Решение № 11004 по адм. д. № 4154/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 11004 София , 06.11.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационни жалби от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна чрез юрисконсулт П. Сотирова и от Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Св.Марина“ ЕАД гр. Варна чрез юрисконсулт М. В. срещу решение № 1392/06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2472/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена т.1.1 от писмена покана № РД-11-1575/7/01.10.2024 г, издадена от директора на РЗОК – Варна, а в останалата част по т. 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, и т. 2 жалбата на лечебното заведение е отхвърлена и то е осъдено да заплати разноски. Изложените подробни оплаквания на касаторите за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Касаторът директор на РЗОК – Варна, моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира присъждане на ,разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба УМБАЛ Св.Марина“ ЕАД гр. Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт М. Великова, я оспорва като неоснователна. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Касаторът УМБАЛ Св.Марина“ ЕАД гр. Варна, моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по тази жалба - директор на РЗОК – Варна чрез процесуален представител юрисконсулт П. Сотирова, я оспорва като неоснователна. Счита решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за които решението е неблагоприятно в съответната обжалвана част, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основанията и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, касационната жалба на директора на РЗОК Варна е неоснователна, а тази на лечебното зеведение – основателна, но не по всички изложени доводи. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана № РД-11-1575/7/01.10.2024 г, издадена от директора на РЗОК – Варна, с която изпълнителят на медицинската помощ „УМБАЛ Св.Марина“ ЕАД, на основание чл.76а, ал.1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО, е поканен да възстанови сумата в размер на 2380лв като получена без правно основание. По делото е установено от фактическа страна, че е извършена проверка на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД във връзка със законосъобразността на финансовата дейност по изпълнение на Договор № 030811/13.10.2023 г. с НЗОК, резултатите от която са обективирани в протокол за неоснователно получени суми № РД-11-1575/2/13.09.2024 г. В протокола е посочено, че се дължи възстановяване на сумата 2380лв, получена без правно основание, тъй като лечебното заведение не е спазило изискванията на чл. 377, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023—2025 г. във връзка с провеждане на Амбулаторна процедура (АПр) № 5 „Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“ от Приложение № 18 по отношение на 9 пациенти, а по отношение на 1 пациент не е спазило изискванията на нормата във връзка с провеждане на АПр № 36 „Позитронно-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ) (РЕТ/СТ)“. Констатирано е повторното отчитане от страна на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД на дейност по АПр № 5 с РООК № № 969/02/2024 г., 1974/04/2024 г., 2038/04/2024 г., 2045/04/2024 г., 2032/04/2024 г., 2835/06/2024 г., 3040/06/2024 г., 2727/06/2024 г., 2922/06/2024 г. по АПр № 5 за ЗОЛ, за които в същия период други лечебни заведения за болнична помощ са отчели същата дейност. По АПр № 36 „Позитронно-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ) (РЕТ/СТ)“ е констатирано, че на 27.06.2024 г. УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е отчела извършване на дейност, а за същия пациент КОЦ Бургас ЕООД е отчел в ежедневния си електронен отчет хоспитализация в периода 03.06.2024 г. до 03.06.2024 г. с ИЗ № 8185/2024 със същата диагноза. Лечебното заведение е депозирало възражение срещу протокола, което е обсъдено, но не е уважено в оспорената покана. Според административния орган правилата по чл. 377, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023-2025г предвиждат, ако за едно здравноосигурено лице са платени повече от една амбулаторна процедура на месец, получените суми за повторната дейност да бъдат възстановени и е логично само заплащането на първата извършена амбулаторна процедура № 5 и № 36 в другите посочени болнични заведения. За да отмени оспорената покана в частта по т. 1.1, с която е определена сума за възстановяване в размер на 60,00 лева по отношение на АПр № 5 за Решение № 969/02/2024 г, съдът приема, че от представените по административната преписка справки от информационната система на НЗОК се установява, че плановете за лечение, определени при двете АПр № 5 на пациента в рамките на един месец, са за различни онкологични заболявания с поставени различни диагнози по МКБ. Тъй като няма условие или предвидена възможност за едновременно провеждане на една процедура за всички диагностицирани до момента заболявания от категорията на обхванатите от процедурата, според съда тя се провежда поотделно за всяка диагноза на съответния пациент и е включена в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В останалата част поканата е приета за съответна на материалния закон с оглед установеното, че отчетените дейности се явяват повторни в рамките на един отчетен период - на съответните пациенти са извършени АПр № 5 и АПр. № 36 за едно и също злокачествено заболяване. Не са споделени възраженията на лечебното заведение, че правилата на чл.377, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 нарушават конституционните права на гражданите, както и че са неизпълними, защото лечебните заведения нямат достъп до информационната система на НЗОК и не разполагат с информация за извършените амбулаторни процедури от други изпълнители на медицинска помощ. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. По делото няма спор относно релевантните факти, че УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД реално е извършило и отчело 9 дейности по АПр № 5 и една дейност по АПр № 36 на пациенти, на които в рамките на един месец са извършени същите процедури от друго лечебно заведение. Нормата на чл.377, ал.1, т.3 от НРД за МД 2023-2025г предвижда, че за АПр се заплаща съгласно ДЛА за АПр № 5, 11, 13 – 15, 18, 21 – 24, 28, 34 – 37 – не повече от една АПр на едно здравноосигурено лице за месец. Правилен и съответен на съдебната практика е изводът на първоинстанционния съд, че нормата е приложима само в случаите на провеждане на АПр № 5 и АП № 36 повече от един път в рамките на един месец за едно и също лице за една и съща диагноза, защото само при това положение би се наложила корекция на неправилно или ненужно допълнително определяне на лечение за едно и също заболяване, или диагностично уточняване, които да доведат до неоснователно получаване на заплащане за втората АПр. Това тълкуване следва и от правилата в Приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ към НРД за МД 2023—2025 г. за АПр № 5, която се прилага с цел определяне на окончателната диагноза, както и за АПр № 36, която се прилага за онкологични заболявания с уточнена диагноза и локализация, т.е. за едно заболяване. При наличие на второ онкологично заболяване безспорно е необходимо провеждане на АПр, в противен случай пациентът ще бъде лишен от специфично лечение за това заболяване поради проведена в рамките на месеца АПр за първото заболяване. В контекста на това тълкуване т.1.1 от оспорената писмена покана обосновано е приета за незаконосъобразна след като от анализа на представените по административната преписка справки от информационната система на НЗОК се установява, че плановете за лечение, определени при двете АПр № 5 на пациента в рамките на един месец, са за различни онкологични заболявания, за които са поставени различни диагнози по МКБ. От РООК № 969/26.02.2024 г. се установява, че на пациента е поставена диагноза „Ендоцервикс“ с код по МКБ 10 – С53.0, а от приложената справка е видно, че с РООК № 453/02.02.2024 г. на същия пациент е поставена диагноза с различен код по МКБ 10 – С53.1, а именно „Екзоцервикс“. В касационната жалба на директора на РЗОК Варна неоснователно се поддържа, че се касае за едно и също заболяване, като този довод касаторът обосновава с разчитане на обозначенията по МКБ. Следва да се отбележи, че в оспорената покана органът е посочил еднакъв код по МКБ за диагнозите по двете АПр, което не отговаря на отразеното в медицинската документация, съдържаща се в представената административна преписка. Съдът е постановил акта си на база приетите неоспорени писмени доказателства и отразените в тях диагнози, които се различават по код и наименование. За да се определи дали се касае за едно заболяване при провеждането на АП № 5 за конкретния пациент в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ“ ЕООД София, са необходими специални знания. Изясняването на това обстоятелство е възложено в доказателствена тежест на административния орган, който не се е справил с нея. Дори да се приеме, че е имало необходимост от служебно назначаване на експертиза, от страна на касатора директор на РЗОК Варна не е наведено оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, а по силата на чл.218, ал.1Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК касационният съд следи служебно само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед на изложеното решението, с което т.1.1 от процесната писмена покана е отменена, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на останалите посочени в поканата отчетени дейности, за които АПр № 5 и АПр № 36 е извършена на пациентите за едно и също злокачествено заболяване в рамките на един месец, необосновано и при неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд е приета материална законосъобразност на писмената покана, издадена на основание чл.76а, ал.1Чл. 76а. ⚖️ Практика (114) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) В случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. (2) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. (3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока за възражение по ал. 2 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. (4) Поканата за възстановяване на сумите по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. от ЗЗО за възстановяване на неоснователно получени суми. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, че принципно нормата на чл. 377, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023-2025г. не нарушава конституционните права на гражданите - правото на гарантирана медицинска помощ и правото на избор на изпълнител на тази помощ. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че от 27.04.2024г нормата на чл.377, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г безусловно не следва да се прилага с оглед постановяване на решение № 6 от 2024г на Конституционния съд на Република България по к.д. № 15 от 2023г, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2Чл. 55а. ⚖️ Практика (41) (1) (Нов - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г., отм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., нов - ДВ, бр. 48 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 55а - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. (2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 6 от 2024 г. - ДВ, бр. 36 от 2024 г.) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности. от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г). Противоконституционната законова норма гласи, че НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 максимални обеми и стойности, с което е въведена абсолютна забрана за плащане на надлимитни медицински дейности. В случая обаче не се касае за превишение на посочените в сключения индивидуален договор между НЗОК и лечебното заведение месечни стойности на медицинските дейности. Изискването за възстановяване на получени средства за АПр не произтича от неспазване на ограничителната количествена рамка, а от извършването на медицинската дейност двукратно в рамките на един месец, което предполага погрешно, недостатъчно или ненужно болнично лечение. Не се оспорва по делото фактът, че лечебните заведения нямат достъп до Персонализираната информационна система на НЗОК, както и че не разполагат с друг нормативно предвиден способ, който да им позволява да проверят дали пациентът е ползвал през същия месец същото лечение/същата АПр в друго лечебно заведение. Всъщност, от значение за преценката дали сумите за извършената повторно АПр са неоснователно получени, е липсата или наличието на обективни причини за необходимост от повтарянето, свързани с потребност на здравноосигурено лице от достъпна и навременна медицинска помощ. Аргумент в тази насока се съдържа в решение № 6 от 2024г на Конституционния съд на Република България по к.д. № 15 от 2023г, в което е посочено, че щом медицинската помощ е престирана на здравноосигурено лице при спазване на разпоредбите за отчитането й, държавата чрез специализирания публичен орган НЗОК носи отговорност за финансово обезпечаване на удовлетворения интерес в рамките на бюджета на касата. В хода на административното производство касаторът УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е посочил във възражението си, че АПр са извършени поради необходимост от корекция на лечението. От представения в преписката протокол за преценка показанията за извършване на РЕТ/СТ се установява, че АПр № 36 е извършена при касатора по повод завишени стойности на туморен маркер на пациента и нужда от диагностично уточняване – рестадиране при съмнение за прогресия и доказване на рецидиви. Тези обстоятелства не са обсъдени от административния орган, който е отразил в оспорената покана, че проверката се свежда само до провеждане на логически контрол в информационната му система. Допуснато е нарушение на императивните изисквания на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неспазването на тези административнопроизводствени правила е съществено и води до нарушаване на принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7Чл. 7. ⚖️ Практика (31) (1) Административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. (2) На преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. (3) Истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Равенство от АПК. По изложените съображения решението на Административен съд Варна в тази част е постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, включително в частта за разноските, които УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД е осъдена да заплати на РЗОК Варна. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което процесната писмена покана по т.1.2-1.9 и т.2 да се отмени като незаконосъобразна. При този изход на спора, на основание чл.228Чл. 228. ⚖️ Практика (20) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Глава тринадесета. ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА Предмет на обжалване във връзка с чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД се дължат своевременно поисканите разноски за двете съдебни инстанции в общ размер от 600лв, които да бъдат заплатени от бюджета на юридическото лице, в чийто състав е административният орган, издал отменения акт. За първата инстанция такива се определят в размер на 150лв - 50 държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредбата за правната помощ в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита, а за касационната инстанция - в размер на 450 лв, от които 370 държавна такса и 80 лв юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25а, ал.3 от Наредбата за правната помощ в приложимата редакция към момента на осъществената юрисконсултска защита, изразила се само в депозиране на отговор по касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. 2 във връзка с чл.222, ал.1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1392/06.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2472/2024 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], против т. 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, и т. 2 от писмена покана № РД-11-1575/7/01.10.2024 г, издадена от директора на РЗОК – Варна и в частта, с която Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД е осъдена да заплати на Регионална здравноосигурителна каса – Варна сума в размер на 93,70 лева за юрисконсултско възнаграждение, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица]писмена покана № РД-11-1575/7/01.10.2024 г, издадена от директора на РЗОК – Варна в частта по т. 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, и т. 2. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК 103562052, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица]сумата 600 (шестстотин) лв за направени разноски в двете съдебни инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.