Решение № 9760 по адм. д. № 10772/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 9760 гр. София , 20.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Трето отделение 62 състав , в публично заседание на 30.01.2025 г. в следния състав : СЪДИЯ : Даниела Гунева при участиет о на секретаря Емилия Митова , като разгледа дело номер 10772 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК . Образувано е по жалба на Е. Н. Ч. срещу Акт за прихващане или възстановяване №ПО -22221724017289 -004-001/05.03.2024 г., потвърден

с

Решение №677/20.05.2024 г. на директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП . Жалбоподателят твърди , че оспорения акт е неправилен и незаконосъобразен . Сочи , че в качеството си на нотариус – самоосигуряващо се лице е подал Справка -декларация по ЗДДС за месец септември 2023г. и на 16.10.2023 г. е внесъл сумата от 3 313,83 лв. по сметка на НАП . Същият допуснал грешка в платежно нареждане към бюджета като вместо да впише себе си като задължен о лице , посочил името на В. Х. В. и неговото ЕГН , което се дължало на факта , че същия ден в качеството на нотариус е извършвал плащане по имотни сделки на В.. В резултат на това неговите задължения останали неплатени , а върху тях се начислили лихви . Лицето В. уведомило НАП за допуснатата грешка писмено и дало съгласие сумата да бъде прехвърленапо партидата на жалбоподателя Ч.. Жалбоподателят твърди , че сумата по неговото задължение е внесена в срок , но по друга данъчна партида . Оспорва изводите на органа , че следва да се пристъпи към уреждане на правоотношенията между двете лица по гражданско -правен ред, както и че следва отново да внесе сумата за погасяване на задължението си, тъй като сумата е постъпила по сметка на НАП за ДДС , а В. не е ригистрирано по ДДС лице . Моли за отмяна на АПВ и потвърждаващото го решение на директора на ДОДОП , както и да се задължи органа да прехвърли сумата по партидата на жалбоподателя . В съдебно заседание поддържа жалбата в писмена молба до размера на лихвата , а именно за сумата от 337,64лв., представя писмени доказателства , претендира разноски . Ответникът по жалбата , директора на Дирекция "ОДОП " С., чрез процесуалния си представител юрк. А. изразява становище за неоснователност на жалбата , по съображения , които са изложени в решението , с което обжалваният акт е потвърден . Предвид представените нови доказателства счита , че е налице отпаднал правен интерес от оспорване и моли за прекратяване на производството . Съдът , като взе предвид констатациите в обжалвания акт, становищата на страните и представените по делото доказателства , приема за установено следното : Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК , след изчерпване на фазата на административния контрол . Актът , който се обжалва пред административния съд, е потвърден

с

Решение № 677/20.05.2024 г. на директора на Дирекция "ОДОП " – С.. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество . Установено е по делото , че с Резолюция за извършване на проверка №ПО -22221724017289 -О.-ОО1 / 16.02.2024 г., издадена от С. Г. Н., на длъжност главен инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиенти“ при ТД на НАП С., оправомощена със Заповед №РД -01-1105/30.11.2023 г, на директора на ТД на НАП С., е възложено извършването на проверка по прихващане и/или възстановява не на Е. Н. Ч.. Проверката е инициирана по повод подадено от него по реда на чл. 129, ал. 7 от ДОПК искане с №ПО -22221724017289 -О.-ОО1/16.02.2024 г. за преразглеждане на данъчно -осигурителната му сметка . В резултат на извършената проверка е съставен обжалваният АПВ №ПО -22221724017289 -004-001/05.03.2024 г. В него е посочено , че Е. Н. Ч. е с регистрация като осигурител с ЕИК [ЕИК ] и е самоосигуряващо се лице от 2008 г. за свободна професия . От 2008 г. са подавани годишни данъчни декларации по реда на чл. 50 и чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ / и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходна облагане /ЗКПО /, както и декларации обр. 1 и обр. 6 като самоосигуряващо се лице . В констативната част на АПВ е изложена фактическа обстановка , свързана с проверка на данъчно -осигурителната му сметка , при която е установено , че няма надвнесени суми . Органът е посочил , че съгласно чл. 87 от ДОПК на всяко данъчнозадьлжено лице се открива данъчно - осигурителна сметка /Д./. В нея внесените публични задължения постъпват по 4 вида подсметки , както следва :-за данъци и други задължения за централния бюджет ; -за здравноосигуритедни вноски за бюджета на Националния осигурителен институт /НЗОК /; -за задължителни осигурителни вноски за социално -осигурителните фондове , администрирани от Националния осигурителен институт /НОИ /; -за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО /. Жалбоподателят е извършил превод на дължимия по реда на чл. 88, ал. 1 от ЗДДС данък в размер на 3 313,83 лв., но в платежния документ за задължено лице са посочени името и ЕГН на друго задължено лице - В. Х. В.. При тези обстоятелства сумата , постъпила по сметка на ТД на НАП е отнесена по данъчната сметка на В. В.. При извършена проверка от решаващ ия орган се установява , че с част от нея са погасени задължения на В. В. за лихви , начислени във връзка с подадени годишни данъчни декларации по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 28,86 лв. Задължението на Е. Н. Ч., формирано от декларирания ДДС за внасяне за м. 09.2023 г. е останало непогасено . Според органа , независимо от обстоятелството , че допускането на техническа грешка при попълване на платежните нареждания за внасяне на публични вземания е възможна хипотеза , в случая водещо обстоятелство е липсата на недължимо внесена сума от страна на Е. Н. Ч., която да е отразена по неговата данъчно - осигурителна сметка , т. е. не са налице предпоставките на чл. 128 от ДОПК . В платежния документ са изписани напълно коректно и правилно името и ЕГН на задълженото лице , в чиято полза е извършено плащането . При липсата на несъответствие случаят не следва да се разглежда като техническа грешка , която да бъде отстранена след проверка от съответния служител на НАП . Сочи се , че относно допуснати грешки в платежни нареждания е изразено становище в писмо изх. №20-00-117 от 16.06.2015 г. на ЦУ на НАП . В цитираното писмо е посочено , че в тези случаи редът по чл. 128 и следващи от ДОПК е неприложим , а взаимоотношенията между лицата имат частноправен характер и могат да бъдат уредени по предвидения за това гражданско - правен ред. В тази връзка има и изразено становище в писмо №2 1835 -1/21.12.2011 г.. публикувано в сайта на НАП - регистър на писмени запитвания . При тази фактическа обстановка , решаващият орган счита , че не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 128 от ДОПК по отношение на Е. Н. Ч., а взаимоотношенията между лицата имат частноправен характер и могат да бъдат уредени по предвидения за това гражданско правен ред. В хода на съдебното производство от жалбоподателя е представено

Решение № П-16001325016524 -134-001/23.01.2025 г. за поправка на Акт за прихващане или възстановяване , издадено на осн. чл. 62 ал.1 и ал. 2Чл. 62. ⚖️ Практика (13) (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. (2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. (3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Разпореждания по движение на производството от АПК и въз основа на подадена молба от 23.01.2025 г. и извършена проверка на очевидна фактическа грешка в АПВ № П-16001324187007 -004-001/05.11.2024 г., издаден на В. Х. В. с който се възстановява надвнесена сума в размер на 3284, 97лв. по сметка на същия . Приложено е и искане за прихващане и възстановяване до ТД на НАП офис П., препратено по компетентност на ТД на НАП офис В. с писмо от 12.03.2024 г./л.32/. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи : Обжалвания акт е издаден от оправомощен орган , съгласно чл. 110, ал. 4, вр. чл. 129, ал. 5 от ДОПК , в рамките на неговата материална и персонална компетентност . Производството се е развило по реда на чл. 129, ал. 5 от ДОПК и след извършена проверка , възложена с Резолюция от 16.02.2024 г. от главен инспектор по приходите С. Н.. Административното производство е започнало на база Резолюция за извършване на проверка от 16.02.2024 г./л.24/. Установено е, че е отправено искане до ТД на НАП офис В. за възстановяване с вх.№ ПО-22221724017289 -О.-001/16.02.2024 г. /л.33/ от жалбоподателя Ч. на сумата от 3 313,83лв. като недължимо внесена . Установено е, че лицето е самоосигуряващо се от 2008г., има подавани Декларации образец 1 и образец 6, ГЗЗ от 2008 -2022 и декларация по чл. 55 от ЗДДФР и чл. 201 ал.1 от ЗКПО за всяко тримесечие . Не се установява недължимо внесена сума за Е. Ч.. Проверяваното лице има данъчни задължения . На 05.03.2024 г. е издаден оспореният АПВ , с който се установява липса на недължимо платени и събрани суми , поради което на възстановяване подлежат 0 /нула /лв. Така издадения АПВ е връчен по електронен път на 05.03.2024 г./л.28/ При тези установявания , съдът прецени следното : По делото няма спор за факти . Установено е безспорно , че въпросната сума , чието възстановяване претендира жалбоподателя , представлява дължим данък за м.09.2023г. по представена от него СД по ЗДДС г. Към момента на издаване на оспореното решение при ТД на НАП С. не е налице сума от 3 313,83 лв. която да е недължимо събрана , и да се следва за възстановяване на жалбоподателя . Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци , задължителни осигурителни вноски , наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции се извършва по два способа : служебно по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на данъчно задълженото лице . Производството по издаване на процесния АПВ е започнало по инициатива на жалбоподателя . След постъпване на искането чл. 129, ал. 2 ДОПК предвижда като процесуални възможности възлагането на ревизия или на проверка. В настоящия случай е възложена проверка , както вече се посочи по-горе в изложението . При извършена служебната проверка за законосъобразност на акта не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , които да налагат неговата отмяна на това основание като незаконосъобразен . По материалната законосъобразност на акта съдът прецени следното : В нормата на ал. 5 на чл. 129 от ДОПК е указано , че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми , заедно с дължимата по ал. 6 лихва , когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: 1. суми за неправилно или недължимо платени , внесени или събрани суми за данъци , задължителни осигурителни вноски , такси , глоби , имуществени санкции , установени , събрани или наложени от органите по приходите , включително внесени по писмено указание или становище ; 2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми . На възстановяване , съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци . За жалбоподателя такива не са били установени . Така очертаната правна уредба , съотнесена към конкретн ия казус , налага да се приеме , че основателно е прието , че липсва основание да бъде признато правото на възстановяване на жалбоподателят , поради което същото се явява съобразено с материалноправните разпоредби , издаден без да е допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила . Крайният извод на съда е, че Акт за прихващане или възстановяване №ПО -22221724017289 -004-001/05.03.2024 г., потвърден

с

Решение №677/20.05.2024 г. на директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП . Представеното от жалбоподателя в съдебно заседание Решение за поправка на АПВ касае друго лице – В. В., на когото , а не на жалбоподателя е възстановена сумата от 3284,97лв. и същото не подлежи на разглеждане в настоящето производство . Поради това неоснователно е искането на ответника за прекратяване на настоящето производство , поради отпаднал правен интерес . Неоснователно е и искането на жалбоподателя за възстановяване на начислената лихва за забавено плащане към НАП , доколкото по неговата данъчна партида такова е извършено едва на 24.01.2025 г. При така изложената фактическа обстановка съдът намира за законосъобразен АПВ № №ПО -22221724017289 -004-001/05.03.2024 г., потвърден

с

Решение №677/20.05.2024 г. на директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП . При този изход на спора и предвид направеното искане , съдът намира , че на основание чл. 161 ДОПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 631 лв./ шестстотин тридесет и един / лв. на основание чл. 161 от ДОПК вр. чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба за възнагражденията за адвокатска работа . Водим от горното , съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Н. Ч. срещу Акт за прихващане или възстановяване №ПО -22221724017289 -004-001/05.03.2024 г., потвърден

с

Решение №677/20.05.2024 г. на директор на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП ОСЪЖДА Е. Н. Ч. да заплати на НАП сумата от 631 лв./ шестстотин тридесет и един / лв.разноски по делото . Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд. Съдия :