Решение по адм. д. № 9295/2025 г. на ВАС

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. С., гражданин на Сирия, против решение № 24575 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4814/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, тъй като е необосновано, постановено при явно нарушение на съществуващите материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Изложени са твърдения, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на недостатъчно събрани по делото доказателства, при несъобразяване бежанската история на чужденеца и на информацията за страната на произход. Счита за неправилни изводите му, че по отношение на него от проведеното интервю и изложената бежанска история не може да се установи преследване. Посочва, че не е необходимо чужденецът да е имал проблеми с официалните власти, а е необходимо спрямо него да съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство, както е в случая в следствие на сблъсъците между Сирийските демократични сили и правителството на Джолани. Възразява, че председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) не е изследвал всички относими факти свързани с личното положение на молителя и с държавата му на произход или с трета държава, както и, че е нарушил принципа на чл. 75, ал. 3, изр. 2 от ЗУБ, а именно, че липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 7, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. Посочва, че неправилно съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е законосъобразна, тъй като е видно, че липсва справка за ситуацията на страната на произход на оспорващия Сирия към дата на издаване на индивидуалния административен акт. Посочва, че е възможно към 13.02.2025 г. обстановката да е била съществено различна, както с оглед спазване на човешките права, така и с оглед положението на молителя изобщо. Излага доводи, че преценката за законосъобразност на един административен акт се прави към датата на издаването му. Твърди, че е недопустимо след издаването му, под формата на представяне на нова справка и то в хода на съдебното производство, същият да се домотивира и допуснатите процесуални нарушения в административното производство да се санират и отстраняват в съдебното производство. Допълва, че дори в интервюто да е заявил, че желае статут заради здравословен [заличен текст] проблем, то в съдебно заседание е заявил, че към момента съществува реална заплаха за живото му вследствие въоръжените сблъсъци между Сирийските демократични сили и правителството на Джолани. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решение № 1633 от 13.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. С. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Редовно призован за датата на съдебно заседание, А. А. С. се явява лично. В проведеното открито съдебно заседание се представлява от назначеният му по реда на ЗПП процесуален представител адв. А. Димитров. Изразява становище, че подържа касационната жалба, няма да представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Не претендира разноски. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, които оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на А. А. С., гражданин на Сирия, срещу решение № 1633 от 13.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила подадена на 02.12.2024 г. в РПЦ - гр. София до председателя на ДАБ, в която е посочено, че основната причина за подаване на искането е лечение на кожно заболяване. Личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и фотокопие на документ, а именно: с имена А. (собствено) А. (фамилно) С. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Ракка, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], вероизповедание: [заличен текст], семейно положение: неженен, [ЛНЧ]. В проведеното с него интервю заявява, че е напуснал държавата си на произход през 2019 г., нелегално за Турция. Твърди, че се е установил в град Адана и че е останал в страната до месец ноември 2024 г. Посочва, че е подал молба за временна закрила, но тя не е била приета от властите, и че е работил нелегално в строителството, като е поправял покриви. Пояснява, че е живял под наем в квартира с брат си и съпругата му и че брат му е заминал за Германия седем месеца преди той да напусне Турция, като причината да остане е била, че е лекувал [заличен текст]. Отбелязва, че е говорил с лекуващите го лекари, които са го уверили, че трябва да замине за Англия, където има подходящо лечение за [заличен текст] му проблем. Изтъква, че с помощта на трафикант е преминал през граничното телено заграждение не по законоустановения ред на територията на Република България. Добавя, че е бил задържан от българските власти, и че целта му е да получи закрила, за да пътува легално до Англия. Декларира, че това е първата му молба за международна закрила, и че не е подал такава в друга държава. Мотивира молбата си за международна закрила с [заличен текст] му проблем и добавя, че когато се излекува ще се завърне в държавата си на произход. Разказва, че е роден и живял в град Ракка, Сирия. Заявява, че учил до шести клас. Съобщава, че не е служил в сирийската редовна армия, и че не е женен. Твърди, че няма проблем да се върне в Сирия. Посочва, че първо иска да излекува [заличен текст] си с лазер в Англия, защото познава хора, които са се излекували по същия начин. Пояснява, че лечението е успешно на деветдесет и девет процента за хората използващи именно този лазер. Изтъква, че е напуснал Сирия само за да се излекува, и че в Турция се е лекувал в частна болница, но там не е имало такъв специализиран лазер. Обяснява, че в Сирия живеят майка му, четирима от братята му, и десетте му сестри, и че те нямат никакви проблеми. Добавя, че няма за какво да напускат страната и че не знае защо другия му брат е напуснал Сирия. Заявява още, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на Европейския съюз. Декларира, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия в страната му по произход. Разказва, че не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Твърди, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Добавя, че животът му не е бил засегнат по никакъв начин от военните действия в страната. Декларира, че не е заплашван лично и никога. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. А. С. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- не е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Сирия, поради което не са налице основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. А. С. и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция/ чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на представените по делото справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на тях и по-конкретно на актуална справка към 01.07.2025 г. относно актуалната обстановка в Сирия, съдът е обосновал извод, че на 4 юни 2025 г. турският министър на отбраната заявява пред международна информационна агенция, че в обозримо бъдеще няма планове за намаляване на присъствието на приблизително 20 000 турски военни на сирийска територия. Турция обучава и съветва сирийските сили за сигурност и предоставя подкрепа за възстановяването и улесняването на завръщането на милиони бежанци от гражданския конфликт в Сирия. Военното присъствие може да бъде преоценено само когато Сирия постигне мир и стабилност, когато заплахата от тероризъм в региона бъде напълно премахната, когато сигурността на турските граници бъде напълно гарантирана и когато завръщането на хората, принудени да избягат, бъде осъществено. Съдът цитира още и бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 26 юни 2025 г. където се посочва, че към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си. Макар тези цифри да отразяват нарастващата надежда, инцидентите със сигурността продължават да подчертават необходимостта международната общност да бъде търпелива и да подкрепя политическия преход, ръководен от Сирия. В периода 18 - 26 юни 2025 г. ВКБООН предоставя транспортна помощ на 321 семейства (699 души), завърнали се в Сирия през ключови гранично-пропускателни пунктове, включително "Баб ал Хава", "Баб ал Салама" и "Джусие". ВКБООН и партньорите предоставят комплекти с основни хуманитарни материали; (Core Relief Item, CRI) на 3101 семейства (16 099 души), по-голямата част от които, или 15 238 души, са новопристигнали бежанци и завърнали се вътрешно разселени лица. В допълнение, през седмицата 18-26 юни 2025 г. 998 семейства (4184 души) получават парична помощ за завръщане и реинтеграция, с което общият брой на семействата, получили подобна помощ към 24 юни, достига 1737 семейства (7194 души). Що се отнася до политическите развития през седмицата 18-26 юни 2025 г., на 19 юни Върховният комитет на Сирия за избори на Народно събрание обявява намерение да създаде Народно събрание в рамките на следващите 90 дни. На 20 юни Федералният съвет на Швейцария издава решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции, считано за положителна стъпка в интерес на сирийския народ и допринасящо към усилията за възстановяване и икономическо възстановяване. Освен това, на 23 юни Съветът по външни работи на Европейския съюз приема официални заключения относно ситуацията в Сирия, потвърждавайки ангажимента на ЕС да стои до сирийския народ и да подкрепя мирен, приобщаващ и ръководен от Сирия и поет от нея политически преход, насочен към изграждане на по-добро бъдеще за всички сирийци. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, подробно анализирани от него, е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от А. А. С. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. От проведеното интервю става ясно, че чужденецът е напуснал свободно и доброволно Сирия и не иска да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия и доколкото е преминал нелегално границата между България и Турция, са личен медицински проблем от [заличен текст] характер, като търси начин да достигне територията на Англия и използва България, като транзитна точка по икономически причини, не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и икономически характер, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите в касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание от служебния защитник становище по същество доводи за неправилност на съдебното решение поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт /бил той международен или вътрешен/ безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. В потвърждение на това е и обстоятелството, че неговото семейство майка му, четирима от братята му и десетте му сестри продължават на живеят в Сирия и нямат никакви проблеми. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в западна държава, а по-конкретно в Англия, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са твърденията изложени в жалбата, че съдът е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, въз основа на недостатъчно събрани по делото доказателства, при несъобразяване бежанската история на чужденеца при неизследване на всички относими факти свързани с личното положение на молителя и с държавата му на произход или с трета държава. Противното е видно от административният акт и от постановеното съдебно решение, че те се основават на обстойно и детайлно изяснена фактическа обстановка, разгледана е, съответно взета в предвид личната, индивидуална и конкретна бежанска история на молителя така както тя е представена от него, обсъдено е, изяснено и разгледано неговото лично положение. От представените в административното производство и в последствие в съдебното такова справки за общото положение в Сирия, за актуалната политическа и икономическа обстановка там е видно, че административния орган и решаващия съд са проучили, изследвали и съобразили актуалната, сегашна, съвременна и действителна ситуация в държавата на произход на молителя и са направили своите изводи и заключения на база на нея. Неточни са доводите, касаещи правната фигура на т.нар. „трета държава“. Следва да се поясни, че действително и административният орган и съдът не са я разгледали детайлно и няма нарочно и изрично произнасяне относно нея. Но и административният орган и съдът по съществото са разгледали подробно маршрута и пътя на молителя преди да премине в България и престоят му в Турция. При изясняване на фактическата обстановка административният орган конкретно е обсъдил, установил е, и констатирал, че чужденецът е напуснал Сирия, за да се лекува в Турция в частна болница и престоят му там е бил пет години преди да премине границата на България. Поради изложеното въз основа на установената от административният орган и от първоинстанционният съд фактическа обстановка може да се направи обоснован извод, че Турция се явява трета сигурна страна за жалбоподателя. В случая е установено, че не се касае за транзитно преминаване през Турция, а е налице "смислена" връзка между жалбоподателя и Турция, той спокойно и необезпокоявано е пребивавал там не малък период от време, като пет години се е лекувал там в частна болница. Неверни са доводите изложени в жалбата, че поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 7 от ЗУБ, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. С искащия международна закрила е проведено интервю обективизирано в протокол рег. № УП-7282 от 13.01.2025 г., като са спазени всички нормативни разпоредби регламентиращи провеждането му и протоколирането му. Относно цитирането в жалбата на ал. 7 от горепосочената разпоредба следва да се посочи, че тя обхваща и касае случай, при които интервю не се провежда с чужденец, който не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест или поради обективни причини не може да даде устни или писмени изявления, какъвто настоящият не е. Неоснователни са твърденията, че неправилно съдът е приел, че процедурата по издаване на административния акт е законосъобразна, тъй като е видно, че липсва справка за ситуацията на страната на произход на оспорващия Сирия към дата на издаване на индивидуалния административен акт, както и, че е възможно към 13.02.2025 г. обстановката да е била съществено различна, както с оглед спазване на човешките права, така и с оглед положението на молителя изобщо. Неоснователни са доводите, че преценката за законосъобразност на един административен акт се прави към дата на издаването му. Неоснователно е и твърдението, че е недопустимо след издаването му, под формата на представяне на нова справка и то в хода на съдебното производство, същият да се домотивира и допуснатите процесуални нарушения в административното производство да се санират и отстраняват в съдебното производство. Представените справки за общото положение на страната на произход на касатора не са отделни и допълнителни мотиви на издадения административен акт, за да се приеме, че той не е мотивиран. Напротив издаденият административен акт има свой собствени, различни и самостоятелни мотиви, който нямат нужда към тях да се добавя нещо, да се дописват или в последствие санират допълнително в съдебното производство, както се твърди. Въпросните справки съдържат актуални данни за действителното, сегашно и съвременно положение в Сирия и те служат, като информация, за да може административният орган, а и решаващият съд да направят своите изводи и заключения, да се обосноват на достоверни, верни и актуални данни. Информацията в тях обхваща определен период от време и касае даден промеждутък от него, именно поради това тази информация се осъвременява и постоянно актуализира, за да е коректна и точна и за да може да е вярна именно към момента на издаване на индивидуалния административен акт. Последващите справки дефакто потвърждават и допълват данните съдържащи се в предходните не се различават от тях не им противоречат. Обществените, икономическите и политическите отношения който са документирани и отразени в справките не са толкова бързо развиващи се, променящи се и динамични, за да се издават такива справки всеки ден, а именно те са последователни, за да се застъпват и припокриват и за да може да се приеме, че издадените въз основа на тях актове съдържат данни към момента на издаването им. Поради което те не са мотиви на издаденият административен акт, той не се явява не мотивиран, не са налице допуснати процесуални нарушения, който да се отстраняват или санират. Невярно е твърдението изложено в касационната жалба, че дори в интервюто молителят да е заявил, че желае статут заради здравословен [заличен текст] проблем, то в съдебно заседание е заявил, че към момента съществува реална заплаха за живото му вследствие въоръжените сблъсъци между Сирийските демократични сили и правителството на Джолани. Видно от неоспорените съдебни протоколи от проведени съдебни заседания на 09.06.2025 г. пред Административен съд – София – град и на 12.11.2025 г. пред Върховен административен съд, нито чужденецът А. А. С., нито неговият процесуален представител са направили такова заявление, а именно, че към момента съществува реална заплаха за живото му вследствие въоръжените сблъсъци между Сирийските демократични сили и правителството на Джолани. Това твърдение се прави за първи път с касационната жалба, но не и по- рано. Такова твърдение няма изложено нито пред административният орган нито пред първоинстанционния съд, за да бъде проверено от тях или да има произнасяне по него. Видно от представените доказателства, от проведеното интервю и от бежанската история данни, доказателства и информация, за такава заплаха не са налични и представени. Касационният съд не е съд по фактите, той е обвързан от установеното от фактическа страна от първата съдебна инстанция и има регламентирана забрана за нови фактически установявания – чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, а такива в посоката сочена в жалбата не са направени нито от органа нито от съдът по съществото. Предвид забраната за нови фактически установявания, възражението почиващо на факти, които не са били твърдени, изследвани и доказвани, се счита за неоснователно. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24575 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4814/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.