Решение № 19517 по адм. д. № 3828/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 19517 гр. София, 06.06.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 26 състав, в публично заседание на 28.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Мария Шишкова при участието на секретаря Биляна Кирилова, като разгледа дело номер 3828 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл. 145 - чл. 178 вр. чл. 58, ал. 3 от Административно - процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 44, ал. 8, изречение първо, предл. първо вр. ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) . Образувано е по жалба на О. М. М., гражданин на К., [дата на раждане] 9 г., ЛНЧ [ЕГН], принудително настанен в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – С., бадж № 41326, депозирана чрез пълномощника му - адв. В. П., САК, срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Миграция“ – МВР по Молба вх. № 536400 – 21144 от 05.03.2025 г., съдържаща искане за отмяна на принудителното му настаняване в СДВНЧ и замяната с предвидената в чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ обезпечителна мярка – ежеседмично явяване в териториална структура на МВР. Изложени са аргументи за необосновано неглижиране на представени писмени доказателства, установяващи отпаднала необходимост от прилагане на мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, поради влошеното здравословно състояние на жалбоподателя. В допълнително представена молба, в която е обоснован правният интерес от оспорването, след получен Отговор на молбата от директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, изх. № рег. 536400-34076 от 09.04.2025 г., е посочено, че е обсъждана като възможна единствено замяната на принудителното настаняване в СДВНЧ с обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 3 от ЗЧРБ, а не и предпоставките за прилагане на заявената в молбата мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ. В съдебното заседание жалбоподателят лично, със съдействието на преводач и на процесуалния си представител поддържа искането в жалбата. Сочи, че е напуснал България нелегално, през С., с намерение да се установи в Ш., за да проведе необходимото му специализирано лечение, с каквато цел твърди, че е пристигнал и в България. Заявява, че е последовател на „Свидетелите на Й.“ и негов духовен брат, който е полски гражданин и е женен за българска гражданка ще му осигури необходимите средства за издръжка и жилище. Категоричен е, че не може да се върне в държавата си по произход К., защото няма роднини и близки, а и се страхува за живота си, след като е станал жертва на въоръжено нападение. Процесуалният му представител – адв. К. поддържа искането в жалбата и аргументите, с които е

мотивирано. Поставя акцент върху здравословните проблеми на доверителя й, а и на факта, че административният орган не се е произнесъл по искането в молбата – принудителното настаняване в СДВНЧ, на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, да бъде заменено с обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ, която се сочи като единствена възможна, доколкото доверителят й не разполага с паспорт или друг валидно издаден документ за самоличност, а липсата на дипломатическо представителство на държавата му по произход на територията на България затруднява съществено възможностите за издаването им. Излага съображения в подкрепа на твърденията в жалбата, че няма данни жалбоподателят да е заплаха за обществения ред и сигурност, а и да е налице опасност да се укрие. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" - МВР , чрез процесуалния си представител юрк. Ч., оспорва жалбата. Сочи за безспорно установени обстоятелствата относно незаконното пребиваване на жалбоподателя на територията на страната, отказът да му бъде предоставена международна закрила – статут на бежанец и хуманитарен статут, последващото нелегално напускане на страната, с което е препятствал изпълнението на наложената му принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ „Връщане до страна на произход“. Позовава се и на категоричния отказ на чужденеца да съдейства за установяване на самоличността му и за издаване на документ за самоличност или валиден документ за пътуване, необходими за извеждането му от страната. Счита, че законосъобразно в отговора на директора на Дирекция „Миграция“ е посочено, че, за да се обезпечи изпълнението на наложената принудителна административна мярка по чл. 39а вр. чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ, принудителното настаняване на жалбоподателя в СДВНЧ може да бъде заменено с повече от една от предвидените обезпечителни мерки в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ – предвидените в т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ. Претендира юристконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не е изразила становище по жалбата и не участва със свой представител в съдебното производство. Настоящият съдебен състав на Административен съд - София град, въз основа на приложените доказателства и становището на страните, прие за установено от фактическа страна: Със Заповед рег. № 4379 ПАМ 540 от 01.10.2022 г. издадена от „за началник“ на Гранично полицейско управление – К. (л. 42) на О. М. М. гражданин на К., [дата на раждане] е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 вр. чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ. За да се обезпечи изпълнението на тази ПАМ, след констатирана опасност чуждият гражданин да се укрие, със Заповед рег. № 5364з-6128 от 18.12.2024 г. издадена, на основание чл. 44 ал. 6 от ЗЧРБ (л. 43), от директора на Дирекция „Миграция“ О. М. е настанен принудително в СДВНЧ до отпадане на пречките и създаване на необходимата организация за изпълнение на наложената принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход – К.“, но не по-дълъг от 6 месеца. Заповедта е издадена на основание чл. 13 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, изпълняващи действия по административно сътрудничество при прилагане на Регламент Д. и Регламент Евродак след обратно приемане на чужденеца от компетентните органи на Ш.. Към преписката е приложен Приемо-предавателен протокол от 18.12.2014 г. (л. 15) в който е отразено, че жалбоподателят е настанен в СДВНЧ в деня на издаване на заповедта - на 18.12.2024 г., като е посочен и предходен период на настаняване от 03.10.2022 г. до 20.10.2022 г. с бадж 26734. С Молба от 05.03.2025 г., депозирана от пълномощника на О. М. М. - адв. В. П., САК (л. 18 и л. 35), директорът на Дирекция „Миграция” е сезиран с искане, на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, за отмяна на принудителното настаняване в СДВНЧ и замяната с алтернативна на задържането обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ. Молбата е

мотивирана с необходимост от преценка - могат ли да се приложат в конкретния случай ефективно, други достатъчни, но по- леки принудителни мерки, съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО и чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Към молбата са приложени писмени доказателства в подкрепа на аргументите за отпаднала необходимост от продължаващо прилагане на принудителното настаняване в СДВНЧ – нотариално заверени Декларации по чл. 72, ал. 5 от ППЗЧРБ от българския гражданин А. М. М. (л. 11 – л. 12, л. 22 – л. 23, л. 31) и от полския гражданин със статут на продължително пребиваващ чужденец в Република България – М. В. (л. 9 – л. 10, л. 20 – л. 21, 31), банкови извлечения за наличности по две банкови сметки на М. В. (л. 13 и л. 14; л. 24 и л. 25) удостоверяващи декларираната възможност за поемане издръжката на жалбоподателя за периода на пребиваване на територията на Република България, Амбулаторен лист, с резултати от проведен на 17.04.2024 г. преглед от офталмолог на О. М., с посочена основна диагноза „Отлепване на ретината с ретинално разкъсване“ (л. 8, л. 19 л. 32). С писмо рег. № 5304р-7455 от 28.03.2025 г. (л. 32 и л. 36), по повод на подадената молба, началникът на отдел «Правно нормативни дейности» в Дирекция «Миграция» - МВР е направил искане за спешно провеждане на медицинска експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на камерунския гражданин, както и за наличие на необходимост от провеждане на належащи манипулации, които не могат да се извършат в Медицинския институт на МВР . Към преписката са приложени резултати от извършен преглед и изследвания от офталмолог в МИ – МВР на 01.04.2025 г. (л. 37 – л. 39 и л. 41), в които е отразено, че се касае за увреждане на зрението и заболяване с давност от преди 3 години. Не е отразена необходимост от провеждане на належащи манипулации, които не могат да бъдат извършени в МИ – МВР. С Докладна записка, рег. № 5304р – 8473 от 09.04.2025 г. (л. 27а- л. 28), въз основа на извършена проверка на представените документи към молбата на пълномощника на жалбоподателя, и резултатите от проведените изследвания и консултацията с офталмолог, директорът на Дирекция „Миграция“ е уведомен, че не са представени всички изискуеми документи за прилагане на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ - документ за собственост на жилището, което е декларирано, че ще бъде предоставено за ползване от чужденеца за периода на подготовката на извеждането му от страната в изпълнение на наложената ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 вр. чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ. Предложено е, принудителното настаняване в СДВНЧ, да бъде заменено с две от обезпечителните мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ – предаване във временен залог на валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина и внасяне на гаранция в размер на 3 500 лева. С адресирано до процесуалния представител на жалбоподателя писмо отговор, рег. № 536400 - 34076 от 09.04.2025 г. (л. 27), по повод подадената молба вх. № 536400 – 21144 от 05.03.2025 г., директорът на дирекция „Миграция“ е посочил, че и към момента данните за самоличността на жалбоподателя не са потвърдени, поради незаконното влизане на територията на страната и липсата на удостоверителен документ или копие на такъв. Приел е, че преценката на индивидуалните обстоятелства и на опасностите от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин дават основание спрямо чужденеца да се приложи обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 3 от ЗЧРБ – да предаде във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, необходим и за изпълнение на наложената принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 вр. чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ. Писмото не съдържа аргументи относно възможността за прилагане на посочената в молбата обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ. В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя представи копия на медицински документи, издадени по време на престоя му в Ш. през 2024 г. (л. 65 – л. 77), с превод на български език, удостоверяващи провеждано лечение и на психиатрични заболявания – повтарящо се депресивно разстройство с умерена тежест и посттравматично стресово разстройство. По отношение на здравословните проблеми, свързани с влошеното зрение, въз основа на резултатите от извършен преглед в спешен кабинет на 26.07.2024 г. от доц. д-р мед. М. М. специалист-офталмолог в Градската болница на Ц., е посочено, че отлепването на макулата на лявото око е със стара давност с висока водна граница и пигментиран ръб (характерни белези за дългосрочно съществуващо отлепване), довело до намаляване на зрителната острота, за което е уточнено, че няма индикации за оперативна намеса, поради много ниската прогноза за възстановяване на зрението. Препоръчано е редовно проследяване и провеждане на офталмологични прегледи на всеки 6 месеца, включително оказване на незабавна медицинска помощ при установяване на нови симптоми, свързани с отлепванена ретината на лявото око. В депозираните лични обяснения жалбоподателят уточни, че е напуснал държавата си по произход К. през 2022 г. с намерение да получи закрила и да се установи в България. Сочи, че е станал жертва на въоръжено нападение и изпитва страх за живота си, които са го принудили да стигне до Турция, а впоследствие и до България. Уточнява, че и по време на престоя си в България, със съдействие на «К.» е полагал труд по трудов договор. Напуснал е страната нелегално през границата със С. след полицейска проверка в РПЦ – О. купел, където е бил настанен, при която твърди, че са му били отнети спестени средства за оперативно лечение на здравословните проблеми със зрението. Описаните релевантни за правния спор факти не са спорни за страните и дават възможност на съда да направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 2Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК (заведена е в АССГ с рег. № 8654 от 08.04.2025 г. – л. 4), при наличие на правен интерес от обжалването. Молбата за отмяна на принудителното настаняване в СДВНЧ, на основание чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, е заведена в Дирекция „Миграция“ на 05.03.2025 г. и до изтичане на срока по чл. 57, ал. 1Чл. 57. ⚖️ Практика (3) (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването и, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно. (5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5. (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. (9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие от АПК (14-дневен), а и до сезиране на съда – на 08.04.2025 г. не е издаден административен акт по отправеното искане в Молбата на гражданина на К. – О. М., депозирана от пълномощника му – адв. В. П., САК, заведена с вх. № 536400 – 21144 от 05.03.2025 г. Съгласно разпоредбата на чл. 25Чл. 25. ⚖️ Практика (5) (1) Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. (2) Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде индивидуален административен акт или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в този закон е предвидено друго. (3) Извън предвидените в ал. 1 и 2 случаи, датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. Задължение за уведомяване от АПК, производството започва от датата на постъпване на искането при компетентния административен орган, т. е. от 05.03.2025 г. а срокът по чл. 57, ал. 1Чл. 57. ⚖️ Практика (3) (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването и, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно. (5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5. (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. (9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие от АПК за издаване на административен акт е изтекъл на 19.03.2025 г. (сряда – присъствен ден). За да е налице мълчалив отказ, компетентният административен орган трябва да е бил длъжен, по силата на закона, да се произнесе в предвидения за това срок по надлежно отправено искане. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1Чл. 58. ⚖️ Практика (5) (1) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. (2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. (3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. (4) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В предвидените в закон случаи непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя. С индивидуалния административен акт, изразен чрез мълчаливо съгласие, не може да се създават задължения и да се засягат права и законни интереси за граждани и организации, различни от заявителя. В случай, че административният орган е дал указания за отстраняване на нередовности в искането на заявителя, срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Съдържанието на мълчаливо съгласие се установява като идентично със съдържанието на подаденото искане и това съдържание се посочва в декларация до органа. Условията и редът за удостоверяване и оспорване на мълчаливото съгласие се уреждат в специални закони. Форма на индивидуалния административен акт от АПК е категорична, че непроизнасянето на административния орган в срок, представлява мълчалив отказ да бъде издаден административен акт, а като индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1Чл. 21. ⚖️ Практика (23) (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. (4) Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. (5) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон е предвидено друго. Неприложимост на производството, предл. последно от АПК, мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В разпоредбата на чл. 44, ал. 5Чл. 44. ⚖️ Практика (11) (1) Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. (2) Сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. (3) Когато лицето не може да даде сведения писмено, то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. Сведенията се записват и подписват от органа или служителя с означаване на името и длъжността му и се приподписват от лицето. (4) Административният орган разяснява на лицата по ал. 1, че при оспорване на административния акт пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели. (5) Страните в производството имат право на достъп до дадените по реда на ал. 2 и 3 сведения. Пояснения на страна от ЗЧРБ е предвидено, че изпълнението заедно или поотделно на предвидените в т. 1 – т. 3 обезпечителни мерки, се осъществява по разпореждане, със заповед, издадена по ред, определен с Правилника за прилагане на закона, при наличие на пречки чужденец да напусне страната или да влезе в друга страна когато не са насрочени действия за предстоящото му извеждане. Със заповед, съгласно чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ, се разпорежда и принудителното настаняване в СДВНЧ по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, по отношение на чужденец за когото е установена опасност от укриване или който възпрепятства изпълнението на заповед, с която му е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ. В конкретния казус, доколкото не се е произнесъл в предвидения в чл. 57, ал. 1Чл. 57. ⚖️ Практика (3) (1) Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. (2) Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. (3) Когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. (4) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването и, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. Служебното уведомяване по смисъла на Закона за електронното управление се извършва незабавно. (5) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. (6) Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на сроковете по ал. 1 - 5. (7) Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. (8) В случаите по ал. 5, 6 и 7 административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока. (9) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.) Административните органи осъществяват комплексно административно обслужване в тридневен срок от получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие от АПК срок, по Молбата, с която е бил сезиран на 05.03.2025 г., за замяна на принудителното настаняване в СДВНЧ, прилагано спрямо О. М. от 18.12.2024 г., с обезпечителна мярка или мерки по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, по предвидения ред в чл. 72 – 72г от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, към който препраща разпоредбата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, компетентният административен орган – директорът на дирекция „Миграция“ е формирал мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Приложеното към преписката писмо - отговор, рег. № 536400-34076 от 09.04.2025 г. (л. 27), според настоящия съдебен състав, не отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ вр. чл. 72 – чл. 72г от ППЗЧРБ, а и не съдържа изрично волеизявление на административния орган по отношение на : пречките, които препятстват напускането на страната от чужденеца, опасността от укриване или осуетяване по друг начин на връщането в държавата по произход, преценени с оглед на представените доказателства и отчетените индивидуални обстоятелства, наличието или липсата на основания за приложение на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ – искането, с което е сезиран. Съдържанието на писмото възпроизвежда частично нормативната уредба в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, без да са подложени на анализ представените документи и аргументите, с които е обосновано искането за прилагане на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от ЗЧРБ. Следва да се отбележи и, че изразеното становище относно възможното прилагане на мерките по чл. 44, ал. 5, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ също не отговаря на изискванията на чл. 72б и чл. 72г от ППЗЧРБ. Решаването на спора по същество не е от компетентност на съда, поради което административната преписка следва да се върне на сезирания компетентен административен орган - директора на дирекция “Миграция“ - МВР , който да се произнесе по молбата на пълномощника на О. М. – адв. В. П., САК от 05.03.2025 г., в съответствие с изискванията на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ вр. чл. 72 – чл. 72г от ППЗЧРБ, като извърши преценка относно опасността от укриване и възпрепятстване изпълнението на ПАМ по чл. 39а, ал.1, т. 2 вр. чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ, въз основа на пречките, които препятстват извеждането на чуждия гражданин, представените доказателства и индивидуалните обстоятелства. Страните не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Направените в съдебното производство разноски за преводач остават за сметка на бюджета на Съдебната власт.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 3 вр. чл. 173, ал. 2Чл. 173. ⚖️ Практика (36) (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. (2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. (3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му. (4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) В случаите по ал. 2 - 4, когато съдът отмени мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, ако органът не се произнесе в указания от съда срок, непроизнасянето се смята за мълчаливо съгласие в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя. Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение от АПК, Административен съд - София – град, Първо отделение, 26-ти състав : Р Е Ш И ОТМЕНЯмълчалив отказ на директора на Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи по молба вх. № 536400 – 21144 от 05.03.2025 г. депозирана от О. М. М., гражданин на К., [дата на раждане] 9 г., ЛНЧ [ЕГН] чрез пълномощник – адв. В. П., САК за отмяна на принудително настаняване в СДВНЧ и определяне на обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. ВРЪЩАадминистративната преписка на директора на Дирекция „Миграция“ – Министерство на вътрешните работи за произнасяне в 14-дневен срок, по молба вх. № 536400 – 21144 от 05.03.2025 г., депозирана от адв. В. П., САК - пълномощник на О. М. М., гражданин на К., [дата на раждане] 9 г., ЛНЧ [ЕГН], настанен в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци – С. към дирекция „Миграция“ със Заповед № 5364з-6128 от 18.12.2024 г. на директора на Дирекция „Миграция“ – МВР, в съответствие с изискванията на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ вр. чл. 72 – чл. 72г от ППЗЧРБ и дадените указания в

мотивите по приложението на закона. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението на страните. СЪДИЯ: