Решение № 4144 по адм. д. № 1501/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 4144 София , 16.04.2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Бургас против решение № 7164 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. № 559/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Я. М. К. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед № 0220/15.02.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Бургас, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска годишна оценка при атестиране, е прекратено служебното правоотношение на Я. М. К. на длъжност: главен експерт „ОВОС и ЕО“ с ранг І младши в дирекция „Превантивна дейност“ в Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приема, че са изпълнени етапите в процедурата по атестирането, предвидени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител, но констатира, че представеният работен план не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА, тъй като определените в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество. Сочи, че в индивидуалния работен план на К. липсват, както поставени конкретни срокове за изпълнение, така и конкретен брой писма, становища, решения и т.н., по всяка отделна цел заложена в плана. Излага съображения, че посочените в индивидуалния работен план на К. шест броя цели, не са конкретни и не могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове, поради което прави извод, че е допуснато нарушение в първия етап от атестирането, което се отразява и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Приема, че така описаното нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съобразно изискванията на наредбата опорочава следващите етапи в процедурата по атестирането. Констатира, че междинната среща не е проведена в предвидения в закона срок. Приема, че крайната оценка също не е съобразена с изискуемото по закон съдържание, като прави извод, че не е основана на установими факти и обстоятелства, което се явява нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Сочи, че административният орган не установява и не представя доказателства, чрез които да установят наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи кумулативното наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 5 НУРОИСДА, които дават основание за определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността на К. „неприемливо изпълнение“. Констатира, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради което прави извод, че органът по назначаване незаконосъобразно прекратява служебното правоотношение с Я. К.. Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл. държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставени задачи и показаните компетентности. Както правилно посочва в решението си съдът оценяването се извършва на три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, аргумент от чл. 8, ал.1, чл. 13 и чл. 14 от НУРОИСДА като съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но проверява спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В настоящия случай съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването и е извършил анализ на релевантните фактически обстоятелства, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. второ АПК и не е необходимо да се преповтарят. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността е, че съдържанието на индивидуалният работен план е в противоречие с изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. Както отбелязва и първоинстанционния съд в нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Възражението на касатора, че междинната среща, проведена на 14.08.2023 г. е в законоустановения срок, предвид, че К. е била в болнични в периода от 15.06. до 10.08.2023 г. по никакъв начин не променя направените от първоинстанционния съд изводи. Правилно първоинстанционния съд приема, че констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА като първият е степента на постигане на целите в работния план, а вторият е показаните компетентности, поради което изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са на база на преценката за допуснати нарушения във всеки от етапите на процедурата, независимо, че е констатирано, че формално тези етапи са проведени. Правилно съдът констатира, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не изпълнява изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В мотивите на оценяващия ръководител не се обсъжда конкретно степента на постигане на целите, а и такива не биха могли да бъдат изложени, предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. В случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, съгласно която следва да се установи, че служителя не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, а също така и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а НУРОИСДА. Следва да се отбележи, че от приложената по делото справка за разпределение на документи по изпълнител, регистрирани между 01.01.2023 г. и 31.12.2023 г. е видно, че К. има разпределени 1079 бр. документи в сравнение с 385 и 420 на останалите служители през същия период (л. 104). Освен това неизпълнението в срок на служебните задължения на служителката сочат на допуснати дисциплинарни нарушения, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност в закона е предвиден друг ред. Следователно изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са законосъобразни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7164 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. № 559/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване.