд-Бургас не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По отношение на началната дата на настъпване на инвалидността, съдът е счел решението на НЕЛК за законосъобразно. Споделил е съображенията на НЕЛК, че в случая не са налице основанията за промяна по чл.71 от НМЕ. Съдът е посочил, че наведеното от жалбоподателя, напълно ново фактическо основание за начална дата на инвалидизиране - увреждане, считано от раждането, не се вмества в нито една от трите възможни хипотези по чл. 71 от НМЕ и по същество не представлява нова дата на инвалидизиране, а оспорване на първоначалната дата, която е останала неоспорена при първоначалното й определяне. В заключение е формирал извода, че при установените фактически данни няма основание за отмяна на решението на НЕЛК в тази му част.
По изложените съображения постановил оспореното решение в обжалваната му част.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
При разглеждане на делото решаващият съд е събрал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Постановеният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Обосновано съдът е достигнал до извода, че решението на НЕЛК, в частта му по отношение на началната дата на настъпване на инвалидността, е издадено в съответствие с материалния закон.
Начините за определяне на датата на инвалидизирането са предвидени в нормата на чл. 70 от НМЕ /както в действащата, така и в отм. НМЕ, действала към момента на издаване на първото решение на ТЕЛК/, като съгласно ал.1, дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). Съгласно ал. 4, когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено /не работи/, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК. Съгласно ал. 5, когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.
При спазване на посочените изисквания на чл. 70 от НМЕ /отм.2017 г./, датата на инвалидизирането на К.Т. – 28.02.2013 г., е правилно определена като датата на медицинския протокол – ДИ: общо заболяване, съгласно ЕР № 2264 от 20.06.2013 г. на ТЕЛК за очни заболявания към МБАЛ "Св. Анна" гр. Варна.
Предвид установеното правилни са изводите на решаващия съд, че в случая е относима разпоредбата на чл. 71 НМЕ, съобразно която определянето на нова дата за инвалидизиране законодателят обвързва с наличието на нормативно установени предпоставки в условия на кумулативност. Датата на инвалидизиране на Т. е определена в първото експертно решение на ТЕЛК за определяне процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане) по правилото на чл. 70, ал.4 от НМЕ /отм. 2017 г./ - датата на издаване на медицинския протокол. Това ЕР представлява стабилен административен акт.
Законосъобразно административният съд е приел, че към момента на издаване на обжалваното решение на НЕЛК не са налице материалноправните основания по чл. 71 от НМЕ, които могат да послужат за промяна на датата на инвалидизиране.
Соченото от касатора основание – увреждане, считано от раждането, не покрива нито една от хипотезите по чл.71 от НМЕ и предвид неоспорването на датата на инвалидизиране в ЕР № 2264 от 20.06.2013 г. на ТЕЛК за очни заболявания към МБАЛ "Св. Анна" гр. Варна, не може да се приеме за предпоставка за определяне на нова дата на инвалидизиране.
Действително датата на инвалидизиране е свързана с редица права на хората с увреждания, но определянето й, респективно промяната й, е подчинено на строго регламентирани правила, които са задължителни за органите на медицинската експертиза и в настоящия случай са спазени, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд.
Неоснователни са и доводите за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2Чл. 172а. ⚖️ Практика (39) (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от съдията/съдиите, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.07.2026 г.) Когато решението се изготвя в електронна форма, то се подписва с квалифициран електронен подпис и се регистрира в информационната система на съда. Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.
По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за настоящото производство се явява основателно. На основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3486 от 11.04.2025г, постановено по адм. дело № 110/ 2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на К. И. Т. от гр.Бургас против Експертно решение (ЕР) № 92486 от заседание 127/ 16.12.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по хирургични, ортопедични и очни заболявания, в частта относно определената дата на инвалидизиране..
ОСЪЖДА К. И. Т. с [ЕГН] от гр.Бургас да заплати на Национална експертна лекарска комисия направените по делото разноски в размер на 51,13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента), равностойността на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА