Решение № 9008 по адм. д. № 11406/2025 г. на АССГ

РЕШЕНИЕ № 9008 гр.

София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Трето отделение 60 състав, в публично заседание на 22.01.2026 г. в следния състав:

СЪДИЯ:

Георги Терзиев при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 11406 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал. 6Чл. 10. ⚖️ Практика (24) (1) Административният орган осъществява производството самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. (2) Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. Бързина и процесуална икономия от ЗСПД.

Образувано е по жалба на Е.

Л., гражданка на У., като законен представител надетето си Е.

А.

Л., чрез адвокат К.

С., срещу Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/6519 от 09.10.2025 г. на за Директор на дирекция "Социално подпомагане" – Л., с която е постановен отказ по Заявлението-декларация с вх. № ЗСПД/ДСЛЦ/6519 от 29.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б от ЗСПД.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при съществено нарушение процесуалните правила, неспазване на материалния закон и правото на ЕС.

Моли за отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание,

жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото е постъпола молба, чрез процесуален представител адв.

Я.

К., която поддържа жалбата, като излага съображенията посочени в нея.

Изразява искане за отмяна на заповедта и връщане на административната преписка на органа за ново произнасяне.

Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА.

Ответникът Директор на дирекция "Социално подпомагане" – Л., [населено място] чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателката е пристигнала в Република България след началото на военния конфликт в У. заедно с дъщеря си и е предоставена временна закрила в Република България по реда на ЗУБ.

Е.

Л. е подала Заявление - декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик по реда на чл. 10б от Закона за семейни помощи за деца вх. № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/6519 от 29.09.2025 г.

Не е спорно между страните обстоятелството, че детето Е.

А.

Л. е записана в 8 клас в Професионална гимназия по текстил и кожени изделия, [населено място], за което е представено и надлежно удостоверение и копие от Регистрационна карта №[ЕИК], издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/6519 от 09.10.2025 г. исканата помощ по чл. 10б, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД: с мотив:

Право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

България няма сключен международен договор с У..

При така установеното

от фактическа страна, съдът намира

от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежната страна при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно чл. 10, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила.

Между страните липсва спор по отношение на фактите.

Не е спорно обстоятелството, че Е.

Л. и дъщеря й Е.

Л. са граждани на У., както и че са със статут на предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Не се спори, че малолетното дете Е.

Л. е записано в 8 клас в училище в [населено място], Столична община.

Спорен е въпросът относно противоречието на разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с други нормативни актове.

Като лице с предоставена временна закрила, жалбоподателката и семейството й имат право на социално подпомагане, съгласно чл. 39 ал. 1, т. 4 от ЗУБ.

В Закона за социалното подпомагане е предвидено отпускането на социални помощи и за лице с предоставена временна закрила.

Същевременно претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е определена за "семейна помощ".

Независимо от различното наименование на помощта, обвързването й с посещение на детето в училище, водят до извода, че тя представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане.

Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата.

Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1).

Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

От своя страна Законът за убежището и бежанците (ЗУБ) определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на жалбоподателката) имат право на социално подпомагане.

С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно:
1. бременните жени - български граждани;
2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая между Република България и У. е сключен Договор между Република България и У. за социално осигуряване (Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 ноември 2001г. - ДВ, бр. 107 от 2001г. в сила от 1 април 2003г.).

По силата на Решение № 144/10.03.2022г. на МС е предоставена временна закрила на разселените лица от У. в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 04 март 2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от У. по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

С Решение № 79 от 20.02.2025 г. на Министерския съвет на Република България за изменение на Решение № 144 на МС от 10 март 2022 г. за предоставяне на временна закрила на разселени лица от У., срокът на действие на временната закрила в Република България се удължава до 04.03.2026 г.

Доколкото обаче социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и У. се явява неприложим в конкретния случай.

Спорният по делото въпрос е за правото на лицата, на които е предоставена временна закрила, да се ползват от системата на социалните помощи на държавата, в която пребивават, в частност от отпусканите по ЗСПД помощи.

Според чл. 2, ал. 3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Съгласно ал.6 на същата разпоредба, от правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

ЗСПД не съдържа изрична регламентация дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Следователно, жалбоподателката, както и непълнолетното й дете, могат да се ползват от правата и задълженията на чужденец с предоставена временна закрила.

Ю.

Заливаха пребивава и отглежда детето си в Република България и има предоставена временна закрила, което е безспорно между страните.

Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съдържа специални разпоредби относно приложимостта му за чужденци с предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци, ако това е уредно в международен договор или в друг закон.

Именно по силата на друг закон - Законът за убежището и бежанците, по-конкретно на чл. 39, ал. 1, т. 4, както и на чл. 2, ал. 6 от ЗСП, Е.

Л. като законен представител на малолетното си дете, има право на социално подпомагане – в случая на разглежданите семейни помощи за деца.

Ограничителното тълкуване на нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не съответства и на разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

Съгласно посочената разпоредба държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

На следващо място, в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е посочено, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане.

По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила (какъвто е и настоящия случай), следва да се определят от националното право.

Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право.

Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право, като съгласно §2 на разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице.

В този смисъл предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения.

България като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка.

Предвид гореизложеното, националната правна уредба, ограничаваща възможността за предоставяне на помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Република България с предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ, противоречи на Общностното право и не следва да бъде прилагана.

Затова и постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. чл. 10б, ал. 1 във вр. с чл.5 и ал. 6 от ЗСПД, с аргумент за липса на сключен международен договор с У., е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.

С оглед на изложеното дотук отказът за отпускане на желаната помощ по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД се явява незаконосъобразен.

Оспорената заповед следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по прилагане на закона.

Жалбата се явява основателна, като заповедта следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда.

При този изход на спора, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.

К.

С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/6519 от 09.10.2025 г. на Директор на дирекция "Социално подпомагане" – Л., [населено място], с която е постановен отказ по Заявлението-декларация с вх. № ЗСПД/ДСЛЦ/6519 от 29.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б от ЗСПД.

ВРЪЩА преписката на Директор на дирекция "Социално подпомагане" – Л., [населено място] за ново произнасяне по Заявлението-декларация с вх. № ЗСПД/ДСЛЦ/6519 от 29.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10б от ЗСПД при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. да заплати на адв.

К.

С. от САК, личен № [ЕГН] сумата от 511.29 евро, представляваща адвокатско възнаграждение.

СЪДИЯ:

Източник:

Оригинален документ | Ключова дума: рзи