Административни дела

  • Според вида на нарушението: Работа с документи
  • Номер на дело: 2455
  • Година нa делото: 2024
  • Издател на акта: НЗОК/РЗОК
  • Приложно поле: Лечебна дейност
  • Според вида на акта: Друг ИАА
  • Първоначалният акт е: Отменен
  • Приложим закон: ЗЗ, НРД
  • Основания за оспорване: Неспазване на формата
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (АДМИНИСТРАТИВНО)
  • Страни: Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом“ ЕАД
  • Предмет на спора: Решение № 1189/22.02.2024 г. и Решение № 2188/02.04.2024 г. на Административен съд – София град, постановени по искове с правно основание чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК за неплатени суми по договор за болнична помощ по клинични пътеки (КП 168 и 168.1).

  • Ключови моменти: Налице са съществени процесуални нарушения, неизяснена фактическа обстановка и необоснованост от страна на първоинстанционния съд. Съдът лаконично е прогласил нищожност на вътрешни актове на НЗОК, не е изяснил падежните дати и момента на настъпване на забава за всяко отделно месечно плащане и неоснователно е отказал допускането на повторна съдебно-медицинска експертиза, въпреки оспорването и наличието на противоречия относно отчетената дейност.
  • Решение: ОТМЕНЯ решение № 1189/22.02.2024 г. на Административен съд – София град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските.

РЕШЕНИЕ
№ 2455
София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от председателя Хайгухи Бодикян по административно дело № 4879/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравно осигурителна каса, представлявана от Управителя и чрез процесуален представител, юрисконсулт Шкодрева срещу решение № 1189 от 22.02.2024г., по адм. дело № 5487/2022 г. на Административен съд – София град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Счита за погрешен извода на съда, че липсата на предварително разрешение от НЗОК за извършването на медицинска дейност по КП № 168 не е основание претендираните суми за операции с високотехнологични средства да не бъдат заплатени от НЗОК, както и изводът за завършване на КП да се счита моментът на хистологичния резултат. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция. Претендира се разноски.
Касационна жалба е подадена от същия касатор и против Решение №2188 от 02.04.2024г. постановено по делото на осн. чл.175, ал.1Чл. 175. ⚖️ Практика (4) (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. (2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. Постановяване на допълнително решение от АПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, в частта на думите „ на осн. чл.86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД се добавя законна лихва върху главницата от 192 260лв., считано от 16.06.2022г. датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.“ Твърди, че съдът не е формирал мотиви по това искане и случаят не касае допусната очевидна фактическа грешка.
Ответникът – „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология-Майчин дом“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Д.Попова изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Моли съдебните актове да бъдат потвърдени като правилни и да бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК. Разгледана по същество е основателна.
Пред Административен съд – София град е предявен иск /главен за сумата от 192260лв. и акцесорен за мораторна лихва в размер на 32857,16лв. за времето от забавата до предявяване на иска/, с правно основание чл. 19жЧл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение АПК за заплащане на суми, представляващи неизпълнение на парично задължение по договор № 22-2459/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /БПКП/, в сила от 01.04.2018 г., с продължен срок по допълнително споразумение /ДП/ № 8/22.02.2019 г. до приемане на нов НРДМД. С Допълнително споразумение № 14/21.11.2020 г. в предмета на договора е включено изпълнение на КП 168 „Високотехнологична асистирана с робот гинекологична хирургия“. Впоследствие е сключен договор № 22-2459/25.02.2020 г. в сила от 01.01.2020 г., между страните, в чийто предмет е включено изпълнение на КП 168 „Асистирана с робот гинекологична хирургия при злокачествени заболявания“, като за м.01 и м.02. 2020 г. дейностите се извършват по реда на НРДМД за 2018 г., видно от пар.3 от договора и във вр. с пар.8у ал.2 от НРД 2020-2022г. С договор № РД-НС-01-4-1/18.02.2020 г. за изменение и допълнение на НРДМД за 2020 г.-2022 г., в сила от 01.03.2020 г., § 13, т. 32, КП 168 „Асистирана с робот гинекологична хирургия при злокачествени заболявания“ е изменена, като в част „Кодове на основни процедури“ в „Изискване : една от трите диагностични процедури задължително образно изследване“ се заличава. С договор № РД-НС-01-4-8/15.01.2021 г. за изменение и допълнение на НРДМД за 2020 г.- 2022 г., в сила от 26.01.2021 г., § 5, т. 4 от ДР е изменена КП 168 „Асистирана с робот гинекологична хирургия при злокачествени заболявания“, като е разделена на КП 168.1 „Асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в акушерството и гинекологията“ и КП 168.2 „Асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в коремната хирургия, гръдната хирургия, детската хирургия и урологията“. Описано е съдържанието на КП № 168 и КП 168.1 за отделните периоди.
Предмет на претенция за заплащане от лечебното заведение е изпълнена и отчетена БМП по КП 168 и КП 168.1 за извършено лечение на 24 пациенти по посочените КП, които не са заплатени от НЗОК.
Съдът е приел за основателен главния иск. Приел е, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът е извършил лечебна и оперативна дейност по КП 168 и КП 168.1 на 24 пациентки в исковия период 01.2020 г.- 06.2021 г.
Съдът е констатирал по реда на косвения съдебен контрол, че ВП и Пр, са издадени от некомпетентен орган, извън неговите правомощия, поради което са нищожни и следва да се прилагат само относимите законови разпоредби.
По възникналия спор за разрешителния режим, въведен с разпоредбата на чл.351, ал.10 НРД 2020-2022 и относно изброените пациентките с ИЗ № 1881/13.02.2020 г., ИЗ № 1918/ 14.02.2020 г., ИЗ № 1941/ 14.02.2020г., ИЗ № 2184/ 20.02.2020г., ИЗ № 2400/ 25.02.2020 г. и ИЗ № 3258/ 2020 г., на които лечебната оперативна дейност е извършена през м.февруари 2020 г., т.е. преди въвеждането на разрешителния режим в сила от 01.03.2020 г. , съдът изложил правни изводи за неправилност на отказа за заплащане. Мотивирал се е с факта, че отчитането на дейността през м. март 2020 г. е станало, поради необходимостта от време за изготвяне на резултатите от хистологичните изследвания, като и с обстоятелството, че до 28.02.2020 г.вкл. не се е изисквало подобно разрешение.
Съдът констатирал, че за пациентките с ИЗ №5147/191.05.2020 г., ИЗ № 5363/26.05.2020 г. и ИЗ № 7235/17.07.2020 г. мотивите за отказ са крайно небосновани, въпреки че е описана патологична находка. За пациентките с ИЗ № 9757/ 29.09.2020 г., ИЗ № 10616/ 22.10.2020 г. пък неоснователно било поставено изискване за представено конкретно образно изследване- КТ или МРТ, без да е заложено в КП 168. Относно пациентки с ИЗ № 11215/ 09.11.2020 г. и ИЗ № 11740/ 27.11.2020 г. също е приета липса на изложени мотиви за отказ за заплащане на лечението. За пациентки с ИЗ № 11892/ 02.12.2020 г., ИЗ № 11897/ 02.12.2020 г., ИЗ № 12270/14.12.2020 г. и ИЗ№12 288/14.12.2020 г. , според съда неоснователно било отказано заплащане, въпреки данните от патохистологичното изследване.
Относно пациентки с ИЗ № 196/2021 г. и с ИЗ № 227/2021 г. ИЗ № 814/ 2021 г., ИЗ № 4402/2021 г. и ИЗ № 5946/2021 г. също неоснователно било отказано плащане, поради оспорени диагнози с твърдения за липса на туморни образувания, въпреки представената допълнително медицинска документация за установяването им.
Съдът формирал краен правен извод, че лечебното заведение е извършило медицинската дейност в съответствие с ЛДА и отказът да се извърши плащане за проведеното болнично лечение на 24 пациентки в периода м. 01.2020 г.- м.06. 2021 г. на обща стойност 192 260 лв., е необоснован и незаконосъобразен, като изложил мотиви, че това задължение произтича от законови разпоредби и уговорените задължения на страните по сключените между тях договори, поради което уважил изцяло претенцията предявена в размер на 192 260 лв.
Относно отказа за плащане на допълнителни суми за работа при неблагоприятни условия, съдът е обосновал приложното поле на разпоредбата на чл. 201а и чл. 201б НРДМД 2020г.-2022 г. регламентираща задължения на НЗОК да заплаща на ЛЗ допълнителни суми за работа при неблагоприятни условия, съобразно приета Методика, поради обявената епидемия.
Съдът уважил и претенцията за мораторна лихва за всяка от неразплатените суми в претендирания от ищеца размер, които произтичали от основателността на главния иск и сам изчислил техния размер, като го приел за съответен на посочения в иска. В диспозитива на съдебното решение е посочен размера на тази мораторна лихва, а именно сумата 32 857,16 лв. върху главницата от 192 260 лв. за периода 25.02.2020 г.-25.07.2022 г. В последствие постановил ново решение по реда на чл.175, ал.1Чл. 175. ⚖️ Практика (4) (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. (2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите. Постановяване на допълнително решение от АПК, с което поправил очевидна фактическа грешка добавяйки дължима законна лихва считано от 16.06.2022г., като в мотивите на това решение конкретизирал, че се дължи от датата на исковата молба, както и допуснал промяна в периода на дължимост на мораторната лихва за периода от 25.02.2020г. – 15.06.2022г.
Касационната инстанция намира, че Решението е постановено при съществени процесуални нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и е необосновано.
На първо място съдът с лаконични мотиви и без конкретика приел нищожност на ВП и Пр. по реда на косвения съдебен контрол. В мотивите на съдебния акт не са посочени точните наименования на актовете, които съдът приел за нищожни. Само може да се предполага, че това са Вътрешни правила за дейността на комисията в ЦУ на НЗОК и Правила, като не става ясно кога те за издадени и какво утвърждават, както и правното им значения за настоящия казус.
Съдът се е произнесъл по въпрос касаещ заплащане на неблагоприятни условия за труд, без данни такова искане да е изрично посочено в исковата молба, като не е ясно как този спор е станал предмет на производството. В случай, че този спор произтича от предявения главен иск, то не е конкретизиран неговия размер в исковата молба. Видно от доказателствата по делото- приетата съдебно икономическа експертиза има данни за извършени плащания в размер на 73 872лв. за м.март и 47 268 лв. за м.декември 2020г., но въпреки изложени от съда мотиви за законосъобразно предявена претенция, за касационната инстанция не е ясна волята на съда по отношение на установените от експертизата заплатени суми, дали те са приспаднати от общата дължима сума, дали изобщо част от претенцията обхваната от главния предявен в производството иск.
Съдът не е съобразил обстоятелството, че претенциите за плащане са посочени в исковата молба по отделни периоди. Като е разгледал цялостно размера на общата претенция по главния иск, съдът не е изяснил механизма за извършване на плащанията по периоди, тяхното предварително заявяване пред НЗОК, настъпване на падежна дата за всеки един от тези месечни периоди.
Съгласно чл. 366, ал. 2, т. 1, б. „г“ НРДМД 2020-2022г. /отм/, файловете, които подават ежедневно изпълнителите на БМП, трябва да съдържат уточнена основна диагноза след резултати от хистологични и други изследвания, които определят окончателната диагноза на пациента. Основно изискване по КП 168 е резултатът от хистологичното изследване на пациентката да се вписва в епикризата, издавана при дехоспитализация.
Съдът е следвало да съобрази, че плащането на изпълнителите на БМП се извършва по сложен механизъм изискваш подаване на отчети, одобряването им, подаване на заявление за плащане. Така разпоредбата на чл.366, ал.10 предвижда „Ежедневно подадената по електронен път информация е обработва в информационната система на НЗОК. След окончателната обработка за календарен месец в срок до 15,00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП/АПр/КПр, и съответните основания за отхвърляне“. В мотивите на съдебния акт липсва преценка по кой от посочените в чл.375 от НРД 2020-2022г./отм/ начини, следва да се извърши плащането по основния ред или по изключението предвидени в нормата.
Съгласно чл.375 от НРД 2020-2022/отм/ „ Плащанията на изпълнителите на БМП се извършват чрез РЗОК до 25-о число на месеца, следващ отчетния, с изключение на:
1. плащанията по финансово-отчетни документи по чл. 367, ал. 4, които се извършват в срок до 10 работни дни след постъпване в НЗОК на трансферните средства от МЗ;
2. плащанията по финансово-отчетни документи по чл. 367, ал. 5, които се извършват в срок до 10 работни дни след постъпване в НЗОК на превод на целеви средства от Агенцията за социално подпомагане;
3. плащанията по финансово-отчетни документи по чл. 367, ал. 1, т. 2 и 3, които се извършват до 30-о число на втория месец, следващ отчетния.
Първоинстанционният съд е следвало след като съобрази реда и сроковете за извършване на плащане, при наличие на цялостно изпълнение на отчетената медицинска дейност, да определи кога настъпва настъпва падежната дата за заплащане за всеки отделен период, посочен в исковата молба. По този начин определяйки падежната дата, да определи и момента на настъпване на забавата по всяко едно от дължимите плащания по периоди. В съдебния акт не е определено кога настъпва изискуемостта на вземането за всеки от посочените в исковата молба периоди. Моментът на настъпване на изискуемостта е обвързан с реда за отчитане на изпълнената медицинска дейност. По този начин остава неизяснен въпросът кога настъпва забава по всяка отчетена за плащане медицинска дейност. С оглед усложнения ред за извършване на плащането на изпълнени КП, определянето на един общ период на забава от 25.02.2020г. до 15.06.2020г. не е коректно. Разбира се става въпрос за началния момент на настъпване на забавата, а не за крайния, който във всички случаи е датата на подаване на исковата молба. При различни периоди , за които се е следвало плащане, съдът още при подаване на исковата молба е трябвало да изясни какво твърди страната, като и даде указания за това. Видно от твърденията в исковата молба, според ЛЗ задължението за плащане на извършените и отчетени БМП по КП 168 и КП 168.1 е с падеж до 25 число на месеца, следващ отчетния. При тези твърдения не е ясен моментът, в който настъпва забава за всеки отделен период, върху който се начислява мораторна лихва за забава, а е прието тя да бъде начислена за целия период посочен в исковата молба от 25.02.2020г. до 15.06.2020г. и то върху целия размер на претендираната главница, а не върху дължимите суми по отделни периоди.
По отношение на действието на разпоредбата на чл. 351, ал. 10 НРДМД за 2020 г. -2022 г., с която е въведен разрешителен режим за извършване на дейности по КП 168, следва да се прецени съобразно действащата законова редакция към момента на извършване на съответната медицинска дейност.
Събраните по делото доказателства с приемане на СМЕ, не са изцяло изяснили фактическата обстановка по делото, поради което първоинстанционният съд не е трябвало да откаже допускане на повторна СМЕ, след изрично направеното оспорване от страна на ответника в процеса. Така твърденията на НЗОК за наличие на противоречие между отчета на ЛЗ и заключението на експерта е останало като неизяснен въпрос за спора, който не е коментиран от съда.
Въз основа на изложените мотиви, двете оспорени съдебни решения като неправилни следва да бъдат отменени и доколкото спорът е не е изцяло от фактическа страна, следва да се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията дадени от касационната инстанция в мотивите изложени по- горе на настоящото решение.
Допуснатото от административния съд процесуално нарушение е съществено и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага отмяна както на първоначалното решение, така и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение от АПК, този съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 1189 от 22.02.2024г., по адм. дело № 5487/2022 г. на Административен съд – София град, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване указанията дадени в мотивите на касационното решение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ


Източник: Оригинален Документ (Тематична област: Здравеопазване - ВАС)