Решение № 28053 по адм. д. № 531/2025 г. на Административен съд - София-град

Р Е Ш Е Н И Е № 28053 гр. София, 23.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 26 състав, в публично заседание на 01.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Мария Шишкова при участието на секретаря Биляна Кирилова, като разгледа дело номер 531 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 вр. чл. 34, ал. 3 вр. чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по изпратена, по компетентност с Определение № 76 от 09.01.2025 г. постановено по административно дело 31/2025 г. по описа на Административен съд – Сливен, жалба на А. К. Х., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], Сирийска арабска република, гражданин на С., ЛНЧ [ЕГН] против

Решение № 12492/02.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС) в частта, с която е отказано да му бъде разрешено да се събере на територията на Република България със своята майка М. ФАР А А. и със своя баща К. К.. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден е при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на закона. Твърди се, че не са обсъдени обективно и задълбочено представените доказателства относно здравословното състояние на родителите на жалбоподателя, които са от съществено значение за приложението на § 1, т. 3, б. „в“ от ДР на ЗУБ. Застъпено е становище за липса на

мотиви относно възможностите им да се издържат сами, с оглед на възрастта и здравословното състояние. С тези аргументи е обосновано искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания относно приложението на закона в обжалваните части. Жалбоподателят лично, със съдействието на назначения преводач от и на арабски език, поддържа и в съдебното производство искането в жалбата и аргументите, с които е обосновано. Изразява готовност да поеме всички необходими разходи не само за издръжката, но и за предоставяне на необходимото за здравословното им състояние лечение. Не ангажира доказателства. Ответникът – председателят на ДАБ – МС чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т. Г. оспорва жалбата. Счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Софийска градска прокуратура не е изразила становище по жалбата и не участва със свой представител в съдебното производство, въпреки своевременното уведомяване за образуването и провеждането на съдебното заседание. Настоящият съдебен състав на Административен съд – София – град, въз основа на приложените доказателства, становището на страните, съобразно правомощията по чл. 168 вр. чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, прие за установено от фактическа страна:

С

Решение № 5477/12.04.2024 г. издадено от заместник-председателя на ДАБ – МС (л. 55 – л. 57) на жалбоподателя А. Х. К., [дата на раждане] в [населено място], Сирийска арабска република, гражданин на С., етническа принадлежност – арабин, мюсюлманин – сунит, женен, ЛНЧ [ЕГН] е предоставен хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ в Република България. Личните данни на кандидата за закрила са установени въз основа на Декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ (л. 68) и представена лична карта, издадена на 17.05.2014 г. от Министерство на вътрешните работи на Сирийска арабска република (л. 61). С Молба рег. № УП-23012/11.07.2024 г. (л. 36) жалбоподателят А. Х. К. е поискал да му бъде разрешено да се събере на територията на Република България с членовете на семейството си – съпругата му А. Б. – гражданка на А., [дата на раждане] в А., синът му К. К. – [дата на раждане] в [населено място], Република Турция, гражданин на А., майка си М. А. Фара, [дата на раждане] в [населено място], Сирийска арабска република, гражданин на С. и баща си К. А. К., [дата на раждане] в [населено място], Сирийска арабска република, гражданин на С.. Към молбата са приложени копия на валидно издадени национални паспорти, с превод на български език (л. 37 – л. 44), препис на У достоверение за сключен на 13.09.2022 г. граждански брак № 373 в Република Турция с превод на български език (л. 45 – л. 46), препис от У достоверение за раждане на сина му № 316 издадено на 28.06.2024 г. в Кестел, област Б. с превод на български език (л. 47 – л. 48), медицински документи с превод на български език относно здравословното състояние на баща му К. К. издадени от медицинска комисия към Болница за специализация, обучевия и научни изследвания в [населено място] към Министерство на здравеопазването на Република Турция (л. 49 – л. 51). На 19.07.2024 г. е проведено интервю в присъствие на преводач от и на арабски език с жалбоподателя по повод подадената молба за събиране с членовете на семейството му на територията на Република България, документирано с приложения на л. 33 – л. 35 Протокол. Жалбоподателят е уточнил, че е сключил два пъти граждански брак – веднъж в Консулския отдел на А. в [населено място], Република Турция, защото съпругата му е гражданин на А., а след това и в Общинската администрация в кв. Кестел, Б., Република Турция, за да бъде предоставено право на пребиваване на съпругата му. Заявил е, че по време на престоя им в Република Турция са живели заедно с родителите му и той е осигурявал средствата за издръжата им, защото баща му е инвалид. Посочил е, че баща му има сериозни здравословни проблеми със сърцето и не може да работи, така че да осигурява необходимата издръжка за него и майка му. За брат си, който е в Турция е посочил, че има семейство и две деца и средствата, които получава са недостатъчни, за да може да помага на родителите им. След проведеното интервю жалбоподателят е представил с превод на български език Доклад за извършена на 03.10.2022 г. интервенция на коронарната артерия в Клиника по кардиология на К. К. (л. 16 – л. 17), Международна семейна книжка рег. № 373 от 13.09.2022 г. изд. от Обредна служба за сключване на бракове на [община] (л. 18 – л. 22), Семеен дневник издаден от Министерството на външните работи на Алжирска демократична и народна република, с одобрението на Министерството на вътрешните работи в който е отразено извлечение от акт за брак № 470/2023 г. издадено съгласно регистър от 21.11.2023 г. и от акт за раждане на първо дете К. К. (л. 25 – л. 32).

С

Решение № 12 492 от 02.12.2024 г. на председателя на ДАБ – МС (л. 5 - 9) молбата е уважена частично – разрешено е на сирийския гражданин А. К. Х., ЛНЧ [ЕГН] с предоставен хуманитарен статут в Република България да се събере със своята съпруга А. Б., гражданка на А. и с сина си К. К., [дата на раждане] в Република Турция, гражданин на А., като е отказано да се събере на територията на Република България с родителите си – граждани на Сирийска арабска република. Решението в обжалваната му част е обосновано с липса на доказателства, установяващи предпоставките по т. 3, б. „в“, § 1 от Допълнителните разпоредиби на Закона за убежището и бежанците. Решението е връчено на жалбоподателя лично, в присъствие на преводач на 10.12.2024 г. (л. 9). Описаните релевантни факти не са спорни за страните и дават основание на съда да приеме от правна страна: Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване административен акт – частта, с която е отказано събиране на жалбоподателя с родителите му на територията на Република България, в предвидения от закона срок (решението е връчено на 10.12.2024 г., а жалбата е заведена на 30.12.2024 г.), от активно легитимирано лице – адресат на оспореното решение, с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество – жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършената служебна проверка относно законосъобразността на оспореното решение на основанията, визирани в чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност от АПК, съдът счита, че е издадено от компетентен орган - председателя на ДАБ – МС, в кръга на законовата делегация по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Спазени са изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК - посочени както фактическите, така и правните основания за издаване на решението. При постановяването му не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които дават основание за неговата отмяна. Спазени са принципите за законност, истинност и съразмерност. Решението е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България. Задължително условие, наред с предоставения статут е семейните връзки да предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Семейството и децата са основополагащи конституционни ценности, които са под закрила на държавата и обществото, съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България. На това задължение на държавата съответства правото на децата и членове на семейството да изискват относимите и гарантирани от Конституцията права да могат да се осъществят по начин, който защитава в максимална степен интересите им. Затова и специалният закон съдържа редица норми, които гарантират зачитане правото на семеен живот и запазване целостта на семейството (чл. 8, ал. 9 ; чл. 9, ал. 6 ; чл. 22 от ЗУБ). В легалната дефиниция на понятието „членове на семейството“ в т. 3, б. „в“, § 1 от ДР на ЗУБ са включени и родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко състояние и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца. Във вътрешноправната уредба понятието „напреднала възраст“ се използва в Правилник за организацията и ръководството на пансиони за лица с напреднала възраст с близки (ДВ бр. 83/20.10.1964 г.), и съгласно чл. 2 в тези пансиони се настаняват жени над 55 години и мъже над 60 години. Сходна е и класификацията ползвана от Световната здравна организация, която разделя старостта на 3 етапа – ранна старост – напреднала възраст от 60 – 75 години; късна старост – старческа възраст от 75 – 90 години и дълголетие – старост – след 90 години. В представените документи от жалбоподателя е отразена дата на раждане на майка му М. Фара А. 06.10.1963 г., т.е. към момента на депозиране на молбата (11.07.2024 г.) и постановяване на оспореното решение (02.12.2024 г.) е навършила 61 години. На същата възраст е и бащата на молителя – [дата на раждане] (навършени 62 години). Въпреки началният етап на напредналата им възраст и данните за влошеното здравословно състояние на К. К., законосъобразно е становището на административния орган относно липсата на доказателства, установяващи невъзможността на родителите на жалбоподателя да се грижат сами за издръжката и здравословното си състояние – кумулативно задължително условие, съгласно т. 3, б. „в“, § 1 от ДР на ЗУБ. О. обективна възможност на майката на жалбоподателя да полага необходимите грижи за съпруга си не само по отношение на ежедневните му нужди, но и при осигуряване на средства за издръжка, данните за трайно установеният брат на жалбоподателя заедно със семейството му в Република Турция, за когото не е отречена възможността да оказва необходимата подкрепа на родителите си, обосновано и законосъобразно са ценени в контекста на представените документи за провеждано лечение и наблюдение на здравословното състояние на бащата в медицински заведения на територията на Република Турция. Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че оспорената част на решението на председателя на ДАБ – МС, с която е прието, че не са налице основанията, визирани в разпоредбата на § 1, т. 3, б. „в“ ДР на ЗУБ по отношение на родителите на жалбоподателя А. К. Х. – майка му М. Фара А. и баща му К. К., и е отказано да му се разреши да се събере с тях на територията на Република България е законосъобразно и съответства на целта на закона. Страните не са претендирали присъждане на разноски и по аргумент на чл. 81Чл. 81. ⚖️ Практика (9) Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпореждане относно внесени суми за разноски и гаранции от ГПК, съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд София – град, Първо отделение, 26 състав Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. Х., ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], Сирийска арабска република, гражданин на С., ЛНЧ [ЕГН] против

Решение № 12492/02.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която е отказано да му бъде разрешено да се събере на територията на Република България със своята майка М. ФАР А А. и със своя баща К. К.. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението на страните. СЪДИЯ: