Решение № 4451 по адм. д. № 20257040702376/2025 г. на Адм. съд Бургас

РЕШЕНИЕ № 4451 Бургас , 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Съдия : ГАЛИНА РАДИКОВА При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20257040702376 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.112, ал.1, т.4Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето, във вр. чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Х. М. Х., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.40, вх.7, ет.6, ап. ляв, против Експертно решение на НЕЛК № 92903 от зас. № 98/18.11.2025г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ. С експертното решение на НЕЛК е отменено ЕР № 90399 от 54- то заседание, проведено на 19.03.2025г., на ТЕЛК към „МБАЛ – Силистра“ АД.

Жалбоподателят иска отмяна на оспорения акт. Счита, че същият е постановен в нарушение на материалния закон. Според Х. първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК не било съобразено с данните от представената медицинска документация, а направените в това решение заключения не отговаряли на действителното му здравословно състояние, вследствие на което процентът на трайно намалена работоспособност бил определен неправилно. Наред с това

жалбоподателят твърди, че с обжалваното ЕР на НЕЛК погрешно била определена отправната точка от Приложение №1 на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), тъй като не били съобразени данните за остатъчен двигателен дефицит след извършената операция. Според Х. коректната отправна точка за неговото състояние била тази по част 7, т.15.4 от Приложение №1 на НМЕ, относима към „ неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит “, което изключва прилагането на т.15.3, на която се е позовал органът. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си В. М. – Х., поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяна на оспореното решение. Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.150).

Ответникът по оспорването – Национална експертна лекарска комисия гр. София не изпраща представител. С молба-становище от 12.05.2026г., чрез пълномощника юрисконсулт З., не възразява да бъде даден ход на делото, изразява становище по същество на спора и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна (л.143). С молбата претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. Заинтересованите страни Териториална експертна лекарска комисия към „Многопрофилна болница за активно лечение – Силистра“ АД, Агенция за хора с увреждания София, Териториално поделение на Национален осигурителен институт Бургас, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Бургас, „БЬОРИНГЕР ИНГЕЛХАЙМ-РЦВ ГмбХ и Ко КГ“, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на спора. Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на оспорения акт и в предвидения от закона, срок. І.ФАКТИТЕ:

Жалбоподателят Х. М. Х. бил освидетелстван с ЕР № 90399 от 54-то заседание/19.03.2025г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Силистра“ АД (л.27), с водеща диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“ (с посочен код по МКБ 51.1). В решението не били вписани придружаващи заболявания на жалбоподателя. На същия била определена 40% трайно намалена нетрудоспособност, за срок от 1 година и дата на инвалидизация – 19.03.2025г. при следните

мотиви: М51.1 „ Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия “ - състояние след оперативна намеса – по част 7, т.15.3 – 40% ТНР. Съобразно приложената медицинска документация ТЕЛК е констатирала, че пациентът е с оплаквания от болки в кръста и левия крак от няколко години. През м. май 2024г. е получил влошаване на състоянието – пареза на левия крак. При направен ЯМР била установена дискова херния на ниво L4-L5 със стеноза на ГМК и ляв неврофорамен. Извършена му била операция по спешност – хемиламинектомия с екстирпация на херния дискалис L4-L5. Обективно локален статус – „ неврологичен статус щадяща походка с левия крак. Напрегната паравертебрална мускулатура. СНР – снижен ахилесов рефлекс вляво. Не може да стъпва на пети с левия крак “. Освидетелстването

с решението на ТЕЛК било извършено по документи съгласно чл.40, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Недоволен от това решение, Х. Х. подал до НЕЛК гр. София жалба. За образуваното въз основа на жалбата производство и датата на разглеждането му (17.07.2025г.), с писмо изх.№042774/24.06.2025г. НЕЛК гр. София уведомила жалбоподателя и заинтересованите страни (л.23). С Експертно решение на НЕЛК №92903 от 98-мо заседание от 18.11.2025г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ (л.19-20), ЕР № 90399 от 54-то заседание от 19.03.2025г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Силистра“ АД било отменено в частта относно оценката на работоспособността, като било издадено ново ЕР. Издателят на оспорения акт констатирал, че съгласно приложеното към медицинската документация електромиографско изследване от м. март 2025г. била налице тежка левостранна L4-L5 преднокоренчева увреда с умерена аксонална вторична увреда на н. перонеус – тежка по степен вляво, десностранна L5-S1 преднокоренчева увреда двустранна S1 заднокоренчева (л.30-36). Взета била предвид приложената от жалбоподателя консултация с неврохирург от 27.05.2024г., в която била поставена диагноза „ лумбална остеохондроза. Вертебрален и левостранен л.с. рад. L5-S1 . Перонеална пареза в ляво – изразена “. Амамнеза – от началото на м. май 2024г. получил болки в кръста вляво, слизащи по задностранична повърхност на левия крак. Лекуван в неврохирургично отделение. От 1 седмица получил слабост в ляво стъпало, не можел да го движи. Обективно – степажна походка с ляво стъпало. Ограничена подвижност в ЛСС напред – до коленете. Невъзможно повдигане на пета с ляво стъпало. Леко отслабен ляв Ахилов р-с. Без обективни сетивни промени. Т.Р. – контролира. През м. 05.2024г. е бил лекуван стационарно в неврологично отделение към МБАЛ „Сърце и мозък“ по повод същите оплаквания (л.40-42). Отчетени били резултатите от проведен МРТ на лумбален отдел с данни за дисков пролапс на ниво L4 – със стеноза на ляв неврофорамен и компресия на хомолатерално нервно коренче. След препоръчано оперативно лечение, на 29.05.2024г. била проведена хемиламинектомия L5 вляво и екстирпация на парамедианна дискова херния L4-L5 вляво – съгласно приложена епикриза от СБАЛ „Гръбначен център“ ЕАД София (л.38-39). При тези факти органът формирал заключение, че за дискогенното увреждане на междупрешленните дискове в лумбален отдел с радикулопатия, състояние след оперативно лечение на дискова херния Л4-5 вляво, се следват 40% трайно намалена работоспособност по част 7 – т.15.3. В

мотивите на обжалваното решение било посочено, че в ЕР на ТЕЛК не е обсъдено дискогенното увреждане на нервус фибуларис вляво – тежко по степен, с клинични и ЕМГ данни, за което се следвало трайно намалена работоспособност - 30% по част 7, т. 11.7.3. С тези

мотиви НЕЛК отменил обжалваното ЕР на ТЕЛК по оценката, като на жалбоподателя била определена 46 % трайно намалена работоспособност, в това число 20% от сбора на оценките на придружаващите заболявания. По делото е изготвена и приета без възражение съдебно-медицинска експертиза (л.128-129). Според заключението на вещото лице, от м. февруари 2023 г.

жалбоподателят е имал епизодични болки в кръста и схващания в двата крака. На 19.05.2024 г. получил остро влошаване със засилване на болките до мъчителни и увисване на ляво стъпало. За периода от 19.05 до 24.05.2024 г. бил хоспитализиран в клиника по неврология при МБАЛ „Сърце и мозък – Бургас“, където му е бил направен МРТ от 21.05.2024 г. със заключение: „ каудална екструзия медиолатерален дисков пролапс на ниво L4-L5, причиняващ стеноза на гръбначния канал и ляв неврофорамен с компресия на хомолатералните нервни коренчета “. Консултиран бил с неврохирург и му било препоръчано оперативно лечение. На 27.05.2024 г. била проведена нова магнитно-резонансна томография на поясен отдел на гръбначния стълб със заключение за наличие на „ фрагментирана парамедианна вляво дискова херния в сегмента Л4-5, дискова херния Л5-С1 ". От 27.05 до 31.05.2024г.

жалбоподателят е бил хоспитализиран в СБАЛ „Гръбначен център“ – гр. София, като на 29.05.2024г. е бил опериран - осъществена hemilaminectomia L5 sinistra et extirpation herniae discalis L4L5 paramediana sinistra (дисцектомия). Впоследствие, в гр. Бургас на жалбоподателя били проведени допълнителни функционални изследвания, както следва: - ЕМГ (електромиография) от 20.06.2024 г. с данни за „тежка левостранна L4,L5 преднокоренчева увреда с умерена аксонална вторична увреда на n.peroneus dextra, по-тежка за т.ТА (musculus tibialis anterior) sinistra... тежка денервация...“; - ЕМГ от 03.02.2025 г. - „левостранна L4,L5 преднокоренчева увреда, по-тежка за L4 коренче, вторична умерена аксонална увреда на n.peroneus sinistra с по-тежко засягане на двигателния клона на m.tibialis anterior sinistra". При проведен от вещото лице преглед на жалбоподателя, експертът установява наличие на силно отслабен Ахилов рефлекс вляво, невъзможна дорзална флексия на ляво стъпало и ходене на пета със степаж на стъпалото и тежка хипотрофия на мускули, инервирани от L5 коренче вляво - m.tibialis anterior sinistra и m.extensor digitorum brevis sinistra. Според вещото лице у жалбоподателя бил налице траен двигателен дефицит към датата на решението на НЕЛК, изразяващ се в персистираща пареза на ляв n. fibularis с невъзможност за дорзална флексия на ходилото, степажна походка и мускулна хипотрофия, доказано клинично и електрофизиологично за продължителен период над една година след оперативното лечение. В заключението е посочено, че още преди операцията

жалбоподателят има тежка увреда (пареза на n. fibularis и „увисване“ на ходилото). След операцията дефицитът не се е възстановил, а персистира – степажна походка и невъзможност за дорзална флексия. Клинично изразеният дефицит се изразява в невъзможност за ходене на пета, мускулна хипотрофия и отслабен Ахилов рефлекс. От данните в ЕМГ изследванията вещото лице дава заключение за наличие на денервация и мускулна атрофия, персистиращи над 1 година след възникване на увредата, които са в подкрепа на трайно увреждане (перманентен дефицит). Това отговаря на критериите за необратима увреда на нервен корен (L5) след компресия от дискова херния. Според вещото лице двигателното затруднение на жалбоподателя е пряка последица от тежка увреда на n. fibularis (перонеален нерв), настъпила вторично, вследствие компресия на L5 нервен корен, причинена още преди операцията от дискова херния на това ниво. Пояснено е, че n. fibularis (перонеален нерв) инервира m. tibialis anterior, осигурявайки дорзалната флексия на ходилото. Увредата води до „увиснало ходило" (foot drop) и стелажна походка (вдига крака, за да не се спъва), невъзможност за ходене на пета. Дисковата херния на ниво L4-L5 води до компресия на нервен корен (L5), който участва във формирането на n. Fibularis. Притискането на L5 коренче води до аксонална увреда на n.fibularis с двигателен дефицит (дорзална флексия) и степажна походка. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че увреждането на нервус фибуралис не е последица от проведеното оперативно лечение, а е вторично увреждане на хернирането на междупрешленен диск. Определеният допълнителен процент за увреждането на нервус фибуралис следва да се счита за отделно увреждане, несвързано с основното, за което е определен процент на инвалидност. Според вещото лице значение има и степента на увреждане. При жалбоподателя това увреждане е довело до невъзможност за конкретно движение и значително затруднение в походката и ежедневното обслужване на пациента. Освен това са налице значителни неврологични симптоми като отслабване на крака, които са видими и могат да бъдат установени при всеки преглед. II. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Оспореното експертно решение на НЕЛК е издадено в предвидената от закона форма, от материално компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл.112, ал.1, т.3Чл. 112. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) Обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: 1. срещу решенията на лекуващия лекар - в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия; 2. (доп. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ - в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК; 3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г.) срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК; 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София" - в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2013 г., в сила от 04.01.2014 г.) срещу решенията на НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Заинтересованите лица и организации (освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на НОИ и НЗОК) могат да обжалват в 14-дневен срок решения на ЛКК, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност, и пред регионалния съвет по от Закона за здравето.

Съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Спазени са производствените правила, установени в чл.45 и сл. от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Съставът на НЕЛК е определен съгласно поставената водеща диагноза (чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ). Оспореното решение е издадено в срока, указан в нормата на чл.47, ал.1 от същия правилник. Заинтересованите страни са уведомени за започване на производството. Съгласно разпоредбата на чл.43, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Задължението НЕЛК да се произнесе въз основа на медицинската и друга документация е регламентирано и в чл.50, ал.1 от същия правилник. В настоящия случай специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл именно след анализ на наличната медицинска документация, съобразно разпоредбите на чл.43, т.1 и чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение №1. Ал.2 на същия текст предвижда, че когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение №1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка ...“ и се прави подробна обосновка. В случая,

с решението на ТЕЛК процентът на работоспособност е бил определен въз основа на критериите по част седма („Нервни болести“) от Приложение №1 – отправна точка 15.3. В точка 15 са посочени дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит. Отправна точка 15.3. е относима към случаите на оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит, за които се определя процент трайно намалена работоспособност - 40 %. В експертното решение на ТЕЛК обаче не е било обсъдено приложението на отправна точка 11.7.3 от част седма „Нервни болести“ на Приложение №1 към НМЕ – „нервус фибуларис – тежка степен“, за което се определя трайно намалена работоспособност в размер на 30 %. От събраните по делото доказателства, включително заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, несъмнено се установява наличие към датата на постановяване на експертното решение на НЕЛК на траен двигателен дефицит у жалбоподателя, изразяващ се в персистираща пареза на левия nervus fibularis. В заключението е посочено, че двигателното затруднение представлява пряка последица от тежка увреда на нервус фибуларис (перонеален нерв), настъпила като вторично вследствие от компресията на L5 нервен корен, причинена още преди оперативната интервенция от дискова херния на това ниво. В проведеното съдебно заседание вещото лице изрично е пояснило, че увреждането на nervus fibularis не е последица от проведеното оперативно лечение на жалбоподателя, а представлява вторично увреждане, обусловено от хернирането на междупрешленния диск. Експертът категорично заяви, че определеният процент за увреждането на nervus fibularis следва да се счита за отделно увреждане, несвързано с основното заболяване. Тези факти предпоставят извода, че НЕЛК правилно е отменила експертното решение на ТЕЛК и е определила допълнително 30% трайно намалена работоспособност съобразно отправна точка 11.7.3 – „nervus fibularis – тежка степен“, доколкото се касае за самостоятелно съпътстващо увреждане, различно от основното заболяване (дискова херния на ниво L4-L5), за което е предвидена отделна отправна точка. В такива случаи приложение намира разпоредбата на чл.63, ал.3 от НМЕ, съгласно която при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение №1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение №2. Съгласно т. III от Методиката, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. Именно тази хипотеза е налице в процесния случай, доколкото за увреждането по т.15.3 е определен процент ТНР 40 %, а за увреждането по т.11.7.3 – 30 %. Съобразно правилото на т. III, към водещия процент от 40 % са прибавени 20 % от 30 %, т.е. 6 %, поради което НЕЛК законосъобразно е определила обща оценка на трайно намалената работоспособност на жалбоподателя в размер на 46% (40 % + 20 %  30 % = 40 % + 6 % = 46 %).

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че приложима в случая била отправна точка 15.4 от част седма „Нервни болести“ на Приложение №1 към НМЕ, относима към „ неколкократно оперирани, без повлияване, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит “, което според жалбоподателя изключвало приложението на т.15.3, на която се е позовал административният орган. Действително, отправна точка 15.4 визира хипотеза на остатъчен траен двигателен дефицит, за която е предвиден процент трайно намалена работоспособност от 50 %. За приложението на тази отправна точка обаче е необходимо кумулативно да са налице и останалите изискуеми предпоставки, а именно лицето да е „неколкократно оперирано“ без повлияване от проведеното лечение, с усложнения и остатъчен траен двигателен дефицит. В случая по делото липсват доказателства, а и не се твърди,

жалбоподателят да е бил неколкократно опериран, поради което хипотезата на т. 15.4 е неприложима. Приложение следва да намери отправна точка 15.3, която се отнася до „ оперирани лица, без остатъчен двигателен дефицит “, за които е предвиден процент ТНР 40 %. Обстоятелството, че

жалбоподателят действително има двигателен дефицит, не изключва приложението на горната разпоредба, защото съгласно чл. 63, ал. 2 от НМЕ, когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в Приложение №1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка. В този смисъл именно т.15.3 представлява най-близката по съдържание отправна точка относно основното заболяване, а наличният двигателен дефицит правилно е отчетен чрез прилагането отделно предвидена за съпътстващото увреждане, отправна точка 11.7.3. Именно настъпилото увреждане- двигателен дефицит, в резултат на засягането на nervus fibularis е определено като тежка степен, за която са предвидени 30% трайно намалена работоспособност. Изложеното предпоставя извод, че административният орган правилно е определил процента трайно намалена работоспособност на жалбоподателя, съобразно приложимите отправни точки по Приложение №1 към НМЕ, установения функционален дефицит и диагнозите, удостоверени в представената медицинска документация и потвърдени от заключението на съдебно-медицинската експертиза. По изложените съображения

съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (200 лева), определено на основание чл.143, ал.3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК и чл.78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, във връзка с чл.37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Поради това и на осн. чл.172Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от АПК,

Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. Х., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.40, вх.7, ет.6, ап. ляв, против Експертно решение на НЕЛК № 92903 от зас. № 98/18.11.2025г., издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ. ОСЪЖДА Х. М. Х., [ЕГН], с адрес в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.40, вх.7, ет.6, ап. ляв, да заплати на Национална експертна лекарска комисия при Министерство на здравеопазването сума в размер на 102,26 евро, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Върховен

административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдия :

Източник: Оригинален файл (Ключова дума: лекар)