Решение № 26744 по дело № 7105/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 26744 гр. София, 07.08.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Второ отделение 30 състав, в публично заседание на 30.07.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Мая Сукнарова при участието на секретаря Йоана Владимирова, като разгледа дело номер 7105 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по жалба от Д. Г. А., подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. А. Т., срещу заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-016/20.03.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. (ДСП-Л.), с която на основание чл.33 от ППЗЗДет. във вр. с чл.25, т.3, чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 от ЗЗДет. е наредено детето на жалбоподателката - К. Д. А., [дата на раждане] - да бъде настанен в утвърдено със заповед № 05-РДСП-0013/01.03.2021 г. на директора на РДСП – В. приемно семейство, живеещо на територията на ДСП - В.. С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, необоснована, неправилна и издадена в нарушение на процесуалните правила, свързани със защита на правата на родителите. Жалбоподателката счита, че не са били налице материалноправните предпоставки на чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. във вр. с чл.33, ал.1 от Правилника за прилагането му. Наложената мярка за принудително настаняване на детето в приемно семейство била сред най-тежките и крайни мерки, като налагането й следвало да бъде предшествано от други по-леки мерки за закрила. Това правело оспорената заповед несъответна на целта на закона. Заповедта се основавала на социален доклад, който бил изготвен 1 ден след принудителното отвеждане на детето и не бил връчен на оспорващата по надлежния ред. Оспореният акт бил не

мотивиран. Изложени са и доводи за невъзможност на родителите да посещават детето си и останалите пет деца, тъй като същите били настанени в приемни семейства в [населено място] на 240 км от С.. Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – район Л. в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. О. С. оспорва жалбата като недопустима поради просрочие, алтернативно счита същата за неоснователна. Според ответника, майката не притежава необходимия капацитет за отглеждане и възпитание на децата. Процесуалният представител на ответника посочва, че шестте деца на жалбоподателката са оставяни без надзор, като многократно ДСП-Л. е сезирана за недохранването им и нехигиеничните условия, в които същите живеят. Водени били разговори с майката и сочения за биологичен баща на децата, но мерки от тяхна страна не били взети. Настаняването на детето К. било предприето поради изчерпването на условията като семейна среда, както и поради това, че родителите не сътрудничели на социалната служба и се отнасяли грубо към социалните работници. Административен съд – София град, второ отделение, 30-и състав, намира жалбата като подадена от надлежна страна съгласно чл.27а, ал.1 ЗЗДет., при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в законоустановения срок за процесуално допустима. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие. От данните по делото се установява, че детето К. е изведено от семейството на 21.03.2025 г. и е предадено на ППС във В., като на тази дата е направен опит заповедта да бъде връчена на оспорващата. Ответникът твърди, че Д. А. е отказала връчване, този отказ обаче не е надлежно оформен в нарочен протокол за връчване при отказ. Поради това, на същата дата (21.03.2025 г.) е изготвено уведомление по чл.18а, ал.9Чл. 18а. ⚖️ Практика (4) 152. (1) До 10 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл. 137, ал. 2 за известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис. (2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване, съгласно чл. 137, ал. 2 до 6 месеца от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". 153. (В сила от 18.09.2018 г.) В срок до два месеца от обнародването на този закон в "Държавен вестник" органите по чл. 307 определят длъжностните лица, които да издават актовете и наказателните постановления. 154. (1) В срок до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет обезпечава необходимия брой административни съдии. (2) В срок до 1 януари 2021 г. Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд - град София, и Административният съд - София област, получават необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им съобразно натовареността и разпределението на делата. 155. До 10 октомври 2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред. 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на: 1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; 2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник"; 3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2019 Г.) 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. (2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО (ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.) 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни ра... от АПК, залепено на входната врата на настоящия адрес на жалбоподателката на 25.03.2025г., а именно: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.107, за който адрес е установено, че не съществува. Д. А. е търсена и на последния адрес в ЦВН „Св. Д.“, както повелява чл.18а, ал.8Чл. 18а. ⚖️ Практика (4) 152. (1) До 10 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет създава техническа възможност адвокатите да изпълнят задължението си по чл. 137, ал. 2 за известяване на електронните си адреси по електронен път посредством електронни съобщения, подписани с електронен подпис. (2) Адвокатите заявяват пред Висшия съдебен съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване, съгласно чл. 137, ал. 2 до 6 месеца от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". 153. (В сила от 18.09.2018 г.) В срок до два месеца от обнародването на този закон в "Държавен вестник" органите по чл. 307 определят длъжностните лица, които да издават актовете и наказателните постановления. 154. (1) В срок до 1 юли 2019 г. Висшият съдебен съвет обезпечава необходимия брой административни съдии. (2) В срок до 1 януари 2021 г. Висшият съдебен съвет, Върховният административен съд, Административният съд - град София, и Административният съд - София област, получават необходимия сграден фонд за обезпечаване и осъществяване на дейността им съобразно натовареността и разпределението на делата. 155. До 10 октомври 2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред. 156. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на: 1. параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2, които влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; 2. параграфи 38 и 77, които влизат в сила два месеца след обнародването на този закон в "Държавен вестник"; 3. параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ (ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2019 Г.) 6. (1) Този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила. (2) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО (ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.) 44. Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на § 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни ра... от АПК, за който адрес обаче липсват данни докога е обитаван от жалбоподателката. Освен това се установява, че Д. А. не живее и на постоянния адрес, посочен в удостоверението за постоянен адрес, съдържащо се в административната преписка. Поради това съдът приема, че заповедта е връчена на жалбоподателката на 03.06.2025г., когато същата е посетила ОЗД при ДСП-Л., с оглед на което с подаването на жалбата на 16.06.2025 г. е спазен 14-дневният срок, предвиден в чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Видно от удостоверение за раждане № [ЕГН] на район „К. поляна“ на Столична община детето К. Д. А. е [дата на раждане] Като майка е вписана Д. Г. А., а за баща не са въведени данни. Майката Д. А. живее на съпружески начала с Е. Б., от връзката с когото се твърди, че са родени шест деца, само първото от които е припознато от него. На 21.01.2025г. е подаден сигнал от директора на ЦВН „Св. Д.“ – С. до директора на ДСП-Л., в който се посочва, че на 08.01.2025г. четири от децата, в това число и К., са били оставени без надзор, след като Д. А. е придружила две от децата си до болницата с екип на спешна помощ. Отразено е, че на датата на сигнала (21.01.2-25 г.) служителите на Центъра са се качили за проверка, но вратата е била заключена. При влизане в жилището с резервния ключ е установено, че децата отново са оставени без надзор, а в една от стаите е включена електрическа печка с открити реотани. Приложени са протоколи от проведени на 23.01.2025 г., 05.02.2025г. и 25.02.2025 г. от социални работници към ДСП-Л. посещения. От първия протокол за посещение се установява, че децата имат личен лекар, описано е също така, че майката е консултирана за възможността да ползва социални услуги в общността и възможността да повиши родителския си капацитет. По отношение на децата е записано, че същите са спокойни, усмихнати и щастливи. При второто посещение на 05.02.2025 г. на адреса е установен само Е. Б., сочен за биологичен баща на децата. Същият е уведомен за необходимостта от повишаване на личната хигиена на децата и той е обещал да спазва препоръките на служителите. При посещението на 25.02.2025 г. е установено, че децата са заключени сами в жилището. Със служебен ключ социалните работници са влезли в апартамента и са констатирали, че майката и едно от децата – К. не са в жилището. Другите деца са били оставени сами, като за обяд им е оставена храна – гъби с ориз. На 06.03.2025г. директорът на ЦВН „Св. Д.“ е уведомил директора на ДСП–Л., че майката на децата е била задържана на 04.03.2025г. за 24 часа в 03 РУ на СДВР-МВР . За периода на настаняване – 2020-2025г., от ЦВН са подадени 3 сигнала за безотговорно отношение на майката и лицето, с което съжителства на семейни начала, включващо липса на родителски контрол, арогантен речник, емоционална нестабилност, злоупотреба с алкохол, агресивно поведение от страна на Е. Б.. На 11.03.2025 г. е извършено регулярно посещение на адреса, за което е изготвен протокол. Видно от констатациите в протокола, майката отказва да съдейства на служителите на ДСП-Л.. Социалните работници са я запознали с постъпилия сигнал относно неглижиране на грижите за децата, но същата отказва да разбере съществото на проблема. Вписана е и констатация, че към този момент семейството вече обитава само една стая с отделна баня, както и че хигиенно- битовите условия са задоволителни. Майката е предупредена, че ДСП-Л. ще предприеме мярка за извеждане на децата извън семейната среда, след което тя започва да се държи агресивно към социалните работници. На база на събраните факти на 12.03.2025 г. е изготвен доклад от социален работник ЗД и началник отдел ЗД до директора на ДСП-Л., в който е описано, че родителите не работят, не получават семейни помощи, децата са без имунизации и не посещават детска градина. Описано е, че са извършени посещения на адреса, проведен е разговор с майката, извършено е наблюдение на детето К. А., проведен е разговор с личния лекар на детето, извършена е справка с ИИС и системата за междурегистров обмен Regix. С оглед горната фактическа обстановка е изготвен социален доклад с изх. № СЛ/Д-С-ЛЮ/967-001 от 20.03.2025г., според който детето К. Д. А. се отглежда в изключително лоши битови условия. По данни на личния лекар майката и детето не са посещавали неговия кабинет от август 2024 г. и детето К. няма никакви направени ваксини, освен тази при раждането му в родилния дом. При посещението на адреса се наблюдавало, че детето К. е спокойно, контактно и облечено според сезона и възрастта. Отразено е, че при многобройни посещения на адреса се наблюдава, че децата редовно са оставяни без надзор, няма битова хигиена. Майката многократно е консултирана в посока по-добра родителска грижа, като е осигурена и материална подкрепа за семейството чрез фондация „Н. и домове за децата – клон България“. Отразено е също, че майката не следва насоките на социалните работници и работата в семейната среда не дава желания резултат и че въпреки регулярните посещения на адреса на семейството и разговорите проведени с родителите се наблюдава незачитане на правата и интересите, както на детето К., така и на другите деца в семейството. Със заповед на ДСП Л. № ЗД/Д-С-ЛЮ-016/20.03.2025 г. детето К. Д. А. е настанено в утвърденото приемно семейство на Г. Н. Г. – М. и М. М. М., живущи на територията на ДСП В.. При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи: Административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДет. при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Неоснователни са възраженията, че са засегнати правата на жалбоподателката поради това, че е неграмотна и не е знаела какви документи подписва, тъй като служителите са ѝ разяснили причините и обстоятелствата, наложили налагането на съответната мярка. Отделно от това с майката многократно са провеждани разговори относно нуждата от промяна в грижите за децата ѝ. Обжалваната заповед е

мотивирана, доколкото в нея е посочено като правно основание за издаването ѝ чл.25, ал.1, т.3, чл.26, ал.1 и чл.27, ал.1 от ЗЗДет. Като фактически основания в съответствие с разпореденото с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ са използвани данните от социалните доклади, както и протоколите от извършените проверки в жилището на семейството. Спрямо детето К. Д. А. е приложена мярка за закрила по чл.27, ал.1 от ЗЗДет. - настаняване в приемно семейство, като е посочено основанието по чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗДет. – родителите се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето. Констатирано е неглижиране на грижите за К. и останалите пет деца. Очевидно е, че майката не притежава необходимия капацитет за отглеждане и възпитание на децата. Те са оставяни без надзор, страдали са от недохранване и са отглеждани в нехигиенични условия. Многократно ДСП-Л. е сезирана, поради което за три месеца са извършени три проверки. Осъществилите проверките социални работници са разговаряли с майката и сочения за биологичен баща, но последните не са взели мерки за подобряване на условията по отглеждане и възпитание на децата. При една от проверките е установено, че децата са оставени сами без надзор, с включена електрическа печка с открити реотани, което пряко застрашава живота и здравето им. Настаняването е предприето поради изчерпването на условията като семейна среда. Родителите не са сътрудничели на социалната служба. Същите не работят. Спрени са социалните им помощи. При децата не е спазен имунизационният календар. Изложеното говори за невъзможност за прилагане на мерки за закрила на детето в семейна среда. От представеното от процесуалния представител на ответника в проведеното по делото на 30.07.2025 г. открито съдебно заседание писмо от ДСП-Л., касаещо състоянието на детето към същата дата, може да се направи извод, че К. се чувства прекрасно в приемното семейство и се адаптира добре, като за него се полагат адекватни грижи, храни се с питателна храна и същият е в отлично здраве. Приемното семейство е забелязало на главата на детето голям белег, който при преглед от лекар е установено, че представлява наслоена мръсотия в следствие на липса на добра хигиена. В писмото е посочено още, че по данни от ДСП-В. от настаняването в ППС майката не е търсила контакт с детето, не е поискала реинтеграция в семейна среда или промяна в мярката за закрила – възможности, за които същата е била консултирана от ОЗД при ДСП-Л.. Несъмнено, най-добрата среда за едно дете е семейната, както и че едно дете има най-голяма нужда от майка си, но не и когато поведението на майката застрашава неговите живот и здраве. Безспорно се установява, че наложената мярка за закрила е наложителна, предвид това, че положението в семейството не се е подобрило въпреки усилията от страна на социалните служители. При прилагането на всяка мярка на намеса в отношенията между родител и дете, определящ е висшият интерес на детето. Целта на мерките за закрила на детето е като краен резултат да се осигурят условия за нормално развитие на детето в подходяща среда. В интерес на детето е да бъде отглеждано в предвидима среда, съобразена и адаптирана с възрастовите му нужди. Съдът счита, че спрямо детето К. Д. А. законосъобразно е предприета мярка за закрила - настаняване в приемно семейство. Отделно от това, както се посочи в съдебно заседание, детето се адаптира много добре в приемното семейство и се чувства добре, което от своя страна показва, че за него се полагат адекватни грижи.

С решението разноски не се възлагат. О. контрол за законосъобразност е в защита не само на заявените с жалбата права на майката, но най-вече в защита интересите на детето К.. Като се позовава на прякото действие на Конституцията на Република България и на примата на международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България - чл.5, ал.2 и ал.4 от КРБ, чл.9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и чл.8 от ЕКЗПЧОС, съдът не прилага разпоредбата на чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК и не присъжда поисканото юрисконсултско възнаграждение за защитата на ответника. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК, Административен съд – София град, второ отделение, 30-и състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. А. срещу заповед № ЗД/Д-С-ЛЮ-016 от 20.03.2025г. на Директора на ДСП –Л.. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщението му на страните пред Върховния административен съд. Съдия: