гр. София, 30 юни 2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА
ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Ася Петрова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 504 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимата Т. И. В. и по жалби на частните обвинители и граждански ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. срещу решение на Варненски апелативен съд № 10 от 27.01.2025 г, по ВНОХД № 300/24, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 30 от 30.05.2024 г, по НОХД № 1234/23, в гражданско-осъдителната й част, като са увеличени размерите на уважените искове за вреди от непозволено увреждане на по 100 000 лв в полза на всеки от гражданските ищци, както и е увеличена дължимата държавна такса върху увеличените размери на гражданските искове и на подсъдимата са възложени разноските, направени от частните обвинители и граждански ищци във въззивната инстанция, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимата Т. И. В. е призната за виновна в това, че на 24.11.2015 г в [населено място], като лекар кардиолог в /болница/, /населено място/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, а именно: лекарска дейност, е нарушила чл. 7, т. 1 от длъжностната характеристика на лекар кардиолог в /болница/, чл. 47, т. 4 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на /болница/, чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, и по непредпазливост е причинила смъртта на И. В. Ж., с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. и чл. 55, ал. 1, т. 1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. НК, е осъдена на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК, за срок от три години. На основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, подсъдимата В. и Специализираната болница за активно лечение по кардиология ЕАД са осъдени солидарно да заплатят на всеки един от гражданските ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 50 000 лв, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от 150 000 лв. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и сторените по делото разноски.
С жалбата на защитниците на подсъдимата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Неправилни са изводите на съда, че подсъдимата е проявила небрежност към пациента И. Ж.. Не са съобразени следните обстоятелства: За пострадалия не са положени дължимите грижи в Клиниката по ортопедия. Болният е бил придружен в линейката от сина си и от санитарка вместо от медицински специалист.На/болница/не е предоставена история на заболяване на пациента и изследвания, даващи представа за здравословното му състояние. Подсъдимата не е имала възможност да приеме пациент, без да е налице клинична пътека, осигуряваща болничен престой. Налице е произнасяне на административен орган относно спазването на принципите за своевременност и достатъчност на медицинската помощ, оказана от подсъдимата по отношение на пациента Ж., което не е взето предвид от съда. За виновността на подсъдимата е необходимо да се ползват данните от производството, развило се по административен ред, в хода на което е установено, че подсъдимата е действала правомерно. Не е съобразена постоперативната кръвозагуба, която е в причинна връзка с настъпилия летален изход. Съществено значение за изхода на делото има тройната СМЕ, според която, подсъдимата е изпълнила задълженията си да окаже помощ на болния и правилно го е насочила към реанимация, а тази експертиза не е кредитирана от съда. Прието е нарушение на чл. 47, т. 4 от Правилника на /болница/, без да е установено, че подсъдимата е била запозната с разпоредбите на този акт. Събраните доказателства сочат на това, че жалбоподателката е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика на лекар кардиолог, което обуславя извода, че липсва престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Съдът не е съобразил това, че след консултацията с подсъдимата в /болница/, болният не е откаран своевременно в отделение по реанимация, което е от значение за настъпването на престъпните последици. Не са взети предвид показанията на св. проф. П., участвал в лечението на пациента. Съдът е кредитирал петорната СМЕ, чиито изводи влизат в противоречие с тези на тройната СМЕ. Следвало е да бъде назначена арбитражна експертиза, която да преодолее противоречията между тройната СМЕ и петорната такава. Допуснато е процесуално нарушение, като не са разпитани всички лекари, лекували пациента Ж., както и не е конституиран като граждански ответник застрахователното дружество, избрано от медицинските специалисти по сключените от тях застраховки. Не е взето предвид, че подсъдимата няма принос към получените от пострадалия травматични увреждания. Материалният закон е приложен неправилно. Наложеното наказание е явно несправедливо.
С жалбите на защитата се прави искане за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане.
С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Изтъква се, че е нарушен принципа на справедливостта по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, което налага произнасяне на настоящата инстанция в унисон с този принцип.
С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се прави искане за уважаване на гражданските искове в пълните им предявени размери от 150 000 лв.

В съдебно заседание на ВКС частният обвинител М. Ж., действащ лично и като представител на своята майка частния обвинител и граждански ищец Н. Ж., пледира за уважаване на подадените от тях жалби.
Защитата на подсъдимата изразява становище, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест, 2 и 3 НПК, което предполага обжалвания съдебен акт да бъде ревизиран.
Подсъдимата жалбоподател се присъединява към становището на защитата и моли да бъде оправдана.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК не е допуснато.
Въззивният съд обстойно е анализирал гласните доказателства, изводими от показанията на разпитаните по делото свидетели, като е отделил място и на обясненията на подсъдимата, които е оценил в контекста на останалите доказателствени средства. Коментирани са приложените писмени доказателства, касаещи проведеното лечение на пациента И. Ж., обсъдени са СМЕ-зи, като е посочено на кои от тях е дадена вяра и по какви съображения. Съдът е проследил детайлно хронологията на събитията от постъпването на пациента в Клиниката по ортопедия и травматология до момента на настаняването му в отделението по реанимация на МБАЛ /болница/, където настъпва неговата смърт. Подробно са изяснени действията на лекарите ортопеди, проследили състоянието на пострадалия и констатирали, че на същия е било наложително да бъде оказана спешна кардиологична помощ. От съществено значение за изхода на делото е обстоятелството, че в Клиниката по ортопедия за пострадалия са положени достатъчно грижи и оказаната му там медицинска помощ е адекватна и навременна. Установено е, че след проведена на 23.11.2015 г в Клиниката по ортопедия успешна операция на лявата ръка, същата вечер болният се е оплакал от силни болки в областта на гърдите и недостиг на въздух, симптом на сърдечно-съдов инцидент. След проведена консултация с лекар реаниматор и допълнителни изследвания лекуващият лекар ортопед св. М. разчел признаците на инфаркт на миокарда и незабавно назначил консултация с кардиолог, след което лично се обадил в /болница/, за да осигури преглед от кардиолог. Такъв е проведен на 24.11.2015 г, сутринта в 8, 15 ч, от кардиолога св. Ч.. Тя прегледала пациента и се запознала изследванията му, на базата на които дала предписание за настаняването му в /болница/ за оказване на специализирано кардиологично лечение. Още същата сутрин, в 9, 30 ч, пострадалият е транспортиран с линейка от Клиниката по ортопедия в /болница/, придружен от медицинска сестра и св. М. Ж.. Паралелно с това, лекуващият лекар св. Г. се е обадил по телефона в /болница/, за да предупреди, че се изпраща пациент с кардиологично заболяване, който се нуждае от спешно лечение. Заедно с пациента е изпратена и медицинската документация, направена по повод престоя на болния в Клиниката по ортопедия, към която е приложена и представена от близките на болния епикриза от болнично лечение по повод на предходен инфаркт. Пострадалият е настанен в приемен кабинет, където е трябвало да бъде прегледан от подсъдимата в качеството и на дежурен кардиолог. Болният е бил в съзнание и се е оплаквал от силни болки в гръдната област и недостиг на въздух, по повод на което му е осигурена кислородна маска и проследяване на състоянието с пулсиометър. Взета му е кръв за изследване. Към 10, 45 ч, подсъдимата изразила становище, че пациентът не се нуждае от настаняване в /болница/, а следва да бъде върнат в Клиниката по ортопедия, където да бъде настанен в отделение по реанимация. Болният незабавно бил транспортиран обратно в Клиниката по ортопедия, а състоянието му се влошило значително. Лекарите ортопеди осигурили настаняването му в отделение по реанимация на /болница/, където, въпреки проведените усилия за спасяване на живота му, болният починал в 15, 15 ч.
Изложените фактически положения са изведени след процесуално издържан анализ на събраните доказателства, при съблюдаване на чл. 14Чл. 14. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Право на защита НПК и правилата на формалната логика. Ето защо, ВКС намери, че правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти, е гарантирана, а упреците на защитата към съда в тази насока не могат да бъдат споделени.
Съдът е имал основание да кредитира частично тройната СМЕ, изготвена при непълнота на събраните доказателства, имащи отношение към въпроса за причината на смъртта. Вещите лица са отбелязали изрично в заключението си, че не са разполагали с данни от аутопсионния протокол, както и с пробите от хистологично изследване на тъканите на починалия. Липсата на доказателства по съществени за изхода на делото въпроси е препятствала възможността на вещите лица да дадат обективно заключение, какъвто верен извод е извел и съдът. Ето защо, правилно тройната СМЕ е кредитирана само частично, в частта, която не е имала отношение към липсващите към момента на изготвянето й доказателства. След събиране на необходимата информация са изслушани две петорни СМЕ-зи, които са разполагали със съответните доказателства и са дали пълен и изчерпателен отговор на поставените въпроси. Ето защо, тези заключения правилно са кредитирани и ползвани от съда при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, а доколкото не е налице противоречие в заключенията на приетите от съда експертизи, не е възникнала необходимост от назначаване на разширена/арбитражна/ експертиза.Вещите лица от двете петорни СМЕ-зи са посочили, че причината за смъртта на пациента е остър инфаркт на миокарда, протекъл усложнено с остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и белодробен оток. Дадено е заключение, че болният се е нуждаел от спешна медицинска помощ, която, в конкретния случай, е можела до му бъде осигурена само в специализирано заведение по кардиология, каквото е /болница/. Събраните доказателства сочат на това, че за наличието на инфаркт на миокарда са се ориентирали и лекари ортопеди / св. М. и св. Г. /, тоест, симптомите на инфаркт са били ясно изразени, откъдето следва, че за специалист кардиолог е било обективно възможно да ги разпознае, да постави правилната диагноза и да осигури на болния спешна кардиологична помощ. Що се отнася до показанията на св. проф. П., те са анализирани вярно, като е посочено, че този специалист не е бил ангажиран с лечението на пациента и не е давал становище по въпроса какво да бъде неговото лечение. Без значение за изхода на делото е дали болният е бил придружен от медицинска сестра или от санитарка, но от събраните доказателства е установено, че в линейката е пътувала медицинска сестра. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че е налице причинна връзка между общото увредено състояние на пациента и състоянието му на анемия, изводимо от констатираната ниска стойност на хемоглобин, и настъпилата смърт. Това е така, защото вещите лица са категорични, че причина за смъртта е настъпил остър инфаркт, за овладяването на който болният се е нуждаел от специфични грижи в отделение или клиника по кардиология. В случая, пациентът е своевременно насочен към /болница/, където е било обективно възможно да му бъде проведено адекватно лечение, но поради взетото от подсъдимата решение да го върне обратно в Клиниката по ортопедия, тази възможност не е реализирана. Неоснователно се сочи от защитата, че болният е бил изпратен без необходимата медицинска документация, тъй като по делото са събрани писмени и гласни доказателства, че такава документация е придружавала пациента и е била предоставена на подсъдимата, която се е запознала с нея. Що се отнася до аргумента, че пречка за приемане и лечение на пострадалия е била липсата на клинична пътека, следва да се отбележи, че, в случая, такава не е била необходима. Това е така, защото болният се е нуждаел от спешна медицинска помощ, в която хипотеза лечебното заведение е задължено да приеме болния и да положи за него необходимите медицински грижи, което се отнася и за пациенти, които не са здравно осигурени / чл. 82, ал. 1, т. 1Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето /. Не може да бъде споделен довода, че подсъдимата не е била запозната със задълженията си на лекар кардиолог, изводими от длъжностната й характеристика и Правилника за работа на /болница/. Установено е, че тя е дългогодишен лекар специалист по кардиология, работила е в същото здравно заведение, откъдето следва, че тя е познавала задълженията си и е следвало да ги спазва. Що се отнася до обстоятелствата, изяснявани в хода на административното производство, по реда на ЗАНН, а именно: проверката от „Медицински одит“, основана на спазване на разпоредби от Закона за здравето, съдът правилно е счел, че установеното по административното производство не може да се ползва при извеждане на доказателствените изводи по наказателното дело. Това е така, защото двете производства са отделни и самостойни и по всяко от тях се събират доказателства, въз основа на които се извеждат съответните факти, служещи за формиране на правните изводи. По наказателното дело се събират доказателства, по реда на НПК, имащи отношение към предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение, откъдето следва, че за изхода на настоящото дело, е от значение само установеното в хода на съдебното следствие. В контекста на възражението за недоказаност ВКС следва да посочи, че воденото административно производство и настоящото наказателно производство не обуславят хипотезата на „non bis in idem“, откъдето следва, че липсва пречка наказателното производство да се развие и да приключи със съдебен акт. Това е така, защото воденото административно производство по реда на ЗАНН, основано на Закона за здравето, няма характера на наказателно такова, отчитайки адресата на правната норма по специалния закон, който е ограничен до определен кръг от субекти, каквито са медицинските специалисти / лекари /. На второ място, липсва идентичност на фактите, на които се основават двете производства, и не са касае за такова сходство, което да попада в обсега на хипотезата „non bis in idem“. На трето място, наложената санкция по Закона за здравето / глоба от 600 лв / не е с характер на наказателна глоба и липсва хипотеза, при която евентуалното й неплащане би довело до засягане правото на свободно придвижване на санкционираното лице. Ето защо, ВКС споделя становището на съда, че липсва хипотезата на „non bis in idem“, поради което не се поражда необходимост от отмяна на съдебните актове по настоящото дело и прекратяване на воденото наказателно производство.
С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Поведението на подсъдимата е съставомерно по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК и като е квалифицирал деянието по посочения текст, съдът е приложил правилно материалния закон. Жалбоподателката е нарушила задълженията си на лекар кардиолог, като не е сторила необходимото за приемане на болния в СБАЛК, с което е препятствала възможността да му бъде оказана спешна кардиологична помощ, която е можела да доведе до спасяване на живота му. Липсва принос на пострадалия за настъпване на престъпните последици, тъй като е установено, че травматичният инцидент, обусловил хоспитализацията му в Клиниката по ортопедия, не е в причинна връзка с леталния изход. С оглед на изложеното, ВКС намери, че материалният закон е приложен правилно, а оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК не може да бъде споделено. Не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимата за нейното оправдаване от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... вр. чл. 24, ал. 1, т. 1Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... НПК, която, в случая, не е налице.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК.
Съдът е отбелязал, че е налице „изключително“ смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. НК, изводимо от продължителния срок на воденото наказателно производство, което забавяне не е по причина на подсъдимата. С оглед на изложеното е определено наказанието шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК, за срок от три години. Така определеното наказание е справедливо съобразно критерия на чл. 348, ал. 5Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК, а евентуално негово по-нататъшно смекчаване би довело до отклонение от законовия критерий за справедливост.
ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД и размерите на гражданските искове са правилно определени от въззивната инстанция. Отчетени са съществувалите близки отношения между починалия и неговата съпруга и син, като е изведен верния извод, че претърпените болки и страдания от загубата на техния близък биха могли да бъдат репарирани с обезщетение, в размер на 100 000 лв, в полза на всеки един от гражданските ищци. ВКС намира, че увеличеният размер на обезщетенията по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, отговаря на принципа за справедливост, залегнал в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. С оглед на изложеното, не са налице основания за уважаване на исковете в пълните им предявени размери от 150 000 лв, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
Право на ищеца е да прецени срещу кого да насочи исковата си претенция и по този начин да определи кой да бъде ответник в исковото производство. В случая, гражданските ищци Ж. са насочили претенцията си по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД солидарно срещу подсъдимата В. и /болница/ . В посочената хипотеза съдът законосъобразно е конституирал болницата като граждански ответник, който да отговаря солидарно с подсъдимата по гражданските искове, с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. С оглед на изложеното, не може да бъде споделено становището на защитата, че съдът е следвало да конституира и застрахователното дружество като граждански ответник, а като не е сторил това, е допуснал процесуално нарушение, тъй като такова искане би било недопустимо.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1Чл. 354. ⚖️ Практика (6) (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може да: 1. остави в сила присъдата или решението; 2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия; 3. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) измени присъдата или решението; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. (2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се: 1. намали наказанието; 2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; 3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс; 4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; 5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция, когато се налага да се: 1. увеличи наказанието; 2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения; 3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда. (4) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, а по дела, които представляват фактическа и правна сложност - не по-късно от шестдесет дни. Това решение не подлежи на обжалване. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Ако отмени повторно обжалваната или протестирана присъда или решение, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивната инстанция. При... НПК, ВКС, ІII НО,
ОСТАВЯ в СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 10 от 27.01.2025 г, по ВНОХД № 300/24.
Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: