Решение №3230/11.05.2015 АД №9588/2014 АССГ

Решение №3230/11.05.2015 АД №9588/2014 АССG

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ ⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "При тълкуването на цитираните по-горе текстове, съдът намира, че за да се установи извършено нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо Комисията да е установила и конкретното засегнато лице." С разпоредбата на чл."

"При тълкуването на цитираните по-горе текстове, съ..."

⚖️ ПРЕДМЕТ НА СПОРА / МОТИВИ "При тълкуването на цитираните по-горе текстове, съдът намира, че за да се установи извършено нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо Комисията да е установила и конкретното засегнато лице." С разпоредбата на чл."

При тълкуването на цитираните по-горе текстове, съдът намира, че за да се установи извършено нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо Комисията да е установила и конкретното засегнато лице." С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор /в случая, приетите от администартивтния орган Конвенция за правата на хората с увреждания и Международния пакт за икономически, социални и културни права/ , по който Република Б. е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства.

"Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Съдът напълно споделя принципните доводите на административния орган, подробно изложени в мотивите на решението му, че неприлагането на позитивни мерки, с цел заличаване на фактическото неравенство, в което се намира дадена уязвима социална група, би могло да представлява нарушение на забраната за дискриминация, включително непредоставянето на разумни улеснения по отношение на увредени лица. Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗДискр. КЗД, е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.

По силата на чл. 47, т. 1 ЗЗДискр. сред законоустановени правомощия Комисията за защита от дискриминация са и да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. Също така, съгласно чл. 65, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр с постановеното решение заседателният състав: 1. установява извършеното нарушение; 2. установява нарушителя и засегнатото лице. При тълкуването на цитираните по-горе текстове, съдът намира, че за да се установи извършено нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо Комисията да е установила и конкретното засегнато лице. Неустановяването на конкретното засегнатото лице, означава липса на извършено нарушение на дискриминационното законодателство по смисъла на чл. 47, т. 1 ЗЗДискр.

В тази връзка, дори да констатира, че неосигуряването на материални условия за извършването на радиохирургия и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната каса нарушава забраната за дискриминация, съгласно правомощията й по чл.47, т.1 за да установи това като нарушение, следва да установи конкретни засегнати от това лица. Ако не установи такива лица, чиито права или интереси са били засегнати от създаденото положение, за комисията остава възможността да упражни някое от останалите свои правомощия, предоставени в чл. 47 по т. 5, т. 6 или т. 8 от Закона, включително да направи препоръки до съответния орган за преустановяване на дискриминационната практика и за приемане и допълнение на нормативни актове; както е сторила в случая с необжалваемата част на решението си.

В горния смисъл е практиката на ВАС по Решение № 5645 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15991/2013 г., VII о.

В случая, като засегнати от нарушението лица административният орган е посочил лицата с аденом на хипофизата. Но както е установено и в административното производство, не всички лица с аденом на хипофизата, се нуждаят от лечение чрез радиохирургия. Ако доброкачественият тумор е малък, дори не се налага каквото и да е било лечение и лицата с такъв не могат да се квалифицират като увредени по дефиницията на Конвенцията за правата на хората с увреждания, съгласно която, хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите; нито по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ЗИХУ, съгласно която "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Лечението на друга част от пациентите става медикаментозно или оперативно; и едва останалата част от всички пациенти с аденом на хипофизата се нуждаят от лъчетерапия, и конкретно радиохирургия. Въпреки, че в мотивите на решението се приема, че новозаболелите пациенти с аденом на хипофизата са между 75 и 150 лица на годишна база, комисията не индивидуализира такова или такива лица; такива не са посочени и в жалбата, по която е започнало

Р Е Ш И :

І. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.159, т.1Чл. 159. ⚖️ Практика (22) Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване; 2. оспорващият е неправосубектен; 3. оспореният административен акт е оттеглен; 4. оспорващият няма правен интерес от оспорването; 5. оспорването е просрочено; 6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение; 7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; 8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него. Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста от АПК, жалбата на Министъра на здравеопазването, подадена чрез процесуалния му представител Л. Л. – юрисконсулт в дирекция „Нормативно регулиране на системата на здравеопазването“, Министерство на здравеопазването (МЗ), съдебен адрес: [населено място] – 1000, пл. „Св. Неделя“ № 5 срещу решение № 317/10.09.2014г., постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 25/2013 г. на Пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, в частта му, с която се препоръчва на основание чл. 47, т.6 от ЗЗДискр. ответните страни, всички компетентни държавни органи и органи на местното самоуправление и местната администрация да извършват следното:

1. Да се допълни Наредба № 40 от 4.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, чрез включването на радиохирургията в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

2. Да се допълнят Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, и Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз, така, че да бъдат покрити всички разходи (включително и тези за поддръжка на апаратурата), извършвани от лечебните заведения при прилагането както на метода радиохирургия, така и на останалите лъчетерапевтични методи;

3. Да бъдат предприети мерки относно повишаване на трудовите възнаграждения в държавните и общинските лечебни заведения, извършващи дейности, свързани с лечението на аденоми на хипофизата;

4. Да продължи процеса на преоборудване на лъчетерапевтичната уредба на територията на република България, което да позволи съответните съвременни лечебни методи да бъдат в максимална степен достъпни, съгласно изискването на чл. 25, б. „в“ от Конвенция за правата на хора с увреждания.;

5. Да бъдат предприети мерки с цел осигуряване на необходимия квалифициран персонал за извършването на лъчетерапевтичните дейности

И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ІІ. ОТМЕНЯ, на основание чл.172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл.3-то от АПК, Решение № 317/10.09.2014г., постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 25/2013 г. на Пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД в частта му в която е установено, на основание чл. 65, т.1 от ЗЗДискр., че посредством неосигуряване на необходимите материални условия за извършване на радиохирургия на територията на Република Б. и невъвеждането на нормативен механизъм, чрез който стойността на съответното лечение да бъде заплащана със средства от бюджета на здравноосигурителната система, министърът на здравеопазването е извършил дискриминация по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания и чл. 2, пар. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права спрямо лицата с аденом на хипофизата.

ВРЪЩА преписката на Комисия за защита от дискриминация за ново разглеждане при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: Веселина Женаварова

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 31 състав, в публично заседание на 24.11.2014 г. в следния състав: СЪДИЯ: Веселина Женаварова при участието на секретаря Розалия Радева, като разгледа дело номер 9588 по описа за 2014 година докладвано от съдията,