Решение № 33175 по адм. д. № 6600/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 33175 гр. София, 10.10.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Първо отделение 47 състав, в публично заседание на 19.09.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Катя Аспарухова при участието на секретаря Евелина Пеева и при участието на прокурора Яни Костов, като разгледа дело номер 6600 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.84, ал. 3Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на Н. Д., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на А., срещу

РЕШЕНИЕ № 3664 от 02.06.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което по чл. 75, ал. 1, т.2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на решението – се моли същата да бъде уважена. Навеждат се доводи за наличие на нарушение на чл.35 и чл. 36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на АПК и чл.75, ал.2Чл. 75. ⚖️ Практика (39) (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. (2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. (3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. (4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване. Компетентен орган ЗУБ при изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените обяснения. Твърди се, че административният орган не е съобразил факта, че има основателни опасения от преследване и заплаха за живота му. Изтъква се, че не е направен достатъчно задълбочен анализ на актуалната обстановка в държавата на произход на жалбоподателя и по конкретно региона в страната, в който евентуално би бил върнат. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-465/07. С оглед изложеното се моли да се уважи жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от адв. П. назначен по реда на ЗПП, с което поддържа жалбата и намира същата за основателна. Представя извадки от статии във връзка с въоръжения конфликт и хуманитарната криза в А.. Ответната страна чрез процесуалния си представител юрк.Х. оспорва жалбата и моли като неоснователна да се отхвърли. Поддържа, че правилно и законосъобразно е възприето в решението на председателя на ДАБ МС, че не са налице предпоставки по чл.8 ЗУБ и чл.9 от ЗУБ. СГП, чрез прокурор К., моли да се уважи жалбата, тъй като в страната по произход на чужденеца управляват талибаните, положението се влошава и би настъпила опасност за живота и здравето на чужденеца, ако бъде върнат там. Административен съд – София град, І отделение, 47 състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата от 18.06.2025г. по отношение на връчване от 09.06.2025г. е в срок, от лице с правен интерес, доколкото акта го засяга, поради което следва да се разгледа по съществото й. Във връзка с гореизложеното съставът на първо място приема следното: Производството за закрила е започнало по молба вх.№ПМЗ-ВР-106 от 10.01.2025г. /л.62 от делото/ на РПЦ – С., отдел „ПМЗ – кв. Военна рампа“ от Н. Д. от мъжки пол, [дата на раждане] в А., общ. Д., гражданин на А., етническа принадлежност – пащун, вероизповедание – мюсюлманин – сунит, семейно положение - неженен, с лични данни установени с декларация по чл.30, ал.1 т.3 от ЗУБ (л. 52 от делото). Посочената молба не е последваща по смисъла на пар.1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В производството на основание чл. 63а и сл. от ЗУБ е проведено интервю с кандидата за закрила при спазване на разписаните в посочените разпоредби правила – предварително уведомяване на кандидата на разбираем за него език, което е видно от положения подпис на стр.3 от протокол с рег. № УП-17395/05.02.2025г. (л.35 от делото). Интервюто е проведено в присъствието на преводач. Видно от протокола за проведено интервю, Н. Д. твърди, че е напуснал нелегално А. през януари 2023г., като първоначално е заминал за И., където е пребивавал за около две години. След това е отишъл нелегално в Турция (за около няколко дни) и е влязъл нелегално на територията на Република България от Турция около 50 дни датата на проведеното с него интервю. Обяснява, че преминал границата, където са се качили се на превозно средство, возили са се известно време и близо до [населено място] са били задържани от полицията. Молителят е споделил, че е искал да проължи в посока С.. Н. Д. е посочил пред административния орган, видно от протокол за проведено интервю на (л.36), че не е получавал други заплахи и не е имал проблеми във връзка с принадлежност към някоя от категориите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Също така е споделил, че не е членувал в политическа партия или организация. Твърди, че не е арестуван или осъждан в държавата си на произход. В хода на административното производство е приета справка вх. № МД-02-377/04.07.2025г. (л. 116 и сл.) относно общо положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка, както и актуална ли е към месец юли 2025г. информацията посочена в справка вх. № МД-02-161/31.12.2024г. При така изложената фактическа обстановка ответникът е формирал извод, на първо място, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, тъй като Н. Д. не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване по причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група- не е налице „основателно опасение от преследване“. Молбата за предоставяне на международна закрила е

мотивирана с икономическите проблеми в страната му по произход, изразяващи се в беднотия, ниско заплащане и трудното изкарване на пари, както и че е бил най-малкия син на баща си. Втора причина, която изтъква е, че е имал проблеми с един човек, който не му заплатил за извършена от него услуга, а е имал връзки с талибаните. По-конкретно обяснява, че е карал товарна рикша и насреща му дошъл някакъв джип, шофиран от въпросния човек и го ударил. Разказва, че човекът е бил виновен, но той обвинил него и искал да му отмъсти, поради което се е изплашил. Освен това липсват каквито и да било предположения, че той е преследван в държавата му по произход, нещо повече- Н. Д. не е заявил да е бил персонално заплашван, а заявените опасения от него попадат в категорията на предполагаеми бъдещи проблеми и са негови лични и необективни опасения, като същевременно не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасенията му за преследване. В оспореното решение е

мотивирано, че кандидатът за международна закрила не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Въз основа на справката относно обстановката в А. не може да се направи извод, че страната се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Н. Д. напуснал родината си, не заради проблеми с общата обстановка в страната, а и от същата не може да се формира извод, че за него биха настъпили каквито и да било неблагоприятни последици. С тези

мотиви решаващият орган е стигнал до извода, че не са налице предпоставките освен по чл.8 от ЗУБ, така и по чл. 9, ал. 1-3 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут. Поради изложеното по молбата на Н. Д. е отказано предоставяне на международна закрила. В СЪДЕБНОТО производство са представени с молба от процесуалния представител на жалбоподателя извадки от статии във връзка с въоръжения конфликт и хуманитарната криза в А. (л.76 до л.94) със следните заглавия: „Бедност и болести заливат А.“, „ Четири години от завръщането на талибаните: А. е в хуманитарна и политическа криза“, „К. е пред хуманитарна криза, хиляди бежанци прииждат в афганистанската столица“ и др. Ответникът е представил справка вх. № МД-02-120/07.03.2025г. за актуалната обстановка в А. (л.19 и сл). С оглед всичко изложено СЪДЪТ намира следното: На първо място Съдът приема, че оспореното по делото решение е постановено от компетентен орган –председателят на ДАБ, предвид правомощията на този орган по чл.75, ал.1 ЗУБ. С оглед изложеното се прави извода, че ответникът е надлежен орган и е постановил валиден административен акт. В административното производство са спазени регламентираните правила в чл. 58 и следващите от ЗУБ – приета е молба за международна закрила от Н. Д., същият е уведомен на разбираем за него език относно процедурата, която следва, видно от положен подпис на (л. 57) върху писмено копе на Указанията, в проведеното интервю са участвали преводач от пащу език, дадена е възможност на кандидата да изложи историята си, зададени са му уточняващи въпроси- видно от протокол на л.35 от делото. Не се споделя довода в жалбата за не

мотивираност на акта и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, вкл. и необсъждане на актуалната обстановка в страната му на произход. Обсъдена е актуалната обстановка в А., като са цитирани в решението различни източници на информация, и е формиран извод, че ситуацията в страната не се характеризира като въоръжен вътрешен или международен конфликт. По приложението на материалния закон, също съставът намира, че същият е правилно приложен. Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея - чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Правилно административният орган е обосновал извода за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Както самият той посочва при проведеното интервю, същият не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка, както и че не е имал проблеми с официалните власти в страната на произход, не е бил арестуван, съден или осъждан, срещу него няма образувани дела, няма контакти с полицията в държавата по произход. Тези негови твърдения обосновават извод за липсата на основания по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изложените оплаквания във връзка с твърденията, че е напуснал родината си, защото се е страхувал от лице, което има връзки с талибаните, включително и поради влошеното икономическо, финансово положение и състояние, както и невъзможността му да си намери работа и да изкарва доходи -не могат да бъдат квалифицирани по посочените разпоредби на закона. Още повече, че самият жалбоподател сам е избрал да напусне страната си, а не да е бил принуден да го направи поради други причини. Следва да се има предвид, че в интервюто на л.36 оспорващият изрично подчертава, че основанието за напускане на страната на първо място -е влошената икономическа обстановка и на второ място спор с друго лице, поради пътен инцидент. Факта, че това друго лице е имало връзки с талибаните и е бил застрашен, дори да му се даде вяра -отново не сочи преследване по причина, основание за закрила. По отношение на представените статии, от процесуалния представител на оспорващия с молба на л. 75, от интернет със следните заглавия: „Бедност и болести заливат А.“, „ Четири години от завръщането на талибаните: А. е в хуманитарна и политическа криза“, „К. е пред хуманитарна криза, хиляди бежанци прииждат в афганистанската столица“. Същите касаят отделни случаи и по скоро проблем от хуманитарна гледна точка. Напр. за болницата в провинция Х., че няма консумативи, че трябва да се затвори. Във всички тези статии се акцентира на бедността, на липсата на продукти, на недостига на работа и средства. В действителност се изнасят и данни за множество нарушения на човешките права, но най-потърпевши в тази насока са жените. Наличието на тези проблеми вкл. политическата криза - не води до извода, че има въоръжен конфликт или безогледно насилие. Следва да се маркира, че и в нашата страна има цели населени места с подобни проблеми- затворени здравни заведения, поради липса на персонал, липса на работа, труден живот. Сравнение не е удачно и несъразмеримо е, но наличието на хуманитарни проблеми -не води до извода, че оспорващият при самото му връщане ще бъде поставен в ситуация на застрашеност на неговите права. Следователно правилно е обсъдена и възприета бежанската история, правилно са анализирани представените доказателства във връзка със ситуацията в страната по произход. Доколкото не се навеждат нови твърдения пред съда с жалбата, различни от бежанската история, представена на интервюто, то съдът следва да приеме, че жалбоподателят е мигрант по смисъла на §. 62 от Наръчника на ВКБООН за процедурите и критериите за определяне на статут на бежанец, както също е прието в оспореното решение. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че е имал желание да продължи пътуването си към С. /т.9-л.36/, а не да остане на територията на Република България. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ- също изводите на ответника са правилни. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, решаващият орган е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ - като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно чл. 9, ал. 2 субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. В тази връзка, както вече беше посочено, самият жалбоподател твърди, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил задържан, съден или осъждан, не твърди също така спрямо него да е оказвано насилие. Следователно, споделят се от съда изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Относно приложението на разпоредбата на т. 3 на чл. 9 ЗУБ, регламентираща предоставяне на закрила при реална опасност от тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, следва да бъде отбелязано, че при разглеждането на този въпрос съдът съобразява и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., съгласно което използваните изрази „смъртното наказание“, „екзекуцията“, както и „изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител“ в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците, обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. От друга страна, посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по - обща опасност от посегателство -по - скоро се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно“ -термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст изразът „лични“ трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. В това отношение следва да се уточни, че колкото по -способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по - ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът намира, че правилно е прието, че от приложената справка на дирекция „Международна дейност“ на ДАБ - МС не може да се обоснове извод, че в страната на произход на бежанеца има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че със самото му присъствие на територията на съответната страна или евентуално на съответния район лицето се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. По делото е приложена справка вх. № МД-02-377/04.07.2025г. (л. 116 и сл.), част от административната преписка, като е приобщена и справка вх.№МД-02- 120/07.03.2025г. Двете не се различават съществено по изложените в тях данни. Видно от представената актуална справка, е че не са налице и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009г. по дело № C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2014г. по дело № C-285/12 по тълкуването на чл.15, б. “в“ от директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Такива не се установяват и в обсъдените вече статии от адв.П., обсъдени по-горе. При изследване на актуалната политическа и икономическа обстановка се установява, че макроикономическото управление на талибаните е по – добро от очакваното, видно от стабилния обменен курс, ниската инфлация, ефективното събиране на приходи от нарастващия износ. Талибаните са се опитали да запазят известен капацитет в агенциите, чиято работа се счита за полезна за режима (например приходи и бюджет) като същевременно са отхвърлили други като съдебните институции и Министерството по въпросите на жените. По всички признаци мащабът на корупцията е намален, особено в митниците, където са налице репресии срещу контрабандата и подкупите, както и премахване на отделните търговски такси, наложени преди това от талибанския бунт. В резултат на това спирането на повечето помощи след август 2021 г. са премахнали големи суми пари, които са били уязвими за корупция. Установява се още, че са налице признаци на умерено икономическо съживяване, най – вече 36 процентното увеличаване на вноса през първите месеца на 2023 г., което е в известна степен говори за възстановяване на търсенето в икономиката. Въпреки трудната икономическа обстановка в която се намира А., може да се направи обоснован извод, че ситуацията свързана със сигурността там значително се е подобрила и не може да се приеме, че евентуалното завръщане на кандидата в родината му по произход би довело да някакви неблагоприятни последици за него. Освен това чужденецът е пащун, каквато е и етническата принадлежност на правителството на А. и на талибаните, които извършват принудително изселване на местни групи, в полза на бивши разселени пащуни, които се завръщат в районите си на произход. Всичко това води до извода, обоснован и от административния орган, че в настоящия момент в страната не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед изложеното правилно ответникът и по същество е констатирал, че молбата е неоснователна и я е оставил без уважение, поради което и жалбата следва да се отхвърли. . 172, .2 , , .- , -На основание чл ал от АПК Административен съд С град І во , 47 – отделение ми състав :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Д., ЛНЧ [ЕГН], гражданин на А., срещу

РЕШЕНИЕ № 3664 от 02.06.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което по чл. 75, ал. 1, т.2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отказано да му бъде предоставен татут на бежанец и хуманитарен статут. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Върховния административен съд. СЪДИЯ: : Съдия