Решение № 4046 по адм. д. № 11278/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 4046
София, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Членове:
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
ЯВОР КОЛЕВ
при секретар
Светослава Огнянова и с участието на прокурора Пенка Богданова изслуша докладваното от съдията Десислава Стоева по административно дело № 11278/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 30235/16.09.2025 г., постановено по административно дело № 4234/2024 г. по описа на Административен съд София- град.
Касационният жалбоподател – Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез гл. юрк. Б. Шкодрева, обжалва решението в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД следните суми: 1/сума в размер на 48 120 лева, представляваща изпълнена, отчетена и заявена от болницата за плащане медицинска помощ за лечение на 6 броя пациентки по КП №[номер], поради неизпълнение на Договор № 22-2459/25.05.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК; 2/сума в размер на 12 672,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 48 120 лева, на основание чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния, до завеждане на иска, както и законна лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2024 г. до окончателното плащане и 3/сума в размер на 4 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответникът по жалбата – Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология /СБАЛАГ/ „Майчин дом“ ЕАД, чрез адвокат Д. Попова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.
Касационният жалбоподател – СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, чрез адвокат Д. Попова, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу НЗОК за заплащане на изпълнената, отчетена и заявена от болницата за плащане медицинска помощ по КП № [номер] на 8 бр. пациенти по Договор № 22-2459 от 25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по КП и извършване на амбулаторни и клинични процедури- ИЗ № 7219/2021 на ЗОЛ П. М. Л., ИЗ № 7777/2021 на ЗОЛ П. А. А., ИЗ № 8166/2021 на ЗОЛ Д. Т. Щ., ИЗ № 8365/2021 на ЗОЛ Л. Т. Т., ИЗ № 8607/2021 на ЗОЛ Е. Х. Д., ИЗ № 11961/2021 на ЗОЛ П. Т. Т., ИЗ № 11956/2021 на ЗОЛ А. И. Х. и ИЗ № 12206/2021 на ЗОЛ М. С. М., ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния, до завеждането на иска, както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2024 г., до окончателното плащане. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата – НЗОК, чрез гл. юрк. Б. Шкодрева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, с молба по чл.176аЧл. 176а. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г. ) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за искането по ал. 1 с указание за представяне на отговор в 7-дневен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. (4) При подадена касационна жалба срещу решението, касационният съд се произнася и по искането за изменение или допълване в частта за разноските, ако такова е направено. Действие на съдебното решение АПК, чрез адвокат Д. Попова, иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като претендира присъждане на доказаните в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 24 450 лв., както и направените в производството пред ВАС по адм. д. № 2090/2025 г. разноски в размер на 10 200 лв.
В молба от Национална здравноосигурителна каса, чрез гл. юрк. Б. Шкодрева, е изразено становище за неоснователност на молбата на СБАЛАГ "Майчин дом" ЕАД.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира жалбата на СБАЛАГ/ „Майчин дом“ ЕАД за основателна, а жалбата на Националната здравноосигурителна каса за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел от фактическа страна, че СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е изпълнител по Договор № 22-2459/25.02.2020 г. с Националната здравноосигурителна каса за оказване на болнична медицинска помощ по КП, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури съгласно пакета от здравни дейности по Наредба № 9 от 2019 г., подробно описани в чл.1 от договора. В задължение на възложителя е поставено заплащането на извършената дейност, включена в предмета на договора, за която са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм /ДЛА/ на съответната пътека, и извършената дейност е отчетена при условията и по реда на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.
Безспорен между страните е въпросът, че КП № [номер] е включена в предмета на договора с посочена цена за оказване на медицинската помощ в размер на 8 020 лв., съгласно Допълнително споразумение № 6 от 02.09.2020 г. От страна на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, в периода 27.07.2021 г. – 17.12.2021 г., са подадени следните заявления за плащане медицинска помощ по КП № [номер] на 14 пациенти:
1/ по ИЗ № 7219/2021 г. за ЗОЛ П. Л., с приложени епикриза от Втора САГБАЛ „Шейново“ ЕАД, епикриза от болница „Токуда“ от 23.07.2021 г., в която е било описано образно изследване от ЯМР, решение на ОКОК. На 30.07.2021 г. е извършена оперативната интервенция. На 04.08.2021 г. е излязъл резултат от хистологично изследване. На 09.08.2021 г. НЗОК е отговорил, че по случая следва да се представи ново решение на ОКОК със стадиране на основание на хистологичното изследване. Такова е представено с писмо на ищеца от 18.08.2021 г. В него заболяването е стадирано. По случая е отказано плащане, защото в решението на ОКОК е дадена препоръка оперативното лечение да е след стадиране, а такова е направено след подаване на заявлението. В този смисъл е издадено Решение № РД-15-558 от 23.08.2021 г. на управителя на НЗОК. В мотивите на решението е посочено, че в представеното Решение № 3056/20.07.2021 г. на ОКОК няма стадиране на заболяването по TNM.
2/ по ИЗ № 7777/2021 г. за ЗОЛ П. А. - за периода от 02.08.2021 г. до 04.08.2021 г. пациентката е хоспитализирана в болница „Токуда“. Приложена е епикриза от Болница „Токуда“ в която е описано образно изследване от ЯМР и е направено предоперативно стадиране. На 13.08.2021 г. е извършена оперативната интервенция. На 16.08.2021 г. е излязъл резултат от хистологично изследване. На 24.08.2021 г. НЗОК е отговорила с писмо, че случаят ще бъде разгледан отново след стадиране (стадият, посочен в епикризата от болница Токуда не отговаря на резултата от хистологичното изследване) и представяне на декларация, че към момента оперативната интервенция не е осъществена и е определена дата за планов прием. Горните документи са изискани в 14-дневен срок, като е посочено, че при непредставянето им заявлението ще се счита за оттеглено. Не е издадено решение от управителя на НЗОК за заплащане или отказ да се заплати дейността по чл.351, ал.10 от НРД за МД 2020-2022 г.
3/ по случаи 3, 4 и 5 (по ИЗ № 8166/2021 г. за ЗОЛ Д. Щ., по ИЗ № 8365/2021 г. за ЗОЛ Л. Т. и по ИЗ № 8607/2021 г. за ЗОЛ Е. Д.) е установено, че трите пациентки са били хоспитализирани по направление за планов прием (съответно на 24.08., 30.08. и 08.09.2021 г.), с решения на ОКОК, определящи стадиране. По всички три случая към документите била приложена декларация, че към момента на подаване на заявлението операцията вече е извършена. НЗОК възложила на СЗОК проверка за наличие на индикации за спешност. По Протокол № РД-18-1055-5 от 22.10.2021 г. контрольорите установили, че индикации за спешност не са налице. СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД депозирало становище, в което поддържало, че по КП дейностите се осъществяват незабавно.
4/по случаи 6, 7, 8, 9, 10, 12 и 13 (по ИЗ № 11321/2021 г. за ЗОЛ Р. Я., по ИЗ № 11573/2021 г. за ЗОЛ М. С., по ИЗ № 11836/2021 г. за ЗОЛ С. С., по ИЗ № 11951/2021 г. за ЗОЛ М. С., по ИЗ № 11961/2021 г. за ЗОЛ П. Т., по ИЗ № 12068/2021 г. за ЗОЛ П. Я. и по ИЗ № 12155/2021г. за ЗОЛ З. З.) е установено, че НЗОК не е извършила плащане поради достигнат месечен обем по КП № [номер]. С писм,о изх. № 11-02-1894 от 30.11.2021 г., НЗОК уведомила СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, че може да заплати само заявените и разрешени случаи, а следващите следва да се планират след 01.01.2022 г. Последното решение за 2021 г. по КП № [номер]., в национален мащаб, било издадено на 17.11.2021 г., когато лимитът от 350 случая за годината бил достигнат. По случай 6 в заявлението липсвало решение на ОКОК.
5/по случай 11 (по ИЗ № 11956/2021 г. за ЗОЛ А. Х.) – пациентката била хоспитализирана на 10.12.2021 г. по направление за спешен прием, с решение на ОКОК от 07.12.2021 г. Заявлението за плащане било подадено след извършване на оперативната интервенция и при липса на индикации за спешност, поради което плащането не било извършено.
6/по случай 14 (по ИЗ № 12206/2021 г. за ЗОЛ М. М.) – пациентката била хоспитализирана на 17.12.2021 г. по направление за планов прием. НЗОК установила, че за същата пациентка e подадено и второ заявление от УМБАЛ „Св. Марина" – Плевен и изискала уточнение в кое лечебно заведение ще се извърши операцията. Пациентката не се явила в УМБАЛ „Св. Марина“ на 04.01.2022 г., СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД не предоставило информация и случаят бил архивиран без плащане.
По делото е установено, че СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е издало дебитни известия за плащане на стойност 8 020 лв. за всеки от 14-те случая. Вещото лице акушер-гинеколог констатирало, че по 8 от случаите (1, 2, 3, 4, 5, 8, 10 и 14) състоянието на пациентките е налагало незабавна хоспитализация, независимо от отразения планов прием, а по останалите 6 (случаи 6, 7, 9, 11, 12 и 13) хоспитализацията е била спешна и отразена като такава в БИС.
По всички 14 случая вещото лице приело, че проведеното лечение по КП № [номер] е медицински оправдано.
Вещото лице- счетоводител установило, че „СБАЛАГ – Майчин дом" ЕАД редовно е представяло ежедневни електронни отчети до НЗОК, като по 7 от случаите заявленията за плащане били подадени след датата на операцията, по 1 – в деня на операцията, а по останалите 6 – преди операцията. На стр. 20 от констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице е изчислен размерът на главницата от 112 280 лв. за посочените 14 случаи, като изчислена съгласно общодостъпния лихвен калкулатор на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП), за целите на настоящото производство, мораторната лихва върху главницата е в размер на 30 727,82 лв. за периода от падежа (26-то число на месеца, следващ отчетния) до датата на подаване на исковата молба.
С оспореното първоинстанционно решение, административният съд е приел, че подаденият иск е допустим, а разгледан по същество и частично основателен. Относно случаи от 1-ви до 5-ти, 10-ти, 11-ти и 14-ти е изложил съображения за законосъобразност на направения отказ да се извърши плащане. Установил е липсата на данни за подадено искане за разрешаване на дейностите по КП № [номер], като е приел, че няма пречка такова разрешение да се даде и след извършената оперативна интервенция, но само ако случаят е спешен. Позовал се е на разпоредбата на чл.351, ал.10 от НРД за МД за 2020-2022 г., като е посочил, че става въпрос за две различни процедури – едната, свързана с разрешаване на дейността (чл. 351, ал.10 от НРД), а другата, свързана със заплащането ѝ (чл.366, ал.12, т.5 от НРД). По тези съображения е приел, че липсата на първата процедура е основание да се откаже втората, поради което отказът е законосъобразен.
По случаи от 6-ти до 9-ти, 12-ти и 13-ти, при които заявлението за плащане е подадено преди извършване на дейността по КП № [номер], първоинстанционният съд е приел, че това заявление представлява искане за разрешаване извършването на дейността по КП № [номер]. Във връзка с установения от ответника лимит от 350 случая годишно, е извършил тълкуване на приложимите разпоредби на НРД за МД за 2020-2022г. и правата на гражданите съгласно чл.52 от Конституцията на Република България. При извършеното тълкуване съдът е стигнал до извода, че щом медицинската помощ е престирана на здравноосигурено лице при спазване на разпоредбите за отчитането ѝ, държавата, чрез специализирания публичен орган НЗОК, носи отговорност за финансово обезпечаване на удовлетворения интерес в рамките на бюджета на касата. В тази връзка НЗОК е следвало да предвиди възможност за препланиране и допълнително осигуряване на средства, като издаде необходимото разрешение, а впоследствие и заплати извършените от ищеца дейности. Поради тези съображения отказът е приет за незаконосъобразен и искът е приет за основателен за сумата от 48 120 лв., също и акцесорния иск за мораторна лихва върху тази сума от 26-то число на месеца, следващ отчетния до завеждането на иска на 25.04.2024 г. в размер на 12 672,60 лв., както и законната лихва върху същата главница от датата на исковата молба до окончателното плащане. В останалата част е приел, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлен иска на лечебното заведение по отношение на случаи 1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 10-ти, 11-ти и 14-ти.
Съгласно разпоредбата на чл.351, ал.10 от НРД за МД 2020-2022 г. (в приложимата ѝ редакция - изм. и доп. ДВ. бр.7 от 26 януари 2021 г.) се въвежда разрешителен режим в ЦУ на НЗОК за извършване на дейности по КП № [номер] и КП № [номер]. С допълнението на разпоредбата (доп. - ДВ, бр. 37 от 2022 г., в сила от 17.05.2022 г.) е включено, че дейността по КП № [номер] и № [номер] се заплаща след получаване на разрешение от управителя на НЗОК. Върховният административен съд е имал възможността да разгледа въпроса относно разрешителния режим по чл.351, ал.10 от НРД за МД 2020 – 2022 г., като в своите решения (Решение № 2455 от 11.03.2025 г. по адм. д. № 4879/2024 г., VІ отд. на ВАС и Решение № 6905 от 24.06.2025 г. по адм. д. № 2029/2025 г., VІ отд. на ВАС) е приел, че приложимата редакция на разпоредбата се определя от момента, в който е осъществена медицинската дейност по КП № [номер]. Това разбиране се споделя и от настоящия касационен състав. Процесните случаи в исковата молба са извършени в периода 27.07.2021 г. – 17.12.2021 г., т.е. в хипотезата на нормата, приета с изм. и доп. ДВ. бр.7 от 26 януари 2021 г. От тълкуването на приложимата норма следва, че финансирането на дейностите по КП № [номер] е обусловено от наличието на разрешение към момента на представяне на документите за плащане, като обаче е без значение дали разрешението предхожда или следва извършването на дейността. Това разбиране съответства и на приетите Правила за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г., според чл.10, ал.3 от които дейностите, за които в чл.351, ал.10 от НРД за 2020 - 2022 г. е въведен разрешителен режим, се заплащат след разрешение от управителя на НЗОК по мотивираните заявления на лечебните заведения за необходимост от извършване на конкретните дейности., т.е., за да бъдат заплатени дейностите, извършени в периода 27.07.2021 г. – 17.12.2021 г. по КП № [номер] се изисква разрешение, без значение обаче дали разрешението е предварително или последващо оперативната интервенция. Извършването на самата оперативна интервенция е в дискрецията на медицинските специалисти, извършващи дейността по КП № [номер], в частност на оперативната интервенция с високотехнологична апаратура, да преценят дали тя да се осъществи незабавно или да се планира за изпълнение в зависимост от развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване и определения диагностично-лечебен план.
В този смисъл настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за съществуването на два режима – един за разрешаване на дейността (по чл.351, ал.10 от НРД за МД 2020 – 2022 г.) и един за нейното заплащане (по чл.366, ал.12, т.5 от НРД за МД 2022 – 2022 г.). Разпоредбата на чл.366, ал.12, т.5 от НРД за МД 2022 – 2022 г. по своя характер не предвижда „процедура“ по заплащане на дейността, а само определя основанията за отхвърляне от заплащане на дейност, като съгл. т.5 това е наличие на основание за незаплащане, установено в чл.348 и чл.351 НРД. Именно такъв пример за основание за отхвърляне от заплащане на дейност е издаването на отказ от управителя на НЗОК да заплати дейността по КП № [номер].
В продължение на гореописаното, лечебните заведения за болнична помощ подават заявления в изпълнение на чл.351, ал.10 от НРД за МД 2020 – 2022 г., които следва да са медицински обосновани. Подаването на заявленията в настоящия случай е можело да стане както преди осъществяване на планираната оперативна интервенция, така и след осъществяването ѝ, при наличието на спешен случай. Това разбиране се потвърждава и от представените Правила за дейността на комисията в Централно управление на Националната здравноосигурителна каса и реда за разглеждане на заявления за заплащане на клинична пътека с № 168 „Асистирана с робот гинекологична хирургия при злокачествени заболявания“, според чл.5 от които, в случаите на спешност (обосновани с медицинска документация) комисията може да разгледа заявленията и след провеждане на лечението по КП № [номер], като заявленията се подават в срок до 7 работни дни след извършване на медицинската интервенция. Тези вътрешни правила са изменяни многократно, вкл. е изменян и срокът, в който може да бъде подадено заявление след провеждане на медицинската интервенция, но съгласно § 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Вътрешните правила, представени по преписката, същите влизат в сила от деня на публикуване на страницата на НЗОК, а доказателства за тяхното публикуване не са ангажирани. С оглед липсата на направено възражение във връзка със сроковете за подаване на заявленията, както и предвид факта, че няма данни за публикуването на вътрешните правила от страна на НЗОК, а и заявленията са разгледани, т.е. приети за допустими, настоящият съдебен състав не следва да обсъжда този въпрос.
По отношение на първия случай следва да се приеме, противно на приетото с издаденото Решение № РД-1-558/23.08.2021 г., че заболяването е стадирано. Както е посочило вещото лице в експертизата си, още с представяне на документите, приложени към заявлението, се установява предоперативно стадиране в епикризата от 23.07.2021 г., както и следоперативно такова, извършено с Решение № 2933/10.08.2021 г. на ОКО. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, лечението е било правилно и медицински оправдано. Следователно по този случай отказът е бил незаконосъобразен.
Вторият случай, с ИЗ № 7777/2021 г., по подаденото заявление не е издадено решение на управителя на НЗОК. Въпреки това, от представената със заявлението медицинска документация се установява по категоричен начин, че пациентката е отговаряла на изискванията за хоспитализация. Към заявлението са приложени епикриза от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и Хистологичен резултат № 1958/12.07.2021 г. Към заявлението са приложени също и епикриза от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД с описание на резултат от МРТ и предоперативно стадиране. От приетото по делото медицинско заключение се установява също, че индикациите за хоспитализация са спазени. Оперативната процедура е извършена на 13.08.2021 г., като въз основа на оперативния материал от 19.08.2021 г. и патоморфологичната диагноза е поставена окончателната диагноза C54.1 „карцином на ендометриума|“. Макар хоспитализацията да е отразена в БИС като планов прием, е било налице спешно гинекологично състояние, налагащо незабавна хоспитализация, поради което този случай подлежи на заплащане от страна на НЗОК.
Неправилно първоинстанционният съд е възприел, че по Протокол № РД-18-1055-5 от 22.10.2021 г. от контрольори на СЗОК за случаите 3, 4 и 5 по ИЗ № 8166/2021 г., ИЗ № 8365/2021 г. и ИЗ № 8607/2021 г. са направени констатации за липса на индикации за спешност. В гореописания протокол единствено е установено, че трите интервенции са извършени в планов, вместо в спешен порядък, като не е разгледан въпросът дали са били налице индикации за спешност съгласно представената медицинска документация. По подадените заявления не е издадено решение от управителя на НЗОК, като въз основа на представените медицински документи (за извършено предоперативно и следоперативно стадиране и за трите пациентки), както и въз основа на заключението на вещото лице, са били налице индикациите за хоспитализация в спешен порядък и проведеното лечение е било правилно и медицински оправдано. Това обосновава извод за наличие на основание за плащане на извършената медицинска дейност.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд по отношение на случаи 6, 7, 8, 9, 12 и 13 за незаконосъобразност на отказа за разрешаване извършването на дейността по КП № [номер]. В тази част решението е правилно, а изводът на съда е аргументирано обоснован с чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ, както и с Решение № 6 от 11.04.2024 г. по конституционно дело № 15/2023 г на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.55а, ал.2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. По отношение на въведеното в касационната жалба на НЗОК възражение за неприложимост на решението на Конституционния съд по отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен текст, същото следва да се приеме за неоснователно. Отговор на въпроса за действието на противоконституционен закон по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, е даден и в Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България, в което съдът е стигнал до извода, че изразът „не се прилага“, използван в мотивите на Решение № 22 от 1995 г. по к.д. № 25/1995 г., / а именно, че според разпоредбата на чл.151, ал.2 изр. трето от Конституцията, обявеният за противоконституционен закон не се прилага от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд/, има предвид пряката и непосредствена последица от решението на съда, съдържаща забрана за прилагане занапред на закона. По отношение на неприключилите по време правоотношения, след като е влязло в сила обезсилващото решение на конституционния съд (заварени правоотношения), законът спира да произвежда регулативния си ефект. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага, като целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на КС и уронващи върховенството на Конституцията.
Освен това, в процесния случай не се касае за нарушение на посочените в договора на лечебното заведение по чл.59, ал.1Чл. 59. ⚖️ Практика (307) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ в съответствие с НРД с анексите към тях, с решението по чл. 54, ал. 9 и с този закон. (1а) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.) Договори по ал. 1 не могат да се сключват с нови лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности, осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения лечебното заведение е предоставило информация, че няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявление за сключване на договор по чл. 59а, ал. 1, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Договорите по ал. 1 не могат да бъдат сключени при условия, по-неизгодни от приетите с НРД. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г., доп. - ДВ, бр. 4 от 2013 г., в сила от 15.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Договорите по ал. 1 се сключват в писмена форма за срока на действие на анекса към Националния рамков договор по чл. 54, ал. 6 и са в сила до приемането на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него. В случаите по чл. 54, ал. 9, както и при промени в действащото законодателство, към договорите по ал. 1 се сключват допълнителни споразумения. Когато не са подадени заявления и/или не са сключени допълнителни споразумения в сроковете по ч... от ЗЗО обеми и стойности, както гласи обявената за противоконституционна разпоредба на чл.55а, ал.2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. от ЗЗО. Договореният допълнителен обем от дейности по КП № [номер] от 350 /триста и петдесет/ броя случаи е за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и е за всички лечебни заведения за болнична помощ в страната, които имат сключен договор по тази клинична пътека.
Следва да се подчертае, че първоинстанционният съд е трябвало да квалифицира по същия начин и случай 10-ти, по ИЗ № 11961/2021 г. По отношение на тази пациентка основанието за отказ за плащане също е обосновано с „достигане на обема от средства“, идентичен с посочените по-горе случаи – 6, 7, 8, 9, 12 и 13. Това води до извода, че дейността също подлежи на заплащане и искът и в тази част е основателен.
По отношение на случай 11, на ЗОЛ П. Т. с ИЗ № 11961/2021 г., към заявлението до комисията в ЦУ на НЗОК са приложени документи, доказващи диагноза [заличен текст], като според вещото лице за това заболяване не приложимо предоперативно стадиране и разглеждане на случая от ОКОК. Оперативната процедура е извършена, като въз основа на Хистологично изследване на оперативния материал № 3525/23.12.2021 г. е поставена и окончателната диагноза. Следователно оперативното лечение, както е приело и вещото лице, е било оправдано и наложително и в този смисъл подлежи на заплащане.
По отношение на случай 14 на ЗОЛ М. М., с ИЗ № 12206/2021 г., пациентката е диагностицирана с [заличен текст], въз основа на хистологичен резултат, приложен към епикриза от проведено болнично лечение на 23-24.11.2021 г. в „УМБАЛ Пловдив“ АД. Диагнозата е потвърдена от МРТ, въз основа на което пациентката е стадирана предоперативно и насочена за оперативно лечение. Пациентката е стадирана и следоперативно, като въз основа на оперативния материал е поставена окончателна диагноза [заличен текст]. Проведеното лечение е медицински оправдано и наложително, което го прави и подлежащо на заплащане.
Въз основа на изложените мотиви, изводите за основателност на исковата претенция са материалноправно обосновани. Съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена исковата молба и са присъдени разноски в полза на НЗОК за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв., като неправилно, следва да бъде отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна следва да се постанови ново решение, с което да се уважи исковата претенция за сумата от 64 160 лв., представляваща изпълнената, отчетена и заявена от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД медицинска помощ по КП № [номер] за 8 бр. пациенти (по 8 020 лв. за пациент) по Договор № 22-2459 от 25.02.2020 г. - ИЗ № 7219/2021 на ЗОЛ П. М. Л., ИЗ № 7777/2021 на ЗОЛ П. А. А., ИЗ № 8166/2021 на ЗОЛ Д. Т. Щ., ИЗ № 8365/2021 на ЗОЛ Л. Т. Т., ИЗ № 8607/2021 на ЗОЛ Е. Х. Д., ИЗ № 11961/2021 на ЗОЛ П. Т. Т., ИЗ № 11956/2021 на ЗОЛ А. И. Х. и ИЗ № 12206/2021 на ЗОЛ М. С. М..
Основателността на главното задължение обуславя основателност и на акцесорното такова за мораторна лихва, която е в размер на 18 055,22 лв., изчислена върху главницата, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния, до завеждане на исковата молба – 25.04.2024 г., както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД за присъждане на разноски е основателна. Доказателства за сторени такива за настоящото производство не са представени. С представения списък с разноски са поискани държавна такса за обжалване на първото решение по делото, в размер на 200 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 16 750 лв. (с ДДС) за представителство по делото пред АССГ и адвокатско възнаграждение в размер на 10 200 лв. за представителство пред ВАС по адм. д. № 2029/2025 г., шесто отделение на ВАС. По делото е постъпила молба с искане за изменение и допълване на постановеното от АССГ решение, като се иска допълване до общия претендиран размер от 24 450 лв., съгласно представената молба- списък пред АССГ. Поискано е също и присъждане на направените в производството пред ВАС по адм. д. № 2090/2025 г. разноски, в размер на 10 200 лв. По отношение на второто искане следва да се посочи, че правото на лечебното заведение да иска изменение на горепосоченото решение, постановено от касационната инстанция, за разноски за адвокатско възнаграждение и такса, е преклудирано. С решението на ВАС изрично е обсъдена дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ от адв. Попова в размер на 10 080 лв. за касационното производство и същите са присъдени, като за тях е издаден и изпълнителен лист. Систематическото и логическо тълкуване на изложените мотиви на ВАС относно останалите направени от лечебното заведение и НЗОК разноски, са относими към произнасянето на съда по отношение на Решение № 23845/18.11.2024 г. по адм. д. № 4234/2024 г. по описа на АССГ. Предвид отмяната на Решение № 30235/16.09.2025 г., постановено по административно дело № 4234/2024 г. по описа на Административен съд София- град в частта, с която е отхвърлена исковата претенция, настоящият съдебен състав следва да присъди разноски съобразно уважената част от иска, които с оглед фактическата и правна сложност на делото са в размер на 6 000 лв.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30235/16.09.2025 г., постановено по административно дело № 4234/2024 г. по описа на Административен съд София- град в частта, с която е уважена исковата претенция на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД срещу НЗОК за заплащане на сумата от 48 120 лева, представляваща изпълнената, отчетена и заявена от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД медицинска помощ по КП № [номер] за 6 бр. пациенти по Договор № 22-2459 от 25.02.2020 г. с ИЗ № 11321/2021 г., ИЗ № 11573/2021 г., ИЗ № 11836/2021 г., ИЗ № 11951/2021 г., ИЗ № 12068/2021 г. и ИЗ № 12155/2021 г., както и сумата от 12 672,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния, до завеждане на исковата молба – 25.04.2024 г., както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане, включително и в частта за разноските, с която НЗОК е осъдена да заплати на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД сумата от 4 500 лв., равняващи се на 2 300, 81 евро /две хиляди и триста евро и 81 евроцента/ адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Решение № 30235/16.09.2025 г., постановено по административно дело № 4234/2024 г. по описа на Административен съд София- град в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД срещу НЗОК за изпълнената, отчетена и заявена от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД медицинска помощ по КП № [номер] за 8 бр. пациенти по Договор № 22-2459 от 25.02.2020 г. с ИЗ № 7219/2021 г., ИЗ № 7777/2021 г., ИЗ № 8166/2021 г., ИЗ №8365/2021 г., ИЗ № 8607/2021 г., ИЗ № 11961/2021 г., ИЗ № 11956/2021 г. и ИЗ № 12206/2021 г.,ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния, до завеждането на иска, както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2024 г. до окончателното плащане, включително в частта за разноските, с която СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е осъдена заплати на НЗОК сумата от 250 лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’Кричим” № 1 да заплати на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД, ЕИК 000662769 сумата от 64 160 лв., представляваща изпълнената, отчетена и заявена от СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД медицинска помощ по КП № [номер] за 8 бр. пациенти по Договор № 22-2459 от 25.02.2020 г. с ИЗ № 7219/2021 г., ИЗ № 7777/2021 г., ИЗ № 8166/2021 г., ИЗ №8365/2021 г., ИЗ № 8607/2021 г., ИЗ № 11961/2021 г., ИЗ № 11956/2021 г. и ИЗ № 12206/2021 г., заедно с дължимата мораторна лихва, която е в размер на 18 055,22 лв., изчислена върху главницата, считано от 26-то число на месеца, следващ отчетния, до завеждане на исковата молба – 25.04.2024 г., както и законната лихва върху същата главница от датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’Кричим” № 1, против Решение № 30235/16.09.2025 г., постановено по административно дело № 4234/2024 г. по описа на Административен съд София- град в обжалваната от нея част.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’Кричим” № 1, да заплати на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД, ЕИК 000662769, разноски по делото в размер на 6 000 лв., равняващи се на 3 067, 75 евро / три хиляди шестдесет и седем евро и 75 евроцента/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
/п/ ЯВОР КОЛЕВ