Решение № 2334 по адм. д. № 7918/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 2334
София, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
СИБИЛА СИМЕОНОВА
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
НЕЛИ ДОНЧЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Камелия Цветкова изслуша докладваното от съдията Стела Динчева по административно дело № 7918/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център XIII - София" ЕООД представлявано от управителя д-р Р. Божкова чрез пълномощника адв. Л. Тулилова срещу Решение № 11039 от 31.03.2025 год. постановено по адм. д. № 227/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център XIII - София" ЕООД срещу Експертно решение № 00252 от зас.№ 126/16.11.2023 год. на НЕЛК.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отмени експертното решение на НЕЛК и болничните листове. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции съгласно представен списък на разноските по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.
Ответниците по касация - Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД, Обща ЛКК при „Диагностично – консултативен център XX-София“ ЕООД, гр. София, Териториално поделение на НОИ София-град, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ София–град, Агенция за хора с увреждания и И. Б. К. не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център XIII - София" ЕООД срещу Експертно решение № 00252 от зас.№ 126/16.11.2023 год. на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 225 от зас.№ 96/11.09.2023 год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Национална кардиологична болница“, с което са потвърдени болнични листове № Е20212929740 и № Е20212928884.
От фактическа страна съдът е приел, че от съдържащите се в медицинското досие документи се установява, че на 20.10.2021 год. И. К. е постъпила в инфекциозно отделение на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД с диагноза [заличен текст], [заличен текст], като е изписана от лечебното заведение на 02.11.2021 год. Отразено е, че по време на болничния престой е проведена комплексна терапия като лечението е довело до постепенно стабилизиране и клинично подобрение с редукция на субективните оплаквания. Пациентката се изписва в добро общо състояние, трайно афебрилна, хемодинамично стабилна, със значителна редукция на описаните белодробни промени от първоначалната рентгенография. Посочено е, че подлежи на 14 дневна домашна карантина. Пациентката е изписана с поддържащо лечение и е дадена препоръка за контролни изследвания. След приключване на болничното лечение е издаден първичен болничен лист № Е 20212635127 за времето от 20.10.2021 год. до 02.12.2021 год. общо 44 дни, при режим 14 дни болничен и 30 дни – домашен. Приети са като писмени доказателства – резултати от извършено на 02.12.2021 год. в „ДКЦ XIII - София“ ЕООД изследване – ехокардиография на И. К., както и копия от личната ѝ амбулаторна карта издадена от общо практикуващ лекар (ОПЛ) – д-р Пацов. Приложен е и амбулаторен лист № 009249/07.12.2021 год. за извършен преглед от д-р Пацов с поставена диагноза [заличен текст]. Описани са данните от снетата анамнеза, както и констатираното от лекаря при прегледа обективно състояние на пациента, в това число – [заличен текст]. Пациентката е насочена от ОПЛ към ЛКК за продължаване на временна неработоспособност и е издаден Талон за медицинска експертиза от 07.12.2021 год. Във връзка с предписанието за ЛКК са приложени: Амбулаторен лист № 003239/13.12.2021 год. за извършен клиничен преглед от лекар-интернист д-р Милушева в „ДКЦ XX София“ ЕООД. Снета е анамнеза от пациентката И. К. – болна, прекарала [заличен текст] по повод на което е била хоспитализирана. При прегледа се оплаква от слабост, кашлица, температура до 37,4 градуса, тежест в гърдите и сърдечната област. По отношение на обективното ѝ състояние, лекарят е констатирал, че пациентката е все още невъзстановена, със сухи свиркащи хрипове. Има кашлица и отпадналост. Приложен е медицинският протокол на ЛКК № 2202134501/13.12.2021 год. с посочена водеща диагноза [заличен текст] и е дадено мнение за продължаване на временната неработоспособност на лицето за още 20 дни. Въз основа на протокола е издаден оспореният Болничен лист № Е 20212929740 от 13.12.2021 год. за продължаване на неработоспособността за периода от 03.12.2021 год. до 22.12.2021 год. общо 20 календарни дни отпуск. В личната амбулаторна карта на И. К. е отразен извършен на 20.12.2021 год. преглед от ОПЛ д-р Пацов, който е отразил, че продължават оплакванията от кашлица, отпадналост, повръщане и подуване на краката. Приложен е и медицински талон № 119/20.12.2021 год. от д-р Найденов – пулмолог в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – ковид отделение, за извършен медицински преглед на К. и мнение за продължаване на временна нетрудоспособност. Приети са като писмени доказателства Амбулаторен лист № 000005/04.01.2022 год. към направление № 000071/20.12.2021 год. за извършен преглед от д-р Милушева, в който е отразено обективно състояние на пациентката, в това число и [заличен текст]. Представен е и медицински протокол на ЛКК № 0000005/04.01.2022 год. с посочена водеща диагноза [заличен текст] и е дадено мнение за продължаване на временната неработоспособност на лицето за още 25 дни. Въз основа на протокола е издаден оспореният Болничен лист № Е 20212928884 от 04.01.2022 год. за продължаване на неработоспособността за периода от 23.12.2021 год. до 16.01.2022 год. общо 25 календарни дни отпуск. Към медицинското досие са приложени още резултати от прегледи и изследвания извършени в периода 17.01.2022 год. - 24.01.2022 год. при лекари със специалност нервни болести, вътрешни болести, Пневмология и фтизиатрия. Процесните болнични листове са оспорени по административен ред от осигурителя „Диагностично – консултативен център XIII – София“ ЕООД. С ЕР № 0364 от зас.№ 28/10.02.2022 год. на ТЕЛК към Университетска първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД – София са потвърдени болничните листове. Решението е оспорено от осигурителя като с ЕР № 0774 от зас.№ 105/10.06.2022 год. на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване след изискване по служебен път на останалите медицински документи на освидетелстваното лице. С ЕР 0743 от зас.№ 135/14.11.2022 год. на ЛКК при МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД е прието, че ТЕЛК не може да се произнесе, тъй като освидетелстваното лице не се е явило пред органа. Този акт също е оспорен като с ЕР № 0122 от зас.№ 55/11.05.2023 год. ЕР на ТЕЛК е отменено и преписката е върната на ТЕЛК със същите указания – служебно да изиска медицинската документация. С ЕР № 225 от зас.№ 96/11.09.2023 год. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ са потвърдени болнични листове № Е20212929740 и № Е20212928884. Изложени са мотиви, че след изписването на К. от Инфекциозно отделение, наблюдението във връзка с нейното възстановяване е поето от личния лекар – д-р Пацов, което е стандартната процедура по време на Ковид пандемията. Сочи се, че [заличен текст] при пациентката е наблюдаван и лекуван от д-р Пацов, който я насочва към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност, поради нейните оплаквания от слабост, кашлица и тежест в гърдите и сърдечната област, за което е правен ехокардиография на 02.12.2021 год. Констатирано е, че след периода на първия болничен лист, възстановяването на лицето се е удължило, тя е продължила да има оплаквания от периодичен задух, трудно дишане, тежест в гърдите и сърдечната област. Била е прегледана от пулмолог (д-р Найденов) и е била лекувана по телефона, по схема, което е обичайно за периода на пандемията. По тези съображения ТЕЛК е приел, че има налична документация за заболяване и направени изследвания и консултации със специалист, поради което болничните листове са правомерно издадени.
С обжалваното пред първоинстанционния съд ЕР № 252 от зас. № 126 от 16.11.2023 год. на НЕЛК решението на ТЕЛК е потвърдено. Обсъдени са приложените медицински документи като е направено заключение, че при И. К. се касае за [заличен текст], като състоянието на лицето обуславя временна неработоспособност, като продължителността ѝ е от компетентността на лекуващия лекар. Прието е, че обжалваните болнични листове са издадени правомерно.
Решението на управителя на НЕЛК е обжалвано пред административният съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства и уведомление до И. К. от работодателя „Диагностично – консултативен център XIII – София“ ЕООД за започнало срещу нея дисциплинарно производство поради неявяването ѝ на работа на 03.12.2021 год. и 06.12.2021 год.; заповед № 55/10.12.2021 год. за дисциплинарно уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни – на 03.12.2021 год. и на 06.12.2021 год.; уведомление от И. К. до работодателя от 15.12.2021 год., с което заявява, че не се е явила на работа, поради болничен; на същата дата е депозирала заявление – предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ с приложен болничен лист № Е20212929740 издаден на 13.12.2021 год.; с молба от 04.01.2022 год. е представен и болничен лист б.л. №Е20212928884 издаден на 04.01.2022 год. За установяване на спорните по делото въпроси са изготвени и приети две заключения на СМЕ и са събрани гласни доказателства чрез разпита на един свидетел.
За да отхвърли жалбата, с която е сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на предоставената му власт, в установената от чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е констатирал, че двата оспорени болнични листове № Е 20212929740 от 13.12.2021 год. и № Е 20212928884 от 04.01.2022 год. са издадени след извършени клинични прегледи на К., за което са представени амбулаторни листове от 13.12.2021 год. и 04.01.2022 год., издадени от ЛКК, като в медицинските протоколи на ЛКК е взето становище, че е налице временна неработоспособност на лицето и болничните листове са вписани в книгата на решенията на ЛКК. Според решаващия съд при издаването на болничните листове за продължаване на временната неработоспособност са спазени изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, като същите, макар и издадени на по-късна дата, започват от деня, в който И. К. е следвало да се яви на работа по предхождащ болничен лист. Съдът намира, че е спазена процедурата по Глава Втора от НМЕ за издаване на оспорените болнични листове. Според първата инстанция от писмените доказателства по делото и заключението на двете СМЕ по категоричен начин се установява, че И. К. е страдала от общо заболяване - [заличен текст] което състояние е отбелязано във всички медицински документи с най-близкия код по [заличен текст], което вещите лица сочат, че е обичайно за това заболяване съобразно медицинската практика. Посочено е, че вещите лица са достигнали до категорични изводи, че отразеното обективно състояние при прегледите и обективните находки от изследванията ясно говорят за наличие на посоченото болестно състояние и наличие на продължителен период на усложнения от протеклото сравнително тежко боледуване от [заличен текст] като при това състояние К. не е могла да работи, а за възстановяването ѝ се изисква време без физическо и психическо натоварване, с добър хранителен и двигателен режим, ограничаване на социалните контакти за визирания период от време, поради високата заболеваемост и предприетите рестриктивни мерки в този период на остра фаза на пандемията. Взето предвид е и становището на вещото лице по повторната експертиза според което възможността за лечебна рехабилитация и балнео-санаториално лечение не е била осъществима и е оставал единствено вариантът с домашно възстановяване и спазване на предписания режим за ограничаване на контакти, без физическо и психическо натоварване и спазване на хранителен режим. По тези съображения съдът е приел, че за периода на временна неработоспособност на К. по двата оспорени болнични листове са били налице и двете предпоставки на чл. 6, ал.1 от НМЕ – общо заболяване ([заличен текст]), поради което тя не е могла да работи, а е следвало да продължи възстановяването си в домашни условия, при спазване на предписания с епикризата при изписването ѝ от „УМБАЛ Александровска“ ЕАД хранителен и медикаментозен режим. С оглед изводите на вещите лица за наличие на състояние след преболедуван [заличен текст] и средно тежка [заличен текст] с продължителен период на възстановяване, през който К. не може да работи, тъй като следва да спазва конкретен възстановителен режим, съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е налице медицинска обосновка на състоянието на временна неработоспособност на К., отразено в болничните листове. Съдът е преценил, че този извод не се разколебава нито от липсата на направени допълнителни рентгенови изследвания (предвид наложената в периода на остра заболеваемост от инфекцията практика лекуващият лекар да консултира редовно пациентът и по негова преценка може да не предписва извършването на изследвания, за които следва да се посещава лечебно заведение), нито от показанията на разпитания по делото свидетел. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Административният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по от АПК, по критериите в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящия състав.
Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, мотивирано е, постановено е след проверка и анализ на представената медицинска документация, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби.
Актовете на експертизата за оценка на работоспособността, каквито са болничните листове и експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертни заключения за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права. Въпросите, свързани с диагностициране на заболявания, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т.н., представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване законосъобразно е ползвал заключенията на съдебно-медицински експертизи.
При издаването на болничните листове не е допуснато нарушение по чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Налице е медицинска документация, от която се установява обективно състояние на лицето, обуславящо временната му неработоспособност след срока на предходния болничен лист. Здравословното състояние на лицето и поставените диагнози са отразени в представените амбулаторни листове. Предмет на установяване са медицински заключения и диагнози, за които съдът правилно е назначил съдебно-медицински експертизи. Обективното здравословно състояние на И. К. за периодите на издадените болнични листове е потвърдено от заключенията на вещите лица по приетите СМЕ, които обосновано са кредитирани от съда като компетентно изготвени и с безпротиворечиви констатации. При постановяване на съдебното решение съдът се е позовал на заключенията на експертите, от които е направен обоснован извод, че обективното състояние на К. при извършените прегледи и обективните находки аргументират извод за наличие през процесните периоди на болестно състояние на лицето. Анализът на събраните писмени доказателства по делото и изводите на вещите лица по назначените и приети СМЕ водят до извод за боледуване на И. К. от [заличен текст], довели до временна неработоспособност на лицето за продължителен период от време като към момента на ползвания отпуск за временна неработоспособност за периодите 03.12.2021 год. – 22.12.2021 год. и 23.12.2021 год. - 16.01.2022 год. К. реално е била временно неработоспособна. Изводите относно здравословното състояние на лицето могат да бъдат проверени и евентуално успешно оборени чрез заключение на други вещи лица с необходимата специалност, но в случая в изрично депозирана молба от процесуалния представител на жалбоподателя е оттеглено искането за назначаване на тройна СМЕ. Взето предвид е обстоятелството, че пациентката е лекувана в период, в който е налице пандемия от [заличен текст] и извънредна епидемична обстановка, през който личните лекари са участвали активно в наблюдаването и лечението на пациенти и по телефон като по тяхна преценка е назначаването и провеждането на контролни или допълнителни изследвания. Според вещите лица установеният [заличен текст] няма собствен код по [номер], поради което в амбулаторните и болничните листове се отбелязва с различни кодове включително използваният в процесните болнични листове и амбулаторни листове № 9249/07.12.2021 год., № 3239/13.12.2021 год. и № 5/04.01.2022 год. код по [номер] [номер]. В съдебно заседание вещото лице д-р Сичанова е разяснило, че всяка от посочените диагнози не е абсолютно точна за да характеризира [заличен текст], но се използват предвид, че последният не може да бъде кодиран и поставен като диагноза, както и че [заличен текст] може да има различна генеза, включително като [заличен текст]. Визираното от касатора допълнение в приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 "Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - десета ревизия" и въвеждане на нови кодове U09 и U09.9 (последният обсъден в СМЕ) в Наредба № 42 от 2004 год. е извършено с Наредба за изменение и допълнение на посочената наредба обнародвана в ДВ. бр.33 от 29 април 2022 год., т.е. след процесните периоди.
Предвид изложеното обоснован е формираният от съда извод за наличие на достатъчно доказателства, че лицето е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ за периодите на оспорените болнични листове. В процесния случай болничните листове попадат в изрично регламентираното в чл. 9, ал. 1, изречения пето и шесто от НМЕ изключение, тъй като същите са продължение и първия ден на временната неработоспособност по тези болнични листове е определен от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по предходен болничен лист. Доколкото в процесния случай изводът за наличие на състояние на временна неработоспособност през посочените периоди е потвърден от вещите лица и е установено, че актовете са постановени при наличие на основание за издаването им, релевираните от касатора доводи, относно неспазване на изискването на чл. 9, ал. 2 от НМЕ и на разпоредбите на 27, ал. 4 и 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ, не обосновават тяхната незаконосъобразност.
Неоснователно и недоказано е твърдението на касатора, че в МЕД на К. липсва медицински протокол на ЛКК по утвърден образец, съгласно 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ. Към МЕД са приложени медицински протоколи на ЛКК № 2909/13.12.2021 год. и № 5/04.01.2022 год., които са изготвени по образец съгласно Приложение № 9 към чл. 24, ал. 8 от ПУОРОМЕРКМЕ. Освен това както вече е посочвал Върховният административен съд в своята практика неизпълнението на задълженията относно попълването на медицинската документация, вкл. несъставяне на медицински протокол с необходимите реквизити, погрешни вписвания или неизвършени вписвания на данни в амбулаторен лист или в ЛАК (преди измененията на ПУОРОМЕРКМЕ, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2019 год. в сила от 01.01.2020 год. съгласно чл. 27, ал. 4 от Правилника при издаване на болничен лист ЛКК е вписвала реквизитите по чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 в ЛАК на болния), не опорочава волеизявлението на административния орган от гледна точка на правилността на преценката за наличие на състояние на временна неработоспособност, а осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици, поради липсата на виновно поведение от негова страна (така решение № 13178 от 22.12.2021 год. по адм. д. № 8301/2021 год., решение № 2968 от 30.03.2022 год. по адм. д. № 10782/2021 год., решение № 7036 от 12.06.2015 год. по адм. д. № 15734/2014 год., решение № 12255 от 15.10.2014 год. по адм. д. № 6770/2014 год., решение № 14094 от 08.11.2012 год. по адм. д. № 4759/2012 год.).
Предвид горното като е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център XIII - София" ЕООД срещу Експертно решение № 00252 от зас. № 126 от 16.11.2023 год. на Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ, Административен съд София-град е постановил правилно решение.
С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора съдебни разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11039 от 31.03.2025 год. постановено по адм. д. № 227/2024 год. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА