Решение № 8423 по адм. д. № 1507/2025 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ № 8423 София , 11.08.2025 г.

Производството е по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Факултетния съвет на „Факултета по обществени науки“ при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, представляван от проф. д-р Х. Бозов, чрез юрк. Н. Паунчев срещу решение № 9946 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1221/2024 от Административен съд Бургас, с което е отменено негово решение, обективирано в Протокол № 9 от 14.09.2023 г. и преписката му е върната за ново произнасяне по предложението на председателя на научното жури за избор на гл. ас. д-р Е. П. на академична длъжност „доцент“ при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество. Претендират се разноските за настоящото производство. Ответната страна – Е. П. П., в отговор на касационната жалба и чрез пълномощника си в о.с.з. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение на Факултетния съвет на Факултета по обществени науки при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас, обективирано в Протокол № 9 от 14.09.2023 г., с което гл. ас. д-р Е. П. П. не е избрана на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 1.2. „Педагогика“, научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактиката /Андрология и Методи на възпитателна работа/, по обявен конкурс от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас (ДВ, бр. 47/06.06.2014 г.). За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Производството по провеждане на процесния конкурс е приключило с приемане на решение на Факултетния съвет /ФС/ на Факултета по обществени науки /ФОН/ при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, обективирано в Протокол № 11 от 11.11.2014 г., с което ФС е избрал гл. ас. д-р П. на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 1.2. „Педагогика“ по научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактика (Андрология и Методи на възпитателната работа). Това решение е отменено с решение № 1318 от 31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 77/2015 г. от Административен съд - Бургас, влязло в сила на 20.04.2017 г. Със заповед № 260 от 29.09.2017 г. и заповед № РД-307 от 26.10.2017 г., и двете на ректора на университета, конкурсът е възобновен, като е назначен нов състав на научно жури /НЖ/. Кандидатката П. отново е предложена на Факултетния съвет при ФОН да бъде избрана на академичната длъжност „доцент“ по обявената конкурсна длъжност. На 19.09.2019 г. Факултетният съвет провел заседание за избор на академична длъжност „доцент“, за което е съставен Протокол № 9. Взето било решение, с което П. не била избрана за заемане на академичната длъжност „доцент“, в областта на висшето образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.2. „Педагогика“, научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактика /Андрология и Методи на възпитателната работа/. По реда на съдебния контрол за законосъобразност и това решение било отменено с решение № 388 от 11.03.2021 г. постановено по адм. дело № 3088/2019 г. от Административен съд – Бургас, потвърдено с решение № 11249 от 05.11.2021 г. постановено по адм. дело № 7001/2021 г. на ВАС, като преписката била върната отново на Факултетния съвет за приемане на решение при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Във връзка с изпълнение на влязъл в сила съдебен акт било взето ново решение на ФС на ФОН при Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, обективирано в Протокол № 14/21 г., с което П. отново не е избрана за заемане на академичната длъжност „доцент“ по процесното направление. Заседанието на ФС било проведено на 20.12.2021 г., в електронна среда, като в същото са взели участие 21 от общо 24 членове на съвета, резултатите от което са отразени в Протокол № 14. Съгласно отразеното в протокола, членовете на съвета отново са били информирани за цялостната процедура на конкурса, прочетен бил текста на решение № 388 от 11.03.2021 г. по адм. дело № 3088/2019 г. на Административен съд – Бургас и доклада на председателя на научното жури. Съображенията за неизбирането на гл. ас. П. на академичната длъжност „доцент“ са свързани с промени на нормативните актове, уреждащи правилата и изискванията за избор на академична длъжност „доцент“ от началото на обявения конкурс до провеждането на избора, твърде ограничена публикационна дейност на кандидата през последните години и неспазване на етични норми за академично поведение. По реда на съдебния контрол за законосъобразност и това решение било отменено с решение № 794/16.06.2022 г. по адм. дело № 187/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с решение № 7072/27.06.2023 г. по адм. дело № 9969/2022 г. на ВАС и преписката е върната отново на Факултетния съвет за приемане на решение при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. В изпълнение на решението на съда, на 14.09.2023 г. е проведено ново заседание на ФС на ФОН, в което са взели участие 19 от общо 24 членове на съвета, резултатите от което са отразени в Протокол № 9 от същата дата. В дневния ред на заседанието изрично е включена точката: Избор на академична длъжност „доцент“, в областта на висшето образование 1. Педагогически науки, професионално направление 1.2. Педагогика, научна специалност 05.07.01 „Теория на възпитанието и дидактика“ /Андрология и Методика на възпитателната работа/, обявен от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Бургас, /ДВ, бр. 47/06.06.2014 г./. С единодушие е избрана Комисия за провеждане на таен избор за конкурса. Членовете на съвета били информирани за решенията на Административен съд – Бургас и Върховен административен съд, прочетен бил текста на решение № 7072 от 27.06.2023 г. на ВАС и доклада изготвен от проф. д-р на педагогическите науки М. Терзиева, председател на Научно жури по конкурса за академична длъжност „доцент“, с който е предложено гл. ас. д-р Е. П. да бъде избрана на академична длъжност „доцент“. Последвала е дискусия, като въз основа на направените изказвания, след проведено тайно гласуване, при което били отчетени 7 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 1 „въздържал се“, било взето оспореното решение, с което ФС на ФОН при Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас не избрал гл. ас. д-р Е. П. на академична длъжност „доцент“ по професионално направление 1.2. „Педагогика“, научна специалност 05.07.01. „Теория на възпитанието и дидактика (Андрология и Методи на възпитателната работа). В протокола е отбелязано, че решението е мотивирано от изказаните становища, обобщени в два пункта: създаване на нездравословна работна среда от кандидата и неспазване на етични норми за академично поведение. Приетата от съда фактическа обстановка съдът е основал на приложените по делата относими и допустими доказателства, като установеното не се оспорва от страните. Въз основа на това е направил извод, че оспорваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 27а, ал. 2 вр. ал. 3 от ЗРАСРБ, в предписаната от закона форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В решението липсват мотиви, т.е. то няма изискуемото от закона съдържание, поради което е незаконосъобразно. Оспореното решение не съдържа нито посочване на правното основание за неговото издаване, нито фактически основания, от които да е видно какви са съображенията на Факултетния съвет да вземе решение, с което да не избере кандидата по обявения конкурс за академична длъжност „доцент“, каквито са изискванията и на чл. 27а, ал. 3 от ЗРАСРБ. От анализа на цитираната разпоредба следва, че решението на Факултетния съвет може да е мотивирано въз основа на изказванията, но не е достатъчно единствено такива изказвания да фигурират, а тяхното съдържание да обосновава наличието на факти, представляващи неизпълнение на конкретно разписано в правна норма условие за заемане на процесната академична длъжност. Решението на ФС за избор в конкурсната процедура за заемане на академична длъжност по ЗРАСРБ е израз на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Дали да бъде избран или не предложеният от Научното жури кандидат за съответната академична длъжност, безспорно е в правомощията на ФС, но като акт, от който възникват визираните в закона материалноправни последици, то следва да съдържа мотиви, които да обосновават волеизявлението на органа. Наличието на мотиви е една от гаранциите за законосъобразност на акта и за осигуряване правото на защита на засегнатия кандидат в конкурса за заемане на академична длъжност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба касационни отменителни основания не са налице. Изводите на решаващия съд, че административният орган е допуснал съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание на административния акт, се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК административният акт трябва да съдържа фактическите и правните основания за неговото издаване. Това изискване на закона е императивно и нарушаването му винаги води до отмяна на акта. В случая законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че при издаването на оспореното решение, обективирано в Протокол № 9 от 14.09.2023 г. административният орган е нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК, като не е изложил никакви фактически и правни съображения, които да обосноват издаването му. След направените от присъстващите изказвания и проведеното тайно гласуване ФС е постановил решение с диспозитив: „Факултетния съвет при Факултета по обществени науки не избира гл. ас. д-р Е. П.“ П. на академичната длъжност „доцент“ по …. „. В същото е записано, че : „решението на Факултетния съвет е мотивирано от заявените изказвания, от които могат да се обобщят следните мотиви: Създаване на нездравословна работна среда от кандидата гл. ас. д-р Е. П.; Неспазване на етични норми за академично поведение от кандидата гл. ас. д-р Е. П.“. Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/, факултетният, съответно научният съвет може с мотивирано решение да отхвърли направеното от научното жури предложение въз основа на направените изказвания. Смисълът на разпоредбата е, че при вземането на решението си АО може, и следва, да вземе предвид изказванията, но при постановяване на акта си следва да изложи фактите, представляващи изпълнение, респ. неизпълнение на конкретно разписано в правна норма условие за заемане на процесната академична длъжност от кандидата. Такива условия законодателят е посочил в чл. 24, чл. 26, ал. 1 – 4 ЗРАСРБ. В конкретния казус направените от членовете на ФС изказвания са изцяло лишени от фактическа и правна обосновка по конкретния конкурс, като изложените чрез направените изказвания факти, не са свързани със законово установените в Раздел III ЗРАСРБ условия за заемане на академична длъжност "доцент", поради което не изпълняват ролята на мотиви, т.е. фактическия състав на чл. 27а, ал. 3 ЗРАСРБ не е налице. Именно липсата на установените в ЗРАСРБ предпоставки трябва да е съдържанието на мотивите на решението на административния орган, за да е ясна формираната воля за отхвърляне на предложението на научното жури за избор на кандидат по обявения в "Държавен вестник" от 2014 г. конкурс за академична длъжност "доцент", по съответното професионално направление. При пълната липса на мотиви, даващи основание за вземане на конкретното решение на ФС, оспореният административен акт обосновано и правилно е преценен от решаващия съд за незаконосъобразен, като постановен в нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение АПК вр. чл. 27а, ал. 3 ЗРАСРБ за изискуемата от закона форма. Липсата на форма е самостоятелно основание за отмяна на оспорения АА. При служебната проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК настоящата инстанция намира, че същото е постановено при изпълнение на задължението по чл. 168Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК, като АС – Бургас е извършил съдебен контрол по всички критерии, посочени в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК и е установил релевантните за спора факти. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати посочените от касатора нарушения, представляващи касационни отменителни основания обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции в размер на 2 000 лева, представляващи доказано и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Е. Шакина от САК по договори за правна защита и съдействие от 23.10.2024 г. и от 16.04.2025 г. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас - юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9946 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1221/2024 от Административен съд Бургас. ОСЪЖДА Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас с адрес: гр. Бургас, бул. „Проф. Яким Якимов“ № 1 да заплати на Е. П. П., [ЕГН] с адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес] сумата от 2 000 /две хиляди/ лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.