Решение №3618/15.04.2022 АД № 536/2022 ВАС

РЕШЕНИЕ №3618/15.04.2022 АД № 536/2022 ВАС

Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед Оспорване на Заповед

В останалата част чл. 29 от наредбата е възприет като съответен на нормите на ЗЗ, раздел V „Надзор на заразните болести“ , глава II „Дейности по опазване на здравето“, тъй като няма изискване за овластяване на министъра само със закон, както в позитивното право, така и в съдебната практика.

Прието е, че делегиращата правомощия на министъра за нормотворческа дейност норма на чл. 60, ал. 3Чл. 60. ⚖️ Практика (4) (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет. (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. (6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗЗ не съдържа конкретна регламентация за обхата на правомощията, които се отнасят до мерките и надзора при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести.

Прието е, че тези случаи са специфични, не са често срещани, не се характеризират с предвидимост и за тях липсват утвърдени практики за опазване от разпространение, поради което приемането на трайни и единни нормативни правила е несъвместимо със спешността за предприемане на мерки от вида на възложените на министъра с чл.29 от наредбата, които да се упражняват с издаване на негова заповед.

Липсата на изрично визирана процедура и условия за издаване на заповед по чл.29 от наредбата е възприета като празнота на подзаконовия нормативен акт /лаконична уредба/, която не може да обоснове отмяна на атакуваната норма от наредбата, а изисква нова законова или подзаконова регламентация.

Доводите на жалбоподателите, обвързани с примери за издадени заповеди на министъра на здравеопазването за ограничаване на разпространението на COVID-19, са възприети от тричленният съдебен състав на ВАС като ирелевантни, тъй като законосъобразността на тези заповеди не е предмет на проверка в настоящото производство.

Зачетено е безспорното обстоятелство, че надзора и мерките върху заразната болест COVID-19 са регламентирани на законово ниво с извършените през 2020 г. изменения и допълнения на ЗЗ , но тази законова реформа е възприета също като ирелевантна за законосъобразността на оспорената норма на чл.29 от наредбата.

Решението съдържа мотиви и за специфичния характер и обхвата на заповедта на министъра на здравеопазването по чл.29 от наредбата, като е прието, че издаването на такава заповед е с ограничено приложно поле и точно определен обхват – само със съдържанието по т. 1 и 2 от чл.29 за две категории случаи: 1. нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение и 2. биотероризъм.

Същевременно е установено, че в чл.29 от наредбата се съдържа уточнение, за разлика от чл. 60, ал. 3Чл. 60. ⚖️ Практика (4) (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет. (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. (6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. ЗЗ, а именно, че новите заразни болести следва да са с потенциален „риск от епидемично разпространение“, т.е. в обхвата на чл. 29 не влиза всяка нова заразна болест, а само такава заразна болест, която е с потенциален риск от епидемично разпространение.

Именно поради това и с оглед възможността за бърза реакция и своевременно ограничаване на риска от епидемично разпространение на нови заразни болести, както и в случаите на биотероризъм, е прието, че визираната в чл.29 от наредбата възможност за издаване на заповед от министъра е оправдано и законосъобразно, тъй като се налага осигуряване на бързи мерки за опазване живота и здравето на гражданите.

Така постановеното решение , в частта , с която е отхвърлена жалбата срещу чл. 29 от наредбата, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, а в останалата част е обосновано и законосъобразно.

Съгласно процесната разпоредба на чл. 29 от наредбата „При възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди: 1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в приложение № 1; 2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация.“

От текста на чл.29 е видно, че с него е предвидено министърът на здравеопазването със заповед да допълва списъка по приложение №1 от наредбата „ при възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при случаи на биотероризъм“, като разпорежда „задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания“ /т.1/ и предписва конкретни мерки, определя реда и начина на надзор в съответствие с епидемичната ситуация /т.2/.

Както правилно е приел първоинстанционния съд, в делегиращата правомощия на министъра на здравеопазването ал.3 на чл.60Чл. 60. ⚖️ Практика (4) (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет. (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. (6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗЗ, волята на законодателя е изразена ясно и категорично, в смисъл, че реда и начина на надзор в описаната в чл.29 от наредбата хипотеза следва да бъдат определени в наредбата, т.е. в подзаконов нормативен акт, а не със заповед на министъра.

Този извод, обаче, обратно на приетото от тричленния състав на ВАС, не касае само определянето на реда и начина на надзор, а и предприемането на мерки от министъра по т.2 при случаи на биотероризъм или нови, непознати заразни болести, тъй като реда и начин на надзор и мерките са уредени общо в ал.3, чл.60Чл. 60. ⚖️ Практика (4) (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет. (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. (6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗЗ, без каквото и да е разграничение.

Следователно на това основание се явява незаконосъобразна т.2 на чл.29 от наредбата в нейната цялост.

Отделно от изложеното, настоящата инстанция намира, че процесната разпоредба на чл.29, както в частта по т.1 така и по т.2 е в противоречие с изискванията на чл.11, чл.7, ал.2 и чл.12Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. от ЗНА и чл.5, ал.5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от ЗЗ.

Съгласно чл. 11, ал. 3Чл. 11. ⚖️ Практика (3) (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни. (2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. от ЗНА „нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт“, като актът, с който се извършва промяната също следва да е нормативен.

Съгласно законовата делегация на ал.2, чл.60Чл. 60. ⚖️ Практика (4) (1) Болните от заразни болести, контактните с тях лица и заразоносителите подлежат на регистрация, задължително съобщаване и отчет. (2) Министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал. 1 и реда за регистрация, съобщаване и отчет. (3) С наредбата по ал. 2 министърът на здравеопазването определя и реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести. (4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Организацията на профилактиката и контролът на инфекциите, свързани с медицинското обслужване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредби реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на отделни заразни болести. (6) Условията и редът за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (7) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) Редът за съобщаване, проучване и регистриране на взрив от хранително заболяване и редът за вземане на проби при провеждане на епидемиологичното проучване се определят с наредба на министъра на здравеопазването. от ЗЗ „министърът на здравеопазването определя с наредба болестите по ал.1“ /заразни болести, подлежащи на регистрация, задължително съобщаване и отчет/, както и реда за „регистрация, съобщаване и отчет“.

В случая с чл.29 от наредбата е предвидено допълване на одобрения с наредбата списък на заболяванията по приложение № 1 със заповед на министъра, която безспорно не съставлява подзаконов нормативен акт.

Следователно нормата на чл.29 от наредбата допуска части от подзаконовия нормативния акт да бъдат допълвани с ненормативен акт , което съставлява нарушение на изискването по чл.11, ал.3Чл. 11. ⚖️ Практика (3) (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни. (2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него. (3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. ЗНА.

Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, от която е част оспорената норма на чл.29, е издадена по силата на законовата делегация на чл. 60, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 2 и ал. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ, която делегация се изчерпва с правомощията за определяне в подзаконовия нормативен акт на заразните болести, реда за регистрация, съобщаване и отчет, както и определяне на реда и начина за надзор, ранно оповестяване и предприемане на мерки при случаи на биотероризъм или поява на нови, непознати заразни болести.

Като подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗЗ, наредбата може да урежда само материята, за която е предвидено да бъде издадена - чл.12Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. от ЗНА..

Недопустимо е в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, което е сторено с предвиденото в чл.29 разширяване на списъка по приложение № 1 към наредбата, с нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение по силата на заповед на министъра на здравеопазването.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че дефиниция на „нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение“ не е налична както в наредбата, така и в ЗЗ, а също и въведени критерии за определянето на такъв вид болести.

От изложеното следва, че е допуснато нарушение и на чл.7, ал.2Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) (1) Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. (2) Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. (3) Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. ЗНА, съгласно която норма „наредбата е нормативен акт , който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен“.

Разпоредбата на чл.29 от наредбата е в противоречие с чл.5 и чл.59Чл. 59. ⚖️ Практика (4) Разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения се издава, ако: 1. лицето, за което са предназначени, има необходимата лицензия или разрешение, които му дават право да ги използва и/или да ги съхранява; 2. е осигурено превозването им от лице, което има лицензия или разрешение за превоз по този закон." 8. В чл. 60: а) в ал. 2 думите "и/или националните консултанти по лъчева терапия, нуклеарна медицина и рентгенология" се заличават; б) създава се ал. 3: "(3) Служебното съгласуване по ал. 2 се извършва със задължение, че източниците на йонизиращи лъчения могат да бъдат използвани за медицински цели." 9. Член 61 се отменя. 10. В чл. 62 след думата "Лицензиантът" се добавя "или титулярят на разрешение". 8. В чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г.; бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 от 2004 г.) след думите "аграрни науки" се добавя "националните центрове по проблемите на общественото здраве". 9. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 42, изречение второ думата "санитарни" се заменя с "хигиенно-епидемиологични". 2. В чл. 47, ал. 2 думите "публичните здравни заведения" се заменят с "лечебните заведения за болнична помощ". 3. В чл. 48, ал. 1, т. 7 думата "санитарни" се заменя с "хигиенно-епидемиологични". 4. В чл. 151, т. 1, буква "е" думите "публични здравни заведения" се заменят с "лечебните заведения за болнична помощ". 10. Навсякъде в Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г.) думите "здравно заведение", "здравното заведение" и "специализирани здравни заведения" се заменят съответно с "лечебно заведение", "лечебното заведение" и "лечебни заведения". 11. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 от 2004 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 71, ал. 1, буква "а" думите "здравно заведение" се заменят с "лечебно заведение". 2. В чл. 85, ал. 2 думата "санитарните" се заменя със "здравните". 12. В чл. 40, ал. 1 от Закона... от ЗЗ досежно предела на определените от закона правомощия на министъра.

Тези правомощия на министъра са изрично разписани в общ и конкретен план, включително при възникване на извънредна епидемична обстановка, като в ал.5 на чл.5 от същия закон е визирано, че министърът на здравеопазването „упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт от Министерски съвет“.

Така очертаната рамка от закона /ЗЗ/ е нарушена от процесната норма на чл.29Чл. 29. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 29, доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Държавните и общинските органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ може да се подпомага от здравни медиатори. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба изискванията за дейността на здравните медиатори. (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността по ал. 2 може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в съответната област при условия, по ред и критерии, определени с наредбата по ал. 3. от наредбата, която дава възможност да се „доурежда“ материята на закона с издаване на заповед от министъра на здравеопазването за нови заразни болести и такива, причинени от биотероризъм.

В тази връзка , обратно на приетото от тричленният състав на ВАС, се явяват релевантни и въведените от законодателя през 2020г. изменения на чл.61 и чл.63 и приемането на нов чл.63аЧл. 63а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време. (2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време. (3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната. (4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. от ЗЗ, регламентиращи материята за налагане на противоепидемични мерки при епидемично разпространение на заразни болести и при обявена извънредна епидемична обстановка, вида им, процедурата и условията.

Разписаното в чл. 192аЧл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. Решение по делото от АПК /нов, ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ правило за преценка на съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон към момента на постановяване на съдебното решение, налага преценка за съответствие на оспорената норма на чл.29 от наредбата с действащите правни норми на чл.61 , чл.63 и чл.63аЧл. 63а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време. (2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време. (3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната. (4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. от ЗЗ / ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.

В цитираните разпоредби са изрично разписани от законодателя правомощията на министъра на здравеопазването, в съответствие с чл.5, ал.5Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от ЗЗ, които обаче визират по-ограничен кръг от тези по чл.29Чл. 29. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 29, доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Държавните и общинските органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ може да се подпомага от здравни медиатори. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба изискванията за дейността на здравните медиатори. (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността по ал. 2 може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в съответната област при условия, по ред и критерии, определени с наредбата по ал. 3. от наредбата.

Този извод се подкрепя от текста на най - широкообхватната норма на чл.61, ал.3Чл. 61. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2023 г., в сила от 17.11.2023 г.) На задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера и чума. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) На задължителна карантина подлежат контактни лица на лицата по ал. 1. С цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна изолация на лица, болни от и заразоносители на заразни болести извън посочените по ал. 1, както и задължителна карантина на контактните с тях лица, въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест. (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) Задължителната изолация на лице по ал. 1 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. (5) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) (6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) Задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция. (7) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) Министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед определя срока на задължителната изолация по ал. 1 или 3 и на задължителната карантина по ал. 2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от разпространението на съответната заразна болест по ал. 1 или 3. (8) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) Контактните лица по ал. 2 или 3 не може да откажат извършването на изследване с цел установяване наличието на носителство на заразна болест по ал. 1 или 3 назначено с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция.... от ЗЗ, която дава възможност министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със заповед да разпореди задължителна изолация и/или карантина на болни лица, контактни и заразоносители на заразни болести, извън посочените по ал.1 /антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19/, но въз основа на „извършена оценка на съществуващия епидемичен риск от разпространението на съответната заразна болест“.

Освен, че действащата редакция за закона /ЗЗ/ визира процедура, каквато не е разписана в процесната наредба, са изрично очертани и правомощията на министъра „да разпореди задължителна изолация и /или карантина на лица, болни от , контактни и заразоносители на заразни болести“.

В тази връзка регламентацията на чл.29 от наредбата не се припокрива от законовата такава, за да се приеме, че нормата на чл.29 от наредбата е загубила действие по смисъла на л.15 от ЗНА.

Напротив, чл.29Чл. 29. ⚖️ Практика (3) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) от наредбата визира много по-голям обем от регулируеми правоотношения в горната насока от закона /ЗЗ/.

В чл.63аЧл. 63а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време. (2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време. (3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната. (4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. от ЗЗ /нов, ДВ, бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г./ е визирано, че при „епидемично разпространение на заразни болести“ по чл.61, ал.3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, но само за определен период от време и при спазване ограничението, разписано в ал.3 на същата разпоредба.

Изложеното налага извода за липса на припокриване на разписаните в закона през 2020г. правила за определяне на мерки със заповед на министъра на здравеопазването при установена епидемична обстановка, тъй като мерките по ЗЗ са в по-тесен обхват от тези по чл.29Чл. 29. ⚖️ Практика (6) (1) (Предишен текст на чл. 29, доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Държавните и общинските органи и институции планират, разработват и провеждат политика, насочена към опазване здравето на гражданите чрез осигуряване на здравословна жизнена среда, обучение за здравословен начин на живот и здравна профилактика. (2) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ може да се подпомага от здравни медиатори. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба изискванията за дейността на здравните медиатори. (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Дейността по ал. 2 може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в съответната област при условия, по ред и критерии, определени с наредбата по ал. 3. от наредбата и са диференцирани в зависимост от това, дали е обявена извънредна епидемична обстановка или е установено епидемично разпространение на заразни болести.

Неразривно свързани с мерките за преодоляване на разпространението на новата заразна болест или биотероризъм, определени със заповед на министъра по чл.29 от наредбата, са и конкретните предписания за „ред и начин на надзор“ , както и разпореждането по т.1, чл.29 за „задължителна регистрация, съобщаване и отчет“, поради което изложените несъответствия със законовите норми засягат т.1 и т.2 на чл.29 от наредбата.

Предвид изложеното, процесната норма на чл.29 от наредбата се явява незакоосъобразна в нейната цялост като противоречаща на чл.11, чл.7, ал.2 и чл.12Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. от ЗНА и чл.5, ал.5Чл. 5. ⚖️ Практика (2) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) във връзка с чл.61 , чл.63 и чл.63аЧл. 63а. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (1) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време. (2) Противоепидемични мерки по ал. 1 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място за определен период от време. (3) При епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 не се въвеждат противоепидемични мерки за забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави и временно ограничаване придвижването на територията на страната. (4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Заповедите по ал. 1 и 2 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на предварително изпълнение. от ЗЗ , поради което обжалваното решение, в частта, с която е отменена частта по т.2 досежно „ред и начин на надзор“ от чл.29 от наредбата следва да се остави в сила.

Касационния протест се явява неоснователен.

В останалата си част обжалваното решение се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна и произнасяне по същество.

Следва след отмяна на обжалваното решение в тази част да се постанови друго, с което се отмени разпоредбата на чл.29, т.1 изцяло и т.2 в частта „конкретни мерки, в съответствие с епидемичната ситуация.“

С оглед изхода на делото и заявените претенции за присъждане на разноски, настоящият състав приема следното:

С обжалваното решение са присъдени разноски на страните по компенсация, с оглед уважената част от оспорването и съответно – неоснователната част, в съотношение 1/5.

С определение №11882 от 22.11.2021г., постановено по делото /адм. д. № 1917/2021 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение/, съдът се е произнесъл по реда на чл.248Чл. 248. ⚖️ Практика (32) (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене ГПК във връзка с чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси АПК, като частично е изменил решението досежно дължимия размер на разноските от Р. Рашков и П. Велчева в полза на Министерство на здравеопазването.

Това определение е влязло в сила ,поради което е извън предмета на касационния контрол.

В касационното производство имат право на присъждане на разноски само касаторите, инициирали производството и съответно – отмяната на решението в неправилната му част, поради което на Р. Рашков и П. Велчева се дължат реално направените в това производство разноски, както и разликата от присъдения до пълния размер на разноските пред първата съдебна инстанция.

От представените доказателства и списъка на разноските по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК, е видно, че реално направените разноски пред настоящата инстанция от двамата касатори са в размер на заплатената държавна такса от общо 140лв / 2 по 70лв/, като се претенгира и определяне на адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в полза на адв. Ю. Дацев, което предвид нормата на чл. 8, ал. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 500лв.

На касаторите се дължи и разликата в сумите на вече присъдените частично разноски с обжалваното решение, а именно: 8лв – в полза на Р. Рашков, 24лв – в полза на П. Велчева и 400лв – в полза на адв. Ю. Дацев или общо: 78лв в полза на Р. Рашков, 94лв – на П. Велчева и 900лв – на адв. Ю. Дацев.

Претенцията на ответника в касационното производство П. Запрянов за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като дължимостта на разноските произтича от процесуалното качество на страната, а не от становището й по касационната жалба.

С оглед разпоредбата на чл.143, ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на АПК следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта, с която Р. Рашков и П. Велчева са осъдени да заплатят разноски на Министерство на здравеопазването.

Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 8843 от 23.07.2021 г. по адм. д. № 1917/2021 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта ,с която е отхвърлено оспорването на Р. Рашков и П. Велчева срещу чл. 29, т.1 и т.2 в частта „конкретни мерки, в съответствие с епидемичната ситуация“ от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ чл. 29, т.1 и т.2 в частта „конкретни мерки, в съответствие с епидемичната ситуация“ от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването.

ОТМЕНЯ решение № 8843 от 23.07.2021 г. по адм. д. № 1917/2021 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение в частта, с която Р. Рашков и П. Велчева са осъдени да заплатят разноски на Министерство на здравеопазването.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на Р. Рашков с ЕГН [ЕГН] сумата 78лв /седемдесет и осем лева/, разноски.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на П. Велчева с ЕГН [ЕГН] сумата 94лв /деветдесет и четири лева/, разноски.

ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването да заплати на адв. Ю. Дацев от Софийска адвокатска колегия с личен № [номер] адвокатско възнаграждение в размер на 900 /девестотин/ лева .

Решението е окончателно, подлежи на обнародване и влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник".

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА, ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СОЛАКОВА, ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА, АНЕЛИЯ АНАНИЕВА, КАЛИНА АРНАУДОВА, докладвано ГАЛИНА СОЛАКОВА