Решение № 9891 по адм. д. № 9820/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 9891 гр. София , 21.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 60 състав , в публично заседание на 13.02.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Георги Терзиев при участиет о на секретаря Паола Георгиева , като разгледа дело номер 9820 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс . Образувано е по жалба на М. С. Н., ЕГН [ЕГН ], с постоянен адрес : [населено място ],[жк], [жилищен адрес ] чрез адв. Н. Д. - АК – Б. срещу

Решение № ПИ-293/17.09.2024 г. на и.д. директор на ТД на НАП С., в частта , с която е оставена без уважение жалбата на Н. срещу Разпореждане с изх. №С240022 - 035-0314988/02.09.2024 г., издадено от В. П. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП С.. Жалбоподателят , чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа незаконосъобразност на отказа . Сочи , че на датата на издаване на ПНОМ с изх. №С170022 -022-0074176/23.11.2017 г., с което е наложен запор на банковите сметки на длъжника в ТБ „СИБАНК“ АД и ТБ „Уникредит Булбанк“ АД, постановлението не е могло да породи твърдените правни последици - спиране на давността , а към момента на издаване на второто постановление , ПНОМ с изх. №С240022 -022-0069211/02.08.2024 г., за наложен запор върху вземане от трето задължено лице - работодател , 5- годишният давностен срок бил изтекъл . Посочва , че ПНОМ с изх. №0170022 -022-0074176/23.11.2017 г., не било връчено на длъжника , поради което не е налице прекъсване на давността по отношение на посочените задължения в разпореждането . Поддържа , че налагането на обезпечителни мерки в хода на образувано изпълнително производство е основание за прекъсване , а не за спиране на давността . Претендира разноски , представя списък . Ответникът директор на ТД на НАП С. чрез представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на жалбата . Моли за отхвърлянето й и в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнагражден ие. Съдът , след като съобрази изложените в жалбата основания , доводите на страните и събраните доказателства , приема за установено следното : В ТД на НАП С., срещу М. С. Н., с ЕГН [ЕГН ], е образувано изпълнително дело №22150017990/2015 г. за събиране на установени и изискуеми публични задължения . Издадено е Съобщение за доброволно изпълнение по реда на чл. 221 от ДОПК изх. №17990/2015/000001/27.07.2015 г. Поради липса на плащания от страна на задълженото лице и с оглед обезпечаване и събиране на просрочените публични задължения , по изпълнителното дело №22150017990/ 2015 г., са издадени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №0170022 -022- 0074176/23.11.2017 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №0240022 - 022-0069211/02.0 8.2024 г. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С170022 -022-0074176/23.11.2017 г., е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки , по депозити , вложени вещи в трезори , включително и съдържанието на касетите , както и суми, предоставени за доверително управление , находящи се в ТБ „СТОПАНСКА Й ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ТБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за сумата от 1966.15 лв., както и е наложен запор върху следното МПС : лек автомобил марка J., с рег. [рег.номер на МПС ] , година на производство 2002 г., мощност 175 kw. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С240022 -022-0069211/02.08.2024 г., на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК , е наложен запор вземане от трето задължено лице -работодател дормакаба бизнес сървисис България ЕООД , ЕИК по БУЛСТАТ [ЕИК ], адрес по чл. 8 от ДОПК : [населено място ], [улица ], бизнес сграда „Капитал Ф.“, вх. Б ет. 5, п.к. 1784, представител : А. В. за сумата от 2 771.22 лв. В хода на изпълнителното производство , с молба /възражение с вх. №0240022 -000- 0462979/23.08.2024 г., длъжникът е поискал погасяване по давност на публични задължения , по изпълнителното дело . По направеното искане , на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК , публичният изпълнител се е произнесъл с Разпореждане с изх. №С240022 -035-0314988/02.09.2024 г,, с което е погасил публични задължения за глоби , установени с Наказателно постановление №16268/11.03.2011 г.,Ф. №В0881036/16.11.2012 г., Наказателно постановление №16343/11.03.2011 г., Ф. №А1205310/09.09.2010 г., Ф. №А1431087/28.08.2011 г., Ф. №62668/24.06.2011 г., Ф. №В0743198/2012/26.07.2012 г., Електронен фиш №К1162446/ 26.02.2016 г., Наказателно постановление №16-1204 -000516/25.03.2016 г., Електронен фиш • №К0502187/24.02.2013 г. и е отказал да погаси публичните задължения за ДОО , УПФ и 30, установени с декларация обр. 6, отнасящи се за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. Оспорват се от страна на жалбоподателя публичните задължения за ДОО , УПФ и 30, установени с декларация обр. 6, касаещи период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. В резултат е издадено процесното

Решение №ПИ -293/17.09.2024 г., с което се потвърждава Разпореждане с изх. №0240022 -035- 0314988/02.09.2024 г., издадено от В. П. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП С.. За да постанови решението директора на ТД на НАП С. е приел , че публичните задължения , произтичащи от Декларация обр. 6 с вх. №220021502300696/17.03.2015 г., и отнасящи се за период 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. не са погасени по давност . Изложил е

мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК , публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок . За задълженията за ДОО , УПФ и 30, установени с декларация обр. 6 за период 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., 5-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г., тъй като задълженията са с дата на доброволно плащане през 2015 г., т.е. същите са били дължими през 2015 г. и е следвало да бъдат платени през същата 2015 г. Прието е, че за гореописаните задължения , установени с декларация обр. 6, в рамките на 5- годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК , са предприети действия , довели до спиране на давността . Според нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки . За обезпечаване на задълженията , с ПНОМ с изх. №0170022 -022-0074176/23.11.2017 г. и издадените въз основа на него запорни съобщения от 23.11.2017 г., е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки , находящи се съответно в ТБ „Сибанк“ АД и ТБ „Уникредит Булбанк“ АД и със същото ПНОМ с изх. №0170022 -022-0074176/23.11.2017 г. и издаденото въз основа на него запорно съобщение от 23.11.2017 г. е наложен запор на МПС , собственост на длъжника , като видно от справка за превозни средства , с данни предоставени от КАТ , запорът върху МПС е вписан на 29.11.2017 г. С оглед на горното , давността е спряла да тече още преди да е изтекъл 5- годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК . Въз основа на горното решаващият орган е приел , че не е изтекъл и абсолютният 10-годишен давностен срок . В тази връзка е посочено , че според разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината , следваща годината , през която е трябвало да се плати публичното задължение , се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността . В конкретния случай , за публичните задължения , произтичащи от Декларация обр. 6 с вх. №220021502300696/17.03.2015 г. и отнасящи се за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., 10-годишния давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г., тъй като задълженията е следвало да се платят през 2015 г., и към настоящия момент не е изтекъл . Допълнително са изложени

мотиви , че съобразно §29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение , обявено

с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците , до отмяна на извънредното положение , срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага . Посочено е, че съгласно §13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение е допълнение /ЗИД / на Закона за здравето /33/, сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИППП , продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на ЗИД на 33. В резултат е прието , че давността е спряла да тече от 24.03.2020 г. /датата на влизане в сила на §29 от ЗМДВИППП /, а неизтеклата до момента на спиране част от давностния срок продължава да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на 33, т. е. от 21.05.2020 г. Тоест , срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да се удължи с времето от 24.03.2020 г. /дата на влизане в сила на § 29 от ПЗР към ЗМДВИП - ДВ бр.28/2020 г./ до 21.05.2020 г. вкл. - тоест с 59 дни. Решението е връчено на 19.09.2024 г. и същото е обжалвано пред АССГ на 25.09.2024 г. При така установените факти , съдът приема от правна страна , че жалбата е подадена в срока по чл. 268 от ДОПК от длъжника по изпълнителното дело , за когото е налице правен интерес от обжалването , поради което намира жалбата за допустима . Разгледана по същество , е неоснователна . Спор по фактите , засягащ размера и основанията на публичните вземания , за които е поискано да бъдат приети за погасени по давност , няма . Спорът е правен и се отнася до това дали са погасени по давност публичните задължения , произтичащи от Декларация обр. 6 с вх. №220021502300696/17.03.2015 г., и отнасящи се за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. и конкретно дали правилно директорът на ТД на НАП С. прилага разпоредбата на чл.171, ал.2 и чл.172 от ДОПК . И. на погасителната давност е приложим в данъчното право съгласно разпоредбите на чл. 171 - чл. 173 от ДОПК . Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно субективно материално право , след изтичането на който се поражда правото на задълженото лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на задължението . От гледна точка на данъчното право и на ДОПК , давността е период от време , с изтичането на който се преклудира правото на държавата да събере едно вземане . Изтеклата погасителна давност е основание за отписване на публичните задължения , по аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК . Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК (нова ДВ бр. 94 от 2015 г.) вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК , т.е. с изтичането на т. н. абсолютна 10-годишна погасителна давност . Погасителна та давност може да бъде прекъсвана или спирана при наличие на възникнали преди изтичането й юридически факти , посочени в съответната правна норма . При спиране на давността давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява течението на давностния срок , като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него . Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността , с него тя се удължава . След отпадане на основанието за спиране давностният срок се допълва с период от време , равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането . Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК , публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок , считано от 1 януари на годината, следваща годината , през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок . В конкретния случай за задълженията за ДОО , УПФ и З0, установени с декларация обр. 6 за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., 5-годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2016 г., поради факта , че задълженията са с дата на доброволно плащане през 2015 г., което означава , че са били дължими през 2015 г. и е следвало да бъдат платени през същата 2015 г. За процесните задължен ия, установени с декларация обр. 6, в рамките на 5- годишния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК , са предприети действия , които са довели до спиране на давността . Според нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността се спира с налагането на обезпечителни мерки . За обезпечаване на задълженията на жалбоподателя , с ПНОМ с изх. №0170022 -022-0074176/23.11.2017 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки , находящи се съответно в ТБ „Сибанк“ АД и ТБ „Уникредит Булбанк“ АД и със същото ПНОМ с изх. №0170022 -022- 0074176/23.11.2017 г. е наложен запор на МПС , собственост на длъжника , като видно от справка за превозни средства , с данни предоставени от КАТ , запорът върху МПС е вписан на 29.11.2017 г. С оглед на горното , давността е спряла да тече още преди да е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК . Видно от доказателствата , приложени по преписката документи , запорното съобщение е връчено в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД на 27.11.2017 г., с отбелязване датата на връчване то му в банката . Видно от отговора от ТБ „Уникредит Булбанк“ АД, от 27.11.2017 г., сметките на длъжника М. Н. са запорирани , като е установ eно, че няма предходно наложени запори . Сметката на жалбоподателя е активна към датата на налагане на запора , като няма спор , че е активна и към настоящия момент . Освен това от справка за превозни средства , с данни предоставени от КАТ , запорът върху МПС е вписан на 29.11.2017 г. Въз основа на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. №С240022 -029-0037571/02. 09.2024 г. до ТБ „Уникредит Булбанк“ АД са постъпили средства по набирателната сметка на г-н Н. в размер на 279,30 лв, които са разпределени с Разпореждане за разпределение с изх. №0240022 -125- 0327571/30.09.2024 г. В резултат от изложеното се налага извода, че не е изтекъл и абсолютният 10-годишен давностен срок . Наложената обезпечителната мярка е действаща , като не са налице доказателства да е оспорена по административен и/или съдебен ред. Неоснователни са твърденията в жалбата , че наложените обезпечителн и мерки не следва да породят правни последици , тъй като постановлението за налагане на обезпечителни мерки не е връчено на длъжника . Правното действие на постановлението за обезпечение не е обвързано с надлежното връчване на постановлението . Връчването на постановлението за обезпечение е от значение единствено досежно възможността длъжникът да обжалва постановлението по аргумент на чл. 121, ал. 2, вр. чл. 197, ал. 1 ДОПК . Обжалването е по реда на чл. 197 от ДОПК и съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.6 от ДОПК : „Изпълнението на постановлението , с което се налага обезпечението , не може да бъде спряно поради обжалването му“. Неоснователни са и изложените в жалбата доводи , че обезпечителните мерки в хода на образуваното изпълнително производство са основание за прекъсване , а не за спиране на давността , в резултат на което публичните задължения , били погасени по давност . В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК изрично са посочени основанията досежно спиране на давността . В нормата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК са визирани обезпечителните мерки , като основание за спиране на давността , като не се прави разграничение между обезпечителните мерки наложени преди образуването на изпълнително дело и тези наложени след това. С оглед на всичко гореизложено , издаденото Разпореждане с изх. №0240022 - 035-0314988/02.09.2024 г., се явява правилно и законосъобразно . По изложените съображения

Решение № ПИ-293/17.09.2024 г. на директора на ТД на НАП С., в частта , с която е оставена без уважение жалбата на Н. срещу Разпореждане с изх. №0240022 - 035-0314988/02.09.2024 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП С., с което е отказано да бъдат отписани поради изтекла погасителна давност публични задължения произтичащи от Декларация обр. 6 с вх. №220021502300696/17.03.2015 г., и отнасящи се за период 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. е правилно по резултата си, поради което жалбата срещу него , като неоснователна , следва да бъде отхвърлена . При този изход на спора и въз основа на направеното искане на ответника следва да се присъди юрисконсул тско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл.268 ДОПК Административен съд София -град, Трето отделение , 60-ти състав Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Н., ЕГН [ЕГН ], с постоянен адрес : [населено място ],[жк], [жилищен адрес ] чрез адв. Н. Д. - АК – Б. срещу

Решение № ПИ-293/17.09.2024 г. на и.д. директор на ТД на НАП С.. ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН [ЕГН ] да заплати на ТД на НАП С. разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението не подлежи на обжалване . СЪДИЯ :