Решение № 15076/2019 АД № 2019/2019 ВАС

РЕШЕНИЕ № 15076/2019 АД № 2019/2019 ВАС

Оспорване на Заповед по КП № 145, 210, 220 Оспорване на Заповед по КП № 145, 210, 220 Оспорване на Заповед по КП № 145, 210, 220

Производство по чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. АПК.

Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заповед № РД-25-101/15.03.2018 г. на Управителя на НЗОК е наредено извършването на проверка на „МБАЛ ВИТА”ЕООД по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2017 г.

Резултатите от проверката са отразени в протокол от 23.03.2018 г., връчен на същата дата на управителя на лечебното заведение д-р Т. Савчев. В указания 7-дневен срок не е изразено писмено становище относно констатациите на проверяващите органи, предпоставка за издаване на заповед по ч л. 74, ал. 5 ЗЗО .

Въз основа на констатациите обективирани в протокола от 23.03.2018 г. Управителят на НЗОК е постановил оспорения в настоящото производство административен акт – заповед за налагане на 3 броя санкции „финансова неустойка“ в общ размер на 1000 лева, както следва:

по т.1 за ИЗ № 24/2018 г. по КП № 145 е наложена финансова неустойка в размер на 200,00/двеста/лева на основание чл.291 т.8 от НРД за МД за 2017г.;

по т.2 за ИЗ № 573/2018 г. по КП № 220 е наложена финансова неустойка в размер на 400,00/четиристотин/лева на основание чл.291, т.51 чл.372 ал.1 и чл.401, ал.2 от НРД за МД за 2017 г.;

по т.3 за ИЗ 674/2018 г. по КП № 210 е наложена финансова неустойка в размер на 400,00/четиристотин/лева на основание чл.372, ал.1 и чл.401, ал.2 от ПРД за 2017 г.

От фактическа страна същият е мотивиран с допуснати нарушения както следва:

по т.1- История на заболяването /ИЗ/ № 24 (05.01.2018 г. – 07.01.2018 г.) визира стационарен престой по КП № 145 “Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища“. Констатирано е нарушение по чл. 291, т. 8 от НРД за МД за 2017 г., изразяващо се в това, че в медицинската документация е приложен протокол за извършено ултразвуково изследване по време на хоспитализацията с код по МКБ № 88.75, в който не е посочен часа на изследването и не е отразено събственоръчно името на извършилия изследването лекар;

по т.-2. ИЗ № 573 (27.02.2018 г. – 06.03.2018 г.), в който е визиран стационарен престой на пациент по КП № 220 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност“. Констатирано е, че в приложеното „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) не е отразено придружаващото заболяване „артериална хипертония“, което е отразено в титулната страница на ИЗ и в приложената към медицинската документация епикриза. Също така е установено и, че по време на стационрания престой са осъществени лабораторни изследвания – ПКК+биохимично изследване и уринен профил, които не са нанесени като цифрови стойности в бл. МЗ № 106. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 291, т. 5, чл. 372, ал. 1 и чл. 401, ал. 2 от НРД за МД за 2017 г.;

по т.3- ИЗ № 674 (07.03.2018 г. – 09.03.2018 г.) визира стационарен престой на пациент по КП № 210 „Периферни и черепно – мозъчни нерви/екстракраниална част/-оперативно лечение“. Констатирано е нарушение на чл. 372, ал. 1 и чл. 401 ал. 2 от НРД за МД за 2017 г., изразяващо се в това, че в „Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) не е отразено придружаващото заболяване „са гландулемаме“, което е отразено в приложените анамнеза, документ № 2 и епикриза, а също така и, че в направлението не е положен подписа на приемащия лекар.

При така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на изискванията за съдържание, установени в чл. 59, ал.2, т.4Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК.

В обостоятелствената част на заповедта за налагане на санкции е посочена нормата на чл. 5, ал. 2, т. 5Чл. 5. ⚖️ Практика (40) Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципите на: 1. (доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) задължително участие при набирането на вноските; 2. (изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) участие на държавата, осигурените и работодателите в управлението на НЗОК; 3. солидарност на осигурените при ползването на набраните средства; 4. отговорност на осигурените за собственото им здраве; 5. равнопоставеност при ползването на медицинска помощ; 6. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) самоуправление на НЗОК; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) договаряне на взаимоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ; 9. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2015 г.) пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК; 10. (нова - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ; 11. (предишна т. 8, доп. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) публичност в дейността на НЗОК и публичен контрол върху извършваните от нея разходи. Раздел II. Национална здравноосигурителна каса от ЗЗО, която установява съдържанието на Националните рамкови договори и в частност това, че същите съдържат документацията и документооборота. Липсва посочване на конкретното правно основание за налагане на санкциите, което не позволява на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява, респ. да организира защитата си.

Правилни са изводите на съда, че досежно болничните заведения относимата разпоредба за налагане на санкция „финансова неустойка” е разпоредбата на чл.403, ал.3 от НРД за МД за 2017 г., която обаче не е посочена като правно основание от административния орган.

Наведените в обратната насока оплаквания са неоснователни. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалноправните норми и процесуалните правила. Не са налице твърдeните отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК.

Ответникът по касационната жалба претендира разноски, като в съдебно заседание се претендират и разноските за първата инстанция. Съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани. За първата инстанция направените разноски са присъдени. За касационната инстанция здравното заведение не е представило доказателства за направени разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7624 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 8113/2018 г. на Административен съд-София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ВАСИЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: СИБИЛА СИМЕОНОВА ЮЛИЯ ТОДОРОВА при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Даниела Божкова